Комитата и Асен в студиото на НОВА след срещата с премиера и министрите

Асен Генов и Константин Павлов-Комитата в студиото на НОВА, два дни след интервюто на премиера, вице-премиерите и министъра на икономиката. Вторник, 10 юли 2012.

Втората част на разговора с премиера Борисов и министрите Дянков, Цветанов и Добрев

Това е втората част на разговора ни с двамата вице премиери, премиера Борисов и министър Добрев, състоял се на 08 юли 2012.

Стенограма на разговора (огромни благодарности на Виктор Милчев за помощта!) Ако забележите грешки, моля споделяйте. Около 11:10 Цветанов говори за международна организация, чието име не се чува добре (ПОЛОФ?).

Първа част на разговора с премиера Борисов

Предстоящо интервю с Бойко Борисов

Официално: Утре, 08 юли 2012 г. Konstantin Pavlov и Асен Генов от Фондация „Четиринадесети януари“ ще се срещнат с премиера на България, г-н Б. Борисов, за да направят видео-интервю за обещанията, които Борисов е дал от началото на политическата си кариера и целия управленски мандат на ГЕРБ до сега, записани на сайта PolitiKat.net. В коментарите можете да ни подсещате за обещания на премиера.

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Асен Генов: Добър ден. Аз ще кажа може би две уводни думи. Това е едно от поредица такива, интервюта, които сме планирали, с видни, отявлени или изявени личности в българския политически живот. Досега сме говорили с един министър и с един заместник-министър, имаме уговорка и с други действащи министри и активни политици, видни. Идеята е следната – нашият проект politikat.net, наричан още „Бойкометър“ има за цел да проследява две основни групи вербални заявления на политиците – едното са техните обещания, другото са техните становища. Обещанията, всички разбират какво е това, например „Аз като вляза в парламента“ или „Аз като стана премиер или аз като стана президент, ще направя 1,2 3, 4“ Становищата, които ни интересуват, са политикът Х, казва например „За мен тази партия е абсолютно неприемлив партньор и аз при никакви обстоятелства не виждам никаква сфера за съдействие между моята формация и тази партия“. Ние ги проследяваме в перспектива, в бъдеще, като идеята с която започнахме с Комитата този проект преди година и половина-две, беше да работим в посока на един основен дефицит в медийното пространство в България, а именно, липсата на история в новините. И новините в бъдеще време, това са двата основни проблема, както сме ги обособили. Едното е – „Ще, ще, ще, ще“, нали, Борисов беше забранил на министрите си да използват думата „ще“. Другото нещо пък е, отразяват се тези обещания така или иначе, но пък, не се проследява, в чисто хронологически ред, дали те се изпълняват. Затова отправихме тази покана, за да проведем този разговор, по актуални теми, включително и заявки, ако вие сте правили,някакви, свързани с политическата ви кариера и перспектива от тук нататък, и сме благодарни за това, че поканата ни беше уважена.

Меглена Кунева: Напротив, аз ви благодаря, че сте я отправили и изобщо, ви благодаря за това, което правите.

Константин Павлов: Да започваме.

МК: Да, да започваме.

КП: Първо, ние желаем да започнем с въпроси за миналото, и да минем максимално бързо през тях. Първо, най-вече – тежи ли ви миналото по някакъв начин, вашето политическо минало? И има ли някаква грешка, политичеса, за която съжалявате, че сте допуснала?

