Комитата и Асен в студиото на НОВА след срещата с премиера и министрите

Асен Генов и Константин Павлов-Комитата в студиото на НОВА, два дни след интервюто на премиера, вице-премиерите и министъра на икономиката. Вторник, 10 юли 2012.

retweet Комитата и Асен в студиото на НОВА след срещата с премиера и министрите

Втората част на разговора с премиера Борисов и министрите Дянков, Цветанов и Добрев

Това е втората част на разговора ни с двамата вице премиери, премиера Борисов и министър Добрев, състоял се на 08 юли 2012.

Стенограма на разговора (огромни благодарности на Виктор Милчев за помощта!) Ако забележите грешки, моля споделяйте. Около 11:10 Цветанов говори за международна организация, чието име не се чува добре (ПОЛОФ?).

Симеон Дянков: …Добре. Да го променя, така че от следващия бюджет, 2013 година, вече всичко да е ясно от самото начало – къде, какво харчат. Както ние между другото, от началото на юли, знаете, всеки ден, каквото се харчи из държавата, е на нашия уеб-сайт. Може да видите, както и аз, като финансов министър.
Бойко Борисов: Което е, между другото, много добро начало за електронното правителство, което правим. И е много публично, много прозрачно за харчовете на държавата.
С.Д.: Една от четири държави в света…
Б.Б.: Не знам дали съм обещал или не…
К.П.: Да има го… има го…
Б.Б.: Пиши, че сме го обещали. И сега сме го изпълнили.
С.Д.: Аз също искам да кажа…
А.Г.: Ами аз ви предлагам… Понеже разбрах от г-н Премиера, че имате… още около двайсет минути разполагаме. Имаме няколко според нас важни въпроса, които наистина имаме молба да минем през тях…
Б.Б.: А и все пак нали се разбрахме, че ние… а… сме отворени да ни изпитвате (е точната дума). Даже и по-рано. Ако не успееме с всички, сме готови пак да ни изпитвате…
А.Г.: Ами нека да е след лятната ваканция
Б.Б.: Защото това има полза за… за… и за нас. ‘Ем можеме да обясняваме това, което казваме. И понеже се казва Бойкометър, министрите за т’ва не са обърнали много внимание.
Б.Б.: Ако… Сега вече…
С.Д.: Предлагаме да се казва…
Цветан Цветанов: Ние сме предоставили първи информацията, която искахте.
Б.Б.: Така че сега ше ги натисна много по-бързо и…
А.Г.: Нека не се чувстват обидени, че не е Симеонометър или Цветанометър. Просто премиерът е Бойко…
Б.Б.: Обидени сме…
С.Д.: Симометър звучи добре.
Константин Павлов: Ами аз се чудя. Може би за електронното правителство. Обещахте на първи септември 2011 година…  да има до една… до половин-една година електронното правителство да заработи в България. Септември е след 2-3 месеца. Каква е ситуацията?
Б.Б.: Вече над 40 услуги. Да. 40 услуги има, които се извършват между отделните министерства и агенции. А Външно министерство изцяло работи само на електронен принцип. Това, което качихме – Цепрата (системата за разплащане), е също много голяма крачка. Има я само в Бразилия. Сега ще видите, ше я въведат много държави в Европа, защото вече ни аплодираха за това. И единственото, което ни бави, е кадастъра. Защото, за да изградиме кадастъра, ни трябват някъде от порядъка… над 150 (сто и петдесет) милиона. А ги нямаме. В момента, в който… но трябва така да… темпо… да ги планираме, че да може да има кадастър. В момента, в който има кадастър… и тогава почти всичко, което с общините хората подават като документи, за скици, за такива работи, можеш да си го правиш от компютъра вкъщи.
А.Г.: Да продължим темата за електронното правителство. В едно ваше изявление – 23 март 12-та година, “Дневник” е цитиран, но мисля, че става дума за ваше явяване по телевизията. “Премиерът Бойко Борисов обеща да отмени поръчка за осъвременяване на съществуващите в държавната администрация софтуерни продукти на “Майкрософт”, ако главният секретар на Министерски съвет не успее да убеди опозицията в прозрачността и яснотата на процедурата.” Става дума за сделка – 70 (осемдесет) млн. лв. Отменена ли е?
Б.Б.: Да. И тя е в съда.
А.Г.: В съда е.
Б.Б.: Тя е в съда.
А.Г.: Добре, значи го броим изпълнена по-добре.
Б.Б.: Тя не се движи. Тя е в съда. Както отреди съда, така.
К.П.: Радвам се… Извинявам се… Радвам се, че тука сте едновременно министър Дянков, министър Цветанов и премиера Борисов, защото един въпрос…
А.Г.: И министър Добрев…
К.П.: … Може би не е точно от неговия ресор… Става дума за следното: Премиерът… Вие казахте, на 18-ти август 2011 година, варненското пристанище, при залавянето на една пратка с контрабандни цигари, че до февруари 2012 година…
Б.Б.: Дай ми тая справка…
К.П.:  … контрабандата ще бъде пресечна и няма да има в страната нито една нелегална кутия цигари.
Б.Б.: Точно така. Доста хитро го анализира. Но това може да го пишете „неизпълнено“ за едната кутия обещание. Защото, ‘дет се вика, в чантата може да си я пренесе някой.
Севдалин Арнаудова:: В телефона ми е…
Б.Б.: Не, не, не… Аз ще го отговоря. Само ми дай данните, защото ги взех от митницата.
С.А.: За първото полугодие на две и дванайста година…
Б.Б.: Нека ги изчете само. Просто… Все едно аз ги отговарям, защото съм взел данните от митницата, за да можеме да… да… да ви го отговоря като цифри.
С.Д.: И ни накара да работим в съботния ден за тия данни.
А.Г.: Севдалина Арнаудова – пресцентър на ГЕРБ.
С.А.: Аз ше ви ги пусна по мейлите. Резлутатът на агенция Митници в противодействието с нелегалното разпространение на цигари: За първото полугодие на 2012 година в бюджета са постъпили с 64.4 милиона лева повече приходи от акцизи от цигари, или ръст от 8,8%. (820 милиона лева през първата 2012 година, при 753.6 милиона лева за първото полугодие на 2011) Това означава – обложени с акциз 424 млн. къса цигари, или 8,6% повече спрямо същия период на 2011. Брутните приходи от акциз от тютюневи изделия през изминалата година, спрямо 2010, са нарастнали със 17,5 %, или с над 250 млн. лв. Ръстът, както на приходите от акцизи от цигари, така и на освободените количества, се дължи на изцяло на връщането на потребителите към легални цигари с български бандерол, въпреки че социологическите проучвания показват, че все още половин милион българи са склонни да търсят и купуват контрабандни цигари.
Б.Б.: Така. Колко сме, съгласно доклада на големите тютюнопроизводители в света… Колко сме намалили контрабандата?
С.: Европейският съюз отчете, че за пета поредна година потреблението на легални цигари в съюза нараства, особено в Италия, Испания, Португалия и Гърция. За една година контрабандата на цигари в Испания е скочила с три пъти, в Гърция за последните години – пет пъти, в България за трета поредна година този дял на контрабандните цигари намалява – от 30,4% за 2010, през 22% за 2011, до 20,2%, които обяви преди три седмици един от водещите анализатори в света “Кей Пи Ем Джи”.
А.Г.: Тоест ще го броим частично изпълнено това обещание, защото не…
Б.Б.: Значи, вие тука действително може спокойно да кажете – не е изпълнено. Спокойно може да кажете, защото така го казах. Аз в момента, в който го казах, ми мина през акъла – викам сега, утре ще отиде, ще хвърли една цигара… кутия цигари и… и заминах. Но отдолу, ако може, под черттата да сложите, че… А в какъв смисъл го казах? Защото ние сложихме малко пари в неща, които се говориха много години преди това. И вързахме митницата с агенцията за приходите – НАП. Резултатът от това за тази година е около 1 млрд. лв. повече събрани. Ако това е било направено преди 20 години, смятайте какви пари са изтекли от държавата. Сиреч, в това обещание под чертата ние направихме няколко много добри неща, които ги отчитат всички анализатори. Първо – със свърването на тази система, ние можем в момента да контролираме всяка капка петрол от влизането в България до излизането като бензин и разпространението по бензиностанциите. Можеме… по същия начин контролираме. И затова при нас, в Европа, понеже няма граници… Примерно от Гърция може да влезе контрабанда веднага, от Румъния може да влезе веднага. Няма граници. Въпреки всичко в България виждате, че намалява, поради съвместните действия на МВР, митници и данъчни. Втори път – освен тази система… Защо го казах това? Заради скенерите. Ние в момента поставихме на всички на всички граници най-добрите скенери в света. И те веднага се изплатиха. Веднъж залавят цигари, втори път – наркотици, виждате колко заловихме. Трето – при съвместната работа на митница със служба БОП… когато мине камион… те веднага с… бопаджиите – оп! – отиват до склада. Или обратно – когато БОП проследи данъка, НАП – изкарват го, хващат ги на скенера и разбиваме цялата престъпна група. Така че имате морално право да ми напишете “не”, но в същото време – в колко пъти в алкохола се вдигнаха приходите! Ще го видите. Сиреч много добри неща, неправени до сега, сме направили, за да… нали… това ми изказване малко… хиперболизирано. Дет’ се вика – като кажеш на някой – “няма да ти стъпя тука”.
Ц.Ц.: Две и девета… две и девета, юли месец от акциз, влезлите суми в бюджета са 7 (седем) млн., а две и десета, към юли месец постъпленията в бюджета са 21 млн. (двайсет и един). Направете си сметка…
Б.Б.: Три пъти повече…
Ц.Ц.: … Дали сме ограничили пиенето на алкохола или просто мерките, които бяха предприети…
А.Г.: Са дали резултат… Да се върнем към една друга тема. Стана дума малко…
Б.Б.: Сиреч, направеното като обещание е много повече от “не”-то, като неизпълненото формално обещание.
А.Г.: Ще го отчетем като „частично изпълнено“ и ще отбележим тези данни, нали, под черта. Нататъка. В едно ваше изявление преди година и половина, но вече в качеството си на премиер, не главен секретар или на кмет на София, вие казвате, че не е правилно това, нали… не одобрявате това, че политическо лице, министърът на вътрешните работи, издава разрешение за СРС. И тогава давате обещание, и това е цитирано от “Дарик”, “Дарик радио” ви цитират. Давате обещание да се промени законът, така че главният секретар на МВР да издава тези разрешения, защото, цитирам: “Министърът, който е политическо лице, не е редно, нали, това нещо да го прави според вас.” Да. Но подкомисията в парламента преди няколко дена излезе с един доклад, съответната подкомисия, нали, за контрол върху СРС-тата, според който, от две и единайста година спрямо две и десета, е нарастнал с 30% повече броят на подслушваните граждани и с 26% повече са заявките от МВР за използване на СРС. Към това, ако добавим категоричната заявка на ГЕРБ за това, че ще разреши употребата на СРС, ще го… нали… ще го впише в Наказателния кодекс при изборни нарушения (купуване на гласове и т.н.), тези цифри може дори да скочат… тези числа могат дори да скочат още повече. Това ваше обещание изпълнено ли е, не е ли изпълнено, ще го изпълните ли, кога и в какви точно измерения? Главният секретар на МВР, нали, да издава разрешения, а не министърът?
Ц.Ц.: Това, което мога да кажа, че в много от държавите от Европейския съюз административно се разрешава само от министъра, без да се върви в съда. В България законодателството е изключително прецизно в тази посока и вие знаете, че искането идва от оперативната служба или от прокурора, който е дадено досъдебно производство, и разрешението се дава от българския съд, а министърът само всъюност има един уведомителен характер. Понеже това предизвика много така коментари в публичното пространство и аз мога да ви кажа, че… да действително така, както вие поднасяте в момента цифрите, има леко завишаване.
А.Г.: Ние цитираме подкомисията.
Ц.Ц.: Точно така. Но пък трябва да ви кажа, че резултатите в борбата срещу организираната престъпност са в пъти повече. И аз мисля, че това много ясно се отчита от тези, които са компетентни да коментират какви са резултатите – Европол, Полоф, Държавен департамент със своите доклади и разбира се на двустранна основа с министрите, които имаме постоянна комуникация. Що се касае до разрешението на специални разузнавателни средства за купуване на гласове – това, ако бъде прието, (и то беше много ясно отчетено и при Президента, когато беше в Консултативния съвет) това ще става само и единствено по искане на прокурор, а не от службите, за да няма вмешателство на Министерство на вътрешните работи, което е деполитизирано. И да отпаднат абсолютно всякакви съмнения, че…
А.Г.: Главното.
Ц.Ц.: Точно така. Това е от прокуратурата. Наблюдаващ прокурор…
Б.Б.: И тука. И тука…
А.Г.: Кой състав на ВСС ще избера главния прокурор, г-н Премиер. Вие, като лидер на ГЕРБ… Сегашния състав или новия.
Б.Б.: Е, новия. Много ясно. Много ясно го казвам.
А.Г.: Това вече – окончателно. Новия състав.
Б.Б.: … ме разбирате. Пиши “да”.
Ц.Ц.: Това винаги, когато се примеше законът за съдебната власт, винаги сме го коментирали чисто политически, че, когато се приеме този закон, изборът на Висшия съдебен съвет (новия) ще бъде този, който ще избере новия Главен прокурор. Но се получи едно публично коментиране и то с различни заглавия, че старият ви съдебен съвет… това е целта на управляващите да бъде избран новия главен прокурор. Не! Ние искаме новият Главен прокурор да бъде с подкрепата на новия Висш съдебен съвет и процедурата, която е по избора на висшия съдебен съвет (вие виждате, че тя е възможно най-прозрачната). Ще има възможност и по Интернет да се дискутират всички дебати. Всичко, което се входира като концепция; всичко, което е като кандидати за Висшия съдебен съвет… Те ще бъда публично качени на сайтовете и ще има възможност да има съответните…
Б.Б.: И аз само да допълня, че в случая, ако се дават от Главния секретар, аа, образно казано, вместо министъра ще сложиме Главен секретар (ако имаме това желание да го правиме)… ще сложиме такъв, който ше ги подписва и ше идва да ни казва. Така че това си е жив популизъм, аа, в това изказване. Аз съм го казал…
А.Г.: В смисъл, вашето изказване?
Б.Б.: Да. Съм изхождал, когато съм го казал, нали, от позицията си, кото бях главен секретар. Аз не допускам…
А.Г.: Тоест…
Б.Б.: … не допусках тогава да ми се меси министъря. И нямаше как да ме накара да напиша и да подпиша нещо.
А.Г.: Не. Това е дванайста година.
Б.Б.: Да. Да. Разбирам. Когато като премиер го… Нали, логиката ми да го кажа е, разсъждавайки какво ще бъде. Но в… като знам горе-долу с какво разполагат в МВР, нямат секратар такъв в момента, в който да сложат, като мене. И да кажа това не или това да. Винаги можеш да го манипулираш, ако искаш. Така че би бил…
А.Г.: Ако…
Б.Б.: А?
А.Г.: Ако позволите да ви довърша думите, не опозиция на сини или червени понякога говори популистки, а понякога и премиерът си позволява да се изказва…
Б.Б.: Разбира се. Някой път, човек в желанието си да… да каже или да обясни нещо в… Не случайно тази постановка е най-хубавата – “Език мой, враг мой”. Нали, в момента казвам – аз съм изхождал от позицията, че, ако съм главен секретар, няма да допусна да ми повлияе някой. Но ако е друг, дали няма да му повлияят.
Ц.Ц.: Само да добавя нещо. Нека да си припомни кое правителство и кой парламент въведе реалния парламентарен контрол за специалните служби. Защото, когато беше създадена Държавната агенция за национална сигурност, вие знаете, че в закона беше записано “парламентарния контрол”. Но 40-тото народно събрание не го въведе. 41-то го въведе и ние направихме ротационен принцип. И всъщност, той е на паритетен принцип – участват всички партии, без обаче в управлението на контрола за ДАНС да бъде управляващата партия. По същия начин, го направихме и с подкомисията, която всъщност е за контрола на СРС-тата. Защото, тя за първи път е толкова ефективна и има реален диалог, и има реален контрол. И сега, в момента това, което сме го предвидили за законодателните промени за НРС, за НСО и за Военното разузннаване, също една от основните теми ще бъде точно парламентарният контрол. И трябва да ви кажа, че в тази посока фондация “Конрад Аденауер” вече имаме две командировки, които отидоха представители от Министерство на вътрешните работи, от, Съвета за сигурност към премиера. Които бяха в Германия, срещнаха се с депутати, срещнаха се с експерти, за да могат действително да въведем този, модел на контрол, който го има и в Германия. И в Германия е уникален моделът…
Б.Б.: Както е сега нашето предложение, ДКЕВР, който е независим орган… Но какво означава „независим“? България е парламентарна република, може да отиде… да има парламентарен контрол и върху вдигането на цената на тока, водата, на действията на ДКЕВР. Главният прокурор ходи на го изпитват в парламента. Премиерът. Щом ме повикат и отивам, и ме изпитват. Защо да няма парламентарен контрол върху ДКЕВР? Всички опозиционни партии, управляващи да кажат “защо”? Защото… смятам по формулата. И ако трябва нещо да се направи, нека парламентът… публично… говорене от трибуната.
А.Г.: Може би се ориентираме към приключване. Един-два максимум въпроса остават още.
К.П.: Добре. “24 часа”: На 6 юли 2011 година обещахте да се промени законът за концесиите, и да се предоговори какво концесионерите ще плащат за земите, които са взели в повече. Какво стана с идеята за договора за концесиите (грешка на езика, имах предвид закона)
Б.Б.: Добрев! може веднага да ви кажа.
Делян Добрев: В края на две и десета променихме закона. От средата на две и единайста работи единен орган в Министерство на икономиката, при нас. Само за първите четири месеца на тази година концесионните възнаграждения, които държавата е събрала за /не се чува/ контрол и по-ускорена работа на единния орган са повече от цялата две и десета. Имаме 43 млн. до края на април, а 2010 цялата са 42 млн. Имаме множество акции за незаконен добив. В петък последната, на една от фирмите, е с 300 хил. лв. акт, пет конфискувани камиона и самосвали, една пресевна инсталация за незаконен добив. Общо взето, системата за природните богатства, този единен орган, работи вече много добре…
Б.Б.: А заварихме концесии от 2001-ва, 2002-ра, които никога не са плащали един лев на държавата. И никой не ги е търсил.
А.Г.: Може би има пряка връзка с…
Д.Д.: Имаше хиляда… хиляда и двеста преписки имаше наследени в момента, в който се създаде този единен орган. 700 (седемстотин) концесии в процес на отдаване на концесии, 500 (петстотин) за разрешение. В момента има сто-двеста от тях, по които още работим. Всичко друго е придвижено като документация. На всички са им дадени документите, за да може те законно да добиват, ако имат такива права и да си плащат концесионното възнаграждение. Навсякъде, където сме хванали, който и да е, незаконен, сме го глобявали. Минималната глоба е 50 (петдесет) хил. лв. В началото на годината имаме поне десет такива акции.
