18 Dec 2014, 3:33pm
общо
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Представяне на доклад за употребата на СРС и достъп до трафични данни

    На 18–ти декември в Betahaus (ул. „Крум Попов“ 56–58) от 15:30 ще бъде представен докладът на фондация „Четиринадесети януари“ за употребата на СРС и достъп до трафични данни в България, в периода 2010–2013г.

    Статистическите данни са събирани чрез директна кореспонденция със съдилищата в България. При изготвяне на доклада Фондацията си постави следните цели:

    • Да проучи съдебната практика на българските съдилища по издаването на разрешения за употреба на СРС и достъп до трафични данни;
    • Да проучи количественото разпределение на горните разрешения по географски признак;
    • Да изследва практиката на съдилищата по предоставяне на информация по ЗДОИ;
    • Да придобие представа за добрите и не толкова добрите практики в областта;
    • Да провери дали има разминаване между статистиката получавана по линия на Народното събрание от ВСС и тази, която се получава директно от съдилищата.

    Ще разкажем опита си от комуникацията със съдилищата, плюс впечатленията си от нормативната уредба, уреждаща въпросите за СРС и трафични данни.

    Ще бъде представено и ръководството за лична цифрова сигурност, изготвено от Фондацията.

    Доклад:

    Презентация:

    retweet Представяне на доклад за употребата на СРС и достъп до трафични данни
    30 Oct 2013, 3:11pm
    Интервюта обещания
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Йорданка Фандъкова

    Йорданка Фандъкова пред politikat.net

    Йорданка Фандъкова даде интервю за politikat.net
    (Това е съкратен вариант- резюме на интервюто с Йорданка Фандъкова, направено от politikat.net. За точни цитати, моля използвайте видеоматериала)
    00:28 Кой е най-големият проблем на София и може ли кметът да го реши?

    В момента най-актуални предизвикателства са проблемите с настаняването на бежанците и интеграцията на бежанците, сподели Йорданка Фандъкова. Бежанците са грижа на държавата, но софийският кмет има задачата да осигури спокойствието и сигурността на гражданите в столицата. Центровете за бежанци са открити набързо в София, без съгласуване с общината, подчерта Фандъкова.
    2:30 Защо бежанците се намират в София и защо центровете за бежанци се намират в София?
    Това е решение изцяло на правителството, обясни кметът на София. След като започна настаняването на бежанци, се проведе среща с министъра на вътрешните работи и втора среща на премиера Орешарски с кметовете на общините, където се настаняват бежанци. Сградите не бяха готови да приемат бежанци, а и трябваше да се проведе подготовка на хората там, където ще се настаняват бежанци. Важни са разговорите с местни хора, защото те посочват както проблемите, така и решенията.
    4:20 Коя част от грижата за бежанците се пада на общината?
    Общината отговаря за всичко извън центровете, поясни Й. Фандъкова. Докато те са вътре, общината няма правомощия, а и ресурс. Съдействаме на Агенцията по бежанците, за да се получи по-добра  организация на работа, каквато изцяло липсваше в самото начало. Поискахме отговорници, коменданти и здравно обслужване, каквито нямаше в началото. В общината е пристигнал екип от Италия, с богат опит от работа с бежанци и те са дали висока оценка на това, което се прави в София. Около центровете е оправено осветлението, има видеонаблюдение, изпратени са патрули общинска полиция, които да следят за реда. Мерките са накарали хората в районите на убежищата да се чувстват по-спокойни.
    06:00 Какъв е общият брой на бежанците в София и как очаквате да нараства?
    Общият брой в София е над 4200 бежанци, в т.ч. 2100 в трите центъра, но освен тях, над 2000 са на „външни адреси“ и този въпрос е поставян често от общината към МВР. При идването си,  те отсядат при роднини, но често дават адреси на хостели и хотели. Вече са се появили проблеми, наскоро Фандъкова е давала обяснения пред СОС за инцидент в район Възраждане. Има места, например, в центъра, пред Централна баня, където бяха поискани полицейски сили и осигурено видео наблюдение и осветление.
    8:15 Как ще се развият нещата с бежанците, предстои  ли откриване на нови центрове?
    Зам. министърът на МВР е поел ангажимент да не се разкриват нови центрове в София, защото центровете в София са с надвишен капацитет. След получаване на статуси на бежанци, част от тези хора ще останат в България и има риск да останат без подслон. Полагаме специални грижи и за бездомните българи; Открит е кризисен център от две години; Ще се изгради още един такъв център, с цел да се увеличи капацитета.
    Поискано е пренасочване на средства от министерството на социалната политика.
    10:20 Каква е координацията между местната и централна власт? Съществуват ли точки на напрежение?
    Работи с трето правителство – отговори кметът на София. Изпълнението на програмите зависи в голяма степен от министерствата. Министрите трудно биха пренебрегнали интересите на близо 2 милиона софиянци. Земеделският министър възприе идеята за наредба, която да направи изграждането на приюти за кучета по-евтино. Здравният министър реагира доста нервно на въпроса на кмета за по-добрите здравни грижи за бежанците в центровете, за радост това вече е отминало. Имаме различна координация.
    12:40 Дали премиерът е по-склонен да се среща с кметове, които са избрани от листите на партиите, подкрепящи управляващите?
    Ако говорим за инициативата на кабинета, може би имате основение, потвърди тя, но среща не е отказвана на кмета на София. Притеснително е законодателството и начина на приемане на закони, засягащи общините. Законодателната власт недооценява факта, че общините трябва да са част от дискусията, особено при решения, засягащи техните бюджети. Една изненада е законът за местните данъци и такси, където част от решенията не са лоши, но ние ги разбираме от медиите. Данъкът върху колите, който е местен данък, се предлага промяна с която над 150,000 коли в София ще са с два пъти по-висок данък от тази година. Не приема извинението, че повишаване на данъка е в полза на общината. Политическата отговорност от такива действия е на кмета и общината. Това са автомобили, произведени преди 2000-2003.
    16:50 Наистина ли има 130 проекта за 4 милиарда лева, които ще бъдат финансирани чрез еврофондовете и които ще бъдат управлявани от централната власт? Иам ли заложени някакви подводни камъни в това финансиране?
    Тези проекти няма да бъдат финансирани само чрез оперативните програми. Те ще получат финансиране и от общинския и от държавния бюджет. В момента е изключително важен период – в момента се изработват правилата, по които ще се отпускат пари по следващия период до 2020г. Така ще се разпределят бюджетите на различните ОП. Проектите на София са представени и най-големите имат подкрепата на Европейската комисия за приоритетните проекти – 3ти метродиаметър, втори етап на проекта за интегриран градски транспорт, проектите за енергийната ефективност на сградите, инсталация в ТЕЦ София, която да оползотворява горивото от завода за отпадъци, което ще намали нуждата от газ с над 10%.  Фандъкова настоява да намерят и прави всичко възможно тези проекти да намерят място за финансиране, но не зависи от нея.
    22:10 Какъв беше ефектът от централизацията на местната власт в София, чрез отмяната на изборността на районните кметове?
    Досега не е имало реална децентрализация, сподели Фандъкова. Въпросът е в правомощията и бюджета. Преди се прехвърляше отговорността между районните кметове и голямата община. Привърженик е на децентрализацията. Изборът на районни кметове е добра идея, но трябва да бъде разработена системата. Трябва да има районен кмет със собствен бюджет, контролиращ орган, подобен на СОС за голямата община, избрани от гражданите и ясни отговорности на голямата община и районите. Това би било сериозна децентрализация. Другото е имитация. Кметът би подкрепил пълна децентрализация, но трябва да се види колко ще струва. Да се види колко съвета са нужни. Средният вариант е неработещ: избран кмет, но без правомощия.
    28:08 За властта на кмета и диктува ли му СОС какво да прави?
    В голяма степен е истина, защото решенията се вземат от ОС. Въпросът е в силата на кмета и на екипа му, да защитят програмата и бюджета си. ОС ако реши да бламира кмета – това е възможно. Кметът работи с всички съветници в ОС и с гражданските организации. В момента работи добре с ОС. Може да реагира и може обаче да връща решения.
    30:20 Има ли напрежение за кмета, свързано с протестите срещу кабинета, особено, във връзка с това, че общински съветници от една от управляващата пртии могат да бъдат свързани с манифестациите?
    Политическото противопоставяне съществува и това е нормално е. Добра е работата по отношение на града. Там се работи с аргументи. И през февруари, и сега, кметът е убедена, че законите трябва да се спазват и да се защитава здравето и живота на гражданите. Във връзка със сегашните протести имаше сериозен натиск, особено първите 2 месеца, сподели тя – ежедневен натиск за забрана на протестите. Забраната би означавала заповед към полицията да разпръсне с всякакви средства протестите, а формална причина за забрана няма. През последните години, светът съществува при различни условия. Трябва да се преработи законът, ако не е съвършен, вместо да се търси конфронтация. През месеците се насаждаше конфронтация – София-провинция, млади-стари, умни и не толкова умни, интелигентни и не толкова интелигентни… Това е опасно.
    34:30 – Вярно ли е, че ако общината не намери 1 милиард лева, е възможно да загубим голяма част от парковете в София?
    Има гласуван закон, още отпреди Фандъкова да стане кмет. В момента се изготвят подробните устройствени планове на районите в София. Приемат се бавно, защото се обсъждат много дълго. Това е дълъг процес, който върви и който е гаранцията да не може всеки да прави каквото си иска в неговото място, както в миналото се е случвало на много места – „Южен парк“, южните квартали, и се построиха много сгради без канализация и инфраструктура. Проблемът е изключително сериозен и той е по–скоро финансов. След изтичане на 15–годишния срок, соствениците ще могат да претендират за тези средства (обезщетения) Реституцията в паркове, междублокови пространства, дворове на училища. Конкретният случай в Южния парк – спряно е изливането на фундамент, защото мястото е било за спорт и атракции и не може да се строи. Вълната от обезщетения вече е факт и с наближаването на края на 15–годишния срок, Застрояването . Това са огромни средства, но се създава екип, който да разрешава тези проблеми поетапно. Тези средства ще дойдат от местните данъци, но те  трябва да отиват и за чистота, и за улиците, така че   за реституцията в парковете.  Промяна в предназначението не може да стане. Законът, който рехгулира това е приет преди тя да стане кмет.
    39:49 Дали тези, които претендират, са физически лица, или по някакъв начин исковете се подават от фирми?
    Има както физически, така и юридически лица. Но този проблем рано или късно ще почука на вратата на общината. това са много конфликтни въпроси и тя се занимава с подобен казус в Слатина с ясен собственик на детска площадка, който има право да строи и хората, които искат площадката да остане. Това са неща, завещани от предишни управления в общината.
    42:32 За витошките квартали на София, които са с недоразвита инфраструктура – транспорт, селски рейсове, канализация.
    Всички квартали на София и в столичната община и селата и три малки градчета има много сходни и много различни проблеми за решаване. Както има улици с дупки, така има и без дупки. Започнали са да ремонтират и тротоари, капка в морето на фона на общия обем. Много ясно приотизиране и то реално което да позволи да се решават проблемите. Първият за решаване проблем е канализацията. Сблъкваме се с презастрояването и отчуждаваенето. Необходимо е общината да изкупи терените, а това иска финансиране. В началото на мандата 30% от територията без канализацията – 82км, 79км канализация. Успяват да защитят проектите по околна среда и са заложили в инвестиционните програми на Софийска вода, стигнахме до вътрешнокварталната канализация. Още отсам околовръзстното правят
    За градския транспорт – това не са селски автобуси, а автобуси, на база разчет за броя пътници, които пътуват в тях. Четири – пет години не са променяни цените на билетите, докато цените на горивата са скочили, а градският транспорт за да съществува, той трябва да бъде ефективен. Разписанията се спазват за районите, в които няма задръствания. Имала е конкретни запитвания за северните райони и са реагирали. Това което е проблема все още е старите автобуси. Миналата зима са постъпили много сериозни оплаквания за неотоплени автобуси. Поискала е да бъдат сменени – сменили са се с топли, но малки. Кандидатствала е за подмяна на автобуси и подмяна на трамваи. Вече трябва да идват новите тролейбуси, които трябва да сменят новите.
    48:09 Предвижда ли се разширение на трамвайната мрежа?
    Метрото е приоритет, което означава, че там откъдето минава метро, отгоре няма да минава трамвай. Има идеи за разширяване на трамвайната мрежа, например по ул. „Тодор Каблешков“, но това няма да стане скоро, защото е необходима сериозна подготовка за това. „Тодор Каблешков“, вътрешният ринг, пробивът е приоритет, за да може той да се изгражда е в центъра на вниманието на кметството, но изисква много средства, включително за отчуждителни процедури. Разширение ще има на  „Цар Борис III“ до „Бъкстон“, там има една много сериозна тапа.
    50:52 Кога и къде ще бъде следващото разширение на метрото?
    Приоритетните направления са Бизнес парка, летището, спирката на ул. „Сребърна“.
    Това са отсечки, финансирани от този програмен период. Напълно е готов проекта за трети метродиаметър, заложен в следващия програмен период 620 млн. евро и почти договорени с програма транспорт. От театър „Зад канала“, до Красно село  и ул. „Житница“ още следващата година да започнат процедурите, като след 4–5 години строеж диаметърът ще бъде 8,5 километра, от общо 16 км нови отсечки.
    53:27 Страшно много грозни сгради се появиха, т.нар „мутробарок“. Как може да се запази културно–историческото наследство?
    Има много примери за застрояване и презастрояване, които са наследени от предишни администрации. Много бомби са заложени в годините назад, които няма как да бъдат спрени. Голяма битка за къщата на Яблански и се видя какъв ефект имаше.
    Има издадени предписания на собствениците и постепенно ще бъде намерен този механизъм тази историческа част на града, за да можем да запазим тези сгради. За съжаление, това, което се е случило и което е подготвено да се случва не винаги може да се предотврати, отбеляза Й. Фандъкова
    retweet Интервю с Йорданка Фандъкова
    13 Mar 2013, 1:06pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Вечна дружба и авторски права в „Шератон“

    Не знам след днешната бомба със служебното правителство на кой ще му бъде интересно да слуша за вчерашната среща в Шератон, но да опитам icon smile Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Присъствах на срещата „Авторското право и новите медии“, организирана от Гьоте Институт и Френския Институт в България. Срещата беше организирана по случай 50-та годишнина от подписването на Елисейския договор.
    Срещата се проведе в Шератон, в зала „Роял“ (ех, умираме си като републиканци да си кръщаваме така залите и да си слагаме коронки по логата) и беше съвместно организирана от Гьоте Институт и Френския културен център.
    IMG 1027 1023x768 Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Защо сега?
    Предполагам, че е било нещо отдалеч планирано, иначе в цялата суматоха кой точно сега би мислил за авторски права? В интернет?
    Залата беше препълнена и като добавим объркването, според което една трета от посетителите чакаха в друга зала, това добави към напрежението.
    Отделно аз, като в комедия на Чарли Чаплин, се опитвах да се промъкна напред с разпънат фото триножник. Сложна работа, когато всеки се опитва да си намери място и никой не си гледа в краката.
    Елисейският договор е венчавката между Франция и Германия след Втората световна война, в което двете държави се вричат във вечна дружба навеки и фондът към него отпуска пари за всякакви обществени инициативи, само и само да не угасва приятелството между двата братски народа.
    Панелът включваше участници от Франция, Германия и България.
    Състав:
    • Водещ – Орлин Спасов, преподавател в СУ, когото сигурно помните от ТЕД и от други събития.

    България

    • Тодор Христов – Преподавател в СУ;
    • Красимир Терзиев – Съвременен художник, автор на „Рекомпозиция“;

    Германия

    • Маркус Бекедал – Експерт към германския Бундестаг.
    • Проф. д-р Ролф Швартман –  Юрист, спец по медийно право в Кьолн;

    Франция

    • Едви Пленел – Журналист, бивш главен редактор на в. “Льо Монд”, директор на Mediapart.fr
    • Жерар Уормсер – Философ, директор на “Санс Пюблик”.
    Какви шеги си прави историята понякога. Астрологията ли какво ли, събра почти по едно и също време в София Едви Пленел, заради който подава оставка министърът на отбраната на Франция Шарл Ерню (аферата „Рейнбоу Уориър“), същият министър, който е вербуван за Държавна сигурност през 1953г от Райко Николов, бащата на сегашния ни служебен премиер.
    Как протече дискусията?
    Свикнал съм на такива дискусии от трибуната да се чува само ретроградния глас на правоносителите, които си искат статуквото и толкоз. И на който не му харесва статуквото – с полицейска палка по глава.
    Този път балансът беше сериозно наклонен в другата посока.
    От страната на правоносителите беше само д-р Ролф Швартман, който зае позицията, че интелектуалната собственост и нормалното право на собственост са две деца на един баща и че не може да се прави разлика, дори едното дете да се държи твърде невъзпитано.
    „Това че нечие лично темпо изпреварва темпото на закона, не е причина законът да се нарушава“ – това беше цялото му признание за пълната неадекватност на закона в момента.
    Останалите петима панелисти дадоха различна гледна точка към проблемите и промените които трябва да настъпят в правото заради интернет.
    • Маркус Бекадел каза, че преди интернет авторското право е било нещо, което е вълнувало само адвокатите, и сега изведнъж се е стоварило върху главата на всеки отделен интернет потребител, което не е добре. В Германия дебатите били ожесточени, а френският пример хич не бил за подражание.
    • Тодор Христов обясни, че в сегашния си вид бизнес моделът създава монополна рента, която разрушава пазара.
    • Красимир Терзиев изтъкна, че изкуството е „тъкан от заварени автори и произведения“ и авторското право в сегашния му вид разрушава тази тъкан.
    Даде много интересен пример с класическия казус Шери Ливайн – Уокър Евънс и сподели, че съдилищата стават все по-строги в отсъждането на такива казуси, т.е. свободата да споделяш и да рециклираш идеи все повече се свива.
    • Жерар Уормсер даде за пример реликвите по църквите (т.е. мощи на светци и т.н.), които през вековете чудодейно увеличават броя си и в един момент никой вече не знае кой е „оригиналът“
    • Едви Пленел пък противопостави демокрацията на пазара и говори за трите индустриални революции, които е преживяла Европа – първата на Балзак, втората на железниците, третата – на компютрите и Интернет и като каза че мисията на обществото е да генерира „нетърговска демократична стойност“ оплю френския закон Hadopi. Правилни изводи, но ме потресе левичарската му позиция, нетипична за бивш главен редактор на Льо Монд. А после се оказа, че човекът е бил троцкист на младини и май още не се е излекувал съвсем.
    Аз зададох въпрос към Пленел и Бекадел, да коментират ситуацията в България, където след акция на адвокатите на Нова ТВ и на bTV бяха премахнати интервюта на политици, качени в youtube, от което последваха наказания от Google да не се качват повече от 15 мин видео.
    Именно моят въпрос възбуди много панелистите и двамата надълго и разпалено обясняваха, че имат подобни проблеми и в техните страни и че устойчиво решение все още не е намерено.
    Генералните изводи какви са?
    Ако приемем панелистите за представителна извадка на европейските интелектуалци, то голямата част от тях вече е убедена в необходимостта от спешни реформи, които да пригодят правото към новото време, което е добра новина.
    А моят най-важен изводи от тая среща е в бележките под линия, а не от предмета на самата конференция –
    ЕС е в опасност поради една много проста причина – европейците не могат да водят помежду си разговор на високо ниво, защото не съществува необходимият брой квалифицирани преводачи. Представете си ситуацията – на това събитие трябваха три вида преводачи – от френски на немски и обратно, от български на френски и обратно и от български на немски и обратно. И трите вида преводачи трябва да са добре запознати с правната и интернет терминология на трите езика, за да превеждат смислено.
    На практика, се получи като разговор между полу-глухи. Преводачите хващаха добре някои фрази и изрази, някои превеждаха съвсем грешно, а на трети мълчаха. Да не говорим за хаоса, който настъпваше, когато трябваше да се превеждат фрази от международната интернет лексика, които в повечето случаи са на английски и на трите езика (но не винаги icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ )
    Например, когато Бекадел говореше за Линус Торвалдс и Линукс, преводачките просто млъкнаха, а с изреченията за Уикипедия и Джими Уейлс не се справиха.
    Има три начина да се реши този проблем
    1. Да изберем общоприет международен език като общ език за ЕС. Английският е идеален, само не е ясно франсетата кога биха го приели за свой icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ . Най-политически неправилното, но и най-лесното решение.
    2. Да измислим изкуствен европейски език, на който да можем да изразяваме произволно сложни мисли. Най-политически правилното, но най-трудното решение.
    3. Да измислим начин за бързо и качествено учене на езици. Хем правилно, хем относително познато решение, но пък неясно колко скъпо и ефикасно.
    Но и сегашното решение не е никак добро. Толкова хора събрани, толкова пари похарчени, а едва-едва се разбирахме. А и далеч не всеки може да си позволи скъпи преводачи.
    Но кой какво НАИСТИНА е казал ще разберем чак когато видим официалните транскрипции и официалния превод от срещата icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    retweet Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    8 Mar 2013, 8:23pm
    Интервюта
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    КП: Разговорът за миналото не е възможен, без въпроса за свободата да можеш да кажеш това, което искаш. Затова ми се иска да кажем още няколко думи за свободата на мнението и свободата на медиите. В разговор с нашата фондация, премиерът в оставка Борисов спомена, че с помощта на немски фондации се изготвя нов закон за медийна регулация в България. Какво знаете за този проектозакон и освен това – възможно ли е каквато и да е медийна регулация и саморегулация да компенсира липсата на журналистическа честност и последователност?

