22 Feb 2014, 5:13pm
Интервюта:
Автор: 14 January

коментиране
  • С помощта на:

  • Асен Генов и Константин Павлов разговарят с президента Плевнелиев

    Асен Генов и Константин Павлов разговарят с президента Плевнелиев по следните теми:

    - Протестите в България и Украйна;
    - Референдуми и избори;
    - Историческата памет и тоталитарното наследство;
    - Отношенията с Русия, енергетика и енергийни проекти;
    - България и Европейския съюз;
    - Вътрешен ред и Национална сигурност;
    - Електронно правителство;
    - България 2020;

    От интервюто ще разберете за това, какви грешки допуска ЕС в отношенията си с Русия; каква трябва да бъде политиката спрямо Украйна; Колко твърда трябва да бъде дипломацията спрямо Путин. Ще разберете защо Плевнелиев няма да бойкотира финала на олимпиадата в Сочи. Ще чуете и позицията на президента за тоталитарното наследство и трябва ли да има паметници на комунизма и Живков в България. Ще разберете дали ще прави партия президентът и защо реши да предизвика референдум сега. Ще стане дума и за енергетиката като геополитически инструмент на Кремъл – Белене и Южен поток. Разбира се, ще обсъдим мафията, в контекста на националната сигурност. Ще разберете какво ще предприеме президентът за една скрита проверка за кредитирането на медиите на Пеевски. На финала, преди да се върнем отново на войната в Украйна, ще разберете позицията му за електронното правителство и идеята за Sofia Tech Park…

    retweet Асен Генов и Константин Павлов разговарят с президента Плевнелиев
    30 Oct 2013, 3:11pm
    Интервюта обещания
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Йорданка Фандъкова

    Йорданка Фандъкова пред politikat.net

    Йорданка Фандъкова даде интервю за politikat.net
    (Това е съкратен вариант- резюме на интервюто с Йорданка Фандъкова, направено от politikat.net. За точни цитати, моля използвайте видеоматериала)
    00:28 Кой е най-големият проблем на София и може ли кметът да го реши?