МК: Миналото. Ами, вижте, за мен минало е равно на опит. В този смисъл, ако цитирам един известен френски философ – да, това може да се окаже интелектуално ограничение. Но, от чисто човешка гледна точка, без минало, без човешки опит, аз не бих посмяла да направя нито крачката да се кандидатирам за президент, нито сега тази крачка, която е свързана с голямо гражданско сдружение и с партия. Честно казано, ако нямах опита и миналото, аз не бих могла и да си помисля да заема поста на първия български еврокомисар. Представяте ли си, била съм някъде, изведнъж съм имала възможност да бъда предложена по повод на конюктурата, без да имам опита като преговарящ, и да приема този пост. Това не бих могла да направя. Смятам, че човек тежи на мястото си с опита, който има. Иначе, по въпроса за грешките, вероятно бих направила нещата другояче. Не мога да кажа, че има някаква отчетлива грешка, бих се радвала да ви я споделя, за да не могат други хора да я направят, но отчетлива грешка като посока, като изпълнение – не. Можех да направя нещата различно. Аз имам един недостатък, който ще ви го споделя – аз имам някакво нетърпение и чувство за спешност, винаги, каквото и да съм работила, където и да съм била. И това много често ме поставя в позиция да избързам и да поема отговорност, която може би, мога да си го спестя, не само заради мен самата, а и защото това е по-добре за процеса. Много пъти съм избързвала да поема отговорност. Много често това ми е носело минус, а и може би липсата на узряла обстановка, е била лоша за процеса. Това е, което мога да ви кажа.

КП: Добре. Плавно преминаваме към следващия въпрос. Вие споменахте за отговорността. Какво е отношението ви към правителството, в което вие участвахте, Тройната коалиция и другите две партии в това правителство?

МК: Аз нямах никаква, ама никаква идея, че ще се стигне до тройна коалиция. За мене НДСВ си беше минало в опозиция. Аз ужасно се страхувах за процеса „присъединяване на България към Европейския съюз“ и помня, че тогава беше шеф на европейската комисия… Папаризов. И въпреки, че си бяхме в опозиция, първите месеци, аз отидох при него и му казах – „Искам да ви кажа това, което трябва да направите, защото изпускаме време и защото е адски важно.“ Ставаше въпрос за ратификациите, ставаше въпрос за този доклад, който трябваше да бъде положителен, 2006г. И така, тоест, не съм мислила, че ще има коалиция, но никога не бих премълчала нещо, което знам, заради което процесът може да бъде завършен успешно. Аз не познавах, изобщо не бяхме се срещали наистина със Сергей Станишев. Били сме на някакви форуми заедно, но никога не сме говорили. За мен беше, наистина, голяма изненада и шок, когато разбрах, че аз ще бъда част от правителство, с един министър-председател, когото аз не познавам. Първия път когато се видяхме, аз разбрах, че те държат на темата „европейска интеграция“. Първия път когато се видяхме, ми беше казано категорично от него, че това ще е негов приоритет, и че това е много важно. От своя страна, така казах на бившия вече премиер Симеон Сакскобургготски, че ако има каквото и да е било залитане или забавяне по тази тема, да не разчитат на мене. Ако ни бяха отложили 2006г, знаете че имаше доклад, който аз много работих, за да бъде положителен, Ако ни бяха отложили, аз бях казала и вътре на няколко хора, аз щях да напусна правителството. Случи се така, че всичко мина както трябва – и ратификацията, и доклада. За мен това беше наистина голяма цел. Много от хората тогава в НДСВ споделяха мнението, че тогава правителството трябваше да бъде програмно и да представи своята работа, но имаше и мнение, че първите години от членството трябваше да минат както трябва. Каква е оценката ми? В моята област, нещата бяха добре. Като цяло, знаете ли, и сега си говорим с колегите – това правителство не тръгна надолу, защото беше коалиционно и защото беше ляво, в основната му партия, а тръгна надолу заради безпринципност. Заради това, заради което всички правителства си отиват. Когато се появи една история като „батко и братко“, когато разпределението, там по квоти, между различните партии превалира над политиката, и започваме много да се пазим и всеки да си определя островчето, за което отговаря, това вече е краят. За съжаление, това виждам и днес.  Има вече корупция със собствени имена, и това за мен е началото на края на една политическа сила – примерно за заменките на горите, или сега тези екологични протести. Това, което говори за политическо съглашателство, започна да свлича рейтинга на всяка една партия.

КП: Не ми е много ясен изразът „корупция със собствени имена“.

МК: Батко и братко. Има абсолютно конкретно име. Има случай, страшно ясен за разбиране. Страшно ясен за разбиране. Има обществена поръчка, която е предварително наговорена. Изключително ясна за разбиране.