    МХ: Действително, ако няма журналистически кодекс, то законодателните разпоредби не биха могли да действат особено силно. Но, за да може един такъв журналистически кодекс да може да навлезе, да се прилага по–лесно на практика в живота, то е хубаво да се направи опит за писмено обвързващи, определни правила, централни правила. Ние в Германия имаме изключително положителен, добър опит с един журналистически кодекс, който се спазва и от друга страна – едни рамкови, централни, обаче не много строги правила. А сега към въпроса ви по отношение на участие на немски фондации в евентуалното разбаротване на медиен закон. Това естествено е така, че немските фондации биха могли да участват в този процес само като консултанти. И доколкото имам информация, например фондацията „Конрад Аденауер“ в момента води разговор с българските издатели, подпомага диалога с издателите, дали и кои законодателни права и разпоредби биха имали смисъл. И също така мисля, че фондацията „Конрад Аденауер“ даде да се преведе на български език актуалният медиен закон в Провинция Бранденбург, което ще даде един нагледен материал в рамките на тази дискусия.

    КП: В България стои много остро въпросът за анонимността на медийната собственост и за медийните монополи. В Германия как се решава този проблем?

    МХ: Въпросът за монополите винаги влиза в рамките на Закона за конкурентноспособност, за конкуренция и тук именно на първа линия влизат в действие пазителите, тъй да се каже, на справедливата конкуренция, а по отношение на прозрачността, по отношение на собствениците на медиите, в германският медиен закон или Закона за медиите има много точно разписани правила, и това е, че всеки един правноотговорен, съгласно медийния закон, за определена медия, трябва да обяви кой е собственикът, който стои зад тази медия. И който пропусне да направи това, то съгласно действащия медиен закон в Германия, е заплашен и трябва да очаква глоби. Регистрирането на определена медия чрез подставени лица не е изрично уреден в закона за медиите, но той произтича от правната разпоредба, че това е злоупотреба, и съответно е наказуемо. Не е допустима тази разпоредба и трябва да се очаква наказание. Мисля че и в България преди години бяха създадени едни ясни правила как се регистрират собствениците на медиите.

    КП: Неизвестно защо не работят в България.

    МХ: Това може би е въпрос на последователното прилагане на правните разпоредби..

    КП: Последен въпрос, който е изключително важен. Сега, когато българското правителство обяви Хизбула за извършител на атентата в Бургас и по този начин съобщи на света, че на територията на ЕС е извършен атентат от Хизбула, германското правителство дали ще обяви Хизбула за терористична организация?

    МХ: По този въпрос федералното правителство, федералният канцлер съвсем конкретно изказа мнение. Тоест, че ако доказателствата се затвърдят, че действително Хизбула носи отговорност за този достоен за презрение атентат, то тогава ще трябва да бъдат направени съответните изводи.

    КП: Тоест, в момента германското правителство разглежда доказателствата за това нещо?

    МХ: Не знам на какъв етап сме в момента, защото тук все пак говорим за една класифициана информация и данни, но действително явно ще трябва да се изчака. да се каже тогава. (тази част на изречението отпада)

    КП: Много ви благодаря, че отговорихте на нашите въпроси. Имате ли послание към нашите читатели и слушатели?

    МХ: Аз мисля, че обръщението го казах още в самото начало, отговаряйки на първия въпрос, именно по отношение на най–актуалните събития и желанието да продължат по мирен начин и да се реагира на предложението на Президента за много открити разговори, обсъждания и дискусии. И именно за това събуждане, пробуждане на гражданското общество в България, или иначе формулирано съвсем накратко, гражданското общество в България би трябвало да поеме подадената му ръка от Президента.

    КП: Благодаря ви.

    IMG 0605 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

    IMG 06031 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

    Състоянието на германските инвестиции в България. Членството в ЕС и гаранциите за демокрацията. Германия и имигрантите от Източна Европа. Приемането на България и Румъния в Шенгенското споразумение. Справянето на Германия с опита от националсоциалистическата и комунистическата диктатура. Научените и ненаучените уроци от миналото.

    К.П. Благодаря! Сега да преминем плавно и към други икономически въпроси. България има най-ниския корпоративен данък в ЕС, но германските инвестиции напускат страната. Защо се случва това?

    МХ: Първо бих искал да възразя срещу генералното впечатление, че немските инвеститори напълно се изтеглят от България…

    К.П. Не, не! Извинявайте! Това е нещо, което прочетох в Дойче Веле…

    МХ: …За мен е важно и бих искал да кажа, че в България има значими немски предприятия, които инвестират, които създават работни места, които предлагат и ноухау. Тук, като пример, бих искал да назова само три немски фирми, компании, които неотдавна бяха отличени с награди на германската икономика за 2012г. Това са фирмите Либхер. Води се “Домакински уреди Марица” и фирматаВинтерхалдер България” и “Луфтханза Техник”. Тези фирми са пример за това, че немските фирми се ангажират много силно в страната, и в сектора “Професионално обучение”. Фирмата “Либхер” например е създала в областта на професионалното обучение собствен център за обучение и то по примера на немската система за дуално професионално обучение и този център има голям успех. Именно, предвид дуалното професионално обучение, ние водим разговори с българското правителство, а също така то е и много именно с оглед на борбата с младежката безработица. Международно погледнато, има добър успех. Тук бих искал да се върна към условията, които се предлагат в България, за немските инвестиции. Тук мога да кажа, че има значителни предимства в България, като място за инвестиции. Това са сравнително ниските за труд, ниските данъци, стабилната валута, също така и свързаната с принадлежността към ЕС, това са митническите предимства. Също така и добри транспортно-логистични условия. Също така и развитието на инфраструктурата, което се осъществява чрез европейски пари, които се предоставят на България. През последно време доста добре върви.

    Вашият въпрос беше насочен по-скоро към обратната страна, към сенчестите проблеми, пред които се изправя немската икономика?

    К.П. Към реалните проблеми…

    МХ: Действително има и сенчести страни. Моето впечатление е, че основно тези проблеми се състоят в ефективността на държавната администрация. Ние го наричаме “рисков мениджмънт за предприятията” предвид на предвидимото и безпристрастно прилагане на законовите разпоредби. Също така, съществено е процедурите, както административно, така и юридически погледнато, да не са прекалено дълги. Също така се случва, че нашите, немските инвеститори често се оплакват от често промещящи се административни прийоми или практики. По този начин дългосрочното планиране за тези фирми е много по-трудно. Темата “Корупция” не е без значение. “Прозрачност без граници” постави България през 2012 г на 75-то място…

    К.П. Осемдесет и пето?

    МХ: 87-мо място е на “Репортери без граници”. Тук имаме предвид “Прозрачност без граници”. 75-то място от 176 места…. Не е много добро постижение.

    К.П. Аз всъщност така и не разбрах каква е посоката на движение на немските инвеститори?

    МХ: Действително, за последните 2 години, от едно много високо на немски инвестиции спадът беше доста голям, макар и да можем да кажем, че този спад, като че ли намаля и се връщаме. Макар и от началото на тази година да има една възможност за доста обемна немска инвестиция, която ще промени тези числа, но при числата винаги трябва да имаме предвид, че те, в зависимост от спецификата, вървят ту нагоре, ту надолу конкретно. Не трябва толкова да се задълбочаваме само в числата…

    К.П. Разбира се… Стана дума за инвестиционния климат, за състоянието на свободата на словото, на медиите, на демокрацията. Членството в ЕС достатъчна гаранция ли е за демокрацията и спазването на човешките права в страните-членки? Какви са механизмите за това, ако видим, че някоя държава плъзва към диктатура?

    МХ: Както вие сам казахте, демокрацията и правата на човека не са една позиция, която постигната во веки веков, така да се каже, постоянно. Това се променя. Това важи също така и за страните-членки на ЕС. Всяка държава-членка на ЕС трябва да поддържа демокрацията и правата на човека и да ги развива. И да ги защитава. Това най-вече е отговорност на самото общество. Всяка държава, която е приета в ЕС обещава, чрез членството си в съюза, че ще продължи да спазва и защитава тези основни права, които включват, естествено, и демокрацията и правата на човека. Естествено, другите страни-членки на ЕС и Европейската комисия би обърнала внимание, ако смятат, че тези обещани и поети ангажименти се нарушават. А пък в особено гравиращи (утежнени) случаи Лисабонският договор предвижда също така и възможността дори за временно суспендиране на договорните права. В живия живот е по–важно на практическо, техническо ниво, прилагане на инструмента „Процедура при нарушаване на договора“, която се започва от Европейската комисия и която може да е свързана и със значителни финансови ограничения за въпросната страна, спрямо която се прилага. Но много важно е, и както вече казах, гражданското общество да е будно, да бди. И всеки един гражданин носи отговорност за запазване на демокрацията и правата на човека. И ако се случи така, че гражданите някога престанат да защитават тези ценности, то тогава и ЕС не би могъл да спаси положението.

    КП: Стана дума за отношението на отделните граждани към свободата, демокрацията в ЕС. Много българи работят в Германия, учат в Германия, живеят в Германия. Печели или губи Германия от източноевропейските имигранти?

    МХ: Германия печели много от имигрантите от Източна Европа. Те допринасят изключително много за германската икономика. Много талантливи, надарени българи следват, например, в Германия и после често работят определено време в страната още. И това в рамките на ЕС, това придвижване на трудова сила, на хора е съвсем естествено. И това е, което обаче ни причинява големи притеснения и това беше изразено неотдавна от германското сдружение на градовете. И тук имам предвид, говорим за имиграцията, която е по икономически причини, които хората поради бедност търсят много места, и тук говорим, също така, за увеличения брой на икономически имигранти от България, а също и от съседната на вас страна Румъния. И ако погледнеме числата, в Германия те в последните години са се удвоили, повече от удвоили. През 2007 г са били 64 000, през 2011 г това са 147 000. Макар че тези цифри подлежат на конкретна проверка, данните за първото полугодие за 2012 година показват, че броят на имигрантите, в сравнение с предходната 2011г., се е увеличил с една четвърт. И това развитие води, особено в градовете, където мнозинството имигранти се настаняват, до големи трудности да се справят градските управи с възникващите в тази връзка социални проблеми. Междувременно, социалните системи на тези градове са стигнали своите максимални граници.

    КП: Това изглежда е свързано, този въпрос, с приемането на България в Шенгенското пространство. Само за технически въпроси ли говорим, за изпълнение на технически изисквания или има и други критерии, които България трябва да покрие, за да влезе в шенгенското пространство?

    МХ: Първо, ние имаме едно голямо разбиране за голямото политическо и символично значение за приемането на България и Румъния в Шентен и отпадането на граничния контрол в България и Румъния. Но за пълноправното членство на двете страни е необходимо едно единодушно решение на Европейския съвет. И едно такова решение на един политически орган е свързано с една политическа преценка. Тоест, това не е свързано само с технически въпроси. И смятам, че един значителен напредък в реформата на правосъдната система и напредък в борбата с корупцията, както това се изразява в докладите на Механизма за сътрудничество и проверка биха били много от полза. И докладът в рамките на МСП през юли 2012 година, в този доклад бе установен един напредък в областите „Правосъдие“ и „Вътрешни работи“. Но, се упоменават също така и определени дефицити, било отстраняването на упоменатите дефицити би ускорило този процес. И когато настъпи пълноправното членство, то сигурно ще бъде осъществено по едно предложение на Германия и Франция и на Полша, тогава като председател н а ЕС, на два етапа, като първо ще се отворят въздушните и морските граници, а вече втората крачка биха били и сухопътните граници.

    КП. Германия е правова държава, там има демокрация, но също така има хубави магистрали, детски градини и свобода на словото? Как е възможно да се постигнат тези неща едновременно?

    МХ: И в Германия демократичните структури, едно критично мислещо гражданско общество не е възникнало от днес за утре. И процесът, който доведе до днешното освободено общество беше също така много дълъг и болезнен. Нацистката диктатура в Германия приключи през 1945г. А пробуждането на едно критично и активно гражданско общество в Западна Германия започна истински едва през 60–те години на 20–ти век. Малко по–добра беше ситуацията във втората част, която преживяхме през миналия век. Именно в Източна Германия протестите през 1989г., а това е първата успешна и безкръвна революция в Германия, което беше знак за това, че обществото е узряло, че е готово за едни демократични промени. Много често се твърди, че този процес на постигане на демокрация, на свобода на словото е свързан с икономическото развитие, и вероятно има нещо такова, частично, но като погледнем голямото разнообразие на свободни и демократични общества, можем да стигнем до извода,че това не е единствения показател. Това което е важно, което е съществено, е желанието на гражданите да участват в този процес. Тоест, гражданите, които открито да изразяват позицията си, установените недостатъци, а също така и активно да взимат участие в преборването им. А пък в една репрезентативна тук демокрация, поемането на гражданска отговорност, будният граждански мониторинг на политическите процеси е много важен, а също така и задължителен коректив. И смятам, че хората, независимо от икономическата ситуация могат да развиват това съзнание, този буден интерес към собственото си общесто и смятам, че последните протести, тук в България, са добър пример за това.

    КП: Вие говорихте за опита от миналото, който е много важен в Германия. Трябва ли да погребваме миналото или трябва да го познаваме?

    МХ: Разбира се, че трябва да познаваме миналото си, иначе съществува опасността, то да се повтори, дори с по–страшна сила. И затова съм особено радостен, че немската Фондация за преодоляване на тоталитарното наследство планира това лято да посети България и да обмени опит с българските си партньори за това как по–добре да се разказва и увеличава, разпространява и запазва знанието, познаването на историята.

    КП: Има ли урок, който Германия научи, а България не научи от преодоляването на тоталитарното наследство?

    МХ: И аз имах и това предвид, когато казах, че германците научихме, че едно общество може да се излекува, когато погледне в лицето престъпленията, извършени от техни представители и от тяхно име и нещата не се разкрасяват, не се обръщат в мълчание, не се потискат. Защото, както вече казах, това, което днес се опитваме да потиснем, утре ще ни достигне. Но тези процеси бяха и в Германия доста трудни и болезнени. Например, след Първата св. война, много германци отказаха да се занимаят с въпроса, с тематиката на съотговорността и на Германия за отговорноста за избухването на войната и за престъпленията, извършени по време на войната. И именно тогава, това положение на недостатъчно обсъждане и разсъждаване по тази тема, и затова много хора се възприемаха като жертви на ситуацията, т.нар. „легенда за удара с нож в гърба“, всичко това е улеснило много националсоциализма. А също така, и след Втората световна война, в някои области отне доста време докато хората тематизираха и открито започнаха да говорят за престъпленията на национал–социализма и по този начин да преодоляват цялата тази тематика, и аз тук конкретно имам предвид и конкретно най–вече мисля за сектора на несправедливото правосъдие по време на национал–социализма. А тук, сравнително мекият преход в България от диктатурата на комунистическата партия в България, към една демократична, многопартийна система, по мое мнение, по–скоро доведе, до едно бавно преодоляване на тоталитарното наследство. И смятам, че знанието на много българи, особено пък на младото поколение, тяхната информираност за репресиите, за съпротивата, за жертвите, а също така и за извършителите, са много непълни. Но смятам, че е неизбежно и това е един знак на справедливост спрямо жертвите на режима, тези престъпления от комунистическата ера да бъдат обсъдени и по този начин, напълно преодоляни. В крайна сметка това са съдбите на хиляди хора.

    retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част
    6 Mar 2013, 5:36pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част