А.Г.: По време на… Има непряка връзка, но все пак е за така… видима връзката между бедствието в с. Бисер. ГЕРБ изпълни едно свое обещание – даде 1 (един) млн. лв. дарения, нали. Отчетено беше в медиите. Но! Тогава вие дадохте една заявка за това, че (обещание по-скоро)… за това, че ще бъде създадена, цитирам по памет, комисия подобна на ДКЕВР, която ще има правомощия да ходи, да инспектира и да издава…
К.П.: Подобна на ДНСК.
А.Г.: ДНСК!  Да. Която ще може да издава разпоредби какво да се прави с този даден язовир, ако той е несигурен, нали, ако има някакви проблеми. И ако не бъде изпълнено в срок от един, два, три месеца, тази комисия дори ще може да има… ще има правомощията да изпусне язовира и дори да събори стената. Има ли развитие по вашата идея?
Б.Б.: Не. Ние не само, че го направихме, то е факт. Министерство на икономиката!
Д.Д.: Това го свършихме за две седмици, може би три седмици непосредствено след инцидента в Бисер. Всички язовири бяха посетени от специалисти на язовири и каскади, напоителни системи; хидроинженери. Навсякъде бяха дадени предписания. И не само че ги давам предписанията, но от другата страна се подписваше или кметът, ако е общински язовира, или арендаторът, ако е под аренда, или селският кмет, който сме намерили. Имаше…
А.Г.: И министерството.
Д.Д.: Да. И министерството. Имаше страна, която да знае, че носи отговорност. В много от тези случаи намалихме обемите на язовирите на 50%. В някои случаи, като в хасковското с. Елена – с яз. Елена например, разрушихме част от стената, за да можем да изпуснем обема на язовира, понеже главният изпускател беше затлачен. Така че, веднага след… след този неприятен инцидент в рамките на няколко седмици се провериха язовирите в цялата държава и се дадоха предписания…
А.Г.: Тоест макар неформално, тази комисия работи.
Д.Д.: И сега.. И сега знаем
С.Д.: Тя всъщност си е комисия, само че е към негово министерство и…
Д.Д.: Точно така. Дори без да създаваме…
Б.Б.: За да не правиме нова администрация, нови разходи /не се чува/
Ц.Ц.: Обаче се изгражда една паспортизация на всички тези язовири в реално състояние, в което се намират днес
Д.Д.: И сега се знае кой носи отговорност – този, който се е подписал от другата страна. Знаем…
Б.Б.: И. И тука още едно обещание сме си изпълнили. Един милион даде партията за Бисер, 100 хиляди за църквата на Варна, 300 (триста) хил. за пострадалите в Перник – от оня ден ги изплащам.
Ц.Ц.: 10 (десет) хил. за Симеоновград
Б.Б.: 10 (десет) хил. за Симеонов град, за паметник на загиналите дечица. И сигурно за още доста църкви, които можем да ви ги кажем, и манастири, които сме казали и…
А.Г. Моят последен въпрос е… Не знам колегата дали има последен. Моят последен въпрос. Отново ще реферирам (с т’ва започнахме, нали) – протеста… протестите около закона за горите и заявката на ГЕРБ да се справи, цитирам по памет, с корупцията по високите етажи на властта. А съм гледал едно интервю с един от представителите на организацията на… на организацията свободните лесовъди… на свободна практика лесовъди и дървопреработвателната индустрия, и малки фирми. БУЛПРОФОР се казва тази организация, в която човекът, който дава интервю (мога да… на г-н Цветанов да му изпратя информация по този въпроси повече), разказва, ще използвам израза, чудовищни неща за корупция в тази сфера. За злоупотреби на борсата, за кръг от фирми, които убиват малкия и среден бизнес. За една група от…
Б.Б.: Не са ли тези, които в парламента публично казаха, че на всеки три камиона един крадат.
А.Г.: Не мога да цитирам…
Б.Б.: Тези ли са от парламента, котио казаха, че на всеки три камиона (публично го казаха) един крадат.
А.Г.: Не съм сигурен.
Б.Б.: И където такива малки и средни фирми, аа, пратиха с… 20 години изсекоха горите.
А.Г.: Сега. Въпроса ми да го довърша все пак…
Б.Б.: Не, не, не…
А.Г.: Не знам коя е…
Б.Б.: Аз съм ходил като главен секретар покрай нашите районни управления. Беше пълно с каруци, трактори, виетнамки или какво… И бяха конфискувани от тези, които с по две-три резачки, отиваха и размазваха гората.
А.Г.: Нека да си довърша…
Б.Б.: Не, не, не. Нека и аз да си довърша. В края на краищата, демокрацията не е всеки да си говори, каквото иска, а да го докаже. Те излизат и самите казват, че досега, поради това, че са много… И с една каруца отиват и използват, аа, главно ромското население. Отиват, сечат и после им го взимат и го продават навънка.
А.Г.: Човекът говореше с конкретни данни. Има го записано.
Б.Б.: Конкретните данни веднага на Цветанов. И след един месец, като се видиме, ще ти отговоря лично… или той (сочи Цветанов) какво сме направили.
А.Г.: Добре… И въпросът ми е следният…
Б.Б.: Не искам така да се хвърля… От тези… Не казвам, че всички са такива. Но точно те 20 (двайсет) години под егидата на ДПС и на част от БСП, рязаха горите на България.
А.Г.: Мхм.
Б.Б.: Поголовно. По време на мойто управление (три години) са единствените години, които с 10 (десет) до 15 (петнайсет) процента вече се е увеличила гората в България. Откъде-накъде ще говорят такива глупости. Има факт! Вие, както цитирате разни фондации или… в смисъл… сдружения… В ЮроСтат официално пише: България е (и още една държава имаше) която официално за три години гората се е увеличла. Еми, тези…
А.Г.: Тази статистика…
Б.Б.: … приятели наши от Орлов мост първо трябваше да кажат “Браво, че запазихте гората”. И сега – послушайте ни, че това има съмнение за лобистки закон. За лобистки член, един
А.Г.: Г-н Премиер! Тази статистика (аз следя информацията)… Тази статистика включва и залесяващите се селскостопански земи, храсти. Тя не включва солидна масивна гора (само и единствено). Но така или иначе изказването…
Б.Б.: Малките дървета след време стават големи дървета…
Д.Д.: Тази статистика не включва тях. Защото там където…
Б.Б.: Там са земеделските земи.
Д.Д.: … се води ливада. Там се води ливада.
Б.Б.: Е така.
Д.Д.: Или горски фонд. А цифрите са само за горски фонд. За това, за което се води гора.
А.Г.: Предпочитам този разговор да го водите с лесовъди. Аз самият съм съвсем друг човек…
Б.Б.: И аз не съм лесовъд…
А.Г.: Но въпросът ми…
/Цветанов се смее/
Б.Б.: Виждате, че отговарям на всички въпроси, но не съм лесовъд. Чета ЕвроСтат, в който казват, че са се увеличили горите…
А.Г.: Разбирам. Въпросът ми беше…
Б.Б.: Е, как тогава някои казват – чудовищно изсичат горите. Значи един от двамата лъже.
А.Г.: Въпросът… Не, не. Чудовищни злоупотреби, не изсичане на горите…
Б.Б.: Дайте ги злоупотребите!
А.Г.: Ше ви дам линк към…
Б.Б.: Търгува се на борсата дървесината. Хванете борсата. Кажете. Ето. Идете, проследете.
А.Г.: Ще изпратим на г-жа Арнаудова препратка към това видео-интервю.
Б.Б.: Да.
А.Г.: В него става дума за злоупотреби, борсови и в самия бранш…
Б.Б.: И онзи ден уволних Главния секретар на Министерство на земеделието. Онзи ден го уволних. Сряда. Точно за подобни неща. Не можех да ги докажа, но съм убеден…
А.Г.: Все пак господинът застава с името си…
Б.Б.: И аз заставам с името си. Уволних Главния секретар в… сряда.
Ц.Ц.: (тихо) Той е съветник, той не е…
Б.Б.: А какъв е?
А.Г.: Моля ви, да довърша въпроса все пак. Та, господинът…
Б.Б.: Началник-кабинет е. Началника. Извинявайте. Не главния секретар – началник – кабинет. Да не го направиш обещание-неизпълнено. Началник на кабинета.
(смях)
А.Г.: Та, въпросният кабинет от БУЛПРОФОР, г-н Джоков, казва, цитира… на една среща в Министерство на земеделието и храните (г-н Найденов го няма тук, нали, да потвърди или не)… цитира… Понеже нашият сайт се занимава и с политически изявления, ето едно такова изявление на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. Той каза: “България е наша, горите са наши. Ще правим, каквото си искаме с вас или без вас”, обръщайки се към протестиращите и към хората от бранша. Как вие като премиер и лидер на тази партия бихте интерпретирали това изказване на г-н Димитров.
Б.Б.: Че е тъпо и глупаво. И… Истински се надявам, да не го е казал. Повече от тъпня. Ако го е казал.
А.Г.: Да, да. Аз цитирам…
Б.Б.: Кое е наше? Гората е имало от турско време до… Все ше я има. И ние я щадиме, пазиме и тя се увеличава. Затова.. И виждате колко горски пожари на мига ги… загасиха пожарникарите. Из страната, в тея нечувани… колко… жеги в момента. Хасковско, Димитровград, къде ли не.
А.Г.: И в цяла Европа беше така…
Б.Б.: И в цяла Европа. Сиреч ние се бориме и я пазиме.
А.Г.: Приключваме… (тихо)
Б.Б.: Това са факти.
А.Г.: Ми, добре…
Б.Б.: А това, че някой мой депутат или министър, или някъде, някой може да се изсили… Има го това и в манталитета…
Ц.Ц.: Затова, вие може да регулирате това поведение…
А.Г.: Ами, опитваме се. Това правим в момента…
Б.Б.: Аз затова… И ви благодаря и виждате колко отговорно се отнасяме. И нали искам да… (не се чува)… никакъв натиск. Да не кажете утре, нали, виканаха ги Цветанов… там… Дянков… Или каквото и било. Ползвам ви за коректив. От огромна помощ сте ми. Защото, аз не мога да ги следя всичките тези неща. Всъщност, вършите ни огромна услуга и работа. Слагайте ни тези въпроси и тези приказки. Те… Ние ще ни помогне и утре, като ги викна тука да ги… да ги… да ги чуя – и Емил Димитров и всеки, дали се казва или не. Да ги пратя, като са казали, да се извинят на хората. Ако са го казали!
А.Г.: Още едно обещание. Че ако е казал, ще се извини. Ще го запиша.
Б.Б.: Така че. Това е гражданското общество.
С.Д.: Аз искам няколко обещания да дам днес. Те ше се случат утре.
А.Г.: Добре.
С.Д.: Обещавам, че утре нашият CDS Spread рискови лихви ще са по-ниски от Румъния – първо обещание. Второ обещание – нашите лихви ще са по, аа, по-малко от Испания (второ обещание). Нашите лихви ще са по-малки от Италия – трето обещание. Утре това може да се провери. Тези три обещания.
Б.Б.: Записахте ли?
А.Г.: Да.
Б.Б.: Гледайте сега. Е това е манипулация в медиите. Ето това е манипулация, на ваш’то име. И зат’ва виждате напраих сто пъти, нали, уточнението, че сте тука по ваша воля, че вие сте търсили… И така… Погледни!… С мойта снимчица. Никога не сте имали и няма да имате по-демократичен премиер…
(лек смях)
Б.Б.: Който да може по всяко време да дойдете и да му поставяте въпроси. Той да отговаря като ученик.
А.Г.: Ние отчетохме тази възможност да бъде интерпретирана срещата ни по този начин и затова от самото начало се опитахме…
Б.Б.: Ето… Не, сега. Хората, които…
А.Г.: … ясно да я вкараме в рамката, че това е разговор за обещанията.
Б.Б.: Да. Хората, които незнаят, ще отворят и ще прочетат. (близък кадър на статия от Dnes.bg) Скандал. “ГЕРБ държи сметка.” И понеже (само с това искам да завърша и си тръгваме, ‘щото е много важно)… Комунистите направили (или по-точно тайните служби)… Те, и в много държави, не само в… Източния блок. И от Германия още нататъка. Има наука за компроматите. Наука.
А.Г.: То, самият термин е съветски.
Б.Б.: Първо – основно правило – трябва да направиш така компромата, че този, който го чете за себе си, да се отврати от себе си. Толкова трябва да е гнусен. Тоя, който го чете. Второ правило – събираш добре подбрани истини и ги компилираш. Трето – удряш на най-силното място. Смисъл ако е добър полицай, го правиш мафиот. Ако е добър финансист, го правиш, че не може да смята. Или както Царя – че не може да говори. Той говори 12 (дванайсет) езика. Просто беше удоволствие да гледаш Царя, а не прием с дипломати или… Обръща се… Англичанин – на английски, испанец – испански, на немеца – на немски, италианеца – на италиански, французина – на френски, арабина на арабски и… И ако си спомняте, методично го биеха, че той не може да говори. Тези, които не могат да “мъцнат”, казаха, че той не можел да говори.
Ние имаме рекордни количества (от главен секретар досега), задържани количества наркотици. Задържани еди какво си, печатници за фалшиви…, признати, признати, ъъъ… понеже знам, че сте пропуснали един въпрос….
А.Г: Кой?
Б.Б: … ше ви се карат. За тази публикация скоро в едно германско издание. А, където ме бяха изкарали, че едва ли не, участвам.
А.Г: “Тагесцайтунг” : “ЦРУ “
Б.Б: ЦРУ казало еди какво си. Подобно планирана точно компроматна атака. Удрят ме в най-силното място, че съм полицай, удрят ме в най-големите количества наркотици, които сме ударили, правят го в чужбина, за да могат от тука да го грабнат тези медии, които виждате какво пишат. Скандал, че ги притискам. Аз ви отговарям на въпросите, вие мен ме притискате в момента, публично с въпроси и отговори! Точно обратното е! Но излиза, че ние като некви цербери … терор се… При положение, че ние на всички повици на обществото, дали е за шистоф газ, дали е ACTA, дали е гори.. Веднага казвам “окей, ние сме гражданска партия, заповядайте, диалог, кое ви притеснява, махаме” . Публичният образ е на диктатор. На тези същите. Това, което прочетохте сега, скандал, е че ние сме диктатори искат да го изкарат, тези които са диктатори, всъщност. И само да кажа .. Техният обаче план, този път… ъъъъъ, много  лошо блесна. Нали, пуснаха първо, че агент СИМО, казал, че …
А.Г: Агент Симо е съкращение от …
Б.Б: От еди кое си през ъъ..
А.Г: Американското правителство така нарича, вътре по между си така нарича ЦРУ, агенцията.
Б.Б: Така.. и подобно нещо. За техно големо нещастие, в деня, в който това излезе, на тридневно посещение, триднвено официално посещение беше директорът Петреъс, на ЦРУ-то. Водихме го по църкви, по манастири, вечери, обеди… И в същото време, нали разбираш, той излиза с комюнике на правителството си, през Американското посолство, че никога не е работило по-добре с България, че ни поздравява за етническата толерантност, за финансовата дисциплина, за успехите..
А.Г: Тоест, той е бил тука, за да свидетелства.
Б.Б: Не, те не знаеха, защото тези посещения се пазят, заради сигурността на човека, защото …
Цветан Цветанов: Прессъобщението от Американското посолство излезе, в деня, в който той си беше заминал. Това е практика.
А.Г: Неговата визита каква беше, имаше ли нещо, което да не е тайна около неговото посещение, което да може да кажете?
Б.Б: По принцип…
А.Г: Защо дойде шефа на ЦРУ в България?
Ц.Ц. Всичко е тайна
Б.Б: Защото сме първо приятелска страна, прекрасно работим, международен тероризъм, нарко трафик, трафик на хора. Всичките информации, които имаме из региона и обменът на информация довеждат до всички тези добри операции, които правиме. Той е командващ войските в Афганистан, може много неща да ни разкаже, добър генерал, приятел наш. Две нощи спи в България и никой не разбра.
А.Г: Вие повдигнахте темата…
Б.Б: Така че…
А.Г: … записът, вашия запис с г-н Танов, разместени ли са думи, какво разбирате вие под “записът е манипулиран”? Ваши думи са размествани, монтирани и премонтирали, или…
Б.Б: Аз примерно си спомням много добре, как казах неколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го като ден днешен. Свързани за това, че Президентът ми се обади и ми каза, че митничарите правят безобразия.
А.Г: А, смисъла? Това е въпроса, дали променя смисъла, контекста?
Б.Б: И със неколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голема ругатня по линия на президента, а я нямаше на записа. Защото от това става ясно, че той ми се е обадил и всъщност.. аз този Мишо Бирата не го познавам. Никога не съм имал общо с неговото семейство, неговия бизнес, каквото и да е било. Точно обратното, той дава на БСП, масите, столовете, по бирфестите, където правят по Бузлуджа. И всички го знаят. Той си е даже на Първанов приятел, на Румен Петков.. И той вечерта като ми се обади, и понеже ги няма тези работи и спед това вътре няма още няколко , не мога да… нямам такава памет да си спомня .. Но, кое е най-важния факт? Няма нито едно последвало обстоятелство, неизвършена проверка или прикрито, или каквото и да е било… Проверката си е била направена, протоколирано, всичко… Няма нито едно последствие, освен за мене, шамара публичен, който получих заради това, че съм се намесил е нещо, което нямаше как да не реагирам като президента ми се обади и ме помоли. Не че е правилно, не е трябвало да го правя, но съм си такъв, всеки човек има право на своите грешки. И аз реагирах и се обадих и го оправих, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол. В този момент аз не съм казал нищо, което считам,че е грешно. Не съм повлиял по никакъв начин.
Цветан Цветанов: Това е проверката можеше да се установи, дали е СРС или не.
А.Г: Той премиерът каза, че телефонът е бил под контрола на г-н Танов.
ЦЦ: Да де, ама това никой не може да го докаже, защото знаете, че когато има СРС има 2 версии, които се вадят и се съхраняват, всичко останало се унищожава, така че от там нататък това може да бъде само предположение, това което беше казано
Б.Б: Но съм си вадил..
А.Г: Ами за нас разговорът беше интересен, за съжаление сте претиснати от форума на ГЕРБ, младежкия ГЕРБ в НДК.. Бихме могли да продължим още поне един час, но да не ви губим времето … държавата..
Б.Б: А, сигурно можете …
А.Г: Държата трябва да се управлява…
Б.Б.: Ние сме работещи хора, имаме много свършена работа, която аз сега вече като схванах , ние ше даваме обещания, които знам… по-детайлни обещания, както Дянков сам обеща за лихвите, за тези работи, ама ние знаеме, че това вече е факт, че ще се случи и този хитрец сега утре ще кажат обещал 3 и 3, браво! Така че ъ…
Цветан Цветанов: Аз мога да ви посъветвам, вижте програмата…
С. Дянков: Няма, това е дисциплина на политическото говорене, което всъщност е много положително нещо.
Б.Б: Дисциплина на поведение и политическо говорене … И вие ни вършите огромна услуга с това.
Цветан Цветанов: Управленската програма на ГЕРБ, вижте това което е направено, което е направено като законодателство и това, което е направено като реформа – 93 % …
Б.Б: Добре, да не ни чакат младежите…
А.Г: Септември?
Б.Б: А, септември сме на ваше разположение. През Севда, за да, аз не искам да говоря с вас, аз не че ми е неприятно, да не стане че…. упражнявам натиск. Като си видите конспекта от въпроси, ми дайте …
Б.Б: Не, не, не само за септември.. Накуп, всичките.
А.Г: Аха
Б.Б: Дотогава, ако имате въпроси, дали към Дянков, дали към Добре, Лили Павлова, Ники Младенов.. подайте ги, аз ще организирам по същия начин, всеки един да седне както аз и да си отговори на въпросите.
А.Г: Ще се радваме, имаме официална покана към г-н Дянков, чакаме отговори все още …
С.Дянков:  Аз чакам вашата методология, сега като разбрах каква е, още утре ще дам 15тина обещания, други ден те ще са изпълнени и така.
А.Г: Бихме искали да разгледаме и старите обаче, които са ..
С.Дянков: Разбира се, разбира се.
А.Г: Благодарим ви.
Б.Б: Ще увеличиме процента.
С.Дянков: Процента е най-важен, да.
retweet Втората част на разговора с премиера Борисов и министрите Дянков, Цветанов и Добрев