КП: Да. Тоест вие имате предвид конкретни хора?

МК: Да. Онагледено е. Онагледено е. Защото, когато се каже, че България е спаднала пет процента в Transparency International и в корупционния индекс, някак си ми звучи прекалено общо. Когато става въпрос за конкретни случаи, свързани с големи проекти, нещата придобиват друга отчетливост.

КП: Добре, да продължим с политическата ориентация. Наскоро вашата организация – партия, движение, мисля че партията, се заяви като дясна партия. Вие, самата за себе си – десен човек ли сте по убеждения и ако да – как ще дефинирате точно дясното в България? Как да отличим десния човек от човек с други възгледи?

МК: Хубав въпрос. Вижте, ние се дефинираме така, как да кажа, по силата на факта за кого сме гласували. До 2001г. аз винаги съм гласувала вдясно. Гласувала съм вдясно, защото смятам, че то беше носителя, то беше антитезата на тоталитаризма. То беше антитезата на комунизма. И трябваше да се развие така. Затова го подкрепяхме, затова искахме да има някой, на когото да възложим надеждите си, от наше име, да промени нещата. С течение на годините, обаче, особено откакто аз съм в активна позиция в политиката, аз виждам че и корупционните практики, и авторитаризма, и силната ръка – те могат да се вселят и вдясно и вляво. Да зачеркнеш институциите, да кажеш „От мен зависи всичко“, да сложиш един нов член първи, който гласи – в България печелят изборите тези, които могат да купуват? Не е ли това още по-отвратително? Не знам, може би трябва да спомена на вашата аудитория, че член първи от предишната Конституция беше, че БКП има ръководна роля, тоест че независимо каква бюлетина пускаш, накрая излиза едно и също. Сега не е ли така? Тоест, аз не смятам, че през дясно ние можем да получим индулгенция, че сме правилни. Трябва да го докажем чрез действия. За мене, единствения шанс нещата да се нормализират в България, това е, да се овластят хората. И ще ви кажа какво имам предвид, с няколко конкретни примера. Първо, ние имаме много тънък административен капацитет. Много тънък слой от знаещи хора. Една голяма част от тези знаещи хора избяга, избяга от администрацията, някои избягаха и от бизнеса, особено ако той е свързан с държавни компании, и отидоха в неправителствения сектор. Техният капацитет не се използва. Те биват привиквани отвреме-навреме за „говорители“, в кавички, които да се борят „за“ или „срещу“, които да бъдат, как да кажа – да се флиртува с тях. Да дадат някаква идея, която ние да представим обикновено в Брюксел, и след това да бъдат забравени. Трябва да има механизми, и аз знам че ги има, и аз съм работила по тия механизми, в които, когато поискаш помощ или експертиза от някой, да не му губиш времето, нищо че може да си му платил. Не става въпрос да го подкупиш. Тази експертиза, която е дадена в дадена област, тя трябва да се каже – приема ли се, не се ли приема, и след това, тези които са ти я дали, или трета организация, да следят – какво е взето предвид . Тоест, аутсорстването, както, с извинение, е известен този опит, да може да се случва в управлението на страната. Защо да не се направи платформа за здравеопазването, или ето – тютюнопушенето. Тютюнопушенето в Европа не мина през законодателство. То мина през платформа, която я изработи неправителствена организация. Няма директива по този повод. А ние какво правим – ние го налагаме през закон. Защо бе, хора? Много повече трябва да се разчита на зрелостта ни. Или, да речем, гражданската ….

КП. Тоест, вие искате да дадете предимство на саморегулацията, така ли?