    IMG 0604 1024x768 Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    Протестите в България и причините за тях. Какви са дефицитите и на кого може да разчита българското гражданско общество. Германският „преход“ в енергетиката. Бъдещето на германските АЕЦ и на германските ВЕИ. Цените на тока, енергийният микс, либерализацията на енергетиката и енергийната ефективност.
    КП: Г-н посланик, благодаря Ви за това, че се отзовахте на нашата покана за интервю. Много неща се случиха междувременно, докато уговаряхме нашата среща. Да започна веднага с въпросите.Бяхте ли изненадан от събитията през последните седмици в България и имате ли коментар за тях?
    МХ: Естествено, ако ме попитате дали сме били изненадани, бяхме изненадани, но, след като искате да чуете моето мнение по тези събития, то мога да кажа, че последното вътрешно-политическо развитие в страната протича, по моя преценка, в рамките на конституционния ред. Тази криза обаче е израз, редом с икономическата тема, защото искрата, която събути протестите, бяха цените на тока, но изразява икономическите трудности в обществото. Но, както виждаме, протестите продължават все още и явно насъбралата се необходимост от изясняване е извън този параметър и това също така е израз на силно разпространеното недоволство в населението от общата политическа ситуация в страната. Убеден съм, че определена роля играят също така продължаващите дефицити в последователното прилагане на действащото право и при преборването, при борбата с корупцията. И моето усещане, то се чува от възгласите и от това, което изразява протестът, е, че има едно много дълбоко разочарование от това, че по време на прехода възникнаха едни икономически структури, които частично са и монополни и те съответно възпрепятстват доброто развитие, правилното развитие на средното съсловие. На иновативните малки и средно големи предприятия и не се дава достатъчно справедлив шанс, именно на младите и образовани хора. Явно тези протестиращи не осъзнават достатъчно добре, че държавата прави много, прави достатъчно, за да се промени настоящата картина. Смятам, че основно става въпрос за проблематиката на управление и на справедливост, която вълнува протестиращите хора. България има незначителен бюджетен дефицит и изключително ниска държавна задлъжнялост. По този начин България, достойно за пример, спазва маастрихските критерии. Непрекъснато възниква и въпросът за социалната справедливост. Явно хората в страната имат усещането, че това толкова стриктно спазване на критериите от Маастрихт, тази финансова дисциплина, която се иска, е в голяма степен за сметка на малките хора. А това е една дискусия, която се води в цяла Европа. Трябва много внимателно да се намери правилното съотношение между силно амбициозните финансови програми и дисциплина и възможността за икономически растеж. Но понеже вие ме питате, конкретно аз как усещам нещата, то мога да кажа, че е впечатляващо как досега не особено силното и активно българско гражданско общество постепено се отделя от своята досегашна пасивност и поставя пред обществото проблемите, които го вълнуват. А мирните протести са знак за едно засливащо се гражданско общество. По-скоро, ако не бяха мирни протестите, това би било израз на слабостта на гражданското общество. Смятам, че в тази точно не много лесна ситуация България има един силен президент. И моето впечатление е, че този силно отговорен президент слуша, чува гласа на гражданското общество и силно се надявам, че гражданското общество ще приеме предложението на президента към гражданското общество за един открит обществен дебат.
    КП: Големият проблем, от който започнаха протестите, беше енергетиката. Това не беше изненада за нас и ние сме подготвили въпроси и за енергетиката. Бихме искали да научим повече за енергийната политика в Германия, за да използваме германския опит. Интересно ни е, Германия има ли планове да изоставя ядрената енергетика, как се предвижда да расте производството на електричество от ВЕИ и, ако е възможно, да ни кажете, общите принципи, върху които се гради германската енергийна политика?
    МХ: Както е известно, Германия планира в рамките на следващите десетилетия да премине до голяма степен към възобновяемите енергийни източници, т. нар. „преход“ в енергетиката. Още от сега е така, че новите строителни проекти, при това, не само в Германия, а и в целия Европейски съюз, са главно в сектора “възобновяеми енергийни източници”. В Германия възобновяемите енергии имат дял от над 12% от общото потребление на енергия, а само в потреблението на ток делът там е 25%. Това развитие продъжава, в тази посока. До 2020 г. целта е да се постигне дял от почти 20%, 18% от потрелението на енергия да бъде от ВЕИ. Предвидено е, също така, през 2022, а това не е съвсем далече, да бъдат изключени и последните атомни реактори. ВЕИ стават все по-конкурентноспособни. Смятам, че една добре развита икономика, каквато е германската, в дългосрочен плкан ще може и ще трябва основно да се базира на ВЕИ. Признавам, че това е една много амбициозна задача и план. За тази цел ние в Германия се нуждаем от още време. Нуждаем се от увеличаване на капацитета. В тази връзка се нуждаем от още по-интензивно развитие на интелигентни, на международни мрежи, а също така и на системи и технологии за съхраняване на енергията. В тази връзка, и ние в момента в Германия водим една доста жива дискусия относно цените на тока. Но в цялата тази тематика, ние в Германия сме напред по отношение на важността на енергийната ефективност.
    КП: Тоест, Вашето мнение е, че една развита държава, една развита икономика може да разчита само на ВЕИ и, че цената би била достъпна за гражданите?
    МХ: Да, така погледнато, напред, смятаме, че развитието ще бъде в тази посока. Естествено, винаги ще има един т. нар. “микс” от енергии, в който ще влизат и невъзобновяеми енергии, но смисълът на т. нар. „енергиен преход“ е именно в посока на ВЕИ като основен дял.
    К.П. Трябва ли да има единна енергийна политика на ЕС? Най-вече, спрямо Русия или е по-добре отделните държави да решават поотделно, за себе си, тези въпроси? Все пак, трябва да имаме предвид, че енергетиката е част от сигурността.
    МХ: Естествено. Много е важно съвместните правила за общия пазар да действат и по отношение на енергийния пазар. Това засилва нашите позиции по време на преговори. Но естествено и въпросът за микса на електроенергия, както вече споменах, по отношение на това, как го виждаме в Германия, но това е нещо, което всяка страна-членка трябва да реши сама за себе си и да определи.
    К.П. А ще има ли либерализиране на енергийния пазар на ЕС?
    МХ: Именно тези правила, които аз споменах преди малко, действащи на общия пазар в ЕС, те трябва да доведат до либерализация и това не е, така да кажем, волна програма, това е задължителната програма. Защото на либерализираните пазари има много повече конкуренция между предлагащите енергийни услуги и това води до намаляване на цените за крайния потребител. Както вече споменах преди малко, либерализацията и развитието на ВЕИ не е цялата тема. Много е важна енергийната ефективност. В много страни на ЕС, математически погледнато, потреблението може да се намали наполовина, че и повече. През последните години в Германия цените на електроенергията доста се увеличиха и, в сравнение с българските цени, те са 3 пъти по-високи. Много граждани обаче не го усещат това поскъпване толкова осезаемо, защото те значително намаляват своето потребление на електроенергия благодарение на ефективни системи. Смятам, че това междуврененно е и една тема в България, темата на енергийната ефективност, която придобива все повече значение и за политиците в страната.
    retweet Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    25 Oct 2012, 2:56pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Дебат за бюджет 2013.

    Дебатът ще се проведе на живо от 18,30 тук. Има наличен аудио и видео стрийм.

    retweet Дебат за бюджет 2013.
    24 Oct 2012, 3:20pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Политика на доходите преди изборите през 2013г.

    Разговор с Димитър Главчев (ГЕРБ), Драгомир Стойнев (БСП) и Радан Кънев (ДСБ), специално за politikat.net

    Видео от дискусията

    Константин Павлов (водещ): Здравейте, вие сте с проекта politikat.net, сайтът, който се занимава с твърденията и обещанията на политиците в България, Днес ще се опитаме да разберем – какво представлява  политиката на доходите на правителството на ГЕРБ преди изборите през 2013г, на какви принципи почива тази политика и какви са критиките срещу нея. Това е първият дебат по този проект. Очаквайте още подобни. Още отсега мога да ви кажа, че следващият такъв дебат ще бъде на тема „Бюджет 2013–та“ година, защото когато обявихме днешното предаване, получихме огромно количество въпроси по Интернет и днес едва ли ще успеем да ги обработим всичките, така че ни очаквайте скоро с въпроси за бюджета. Днес на гости са ни: първо, Драгомир Стойнев, народен представител от БСП, председател на Комисията по труд и социална политика в Народното събрание, бивш съветник на премиера Станишев. До него седи Димитър Главчев, заместник–председател на парламентарната група на ГЕРБ, заместник–председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Открая е Радан Кънев, заместник–председател на Демократи за силна България, политик, когото често виждаме да говори по въпросите на социалната политика в България.

    Така, да започнем разговора и ще започнем с господин Главчев, преди да започнем естествено, да дам думата на другите събеседници да критикуват политиката, нека чуем основите моменти от тази политика на управляващите. Това което всички знаем, и което се говори в последните седмици, това е вдигането на минималните заплати, вдигането на пенсиите, облагането на лихвите по депозитите, и за това как европейските програми ще доведат до  по–голяма заетост и по–високи доходи.

    Заповядайте, господин Главчев, обяснете, в какво се състои политиката по доходите на правителството на ГЕРБ в последната година от мандата?

    Димитър Главчев: В последната година от мандата политиката не е по–различна, отколкото през останалите години и това е така, тъй като тя почива на основата на програмата на ПП ГЕРБ, а всъщност, струва ми се във всяка една партия трябва да е така, а именно политиките, които провеждат, би трябвало да са в съответствие с програмата на съответната партия, така че нищо ново, винаги сме казвали, че доходите са ни приоритет – образованието е приоритет, здравеопазването е приоритет, културата, но всичко това – на основата на финансовата стабилност. Това е базата, на която ние можем да реализираме останалите си приоритети, а това може да бъде видяно и през годините на управлението досега на ГЕРБ, заявявали сме винаги, че компромис с финансовата стабилност няма да правим. Пак сега виждате, говорим вече за увеличаване на доходите, тъй като имаме основание за това. Показателите ни по макроикономика и фискални отношения са такива, че са… дават ни основание да..
    КП: Кои са тези показатели, които дават основание?
    ДГ: Да почнем от там, че някъде в средата на годината ЕК прекрати процедурата по свръхдефицит на две страни. Едната от тях е България, а другата е Германия. Смятам, че компанията е достатъчно престижна, да говори сама по себе си. Показателят ни за държавен дълг е на второ място в Евросъюза, показателят ни за дефицит е пак в петицата, така че по всички макропоказатели, няма спор, предполагам че и колегите няма да са на друго мнение, тъй като международното мнение е такова, че България стои добре като макропоказатели като финанси. Така че имаме пълното основание да се обърнем вече към доходите на хората. Впрочем, те са ни приоритет, пак като погледнете в програмата. Ясно е, мисля, че преди ефира господин Стойнев ми показа какво сме обещали. Това не са обещания, това е програма, която всяка една партия реализира, за определен период. Аз би ми се искало да го реализираме това по–бързо, но така или иначе, в условията на световна криза, България не е някакъв икономически или финансов оазис, такива са даденостите в Европа и в света.
    КП: Все пак се въвеждат някакви социални придобивки. Господин Стойнев, БСП готви алтернативен бюджет. Това стана известно от медиите. Какви са принципите, на които се основава и каква е разликата с виждането на ГЕРБ, що се отнася специално до доходите?
    Драгомир Стойнев : Преди да отговоря конкретно на въпроса, бих искал да коментирам казаното от моя колега. Съгласен съм с него, че последните години се води една политика във всяка една сфера и е нормално, този бюджет да продължи политиката водена от ГЕРБ до сега, като се обърне и внимание на доходите. Само че тук е и главният проблем. Проблемът е, че за три години абсолютно нищо не е направено. Ако икономиката при предишните три правителства, все пак даваха някаква добавена стойност на икономиката и тя имаше някакъв конкретен възход, за съжаление, три години абсолютно нищо не се случва. Икономиката застива, …
    КП: Господин Главчев говореше за показателите…
    ДС: Четвърто. Да но все пак те наследиха държавата с най–нисък дълг, с един добър фискален резерв. Нито една държава членка на ЕС нямаше подобен фискален резерв. С една данъчно–осигурителна система, която позволяваше конкурентноспособност на българските фирми. За съжаление обаче, те не включиха на по–горна скорост, така както всяко едно правителство, от правителството на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, след това на Сергей Станишев, даваше допълнителен стимул на икономиката. В ГЕРБ изведнъж изключиха, ако мога така образно да се изразя, на нулева предавка и в момента икономиката спира. Най–хубавото на този бюджет е, че това е последният бюджет на правителството на ГЕРБ. Относно политиката по доходите мога да кажа следното – преди две седмици зададох въпрос на господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Това, което касае стратегията по доходите. Защото така е написано в тяхната програма, че ще изготвят, заедно с работодатели и синдикати, стратегия по доходите. Оказа се, че такава стратегия въобще няма. ГЕРБ се сещат за избирателите си, когато имат избори. Нека да си припомним, миналата година, точно когато имаше местни избори и президентски избори, изведнъж вдигнаха минималната пенсия с 9 лева. Защото я вдигнаха с девет лева, никой не разбра. Сега, понеже предстоят следващата година избори, парламентарни избори, изведнъж казват: „Да, ние ще започнем да вдигаме пенсиите само че това е една жалка индексация, на пенсиите, тъй като 9,8% е изключително дори не покрива и инфлацията. Проблемът е, защо го правят сега.  Ако те мислеха за хората, те всяка година щяха да вдигат пенсията, така както е записано в тяхната предизборна програма, че ще има ежегодно осъвременяване на пенсиите с коефициент близък до нарастването на осигурителния доход. Това не е постигнато. ГЕРБ пише, че ще се бори с политика за борба с бедността. За съжаление, всички социални плащания са замръзнали. Дори гарантираният минимален доход не е увеличен.
    КП: Все пак..
    ДС: Нека не забравяме и препоръките отново на ЕК, касаеща Националната програма за реформи, които именно казват, че трябва да има по–адекватни социални плащания, което на обикновен език означава, че трябва да се вдигнат социалните плащания, тъй като бедността в България се засилва. Конкретно на вашия въпрос – Първото нещо което е, няма държава в света която да има, първо, толкова ниски данъци, и толкова ниски осигуровки.
    КП: Все пак данъците са продукт на правителството на Тройната коалиция?
    ДС: Да, да! Като, ГЕРБ обещаха да не увеличават данъците. В момента, без никой да знае, се появява министърът на финансите, се появява един данък, нов данък. Вчера, даже е казал, че ще има още два нови данъка, Не знам, не знам докога така ще я карат, но факт е, че те увеличават данъците. Едно е, когато си имаш икономически растеж, друго е когато има криза. Когато имаш икономически растеж, трябва по някакъв начин, когато държавата ни стана член на Европейския съюз, ние наистина намалихме данъчното бреме, за да може българските фирми да бъдат конкурентноспособни спрямо европейските си конкуренти. Когато имаш криза обаче, ти трябва по някакъв начин да стимулираш икономиката. За съжаление, инвестициите…
    КП: Да но вие говорихте току–що, че трябва да се стимулират социалните плащания?
    ДС: Не, аз имам нещо друго предвид. Първото нещо е, че двигателят на българската икономика – това са малките и средните предприятия. В бюджета, който ни е представен, за тази година е, че данъчните приходи ще се увеличат, а има ръст от 11 %. Това означава, че всички такси, държавни такси, които фирмите ще трябва да плащат, ще бъдат увеличени. Което е смърт за малкия и средния бизнес. Една такава такса, това става вече като данъчен приход. Това е убийствено за фирмите. Защото, една такса, това означава, че тя трябва да покрива, че от нея не трябва да търсиш печалба. Тя трябва да покрие нуждата, която администрацията дава примерно, за тонер, за хартия, за фотокопиране…. Да, прекъсвате ли ме?
    КП: Ами, казахте ли каквото искате, защото искам да дам думата на Радан Кънев.
    ДС: Добре, дайте. След това ще продължа.
    КП: Господин Кънев, имате ли забележки по казаното и съгласен ли сте с доводите, които чухте преди малко, за бюджета и за възраженията към него?
    Радан Кънев: Аз искам първо да благодаря на тази форма на алтернативна медия, за очертаващата се форма на смислен дебат, защото това е нещо, което много рядко има възможност да намеря. И после, да изненадам разговора, с това, че ще се съглася с две основни неща, които чухме. Ще се съглася с господин Стойнев, за това абсолютно няма никакъв нов елемент на нова политика на ГЕРБ, спрямо управлението на БСП няма, както и с господин Главчев, за това, че политиката на ГЕРБ в това отношение е напълно последователна. Тоест, липсата на политика.  И новият бюджет само го потвърждава. Така че, хубаво е, че поне не заблуждават гражданите. Това са верни неща.

    Но искам по един друг начин да погледна на  разговора. И БСП, а за съжаление и ГЕРБ, които като член на ЕНП не могат да си го позволят, разсъждават особено премиера Борисов, разсъждават натрапчиво за доходите, като това, което държавата, в неговите представи за държава, той лично раздава. А всяка десница, и ДСБ естествено, разсъждава за доходите, като хората произвеждат, а държавата част от него неизбежно отнема. Данъците, за които говорим. От тази гледна точка, да говорим за доходи, преди да говорим за заетост, е абсолютно несъстоятелно. Доходите се създават от фирмите, от хората, от самонаетите лица. В България, между другото, над 85% от заетите лица са в малкия и много малкия бизнес. Защото, когато господин Стойнев говори за малък и среден бизнес, това е легално понятие на европейския правен жаргон, да кажем. В българските представи, европейският среден бизнес е голям бизнес. В България 85% не се произвеждат от малкия и среден бизнес, а от едноличния и семеен бизнес, на практика. Това са т.нар „самонаети лица“, а за съжаление процентът доход, който те произвеждат, процентът заетост, който те генерират, през цялото управление на ГЕРБ рязко намаля. А това не е случайно, защото консенсусът върху темата за малките предприятия, като основен работодател и двигател на икономиката, съвсем нов, той е от 2010г. Когато през 2009 година, по време на предизборните дебати, Синята коалиция зае тази позиция, тя беше посрещната с ледено мълчание от ГЕРБ и от БСП. А те играеха  в интерес на едрия бизнес, представяха си излизането от кризата като инструмент на големия бизнес, и сбъркаха. Както БСП през 2008г, така и ГЕРБ през 2009–2010, сбъркаха много лошо в стратегията си към заетостта, което трябва да се оцени…
    КП: Господин Стойнев.
    ДС: Тук има едно доста манипуативно изказване от страна на господин Кънев. Нека да не забравяме, че именно неговата партия носеше на ръце Бойко Борисов, от началото на мандата. И тя му се доверяваше и гласуваше в парламента, бюджетите от ГЕРБ.
    КП: Тоест, вие смятате, че ГЕРБ и ДСБ са солидарно отговорни, така ли?
    ДС: Така че да се прави връзка между нас и ГЕРБ, при положение, че идваш от партия, която е възхвалявала управлението на ГЕРБ и е казвала, колко добри министри са и министър–председателят и Цветан Цветанов, тъй като разбрах, че господин Костов лично е ходил да поздравява Цветан Цветанов, и сега да се каже че има някаква прилика – не. Моля ви се, ако обичате, не. Защото когато имаше … БСП е отговорна за това, че имаше висока заетост, ниска безработица, преки чуждестранни инвестиции, защото имаше доверие в правителството.
    РК: Ще си позволя една кратка реплика – преди да дадем думата, предполагам, на господин Главчев.  Синята коалиция е гласувала един бюджет – първият. Единствено искам да обърна внимание, че ГЕРБ влезе във властта с една икономическа програма, която около 80%, именно извън частта за малките предприятия, и за семейния бизнес, съвпадаше с тази на Синята коалиция и беше класическа дясноцентристка.

    Имаше опит, в първия бюджет на ГЕРБ и в първия антикризисен пакет, защото те приеха и не приложиха три пакета с антикризисни мерки, напълно разнородни последователно. Първата им антикризисна програма, предизборната им програма и първият им бюджет отговаряше на предизборните им обещания. А от там нататък, нищо от това не се реализира. Ние престанахме да гласуваме за бюджета на ГЕРБ и се превърнахме в доста по–остра и критична опозиция на много от икономическите политики, отколкото лявата опозиция, просто защото стоим на по–здрави позиции от гледна точка на това, което българската икономика е.

    КП: Добре нека оставим избирателя да прецени кой на колко здрави позиции седи. Сега, нека пак се върнем към господин Главчев, Господин Главчев, нека поговорим една по една за стъпките, които правителството предлага напоследък – това, за което най–много се говори, това е, разбира се, за лихвите по депозитите. Може ли да обясните какъв икономически ефект се очаква от взетите мерки, защото със сигурност това се прави с цел за някакъв позитивен ефект в икономиката. Аз мога да ви цитирам министъра на финансите Симеон Дянков, че целта не е чак толкова икономическа, а политическа, тоест, възстановяване на справедливостта в икономическия живот. Тоест, неговата цел, целта на тази поправка е едно справедливо данъчно облагане. Кажете за икономическия ефект, и за този политически ефект, който се очаква.