    В момента най-актуални предизвикателства са проблемите с настаняването на бежанците и интеграцията на бежанците, сподели Йорданка Фандъкова. Бежанците са грижа на държавата, но софийският кмет има задачата да осигури спокойствието и сигурността на гражданите в столицата. Центровете за бежанци са открити набързо в София, без съгласуване с общината, подчерта Фандъкова.
    2:30 Защо бежанците се намират в София и защо центровете за бежанци се намират в София?
    Това е решение изцяло на правителството, обясни кметът на София. След като започна настаняването на бежанци, се проведе среща с министъра на вътрешните работи и втора среща на премиера Орешарски с кметовете на общините, където се настаняват бежанци. Сградите не бяха готови да приемат бежанци, а и трябваше да се проведе подготовка на хората там, където ще се настаняват бежанци. Важни са разговорите с местни хора, защото те посочват както проблемите, така и решенията.
    4:20 Коя част от грижата за бежанците се пада на общината?
    Общината отговаря за всичко извън центровете, поясни Й. Фандъкова. Докато те са вътре, общината няма правомощия, а и ресурс. Съдействаме на Агенцията по бежанците, за да се получи по-добра  организация на работа, каквато изцяло липсваше в самото начало. Поискахме отговорници, коменданти и здравно обслужване, каквито нямаше в началото. В общината е пристигнал екип от Италия, с богат опит от работа с бежанци и те са дали висока оценка на това, което се прави в София. Около центровете е оправено осветлението, има видеонаблюдение, изпратени са патрули общинска полиция, които да следят за реда. Мерките са накарали хората в районите на убежищата да се чувстват по-спокойни.
    06:00 Какъв е общият брой на бежанците в София и как очаквате да нараства?
    Общият брой в София е над 4200 бежанци, в т.ч. 2100 в трите центъра, но освен тях, над 2000 са на „външни адреси“ и този въпрос е поставян често от общината към МВР. При идването си,  те отсядат при роднини, но често дават адреси на хостели и хотели. Вече са се появили проблеми, наскоро Фандъкова е давала обяснения пред СОС за инцидент в район Възраждане. Има места, например, в центъра, пред Централна баня, където бяха поискани полицейски сили и осигурено видео наблюдение и осветление.
    8:15 Как ще се развият нещата с бежанците, предстои  ли откриване на нови центрове?
    Зам. министърът на МВР е поел ангажимент да не се разкриват нови центрове в София, защото центровете в София са с надвишен капацитет. След получаване на статуси на бежанци, част от тези хора ще останат в България и има риск да останат без подслон. Полагаме специални грижи и за бездомните българи; Открит е кризисен център от две години; Ще се изгради още един такъв център, с цел да се увеличи капацитета.
    Поискано е пренасочване на средства от министерството на социалната политика.
    10:20 Каква е координацията между местната и централна власт? Съществуват ли точки на напрежение?
    Работи с трето правителство – отговори кметът на София. Изпълнението на програмите зависи в голяма степен от министерствата. Министрите трудно биха пренебрегнали интересите на близо 2 милиона софиянци. Земеделският министър възприе идеята за наредба, която да направи изграждането на приюти за кучета по-евтино. Здравният министър реагира доста нервно на въпроса на кмета за по-добрите здравни грижи за бежанците в центровете, за радост това вече е отминало. Имаме различна координация.
    12:40 Дали премиерът е по-склонен да се среща с кметове, които са избрани от листите на партиите, подкрепящи управляващите?
    Ако говорим за инициативата на кабинета, може би имате основение, потвърди тя, но среща не е отказвана на кмета на София. Притеснително е законодателството и начина на приемане на закони, засягащи общините. Законодателната власт недооценява факта, че общините трябва да са част от дискусията, особено при решения, засягащи техните бюджети. Една изненада е законът за местните данъци и такси, където част от решенията не са лоши, но ние ги разбираме от медиите. Данъкът върху колите, който е местен данък, се предлага промяна с която над 150,000 коли в София ще са с два пъти по-висок данък от тази година. Не приема извинението, че повишаване на данъка е в полза на общината. Политическата отговорност от такива действия е на кмета и общината. Това са автомобили, произведени преди 2000-2003.
    16:50 Наистина ли има 130 проекта за 4 милиарда лева, които ще бъдат финансирани чрез еврофондовете и които ще бъдат управлявани от централната власт? Иам ли заложени някакви подводни камъни в това финансиране?
    Тези проекти няма да бъдат финансирани само чрез оперативните програми. Те ще получат финансиране и от общинския и от държавния бюджет. В момента е изключително важен период – в момента се изработват правилата, по които ще се отпускат пари по следващия период до 2020г. Така ще се разпределят бюджетите на различните ОП. Проектите на София са представени и най-големите имат подкрепата на Европейската комисия за приоритетните проекти – 3ти метродиаметър, втори етап на проекта за интегриран градски транспорт, проектите за енергийната ефективност на сградите, инсталация в ТЕЦ София, която да оползотворява горивото от завода за отпадъци, което ще намали нуждата от газ с над 10%.  Фандъкова настоява да намерят и прави всичко възможно тези проекти да намерят място за финансиране, но не зависи от нея.
    22:10 Какъв беше ефектът от централизацията на местната власт в София, чрез отмяната на изборността на районните кметове?
    Досега не е имало реална децентрализация, сподели Фандъкова. Въпросът е в правомощията и бюджета. Преди се прехвърляше отговорността между районните кметове и голямата община. Привърженик е на децентрализацията. Изборът на районни кметове е добра идея, но трябва да бъде разработена системата. Трябва да има районен кмет със собствен бюджет, контролиращ орган, подобен на СОС за голямата община, избрани от гражданите и ясни отговорности на голямата община и районите. Това би било сериозна децентрализация. Другото е имитация. Кметът би подкрепил пълна децентрализация, но трябва да се види колко ще струва. Да се види колко съвета са нужни. Средният вариант е неработещ: избран кмет, но без правомощия.
    28:08 За властта на кмета и диктува ли му СОС какво да прави?
    В голяма степен е истина, защото решенията се вземат от ОС. Въпросът е в силата на кмета и на екипа му, да защитят програмата и бюджета си. ОС ако реши да бламира кмета – това е възможно. Кметът работи с всички съветници в ОС и с гражданските организации. В момента работи добре с ОС. Може да реагира и може обаче да връща решения.
    30:20 Има ли напрежение за кмета, свързано с протестите срещу кабинета, особено, във връзка с това, че общински съветници от една от управляващата пртии могат да бъдат свързани с манифестациите?
    Политическото противопоставяне съществува и това е нормално е. Добра е работата по отношение на града. Там се работи с аргументи. И през февруари, и сега, кметът е убедена, че законите трябва да се спазват и да се защитава здравето и живота на гражданите. Във връзка със сегашните протести имаше сериозен натиск, особено първите 2 месеца, сподели тя – ежедневен натиск за забрана на протестите. Забраната би означавала заповед към полицията да разпръсне с всякакви средства протестите, а формална причина за забрана няма. През последните години, светът съществува при различни условия. Трябва да се преработи законът, ако не е съвършен, вместо да се търси конфронтация. През месеците се насаждаше конфронтация – София-провинция, млади-стари, умни и не толкова умни, интелигентни и не толкова интелигентни… Това е опасно.
    34:30 – Вярно ли е, че ако общината не намери 1 милиард лева, е възможно да загубим голяма част от парковете в София?
    Има гласуван закон, още отпреди Фандъкова да стане кмет. В момента се изготвят подробните устройствени планове на районите в София. Приемат се бавно, защото се обсъждат много дълго. Това е дълъг процес, който върви и който е гаранцията да не може всеки да прави каквото си иска в неговото място, както в миналото се е случвало на много места – „Южен парк“, южните квартали, и се построиха много сгради без канализация и инфраструктура. Проблемът е изключително сериозен и той е по–скоро финансов. След изтичане на 15–годишния срок, соствениците ще могат да претендират за тези средства (обезщетения) Реституцията в паркове, междублокови пространства, дворове на училища. Конкретният случай в Южния парк – спряно е изливането на фундамент, защото мястото е било за спорт и атракции и не може да се строи. Вълната от обезщетения вече е факт и с наближаването на края на 15–годишния срок, Застрояването . Това са огромни средства, но се създава екип, който да разрешава тези проблеми поетапно. Тези средства ще дойдат от местните данъци, но те  трябва да отиват и за чистота, и за улиците, така че   за реституцията в парковете.  Промяна в предназначението не може да стане. Законът, който рехгулира това е приет преди тя да стане кмет.
    39:49 Дали тези, които претендират, са физически лица, или по някакъв начин исковете се подават от фирми?
    Има както физически, така и юридически лица. Но този проблем рано или късно ще почука на вратата на общината. това са много конфликтни въпроси и тя се занимава с подобен казус в Слатина с ясен собственик на детска площадка, който има право да строи и хората, които искат площадката да остане. Това са неща, завещани от предишни управления в общината.
    42:32 За витошките квартали на София, които са с недоразвита инфраструктура – транспорт, селски рейсове, канализация.
    Всички квартали на София и в столичната община и селата и три малки градчета има много сходни и много различни проблеми за решаване. Както има улици с дупки, така има и без дупки. Започнали са да ремонтират и тротоари, капка в морето на фона на общия обем. Много ясно приотизиране и то реално което да позволи да се решават проблемите. Първият за решаване проблем е канализацията. Сблъкваме се с презастрояването и отчуждаваенето. Необходимо е общината да изкупи терените, а това иска финансиране. В началото на мандата 30% от територията без канализацията – 82км, 79км канализация. Успяват да защитят проектите по околна среда и са заложили в инвестиционните програми на Софийска вода, стигнахме до вътрешнокварталната канализация. Още отсам околовръзстното правят
    За градския транспорт – това не са селски автобуси, а автобуси, на база разчет за броя пътници, които пътуват в тях. Четири – пет години не са променяни цените на билетите, докато цените на горивата са скочили, а градският транспорт за да съществува, той трябва да бъде ефективен. Разписанията се спазват за районите, в които няма задръствания. Имала е конкретни запитвания за северните райони и са реагирали. Това което е проблема все още е старите автобуси. Миналата зима са постъпили много сериозни оплаквания за неотоплени автобуси. Поискала е да бъдат сменени – сменили са се с топли, но малки. Кандидатствала е за подмяна на автобуси и подмяна на трамваи. Вече трябва да идват новите тролейбуси, които трябва да сменят новите.
    48:09 Предвижда ли се разширение на трамвайната мрежа?
    Метрото е приоритет, което означава, че там откъдето минава метро, отгоре няма да минава трамвай. Има идеи за разширяване на трамвайната мрежа, например по ул. „Тодор Каблешков“, но това няма да стане скоро, защото е необходима сериозна подготовка за това. „Тодор Каблешков“, вътрешният ринг, пробивът е приоритет, за да може той да се изгражда е в центъра на вниманието на кметството, но изисква много средства, включително за отчуждителни процедури. Разширение ще има на  „Цар Борис III“ до „Бъкстон“, там има една много сериозна тапа.
    50:52 Кога и къде ще бъде следващото разширение на метрото?
    Приоритетните направления са Бизнес парка, летището, спирката на ул. „Сребърна“.
    Това са отсечки, финансирани от този програмен период. Напълно е готов проекта за трети метродиаметър, заложен в следващия програмен период 620 млн. евро и почти договорени с програма транспорт. От театър „Зад канала“, до Красно село  и ул. „Житница“ още следващата година да започнат процедурите, като след 4–5 години строеж диаметърът ще бъде 8,5 километра, от общо 16 км нови отсечки.
    53:27 Страшно много грозни сгради се появиха, т.нар „мутробарок“. Как може да се запази културно–историческото наследство?
    Има много примери за застрояване и презастрояване, които са наследени от предишни администрации. Много бомби са заложени в годините назад, които няма как да бъдат спрени. Голяма битка за къщата на Яблански и се видя какъв ефект имаше.
    Има издадени предписания на собствениците и постепенно ще бъде намерен този механизъм тази историческа част на града, за да можем да запазим тези сгради. За съжаление, това, което се е случило и което е подготвено да се случва не винаги може да се предотврати, отбеляза Й. Фандъкова
    retweet Интервю с Йорданка Фандъкова