Първа част на разговора с премиера Борисов

(Големи благодарности на Виктория Ванчева, за безценната помощ по свалянето на текста от този разговор)
Севделина Арнаудова: Много се радваме, че сте тук, защото хората си мислеха, че сме ви обявили война, точно обратното.
Бойко Борисов: Само, дето се вика за „добре дошли“, да се знае че сме ви поканили, да не чуя някои глупости след това, защото от всичко ме е страх вече, в тази посока. А защо? Първо, да ви кажа, че ние сме поласкани, че сте измислили Бойкометър. Ако се върнете назад, сигурно има възможност и за предишните правителства да се да се направи – Станишометър, Царометър, Костометър… Написаното остава, думите отлитат. Така че, може да се види и да се направи. Но фактът е, че е направено за нас и между другото, целта на тази среща е, действително, до този момент, ние ви приемаме като един коректив.
Но, много ми се иска, да можеме да обясниме на хората – първо, по какъв критерий, как ги събирате обещанията – дали от нашата програма, дали от наши изказвания, дали от нали, от зададени въпроси, прогнозно, защото нали, ако те хванат в движение, не можеш да отсечеш дата и месец точно. Казваш примерно юни, пък то става юли. Това неизпълнено обещание ли се води, как се води? Ако, примерно, ако в една държава никога не е имало магистрала, а се забави с 12 дена, вследствие на това, че сме хванали нарушители, което за пръв път се случва, между другото и 17 километра готова магистрала, 17 км, я разрушиш оттново, за да направиш, да дадеш на хората качествен продукт, дали се води неизпълнено обещание, за да може тези натрупвания…
От една страна вие си вършите работата, това е модерно… Интернет обществото се развива, за радост страхотно, но просто, понеже се спекулира с вашите данни, да кажем на хората – ето как се мерят и, ако искате, на един период от време – дали три месеца, шест месеца, година ви каня, ето така, даже днеска сме с двама-трима министри, ще дойдат, освен Добрев, на Дянков и Цветанов съм казал, може да ви направя среща с кабинета. Идвате на един Министерски съвет, се разбираме и казваме – дали сте 50 обещания, в момента са 30, 20, 5 изпълнени, но от 400 обещания, както цитира Станишев, десет да сме изпълнили, просто това не може да е вярно.
А.Г.: Може би трябва ние да обясним малко.
Б.Б.:Добре дошли, това е целта на разговора. Не да каже някой, притискали сме ги, точно обратното. Аз след малко ще кажа още няколко думи, но да ви дам и думата на вас.
А.Г.:Не сме се чувствали по никакъв начин притиснати, по тази причина от самото начало кореспонденцията с пресцентъра на ГЕРБ, ние публично декларираме своите действия, именно за да избегнем спекулации на тази тема. Въпросът, който вие поставяте, е актуален. Питали са ни не един път, и друг път са ни питали, защо не мерим примерно Станишев, Костов, Симеон Сакскобургготски. Въпросът е, че ние започнахме..
Б.Б.:Защото трябва да мерите мечти!
А.Г.: Ние започнахме в един определен период от време. Две хиляди и девета година се роди идеята, като комплимент вероятно ще го приемете – видяхме един сайт – Обаметър, който мери обещанията на Американския президент Обама, решихме да го репликираме в българия, и логично е под нашия обсег да попадат тези, които разполагат с властовия ресурс, и това е управляващата партия… дали това ще е ГЕРБ, дали това ще е която и да е била друга, нали, ние тях. 2013, когато има друго парламентарно мнозинство, без значение кой ще управлява, ние ще продължим нашата дейност, дали ще се казва отново „Бойкометър“, дали ще се казва еди-как-си-метър, това е въпрос единствено на бъдеще време.
Б.Б.: Това е много лично.
А.Г.: Не влагаме нищо обидно в това, просто използваме едно обръщение към премиера, което е популярно в медиите, така или иначе. Искаме да зададем въпроси, които са свързани с обещанията категорично и които са убегнали от така, мейнстрим, от основните медии, които осведомяват българското общество. Ако този формат за вас е приемлив, аз ви предлагам да започнем по обещанията, да ги коментираме едно по едно.
Б.Б.: Да. Защото и днешния ни акт е също една демонстрация на… Не е имало по-отворено правителство. Не е имало по-демократично правителство. И аз реагирам в момента, защото се опитват, с такива, малко ченгеджийски хватки и мероприятия да изкарат, че има едно гражданско общество, което се противопоставя на нас. А то е точно обратното. И ще дам няколко примера, които са най-красноречиви. И във всичките, ние сме се вслушали в гражданското общество и сме взели веднага, като управляващи, категорични решения. Генномодифицираните храни, помните –  коя партия кое мнозинство, кое правителство със закон ги забрани. ГЕРБ. Когато имаше проблем с това куче, където му бяха отрязали краката… Природозащитниците поискаха, ние веднага в парламента го направихме, да го приемем на закон. Когато възникна проблема с шистовия газ… страхове на хората, отменихме решението, мораториум. Защото, винаги съм считал, че правителството не е избрано за четири години и може да си прави каквото си иска. Напротив, ежедневният диалог с хората ни е важен. Затова, давам конкретни примери. И то, говорим за договори, говорим за взети решения. Тежко е да ги развалиш, в половината сме в съда заради тях, особено за шистовия газ. АКТА. Ние бяхме първите, които го забранихме, първи взехме това решение. Месеци след това Европейския парламент го гласува. Първата държава, в която излязох и казах в парламента „Бъдете спокойни“. И дойдоха тука, даже съм им забравил имената, момчета, които представляваха Интернет обществото тогава, им казах и тогава на един лист им подписах – това ще бъде взето като решение в парламента. Идете и си бъдете спокойни. Факт е, че нашето правителство го направи. Факт е, безспорно. „Бургас– Александропулис“ беше подписан, много тежък проект. Нашето правителство спря този безумен за екологията на Черноморието проект. „Белене“, от 2006 година го търкаляме. Ние взехме тежкото решение в Парламента. Дори за съмнение в един текст, за лобизъм в Закона за горите, след среща с еколозите, изтеглих закона…
А.Г.: Ако искате все пак да се върнем…
Б.Б.: Не не, окей. Само искам, понеже много от вашите Интернет потребители са точно от това интернет общество. И, когато фактите говорят, коментари няма.
А.Г.: Точно това ви предлагаме да коментираме, фактите.
Б.Б.: И, освен АКТА, освен „Белене“, всички наши строежи – на жп линии, на магистрали, са абсолютно съобразени с екологичните и на археолгичните искания на тези общества – от блатните кокичета до птичките на „Тракия“.
А.Г.: Сега господин Борисов…
Б.Б.: При положение, че толкова много неща в тази посока сме направили, някой като изкара че е видите ли по-гражданин от нас и по-демократ от нас, просто не е вярно.
А.Г.: Ние не искаме да вкараме разговора в политическата плоскост на говоренето, какви аргументи – леви или десни в Парламента ползват на основата на данните в нашия сайт, това е техен проблем, ние не сме свързани по никакъв начин, нито със сини, нито с червени, или с други цветове в парламента. Аз отново ще ви помоля да се върнем към конкретните теми на обещанията. Например, споменахте АКТА. Какво ще бъде реакцията на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, по отношение на ратифицирания, подписания, на подписаното споразумение, в контекста на това, че Европейския Парламент отхвърли АКТА преди няколко дни на гласуване?
Б.Б.:Същото.
А.Г.: Подписът ще бъде ли оттеглен от споразумението?
Б.Б.: Разбира се,
А.Г.: Ще бъде оттеглен подписа
Б.Б.: И е факт, че още от първия момент, ние го спряхме.в този момент…България беше първата може би, Това е начина по който И нашите евродепутати гласуваха и завчера „против“. Така че, това са процедури, затова тук съм поканил и някои колеги министри, всичко това сега в Парламента нашата парламентарна група ще го доведе докрай.
А.Г.: Понеже вие зададохте въпроса как събираме. Ето един пример за това как ги събираме – аз ви попитах конкретно какво ще стане с подписа, Вие казахте „разбира се, ще го оттеглим“ и това нещо ще го отразим следобед, като…
Б.Б.: А иначе, че сме го спряли ACTA и всичко това, как го водите – „изпълнено“ ли е, или „неизпълнено“?
А.Г.: Това е факт. На сайта ако има данни, това е факт те са отбелязани със сигурност като изпълнени, както например е изпълнено обещанието за тотална забрана за пушене на обществени места. Това е отчетено при нас като изпълнено обещание.  Второто нещо, което споменахте във вашите думи, беше свързано с „Белене“. Аз си спомням, и при нас е отбелязано едно обещание, мислья че вие сте го дал като премиер на РБ, че „Белене“, мисля че вие сте го дал като премиер на република България, че Белене ще бъде приключен правно, казусът „Белене“ ще бъде приключен, до април 2012г., дано да не греша месеца. До този момент, нямаме информация, че „Белене“ е приключен документално и юридически като казус. Какво е актуалното състояние на въпроса „Белене“, на случая „Белене“?
Б.Б.: В момента водиме две съдебни дела – едно в Париж, едно в Женева.  Актът на Парламента и решението на МС са документално решение на този проблем. От тук нататъка са технически и технологични действия, които в момента между МИЕТ и НЕК, от една страна, със съответно „Росатом“, вървят към приключване на проекта. Защо това не може да се каже от днес? Да, днес това обещание ние сме го приключили. Ние сме, и в Парламента, и в Министерски съвет сме казали „Не“  на този проект в този му вид. Това не може повече тука да се променя. Технологично, може и години да го търкаляме, защото ние в момента сме взели решение, направихме проектна компания, правиме, искаме този реактор, който е платен, почти, сега, да не се връщаме в историята, да го преместиме на Козлодуй. За това водиме Кореспонденция с ЕС, с руснаците, с фирми, които могат да направят така наречения „хибрид“, на базата на руския реактор, да му направят контурите, електрониката, стендовете за защита, всичко това, което е, за да имаме един надежден реактор – седми, в АЕЦ „Козлодуй“. Така че, по тази тема, няма какво повече да се направи, в смисъла, дали трябва да го отбележиш „да“ или „не“.  То е ясно, че е „не“.
А.Г.: Тоест, документално договорът върви към трансформация…
Б.Б.: Имаш ли го договора тука?
Делян Добрев: Договор няма.
Б.Б: Няма договор.Аз затова исках пред вашите зрители .. дай ми го само, защото аз го знам договора .И затова съм се подготвил, защото виждате ли .. Толкова са нагли, толкова лъжат .. И понеже ние сме сами управляващите.. когато излязат няколко човека подред да повтарят една лъжа, за публиката тя става истина.. Ето, вие самите сега, ми казвате за договора за Белене, вие нямате точен въпрос…
А.Г.: Ние цитирахме вашите думи, че ще бъде документално приключен, юридически, до април 2012…
Б.Б.: Така, но когато, може ли, един човек, да,… било то и станал премиер, да може да мисли, че такива безобразия могат да бъдат направени, за да може дори да не го нарече договор, тогава .. И вие като се хванете за тази думичка договор, може да ми го отчетете като несвършено обещание .. но, би ли го прочел, точно ей това накрая, че … има споразумение, което е 2006 година и това, колкото и да е секретно, мога, тези точно части да ви ги дам да си ги снимате, за да видят  тези, които ходят сега да издевателстват над тях за подписи, че не е било нужно изобщо подписи и референдум, било е нужно само на базата на това споразумение, Станишев да сложи след това само един подпис и да е приключено с „Белене“ и да се строи вече. Това искам хората да го знаят, защото те толкова лъжат, подкрепени са медийно много с тези 20 години преход и една лъжа, като се повтори сто пъти и тя за хората излиза истина. Значи, виж, те в 2006 год. правят споразумение, за ядрена централа правят споразумение и в края на това те си дават, тук ли беше края, че е много ситно и не го виждам, дават  си срок 12 месеца срок, ето ще ви го дам да го прочетете, ето хората на вас ви вярват, и си дават срок 12 месеца, сиреч 2007 год, ако е имало договор, една година, можеш да ми зададеш въпроса за договор. Аз, отде да знам, ти би ли предположил, извинявай, че ви говоря на ти,
А.Г.: Не няма значение….
Б.Б.: Би ли предположил, че за ядрена централа, ще се строи със споразумение… Ето ги документите, ето, ето го цялото споразумение, всичко по въпроса. И затова…
А.Г.: Тук е много важно, ако ми позволите едно уточнение, как събираме информацията, значи нашият сайт, претенцията е да се опитаме да създадем история в новините, тоест когато вие, някой министър, политик,без значение на какво ниво на управление,
Б.Б.: Ето, мога да го дам на вашия колега да го прочете, ето това са данните.
А.Г.: когато някой политик каже нещо, направи някакво публично заявление, ние това нещо го отчитаме като негово заявление или обещание, след което следим дали има развитие в медиите. Нашият проект, в този смисъл е медиен проект и ние използваме терминологията, която медиите използват. Тоест ако има някакъв проблем по трасето, грубо казано, това би трябвало да е въпрос на комуникация между МС пресцентъра, Пресцентъра на партия ГЕРБ и медиите, а не между  начина, по който ние отразяваме и начина, по който ние сме отразявани по-нататък .
Б.Б.: Това, вие как ще го отразявате си е ваша работа …Аз, затова съм ви поканил с колегите на среща, за да кажа следното. Ако искате да има диалог, в смисъл, ето , имате въпроси по това решение, преди да напишете „неизпълнено обещание на ГЕРБ“ ме попитайте или попитайте министъра, който отговаря или ни дайте право  или ни дайте право.. ок, вината е наша, да речеме, не искам да  споря за вината.. дайте ми право на отговор, защото в случая, ние можем всяко едно свое действие да обясним, и отдолу, ако напишете: „казано е така или обещал е така“.. , но магистралата не тръгна от 1-ви юли до Петолъчката поради две причини: страхотните наводнения – обективен факт, пет дена взривовете на Сливен – обективен факт, 17 км разрушена магистрала и ще започне на 12 юли, сиреч 12 дни ще закъснея с обещанието и тези неща не мога да ги прогнозирам, и в момента , в който .. Дай, Боже, да видите колко хубава става, защото в момента сега я боядисват магистралата на 12-ти юли, дори ще видите колко е хубаво … и да ми го броите за неизпълнено обещание , което никога никой не е изпълнил, не е справедливо.. поне за мене…
А.Г.: Ако е заложен някакъв краен срок, ние се ориентираме по този срок, но ако има обстоятелства, които променят условията, ние го отчитаме това ..
Б.Б:  Читателят, или зрителят там .. не ви знам как сте.., да може да прочете  ..„обясниха забавянето с еди какво си“, сиреч да има един вид като оправдание, нещо, ако има  обективно…
А.Г.: Проектът ни функционира така, че веднъж на 6 месеца , ние изпращаме въпроси до водещите министерства. Трябва да ви призная, че на минимален процент от въпросите, които сме изпратили, сме получили отговор… Сега няма да мога да възстановя по памет кои точно министерства са ни отговорили но примерно, на първия опит да зададем въпроси, Вътрешното министерство не отговори, вторият път отговориха, да, първият път, не .. Регионалното също, мисля, че отговориха първият път, вторият път , не ..г-н Плевнелиев президентът, той отговори.. така, че се опитваме да водиме тази комуникация и  поканата ви за нас в началото беше напълно приемлива и разумна… веднъж на някакъв период от време, да задаваме…
Б.Б.: Щом е на 6 месеца, на 6 месеца, каня ви на МС, дали сте 50 обещания, или сте казали тези 100, или ви изтичат сроковете, защото явно вие имате хронология…. изтичат ви сроковете, имате ли обяснение, господа .. ако не, утре от 50 – 50 неизпълнени ..или 10 изпълнени .. и ако, това за мене е много полезно, това е всъщност един действителен на обществото граждански контрол, какво по-хубаво от това ..
А.Г.: Това е и нашата идея… Да караме нататък по въпросите с обещанията…
К.П.: Аз искам да говорим, ако е възможно, по въпроса за медиите, защото той е тясно свързан с гражданския контрол и с недоразуменията, които се появяват. Вие преди няколко дена казахте на г-н Цветанов, че журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти и също така „Репортери без граници“ в началото на годината, казаха, че България се намира на  80-то  място по медийна свобода. Според вас, на това ли се дължи ниското място на България по медийна свобода, на това, че медии обслужват мафията и дали правителството може да направи нещо по въпроса, тази медийна свобода да се подобри, това място в класацията?
Б.Б.: Дори днеска се загледах сутринта в едно предаване…
Ц.Ц.: Силвия Рашайкова…
Б.Б.: Как се казва?
Ц.Ц.: Силвия Рашайкова, която беше…
Б.Б.: ..както и да е, която изброи  куп имена, не искам да влизам в детайли, защото вашият въпрос е важен – Може ли нещо да се промени? А не да детайлизираме кой какъв е, в края на краищата, ние само в последните дни сме ударили мафията с над 400 млн., може би, само хашиш, като прибавите задържаните по кокаиновите афери, 40 тона кокаин, това са огромни количества, всичко е в арестите… С една дума, много лесно е възможно да си направиш, да си купиш, да си изградиш с пари медия в България, въобще не искам да визирам който и да е било, аз говоря принципно, да си платиш, да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си платиш платени публикации не е никакъв проблем… Но, примерно в Германия трябва да го посочиш това. Затова, затварям тази страница. Моят колега в Унгария Виктор Орбан, понеже завари подобна ситуация, направи едни Закон за печата и Брюксел го размаза .. Брюксел никога не наказва директно, за да ти каже заради еди какво си .. но минаха неколко месеца, айде половин милиард евро глоба за еди какво си, айде от структурните фондове малко … и всъщност, не искам да говоря от името на Брюксел, но така, защото може и да не е вярно, да не се пък хване някой сега за тези ми думи, но факт е, че на Унгария се случиха, на Орбан, лоши неща след Закона за печата, знаете тогава реагираха  и Европейска комисия и всички… и затова, ние до този момент не се месим по никакъв начин, защото действително считаме, че и виждате, че има телевизии, няколко, които програмата им от сутрин до вечер е само анти-ГЕРБ, анти-мен, цели телевизии работят с това. Има вестници, които, от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи, никой не им търси сметка. Има, в национални телевизии, предавания, всеки ден, които ме осмиват и мен и президента, и министрите, всеки ден в национален ефир, вече 3 години ..никой (вдига ръце) . Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, или президентът или Народното събрание, и вие прекрасно го знаете. Собствениците им влияят, в зависимост от своя конюнктурен интерес. В момента, в който аз казах, че искам да отстраниме посредниците на газ, една медия ме размазва от сутрин до вечер. От първа страница до карикатурата отзад е само с мене. Защото просто искам да спася цената на газа, махайки тези няколко посредника и мога да изброя други. Да, има и такива, обаче, които хвалеха госпожа Кунева години наред, а на мен отгоре над логото им години наред, излизаше: „Да изчистиме боклука от София!“ и ми слагаха карикатури от тиква нататъка. Тогава никой не се обаждаше, тогава никой не казваше има ли свобода,няма ли свобода… Или сега, например, ако вземете едни медии, само хвалебствия за госпожа Кунева, яростна атака срещу мене, те са демократични, защото пишат срещу правителството, а това, че с в услуга на друг . Цитирам я нея, защото тя много пъти се опитва да го казва това нещо в обществото, и понеже аз съм навикнал, и какво ли не сме понесли от черния пиар и накрая излезе Първанов и му каза на Станишев, че е дал срещу Първанов един милион и той си изигра своята роля, така, че какво  отговор на въпроса, трябваше да съм малко по – обстоятелствен, така че да ме извините, аз съм помолил „Конрад Аденауер“, може би най- голямата фондация в света, да направиме и „Ханс Зайдел“, даже във вторник имам с Роберт Шуман, директора, да се обединят най-демократичните, най-големите фондации, да ни предложат и да направят те, да нямаме ние участие, кръгли маси, на които да поканят всички – журналисти, медии, подобни на вас, гражданското общество и всичко това да го разтълкуват, всичко това да го сложат на масите и те да ми предложат, както до този момент, аз не случайно в началото те изнервих, но трябваше да изброя: „Акта, закон, закон, закон, закон, генно модифицирани, шистов газ, реални неща, които сме направили“ и сега казвам същото – елате при мене, след като всички вие кажете, направете такъв Закон за печата, или направете го по този начин и аз мога от името на партията да поема ангажимент в Парламента да бъде направено, но това трябва да го кажете вие, тези, които се занимавате с медии, тези, които сте гражданското общество, в противен случай, идеално нещо да ви предложа сега, утре ще прочетете в същите тези медии и телевизии и радиа: „Борисов иска да сложи юзди на медиите“, аз мога да ви кажа заглавията, заглавията мога да ви кажа, тука да ги отчетете.