    ДГ: Да, ще ви отговоря, но преди това не мога да не споделя с вас и с всички, които гледат и слушат, моето задоволство от това дистанциране, меко казано, и от БСП и от ДСБ, виждате категорично се разграничават, въпреки че господин Кънев каза, че този бюджет по нищо не се отличава от останалите, а пък първия бюджет са го гласували. Така че, някакво вътрешно противоречие намирам в тази теза…
    РК: Първият бюджет на ГЕРБ беше актуализиран, това спомняме ли си? Тоя беше гласуван, а след това не беше приложен. Дори самият закон за бюджета беше отменен от ГЕРБ.
    ДГ: От друга страна като слушахте и господин Стойнев, тезите, те пък се караха една с друга – в криза трябва да има ниски данъци, а ние сме в криза естествено, трябва да има ниски данъци, за да стимулират производителността.  Значи, харесва ми това дистанциране.
    ДС: Ниски данъци, но те се увеличават.
    ДГ: Харесва ми това дистанциране и сега да се върнем на въпроса, който зададохте, въпроса за данъка върху лихвите по депозитите. Аз смятам, че много трудно може да се намери някакъв друг довод, който да не е политически, срещу този данък. Той почива изключително на икономическа основа, тъй като по всичките данъчни учебници, буквари както се казват на жаргон, ако може да използвам, ако прочетете. Когато има ниска данъчна ставка, има широка данъчна основа. Това означава, че се облага всичко, почти без изключение. Вариантът, в който е приет данъка през 2006г, е направено изключение. Може би, колегите тогава  са имали някакво основание, и аз го намирам в това, че ако не беше така, щеше да се прегрее още повече икономиката. Тогава икономиката беше в изключителен растеж. В такава фаза на икономическия цикъл, в когато…. Когато се предприемат действия, в зависимост от коя фаза на икономическия цикъл, както го засегнаха и двамата колеги. Това, предполагам, че всички ще са съгласни с това нещо. Значи, може би заради това, не е обложен този доход. Това е доход, никой не може да го оспори, с икономически доводи. Това е доход отпреди това обложен доход. Лихвата, ако не е доход, какво е?  И тези тези, че се облага още един път някакъв доход, е абсурдно. Това само човек, който не разбира от данъчно облагане може да се съгласи.
    КП: Значи, вие сте съгласен с господин Симеон Дянков, че това е едно възстановяване на справедливостта, че…
    ДГ: Вие казахте, че това е политическа теза. Аз по–скоро задълбочих в икономическата същност на данъка и мисля, че теоретически ви го обосновах, защо икономически… И ще ви кажа и още нещо – това е стимул, парите да се върнат в търговските дружеста. Тъй като сега, един собственик на еднолично дружество, ако си държи тези пари на депозит във фирмата, лихвите по този депозит ще бъдат обложени. Докато, ако като физическо лице си ги извади, и декапиализира своето дружество, и си ги вложи на депозит като физическо лице, те няма да бъдат обложени. Тоест, тук има стимул да си ги държи пасивно като физическо лице, вместо да му влизат в търговския оборот. Така че това е….
    КП: Вие не мислите ли, че тази политика ще доведе до бягство на капитали от българската банкова система?
    ДГ: Не мисля.
    КП: И, че тези капитали ще избягат към други държави или към по–рискови банкови услуги, включително към т.нар. „сенчесто банкиране“ ?
    ДГ: Не мисля и ще ви кажа защо. Първо, ако проследите какви са лихвите по депозити в Европа, просто няма такива лихви, каквито има в българските банки. Това, от една страна. Направете си една справка, да видите. Ако отидете в Австрия, каква лихва по депозита ще ви дадат като физическо лице, и каква в България ще ви дадат. Австрия я давам произволно като пример, тъй като Австрия е любимо място на голяма част от предприемачите в България, така да го кажем. Това е първото. И второто – българската банкова система е изключително стабилна и благодарение на банковата система, освен всички други фактори, които изиграха своята роля. Благодарение на стабилността на банковата система, ние преминахме през кризата. Точно обратното на това, ако си спомняте, как започна пък кризата в света. Тоест, заради банковите и инвестиционни балони.
    КП: Добре,
    ДГ: Така че, по никакъв начин не смятам и дори, призовавам всеки един от колегите да не се заиграват с това, че чрез банковата система ще се разклати, защото това е въпрос на национална сигурност.
    КП: Господин Стойнев.
    ДС: Напълно съм съгласен с господин Главчев, че не трябва да си играем с банковата система. Само че, самите директори на банки започнаха да говорят, че ще има отлив на депозити. И е съвсем нормално. Имаме например, 75% от депозитите са до 1000 лева. Проблемът е, че когато идва нов данък, ГЕРБ каза, че няма да вдигне данъците, а те въвеждат нов данък. Нормално е човек да си изтегли парите и да си каже „За какво, така или иначе инфлацията ми е 5% Толкова стана инфлацията. При една лихва от 4% ти, дефакто, хората губят пари. По–добре да си ги изтегля. Още повече, че…
    ДГ: Инфлацията засяга всички доходи, не само доходите от лихви…
    ДС: Точно така. Още повече, че трябва да плаща изведнъж някакъв нов данък. Откъде идва проблемът, обаче? Всяка една икономика, за да има икономически растеж, трябва да има финансов ресурс. Финансовият ресурс има два компонента – или ще са вътрешни спестявания, или външно финансиране или чуждестранни инвестиции. Българската икономика има вътрешни спестявания, които са приблизително 31 милиарда лева. За съжаление, обаче, на министър председателят доста манипулативно обясняваше как тези пари, едва ли не, той така си ги представя, седят в някакви сейфове, така и сами си се трупат, което, разбира се, е доста погрешно. Тези пари, които са спестяванията на българите, движат българската икономика. Защото, кредитите с пари дори надхвърлят тази спестовна маса от пари, които са събрани. Тоест, има и чуждо финансиране. Разбира се, че има и чуждестранни пари тук, в страната, защото няма такъв данък. Разбира се, че има. Сега, моята лична прогноза е, че една трета от този ресурс хората ще си го изтеглят от 31 милиарда евро.
    КП: Тоест, 10 милиарда лева ще изчезнат?
    ДС: Хората ще си го изтеглят.
    ДГ: И какво ще го правят?
    ДС: Съответно, това означава, че този финансов ресурс ще намалее, Когато един финансов ресурс намалява, съответно той ще се оскъпи. И ще пострада българската икономика. Това е едно поредно, недалновидно решение на управляващите. Вместо да стимулират българската икономика, те дефакто ограничават спестяванията които са… Не само че ограничават на хората спестяванията, но те дефакто не работят за българската икономика. Но не го казвам това аз. Самите, повтарям, самите директори на банки казват, че хората ще започнат тези хиляда лева които едва ли не ги спестяват за погребение, да ги дадат на някой свой внук, те дефакто няма смисъл да ги държат в банката. Това е истината. Седем милиона са такива, физически депозити, до 1000 лева.
    КП: Господин Кънев, може ли да се каже, че данъкът е справедлив и въвежда равни задължения за всички нас, независимо от доходите ни и че липсата на подобен данък е способствала за неприемлива социална поляризация?
    РК: Първо искам да отбележа, че въвеждането на нов данък, или на нов елемент в основата за облагане. В случая това, за което говори министър Дянков е нов данък, а не разбирам защо е нужно. Това е излишно усложняване. Във седмиците на приемане на бюджета, без абсолютно никакъв политически разговор преди това, е нещо скандално във всяка демократична държава, но неизбежно ГЕРБ ще понесе тежък удар от това нещо, и това не е наш, в крайна сметка, а в случая техен. На второ място искам да отбележа динамиката на аргументите, с които се защитава този данък. Ние чухме три или четири напълно различни аргумента. Като, включително, чухме напълно противоположните тези, че този данък е толкова малък, че изобщо няма да бъде усетен, а от друга страна, че той ще насърчи инвестирането и потреблението, защото хората няма да искат да си държат парите в банка. Значи, той или ще бъде неусетен и никой няма да си промени поведението, или е достатъчно висок, за да бъде усетен от хората и те да започнат хаотично да си променят поведението.

    Тука господин Стойнев е прав – когато правителството действа хаотично, защо трябва да очакваме, че нормалният гражданин няма да действа хаотично? Всички хора в момента, които имат банкови депозити, са шокирани от тази идея. Част от действията им могат да бъдат ирационални и вредни за тях самите. Ако приемем, че данъкът е толкова нисък. Същественото е обаче друго. То е, че този данък се приема именно по този начин, в последния момент,  с една единствена цел – защото до последния ден на представяне на бюджета, никой в ГЕРБ не можеше да каже, на коя дата искат да увеличат пенсиите с мизерните няколко процента. Ние чухме първи януари, чухме първи март, чухме първи юли. И за да бъде съвсем весело, най накрая стана първи април. Някак си отговаря на пенсионната политика на правителството датата. По тази причина, сметките колко пари ще са нужни на бюджета да трансферира в НОИ са се променяли всеки божи ден, с всяка нова идея кога ще се увеличат пенсиите. Тъй като пенсионната система не е стабилизирана, миналата година спорихме с господин Стойнев и с Тотю Младенов ожесточено в един „Референдум“. Тотю Младенов твърдеше, че увеличените държавни трансфери към пенсионния фонд, тоест нуждата от данъци, да се пълнят пенсиите, е голям проблем. В новия бюджет, за да се увеличат пенсиите, парите които като данъци се наливат в пенсии, се увеличени драстично. Няма как да бъде другояче, като няма смислена реформа на пенсионната система. Значи, накратко казано – този данък се въвежда, за да се закърпи една моментна сметка за пенсиите. Друга причина няма, и изобщо не може да се каже, че той се въвежда, за да има обща данъчна основа  и обща данъчна ставка, защото българското данъчно законодателство, за съжаление, ще кажа аз, изобщо не е такова. То предвижда много изключения, то предвижда много данъци при източника и веднага казвам нещо, което тази сутрин публикувах в блога си – ако някой иска да възстановява данъчна справедливост в България, да погледне един урод, един икономически мутант, наречен „акционерни дружества със специална инвестиционна цел“, въведен от НДСВ и ДПС, запазен от Тройната коалиция и запазен от ГЕРБ, който представлява необяснима перачница на пари без аналог в Европа. Давам веднага пример за какво става дума – Един, примерно, известен български банкер и още много други известни български олигарси притежават такова дружество, със стотици хиляди или милиони хектари земеделска земя, дава я под аренда на цени между 40 и 80 лева на декар и не плаща стотинка данък „печалба“ от тези пари. И  това нещо го пише в българския закон.

    Само че, ние тази справедливост не я възстановяваме, но справедливостта на хората с три хиляди лева в банка. Някак си, българския бюджет се пълни по една много странна справедливост.

    КП: Добре, нека дадем думата на господин Главчев. Господин Главчев, оформиха се три въпроса към вас, включително имам и въпроси, които постъпиха от Интернет. Първо, кажете всъщност, коя е датата, на която ще се увеличат пенсиите?
    ДГ: Първи април е…
    РК: Вече знаем, че е първи април.
    ДС: Аз само да ви прекъсна – освен деня на шегата, на първи април приеха и Антикризисния план заедно с работодателите и синдикатите. Този план по никакъв начин не проработи и отново първи април е деня, в който ще вдигат пенсиите…
    ДГ: Вижте,  за разлика от колегите от БСП ние не държим толкова на формата, колкото на съдържанието, така че датата не е толкова важна.
    ДС: Важна е, приехте го за първи януари…
    ДГ: Ако сега отидеме на референдума, този който се организира за „Белене“, имам чувството, че те просто искат да правят референдум заради самия референдум. Няма значение вътре какъв е въпроса, той няма никакво съдържание.
    КП: Няма да говорим за…
    ДГ: Затова ви казвам за първи април. За нас не е толкова важна формата, колкото съдържанието. Какво ще се случи.
    КП: Няма да говорим сега за референдума със сигурност.
    ДГ: Правя просто препратка.
    ДС: Не, не, това е важна тема, защото четири пъти си сменят мнението за АЕЦ „Белене“.  Това е важна тема! Председателят на Народното събрание отиде в икономическата комисия, за да види новите инвеститори.
    КП: Имаме друга тема…
    ДГ: Първи април, а не мога да не се съглася с господин Кънев, че прекалено много изключения, които освобождават от данък по различен начин.
    РК: Господин Главчев, финансовия министър на третата година и половина от управлението си признава, че е научил за едно такова изключение.
    ДГ: Да де, ама и вие ще се съгласите, съгласете се, че по време на криза не се правят много движения в данъчната област…
    РК: Добре, ама дайте, може би трябва да.. Ние, между другото, за част от тези изключения, когато предлагахме антикризисна програма на ГЕРБ и търсехме сътрудничество с ГЕРБ. Да, но това беше 2010 година и си заслужаваше тогава да. Посочихме много такива данъчни изключения.
    ДГ: Не е добре в криза да се правят големи промени.
    РК: И е лошо, когато вицепремиерът, отговарящ за приходите и икономиката на държавата не познава данъчното законодателство. И не чете това, което отговорни хора му изпращат, политически партньори, парламентарно представени. Примерно, Драгомир Стойнев мисля, че ще каже, има ли министър, бъдещ министър на финансите от БСП, който лесно би пренебрегнал добронамерен съвет от Иван Костов? Има някакви величини в бългаската политика, които не се променят с времето.
    КП: Не, не, нека се върнем на разговора.
    ДС: Момент само, не се учудвайте. Господин Дянков дойде от чужбина и ще си замине в чужбина. Него не го интересува бъдещето на тази държава. Той не живее тук, така че не го интересуват с колко ще се вдигне дълга,
    ДГ: Обсъждаме хора, които не присъстват…
    КП: Да, точно така, обсъждаме хора, които не присъстват. Нека се върнем към фактите.
    ДС Не е патриот.
    КП: Другите въпроси към господин Главчев са… Въпроси имат хората – „Пет години дефицит, така ли ще продължава до края на мандата на ГЕРБ?“
    ДГ: Не, не е така. Няма да е така. Тази година, 2013–та ще е 1,3% 2014–та година ще е 0,5%, 2015–та ще сме с балансиран бюджет. Това е средносрочната прогноза.
    КП: Тоест, вие твърдо давате заявка за още един мандат, както разбирам?
    ДГ: Всяка политическа партия прави заявки и е нормално и ние да правим.
    КП: Специално аз не знаех за тази дупка в закона за акционерните дружества със специална инвестиционна цел. Действително ли те не плащат никакъв данък?
    ДГ: Действително. И други изключения има.
    КП: А предвиждате ли нещо в това отношение, или?
    ДГ: Това е, което предвиждаме е това, което го има като действителност в момента.
    РК: Тоест, не.
    ДГ: Ако дойдат предложения по съответния ред, между първо и второ четене, такава е процедурата.
    КП: От кого очаквате да дойдат такива предложения?
    ДГ: Аз нямам конкретни очаквания. Но има процедура, по която постъпват предложения между първо и второ четене от народни представители.
    ДС: Има, разбира се, но нека бъдем реалисти.
    КП: Добре.
    ДС: Когато влезе този бюджет в парламента, почти не се променя, даже никога не се променя. Хубаво би било, тъй като това е нов данък. ГЕРБ въвеждат нов данък, може би, лихвите по кредитите да се приспадат от облагаемата сума в данъчната декларация. Защото голямата част от българските домакинства задлъжняха.
    ДГ: Това е несериозно.
    ДС: Ето, сега е несериозно. Ми хубаво, кое е сериозно? Сериозно е да се въвежда нов данък,
    ДГ: Да се приспада на някой който е под наем и да си плаща наема, да му се приспада и това. Това са несериозни предложения.

    …..
    ДС: Това е в цяла Европа така, и е нормално да бъде така. Не, не, чуйте ме, защото това е много важно.
    В цяла Европа лихвите по кредитите се приспадат от облагаемата сума в данъчната декларация. Дори в най–либералната държава, САЩ, е точно така, дори там има необлагаем минимум от 8480 долара.
    ДГ: А, вече говорим за необлагаем минимум.
    РК: Като говорим за доходите…
    ДС: Те решават, сега ще облагаме, защото не ни стигат 120 милиона лева. Чакайте малко, първо вие 120 милиона лева никога няма да ги съберете, ще съберете сигурно не повече от  60 милиона лева. И това за един бюджет са пренебрежително малко, за да товарите и без това бедния български народ, с допълнителни данъци.
    ДГ: Кой е натоварен? Вие го казахте 75% – 85% са до 2500 от общия брой на депозитите, обаче. А от общата сума знаете ли какво представляват? Имате ли ли представа колко представляват като брой …
    КП: Кажете, кажете.
    ДГ: Десет процента. Десет процента от общата сума по депозити се държи от 85% от . А останалите?
    ДС: И ще си сложат парите в офшорки.
    КП: Точно това щях да питам аз – няма ли да избягат много бързо тези депозити, от които очаквате всъщност големите приходи?
    ДГ: Ами ето, аз ви казах какви са лихвите по депозитите, казах ви как ще избягат. Мислите ли, че тези хора не си правят сметка? Ей така се спекулира, че ще избягат. Как така ще избягат? Как ще избягат, като тук от 5% лихва.
    ДГ: Сметнете от 6% лихва 10% като се намали става 5,4% лихвата, с облагането. Казах ви колко е в Европа. Няма такъв процент в европейска банка. Няма такъв…
    ДГ: А там колко е инфлацията?
    ДС: Тук е 5 %.
    ДС: Там е не повече от 2%. Тук говорим за 5% инфлация, която тепърва ще се вдига.
    ДГ: Коя е тая инфлация?
    ДС: Ами вижте, колко е инфлацията в еврозоната. За България вие да казвате, че тези пари, които…
    ДГ: България изпълнява маастрихтските критерии, включително и за инфлацията.
    ДС: Които лихвата по депозитите в момента лихвата по депозитите, дефакто тя не носи печалба. Тя просто не позволява на инфлацията да изяде тези пари.
    КП: Нека дадем думата на господин Кънев. Кажете, господин Кънев, прекъснахме ви.
    РК: Много важен разговор започва и срамежливо се прокрадва. Страх ме е, че ще приключи така, а не трябва. Когато говорим за доходи и то точно за доходи като нещо което хората произвеждат и част от него се иззема от държавата, защото това е разумен разговор за доходи, не може да не говорим за данъчната система. И категорично искам да възразя срещу създаващото се в българската политика впечатление, че има консенсус по данъчната система. През предишното Народно събрание депутатите от ДСБ не гласуваха промените, които доведоха до въвеждането на този вариант на плосък данък, и нито за един момент програмата на ДСБ не е допускала плосък данък без някаква форма на необлагаем минимум. Дали данъкът над необлагаемия минимум трябва да бъде плосък или прогресивен, е отделна тема, която би трябвало по–скоро на по–левите формации да бъде оставена да защитават. Но, в момента ние говорим като даденост. И от там идва проблема, за това, че всеки възможен доход, всяка стотинка в България се облага с 10% минимум и наистина, както казва господин Стойнев, се облага с едни безумни такси, които стигат по размер накрая в бюджета като събраното като корпоративен данък и които, естествено, удрят жестоко малкия бизнес, защото той плаща 100 лева такса, с 10 000 лева оборот, а някой с 250 милиона оборот не плаща 100, а плаща 250. Разбирате ли, какъв процент в единия случай, какъв процент в другия случай? За да говорим за обща данъчна основа и за едно справедливо данъчно облагане, в което има и данък върху, примерно, дохода от лихви, и върху дохода от поземлена рента, и други такива изключения, трябва да е ясно, кои доходи в България не се облагат. Има един житейски минимум, философията на необлагаемият доход е тази – който изисква, да си платиш тока, който изисква, ако имаш деца, да им купиш дрехи и да им купиш учебници, да ги изпратиш на училище, който изисква да си покриваш наистина вноската по кредита, и е прието в целия западен развит свят, с минимални изключения, при сблъсъците ми с привърженици на този чист плосък данък, просто те посочват изключения като Исландия, страна с под един милион души население, далеч под един милион души население, а съответно тези пари, дали ще бъдат необлагаем минимум от около 500 лева месечно или ще бъде, примерно, 250, но се приспадат допълнителен вид разходи на семействата, което е по–разумно, защото един човек, примерно, няма разходи за децата си, а друг човек има разходи за децата си, въпросът е, какви са приоритетите на обществото. Тогава вече можем да говорим за единно данъчно облагане.
    КП: Нека ви питам, тук и от интернет получавам въпрос – Тоест, вие като дясна партия искате да отмените едно от малкото, може би най–голямото ни конкурентно предимство, това е плоският данък. Искате също да въведете необлагаем минимум, и искате да въведете семейно подоходно облагане. Правилно ли ви разбирам?
    РК: Веднага казах, аз темата плосък или прогресивен данък аз в момента не я засягам. По отношение на необлагаемия минимум и по отношение на семейното подоходно облагане, отговарям категорично „да“ и отказвам да разговарям в контекст на това решение, да трябва да го защитавам, защото е ляво или защото е дясно. В дадени икономически условия, има добри и лоши решения. Данъчната политика е инструмент за постигане на качество на живот на хората. а не някаква идеологическа самоцел. Да бъде висок данъка, защото съм ляв или да бъде нисък данъка, защото съм десен.