    Черната котка разговаря с Иван Костов

    На 09 май politikat.net разговаря с лидера на ДСБ и Министър председател на България в 84-тото българско правителство (1997-2001). Въпреки ограниченото време се опитахме да разгледаме максимално широк кръг от теми:

    • Поредната необходимост от реформи;
    • Борбата с монополите в енергетиката;
    • Приватизацията;
    • Държавните БЕХ, НЕК, БДЖ, Топлофикацията;
    • Икономиката и финансите;
    • Здравеопазване и социална политика;
    • организирана престъпност и вътрешен ред;
    • Балканите;
    • Свободата на медиите;
    • Коалиционна политика и медии…

    Запис на интервюто може да видите в канала на politikat.net в YouTube:
     

    retweet Черната котка разговаря с Иван Костов

    Дискусия: Бизнес климатът и предприемачеството в България

    Утре, 24 април, Черната котка, с изключително любезното съдействие от страна на betahaus.bg, Черната котка организира дискусия с кандидат депутати в 42-то Народно събрание.

    Въпреки агресивно доминиращата тема за подслушванията и корупцията в системата на МВР, в politikat.net решихме да насочим вниманието си към друга, не по-малко важна тема: “Бизнес климатът и предприемачеството в България”.

    Естетсвено, дискусията ще е на основата на мерките, които политическите партии предлагат, ако получат представителство в 42-рия Парламент на България.

    Събитието ще се проведе в Betahaus, ул. “Крум Попов” 56-58, на ъгъла с ул. “Лозенец”. Голямата зала, 19:30 ч. (входът е откъм ул. Лозенец)

    Участници:
    Доброслав Димитров, ГЕРБ
    Мартин Захариев, БСП (гражданска квота)
    Димитър Бъчваров, ДСБ
    Бисер Манолов, Движение “България на гражданите”
    Ангел Митев, Зелените

    Дискусията е отворена за публика, очакваме ви! Утре, 19:30. Betahaus. Ул. “Крум Попов” 56-58 (ъгъла с ул. “Лозенец”, входът е откъм ул. „Лозенец“)


    Клик за по-голяма карта…

    Освен това, ще може да ни гледате на живо и тук: www.livestream.com/politikatnet

    retweet Дискусия: Бизнес климатът и предприемачеството в България

    Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС

    notev komitata 300x173 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСРазговор на www.politikat.net с депутатите от 41-то НС В. Методиев (ДСБ) и Явор Нотев (Атака) в качеството им на членове на под-комисията за контрол на СРС.

    На 05 април 2013 Черната котка се срещна с двама от петимата членове на (накратко) Парламентарната под-комисия за контрол на СРС Веселин Методиев от ДСБ и Явор Нотев от Атака. Двамата са били председатели на комисията на ротационен принцип. Разговора с тях води Константин Павлов – Комитата.