МК: Саморегулацията е нещо, което на мен страшно ми харесва, особено в Интернет. Надявам се, че ще имаме възможност да говорим за това. В Интернет не може да се законодателства по стария начин. Защото, докато направиш закон, Интернет вече е на друга планета. Друго нещо, само много ми е важно да ви кажа една идея, на която държа – В Европа има сега, според Лисабонския договор, има „европейска гражданска инициатива“. Тази европейска гражданска инициатива не е просто да си кажем какво мислим, а тя е правото да предложим закон. И този закон, законодателна инициатива, и този закон да бъде задължително разгледан от Европейската комисия. И Европейската комисия да каже – дали го приема като инициатива, или го отхвърля. Това е само от първи април. Вече отхвърлиха, за съжаление, уреждането на ядрената енергетика, повечето хора бяха да се забрани, Европейската комисия каза, че няма такива правомощия по договор, права е. И другото беше за водата. Което, вероятно ще се приеме и вероятно ще произтече европейско законодателство. Питам аз – след като ние имаме толкова отчетливо мнение по въпроса за опазването на българската природа, не може ли тази законодателна инициатива, ако ние имаме действително закон в България, да се даде правото на хората да си съберат 10 000 подписа, от три места различни в България, и да излезнат със законодателна инициатива? И задължението на правителството да е…

КП: Тоест, вие имате идея за реформа в тази област – да могат гражданите да предлагат…

МК: Да, аз мисля, че… В Европа го имат това право! Не може ние да го нямаме. Ние имаме право на европейска гражданска инициатива, а нямаме право на българска. Разбирате ли какво разминаване се получава?

КП: Да, да. Ако искате, иска ми се да караме подред.

МК: Да е по-структурирано. Добре.

КП: Едно от основните ваши послания е: „Да се върнем към нормалното“. Надявам се, че правилно съм ви разбрал?

МК: Да, така е.

КП: Към кое „нормално“ се връщаме? Ето, наблюдаваме сегашния премиер, който ту за него нормално е това, което е било по времето на Тодор Живков, ту за него е нормално това, за което са мечтали десните, ту за него е нормално нещо съвсем друго, което той е решил. За вас, кое е това нормално, към което се връщаме? Може би някакъв момент в българската история или някоя идея, която не сме реализирали? Какво за вас е нормалното?

МК: Много хубав въпрос. Опитвам се да разбера, този копнеж по нормалното, на какво може да се опре в десетилетия в нашата история. Аз всъщност, не ви отговорих достатъчно на въпроса за дясно или ляво. Да се върнем към нормалното означава, да имаме възможността сами да вземем съдбата в ръцете си. Страшно е важно. Аз много държа на личността, на индивида. На това да може – да му се отвори пътя, а не да се стеснява, за да не може да върви най-способния напред. Едновременно с това смятам, че е много важно да има някаква състрадателност, или солидарност, както казват в Европа. Тогава, когато паднеш, да можеш да бъдеш подкрепен от обществото. За мен нормалното е, когато има общество. То е тук и там, то е разпокъсано, то е отделно. Аз мога да видя островчета на нормалност, но е много трудно да ви кажа период от историята ни, по понятни причини не мога да ви дам пример, който съм видяла от миналото, когато България е напредвала, бавно със спъвания, но е напредвала в пътя си към демокрацията. След това е било прекъснато. Не това не е нормално и никога няма да бъде. И в последните 20 години, аз мога да кажа, че се развиват някакви острови на нормалност. За мен, остров на нормалност е, когато един човек, една група хора, спазват основни правила, на поведение, известни от столетия и столетия. Дали ще са Десетте заповеди, дали ще е чувството на състрадание, за мен това са нормални неща. Дали това ще е уважението към родителите, грижата за децата и най-вече – да метеш улицата пред дома си. Ако всеки го прави, улицата ще бъде чиста. За мен това е нормално. Нямам друг измерител за нормалност, освен как се чувстват хората.

АГ: Може би, ако ми позволите на мен, ще се опитам да…, в подкрепа на разговора за нормалното в друга посока. За българската политическа реалност, нормалното в политиката има и няколко различни измерения, които политиците избягват да коментират. Едно от тях е например, чистото, не в смисъл със съмнителни само връзки в миналото, а и с ясен политически генезис на политиците в България. В този смисъл, примерно, срещу вас има критики, към които не можем да си затворим очите за тях, особено за политик със заявка за адекватно, за влиятелно присъствие в 42-рото народно събрание. И това са неща, свързани напримерс вашата номинация навремето от партийни структури на БСП, това са въпроси, свързани, ако не греша,..