К.П.: Ако искате дайте, това ще е интересно.
Ц.Ц.: Само да ми позволите да се вмъкна в това, извинявайте, че взимам думата, но това, което каза за „Конрад Аденауер“. Едно мероприятие, което преди две седмици те го правят с медиите и в последствие в БГНес и в „Медиапул“ излизат неща, които са свързани, ама въобще некореспондиращи с това, което е казал той, представителят на „Кондрад Аденауер“ за България. След това се наложи те да правят опровержение, но разбира се, че, заглавието, което беше: „България не е готова“, то специално там ставаше въпрос за механизма за оценка, което трябва да ви кажа, че манипулативното поднасяне на една обективна информация, винаги върви в някаква услуга на някой, и затова най-важното е за медията да отразява обективно казаното от дадените събеседници и да няма интерпретация ..
А.Г.: Всъщност и това е нашият въпрос, какво точно означава „медиите обслужват мафията“. Коя е мафията, която обслужват медиите?
Б.Б.: Мафията може да е енергийна, мафията може да е криминална, може да е земеделска .. може да е, в смисъл в зависимост от сектора, и съответно, ако четете в различните вестници или телевизии,  които им собствениците имат ангажимент към това нещо, в едните или не се отразява нищо, а в другите се развива като огромен балон, може да е фармацевтична, може да е финансова… думата, не се хващайте за нея. Когато наемеш някой журналист да погази своето свободно право на виждане, това вече по никакъв начин не го разбирам.
А.Г.: Свободното слово е част от демокрацията, а вие твърдите в едно свое изявление, че демокрацията, че хората в демократичното общество са недисциплинирани. Какво имате предвид под това, че хората не са дисциплинирани в демократичното общество ..
Б.Б.: В смисъл?
А.Г.: Ами буквално цитатът е, че… можеш ли да го намериш колега,…
К.П.: “Лошото при демократично настроените хора е, че те не са дисциплинирани“  – из интервю пред в. Капитал
А.Г.: Какво имате предвид под това, значи нашият проект се занимава не само с обещанията, а и с политическите изявления, какво имате предвид под това? Едно такова изявление е това.
Б.Б.: Какво имам предвид под недисциплинирани… В момента, в който екоорганизациите… Просто да не се връщам назад, не знам и кога съм го и давал, аз за „Капитал“ сигурно не съм давал интервю от…
К.П.: Две хиляди и шеста година.
Б.Б.: (смее се) О-о, 2006 година, просто, 2006, днеска сме 2012 средата, така, че сигурно ..
К.П.: Не, ако не  мислите, вече може да кажете, че…
Б.Б.: Не, 2006 аз сигурно съм бил главен секретар…
Ц.Ц.: Не, кмет на София, октомври 2005 станахте кмет…
Б.Б.: Нямам спомени в какъв контекст съм го казал, но примерно, ей сега затварянето на Орлов мост. Приемам, че това са най-демократичните хора. Техният глас се чу, и когато си направиха официално шествие до Президентството, и когато, щом пожелаха, ги приехме тука. Участваха и на всички кръгли маси. Трябваше ли да ги дърпа полицията по Орлов мост да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата и няма… Аз разбирам, да бях казал : „Въобще,айде да си гледат работата, това ще е законът, заминавайте“ ..тогава, приемам да има гражданско неподчинение ..ама ние затваряме „Орлов мост“ и пречат на всички други граждани на София, които примерно, може да не са на тяхното мнение, а имат по закон право да дойдат и точно под прозорците да стачкуват, дали при мене, дали при Президента, дали при НС. В контекста на това, аз и сега мога да го потвърдя, че не е правилно и че това не е редно. И законът, и демокрацията изискват да запазваш правата и на другите хора, които примерно не са инакомислещи. Иначе, въобще цялата политическа система ще падне. Примерно, ние ГЕРБ можем да си направим да имаме само 2 000 души, не ни трябват повече, ако е така, – който дойде на власт, затваряме Орлов мост, казвам: „Не искам!“ БСП и те могат да си направят 2000, и така всяка партия може да си направи по 1000–2000 души, платени, щото имаме държавни дотации по стар закон и можем, и какво ще направим. А в същото време, виждате, че във всички доклади напоследък, защото ние.. Ок, това е и демокрацията, това е и ролята на медиите, разбирам, да критикуват, да изваждат това, в което сме по-слаби и ние да се стараем да го поправим .. Но в същото време, не може да се подмине, че в момента направихме, на Милен Велчев сделката, я направихме по учебник и отзвукът в цял свят е изключителен и намалихме с 350 млн. парите, които българите ще платят, еми хубаво е…
А.Г.: Точно тук, може би, трябва да ви попитам, 2007 год. от тогава досега, нали тук са сега 4-ма висши представители на управляващото мнозинство, ГЕРБ излиза с една управленска програма, която в момента я няма, само на едно място, сайта на ГЕРБ Хасково я има и тази програма се нарича „Нов десен договор за България“, там едно от обещанията, което е дадено 2007 год., повтарям, нали ако тази програма не е актуална към днешна дата, може да кажете, че нали ние сме преосмислили този Договор и предлагаме нов.
Б.Б.: Аз се радвам, че се връщате 5 -6 -8 -9 години назад, това показва и нашето развитие.
А.Г.: Точно така.
Б.Б.: Защото БСП протестираха срещу НАТО за Милошевич, но сега са за НАТО, нали така, че и ние може някъде да сме казали нещичко повече.
А.Г.: Именно, и това е нашата цел ние да минеме през тези обещания. Тогава вие обещавате, вие, не лично нали, а партия ГЕРБ, – намаляване на правителствения дълг, изплащане и много строга политика по издаване на правителствени гаранции и натрупване на нов дълг. Може би, г-н Дянков може да го обясни това в контекста на актуалните събития в днешно време или вие, не знам, вие преценете.
Б.Б.: Аз затова съм ги поканил, при нас има демокрация, знаете ли, това е единственото , и затова ви поканих и ви благодаря, по- демократично, по- младо, ако щеш, правителство, България не е имала, и аз, ето, Цветанов ми е свидетел, когато затвориха „Орлов мост“, му се обадих и му казах: „Цецо, не искам и една капчица кръв да има, дори да кажат, че сме слаби, дори да кажат, че отстъпваме, един не искам да има ударен“.
А.Г.: Аз бях там, полицията реагира, бих казал, адекватно, това е факт. Все пак, разбирам от думите ви, че признавате като крайна форма на гражданско действие, по отношение на несъгласие с властта, гражданското неподчинение, вие го споменахте като израз. Допустимо ли е, и в какви норми?
Б.Б.: За мене то е недопустимо, защото има закон, можеш да изразиш своето несъгласие, където искаш.
Ц.Ц.: Законът за митингите, събранията и демонстрациите, има уведомителен характер ..
Б.Б.: Има закон, гласност има, на най-видните места, пред Президентството, пред МС и пред Народното събрание, имат право. Каква е разликата, ако беше това пред Народното събрание или със сто метра надолу, каква е разликата? Че блокират града в единия случай, и по закон жандармерията трябва да отиде и да отвори пътя, което неминуемо води до дърпане и бутане…
Цв.Цв. Само нещо тук, ако позволите да добавя, тук има приет закон, който е за манифестациите, събранията и митингите. Той всъщност регулира това предимство на демокрацията, че всичко може да бъде позволено, защото всъщност, когато се направи искане от кметската администрация, то е само уведомителен характер, съгласуват се обаче всички институции, които имат отношение към осигуряването и провеждането на подобен протест.
Б.Б.: и не може да им забрани никой
ЦЦ: И вие знаете колко много шествия има, но тогава трябва да се направи регулиране на движението, за да не възпрепятстваме тези хора, които искат да се придвижат и ви давам пример с това, което беше със зърнопроизводителите зимните месеци. С тях седнахме, полицията седна, разговоря с организаторите, защото винаги трябва да има организатори, някой, който да носи отговорността за всичко това, което се провежда . И тогава всъщност, се договорихме да направим такава охрана, че да се придвижат тези транспортни средства, специално комбайни, трактори, и те бяха позиционирани на „Александър Невски“, знаехме, че е затворен този участък.
Б.Б.: Вкарахме ги през нощта, за да не задръстват.
Ц.Ц.: Можаха да си изразят своя протест, имаше медийно отразяване, всички бяха чути, имаше разговори ..
А.Г.: Това, когато един журналист, че щял да слезе долу да им пали техниката, имаше нещо такова по това време ..
Ц.Ц.: Е, не си спомням ..
Б.Б.:  Е те едни си говорят така, други говорят по друг начин ..това е демокрация, нека си говорят журналистите, кой да им търси сметка на тях.
Ц.Ц.: След това имаше поетапно изтегляне, и всичко става съгласувано с организаторите на един такъв протест. Затова, премиерът казва, не че това е нещо, което би могло да уязви властта, но ние всъщност трябва да се стремим да гарантираме обществения ред и сигурността за всички български граждани, без да има някой, който да е привилегирован, и разбира се, когато се правят подобни протести, когато те бъдат съгласувани с местната власт и местната власт съгласува с всичките компетентни органи, ние го провеждаме по един абсолютно…
А.Г.: Г-н Дянков, радваме се, че сте тук, защото сме отправили към вашия пиар покана за такова интервю, „Намалял ли е правителственият дълг“ – единият въпрос, другият е – „През 2007 г. ГЕРБ излиза с програма, според която ще се въведе истински плосък данък, цитирам дословно, върху доходите с 10% върху необлагаем минимум от 1000 лв. вместо сегашната, цитат, „социалистическа иновация.“ Тия два въпроса са.
Б.Б. Преди това само, преди да отговори той за другите, аз да кажа, че 2007-ма година Стоян Мавродиев написа една програма, която без да мине на задълбочено съгласуване през партията, през специалистите, и експертите, Ники беше пуснал и и ние веднага след това свалихме тази програма, защото има неща, които и днеска все пак – плоският данък, нали и това, което направихме. Но той тогава работеше много близко с тези момчета и момичета от Института за пазарна икономика, даже аз правих срещи с тях, възложих им да пишат и те бяха вкарали всички крайни десни мерки, които може да има в програмата на ГЕРБ и когато седнахме след това с експертите и Дянков по темата и вече почнахме от, примерно, и тогава Влади Горанов, сегашният зам. министър, беше при Орешарски, дойде и ни каза: „Ситуацията в държавата е страшна, вече половин милиард е дълга“, тези предишните си направиха умишлено голяма разлика в приходите; оказа се, че те не са 6 нагоре, а са 6 надолу, сиреч ножица от 12%, която не може да се компенсира. И ние затова спешно всичките тези неща, които казвате, ние оставихме други веднага свалихме и махнахме  от програмата, а  и 2007-ма година имаше ръст 6 – 6,5% на икономиката, нямаше криза, нас кризата ни връхлетя в деня, в който влязохме на избори.
С.Д. : При все това, обаче, в края на нашия мандат, дългът спрямо брутния продукт, процентно, ще бъде по–нисък отколкото сме го приели в средата на 2009 год., така, че това обещание, това е обещание, макар че е дадено 2007 год. ще се изпълни, в момента дългът ни се е качил малко, защото ние имаме двойно заплащане, януари следващата година плащаме първата част от дълга на Милен Велчев, за да стане това, ние трябва да вземем нов дълг, от януари, обаче, ще падне пак, и понеже сме спестили около 360 млн. лева от следващите разплащания, в смисъл от лихвите, всъщност до юли следващата година, четири години мандат, общият ни дълг ще бъде по-нисък. Ще бъде 14,3% от това, което заварихме, което беше 14,8% . Просто трябва да се гледа общо. По-интересно е това за гаранциите, което казахте, което аз смятам, че сме го изпълнили  на 100%, от самото начало аз като финансов министър казах, че няма да дам нито лев гаранция за АЕЦ „Белене“, това е факт. Нито веднъж в никой бюджет не сме дали гаранции за АЕЦ. По същия начин, миналата година ние имахме тежка стачка затова, не дадохме гаранция и не дадохме заем за БДЖ, защото казахме „писна ни!“, предишните три правителства, винаги това – Костов, Царя, Станишев са взимали винаги или големи гаранции, или чисти заеми от държавния бюджет.
Б.Б.: Тя, гаранцията е същото като заема.
С.Д.: Да, да, да, така е. След това, те са потъвали тези пари и са се появявали като голяма тежест на БДЖ, така, че там също не сме взели гаранция, но ни костваше едномесечни борби. По НЕК и БЕХ, преди около два месеца имаше пак такава тема, защото предишното правителство беше дало гаранция за 500 млн. лева (250 млн. евро), ние също казахме „не“. Финансовото министерство е против  да се дава такава гаранция и НЕК си ги изплати.
Б.Б.: И НЕК започна да ги изплаща.
С.Д.: Така, че откакто ние сме на власт, нито една гаранция това правителство не е дало нито за заеми или за заеми за в бъдещето ..
А.Г.: Актуално ли е от 2007 год. досега заявката на управляващата партия, че ще се редуцира ставката за ДДС на 15%?
С.Д.: С времето, да , но затова ни трябва втори мандат. Когато това се говореше, аз също говорих 2009-та год. нямах идея, първо, колко дълбока ще е тази криза и също пък, никой в света нямаше идея, че тъкмо като кризата започна да си отива в края на 2011-та година, Папандреу се изпъна и каза: „Дайте да правим референдум в Гърция за това, което 2 години работехме в ЕС и срина с още една година европейската икономика. Така че, да някои от тези неща се забавят във времето, но пък факт,  е че всички други си дигаха данъците, ние не сме пипнали никакъв данък 3 години…
Б.Б.: В Хърватска 25% е ДДС. Погледнете това, което казва колегата, ние не го намалихме, но и в момента сме с най-ниските данъци, 20% ДДС. Всички останали – Унгария, мисля, че искаше дерогация за 27% ДДС. А това е, за… Само три секунди, защото е важно. Най-лесно правителството събира пари от ДДС, което и да е  правителство, затова всички без нас почти в Европа, се изкушиха и вдигнаха ДДС, защо – само от 20 , ако го вдигнем на 21% е 1 млрд. сигурно събран в бюджета повече… 1 милиард.
С.Д.: Всъщност, освен нас, само Швеция и Германия не са вдигнали ДДС през последните три години.
Б.Б.: Така, че това всички като финансисти би трябвало като финансисти, да ни ги смятате като изпълнено обещание, ами и да напишете отдолу едно : „Браво!“ „Справихте се отлично!“
А.Г.: Няма в сайта място за „Браво!“
Б.Б.: Ама хубаво е да има – или примерно обещанията, не може ли, примерно по-големи, по-малко, средни.
А.Г.: Преизпълнено, може да има преизпълнено.
Б.Б.: Да, нещо да има бонус, когато е. защото да устискаш ниско ДДС.
А.Г.: Бонусът идва на изборите, като се гласува, тогава са бонусите.
К.П.: На данъчна тематика сме, в нощта на изборите на 5 юли 2009 пред БНР, обещахте 50% от Данък общ доход да се връща в града и казахте, че това е справедливо, става въпрос за град София. В момента каква е ситуацията?
Б.Б.: Справедливо е, дотолкова че, това е когато има работеща икономика и държавата не е в криза. Когато има работещи региони. Да, като кмет на София, даващ огромния продукт, съм считал, че трябва да се върнем 50% от бюджета. Какво направихме ние, за да може от тези 50% да има и за пенсии, да има и за заплати, да има и за тези общини, където се обезлюдяват и където няма икономика, защото това е дълъг процес. Ако навремето са си правили и пътищата и инфраструктурата, и сега ние имаме да правиме примерно една магистрала, щеше да е лесно. Какво направихме ние? Ние помогнахме на София да усвои много еврофондове. Всъщност, на 30-ти август, ако е живот и здраве, пускаме столичното метро. Държавата тука е водеща, 80% фондове, милиарди от ЕС. Южната дъга. Ние дадохме голяма част от парите, в момента, може би, ако някой помни какво беше, само преди две годни, на Южната дъга и сега като мине вечер по естакадите, разбира разликите. Трето, направихме на София спортната зала. Знаете, че когато станах кмет, София нямаше спортна зала. Столица без спортна зала.
С.Д.: Булевард „Брюксел“ на 100%…
Б.Б.: Моста на „Брюксел“, който беше лицето,…
А.Г.: Там се разхождат крави. Може би тоя пример не е…
Б.Б.: Кога?
А.Г.: Оня ден имаше репортаж по новините. Нали булевард Брюксел беше тоя от аерогарата? Там се разхождат крави спират хората…
Б.Б.: Фантастичен булевард.
А.Г.: Не, той не е лош, но по някакъв начин там се разхождат крави.
К.П.: Колега, не се шегувай.
А.Г.: Не се шегувам.
Б.Б.: Той не че не е лош. Той е прекрасен, няма по-съвременен булевард, дори в Европа, от бул „Брюксел“. Това че някакви стопани са си изпуснали кравите и са минали през улицата, а…
А.Г.: Блокират пътя.
Б.Б.: Не че е хубаво, но в България има всичко – и селски стопани с крави, които си ги пасат на аерогарата. Но да кажеш, че мостът „Брюксел“ не е фантастично направен, не мога да се съглася.
С.Д.: Но, пак на този въпрос. Едно нещо, което преди три години не беше ясно, беше колко зле се управляват общинските финанси в една значителна част от българските т  общини. …трябваха ни три години, а преди две седмици дадохме план за национланото сдружение на общините, да има стимули и да има рейтинги на общините, по какъв начин поддържат финансовото си състояние. Защото, по принцип, аз като финансов министър, съм за финансова децентрализация, една част от парите, които събираме, да отиват директно в общините. Но те трябва да имат същите стимули да държат нисък дефицит, да не дават гаранции, както в държавното правителство. А какво се оказа има 10-15 общини – Перник е една, Кърджали в момента е друга, Сливен е трета, има и някои средни общини, които просто имат такива големи… Кюстендил е четвърта община, има такива големи дефицити и такива големи дългове, че са като Гърция. В смисъл, това ако беше държава, тя отдавна да е банкрутирала. Та за да стане това, и за да стане истинска финансова децентрализация, трябва да има много повече видимост и прозрачност на общинските финанси. И затова, преди две седмици, на сдружението на общините им дадохме рейтинг.
retweet Първа част на разговора с премиера Борисов