    В самото начало, Константин Павлов – Комитата акцентира върху това, че “всичко се случва след запетайката в чл. 32, ал 2 от Конституцията – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.” Той зададе въпроса дали е оправдано това изключение. Дали случаите, след запетайката, служат на общественото благо и дали са оправдани, попита Комитата.

    В отговор, Явор Нотев коментира, че е имало дълги наблюдения дали всичко е “след запетаята”. Според него, направени са предложения за това, как употребата на СРС да бъде сложена на здрава основа и да не поражда скандали и подозрения, но в Парламента не е достигнала политическа воля, време и желание промените да бъдат приети.

    В. Методиев подчерта, че един от структурните недостатъци при употребата на СРС е, че този, който ги иска, той ги прилага и разполага с тях. Ролята на съдията е само като контрольор. Целият процес е изцяло вътре, в МВР и министъра. Искането за СРС се поражда вътре, във МВР и понеже ВМР е йерархична структура, подчерта Методиев, възниква безпокойство и съмнение, че това искане се е породило със знанието на министъра. Ако министърът, който и да е той, обяснява това неубедително, тогава се ражда съмнението.

    Методиев и Нотев се съгласиха, че трябва да има реформа и тя трябва да е на законово и институционално ниво. Системата трябва да бъде разделена, според депутатите от 41-то НС. Не може поръчващият да е изпълнител. Опасността от корупционна практика, коментираха те, е 100%. Министерство на правосъдието, или агенция към премиера, или друга структура, извън МВР, могат да поемат изпълнението на поръчката за СРС.

    В отговор на въпрос как под-комисията с 5 члена събира и обработва данните са СРС, В. Методиев обясни, че голяма група експерти от регионалните дирекции на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда проследяват движението на документацията и всички порочни практики са известни и изнесени от под-комисията.

    Явор Нотев подчерта, че действията по искане на СРС, по тяхното прилагане и резултатите от приложените СРС са, образно казано, “капитал” — тяхното съхранение и унищожаване е в контрола на МВР и това прави нещата още по-убедителни, когато се твърди, че съответното звено трябва да се изнесе извън МВР.

    По отношение на контрола на употребата на СРС г-н Нотев подчерта, че следа при употребата на СРС винаги остава и тя може да бъде видяна примерно при работата на мобилните оператори.

    Явор Нотев коментира и, че често практиката при СРС изпреварва нормативната уредба, но има закони, по които да се наказват такива престъпления.

    Коментирайки трикратното нарастване на броя на СРС за периода 2008-2010, Веселин Методиев отбеляза, че ако покачването е било съпроводено с мащабни акции и удар срещу престъпността, тогава всеки щеше да каже, че е естествено. Лошото в случая, според него, което рефлектира върху Цветанов и Борисов, е защо при такова увеличение и размах на най-мощния, краен инструмент, няма резултат. Проблемът не е в това, дали “здравите момчета с бръснати глави и джипове” ще попаднат в кръга на увеличения брой, а когато под знаменателя на националната сигурност се атакува политическият свят на България или “опиниън мейкърите” — журналистическият свят, авторитетите на обществото. Тогава нещата придобиват изключително уродлив вид, според депутата.

    Според Нотев, при т.нар. случай “Тановгейт”, СРС са използвани по конкретно дело в южна България, което още не е приключило. След продължителен период на дискусии, каза Нотев, дори министър председателят заяви, че това са автентични записи.

    Той поясни, че лицата, които са могли да изнесат информацията са били поименно известни на тогавашните премиер и министър на вътрешните работи. Премиерът, каза той, беше в една изключително некомфортна позиция да казва едно, после друго и т.н., да не говорим за оценката на неговите думи за поставяне на чадър при данъчна проверка на определен бизнес. Очакванията, според Нотев, бяха, че лично засегнатите субекти, които имаха целия властови ресурс ще направят така, че този, който си е позволил тази дълбоко засекретена информация да бъде изнесена, да получи оценка за своето поведение — да бъде предаден на съд и осъден. Това не се случи, делото е прекратено. Извършителят не е установен, въпреки че предполагаемият извършител неофициално си е признал. Производството срещу служителя, който изнесе информацията е прекратено. Това е един тежък пробив в сигурността на системата и той се отнася към страхотен недъг и проблем, който трябва да се обозначи и да служи за пример какво трябва да бъде преодоляно.

    До такива действия не се стигна и нещата замряха. Комисията имаше доклад. Всички в комисията са се обединили, казва Нотев, но нищо не последва, въпреки персоналния ангажимент на премиера.

    Веселин Методиев поясни, че лицата, виновни за изтичане на СРС в скандала “Ало, Ваньо”, продължават работа без едно административно наказание.

    По отношение на вероятността да възникнат 100 нови Уотъргейт скандала, бившият депутат от Атака, Явор Нотев, поясни, че в момента нямаме гаранция, нито законова, нито по отношение на действащата администрация, независимо от това, че в момента имаме служебно правителство. Той посочи, че под предлог разследване на стопанско престъпление на съсед всеки може да бъде подслушан и проследен. Нотев посочи, че в момента разчитаме само на високия морал, в чието присъствие не можем да бъдем убедени.

    Отговаряйки на въпрос, Явор Нотев обясни, че няма гаранции, че няма да се злоупотреби със СРС в полза на някоя политическа партия.

    Веселин Методиев пък посочи, че в момента всеки може да се информира от Интернет каква техника е необходима за подлсушване и, че в България има хора, които могат да си платят и да наемат други, които да извършат за тях незаконно подслушване.

    В отговор на въпрос дали събраните със СРС материали се унищожават, Явор Нотев отговори, че в момента няма как да се гарантира, че материалите се унищожават. Тази информация може да се използва за изнудване, посочи той.

    notev metodev 300x172 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСДвамата гости на politikat.net се съгласиха, че са необходими сериозни промени на закона за СРС до степен, да се наложи дори написването на нов закон.