    Облагането на едни минимални доходи, а в момента извън едни хора, които са с много ниска квалификация, и много ниска заплата, на минимален доход се намират на практика всички дребни търговци в България. Всички тези хора, които са занаятчии, всички хора, които се опитват да развиват някаква форма на семеен туризъм, и бяха абсолютгно смачкани последните години, техните годишни доходи са близки до минималните  в България. Те са много малки.
    КП: Нека..
    РК: Искам да си довърша мисълта, защото е важна. Тези обвинения, че това било ляво, много ме забавляват. Когато одрусаш тези хора с 10% и с насмешка казваш, че той като е толкова малък данъка, значи това, което им взимаме е много малко, от една страна е цинично, но по–важното е, че е ужасяващо за икономиката. Говорим за едни 300–400 милиона лева, отнети от директно потребление, и понеже съм разговарял по тези теми с много хора, в много градове на България, имайте предвид, че консенсус около плоския данък има само в София, в един много ограничен сегмент, идеологически обвързани хора. Навсякъде поставям на един търговец, примерно с доход от 3000 лева на месец. Аз искам да отбележа, че търговци с такъв доход в България не останаха, но да си представим, че има такъв търговец. Той какво предпочита? Неговият доход да бъде обложен с 50 лева повече, или доходът на неговите 1000 клиенти да бъдат обложени с по 100 лева повече на всеки? Извинявайте, това са 100 000 лева търговски оборот. И всеки разумен човек разбира за какво става дума.