Предстоящо интервю с Бойко Борисов

Официално: Утре, 08 юли 2012 г. Konstantin Pavlov и Асен Генов от Фондация „Четиринадесети януари“ ще се срещнат с премиера на България, г-н Б. Борисов, за да направят видео-интервю за обещанията, които Борисов е дал от началото на политическата си кариера и целия управленски мандат на ГЕРБ до сега, записани на сайта PolitiKat.net. В коментарите можете да ни подсещате за обещания на премиера.

retweet Предстоящо интервю с Бойко Борисов

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

kuneva 300x169 Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Асен Генов: Добър ден. Аз ще кажа може би две уводни думи. Това е едно от поредица такива, интервюта, които сме планирали, с видни, отявлени или изявени личности в българския политически живот. Досега сме говорили с един министър и с един заместник-министър, имаме уговорка и с други действащи министри и активни политици, видни. Идеята е следната – нашият проект politikat.net, наричан още „Бойкометър“ има за цел да проследява две основни групи вербални заявления на политиците – едното са техните обещания, другото са техните становища. Обещанията, всички разбират какво е това, например „Аз като вляза в парламента“ или „Аз като стана премиер или аз като стана президент, ще направя 1,2 3, 4“ Становищата, които ни интересуват, са политикът Х, казва например „За мен тази партия е абсолютно неприемлив партньор и аз при никакви обстоятелства не виждам никаква сфера за съдействие между моята формация и тази партия“. Ние ги проследяваме в перспектива, в бъдеще, като идеята с която започнахме с Комитата този проект преди година и половина-две, беше да работим в посока на един основен дефицит в медийното пространство в България, а именно, липсата на история в новините. И новините в бъдеще време, това са двата основни проблема, както сме ги обособили. Едното е – „Ще, ще, ще, ще“, нали, Борисов беше забранил на министрите си да използват думата „ще“. Другото нещо пък е, отразяват се тези обещания така или иначе, но пък, не се проследява, в чисто хронологически ред, дали те се изпълняват. Затова отправихме тази покана, за да проведем този разговор, по актуални теми, включително и заявки, ако вие сте правили,някакви, свързани с политическата ви кариера и перспектива от тук нататък, и сме благодарни за това, че поканата ни беше уважена.

Меглена Кунева: Напротив, аз ви благодаря, че сте я отправили и изобщо, ви благодаря за това, което правите.

Константин Павлов: Да започваме.

МК: Да, да започваме.

КП: Първо, ние желаем да започнем с въпроси за миналото, и да минем максимално бързо през тях. Първо, най-вече – тежи ли ви миналото по някакъв начин, вашето политическо минало? И има ли някаква грешка, политичеса, за която съжалявате, че сте допуснала?