КП: За президент бяхте издигната от организации на БСП, в Перник и в кв. Дружба в София.

МК: Нямам нищо общо с това, не знам.

АГ: Сега, има и неща, които са свързани примерно с вашата кандидатура за евродепутат, впоследствие с отказа да заемете тази позиция и заемането на поста на еврокомисар. Свързват ви и с този скандал, който беше наскоро, който беше изнесен в медиите, като скандала „Хохегер“ и т.н. В този смисъл, политическата нормалност, минава и през точно това, поне за нас, и така, доколкото аз мога да обобщя, едно от разбиранията за нормалност, поне в сферата на Интернет потребителите, а тя никак не е малка за България, нали знаем, че няколко милиона души… Окей, нека са един, нека не са  нека са два или три, нека са един милион души са се регистрирали. Българското Фейсбук пространство също гони, може би един милион. Тоест, говорим за една много сериозна общност, която в много голяма степен се припокрива и с партията на негласуващите, поне в моите преценки. За да бъдат тези хора сигурни в нормалното у един политик, те трябва да имат отговори и на тези въпроси, свързани с една неясна, така политическа…, едно неясно политическо позициониране. Вие говорите за дясното, и казвате като основен аргумент – „Аз съм гласувала еди как си досега“ Аз също съм гласувал еди как си досега, но пък смятам че дясното в България в момента е в много тежка криза…

МК. Така е.

АГ: Поне това е моето лично убеждение. Няколко думи в тази посока – за нормалното в смисъла на ясна, прозрачна и последователна политическа позиция през годините.

МК: Ами, ето това, за което вие казахте. Аз първо, нямам нищо против да отговарям на всеки един такъв въпрос…

АГ: Как бихте ги коментирали?

МК: Да започнем с тези лични въпроси. Аз не искам да ги зачеркваме, защото трябват конкретни отговори. Давайте въпросите и аз ще ви отговарям. Да не забравя някой.

КП: Добре,..

МК: Да не забравя някой.

АГ: Ето тези три например – Хохегер, габонската афера и трансформацията ви от евродепутат в еврокомисар са теми, които хората коментират доста често.

МК: Добре, значи „афера Хохегер“ и другата каква беше…

АГ: Габонска..

МК: …Габонска афера, няма такива. Просто няма такива. Това мога да го кажа с ръка върху Библията. И с ръка върху главата на детето си. Няма такива. Никога не съм получавала каквото и да е било възнаграждение. Аз, няма и как. Аз съм била министър и всичко, което е било свързано с имиджа на България, аз съм го правила денонощно и продължавам да го правя, до ден днешен. Аз имам четири качества в момента, европейски и продължавам, каквото мога да правя, за образа на България. Бях преди две седмици на Световния икономически форум в Истанбул. Знаете ли колко български фирми имаше там? Световен икономически форум в Истанбул.

АГ: Предполагам, че 5-6.

МК. Нула. Знаете ли колко правителствени представители имаше?

АГ: Петдесет?

МК: Нула от България. Нула. Катар беше целият там. Ние правим екскурзии до Катар, а когато са ни в двора, буквално, в съседна страна, 40 мин път със самолет, нула. Знаете ли колко интересно беше с Хохегер, ако трябва така да засиля подозрителността, към която аз бавно, но сигурно започвам да се приучвам? Случайно го споменава близък до БСП човек, господин Карадимов, сигурно мойто име е било споменавано – не знам, не искам да бъда прекалено подозрителна, но аз съм Министър по европейските въпроси към оня момент, става въпрос за имиджа на България в Европа. Той го споменава пред Народното събрание, след това го подема депутат от Атака, и след това – гол! ГЕРБ решават, че  трябва да ме повикат. Отидох в тази комисия, отговорих на всички въпроси. По въпроса за т.нар. Габонска афера, дадох интервю, много бих се радвала да говидят вашите зрители.