    По отношение на сигурността на събраните материали В. Методиев коментира, че да се изнесе копие от СРС от служба СДОТО на практика невъзможно. Но от другите полицейски служби и от другите служби за сигурност, според него, се оказва че съвсем спокойно изтичат се правят копия. Според него, важно е звеното да бъде опазено и институционално. Да не бъде подлгано вътре в министерството на политически натиск.

    Явор Нотев коментира, че е обсъждано до каква степен магистратът, даващ разрешението трябва да бъде запознат с конкретния казус вместо да бъде само регистратор. При евентуални промени, според него, ще се наложат известни промени в НК, в НПК и в Закона за МВР. Имало е спор в Народното събрание, който не е получил разрешение, по отношение на това, кой да подписва исканията за СРС – министърът или главният секретар на МВР.

    На въпрос за странните законодателни инициативи и тяхното анонимно появяване, Веселин Методиев отговори, че няма анонимни чиновници, които изработват експертиза. Зад анонимните чиновници се крие фактическа воля на народни представители, коментира Методиев.

    Към края на разговора Веселин Методиев и Явор Нотев обсъдиха новата концепция на Главния прокурор Цацаров и инструкцията на съдия Янева как да бъде отчитана “по-лицеприятна” статистика, като се вземат предвид разрешенията за СРС на дадени личности, а не броя на употребените технически средства. Според В. Методиев, броят подслушвания на даден телефон може да бъде изискан и съобщен от Комисията на обществото, а Нотев успокои гражданите, че въпреки, че начинът на водене на тази статистика събуди известен спор, той е довел до това комисията да иска и двата показателя – брой лица и брой технически средства. От комисията обърнали внимание на госпожа Янева, да не се променя в движение начина на водене на статистиката, коментира Нотев.

    На въпрос на водещия Константин Павлов какво ще се гарантира, че ако сега, по време на предизборната кампания и изборите, има злоупотреба със СРС, това ще бъде установено и преследвано по съдебен път, Веселин методиев обеща, че действията на ДСБ ще са в зависимост от броя на депутатите, които ДСБ ще има, но той гарантира, че съществува възможност за контрол и проверка на използването на СРС в предкампанията и кампанията. Според него, това е съвсем ясна и постижима цел, а експертизата на хората, работили в подкомисията, е достатъчна такава проверка да бъде напарвена. Според Методиев, най–късно есента на 2013 всичко може да бъде прегледано и установено.

    Явор Нотев изтъкна, че именно при тях двамата като ротационни председатели на Подкомисията, са се случили най–положителните неща в работата ѝ, докато когато Подкомисията се председателства от управляващата партия, нещата се завоалират и забатачват.

    Веселин Методиев пое ангажимент от името на Демократи за силна България, че в следващия парламент, независимо дали ДСБ ще има 12 или 25 депутата, ще предаде опита си на колегата си, който ще го наследи в комисията, за да бъдат гарантирани правата на гражданите.

    В самия край на разговора двамата депутати от 41-то Народно събрание се съгласиха, че е постижимо и е въпрос на време да бъде направен регистър на СРС в България.

    Вижте цялото интервю тук:

    retweet Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС
    8 Mar 2013, 8:23pm
    Интервюта
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    КП: Разговорът за миналото не е възможен, без въпроса за свободата да можеш да кажеш това, което искаш. Затова ми се иска да кажем още няколко думи за свободата на мнението и свободата на медиите. В разговор с нашата фондация, премиерът в оставка Борисов спомена, че с помощта на немски фондации се изготвя нов закон за медийна регулация в България. Какво знаете за този проектозакон и освен това – възможно ли е каквато и да е медийна регулация и саморегулация да компенсира липсата на журналистическа честност и последователност?

    МХ: Действително, ако няма журналистически кодекс, то законодателните разпоредби не биха могли да действат особено силно. Но, за да може един такъв журналистически кодекс да може да навлезе, да се прилага по–лесно на практика в живота, то е хубаво да се направи опит за писмено обвързващи, определни правила, централни правила. Ние в Германия имаме изключително положителен, добър опит с един журналистически кодекс, който се спазва и от друга страна – едни рамкови, централни, обаче не много строги правила. А сега към въпроса ви по отношение на участие на немски фондации в евентуалното разбаротване на медиен закон. Това естествено е така, че немските фондации биха могли да участват в този процес само като консултанти. И доколкото имам информация, например фондацията „Конрад Аденауер“ в момента води разговор с българските издатели, подпомага диалога с издателите, дали и кои законодателни права и разпоредби биха имали смисъл. И също така мисля, че фондацията „Конрад Аденауер“ даде да се преведе на български език актуалният медиен закон в Провинция Бранденбург, което ще даде един нагледен материал в рамките на тази дискусия.

    КП: В България стои много остро въпросът за анонимността на медийната собственост и за медийните монополи. В Германия как се решава този проблем?

    МХ: Въпросът за монополите винаги влиза в рамките на Закона за конкурентноспособност, за конкуренция и тук именно на първа линия влизат в действие пазителите, тъй да се каже, на справедливата конкуренция, а по отношение на прозрачността, по отношение на собствениците на медиите, в германският медиен закон или Закона за медиите има много точно разписани правила, и това е, че всеки един правноотговорен, съгласно медийния закон, за определена медия, трябва да обяви кой е собственикът, който стои зад тази медия. И който пропусне да направи това, то съгласно действащия медиен закон в Германия, е заплашен и трябва да очаква глоби. Регистрирането на определена медия чрез подставени лица не е изрично уреден в закона за медиите, но той произтича от правната разпоредба, че това е злоупотреба, и съответно е наказуемо. Не е допустима тази разпоредба и трябва да се очаква наказание. Мисля че и в България преди години бяха създадени едни ясни правила как се регистрират собствениците на медиите.