МК: Миналото. Ами, вижте, за мен минало е равно на опит. В този смисъл, ако цитирам един известен френски философ – да, това може да се окаже интелектуално ограничение. Но, от чисто човешка гледна точка, без минало, без човешки опит, аз не бих посмяла да направя нито крачката да се кандидатирам за президент, нито сега тази крачка, която е свързана с голямо гражданско сдружение и с партия. Честно казано, ако нямах опита и миналото, аз не бих могла и да си помисля да заема поста на първия български еврокомисар. Представяте ли си, била съм някъде, изведнъж съм имала възможност да бъда предложена по повод на конюктурата, без да имам опита като преговарящ, и да приема този пост. Това не бих могла да направя. Смятам, че човек тежи на мястото си с опита, който има. Иначе, по въпроса за грешките, вероятно бих направила нещата другояче. Не мога да кажа, че има някаква отчетлива грешка, бих се радвала да ви я споделя, за да не могат други хора да я направят, но отчетлива грешка като посока, като изпълнение – не. Можех да направя нещата различно. Аз имам един недостатък, който ще ви го споделя – аз имам някакво нетърпение и чувство за спешност, винаги, каквото и да съм работила, където и да съм била. И това много често ме поставя в позиция да избързам и да поема отговорност, която може би, мога да си го спестя, не само заради мен самата, а и защото това е по-добре за процеса. Много пъти съм избързвала да поема отговорност. Много често това ми е носело минус, а и може би липсата на узряла обстановка, е била лоша за процеса. Това е, което мога да ви кажа.

КП: Добре. Плавно преминаваме към следващия въпрос. Вие споменахте за отговорността. Какво е отношението ви към правителството, в което вие участвахте, Тройната коалиция и другите две партии в това правителство?

МК: Аз нямах никаква, ама никаква идея, че ще се стигне до тройна коалиция. За мене НДСВ си беше минало в опозиция. Аз ужасно се страхувах за процеса „присъединяване на България към Европейския съюз“ и помня, че тогава беше шеф на европейската комисия… Папаризов. И въпреки, че си бяхме в опозиция, първите месеци, аз отидох при него и му казах – „Искам да ви кажа това, което трябва да направите, защото изпускаме време и защото е адски важно.“ Ставаше въпрос за ратификациите, ставаше въпрос за този доклад, който трябваше да бъде положителен, 2006г. И така, тоест, не съм мислила, че ще има коалиция, но никога не бих премълчала нещо, което знам, заради което процесът може да бъде завършен успешно. Аз не познавах, изобщо не бяхме се срещали наистина със Сергей Станишев. Били сме на някакви форуми заедно, но никога не сме говорили. За мен беше, наистина, голяма изненада и шок, когато разбрах, че аз ще бъда част от правителство, с един министър-председател, когото аз не познавам. Първия път когато се видяхме, аз разбрах, че те държат на темата „европейска интеграция“. Първия път когато се видяхме, ми беше казано категорично от него, че това ще е негов приоритет, и че това е много важно. От своя страна, така казах на бившия вече премиер Симеон Сакскобургготски, че ако има каквото и да е било залитане или забавяне по тази тема, да не разчитат на мене. Ако ни бяха отложили 2006г, знаете че имаше доклад, който аз много работих, за да бъде положителен, Ако ни бяха отложили, аз бях казала и вътре на няколко хора, аз щях да напусна правителството. Случи се така, че всичко мина както трябва – и ратификацията, и доклада. За мен това беше наистина голяма цел. Много от хората тогава в НДСВ споделяха мнението, че тогава правителството трябваше да бъде програмно и да представи своята работа, но имаше и мнение, че първите години от членството трябваше да минат както трябва. Каква е оценката ми? В моята област, нещата бяха добре. Като цяло, знаете ли, и сега си говорим с колегите – това правителство не тръгна надолу, защото беше коалиционно и защото беше ляво, в основната му партия, а тръгна надолу заради безпринципност. Заради това, заради което всички правителства си отиват. Когато се появи една история като „батко и братко“, когато разпределението, там по квоти, между различните партии превалира над политиката, и започваме много да се пазим и всеки да си определя островчето, за което отговаря, това вече е краят. За съжаление, това виждам и днес.  Има вече корупция със собствени имена, и това за мен е началото на края на една политическа сила – примерно за заменките на горите, или сега тези екологични протести. Това, което говори за политическо съглашателство, започна да свлича рейтинга на всяка една партия.

КП: Не ми е много ясен изразът „корупция със собствени имена“.

МК: Батко и братко. Има абсолютно конкретно име. Има случай, страшно ясен за разбиране. Страшно ясен за разбиране. Има обществена поръчка, която е предварително наговорена. Изключително ясна за разбиране.

КП: Да. Тоест вие имате предвид конкретни хора?

МК: Да. Онагледено е. Онагледено е. Защото, когато се каже, че България е спаднала пет процента в Transparency International и в корупционния индекс, някак си ми звучи прекалено общо. Когато става въпрос за конкретни случаи, свързани с големи проекти, нещата придобиват друга отчетливост.

КП: Добре, да продължим с политическата ориентация. Наскоро вашата организация – партия, движение, мисля че партията, се заяви като дясна партия. Вие, самата за себе си – десен човек ли сте по убеждения и ако да – как ще дефинирате точно дясното в България? Как да отличим десния човек от човек с други възгледи?

МК: Хубав въпрос. Вижте, ние се дефинираме така, как да кажа, по силата на факта за кого сме гласували. До 2001г. аз винаги съм гласувала вдясно. Гласувала съм вдясно, защото смятам, че то беше носителя, то беше антитезата на тоталитаризма. То беше антитезата на комунизма. И трябваше да се развие така. Затова го подкрепяхме, затова искахме да има някой, на когото да възложим надеждите си, от наше име, да промени нещата. С течение на годините, обаче, особено откакто аз съм в активна позиция в политиката, аз виждам че и корупционните практики, и авторитаризма, и силната ръка – те могат да се вселят и вдясно и вляво. Да зачеркнеш институциите, да кажеш „От мен зависи всичко“, да сложиш един нов член първи, който гласи – в България печелят изборите тези, които могат да купуват? Не е ли това още по-отвратително? Не знам, може би трябва да спомена на вашата аудитория, че член първи от предишната Конституция беше, че БКП има ръководна роля, тоест че независимо каква бюлетина пускаш, накрая излиза едно и също. Сега не е ли така? Тоест, аз не смятам, че през дясно ние можем да получим индулгенция, че сме правилни. Трябва да го докажем чрез действия. За мене, единствения шанс нещата да се нормализират в България, това е, да се овластят хората. И ще ви кажа какво имам предвид, с няколко конкретни примера. Първо, ние имаме много тънък административен капацитет. Много тънък слой от знаещи хора. Една голяма част от тези знаещи хора избяга, избяга от администрацията, някои избягаха и от бизнеса, особено ако той е свързан с държавни компании, и отидоха в неправителствения сектор. Техният капацитет не се използва. Те биват привиквани отвреме-навреме за „говорители“, в кавички, които да се борят „за“ или „срещу“, които да бъдат, как да кажа – да се флиртува с тях. Да дадат някаква идея, която ние да представим обикновено в Брюксел, и след това да бъдат забравени. Трябва да има механизми, и аз знам че ги има, и аз съм работила по тия механизми, в които, когато поискаш помощ или експертиза от някой, да не му губиш времето, нищо че може да си му платил. Не става въпрос да го подкупиш. Тази експертиза, която е дадена в дадена област, тя трябва да се каже – приема ли се, не се ли приема, и след това, тези които са ти я дали, или трета организация, да следят – какво е взето предвид . Тоест, аутсорстването, както, с извинение, е известен този опит, да може да се случва в управлението на страната. Защо да не се направи платформа за здравеопазването, или ето – тютюнопушенето. Тютюнопушенето в Европа не мина през законодателство. То мина през платформа, която я изработи неправителствена организация. Няма директива по този повод. А ние какво правим – ние го налагаме през закон. Защо бе, хора? Много повече трябва да се разчита на зрелостта ни. Или, да речем, гражданската ….

КП. Тоест, вие искате да дадете предимство на саморегулацията, така ли?

МК: Саморегулацията е нещо, което на мен страшно ми харесва, особено в Интернет. Надявам се, че ще имаме възможност да говорим за това. В Интернет не може да се законодателства по стария начин. Защото, докато направиш закон, Интернет вече е на друга планета. Друго нещо, само много ми е важно да ви кажа една идея, на която държа – В Европа има сега, според Лисабонския договор, има „европейска гражданска инициатива“. Тази европейска гражданска инициатива не е просто да си кажем какво мислим, а тя е правото да предложим закон. И този закон, законодателна инициатива, и този закон да бъде задължително разгледан от Европейската комисия. И Европейската комисия да каже – дали го приема като инициатива, или го отхвърля. Това е само от първи април. Вече отхвърлиха, за съжаление, уреждането на ядрената енергетика, повечето хора бяха да се забрани, Европейската комисия каза, че няма такива правомощия по договор, права е. И другото беше за водата. Което, вероятно ще се приеме и вероятно ще произтече европейско законодателство. Питам аз – след като ние имаме толкова отчетливо мнение по въпроса за опазването на българската природа, не може ли тази законодателна инициатива, ако ние имаме действително закон в България, да се даде правото на хората да си съберат 10 000 подписа, от три места различни в България, и да излезнат със законодателна инициатива? И задължението на правителството да е…

КП: Тоест, вие имате идея за реформа в тази област – да могат гражданите да предлагат…

МК: Да, аз мисля, че… В Европа го имат това право! Не може ние да го нямаме. Ние имаме право на европейска гражданска инициатива, а нямаме право на българска. Разбирате ли какво разминаване се получава?

КП: Да, да. Ако искате, иска ми се да караме подред.

МК: Да е по-структурирано. Добре.

КП: Едно от основните ваши послания е: „Да се върнем към нормалното“. Надявам се, че правилно съм ви разбрал?

МК: Да, така е.

КП: Към кое „нормално“ се връщаме? Ето, наблюдаваме сегашния премиер, който ту за него нормално е това, което е било по времето на Тодор Живков, ту за него е нормално това, за което са мечтали десните, ту за него е нормално нещо съвсем друго, което той е решил. За вас, кое е това нормално, към което се връщаме? Може би някакъв момент в българската история или някоя идея, която не сме реализирали? Какво за вас е нормалното?

МК: Много хубав въпрос. Опитвам се да разбера, този копнеж по нормалното, на какво може да се опре в десетилетия в нашата история. Аз всъщност, не ви отговорих достатъчно на въпроса за дясно или ляво. Да се върнем към нормалното означава, да имаме възможността сами да вземем съдбата в ръцете си. Страшно е важно. Аз много държа на личността, на индивида. На това да може – да му се отвори пътя, а не да се стеснява, за да не може да върви най-способния напред. Едновременно с това смятам, че е много важно да има някаква състрадателност, или солидарност, както казват в Европа. Тогава, когато паднеш, да можеш да бъдеш подкрепен от обществото. За мен нормалното е, когато има общество. То е тук и там, то е разпокъсано, то е отделно. Аз мога да видя островчета на нормалност, но е много трудно да ви кажа период от историята ни, по понятни причини не мога да ви дам пример, който съм видяла от миналото, когато България е напредвала, бавно със спъвания, но е напредвала в пътя си към демокрацията. След това е било прекъснато. Не това не е нормално и никога няма да бъде. И в последните 20 години, аз мога да кажа, че се развиват някакви острови на нормалност. За мен, остров на нормалност е, когато един човек, една група хора, спазват основни правила, на поведение, известни от столетия и столетия. Дали ще са Десетте заповеди, дали ще е чувството на състрадание, за мен това са нормални неща. Дали това ще е уважението към родителите, грижата за децата и най-вече – да метеш улицата пред дома си. Ако всеки го прави, улицата ще бъде чиста. За мен това е нормално. Нямам друг измерител за нормалност, освен как се чувстват хората.

АГ: Може би, ако ми позволите на мен, ще се опитам да…, в подкрепа на разговора за нормалното в друга посока. За българската политическа реалност, нормалното в политиката има и няколко различни измерения, които политиците избягват да коментират. Едно от тях е например, чистото, не в смисъл със съмнителни само връзки в миналото, а и с ясен политически генезис на политиците в България. В този смисъл, примерно, срещу вас има критики, към които не можем да си затворим очите за тях, особено за политик със заявка за адекватно, за влиятелно присъствие в 42-рото народно събрание. И това са неща, свързани напримерс вашата номинация навремето от партийни структури на БСП, това са въпроси, свързани, ако не греша,..

КП: За президент бяхте издигната от организации на БСП, в Перник и в кв. Дружба в София.

МК: Нямам нищо общо с това, не знам.

АГ: Сега, има и неща, които са свързани примерно с вашата кандидатура за евродепутат, впоследствие с отказа да заемете тази позиция и заемането на поста на еврокомисар. Свързват ви и с този скандал, който беше наскоро, който беше изнесен в медиите, като скандала „Хохегер“ и т.н. В този смисъл, политическата нормалност, минава и през точно това, поне за нас, и така, доколкото аз мога да обобщя, едно от разбиранията за нормалност, поне в сферата на Интернет потребителите, а тя никак не е малка за България, нали знаем, че няколко милиона души… Окей, нека са един, нека не са  нека са два или три, нека са един милион души са се регистрирали. Българското Фейсбук пространство също гони, може би един милион. Тоест, говорим за една много сериозна общност, която в много голяма степен се припокрива и с партията на негласуващите, поне в моите преценки. За да бъдат тези хора сигурни в нормалното у един политик, те трябва да имат отговори и на тези въпроси, свързани с една неясна, така политическа…, едно неясно политическо позициониране. Вие говорите за дясното, и казвате като основен аргумент – „Аз съм гласувала еди как си досега“ Аз също съм гласувал еди как си досега, но пък смятам че дясното в България в момента е в много тежка криза…

МК. Така е.

АГ: Поне това е моето лично убеждение. Няколко думи в тази посока – за нормалното в смисъла на ясна, прозрачна и последователна политическа позиция през годините.

МК: Ами, ето това, за което вие казахте. Аз първо, нямам нищо против да отговарям на всеки един такъв въпрос…

АГ: Как бихте ги коментирали?

МК: Да започнем с тези лични въпроси. Аз не искам да ги зачеркваме, защото трябват конкретни отговори. Давайте въпросите и аз ще ви отговарям. Да не забравя някой.

КП: Добре,..

МК: Да не забравя някой.

АГ: Ето тези три например – Хохегер, габонската афера и трансформацията ви от евродепутат в еврокомисар са теми, които хората коментират доста често.

МК: Добре, значи „афера Хохегер“ и другата каква беше…

АГ: Габонска..

МК: …Габонска афера, няма такива. Просто няма такива. Това мога да го кажа с ръка върху Библията. И с ръка върху главата на детето си. Няма такива. Никога не съм получавала каквото и да е било възнаграждение. Аз, няма и как. Аз съм била министър и всичко, което е било свързано с имиджа на България, аз съм го правила денонощно и продължавам да го правя, до ден днешен. Аз имам четири качества в момента, европейски и продължавам, каквото мога да правя, за образа на България. Бях преди две седмици на Световния икономически форум в Истанбул. Знаете ли колко български фирми имаше там? Световен икономически форум в Истанбул.

АГ: Предполагам, че 5-6.

МК. Нула. Знаете ли колко правителствени представители имаше?

АГ: Петдесет?

МК: Нула от България. Нула. Катар беше целият там. Ние правим екскурзии до Катар, а когато са ни в двора, буквално, в съседна страна, 40 мин път със самолет, нула. Знаете ли колко интересно беше с Хохегер, ако трябва така да засиля подозрителността, към която аз бавно, но сигурно започвам да се приучвам? Случайно го споменава близък до БСП човек, господин Карадимов, сигурно мойто име е било споменавано – не знам, не искам да бъда прекалено подозрителна, но аз съм Министър по европейските въпроси към оня момент, става въпрос за имиджа на България в Европа. Той го споменава пред Народното събрание, след това го подема депутат от Атака, и след това – гол! ГЕРБ решават, че  трябва да ме повикат. Отидох в тази комисия, отговорих на всички въпроси. По въпроса за т.нар. Габонска афера, дадох интервю, много бих се радвала да говидят вашите зрители.