КП. На Маргарита Михнева? (връзка към интервюто)

МК: На Маргарита Михнева. Не разбирам за какво говорят. Доскоро тук беше книгата ми, но си я взех вкъщи, за концесиите. Аз за това съм отговаряла в Министерски съвет. Аз съм отговаряла за околна среда и вещно право. Истински призовавам всеки, всеки който изпитва интерес по тази тема, да вземе всичките ми становища. Аз съм работила 12 години, от правителството на Филип Димитров, и да изследва стъпка по стъпка какво аз съм писала. Много моля да бъде направено. Защото най-лесно, по този начин, може да се убие един политик…

АГ: Ние затова го задаваме този въпрос, защото трябва да се чуе и вашето мнение, категорично и ясно по въпроса.

МК: Да, само че, знаете ли какъв е проблема? На една част от журналистите им е просто неудобно да влязат в тази тема, защото знаят, че не е така, защото знаят че аз съм 10 години вече в българската политика. Аз имам от „офицер на Почетния легион“ на Франция, до „Звездата на републиката“ в Италия. Имам пет отличия от европейски държави, плюс няколко в Европейската комисия. На някои хора им е неудобно да ме питат. Много ви благодаря, че не ви е неудобно. Защото оставяме тези, които говорят, без никакво покритие. На мен ми е отвратително и все едно някой да каже – „Ами ние се съмняваме, че вие сте висока 1,64 и имате кафяви очи“ И аз какво да кажа – „Ама не, вижте, премерете ме. Висока съм 1,64 и очите ми са кафяви и не нося лещи“.

КП: Добре.

МК: Добре, давайте следващия въпрос.

КП: Говорите за политическа иновация. Политическата иновация, доколкото аз разбрах, а вие ще потвърдите или ще отречете, се състои в това че, вашата идея за политическо действие, че ще има сдружение „България за гражданите“ и политическа партия. Като сдружението ще играе ролята на „морален борд“ и по някакъв начин ще контролира изявите на политическата партия. И също много важно изявление което правите, че вие искате да поставите „точните хора на точните места“. В България това е известен проблем. Появява се нова политическа сила, тази политическа сила на вълната на надеждите влиза в парламента, и изведнъж се оказва, че хората, които са вътре, не са на нивото на задълженията, които трябва да поемат, не са на нивото на отговорностите си. Започват да бягат – вляво, вдясно, да се занимават с неща, които не са им в служебните задължения, да се изразя съвсем учтиво. Разбирам, че този политически борд е насочен точно в тази посока...

МК: Да, и се надявам той да бъде много широк. Няма друг начин да оздравеем, освен ако не получаваме много и различни лекарства, които третират всяка една от болестите. Да, този морален борд е много важен, той не е единствената политическа иновация, която се надявам да направим. Аз пак ще кажа, страшно е важно да запазим независимостта, на всеки неправителствен опит – дали ще е медия, дали ще е организация, каквото и да е било. Така се прави. В Европейската комисия аз работех с голямата организация за защита на потребителите на европейско ниво, която беше винаги най-тежкия ми критик. Най-тежкия ми критик. Винаги искаха повече, това им е работата. Аз трябваше да намеря баланса. Те получават един милион евро от европейския бюджет. И аз, на няколко пъти съм изпушвала, от негодувание, как може, всичко което правим, с най-добри намерения, те да го критикуват, а пък едновременно с това да получават средства. Трябва да ви кажа, че това за мен беше един много важен културен урок. Всъщност, ти помагаш по този начин, на това което правиш. Винаги трябва да имаш критик. Винаги, винаги, винаги, при всички обстоятелства. Може да не си съгласен с него, но трябва да му помагаш, заради собственото си здраве. И на мен ми се иска и това нещо да го разберем и в България. Ние непрекъснато делим – ако ме хвалиш, си ми приятел, ако ме критикуваш, си ми враг. И не приемаме с достойнство нито едното, нито другото. Много грозно.