    КП: Неизвестно защо не работят в България.

    МХ: Това може би е въпрос на последователното прилагане на правните разпоредби..

    КП: Последен въпрос, който е изключително важен. Сега, когато българското правителство обяви Хизбула за извършител на атентата в Бургас и по този начин съобщи на света, че на територията на ЕС е извършен атентат от Хизбула, германското правителство дали ще обяви Хизбула за терористична организация?

    МХ: По този въпрос федералното правителство, федералният канцлер съвсем конкретно изказа мнение. Тоест, че ако доказателствата се затвърдят, че действително Хизбула носи отговорност за този достоен за презрение атентат, то тогава ще трябва да бъдат направени съответните изводи.

    КП: Тоест, в момента германското правителство разглежда доказателствата за това нещо?

    МХ: Не знам на какъв етап сме в момента, защото тук все пак говорим за една класифициана информация и данни, но действително явно ще трябва да се изчака. да се каже тогава. (тази част на изречението отпада)

    КП: Много ви благодаря, че отговорихте на нашите въпроси. Имате ли послание към нашите читатели и слушатели?

    МХ: Аз мисля, че обръщението го казах още в самото начало, отговаряйки на първия въпрос, именно по отношение на най–актуалните събития и желанието да продължат по мирен начин и да се реагира на предложението на Президента за много открити разговори, обсъждания и дискусии. И именно за това събуждане, пробуждане на гражданското общество в България, или иначе формулирано съвсем накратко, гражданското общество в България би трябвало да поеме подадената му ръка от Президента.

    КП: Благодаря ви.

    IMG 0605 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

    IMG 06031 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

    Състоянието на германските инвестиции в България. Членството в ЕС и гаранциите за демокрацията. Германия и имигрантите от Източна Европа. Приемането на България и Румъния в Шенгенското споразумение. Справянето на Германия с опита от националсоциалистическата и комунистическата диктатура. Научените и ненаучените уроци от миналото.

    К.П. Благодаря! Сега да преминем плавно и към други икономически въпроси. България има най-ниския корпоративен данък в ЕС, но германските инвестиции напускат страната. Защо се случва това?

    МХ: Първо бих искал да възразя срещу генералното впечатление, че немските инвеститори напълно се изтеглят от България…

    К.П. Не, не! Извинявайте! Това е нещо, което прочетох в Дойче Веле…

    МХ: …За мен е важно и бих искал да кажа, че в България има значими немски предприятия, които инвестират, които създават работни места, които предлагат и ноухау. Тук, като пример, бих искал да назова само три немски фирми, компании, които неотдавна бяха отличени с награди на германската икономика за 2012г. Това са фирмите Либхер. Води се “Домакински уреди Марица” и фирматаВинтерхалдер България” и “Луфтханза Техник”. Тези фирми са пример за това, че немските фирми се ангажират много силно в страната, и в сектора “Професионално обучение”. Фирмата “Либхер” например е създала в областта на професионалното обучение собствен център за обучение и то по примера на немската система за дуално професионално обучение и този център има голям успех. Именно, предвид дуалното професионално обучение, ние водим разговори с българското правителство, а също така то е и много именно с оглед на борбата с младежката безработица. Международно погледнато, има добър успех. Тук бих искал да се върна към условията, които се предлагат в България, за немските инвестиции. Тук мога да кажа, че има значителни предимства в България, като място за инвестиции. Това са сравнително ниските за труд, ниските данъци, стабилната валута, също така и свързаната с принадлежността към ЕС, това са митническите предимства. Също така и добри транспортно-логистични условия. Също така и развитието на инфраструктурата, което се осъществява чрез европейски пари, които се предоставят на България. През последно време доста добре върви.

    Вашият въпрос беше насочен по-скоро към обратната страна, към сенчестите проблеми, пред които се изправя немската икономика?

    К.П. Към реалните проблеми…

    МХ: Действително има и сенчести страни. Моето впечатление е, че основно тези проблеми се състоят в ефективността на държавната администрация. Ние го наричаме “рисков мениджмънт за предприятията” предвид на предвидимото и безпристрастно прилагане на законовите разпоредби. Също така, съществено е процедурите, както административно, така и юридически погледнато, да не са прекалено дълги. Също така се случва, че нашите, немските инвеститори често се оплакват от често промещящи се административни прийоми или практики. По този начин дългосрочното планиране за тези фирми е много по-трудно. Темата “Корупция” не е без значение. “Прозрачност без граници” постави България през 2012 г на 75-то място…

    К.П. Осемдесет и пето?

    МХ: 87-мо място е на “Репортери без граници”. Тук имаме предвид “Прозрачност без граници”. 75-то място от 176 места…. Не е много добро постижение.

    К.П. Аз всъщност така и не разбрах каква е посоката на движение на немските инвеститори?

    МХ: Действително, за последните 2 години, от едно много високо на немски инвестиции спадът беше доста голям, макар и да можем да кажем, че този спад, като че ли намаля и се връщаме. Макар и от началото на тази година да има една възможност за доста обемна немска инвестиция, която ще промени тези числа, но при числата винаги трябва да имаме предвид, че те, в зависимост от спецификата, вървят ту нагоре, ту надолу конкретно. Не трябва толкова да се задълбочаваме само в числата…

    К.П. Разбира се… Стана дума за инвестиционния климат, за състоянието на свободата на словото, на медиите, на демокрацията. Членството в ЕС достатъчна гаранция ли е за демокрацията и спазването на човешките права в страните-членки? Какви са механизмите за това, ако видим, че някоя държава плъзва към диктатура?