КП. На Маргарита Михнева? (връзка към интервюто)

МК: На Маргарита Михнева. Не разбирам за какво говорят. Доскоро тук беше книгата ми, но си я взех вкъщи, за концесиите. Аз за това съм отговаряла в Министерски съвет. Аз съм отговаряла за околна среда и вещно право. Истински призовавам всеки, всеки който изпитва интерес по тази тема, да вземе всичките ми становища. Аз съм работила 12 години, от правителството на Филип Димитров, и да изследва стъпка по стъпка какво аз съм писала. Много моля да бъде направено. Защото най-лесно, по този начин, може да се убие един политик…

АГ: Ние затова го задаваме този въпрос, защото трябва да се чуе и вашето мнение, категорично и ясно по въпроса.

МК: Да, само че, знаете ли какъв е проблема? На една част от журналистите им е просто неудобно да влязат в тази тема, защото знаят, че не е така, защото знаят че аз съм 10 години вече в българската политика. Аз имам от „офицер на Почетния легион“ на Франция, до „Звездата на републиката“ в Италия. Имам пет отличия от европейски държави, плюс няколко в Европейската комисия. На някои хора им е неудобно да ме питат. Много ви благодаря, че не ви е неудобно. Защото оставяме тези, които говорят, без никакво покритие. На мен ми е отвратително и все едно някой да каже – „Ами ние се съмняваме, че вие сте висока 1,64 и имате кафяви очи“ И аз какво да кажа – „Ама не, вижте, премерете ме. Висока съм 1,64 и очите ми са кафяви и не нося лещи“.

КП: Добре.

МК: Добре, давайте следващия въпрос.

КП: Говорите за политическа иновация. Политическата иновация, доколкото аз разбрах, а вие ще потвърдите или ще отречете, се състои в това че, вашата идея за политическо действие, че ще има сдружение „България за гражданите“ и политическа партия. Като сдружението ще играе ролята на „морален борд“ и по някакъв начин ще контролира изявите на политическата партия. И също много важно изявление което правите, че вие искате да поставите „точните хора на точните места“. В България това е известен проблем. Появява се нова политическа сила, тази политическа сила на вълната на надеждите влиза в парламента, и изведнъж се оказва, че хората, които са вътре, не са на нивото на задълженията, които трябва да поемат, не са на нивото на отговорностите си. Започват да бягат – вляво, вдясно, да се занимават с неща, които не са им в служебните задължения, да се изразя съвсем учтиво. Разбирам, че този политически борд е насочен точно в тази посока...

МК: Да, и се надявам той да бъде много широк. Няма друг начин да оздравеем, освен ако не получаваме много и различни лекарства, които третират всяка една от болестите. Да, този морален борд е много важен, той не е единствената политическа иновация, която се надявам да направим. Аз пак ще кажа, страшно е важно да запазим независимостта, на всеки неправителствен опит – дали ще е медия, дали ще е организация, каквото и да е било. Така се прави. В Европейската комисия аз работех с голямата организация за защита на потребителите на европейско ниво, която беше винаги най-тежкия ми критик. Най-тежкия ми критик. Винаги искаха повече, това им е работата. Аз трябваше да намеря баланса. Те получават един милион евро от европейския бюджет. И аз, на няколко пъти съм изпушвала, от негодувание, как може, всичко което правим, с най-добри намерения, те да го критикуват, а пък едновременно с това да получават средства. Трябва да ви кажа, че това за мен беше един много важен културен урок. Всъщност, ти помагаш по този начин, на това което правиш. Винаги трябва да имаш критик. Винаги, винаги, винаги, при всички обстоятелства. Може да не си съгласен с него, но трябва да му помагаш, заради собственото си здраве. И на мен ми се иска и това нещо да го разберем и в България. Ние непрекъснато делим – ако ме хвалиш, си ми приятел, ако ме критикуваш, си ми враг. И не приемаме с достойнство нито едното, нито другото. Много грозно.

КП: Предполагам, че вие нямате 100% изчистена идея как точно тази политическа технология ще работи, но все пак кажете някакви идеи, как ще взаимодействат тези две структури, дали ще имате някакви конгреси периодични, или някакви изслушвания, или по някакъв начин хората ще могат да събират въпроси и да ги задават. В смисъл, какви са ви идеите в това отношение?

АГ: И все пак да вкарате отговора във формата – все пак Конституцията регламентира, по-скоро ограничава възможността, неправителствените организаци,и каквато форма е гражданското сдружение, да имат политическа цел, да имат политическа функция. Също, в този контекст ще ви помоля...

МК: Значи, най-напред, не всичко е само в написаните правила. Всъщност, ако погледнем нещата в цялост, много по-голямо значение имат практиките, обществената култура, и това което се случва, реално. Ние не можем да бъдем против закона. Ние не можем да кажем „Моралният борд на “България на гражданите” е неправителствена организация“. Няма как. Ние можем да приемем такива правила и да поддържаме такива отношения помежду си, че да го направим реално. Но най-важното е, тази организация да бъде абсолютно независима. Тя да може да има свободата да критикува, и, ако щете, надявам се, свободата да бъде разпозната от много други политически субекти, партийни субекти, не говоря само за партийни, говоря за политически, но тук и партийни включително, които да се вслушват, така както трябва да го правят с други организации – да влезнат в състезание, кой ще получи най-добра оценка, заслужена, надявам се, от независим борд, от независими хора. Ето това искам да направя. Ние ще гарантираме през правилата, през вътрешните правила, но аз съм убедена че трябва време, за да убедим хората. И тук моето прочуто нетърпение ще трябва да се укроти, аз искам да дам достатъчно време на всички, и на себе си ако щете , за да мога да докажа тези неща, които говоря.

АГ: Тоест, ако мога да се опитам да обясня технологията малко по-разбираемо, поне за мен, нещо подобно на това, което се случва в момента със закона за горите. Вчера, основните представители на протестиращите, които преговаряха, така наречените в кавички „еколози“, казаха, че спират всяка форма на преговори, защото не се чувстват достатъчно… най-малкото, защото не се чувстват упълномощени, по подходящ начин – 3,4,5 души да представляват 5,10,15 хиляди души, които са на улицата. Нещо такова ли си представяте вие – гражданското общество, което възприема тази логика, която вие излагате, предлагате, по някакъв подобен начин да регулира чрез обществен натиск, влияние, мнение, тези, които са излъчени като политическо представителство в парламента.

МК: Точно така. Това има еквивалент, вижте колко много думи ни липсват в нашия език. Удивително нещо е езикът. На английски език има израз за това и то се нарича peer pressure, тоест „приятелски натиск“. Тук не бих го нарекла приятелски, тук си е натиск.

АГ: Защото е съвсем друго.

МК: Вижте, липсва ни това. Ще ви кажа един пример. Страшно много неща научих от защитата на потребителите. Смятам, че това е една наистина много интересна област. Впрочем, защитата на правото на околна среда и защитата на потребителите са от един и същи ранг, от една и съща генерация човешки права, забележете. Ще ви дам пример от Великобритания, който ми е страшно скъп на сърцето. Когато те въвеждат либерализацията на енергийния си пазар, стават страшни безобразия с потребителите, страшни безобразия. Тогава правителството решава, че ще даде рамо на една неправителствена организация, подкрепена там, с пари, с бюджет, с всичко, но не публична институция в собствения смисъл на думата и ще бъде потребителски watch dog, тоест, потребителски наблюдател, и ще върши на практика правителствената работа за прочистване на пазара от монополно поведение. Имат огромен успех. Огромен успех. И хората добиват,  ето това е овластяване – хората добиват чувството, че наистина могат нещо да направят, че има кой да ги чуе. При нас се къса връзката между „чуваме ви“ и „от това ще направим нещо“. Вместо да кажем – „Разбрахме, че законът е приет зле, законът е приет по тъмни доби, законът не е обсъден. Има проблем, нарушихме Закона за нормативните актове“.  Всъщност, това се е случило.

АГ: То аз не знам, между другото, извинете че ви прекъсвам, от началото на т.нар преход досега, дали има един нормативен акт, който да е приет изцяло в съответствие с тези изисквания.

МК: Прав сте. Едно от нещата, които винаги пропускаме, е че правим едно проформа запитване до Министерство на финансите, за така наречените разходи, които този закон ще има. Това никога не се случи. Няма закон, който да има разходи. Аз имам въпрос към вас и към вашите зрители – виждате, нали, гръцката криза и прякото ѝ отражение върху ски-туризма в България. Кои са чуждите туристи, които най-много ходят в Банско и Пампорово?

КП: Аз не карам ски, нямам никаква идея.

АГ: Аз нямам информация.

МК : Ами всъщност, оказва се, че ние разчитаме на много гръцки туристи.

АГ. Това, което знам, че тази година има спад на зимния туризъм.

МК. Точно така. Колко са непродадените имоти в Банско? В Пампорово, вероятно? Тоест, когато ти предлагаш такъв закон – кой го иска, каква е ползата за икономиката, за икономиката?

АГ: Кой го иска е основния въпрос на протестиращите. Кого обслужва този закон?

МК: Ние всъщност нямаме оценки, ние всъщност нямаме оценки – дали при този спад на туризма, в момента, при тази криза в Гърция, която ние не оценихме, световно не оценихме. Четирдесет процента от българската консервна промишленост отива в Гърция. Ние нищо не правим по въпроса. Тогава, защо ни е необходим сега, и защо ни е необходим толкова бързо?

АГ: Това е специално за европейския пазар и за Гърция и за кризата…

МК: Но той има връзка с този закон…

АГ: Но все пак имаме секция въпроси за това, ако ни остане време, да завършим, ако искате набързо темата за морала, не мога да не задам въпроса. Атанас Чобанов, „Бивол“, пита, ако не ви засяга пряко вас, можете така да кажете, че не ви засяга пряко вас,…

МК: Да, кажете.

АГ: Но пита директно в този контекст, морала, моралния борд, всеки да си е на мястото. Общия бизнес на Даниел Вълчев с покойния Кюлев и с Любен Гоцев?

МК: Аз мисля, че най-добре да питате самия Даниел. Аз нямам служби на мое разположение и декларирам още отсега, че аз ще искам от хората, които влизат в партията, да попълват декларация били ли са или не, не искаме това да се случва, смятаме, че това е зависимост, която тежи, но аз не мога да ги проверявам. Така че..

АГ: То е в декларативна форма все пак.

МК: Те си носят отговорност за това, което са попълнили. Попитайте господин Вълчев, аз не съм забелязала в тези години, в които го познавам, той да изявява някакво, да го заподозра в някакво такова пристрастие към хората, за които говорите,  не съм идентифицирала такова нещо.

КП: Добре.

АГ: Добре.

МК: Настоявам да го питате, наистина.

АГ: Може би вие можете да ни съдействате за един разговор с него.

МК: Аз мисля, че той веднага ще съгласи.

КП: Добре. Аз искам да завършим предната тема, защото мисля, че е важно. Вие поемате ли ангажимент, ако вие влезете в Парламента, там има два варианта – да участвате в управляващото мнозинство или да не участвате в управляващото мнозинство. Но ако влезете в Парламента, да направите всичко възможно, законите които се приемат,  да изпълняват  изискванията на Закона за нормативните актове, там за оценката на въздействието….  И въобще, всичко както трябва да е по закон. И по нормална логика.

АГ: Да не чуваме в 2000 година, обяснения, че законът не е публикуван на сайта на Народното събрание, защото, обърнете внимание,  флопи дискетата при транспорта от Министерски съвет до Народното събрание, се е счупила или загубила, размагнетизирала или нещо такова. Такива изявления в 21 век са налудничави.

МК: Знаете ли какво, аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

КП: Добре, обещаваме.

МК: Знаете ли какво. Аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

АГ: Това ни е работата.

МК: Ако вие ми обещаете да следите това, аз мога да ви обещая, че ще го правя. И да ме завръщате в правия път, защото винаги има нещо страшно спешно, нещо което те кара да съкратиш процедурата, това е пътят към ада. Пътят към ада за всяко управление. Така че, аз мога да удържа до края, само и единствено, ако ви има вас, и това да е постоянно. Всичко възможно бих направила да се подкрепи такъв тип организации, извинявайте, че ще използвам английска дума, но watch dogs, пазачи. Трябва да има пазачи, не може. Дори в рая има пазачи, няма как иначе. И те да бъдат оставени абсолютно независими. Така ще спестим пари, така се прави публична реформа.  Ще ви дам един пример, свързан с екологията. Знаете, че аз съм еколог по докторска дисертация и по убеждения. Не че много ходя по планините, но за сметка на това, твърдя, че съм прочела всичко, което си струва да бъде прочетено от българската теория на тази тема. Та, какво се случва. Значи, преди 9-ти септември, ние сме имали един много мощен Български туристически съюз. Този…

КП: Преди 9-ти септември?

МК: Да. Този БТС е имал задачата и правото да патрулира и да налага глоби, тогава когато вижда нарушители в парковете.

АГ. Правилно ли разбрах, до 9-ти септември?  Не 10-ти ноември?

МК: Да. Да, до 9ти септември. Какво печелим от това? Първо, това са хора, дето  им е там сърцето. Те това искат да правят – да превърнат хобито си в нещо полезно и в едва ли не професия. И освен това, те се чувстват силни. Те не само обичат природата, те наистина могат да я пазят и не е необходимо да излизат на протести. А, едновременно с това, ние намаляваме по този начин държавната администрация, защото има някой, който да върши тази работа, Сега говорим за публични разходи и не даваме никакъв шанс – с някакъв малък конкурс. Отдели някакви пари, те ще са много по-малко, отколкото да направиш администрация с отдели, сгради, да я местиш незнам си къде из страната и т.н. Отдели една сума и кажи – „правим един конкурс за организации, които искат да опазват природата“, които искат да наблюдават защитата на потребителите, които искат да правят това, което вие правите. Обаче, всички трябва да се закълнем, че  няма да си правим услуги и че няма да си правим мили очи, че независимостта трябва да бъде страшно силно подкрепена. Иначе просто няма смисъл.

АГ: Милите очи, много подходящо място да ви  задам въпрос. Каква е вашата принципна позиция, не референдум, а принципната позиция за закона за горите, начина по който той в момента възбуди, възпали общественото мнение обективно срещу управляващите. Какво е вашето мнение? Аз не чух нищо, аз следя почти всички политици,  следя техните изявления, ваше не съм чул различно от това, да бъде решен въпросът с референдум. Друг е въпросът, доколко това технически е възможно. Но, конкретно по въпроса, с да или не?

МК: Не, аз мисля, аз смятам, че със… Не в този вид, не. Когато има такова обществено недоволство и то не е посрещнато с нета едно нормално обяснение. Страховете на хората не са адресирани, въобще. Това е  както с генномодифицираните организми. Аз съм виждала хора в Европа, които казват – „Ама как може без ГМО? Ние ще изостанем от състезанието. Науката ни ще загине!“ и така нататък. Европа удържа положението, затова защото, всъщност, страховете на много не са адресирани, България впрочем също. И ние спряхме. Шистовия газ, по същия начин – защо логиката да е различна при закона за горите? Защо е различна? Хората се страхуват. Значи, ние първо трябва да отговорим – нужно ли ни е това сега икономически? Един нормален, спокоен икономически анализ. Включително, състоянието на туризма, включително състоянието на гръцката икономика. И аз четох на господин Костов, бивш зам. министър на земеделието, който отговарял за горите, това е най-доброто професионално становище за мен, което прочетох. Ние нямаме анализи, ние не адресираме страховете на хората и ние не знаем какво ще спечелим като общество, а не един или друг…

АГ: Изразът ако е на господин Костов, нали „адресираме страховете на хората“ би могъл и да означава „Страховете са напълно неоснователни, законът е много хубав“. Ще продължа да настоявам за отговор. Според вас, законът добър ли е? Ако бяха адресирани страховете на хората, трябваше ли  да бъде приет в този вид? И още по конкретно– лобистки ли е, според вашето мнение? Имате, предполагам, юридически екип, юристи, тяло, съвет. Какво е вашето мнение?