    Така че аз повече няма да навлизам в детайли,…

    ДС: Тук е много важно дали е ляво или дясно. Когато корпоративният данък се направи на 10% наистина имаше положителен ефект.
    КП: Добре…
    ДС: Плоският данък, за съжаление, нямаше такъв ефект върху икономиката и още повече, по време на криза, когато има толкова увеличаваща се бедност, когато ЕК ни сочи с пръст, че рискът да изпаднем в бедност е най-голям, когато приблизително 46% от децата до 18 години, 40% до 6 години живеят в бедност, да оставиш плосък данъка е, меко казано, престъпление. Той не може да доведе вече до една социална справедливост. Богатите хора в България, за съжаление, избягват плащанията, тъй като сега, аз ако имам много данък, тези пари ще отидат в офшорки, почти убеден съм…
    КП: данъкът е твърде нисък, нещо не остава ли при..
    ДС: За мен лично, трябва да се въведе прогресивното облагане в България. Трябва да се върне. Ако, примерно, може да се каже, че ние тогава сбъркахме и, че нямаше този ефект, когато имаше икономически растеж, но целта е наистина да се натрупа повече капитал, за да се помогне на българските фирми, на българския бизнес, за да може да се конкурира със западно-европейския. За съжаление, то дори излезе едно проучване и ние това не го бяхме предвидили, че голяма част от ръководителите на българския бизнес се оказаха хора, които имат средно образование. Самият български бизнес, оставяйки толкова много пари в него, той не инвестира в своите работници…
    КП: Тоест, Вие смятате, че самосъзнанието на българският бизнес не е достатъчно?..
    ДС: Еми, вижте… Ние не знаем… Голяма част от тях, те не инестираха в своите работници и от там идва по-ниската производителност на българските работници. Обаче искам да кажа нещо много важно! Когато се въвежда необлагаемият минимум…
    КП: Добре…
    ДС: Аз лично, като човек ляв, за мен е важно колкото може по-малко хора да работят на необлагаем минимум. Защото, ние като въведем необлагаем минимум ти тогава го стимулираш: “Работи на това и няма да плащаш данъци…” За мен е важно хората да се образоват, да се квалифицират, така, че да имат по-високи доходи…
    КП: Каква политика е необходима за това?
    ДС: За мен лично трябва да се въведе отново прогресивното облагане. Но хората, защото, когато се въведе необлагаем минимум, ти го стимулираш да работи това, но ако трябва да няма необлагаем минимум, всеки да си плаща данъците. Но хората трябва да се стимулират…
    КП: Аз си спомням, през 90-те години, когато имаше необлагаем минимум, тогава беше абсолютно стандартна практика хората да се водят на хартия на необлагаемия минимум и да не си плащат данъците…
    ДС: Абсолютно…
    ДГ: Абсолютно. Разбира се.
    КП: А Вие сега казвате, че това ще ги принуди да плащат данъци?
    ДС: За мен е важно всеки да си плаща данъците…
    КП: И за мен  е важно. Нека да дадем…
    ДС: …Независимо дали работи на минимална работна заплата или не, но не може да го стимулираш някой, да кажеш, ето тук работи на това и няма да плащаш данъци… Целта е за мен, колкото може по-малко хора да работят на минимална работна заплата…
    КП: Кажете, г-н Главчев…
    ДГ: Благодаря, че и на мен ми дойде думата. На мен ми е интересно как се карат от ДСБ и БСП кое е ляво, кое е дясно. Как г-н Стойнев обяснява защо са въвели плоския данък, който, за всички е ясно, че това е дясна мярка. От друга страна, г-н Кънев казва, че трябва да има необлагаем минимум, което пък е абсолютно лява мярка, пак няма спор по това. Наистина, интересно е, но така или иначе нека да видим какви са даденостите. ГЕРБ пое управлението в условията на криза. В условията на криза, пълна азбучна истина е, че не се правят промени в данъчната система…
    ДС: …А в осигурителната, г-н Главчев…
    ДГ: …Абсолютно е, от където и да погледнете, това е азбучна истина. Когато има криза, не се правят промени. Заварили сме го във този вид закона, гласуван от лява партия десен закон с плосък данък. Сега виждаме, че са направили грешка, а го разбрах, че и хората в България не знаели какво да си правят парите… Тези, които имали пари, не знаели какво да го правят. Е, това е вече, направо не знам какво да кажа…
    ДС: Никой не е казал такова нещо…
    ДГ: Ами, това казахте. Че те нямали самосъзнание, не знаели какво да си правят парите.
    ДС: Не, говоря, че българският работодател…
    ДГ: Не ги влагали в…
    ДС: …не ги вложи в човешки капитал. И, за съжаление, това е самата истина.
    ДГ: Извинявайте много за бруталния израз, ама той си е изкарал пари, и може да ги прави каквото си иска, след като е платил данък. Това е си е негово решение, какво ще си прави с парите…
    ДС: Ами, тогава да не се учудваме защо имаме толкова ниска производителност…
    ДГ: Вие искате нещо да им кажете какво да си направят с парите? Този човек, който си е изкарал парите и то си ги е изкарал почтено, платил си е данъците…
    ДС: Еми да, купиха си яхти, купиха си вили…
    ДГ: И вие искате да му кажете какво да ги прави…
    КП: От Интернет пак има предложения, да се въведат няколко допълнителни данъци. Г-н Главчев, ако може Вие да ми кажете какво мислите по въпроса… 10% данък върху процента от Държавни ценни книжа; 10% данък от продажба на имот, освен на жилище до 5 години, тоест, на 1 жилище до 5 години; 10% данък върху дохода от хазартни игри на щастието; 10% данък върху дохода от рента на земеделски земи или потребителски ренти на член-кооператори; 5-кратно повишаване на данък сгради; отпадане на максималния осигурителен доход… Това предлагат нашите зрители в Интернет. Какво мислите по въпроса?
    ДГ: Ами… Доста е радикално всичко това, което предлагат и може би на следващ етап от управление би могло да се мисли за такова нещо, но за сега мисля, че е прекалено радикално. Иначе, ако го предложи някой, ще стане дебат в Народното събрание и ще се види какво мислят колегите по въпроса…
    ДС: За максималния осигурителен доход съм напълно съгласен. Винаги съм смятал, че в бюджета на държавното обществено осигуряване трябва да има приходи. И максималният осигурителен доход прекалено дълго време бе замразен на 2000 лв. Тоест, Вие получавате 3000 лв, но се осигурявате на 2000 лв. Винаги сме предлагали да следва 10 минимални работни заплати. Примерно, сега да стане 3100 лв. Ние ще го предложим сега в законопроекта… За увеличаване на максималния осигурителен доход. Даже, след малко ще ви кажа и какви ще бъдат ползите за бюджета, но това е изключително важна марка. Дори аз бих отишъл и по-далече. Както казват вашите зрители и слушатели. Нека всеки да се осигурява на парите, които получава, но това да му гарантира наистина пенсия, която няма да бъде ограничавана с таван…
    КП: Да, и аз мисля, че съществуването на максималния осигурителен праг все пак е свързано по някакъв начин с тавана на пенсиите?..
    ДС: Да, свързано е. 35%…
    ДГ: Което означава, че трябва да се махне и таванът на пенсите?..
    ДС: Проблемът е, че той пада от 2014 г, но пада само за новоотпуснатите пенсии, а тези хора, които, де факто, трябва да падне за тях таванът със старите пенсии, за съжаление, за тях не…
    КП: Добре… Г-н Кънев?..
    РК: Влизаме в един разговор, който мисля, че няма как да ни стигне времето и много се отмества, защото ако започнем сега да си говорим и за възможните модели на промяна на пенсионната система от тук нататък, наистина няма да стигнем до никъде. За мен е важно нещо по-същетсвено – главната точка на разговора, до която не стигаме е това, което казва г-н Стойнев: важно е доходите да се повишават. Тоест, не може да говорим само за облагането им и не можем да говорим само за пенсиите, защото влизаме в капана, който премиерът залага и той е да говорим само за доходи, за това, което той дава. Аз, нужни са ми, цитирам, пари за пенсии…
    ДГ: Не са само за пенсии… За учители…
    РК: Нужни са ми… Това беше най-важното.
    ДГ: За лекари…
    РК: Идеята е, че той раздава парите… Какъв е начинът заплатите да се повишават? Не можем да разчитаме нито на премиера, защото той няма ресурс да повишава заплатите в частния сектор, никакъв. Ако опита да го прави командно, това винаги води до много тежки резултати. Не можем да разчитаме и на съзнанието на предприемачите, за което говори г-н Стойнев, защото много рядко, в някакви много ограничени епохи в световната история наистина е имало такава директна солидарност. Хора, които доброволно да правят по-големи разходи, след като са изкарали печалба.
    Необходимо е в България, това държавната политика и политиката на местно ниво прави всичко възможно да предотврати. Необходимо е да имаме една здрава конкуренция между основните работодатели, а това са дребните предприемачи, която да дава възможност, макар при наличието на известна безработица, човек с определена квалификация да може да притисне работодателя си. Толкова е просто, че няма накъде.
    КП: Искам да задам…
    ДГ: Да но стигаме до квалификацията.
    РК: Когато в една община, и то не малка, община, цялата община знае кои са трите фирми, в които отиват 80% от бюджета, няма никакъв шанс, смел инициативен човек да създаде четвърта фирма. И да им открадне с по–високи заплати най–добрите работници. Защото, това става в една свободна конкурентна среда. Когато се появи четвъртата фирма, тези трите се усещат, че 700 лева не са толкова хубава пара за  Павликени. Защото те сега казват „Тия моите за 700 лева тук ми идват и по–рано на работа, и по–късно си тръгват, защото за Павликени 700 са много пари. Като се появи четвъртата фирма, се разбира, че 700 не са толкова много пари, ако си знаеш работата. Има в крайна сметка две неща, които трябва да се случат. Едното е краткосрочно. И то е кардинално, жестоко облекчаване на условията за започване на бизнес в България. И прекратяване на всички тези картелни елементи в разходването на публични средства, защото в момента повечето средства са публични. Парите от европейските фондове, обществените поръчки, за съжаление, са голямата част от парите, които се харчат в малките общини. Другото е дългосрочно. Там вече наистина трябва да говорим за възможността, обучението на хората да бъде на по–високо ниво. Нужна е една единна, да не използвам глупави изрази като „интегрирана“ социална политика в реалния смисъл. Тоест, обединяваща образованието, здравеопазването и социалното подпомагане в една обща философия. Толкова е далеч днешното управление от една единна идея за качеството на живот и развитието на хората, че няма накъде.
    КП: Добре, само искам един уточняващ въпрос искам да ви задам, преди да дам думата на господин Главчев. Какъв ще е ефекта, все пак се говори за вдигане на минималната работна заплата. Вдигането на минималната работна заплата не е ли реално вдигане на доходите?
    РК: Не.
    КП: А какво означава?
    РК: Отговарям веднага. Вдигането на минималната работна заплата ще доведе до вдигане на доходите на сравнително ограничен кръг хора. И, за съжаление, голяма част от тях са хора, които действително не могат да я изработят. Тоест, същественото във България е, да се борим да няма такива хора, чиято квалификация е толкова ниска, че не си струва да им платиш триста лева. Няма никакъв особен ефект. Малко по–големи публични харчове, ще има от това нещо, малко по–голяма събираемост на определени вземания, но най–важното, искам да кажа – една фирма в момента в България нормално е останала с около трима работници. И ако единият от тия трима работници е млад, необразован, без всякакви особени професионални умения, и в момента получава минималната заплата, а друг получава около 600 лева, и фирмата върви по ръба на фалита, всеки божи ден, както вървят 90% от фирмите, увеличаването на минималната заплата на първия работник ще бъде компенсирано от неминималната заплата на ценния работник или този млад човек ще бъде изгонен от работа.
    КП: Добре, разбирам, вие предричате вдигане на младежката безработица и вдигане на безработицата въобще. Въпрос от интернет, – Знаете ли …
    РК: Сред малцинствата със сигурност.
    КП: Знаете ли с колко се увеличава максималният осигурителен доход от догодина?
    РК: С двеста лева.
    КП: Добре.
    ДС: И максималната пенсия се увеличава все пак.
    КП. Господин Главчев, натрупаха се въпроси, първо за бизнес климата, за картелите и за това – има ли интегрирана политика по доходите?
    Асен Генов: Бизнес климатът ако можете да го коментирате в контекста на това, че за последните три години, от 2009–та, откакто ГЕРБ идват на власт, събирането на сумите за бюджета по корпоративното облагане намаляват. С всяка година, все по–малко. Докато данъкът за физическите лица, той е горе–долу константна величина. Извинявайте, колега, че ви прекъснах.
    КП: Надявам се, че се чува. (към Главчев) Кажете.
    ДГ: Точно натам са насочени усилията ни – Аз съм сигурен, че и господин Стойнев ще е на същото мнение. И че искаме персонално хората да са по–квалифицирани, младежите да работят в България, това вече е свързано със едно равнище на живот, което да е близко до европейското. Иначе, като отидат младите хора и учат в чужбина, в  което няма нищо лошо, ако след това се връщат в България, те виждат – ето пак стигаме до магистралите, ако щете, до магистрали, до метро, виждат, че това е даденост в тези държави. Как ще се върнат те в България, където няма една обикновена магистрала за толкова години?
    КП: Тоест, вие смятате, че магистралите са реално фактор…
    ДГ: Разбира се, че смятам, че инфраструктурата въобще, не само магистралите, …. пътища, пречиствателните станции, ако щете и залата Арена Армеец, ако искате и тя. Колко музиканти дойдоха..
    КП: Кажете какъв е икономическият ефект от това?
    ДГ: Колко музиканти дойдоха, които никога нямаше да дойдат. Младите хора отиват и гледат музиканти от световно равнище. Там, за спорт, да не говориме също, че аз съм на мнение, че много трудно волейболистите щяха да се класират, приветствам прекрасния им успех на Олимпиадата, но много трудно, видяхте през иглени уши минахме, въобще минахме през квалификациите…
    КП: Тоест, вие смятате, че гостуването на музиканти в залата…
    ДГ: Това осигурява едно качество на живот, което е даденост в европейските държави, което досега го нямаше. Пътищата, пречиствателните станции и залите са нещо, което трябва да се почне от нещо.
    ДС: Не знам защо, ГЕРБ все още разсъждава по този начин – че  светът започва от Бойко Борисов.
    ДГ: Никой не е казал.
    ДС: Че преди тях нищо не е правено. Че, едва ли не, може би накрая на километри мерим, грубо  казано ще има може би 10 километра в плюс за ГЕРБ от това, което е направено. А за рехабилитирани пътища, надали могат да направят и половината от това, което се направи преди. Но не това е най–важното.
    ДГ: Магистрала „Тракия“.
    ДС: Не това е най–важното.
    ДГ: Защо не я направихте вие? Кажете.
    ДС: Магистрала „Тракия“ ще кажа честно – Значи ние дадохме, ние дадохме за коледни добавки на пенсионерите 800 милиона, с което можеха да се направят не една, а две магистрали. Но ние бяхме обещали на хората, че ще се увеличават техните доходи. И че…
    ДГ: Кога ще се увеличат?
    ДС: По време на нашия мандат.
    ДГ: А юни 2009–та какво направихте, като имахте дефицит 275 милиона?
    ДС: Като всяка година, от първи юли, бе залегнало в закона, швейцарското правило и не се гледаше тавана, а се казваше, с колко ще се вдигнат доходите на хората. Да, 2009–та година юли, направихме грешка, защото трябваше да се вдигнат пенсиите с 19% юли месец. Ние, обаче, понеже имаше сериозна инфлация и намаляваща покупателна способност, изтеглихме на ниските доходи увеличаването на пенсиите от първи януари, но основната им цел бе именно хората – да им помогнем на хората, инфлацията да не изяде тяхната покупателна способност. Само че, вижте, 8,2 милиарда, надали има държава, която може да се похвали с такъв фискален резерв.
    ДГ: 7,6, а сега е 7,1.
    ДС: И възможно най–ниски доходи. Само че кажете 7,1, обаче тук влиза и дълга, който изтеглихте. Изтеглихте приблизително 2 милиарда.
    ДГ: Казвате тука за фискалния резерв. Кажете какви задължения…
    ДС: Искам нещо друго да ви кажа –
    ДГ: Какви задължения оставихте и колко? Три милиарда.
    ДС: Младият човек, младите хора. Един млад човек, за да остане в България, това което каза господин Главчев, за него не е важно дали ще може да гледа Шаде и някой друг. Уважавам ги аз тези изпълнители. Може да има качествено образование и добро здравеопазване в своите деца.
    ДГ: Безспорно.
    ДС: За съжаление, обаче. Отново, в тази сфера, абсолютно нищо не се направи за три години. Не е важно да направиш една магистрала. Важно е да създадеш предпоставки за изграждане на едно знаещо можещо общество, където всички да имат равен шанс и да се борят и съответно този, който изпадне от този процес на глобализация и – да има достъп до една квалификация и преквалификация и държавата да застане зад него. При нас, ние постигнахме почти пълна заетост, господин Главчев. Младите хора можеха да мечтаят
    ДГ: Аз се чудя защо не са –……
    ДС: Младите хора можеха да мечтаят. Защо? Защото .. сега ще ви кажа защо не ни избраха. Защото те повярваха на мускулите, повярваха че има един изключително интелектуален министър–председател, само че, за съжаление, проблемът е, че вече от Европа не ви вярват. Защото ние сме изпълнили абсолютно всички критерии за Шенген, а не ни приемат, защото не ни вярват. Чуждестранните инвестиции…
    ДГ: Вече не ви стига да говорите от името на българите, говорите от името на Европа.
    ДС: Чуждестранните инвестиции, чуждестранните инвеститори не искат да инвестират в България, в държава, в която министър–председателят по телефона казва кой ще плаща данъци и кой няма да плаща данъци. Това е тъжната истина, господин Главчев. За съжаление, заради вас икономиката върви надолу. Доходите вървят надолу. Бедността се разширява. Ние станахме на първо място по процент на деца, които нито работят, нито учат. 22% Това е страшно. Представете си. 10-15%… Говоря за хора до 18 г., които нито работят, нито учат. Разберете ме, тези хора, след 10-15 години за каква икономика на знанието? Какъв икономически растеж? И, ако ние сега…
    КП: Чакайте, нали не обвинявате само ГЕРБ за това?
    ДГ: Кажете нещо, което Вие сте направили, а ние не сме направили, защото аз Ви казвам неща, които Вие не сте ги направили, а ние сме ги направили. Кажете, освен за доходите…
    РК: Този разговор…
    ДГ: Кажете нещо, което вие сте направили!
    ДС: Аз мога да го кажа. Ще кажа! Първо: България стана пълноправен член на Европейския съюз…
    ДГ: Това е благодарение на вас…
    ДС: Това е благодарение на работа на три правителства.
    ДГ: Аз съм съгласен.
    ДС: Аз съм длъжен да кажа. Но си спомням, когато 2005г. при първото посешение на Станишев в Брюксел, просто му казаха, че България няма да стане пълноправен член на ЕС, защото не е изпълнила всички критерии. Второ: Ние станахме възможно най-атрактивната икономика в Европа. Ние, като процент на преки чуждестранни инвестиции като част от БВП, като процент на инвестиции в основен основен капитал стигнахме едно от първите места…
    ДГ: Извинявайте, че Ви прекъсвам! Станали сме най-добрата икономика в Европа?
    ДС: Като процент на преки чуждестранни инвестиции спрямо БВП. Това не го отричате, г-н Главчев. Нямаше друга държава в Европа, която 4 години да има бюджет на излишък. Вдигнаха се всички социални плащания. Направиха се 410 дни за всяка една българска майка да получава 90% от заплатата си. Всяка година минималната пенсия се удвои. Средната пенсия се вдигна с 80%. Средната работна заплата се увеличи с 80%. Безработицата стигна възможно най-ниското си ниво. Ето това свършихме ние, г-н Главчев, и дойдохте вие и съсипахте всичко…
    ДГ: Кажете, на какво ниво оставихте доходите?
    РК: Аз не мога да разбера…
    КП: Нека г-н Кънев каже…
    РК: Защо водим тези разговори, след като те са очевидни? Г-н Стойнев точно толкова добре, колкото двамата му опоненти на тези тези, знае колко неустойчив беше растежът по време на това управление. Многократно, обикновени и разумни хора като мен предупреждаваха какво ще се случи още от 2007г. Имотният балон се раздуваше. не беше нужно ипотечната криза в Америка, за да има криза на имотния пазар в България. Слава Богу, че не достигна мащабите на Испания, където тези процеси бяха преиграни в още по-голяма степен. Така че, това дори не си струва да се коментира. Важното, което трябва да се коментира, е, че големите приходи от строителния балон действително и големите излишъци не бяха инвестирани в това, за което говорим. В интегрирана политика, обвързваща трудовата социална политика със здравеопазване и образование на високо ниво. Тук г-н Стойнев е прав. Аз не искам да говоря какво да правим, за да останат младите. На мен това ми е един шаблонен, патетичен разговор. Европейският съюз е за това, за да може детето ми да иде да следва в Германия, без всякакви визи, проблеми и така нататък. Да поработи там. И да се върне. За да може един неквалифициран човек, аз се връщам от Германия днес сутринта и видях трудовата етика… Колко много хора в България се оплакват от трудовата етика на служителите си. Видях трудовата етика на едно 30–годишно момче, без всякакво специално образование, със спортно училище. По какъв начин работеше, какви пари изкарваше, по какъв начин мислеше за нещата. Тези хора, всичките, които работят в Европа са огромен капитал на българската нация, но да си мислим, че те не се връщат в България, защото нямат зала в която да гледат концерт. Знаете ли, понякога се плаша, че премиерът си вярва. Знам обаче, че господин Главчев не си вярва, и това ме радва.
    ДГ: Добре, как ще се върнат тука?
    РК: Сега да ви кажа. Понеже аз съм от езикова гимназия и имам страшно много приятели, които една част се върнаха за малко и пак си тръгнаха, други се върнаха и понякога казват, че съжаляват. Един много кратък разговор. С един приятел, който ми каза – еди къде си, с една сума, тогава още говорехме в долари, от порядъка на три хиляди долара, без право на законно пребиваване, и с необходимия двугодишен стаж в дейността, аз започнах самостоятелен бизнес и изкарах 48 000 долара Говорим за елементарна работа, която изисква кратка професионална подготовка. Върнах се в България с 48 000 долара, което е феноменална сума за един млад човек в България, лични спестявания, изкарани с труд, и каза – аз бизнеса там го започнах на третия ден след като направих необходимия стаж, за да получа тапия. В България го започнах на 9–тия месец. Трябваше да назначи управител с висше образование, да намери някаква жена, пенсионерка, която не познава. След което да се яви на около 40 конкурса за обществени поръчки, защото съм му бил адвокат всеки път и знам какво е. Да ги загуби и 40–те и да му звънят едни мутри и да му се смеят по телефона, „Ти кога ще престанеш да се явяваш?“ И на практика, да си загуби тези пари, без да е започнал наистина бизнеса. За какви зали, за какви магистрали говорим, това е гигантски проблем!
    ДГ: Не може, съгласете се, че това е даденост, която…
    ДС: …Да ни каже господин Главчев, какво стана с електронното правителство. Защото това е много важно за българския бизнес. Защото те поеха ангажимент, че.. Даже някакви заместник–министри бяха уволнени.
    КП: Освен това искам да…
    ДГ: Ще ви отговоря, че се работи по електронното правителство.
    КП: Искам да ви напомня, че аз, лично в разговор с премиера Борисов, той каза, че се работи по въпроса.
    ДС: Ето, това е хубава мярка, проработи ли. Това е добре за българския бизнес.
    КП: До края на мандата, знаете ли какво ще тръгне от електронното правителство?
    ДГ: До края на мандата едва ли ще стане електронното правителство, сега се работи за връзка между самите ведомства.
    КП: Да ви кажа,
    ДГ: Те да си говорят помежду си.
    КП: Не искам да звуча ужасно…
    ДГ: Не искам да говоря пред вас, защото виждам как сте на ти с техниката.
    КП: Не искам да звуча много песимистично, но аз това за връзката между отделните ведомства го слушам от средата на 90–те години, как щяло най–накрая да има единни електронни системи за връзка между отделните ведомства. За съжаление, времето ни изтича, затова ви предлагам да направиме така – всеки от вас да направи една прогноза, какво ще се случи с доходите на населението до края на мандата и какво очаквате да се случи след изборите, ако евентуално някакви процеси са били задържани и въобще вашето послание към избирателите. Как да го направиме поред, може би първо господин Стойнев, после господин Главчев и накрая – господин Кънев.
    ДС: увеличаването на минималната работна заплата, на доходите … на пенсиите и въобще … които бяха замразени, три години, по никакъв начин няма да увеличи покупателната способност на хората, тъй като моите очаквания са за една още по–голяма инфлация, през зимните месеци. За съжаление, много възрастни хора ще бъдат потърпевши от това нещо, защото вместо на първи януари да се вдигнат доходите, правителството изчаква първи април, а дори и инфлацията от първи януари до първи април по никакъв начин няма да влезе в това увеличение. Явно е, че ще има инфлация. Явно е, че ни предстоят трудни месеци, защото ще има и поскъпване на тока и на газта, на стоките от първа необходимост, където инфлацията е много по–голяма от това, което ГЕРБ залагат, тази жалка индексация, това дори не е увеличаване на доходите, държа да го подчертая. Това не е увеличаване на доходите. Моето лично мнение е, че нещата ще се влошат драматично, аз не искам да бъда лош пророк. Но виждайки, първо бездействието в сферата на заетостта, парите по Националния план за действие по заетостта остават едни и същи. Прекалено много се разчита на оперативната програма– аз съм си извадил. Ако за тази година се очакваше 500 милиона усвояване на средства, те са на 260. Догодина са заложили 700 милиона усвояване на средства. За съжаление, тези средства трябва да допълват националните програми, а не както го прави правителството на ГЕРБ, да заместват националното финансиране. Политиката по доходите, ние имаме голям проблем с демографския срив. И държа, всички политически сили, да седнем на една маса и да се разберем каква политика правим. Българското население застарява. Българското население изчезва. Ние имаме проблем с възпроизводството на работници. Българското население става все по–неграмотно. И е крайно време, да седнем да видим – какъв икономически растеж, как ще се преодолее този национален проблем, .. от националната сигурност. Ако не седнем на една маса и не очертаем основно…. демографския проблем, Защото не може обезщетението за бременност и майчинство да бъде под линията на бедността. Тоест, отсега, едно дете трябва да живее под прага на бедност и да предизвиква…. За съжаление, аз обаче не очаквам разбираемост от страна на ГЕРБ. Те винаги смятат, че са най–добрите, че са най–великите и за съжаление, догодина най–вече избирателите ще решат каква ще е тяхната съдба.
    КП: Ще спечелите ли изборите?
    ДС: Ние ли?
    КП: Да.
    ДС: Да.
    КП: Добре. Господин Главчев?
    ДГ: И аз да отговоря дали ще спечелим изборите?
    КП: Да, разбира се. И след това, по въпроса.
    ДГ: По въпроса, по въпроса е ясно. Както започнах от началото. Заявили сме, че вече приоритет на приоритетите ни е повишението на доходите. Но в никакъв случай няма да правиме компромис с финансовата стабилност. (около 10:10) Не е справедливо спрямо бъдещите поколения да взимаме външни заеми, за да ги обременяваме тях. Именно, не случайно говоря за младите хора, на които трябва да се осигурят елементарни условия – елементарни, които в европейските страни ги смятат за даденост.
    КП: Кажете какво ще се случи до края на мандата.
    ДГ: До края на мандата, както ви казах, и това ще бъде устойчиво, освен всичко друго, увеличение на доходите. Казах за младите хора. И, крайно време е, да казваме не на младите принадлежи бъдещето, защото им е омръзнало да чакат бъдещето. На младите хора трябва да им се даде настоящето, за да видят, че има реализация в настоящето, а не да ги залъгваме само: “бъдещето е ваше, но дайте сега да вземем заем, който вие ще го плащате, за да може вдигнем…”
    АГ: Още едно изключение, да Ви попитам само, извинявайте отново. Казвате “Не е справедливо да се вземат заеми” или “ГЕРБ няма да поиска заеми”?…
    ДГ: Не е справедливо да се вземат заеми, които ще се плащат…
    АГ: А ще иска ли ГЕРБ заеми заради дефицита в бюджета…
    ДГ: Заради дефицит в бюджета заем няма да се взема. Видяхте, че се га се взе заем, само за да се рефинансира предишен такъв дълг. 2015 има подобен такъв дълг, предполагам, надявам се и съм убеден, че ние пак ще управляваме тогава…
    ДС: А от къде ще финансирате дефицита?..
    ДГ: Дефицитът от къде ще се финансира ли? Има резерви, преструктуриране, знаете как е…
    ДС: Тоест, предшиното управление… Фискалният резерв…
    ДГ: Предишното управление не ни е оставило нищо, тъй като 4.5… Не може да падне под 4.5 заложено е в Закона за Фискалния резерв. Вие оставихте 7.6 и 3 милиарда оставихте задължения както искат дам да ги наричат, по чекмеджета, каквото щете, но това са задължения, които трябва да се плащат, когато се сменя управлението. Освен, че има вземания има и задължения…
    ДС: С колко увеличихте дълга… Не, кажете, от както управлявате, с колко увеличихте дълга?
    ДГ: Дългът в момента е 17% и отново е на второ място…
    ДС: Колко го заварихте? 14.2%…
    ДГ: А вие какъв дефицит оставихте…
    КП: Добре. Трябва да приключваме. Извинете, че ви прекъсвам разговора… Г-н Главчев, с г-н Стойнев тъкмо обяснявахте за това, как ще се промени животът на младите хора, до края на мандата…
    ДГ: Да, трябва да работим точно за това, да им се осигури на първо място елементарните условия, които ги имат всички като даденост в Европа и да могат те да видят, че не само бъдещето, но и настоящето започва да става тяхно. Да могат да влезнат и в управлението. Ние имаме пример в ГЕРБ. Вижте колко хора, г-н Стойнев знае колко млади хора са депутати от ГЕРБ. Те, посредтсвом това си качество, те могат да осъществяват и младежка политика…
    КП: Тоест? Вашето предложение към младите хора е да станат депутати?
    ДГ: Не. Това е показател за отношението на ГЕРБ към младите хора.
    КП: Окей. На мен, за съжаление, не ми стана ясно… Г-н Кънев?
    РК: На мен, за съжаление, ми стана ясно, но ще се въздържа от коментар. Ако кариерната перспектива пред младите хора е да станат депутати или общински съветници и това са мечтите на младите хора България ще закъса…
    ДГ: Те така участват в управлението на страната си…
    РК: И за да отговоря на въпросите, конкретно: Именно, поради това, че към такива мечти води управлението, сегашната политика няма да доведе до увеличение на доходите в частния сектор, до изборите, което означава, че общо увеличение на доходите за повечето хора на практика няма да има. Ако останат монополите на хранителния и енергийния пазар, а не виждаме никакви стъпки към това, те да бъдат разрушени, действително, това увеличение на пенсии и минимални заплати ще бъде изядено от злоупотребите с господсващото положение на картелите.
    КП: Ще се промени ли нещо?
    РК: До тук, какво ще се случи до изборите. Нищо хубаво сегашната политика не предполага и не дава възможност да се случи нещо хубаво. След изборите не трябва да чертаем розови сценарии в никакъв случай. При едно много добро и смело реформаторско управление е възможно, след изборите, чрез премахване на 90% от бумащината за развиване на бизнес, чрез много тежък удар върху монополите и картелите и чрез категорична промяна на модела на професионално обучение и образование и на мерките на пазара на труда, ама категорична, нищо общо с това, което се случва през последните 7-8 години в тази сфера, може да се увеличи заетостта значително и съответно да има и едно увеличение от около 30% на доходите в частния сектор е възможно, благодарение на увеличената заетост. Това е краткосрочно.  Дългосрочно, следващото управление е длъжно и следващото Народно събрание наистина да заложи стратегическите цели на една политика за развитие на, извинете за ужасния израз, на човешкия капитал, на качеството на живот на хората в България. Тази политика да бъде, освен това, оценена бюджетно и в продължение на много бюджети да бъде следвана и финансирана. И да се знае какво финансираме. Защото ние сега казваме: “Има дефицит, няма дефицит… Ще вземем заем, няма да вземем заем…” Какви са целите и какво плащаме? Държавата купува, единствената ѝ функция е купи качеството на живота на поколенията напред и ако го купи по-евтино… По-добро качество. Тоест, чрез ефективно управление е добре, но тя е длъжна да направи това, а не просто да хвърля едни пари. И понеже задавате един и същи въпрос, на който моят отговор е различен, не мога да го пропусна…
    КП: Добре…
    РК: ДСБ няма да спечели следващите избори, няма да бъде първа политическа сила, но ДСБ ще обедини дясната опозиция в България.
    КП: Това пак е сериозно обещание…
    РК: …И ще бъде с много сериозно присъствие в следващия парламент…
    КП: Г-н Главчев, кажете, ако искате, за последно Вие, за да приключим.
    ДГ: Ами, какво да кажа… Ролята на държавата всъщност е да осигури, тъй като г-н Кънев каза, че частният сектор, за да се развие, трябва да насочи натам управлението, ролята на държавата е да осигури конкурентноспособност и равнопоставеност на всички субекти. Дали са държавни, дали са частни вече, пък още повече за частните, това е въпрос на предприемчивост как ще се развиват. Смятам, че ролята на държавата е до там — да осигури равнопоставениост и конкурентноспособност еднаква за всички, еднакви условия…
    КП: Това беше за днес. Ролята на държавата е да установи равнопоставеност и конкурентноспособност в икономическия живот… Вие бяхте с първия политически дебат на проекта www.politikat.net, посветен на политиката на доходите до изборите през 2013г. Съвсем скоро очаквайте нов дебат, който ще бъде посветен на бюджета за 2013г. Да благодарим на нашите гости Драгомир Стойнев, Димитър Главчев и Радан Кънев за това, че бяха с нас и отговаряха на въпросите ни. Аз съм Константин Павлов. Очаквайте ни отново следващия път… Благодаря ви, че ни гледахте!

    retweet Политика на доходите преди изборите през 2013г.

    Търсим помощ

    Така. Крайно време е черната котка да се събуди, за да премери сили с бистришкия тигър. На лице са следните задачи до следващата (заявена категорично от премиера) среща с властта.
    1. Трябва да се прерови целият сайт и да се актуализира.
    2. Трябва да се преровят медиите, особено от последните 4 години, за да се види какво сме пропуснали да впишем в сайта.
    3. Трябва да се изчисти сайтът от глупости – дублиране на информация, несериозни неща и т.н.,
    4. трябва всички обещания от видеоинтервюто да се впишат в сайта и да се коригира информацията за тези обещания, за които имаме конкретни отговори
    5. Трябва човек, който да ни помогне да мигрираме на друг хостинг
    6. Трябва ни специалист по MediaWiki който да ни помогне за някои корекции.
    7. Трябват ни доброволци, които в бъдеще бързо да свалят текста от заснетото видео.