    МХ: Както вие сам казахте, демокрацията и правата на човека не са една позиция, която постигната во веки веков, така да се каже, постоянно. Това се променя. Това важи също така и за страните-членки на ЕС. Всяка държава-членка на ЕС трябва да поддържа демокрацията и правата на човека и да ги развива. И да ги защитава. Това най-вече е отговорност на самото общество. Всяка държава, която е приета в ЕС обещава, чрез членството си в съюза, че ще продължи да спазва и защитава тези основни права, които включват, естествено, и демокрацията и правата на човека. Естествено, другите страни-членки на ЕС и Европейската комисия би обърнала внимание, ако смятат, че тези обещани и поети ангажименти се нарушават. А пък в особено гравиращи (утежнени) случаи Лисабонският договор предвижда също така и възможността дори за временно суспендиране на договорните права. В живия живот е по–важно на практическо, техническо ниво, прилагане на инструмента „Процедура при нарушаване на договора“, която се започва от Европейската комисия и която може да е свързана и със значителни финансови ограничения за въпросната страна, спрямо която се прилага. Но много важно е, и както вече казах, гражданското общество да е будно, да бди. И всеки един гражданин носи отговорност за запазване на демокрацията и правата на човека. И ако се случи така, че гражданите някога престанат да защитават тези ценности, то тогава и ЕС не би могъл да спаси положението.

    КП: Стана дума за отношението на отделните граждани към свободата, демокрацията в ЕС. Много българи работят в Германия, учат в Германия, живеят в Германия. Печели или губи Германия от източноевропейските имигранти?

    МХ: Германия печели много от имигрантите от Източна Европа. Те допринасят изключително много за германската икономика. Много талантливи, надарени българи следват, например, в Германия и после често работят определено време в страната още. И това в рамките на ЕС, това придвижване на трудова сила, на хора е съвсем естествено. И това е, което обаче ни причинява големи притеснения и това беше изразено неотдавна от германското сдружение на градовете. И тук имам предвид, говорим за имиграцията, която е по икономически причини, които хората поради бедност търсят много места, и тук говорим, също така, за увеличения брой на икономически имигранти от България, а също и от съседната на вас страна Румъния. И ако погледнеме числата, в Германия те в последните години са се удвоили, повече от удвоили. През 2007 г са били 64 000, през 2011 г това са 147 000. Макар че тези цифри подлежат на конкретна проверка, данните за първото полугодие за 2012 година показват, че броят на имигрантите, в сравнение с предходната 2011г., се е увеличил с една четвърт. И това развитие води, особено в градовете, където мнозинството имигранти се настаняват, до големи трудности да се справят градските управи с възникващите в тази връзка социални проблеми. Междувременно, социалните системи на тези градове са стигнали своите максимални граници.

    КП: Това изглежда е свързано, този въпрос, с приемането на България в Шенгенското пространство. Само за технически въпроси ли говорим, за изпълнение на технически изисквания или има и други критерии, които България трябва да покрие, за да влезе в шенгенското пространство?

    МХ: Първо, ние имаме едно голямо разбиране за голямото политическо и символично значение за приемането на България и Румъния в Шентен и отпадането на граничния контрол в България и Румъния. Но за пълноправното членство на двете страни е необходимо едно единодушно решение на Европейския съвет. И едно такова решение на един политически орган е свързано с една политическа преценка. Тоест, това не е свързано само с технически въпроси. И смятам, че един значителен напредък в реформата на правосъдната система и напредък в борбата с корупцията, както това се изразява в докладите на Механизма за сътрудничество и проверка биха били много от полза. И докладът в рамките на МСП през юли 2012 година, в този доклад бе установен един напредък в областите „Правосъдие“ и „Вътрешни работи“. Но, се упоменават също така и определени дефицити, било отстраняването на упоменатите дефицити би ускорило този процес. И когато настъпи пълноправното членство, то сигурно ще бъде осъществено по едно предложение на Германия и Франция и на Полша, тогава като председател н а ЕС, на два етапа, като първо ще се отворят въздушните и морските граници, а вече втората крачка биха били и сухопътните граници.

    КП. Германия е правова държава, там има демокрация, но също така има хубави магистрали, детски градини и свобода на словото? Как е възможно да се постигнат тези неща едновременно?

    МХ: И в Германия демократичните структури, едно критично мислещо гражданско общество не е възникнало от днес за утре. И процесът, който доведе до днешното освободено общество беше също така много дълъг и болезнен. Нацистката диктатура в Германия приключи през 1945г. А пробуждането на едно критично и активно гражданско общество в Западна Германия започна истински едва през 60–те години на 20–ти век. Малко по–добра беше ситуацията във втората част, която преживяхме през миналия век. Именно в Източна Германия протестите през 1989г., а това е първата успешна и безкръвна революция в Германия, което беше знак за това, че обществото е узряло, че е готово за едни демократични промени. Много често се твърди, че този процес на постигане на демокрация, на свобода на словото е свързан с икономическото развитие, и вероятно има нещо такова, частично, но като погледнем голямото разнообразие на свободни и демократични общества, можем да стигнем до извода,че това не е единствения показател. Това което е важно, което е съществено, е желанието на гражданите да участват в този процес. Тоест, гражданите, които открито да изразяват позицията си, установените недостатъци, а също така и активно да взимат участие в преборването им. А пък в една репрезентативна тук демокрация, поемането на гражданска отговорност, будният граждански мониторинг на политическите процеси е много важен, а също така и задължителен коректив. И смятам, че хората, независимо от икономическата ситуация могат да развиват това съзнание, този буден интерес към собственото си общесто и смятам, че последните протести, тук в България, са добър пример за това.

    КП: Вие говорихте за опита от миналото, който е много важен в Германия. Трябва ли да погребваме миналото или трябва да го познаваме?

    МХ: Разбира се, че трябва да познаваме миналото си, иначе съществува опасността, то да се повтори, дори с по–страшна сила. И затова съм особено радостен, че немската Фондация за преодоляване на тоталитарното наследство планира това лято да посети България и да обмени опит с българските си партньори за това как по–добре да се разказва и увеличава, разпространява и запазва знанието, познаването на историята.