МК: След като има обществено съмнение, то взима превес над всички останали аргументи. Ние не можем да приемаме закони, в които има обществено съмнение, защото не те действат. Защото, ако ние сме убедени, че законът се прави в полза на един или друг, то това е прекрасен начин ние да нарушаваме закона, на дребно, по малко, който, където и както може. Всъщност, осемдесет процента от действието на един закон, и това са данни от статистика, е дали хората са убедени в него или не. Този закон ние трябва да го разберем, да го прилагаме и когато видим неговите резултати, когато можем да можем да ги пипнем, да знаем че това е в наша обща полза….

АГ: Като Закона за движение по пътищата.

МК. Да, това дори е чудесен пример. Тоест, дори тези икономически аргументи, трябва на хората, безработица и така нататък, те трябва да се сложат на масата. Ясно. Колко печелим, колко губим. Дали тези, които ще спечелят от този закон, са повече от това, което ще загуби българската природа и ще загубим всички ние. Пак казвам – аз не съм против развитието на туризма. Не съм против развитието и на писти и инфраструктура, ни най-малко. Но, да ми се дава за пример Австрия, която не разрешава на хората, които паркират в планината, ауспухът да е обърнат към тревата, а трябва да е обърнат към пътя? Извинете. Не става така. Плюс това, ние сме супер травмирани от това, което се видя по морето, и това, което се видя по някои други зимни курорти? Имаме ли защитен вал против това? И, всъщност хората протестират против начина, по който се прие закона. Едва ли някой е отишъл в такива юридически детайли. Освен това, задачата на правителството не е да противопоставя едни срещу други. Той и Муамар Кадафи беше намерил кой да го защитава и имаше протестиращи, които го защитаваха.

АГ: А начина, какво ще кажете, за начина, по който се прие законът?

МК: Начина е лош. Значи, в момента сблъскахме две групи. Точно така се лови риба в мътна вода. Точно по този начин. И сега, вместо ние да говорим по същество – как трябва да се приеме един закон? За колко време? При какви обсъждания? Ние говорим кой с кой е и кой против кого е. Ето така ще ни бият, поединично…

КП. Добре. Да продължаваме, че напредваме с времето. Искам да поговорим малко по-подробно за кризата, и за икономиката, за приоритетите, по които трябва да се развива България. Първо, за приоритетите. В България, поне моето впечатление е такова, че се случва така, че правителството няма приоритети. Тоест, за каквото и да говори правителството, все е приоритет. Което, в крайна сметка се отразява на това, че няма никакъв приоритет. И бюджетът се преписва всяка година един и същи. А вашият приоритет какъв е? Когато влезете в реалната власт, била тя законодателна или изпълнителна, какво ще бъде вашият фокус – образованието, здравеопазването, или може би икономиката? Или може би нещо съвсем друго, което аз в момента не се сещам?  Какво ще бъде вашият основен фокус – нещото, от което ние ще започнем, и от там нататък ще продължим? И вторият въпрос е свързан с първия... (продължението е във втора част на интервюто)

retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2

Всички препратки в текста сочат към точната минута от разговора, записан във видеото в YouTube.

Константин Павлов: В Европа има криза, в България има криза… Адекватна ли е въобще посоката, в която Европа и България вървят за излизане от кризата?.. Доста се затегна, толкова години минаха от 2008, като че ли не се вижда края, даже се говори за задълбочаване… Вземат се мерки непрекъснато. Какво мислите?

Меглена Кунева: Първо, да ви кажа, че, според мен, сте прав. ГЕРБ има хубава програма. Аз напоследък я прочетох. Въпросът е, че тя се забравя в деня, в който се вземат изборите. Чудна програма имат по въпроса за саниране на язовири. Направете си опит, вижте го. Те имат в предизборната си програма План за саниране на язовирите… Това нещо може да направи една неправителствена организация. Да следи непрекъснато. А иначе ГЕРБ всъщност изпълняват програма на предишни правителства. Всичко, което е свързано със строителство, това са тези пари, които ние договорихме при преговорите. Не, че непременно е лошо! Аз нямам никакъв комплекс от това, че изпълнявах програмата на правителството, още от времето на Филип Димитров за влизане на България в ЕС. Слава Богу, много му благодаря! Както и на всички следващи, които са направили крачка в тази посока.

Приоритетите:

Аз смятам, че приоритет на България на гражданите трябва да бъде, с една дума да го кажа, Държавата! Там, където никой друг със собствените си усилия не може да направи разлика.

Ще започна с Икономиката.

Ние не можем да измислим икономика. Ние можем да дадем възможност на хората да я правят. Да няма корупция. Да няма обществени поръчки, които са уговорени. Да има услуги, свързани с бизнеса. Да има и да се окуражават сфери, като Електронна търговия, експортът — супер-важно нещо! Супер важно нещо за България.

Тоест, в Икономиката държавата трябва да разчиства пътя, а не да казва: “Ти ще произвеждаш олио, защото се търси!” Не, нямат право, никой няма право на това. Трябва да може да се стимулира, включително и чрез неправителствени организации, да получиш най-точния съвет. Да имаш своя глас когато бизнесът ти се заглушава от международната икономическа криза, или каквото и да било друго. Тоест, държавата трябва да е приятелска към потребителя.

Неща, в които тя не може да бъде заменена: Образование, здравеопазване, публична администрация. Огромна грешка беше, че публичната администрация се забрави през тези години. Забрави се и здравеопазването. Забрави се и образованието.

Освен това, ние влязохме в този Европейски съюз, за да може да вървим с първите. Понакуцвайки, не на първите места, само да вървим с първите. Да сме там, във клуба.

Сега, аз ще ви кажа, аз и моите колеги направихме сравнение между европейските приоритети и какво се случва у нас. Ще ги пускаме ден след ден, понеже списъкът е дълъг, за да видите, той е разделен на две, къде си приличаме и къде се различаваме. Най-краткото ще ви прочета. Визията на Европа за младежката безработица и IT сектора: “IT сектор — 8 милиона работни места и генерира 6% от БВП на ЕС. До 2015 IT секторът ще 700 хиляди нови работни места. Пакт “Младежта в движение”: Всяка държава членка ще гарантира достъп до работа, образование или обучение за всеки млад човек, в рамките на 4 месеца след напускане на училище…” Тук имаме и средства по структурните фондове.

Визията на премиера, защото една от бедите е, че премиерът говори. не мога да ви цитирам визията на министъра на образованието, например, или на младежта и спорта… Визията на премиера за справяне с младежката безработица: “Знаете ли колко много се търсят овчари в момента. Агнешкото в цяла Европа е кът. А родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти…”

КП, Асен Генов: това сме го записали на politikat.net…

МК: …Какво правим? Ами значи този списък, за съжаление, е дълъг. Аз изпитвам в известен смисъл съчувствие към премиера, защото той се опитва да покрие абсолютно всичко! Ама не може така! Имах един случай, среща. В Плевен беше. Един човек, след срещата дойде, беше много активен по време на срещата, дойде след това при мен и ми бутна едно листче и ми каза: “Аз имам едно дело с един съсед. Той е забравил не знам си какво, нали…” Оплака се. Казвам: “Ама Вие сте се обърнали към съда?” Той каза: “Да!” Казвам: “Значи, там ще ви се реши въпросът. “Не, не, не! Искам да им се обадите!..” Викам: “Как ще им се обадя на съда?!” “Еми, ще им се обадите Вие, щото сте политик…” — попита той. Казах: “Не става! Аз не съм такъв политик.” И той каза: “Аз тогава ще отида при Бойко Борисов…” Казах: “Добре, 7 милиона и половина българи, от тях 1 милион да се съдят, и всеки ще отиде с листчето при премиера? Той какво ще направи?” Ето за това става дума! Ако искаш да правиш бизнес, ако искаш да вземеш обществена поръчка , просто не функционира така държавата. Така че, за здравеопазването… Здравеопазване и образование, това са икономически приоритети всъщност.

Аз много се надявам ние да направим един силен екип и в двете области. Имам предвид конкретни хора. Ние имаме много лекари и учители в сдружението и да предложим програма. Колкото повече хора я разпознаят и колкото повече партии я разпознаят, толкова по-добре.

АГ: Освен, че е икономическо, това все пак е и в социалната сфера. Аз съм срещал критични мнения по отношение на, ако говорим за земеделие, на квотите, които са договорени по времето, когато Вие сте участвали в преговорите. Например, критиката конкретно е за квотите за домати, сравнено спрямо Гърция, да речем, която освен всичко друго е и в криза. Липсата на квота за плодове, като крушите например…

МК: Ако нямаше да е обидно, щях да избухна в смях. Няма квоти! НЯМА КВОТИ! НЯМА КВОТИ! Разбирате ли? Има квоти за мляко и захар. Това е! Ако мие сме конкурентно-способни, ако ние имаме вътрешна организация на производителите на домати, те могат колкото искат да изнесат! Те просто трябва да си обработват земята. Плащанията са на ферма, на това, което притежаваш като земя, и да изнасят където намерят за добре!

Европа всъщност се отказва. Това е реформата в селско-стопанската политика. Европа се отказва от “давам ти еди колко си за производство…” Тя казва: “Давам ти обща сума! Ти реши какво да произвеждаш. И това е, което ние изпускаме година, след година, след година да подготвим производителите…

АГ: Тоест? Обвиненията са безпочвени?

МК: Абсурдни! Абсурдни! Абсурдни! На всичкото от горе, ние не успяваме това, което сме договорили да усвоим. Много ги обичам тези обвинения. Само си мечтая да седнем да говорим страница по страница…

КП: Може ли да се върнем на темата за икономиката? Вие казвате, че Ваша основна задача ще бъде да разчиствате пътя пред предприемчивите, за да може бизнесът да се развива. Въпрос на горещ обществен дебат е Плоският данък, който съществува в България. Имаме въпрос от фейсбук: Заможните и богатите в България плаюат най-ниският данък в Европа. Как това съответства на приноса им за обществото? И в този смисъл, има ли смисъл да говорим за данъчна реформа и по-специално за Плоския данък и Вашата идея в това отношение?

МК: Много хубаво! Ние го обсъждаме, аз слушам експертите и чувам данните, които те ми казват. Аз смятам, че когато си се възползвал от плюсовете на един икономически растеж, вдигал, вдигал, вдигал си доходите… Когато нещата вървят надолу, трябва да дадеш обратно на обществото. Аз лично смятам това за справедливо. Това е съчувствието, това е солидарността, ако щете! И, да! Европа има социална пазарна икономика, това е положението! Това не означава социални помощи обаче! Да сме наясно.

Аргументите ЗА: Когато е започнат Плоският данък да се упражнява, се е вдигнала много събираемостта. Тоест, престанали сме да извличаме извън страната през офшорни и не знам още какви компании това, което наистина се произвежда. Тоест, постъпленията в Държавния бюджет са били много повече. Това, според мен, е валиден аргумент, но трябва да намерим начин тези, които са по-добре икономически,  да окажат съответната помощ, било през данъци, било по някакъв друг начин…

КП: Конкретни идеи имате ли?

МК: Работим по тази идея. Но за мен посоката е много важна. Ако вие имате, през вашите медии, идея, която да обсъдим, ще съм ви много признателна.

Други неща за Плоския данък, които се аргументират, е, че ние не можем да администрираме така добре друга ҄данъчна таблица. Всъщност обаче държавата се е измъкнала от това и този Плосък данък не е кой знае каква добра новина за инвеститорите, български, чужди все едно, защото ние ги натоварваме с косвени тежести, било такси, било тежкият данък несигурност, било корупция… Какво го интересува, че имало Плосък данък един човек, който е вложил малко и средно, ето тук има среща с Българската соларна асоциация. Но! Това е сдружение с нестопанска цел на инвеститори в малки и средни фотоволтаични централи. Малки и средни. Те казват: “Какво ни ползва каквото и да било от обещанията за ниски данъци, след като те ни взеха бизнеса?“.. Просто, с една хубава законодателна промяна всичко, което са инвестирали хората чисто и просто изчезна.

Добре. Искаш да променяш политиката. Решаваш. че това не е посоката. Първо, не държиш на обещанието на българската държава. Независимо кое е правителството, българската държава е това, което има значение. И второ, не даваш поне един спирачен път от 5 години, тези хора да могат да направят нещо. Това е абсолютно безотговорно. С какво да ги убедим сега? С Плосък данък?! Ми те ще ни се изсмеят!

Аз имам друга любима идея, за която не съм хвалена от икономическия екип. То е да има по-ниско ДДС на храни, лекарства и учебници. И тук отново аргументът не е по същество. Казват, ҄ще бъде като с пилешките бутчета в началото на демокрацията, които са били с различно ДДС. Всеки знае в Министерство на финансите тази история. Всичко се е внасяло по този начин. Значи ние пак опираме до въпроса с администрацията. Ако ние нямаме работеща администрация, ние никога няма да можем да въведем най-добрите социални практики, икономически практики. Значи, не трябва ли да кажем на администрацията, аз много се изкушавам да използвам пак челен европейски опит. Там нищо не се въвежда от един ден за друг, но се казва: “След 5 години ние ще имаме различни ДДС-та по 1, 2, 3… Бъдете така добри да си обучите администрацията.”

Защо години наред в България не се свързват митниците с НАП? Защото не можем? Защото ни се е счупила дискетата, както Вие казахте? Не! Това е смешно, но така се лови риба в мътна вода и всички го знаем…

АГ: Това което Вие споменахте за малките фотоволтаични, сдружението или както се нарича… Аз съм чел и слушал интервюта с представители на сдружение, грубо казано, на фирми, работещи в сферата на дървопреработвателната индустрия. Тяхното мнение в момента е същото. Този закон, по този начин, ако беше влезнал в сила, щеше да повлияе на бизнеса на фирми с най-малко 30 хиляди души. Тоест, отново малкият и среден бизнес щеше да бъде обезглавен. Това се прави от сегашното правителство. Живот и здраве, най-вероятно, политическата формация, която Вие представлявате, ще има достатъчно адекватно представителство в следващия парламент. Какви биха били евентуално допирните точки между вашата и тази политическа сила, която ушравлява в момента и унищожава малкия и среден бизнес?

МК: Знаете ли, аз си зададох един шокиращ въпрос между 1-вия и 2-рия тур на президентските избори. На първия тур видяхме огромни кражби. И на втория, де, но на първия още повече!

АГ: На гласове?

МК: На гласове… Имаше едни мъкнения с чували, имаше един инструктаж как се купуват комисии и т.н… И голяма изненада, че аз не исках да имам нищо общо с двете партии. Казах, че първо, няма да тръгна да търгувам с гласовете на хората, и второ…

АГ: ГЕРБ и БСП?

МК: Да… Че до вчера са ме лъгали, до вчера са купували и са си разпределяли гласовете, които са били за мен и аз на следващия ден ще кажа: “Ама така ли, много хубаво! Давайте да се прегърнем и да вървим нататък…” Трябва да има санитарен минимум от спазване на правила, за да мога изобщо да ги погледна сериозно. Гледам ги. Гледам ги в момента…

АГ: Тоест, коя би била, според Вас, от гледна точка на този “морален борд”, от гледна точка на този граждански коректив, за който говорихме в самото начало, коя би била по-здравословната позиция на евентуалната формация, извинете за сравнението, “Меглена Кунева”, в 42-то Народно събрание? Във властта или в опозиция?

МК: Ми, аз мисля, че отговорих. Властта е… играчка за малки деца. Ако възприемаш властта като “Аз мога да уволнявам и назначавам и ще кажа кой ще бъде митничар, това е изключителна загуба на време, и то за цели 4 години от иначе краткия човешки живот… Ако обаче можеш да направиш нещо, с което да те запомнят за добро, тогава да.

Аз изключително се притеснявам, че толкова много тръгнаха да си приличат партиите. ҄И няма да спра да го говоря. Единствената ми молба е, за да не попаднем в  някакво тресавище, да има хора, които да ни завръщат. Всъщност, моето доверие е дадено. То е към хората. Не мога в момента. Иска ми се да кажа хубави думи за някоя партия, да кажа това беше принципна позиция, много добре направихте…

АГ: Аз това го разбирам като, по-скоро, че по-успешна би била позицията на формацията в опозиция?

МК: Да видим… Аз не искам да спирам състезанието между партиите. Да могат те да търсят, на принципна основа, коалиционен партньор. Нека се състезават! Нека се състезават и за гласа на хората, и за гласа на тези хора, които ще подкрепят нас…

Следва продължение!

retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2