    Не забравяйте, че проектът е социална мрежа и много от нещата, вместо да ни ги казвате, можете сами да ги коригирате.

    retweet Търсим помощ

    Първа част на разговора с премиера Борисов

    (Големи благодарности на Виктория Ванчева, за безценната помощ по свалянето на текста от този разговор)
    Севделина Арнаудова: Много се радваме, че сте тук, защото хората си мислеха, че сме ви обявили война, точно обратното.
    Бойко Борисов: Само, дето се вика за „добре дошли“, да се знае че сме ви поканили, да не чуя някои глупости след това, защото от всичко ме е страх вече, в тази посока. А защо? Първо, да ви кажа, че ние сме поласкани, че сте измислили Бойкометър. Ако се върнете назад, сигурно има възможност и за предишните правителства да се да се направи – Станишометър, Царометър, Костометър… Написаното остава, думите отлитат. Така че, може да се види и да се направи. Но фактът е, че е направено за нас и между другото, целта на тази среща е, действително, до този момент, ние ви приемаме като един коректив.
    Но, много ми се иска, да можеме да обясниме на хората – първо, по какъв критерий, как ги събирате обещанията – дали от нашата програма, дали от наши изказвания, дали от нали, от зададени въпроси, прогнозно, защото нали, ако те хванат в движение, не можеш да отсечеш дата и месец точно. Казваш примерно юни, пък то става юли. Това неизпълнено обещание ли се води, как се води? Ако, примерно, ако в една държава никога не е имало магистрала, а се забави с 12 дена, вследствие на това, че сме хванали нарушители, което за пръв път се случва, между другото и 17 километра готова магистрала, 17 км, я разрушиш оттново, за да направиш, да дадеш на хората качествен продукт, дали се води неизпълнено обещание, за да може тези натрупвания…
    От една страна вие си вършите работата, това е модерно… Интернет обществото се развива, за радост страхотно, но просто, понеже се спекулира с вашите данни, да кажем на хората – ето как се мерят и, ако искате, на един период от време – дали три месеца, шест месеца, година ви каня, ето така, даже днеска сме с двама-трима министри, ще дойдат, освен Добрев, на Дянков и Цветанов съм казал, може да ви направя среща с кабинета. Идвате на един Министерски съвет, се разбираме и казваме – дали сте 50 обещания, в момента са 30, 20, 5 изпълнени, но от 400 обещания, както цитира Станишев, десет да сме изпълнили, просто това не може да е вярно.
    А.Г.: Може би трябва ние да обясним малко.
    Б.Б.:Добре дошли, това е целта на разговора. Не да каже някой, притискали сме ги, точно обратното. Аз след малко ще кажа още няколко думи, но да ви дам и думата на вас.
    А.Г.:Не сме се чувствали по никакъв начин притиснати, по тази причина от самото начало кореспонденцията с пресцентъра на ГЕРБ, ние публично декларираме своите действия, именно за да избегнем спекулации на тази тема. Въпросът, който вие поставяте, е актуален. Питали са ни не един път, и друг път са ни питали, защо не мерим примерно Станишев, Костов, Симеон Сакскобургготски. Въпросът е, че ние започнахме..
    Б.Б.:Защото трябва да мерите мечти!
    А.Г.: Ние започнахме в един определен период от време. Две хиляди и девета година се роди идеята, като комплимент вероятно ще го приемете – видяхме един сайт – Обаметър, който мери обещанията на Американския президент Обама, решихме да го репликираме в българия, и логично е под нашия обсег да попадат тези, които разполагат с властовия ресурс, и това е управляващата партия… дали това ще е ГЕРБ, дали това ще е която и да е била друга, нали, ние тях. 2013, когато има друго парламентарно мнозинство, без значение кой ще управлява, ние ще продължим нашата дейност, дали ще се казва отново „Бойкометър“, дали ще се казва еди-как-си-метър, това е въпрос единствено на бъдеще време.
    Б.Б.: Това е много лично.
    А.Г.: Не влагаме нищо обидно в това, просто използваме едно обръщение към премиера, което е популярно в медиите, така или иначе. Искаме да зададем въпроси, които са свързани с обещанията категорично и които са убегнали от така, мейнстрим, от основните медии, които осведомяват българското общество. Ако този формат за вас е приемлив, аз ви предлагам да започнем по обещанията, да ги коментираме едно по едно.
    Б.Б.: Да. Защото и днешния ни акт е също една демонстрация на… Не е имало по-отворено правителство. Не е имало по-демократично правителство. И аз реагирам в момента, защото се опитват, с такива, малко ченгеджийски хватки и мероприятия да изкарат, че има едно гражданско общество, което се противопоставя на нас. А то е точно обратното. И ще дам няколко примера, които са най-красноречиви. И във всичките, ние сме се вслушали в гражданското общество и сме взели веднага, като управляващи, категорични решения. Генномодифицираните храни, помните –  коя партия кое мнозинство, кое правителство със закон ги забрани. ГЕРБ. Когато имаше проблем с това куче, където му бяха отрязали краката… Природозащитниците поискаха, ние веднага в парламента го направихме, да го приемем на закон. Когато възникна проблема с шистовия газ… страхове на хората, отменихме решението, мораториум. Защото, винаги съм считал, че правителството не е избрано за четири години и може да си прави каквото си иска. Напротив, ежедневният диалог с хората ни е важен. Затова, давам конкретни примери. И то, говорим за договори, говорим за взети решения. Тежко е да ги развалиш, в половината сме в съда заради тях, особено за шистовия газ. АКТА. Ние бяхме първите, които го забранихме, първи взехме това решение. Месеци след това Европейския парламент го гласува. Първата държава, в която излязох и казах в парламента „Бъдете спокойни“. И дойдоха тука, даже съм им забравил имената, момчета, които представляваха Интернет обществото тогава, им казах и тогава на един лист им подписах – това ще бъде взето като решение в парламента. Идете и си бъдете спокойни. Факт е, че нашето правителство го направи. Факт е, безспорно. „Бургас– Александропулис“ беше подписан, много тежък проект. Нашето правителство спря този безумен за екологията на Черноморието проект. „Белене“, от 2006 година го търкаляме. Ние взехме тежкото решение в Парламента. Дори за съмнение в един текст, за лобизъм в Закона за горите, след среща с еколозите, изтеглих закона…
    А.Г.: Ако искате все пак да се върнем…
    Б.Б.: Не не, окей. Само искам, понеже много от вашите Интернет потребители са точно от това интернет общество. И, когато фактите говорят, коментари няма.
    А.Г.: Точно това ви предлагаме да коментираме, фактите.
    Б.Б.: И, освен АКТА, освен „Белене“, всички наши строежи – на жп линии, на магистрали, са абсолютно съобразени с екологичните и на археолгичните искания на тези общества – от блатните кокичета до птичките на „Тракия“.
    А.Г.: Сега господин Борисов…
    Б.Б.: При положение, че толкова много неща в тази посока сме направили, някой като изкара че е видите ли по-гражданин от нас и по-демократ от нас, просто не е вярно.
    А.Г.: Ние не искаме да вкараме разговора в политическата плоскост на говоренето, какви аргументи – леви или десни в Парламента ползват на основата на данните в нашия сайт, това е техен проблем, ние не сме свързани по никакъв начин, нито със сини, нито с червени, или с други цветове в парламента. Аз отново ще ви помоля да се върнем към конкретните теми на обещанията. Например, споменахте АКТА. Какво ще бъде реакцията на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, по отношение на ратифицирания, подписания, на подписаното споразумение, в контекста на това, че Европейския Парламент отхвърли АКТА преди няколко дни на гласуване?
    Б.Б.:Същото.
    А.Г.: Подписът ще бъде ли оттеглен от споразумението?
    Б.Б.: Разбира се,
    А.Г.: Ще бъде оттеглен подписа
    Б.Б.: И е факт, че още от първия момент, ние го спряхме.в този момент…България беше първата може би, Това е начина по който И нашите евродепутати гласуваха и завчера „против“. Така че, това са процедури, затова тук съм поканил и някои колеги министри, всичко това сега в Парламента нашата парламентарна група ще го доведе докрай.
    А.Г.: Понеже вие зададохте въпроса как събираме. Ето един пример за това как ги събираме – аз ви попитах конкретно какво ще стане с подписа, Вие казахте „разбира се, ще го оттеглим“ и това нещо ще го отразим следобед, като…
    Б.Б.: А иначе, че сме го спряли ACTA и всичко това, как го водите – „изпълнено“ ли е, или „неизпълнено“?
    А.Г.: Това е факт. На сайта ако има данни, това е факт те са отбелязани със сигурност като изпълнени, както например е изпълнено обещанието за тотална забрана за пушене на обществени места. Това е отчетено при нас като изпълнено обещание.  Второто нещо, което споменахте във вашите думи, беше свързано с „Белене“. Аз си спомням, и при нас е отбелязано едно обещание, мислья че вие сте го дал като премиер на РБ, че „Белене“, мисля че вие сте го дал като премиер на република България, че Белене ще бъде приключен правно, казусът „Белене“ ще бъде приключен, до април 2012г., дано да не греша месеца. До този момент, нямаме информация, че „Белене“ е приключен документално и юридически като казус. Какво е актуалното състояние на въпроса „Белене“, на случая „Белене“?
    Б.Б.: В момента водиме две съдебни дела – едно в Париж, едно в Женева.  Актът на Парламента и решението на МС са документално решение на този проблем. От тук нататъка са технически и технологични действия, които в момента между МИЕТ и НЕК, от една страна, със съответно „Росатом“, вървят към приключване на проекта. Защо това не може да се каже от днес? Да, днес това обещание ние сме го приключили. Ние сме, и в Парламента, и в Министерски съвет сме казали „Не“  на този проект в този му вид. Това не може повече тука да се променя. Технологично, може и години да го търкаляме, защото ние в момента сме взели решение, направихме проектна компания, правиме, искаме този реактор, който е платен, почти, сега, да не се връщаме в историята, да го преместиме на Козлодуй. За това водиме Кореспонденция с ЕС, с руснаците, с фирми, които могат да направят така наречения „хибрид“, на базата на руския реактор, да му направят контурите, електрониката, стендовете за защита, всичко това, което е, за да имаме един надежден реактор – седми, в АЕЦ „Козлодуй“. Така че, по тази тема, няма какво повече да се направи, в смисъла, дали трябва да го отбележиш „да“ или „не“.  То е ясно, че е „не“.
    А.Г.: Тоест, документално договорът върви към трансформация…
    Б.Б.: Имаш ли го договора тука?
    Делян Добрев: Договор няма.
    Б.Б: Няма договор.Аз затова исках пред вашите зрители .. дай ми го само, защото аз го знам договора .И затова съм се подготвил, защото виждате ли .. Толкова са нагли, толкова лъжат .. И понеже ние сме сами управляващите.. когато излязат няколко човека подред да повтарят една лъжа, за публиката тя става истина.. Ето, вие самите сега, ми казвате за договора за Белене, вие нямате точен въпрос…
    А.Г.: Ние цитирахме вашите думи, че ще бъде документално приключен, юридически, до април 2012…
    Б.Б.: Така, но когато, може ли, един човек, да,… било то и станал премиер, да може да мисли, че такива безобразия могат да бъдат направени, за да може дори да не го нарече договор, тогава .. И вие като се хванете за тази думичка договор, може да ми го отчетете като несвършено обещание .. но, би ли го прочел, точно ей това накрая, че … има споразумение, което е 2006 година и това, колкото и да е секретно, мога, тези точно части да ви ги дам да си ги снимате, за да видят  тези, които ходят сега да издевателстват над тях за подписи, че не е било нужно изобщо подписи и референдум, било е нужно само на базата на това споразумение, Станишев да сложи след това само един подпис и да е приключено с „Белене“ и да се строи вече. Това искам хората да го знаят, защото те толкова лъжат, подкрепени са медийно много с тези 20 години преход и една лъжа, като се повтори сто пъти и тя за хората излиза истина. Значи, виж, те в 2006 год. правят споразумение, за ядрена централа правят споразумение и в края на това те си дават, тук ли беше края, че е много ситно и не го виждам, дават  си срок 12 месеца срок, ето ще ви го дам да го прочетете, ето хората на вас ви вярват, и си дават срок 12 месеца, сиреч 2007 год, ако е имало договор, една година, можеш да ми зададеш въпроса за договор. Аз, отде да знам, ти би ли предположил, извинявай, че ви говоря на ти,
    А.Г.: Не няма значение….
    Б.Б.: Би ли предположил, че за ядрена централа, ще се строи със споразумение… Ето ги документите, ето, ето го цялото споразумение, всичко по въпроса. И затова…
    А.Г.: Тук е много важно, ако ми позволите едно уточнение, как събираме информацията, значи нашият сайт, претенцията е да се опитаме да създадем история в новините, тоест когато вие, някой министър, политик,без значение на какво ниво на управление,
    Б.Б.: Ето, мога да го дам на вашия колега да го прочете, ето това са данните.
    А.Г.: когато някой политик каже нещо, направи някакво публично заявление, ние това нещо го отчитаме като негово заявление или обещание, след което следим дали има развитие в медиите. Нашият проект, в този смисъл е медиен проект и ние използваме терминологията, която медиите използват. Тоест ако има някакъв проблем по трасето, грубо казано, това би трябвало да е въпрос на комуникация между МС пресцентъра, Пресцентъра на партия ГЕРБ и медиите, а не между  начина, по който ние отразяваме и начина, по който ние сме отразявани по-нататък .
    Б.Б.: Това, вие как ще го отразявате си е ваша работа …Аз, затова съм ви поканил с колегите на среща, за да кажа следното. Ако искате да има диалог, в смисъл, ето , имате въпроси по това решение, преди да напишете „неизпълнено обещание на ГЕРБ“ ме попитайте или попитайте министъра, който отговаря или ни дайте право  или ни дайте право.. ок, вината е наша, да речеме, не искам да  споря за вината.. дайте ми право на отговор, защото в случая, ние можем всяко едно свое действие да обясним, и отдолу, ако напишете: „казано е така или обещал е така“.. , но магистралата не тръгна от 1-ви юли до Петолъчката поради две причини: страхотните наводнения – обективен факт, пет дена взривовете на Сливен – обективен факт, 17 км разрушена магистрала и ще започне на 12 юли, сиреч 12 дни ще закъснея с обещанието и тези неща не мога да ги прогнозирам, и в момента , в който .. Дай, Боже, да видите колко хубава става, защото в момента сега я боядисват магистралата на 12-ти юли, дори ще видите колко е хубаво … и да ми го броите за неизпълнено обещание , което никога никой не е изпълнил, не е справедливо.. поне за мене…
    А.Г.: Ако е заложен някакъв краен срок, ние се ориентираме по този срок, но ако има обстоятелства, които променят условията, ние го отчитаме това ..
    Б.Б:  Читателят, или зрителят там .. не ви знам как сте.., да може да прочете  ..„обясниха забавянето с еди какво си“, сиреч да има един вид като оправдание, нещо, ако има  обективно…
    А.Г.: Проектът ни функционира така, че веднъж на 6 месеца , ние изпращаме въпроси до водещите министерства. Трябва да ви призная, че на минимален процент от въпросите, които сме изпратили, сме получили отговор… Сега няма да мога да възстановя по памет кои точно министерства са ни отговорили но примерно, на първия опит да зададем въпроси, Вътрешното министерство не отговори, вторият път отговориха, да, първият път, не .. Регионалното също, мисля, че отговориха първият път, вторият път , не ..г-н Плевнелиев президентът, той отговори.. така, че се опитваме да водиме тази комуникация и  поканата ви за нас в началото беше напълно приемлива и разумна… веднъж на някакъв период от време, да задаваме…
    Б.Б.: Щом е на 6 месеца, на 6 месеца, каня ви на МС, дали сте 50 обещания, или сте казали тези 100, или ви изтичат сроковете, защото явно вие имате хронология…. изтичат ви сроковете, имате ли обяснение, господа .. ако не, утре от 50 – 50 неизпълнени ..или 10 изпълнени .. и ако, това за мене е много полезно, това е всъщност един действителен на обществото граждански контрол, какво по-хубаво от това ..
    А.Г.: Това е и нашата идея… Да караме нататък по въпросите с обещанията…
    К.П.: Аз искам да говорим, ако е възможно, по въпроса за медиите, защото той е тясно свързан с гражданския контрол и с недоразуменията, които се появяват. Вие преди няколко дена казахте на г-н Цветанов, че журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти и също така „Репортери без граници“ в началото на годината, казаха, че България се намира на  80-то  място по медийна свобода. Според вас, на това ли се дължи ниското място на България по медийна свобода, на това, че медии обслужват мафията и дали правителството може да направи нещо по въпроса, тази медийна свобода да се подобри, това място в класацията?
    Б.Б.: Дори днеска се загледах сутринта в едно предаване…
    Ц.Ц.: Силвия Рашайкова…
    Б.Б.: Как се казва?
    Ц.Ц.: Силвия Рашайкова, която беше…
    Б.Б.: ..както и да е, която изброи  куп имена, не искам да влизам в детайли, защото вашият въпрос е важен – Може ли нещо да се промени? А не да детайлизираме кой какъв е, в края на краищата, ние само в последните дни сме ударили мафията с над 400 млн., може би, само хашиш, като прибавите задържаните по кокаиновите афери, 40 тона кокаин, това са огромни количества, всичко е в арестите… С една дума, много лесно е възможно да си направиш, да си купиш, да си изградиш с пари медия в България, въобще не искам да визирам който и да е било, аз говоря принципно, да си платиш, да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си платиш платени публикации не е никакъв проблем… Но, примерно в Германия трябва да го посочиш това. Затова, затварям тази страница. Моят колега в Унгария Виктор Орбан, понеже завари подобна ситуация, направи едни Закон за печата и Брюксел го размаза .. Брюксел никога не наказва директно, за да ти каже заради еди какво си .. но минаха неколко месеца, айде половин милиард евро глоба за еди какво си, айде от структурните фондове малко … и всъщност, не искам да говоря от името на Брюксел, но така, защото може и да не е вярно, да не се пък хване някой сега за тези ми думи, но факт е, че на Унгария се случиха, на Орбан, лоши неща след Закона за печата, знаете тогава реагираха  и Европейска комисия и всички… и затова, ние до този момент не се месим по никакъв начин, защото действително считаме, че и виждате, че има телевизии, няколко, които програмата им от сутрин до вечер е само анти-ГЕРБ, анти-мен, цели телевизии работят с това. Има вестници, които, от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи, никой не им търси сметка. Има, в национални телевизии, предавания, всеки ден, които ме осмиват и мен и президента, и министрите, всеки ден в национален ефир, вече 3 години ..никой (вдига ръце) . Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, или президентът или Народното събрание, и вие прекрасно го знаете. Собствениците им влияят, в зависимост от своя конюнктурен интерес. В момента, в който аз казах, че искам да отстраниме посредниците на газ, една медия ме размазва от сутрин до вечер. От първа страница до карикатурата отзад е само с мене. Защото просто искам да спася цената на газа, махайки тези няколко посредника и мога да изброя други. Да, има и такива, обаче, които хвалеха госпожа Кунева години наред, а на мен отгоре над логото им години наред, излизаше: „Да изчистиме боклука от София!“ и ми слагаха карикатури от тиква нататъка. Тогава никой не се обаждаше, тогава никой не казваше има ли свобода,няма ли свобода… Или сега, например, ако вземете едни медии, само хвалебствия за госпожа Кунева, яростна атака срещу мене, те са демократични, защото пишат срещу правителството, а това, че с в услуга на друг . Цитирам я нея, защото тя много пъти се опитва да го казва това нещо в обществото, и понеже аз съм навикнал, и какво ли не сме понесли от черния пиар и накрая излезе Първанов и му каза на Станишев, че е дал срещу Първанов един милион и той си изигра своята роля, така, че какво  отговор на въпроса, трябваше да съм малко по – обстоятелствен, така че да ме извините, аз съм помолил „Конрад Аденауер“, може би най- голямата фондация в света, да направиме и „Ханс Зайдел“, даже във вторник имам с Роберт Шуман, директора, да се обединят най-демократичните, най-големите фондации, да ни предложат и да направят те, да нямаме ние участие, кръгли маси, на които да поканят всички – журналисти, медии, подобни на вас, гражданското общество и всичко това да го разтълкуват, всичко това да го сложат на масите и те да ми предложат, както до този момент, аз не случайно в началото те изнервих, но трябваше да изброя: „Акта, закон, закон, закон, закон, генно модифицирани, шистов газ, реални неща, които сме направили“ и сега казвам същото – елате при мене, след като всички вие кажете, направете такъв Закон за печата, или направете го по този начин и аз мога от името на партията да поема ангажимент в Парламента да бъде направено, но това трябва да го кажете вие, тези, които се занимавате с медии, тези, които сте гражданското общество, в противен случай, идеално нещо да ви предложа сега, утре ще прочетете в същите тези медии и телевизии и радиа: „Борисов иска да сложи юзди на медиите“, аз мога да ви кажа заглавията, заглавията мога да ви кажа, тука да ги отчетете.