    КП: Има ли урок, който Германия научи, а България не научи от преодоляването на тоталитарното наследство?

    МХ: И аз имах и това предвид, когато казах, че германците научихме, че едно общество може да се излекува, когато погледне в лицето престъпленията, извършени от техни представители и от тяхно име и нещата не се разкрасяват, не се обръщат в мълчание, не се потискат. Защото, както вече казах, това, което днес се опитваме да потиснем, утре ще ни достигне. Но тези процеси бяха и в Германия доста трудни и болезнени. Например, след Първата св. война, много германци отказаха да се занимаят с въпроса, с тематиката на съотговорността и на Германия за отговорноста за избухването на войната и за престъпленията, извършени по време на войната. И именно тогава, това положение на недостатъчно обсъждане и разсъждаване по тази тема, и затова много хора се възприемаха като жертви на ситуацията, т.нар. „легенда за удара с нож в гърба“, всичко това е улеснило много националсоциализма. А също така, и след Втората световна война, в някои области отне доста време докато хората тематизираха и открито започнаха да говорят за престъпленията на национал–социализма и по този начин да преодоляват цялата тази тематика, и аз тук конкретно имам предвид и конкретно най–вече мисля за сектора на несправедливото правосъдие по време на национал–социализма. А тук, сравнително мекият преход в България от диктатурата на комунистическата партия в България, към една демократична, многопартийна система, по мое мнение, по–скоро доведе, до едно бавно преодоляване на тоталитарното наследство. И смятам, че знанието на много българи, особено пък на младото поколение, тяхната информираност за репресиите, за съпротивата, за жертвите, а също така и за извършителите, са много непълни. Но смятам, че е неизбежно и това е един знак на справедливост спрямо жертвите на режима, тези престъпления от комунистическата ера да бъдат обсъдени и по този начин, напълно преодоляни. В крайна сметка това са съдбите на хиляди хора.

    retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част
    16 Jan 2013, 1:40pm
    Интервюта
    Автор: Асен Генов

    6 коментара
  • С помощта на:

  • Politikat.net ще интервюира президента Плевнелиев

    plevneliev Politikat.net ще интервюира президента Плевнелиев

    Източник: www.president.bg

    В понеделник, 21 януари, екипът на politikat.net ще разговаря с президента на Република България, г-н Росен Плевнелиев.

    Една година след встъпването му в длъжност, президентът ще разговаря с Константин Павлов – Комитата и Асен Генов за дейността си през изминалия период от мандата.

    Ако имате въпроси, можете да ги запишете в коментари под това съобщение, но не можем да ви обещаем, че ще зададем всеки един от тях.

    Видеозапис на интервюто ще бъде излъчен в 18:00 ч. в канала на politikat.net без редакция още същия ден, веднага след интервюто.

    retweet Politikat.net ще интервюира президента Плевнелиев
    15 Nov 2012, 10:40am
    Дебати Интервюта
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Да се развива ли ядрената енергетика

    politikat logo Да се развива ли ядрената енергетикаДНЕС, 15 ноември 2012, от 19:00 ч, фондация “Четиринадесети януари” и PolitiKat.net организират поредната дискусия, този път на тема “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

    Гости: Диан Червенкондев — ГЕРБ, Иван Иванов — ДСБ; Явор Куюмджиев — БСП и Петко Ковачев — Зелените.

    Дискусията ще бъде излъчена на живо и може да бъде проследена тук, тук и тук.

    retweet Да се развива ли ядрената енергетика
    1 Nov 2012, 12:46am
    Интервюта медии общо
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Покана за интервю с посланик Хьопфнер

    Matias Hoepfner De ambassador Bg 8710 300x221 Покана за интервю с посланик Хьопфнер

    Посланик М. Хьопфнер

    До:
    Негово превъзходителство посланика на Република Германия в България
    г-н Матиас Хьопфнер

    Ваше Превъзходителство, уважаеми г-н Посланик,

    Проследихме реакцията Ви по повод цензурираното Ви мнение, изразена във Ваше писмо до вестник Монитор.

    Със съжаление констатирахме, че цензурата над думите Ви продължи и след писмото Ви до главните редактори. С изключение на Капитал Daily, нито едно печатно издание не публикува дори и ред информация за становището Ви за състоянието на българските медии. До колкото успяхме да проследим и водещите телевизионни канали, в тях също така не открихме своевременен ясен и изчерпателен репортаж за изразеното от Вас становище, че един от най-масовите вестници в България си е позволил да редактира думите Ви по начин, изопчаващ позицията Ви и създаващ грешно впечатление за оценката Ви на медийния пейзаж и актуалната политическа обстановка в България.

    „Фондация „Четиринадесети януари“ е гражданска организация, която продължително и упорито се застъпва за свободата на словото в България и която се стреми да постигне максимална прозрачност, отчетност и отговорност у българските политици и институции. Тя е позната най-вече с проекта си politikat.net (и неговия раздел „Бойкометър“), който е посветен на обещанията, дадени от политиците и заявените от тях политически становища. Фондацията проведе редица видеоинтервюта с министри, зам. министри и водещи политици, които публикува изцяло, без никаква редакция в Интернет, като интервюто, проведено през м. юли с министър-председателя Бойко Борисов, двамата вицепремиери Дянков и Цветанов и министър Делян Добрев, което се превърна в знаково медийно събитие за 2012г.

    От името на нашата фондация и от името на нашия проект Ви отправяме покана за видео интервю по актуални въпроси, свързани с цензурираното Ви мнение и последващите събития.

    С уважение,
    Асен Генов
    Константин Павлов
    Фондация “Четиринадесети януари”

    retweet Покана за интервю с посланик Хьопфнер