    К.П.: Ако искате дайте, това ще е интересно.
    Ц.Ц.: Само да ми позволите да се вмъкна в това, извинявайте, че взимам думата, но това, което каза за „Конрад Аденауер“. Едно мероприятие, което преди две седмици те го правят с медиите и в последствие в БГНес и в „Медиапул“ излизат неща, които са свързани, ама въобще некореспондиращи с това, което е казал той, представителят на „Кондрад Аденауер“ за България. След това се наложи те да правят опровержение, но разбира се, че, заглавието, което беше: „България не е готова“, то специално там ставаше въпрос за механизма за оценка, което трябва да ви кажа, че манипулативното поднасяне на една обективна информация, винаги върви в някаква услуга на някой, и затова най-важното е за медията да отразява обективно казаното от дадените събеседници и да няма интерпретация ..
    А.Г.: Всъщност и това е нашият въпрос, какво точно означава „медиите обслужват мафията“. Коя е мафията, която обслужват медиите?
    Б.Б.: Мафията може да е енергийна, мафията може да е криминална, може да е земеделска .. може да е, в смисъл в зависимост от сектора, и съответно, ако четете в различните вестници или телевизии,  които им собствениците имат ангажимент към това нещо, в едните или не се отразява нищо, а в другите се развива като огромен балон, може да е фармацевтична, може да е финансова… думата, не се хващайте за нея. Когато наемеш някой журналист да погази своето свободно право на виждане, това вече по никакъв начин не го разбирам.
    А.Г.: Свободното слово е част от демокрацията, а вие твърдите в едно свое изявление, че демокрацията, че хората в демократичното общество са недисциплинирани. Какво имате предвид под това, че хората не са дисциплинирани в демократичното общество ..
    Б.Б.: В смисъл?
    А.Г.: Ами буквално цитатът е, че… можеш ли да го намериш колега,…
    К.П.: “Лошото при демократично настроените хора е, че те не са дисциплинирани“  – из интервю пред в. Капитал
    А.Г.: Какво имате предвид под това, значи нашият проект се занимава не само с обещанията, а и с политическите изявления, какво имате предвид под това? Едно такова изявление е това.
    Б.Б.: Какво имам предвид под недисциплинирани… В момента, в който екоорганизациите… Просто да не се връщам назад, не знам и кога съм го и давал, аз за „Капитал“ сигурно не съм давал интервю от…
    К.П.: Две хиляди и шеста година.
    Б.Б.: (смее се) О-о, 2006 година, просто, 2006, днеска сме 2012 средата, така, че сигурно ..
    К.П.: Не, ако не  мислите, вече може да кажете, че…
    Б.Б.: Не, 2006 аз сигурно съм бил главен секретар…
    Ц.Ц.: Не, кмет на София, октомври 2005 станахте кмет…
    Б.Б.: Нямам спомени в какъв контекст съм го казал, но примерно, ей сега затварянето на Орлов мост. Приемам, че това са най-демократичните хора. Техният глас се чу, и когато си направиха официално шествие до Президентството, и когато, щом пожелаха, ги приехме тука. Участваха и на всички кръгли маси. Трябваше ли да ги дърпа полицията по Орлов мост да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата и няма… Аз разбирам, да бях казал : „Въобще,айде да си гледат работата, това ще е законът, заминавайте“ ..тогава, приемам да има гражданско неподчинение ..ама ние затваряме „Орлов мост“ и пречат на всички други граждани на София, които примерно, може да не са на тяхното мнение, а имат по закон право да дойдат и точно под прозорците да стачкуват, дали при мене, дали при Президента, дали при НС. В контекста на това, аз и сега мога да го потвърдя, че не е правилно и че това не е редно. И законът, и демокрацията изискват да запазваш правата и на другите хора, които примерно не са инакомислещи. Иначе, въобще цялата политическа система ще падне. Примерно, ние ГЕРБ можем да си направим да имаме само 2 000 души, не ни трябват повече, ако е така, – който дойде на власт, затваряме Орлов мост, казвам: „Не искам!“ БСП и те могат да си направят 2000, и така всяка партия може да си направи по 1000–2000 души, платени, щото имаме държавни дотации по стар закон и можем, и какво ще направим. А в същото време, виждате, че във всички доклади напоследък, защото ние.. Ок, това е и демокрацията, това е и ролята на медиите, разбирам, да критикуват, да изваждат това, в което сме по-слаби и ние да се стараем да го поправим .. Но в същото време, не може да се подмине, че в момента направихме, на Милен Велчев сделката, я направихме по учебник и отзвукът в цял свят е изключителен и намалихме с 350 млн. парите, които българите ще платят, еми хубаво е…
    А.Г.: Точно тук, може би, трябва да ви попитам, 2007 год. от тогава досега, нали тук са сега 4-ма висши представители на управляващото мнозинство, ГЕРБ излиза с една управленска програма, която в момента я няма, само на едно място, сайта на ГЕРБ Хасково я има и тази програма се нарича „Нов десен договор за България“, там едно от обещанията, което е дадено 2007 год., повтарям, нали ако тази програма не е актуална към днешна дата, може да кажете, че нали ние сме преосмислили този Договор и предлагаме нов.
    Б.Б.: Аз се радвам, че се връщате 5 -6 -8 -9 години назад, това показва и нашето развитие.
    А.Г.: Точно така.
    Б.Б.: Защото БСП протестираха срещу НАТО за Милошевич, но сега са за НАТО, нали така, че и ние може някъде да сме казали нещичко повече.
    А.Г.: Именно, и това е нашата цел ние да минеме през тези обещания. Тогава вие обещавате, вие, не лично нали, а партия ГЕРБ, – намаляване на правителствения дълг, изплащане и много строга политика по издаване на правителствени гаранции и натрупване на нов дълг. Може би, г-н Дянков може да го обясни това в контекста на актуалните събития в днешно време или вие, не знам, вие преценете.
    Б.Б.: Аз затова съм ги поканил, при нас има демокрация, знаете ли, това е единственото , и затова ви поканих и ви благодаря, по- демократично, по- младо, ако щеш, правителство, България не е имала, и аз, ето, Цветанов ми е свидетел, когато затвориха „Орлов мост“, му се обадих и му казах: „Цецо, не искам и една капчица кръв да има, дори да кажат, че сме слаби, дори да кажат, че отстъпваме, един не искам да има ударен“.
    А.Г.: Аз бях там, полицията реагира, бих казал, адекватно, това е факт. Все пак, разбирам от думите ви, че признавате като крайна форма на гражданско действие, по отношение на несъгласие с властта, гражданското неподчинение, вие го споменахте като израз. Допустимо ли е, и в какви норми?
    Б.Б.: За мене то е недопустимо, защото има закон, можеш да изразиш своето несъгласие, където искаш.
    Ц.Ц.: Законът за митингите, събранията и демонстрациите, има уведомителен характер ..
    Б.Б.: Има закон, гласност има, на най-видните места, пред Президентството, пред МС и пред Народното събрание, имат право. Каква е разликата, ако беше това пред Народното събрание или със сто метра надолу, каква е разликата? Че блокират града в единия случай, и по закон жандармерията трябва да отиде и да отвори пътя, което неминуемо води до дърпане и бутане…
    Цв.Цв. Само нещо тук, ако позволите да добавя, тук има приет закон, който е за манифестациите, събранията и митингите. Той всъщност регулира това предимство на демокрацията, че всичко може да бъде позволено, защото всъщност, когато се направи искане от кметската администрация, то е само уведомителен характер, съгласуват се обаче всички институции, които имат отношение към осигуряването и провеждането на подобен протест.
    Б.Б.: и не може да им забрани никой
    ЦЦ: И вие знаете колко много шествия има, но тогава трябва да се направи регулиране на движението, за да не възпрепятстваме тези хора, които искат да се придвижат и ви давам пример с това, което беше със зърнопроизводителите зимните месеци. С тях седнахме, полицията седна, разговоря с организаторите, защото винаги трябва да има организатори, някой, който да носи отговорността за всичко това, което се провежда . И тогава всъщност, се договорихме да направим такава охрана, че да се придвижат тези транспортни средства, специално комбайни, трактори, и те бяха позиционирани на „Александър Невски“, знаехме, че е затворен този участък.
    Б.Б.: Вкарахме ги през нощта, за да не задръстват.
    Ц.Ц.: Можаха да си изразят своя протест, имаше медийно отразяване, всички бяха чути, имаше разговори ..
    А.Г.: Това, когато един журналист, че щял да слезе долу да им пали техниката, имаше нещо такова по това време ..
    Ц.Ц.: Е, не си спомням ..
    Б.Б.:  Е те едни си говорят така, други говорят по друг начин ..това е демокрация, нека си говорят журналистите, кой да им търси сметка на тях.
    Ц.Ц.: След това имаше поетапно изтегляне, и всичко става съгласувано с организаторите на един такъв протест. Затова, премиерът казва, не че това е нещо, което би могло да уязви властта, но ние всъщност трябва да се стремим да гарантираме обществения ред и сигурността за всички български граждани, без да има някой, който да е привилегирован, и разбира се, когато се правят подобни протести, когато те бъдат съгласувани с местната власт и местната власт съгласува с всичките компетентни органи, ние го провеждаме по един абсолютно…
    А.Г.: Г-н Дянков, радваме се, че сте тук, защото сме отправили към вашия пиар покана за такова интервю, „Намалял ли е правителственият дълг“ – единият въпрос, другият е – „През 2007 г. ГЕРБ излиза с програма, според която ще се въведе истински плосък данък, цитирам дословно, върху доходите с 10% върху необлагаем минимум от 1000 лв. вместо сегашната, цитат, „социалистическа иновация.“ Тия два въпроса са.
    Б.Б. Преди това само, преди да отговори той за другите, аз да кажа, че 2007-ма година Стоян Мавродиев написа една програма, която без да мине на задълбочено съгласуване през партията, през специалистите, и експертите, Ники беше пуснал и и ние веднага след това свалихме тази програма, защото има неща, които и днеска все пак – плоският данък, нали и това, което направихме. Но той тогава работеше много близко с тези момчета и момичета от Института за пазарна икономика, даже аз правих срещи с тях, възложих им да пишат и те бяха вкарали всички крайни десни мерки, които може да има в програмата на ГЕРБ и когато седнахме след това с експертите и Дянков по темата и вече почнахме от, примерно, и тогава Влади Горанов, сегашният зам. министър, беше при Орешарски, дойде и ни каза: „Ситуацията в държавата е страшна, вече половин милиард е дълга“, тези предишните си направиха умишлено голяма разлика в приходите; оказа се, че те не са 6 нагоре, а са 6 надолу, сиреч ножица от 12%, която не може да се компенсира. И ние затова спешно всичките тези неща, които казвате, ние оставихме други веднага свалихме и махнахме  от програмата, а  и 2007-ма година имаше ръст 6 – 6,5% на икономиката, нямаше криза, нас кризата ни връхлетя в деня, в който влязохме на избори.
    С.Д. : При все това, обаче, в края на нашия мандат, дългът спрямо брутния продукт, процентно, ще бъде по–нисък отколкото сме го приели в средата на 2009 год., така, че това обещание, това е обещание, макар че е дадено 2007 год. ще се изпълни, в момента дългът ни се е качил малко, защото ние имаме двойно заплащане, януари следващата година плащаме първата част от дълга на Милен Велчев, за да стане това, ние трябва да вземем нов дълг, от януари, обаче, ще падне пак, и понеже сме спестили около 360 млн. лева от следващите разплащания, в смисъл от лихвите, всъщност до юли следващата година, четири години мандат, общият ни дълг ще бъде по-нисък. Ще бъде 14,3% от това, което заварихме, което беше 14,8% . Просто трябва да се гледа общо. По-интересно е това за гаранциите, което казахте, което аз смятам, че сме го изпълнили  на 100%, от самото начало аз като финансов министър казах, че няма да дам нито лев гаранция за АЕЦ „Белене“, това е факт. Нито веднъж в никой бюджет не сме дали гаранции за АЕЦ. По същия начин, миналата година ние имахме тежка стачка затова, не дадохме гаранция и не дадохме заем за БДЖ, защото казахме „писна ни!“, предишните три правителства, винаги това – Костов, Царя, Станишев са взимали винаги или големи гаранции, или чисти заеми от държавния бюджет.
    Б.Б.: Тя, гаранцията е същото като заема.
    С.Д.: Да, да, да, така е. След това, те са потъвали тези пари и са се появявали като голяма тежест на БДЖ, така, че там също не сме взели гаранция, но ни костваше едномесечни борби. По НЕК и БЕХ, преди около два месеца имаше пак такава тема, защото предишното правителство беше дало гаранция за 500 млн. лева (250 млн. евро), ние също казахме „не“. Финансовото министерство е против  да се дава такава гаранция и НЕК си ги изплати.
    Б.Б.: И НЕК започна да ги изплаща.
    С.Д.: Така, че откакто ние сме на власт, нито една гаранция това правителство не е дало нито за заеми или за заеми за в бъдещето ..
    А.Г.: Актуално ли е от 2007 год. досега заявката на управляващата партия, че ще се редуцира ставката за ДДС на 15%?
    С.Д.: С времето, да , но затова ни трябва втори мандат. Когато това се говореше, аз също говорих 2009-та год. нямах идея, първо, колко дълбока ще е тази криза и също пък, никой в света нямаше идея, че тъкмо като кризата започна да си отива в края на 2011-та година, Папандреу се изпъна и каза: „Дайте да правим референдум в Гърция за това, което 2 години работехме в ЕС и срина с още една година европейската икономика. Така че, да някои от тези неща се забавят във времето, но пък факт,  е че всички други си дигаха данъците, ние не сме пипнали никакъв данък 3 години…
    Б.Б.: В Хърватска 25% е ДДС. Погледнете това, което казва колегата, ние не го намалихме, но и в момента сме с най-ниските данъци, 20% ДДС. Всички останали – Унгария, мисля, че искаше дерогация за 27% ДДС. А това е, за… Само три секунди, защото е важно. Най-лесно правителството събира пари от ДДС, което и да е  правителство, затова всички без нас почти в Европа, се изкушиха и вдигнаха ДДС, защо – само от 20 , ако го вдигнем на 21% е 1 млрд. сигурно събран в бюджета повече… 1 милиард.
    С.Д.: Всъщност, освен нас, само Швеция и Германия не са вдигнали ДДС през последните три години.
    Б.Б.: Така, че това всички като финансисти би трябвало като финансисти, да ни ги смятате като изпълнено обещание, ами и да напишете отдолу едно : „Браво!“ „Справихте се отлично!“
    А.Г.: Няма в сайта място за „Браво!“
    Б.Б.: Ама хубаво е да има – или примерно обещанията, не може ли, примерно по-големи, по-малко, средни.
    А.Г.: Преизпълнено, може да има преизпълнено.
    Б.Б.: Да, нещо да има бонус, когато е. защото да устискаш ниско ДДС.
    А.Г.: Бонусът идва на изборите, като се гласува, тогава са бонусите.
    К.П.: На данъчна тематика сме, в нощта на изборите на 5 юли 2009 пред БНР, обещахте 50% от Данък общ доход да се връща в града и казахте, че това е справедливо, става въпрос за град София. В момента каква е ситуацията?
    Б.Б.: Справедливо е, дотолкова че, това е когато има работеща икономика и държавата не е в криза. Когато има работещи региони. Да, като кмет на София, даващ огромния продукт, съм считал, че трябва да се върнем 50% от бюджета. Какво направихме ние, за да може от тези 50% да има и за пенсии, да има и за заплати, да има и за тези общини, където се обезлюдяват и където няма икономика, защото това е дълъг процес. Ако навремето са си правили и пътищата и инфраструктурата, и сега ние имаме да правиме примерно една магистрала, щеше да е лесно. Какво направихме ние? Ние помогнахме на София да усвои много еврофондове. Всъщност, на 30-ти август, ако е живот и здраве, пускаме столичното метро. Държавата тука е водеща, 80% фондове, милиарди от ЕС. Южната дъга. Ние дадохме голяма част от парите, в момента, може би, ако някой помни какво беше, само преди две годни, на Южната дъга и сега като мине вечер по естакадите, разбира разликите. Трето, направихме на София спортната зала. Знаете, че когато станах кмет, София нямаше спортна зала. Столица без спортна зала.
    С.Д.: Булевард „Брюксел“ на 100%…
    Б.Б.: Моста на „Брюксел“, който беше лицето,…
    А.Г.: Там се разхождат крави. Може би тоя пример не е…
    Б.Б.: Кога?
    А.Г.: Оня ден имаше репортаж по новините. Нали булевард Брюксел беше тоя от аерогарата? Там се разхождат крави спират хората…
    Б.Б.: Фантастичен булевард.
    А.Г.: Не, той не е лош, но по някакъв начин там се разхождат крави.
    К.П.: Колега, не се шегувай.
    А.Г.: Не се шегувам.
    Б.Б.: Той не че не е лош. Той е прекрасен, няма по-съвременен булевард, дори в Европа, от бул „Брюксел“. Това че някакви стопани са си изпуснали кравите и са минали през улицата, а…
    А.Г.: Блокират пътя.
    Б.Б.: Не че е хубаво, но в България има всичко – и селски стопани с крави, които си ги пасат на аерогарата. Но да кажеш, че мостът „Брюксел“ не е фантастично направен, не мога да се съглася.
    С.Д.: Но, пак на този въпрос. Едно нещо, което преди три години не беше ясно, беше колко зле се управляват общинските финанси в една значителна част от българските т  общини. …трябваха ни три години, а преди две седмици дадохме план за национланото сдружение на общините, да има стимули и да има рейтинги на общините, по какъв начин поддържат финансовото си състояние. Защото, по принцип, аз като финансов министър, съм за финансова децентрализация, една част от парите, които събираме, да отиват директно в общините. Но те трябва да имат същите стимули да държат нисък дефицит, да не дават гаранции, както в държавното правителство. А какво се оказа има 10-15 общини – Перник е една, Кърджали в момента е друга, Сливен е трета, има и някои средни общини, които просто имат такива големи… Кюстендил е четвърта община, има такива големи дефицити и такива големи дългове, че са като Гърция. В смисъл, това ако беше държава, тя отдавна да е банкрутирала. Та за да стане това, и за да стане истинска финансова децентрализация, трябва да има много повече видимост и прозрачност на общинските финанси. И затова, преди две седмици, на сдружението на общините им дадохме рейтинг.
    retweet Първа част на разговора с премиера Борисов