КП: Предполагам, че вие нямате 100% изчистена идея как точно тази политическа технология ще работи, но все пак кажете някакви идеи, как ще взаимодействат тези две структури, дали ще имате някакви конгреси периодични, или някакви изслушвания, или по някакъв начин хората ще могат да събират въпроси и да ги задават. В смисъл, какви са ви идеите в това отношение?

АГ: И все пак да вкарате отговора във формата – все пак Конституцията регламентира, по-скоро ограничава възможността, неправителствените организаци,и каквато форма е гражданското сдружение, да имат политическа цел, да имат политическа функция. Също, в този контекст ще ви помоля...

МК: Значи, най-напред, не всичко е само в написаните правила. Всъщност, ако погледнем нещата в цялост, много по-голямо значение имат практиките, обществената култура, и това което се случва, реално. Ние не можем да бъдем против закона. Ние не можем да кажем „Моралният борд на “България на гражданите” е неправителствена организация“. Няма как. Ние можем да приемем такива правила и да поддържаме такива отношения помежду си, че да го направим реално. Но най-важното е, тази организация да бъде абсолютно независима. Тя да може да има свободата да критикува, и, ако щете, надявам се, свободата да бъде разпозната от много други политически субекти, партийни субекти, не говоря само за партийни, говоря за политически, но тук и партийни включително, които да се вслушват, така както трябва да го правят с други организации – да влезнат в състезание, кой ще получи най-добра оценка, заслужена, надявам се, от независим борд, от независими хора. Ето това искам да направя. Ние ще гарантираме през правилата, през вътрешните правила, но аз съм убедена че трябва време, за да убедим хората. И тук моето прочуто нетърпение ще трябва да се укроти, аз искам да дам достатъчно време на всички, и на себе си ако щете , за да мога да докажа тези неща, които говоря.

АГ: Тоест, ако мога да се опитам да обясня технологията малко по-разбираемо, поне за мен, нещо подобно на това, което се случва в момента със закона за горите. Вчера, основните представители на протестиращите, които преговаряха, така наречените в кавички „еколози“, казаха, че спират всяка форма на преговори, защото не се чувстват достатъчно… най-малкото, защото не се чувстват упълномощени, по подходящ начин – 3,4,5 души да представляват 5,10,15 хиляди души, които са на улицата. Нещо такова ли си представяте вие – гражданското общество, което възприема тази логика, която вие излагате, предлагате, по някакъв подобен начин да регулира чрез обществен натиск, влияние, мнение, тези, които са излъчени като политическо представителство в парламента.

МК: Точно така. Това има еквивалент, вижте колко много думи ни липсват в нашия език. Удивително нещо е езикът. На английски език има израз за това и то се нарича peer pressure, тоест „приятелски натиск“. Тук не бих го нарекла приятелски, тук си е натиск.

АГ: Защото е съвсем друго.

МК: Вижте, липсва ни това. Ще ви кажа един пример. Страшно много неща научих от защитата на потребителите. Смятам, че това е една наистина много интересна област. Впрочем, защитата на правото на околна среда и защитата на потребителите са от един и същи ранг, от една и съща генерация човешки права, забележете. Ще ви дам пример от Великобритания, който ми е страшно скъп на сърцето. Когато те въвеждат либерализацията на енергийния си пазар, стават страшни безобразия с потребителите, страшни безобразия. Тогава правителството решава, че ще даде рамо на една неправителствена организация, подкрепена там, с пари, с бюджет, с всичко, но не публична институция в собствения смисъл на думата и ще бъде потребителски watch dog, тоест, потребителски наблюдател, и ще върши на практика правителствената работа за прочистване на пазара от монополно поведение. Имат огромен успех. Огромен успех. И хората добиват,  ето това е овластяване – хората добиват чувството, че наистина могат нещо да направят, че има кой да ги чуе. При нас се къса връзката между „чуваме ви“ и „от това ще направим нещо“. Вместо да кажем – „Разбрахме, че законът е приет зле, законът е приет по тъмни доби, законът не е обсъден. Има проблем, нарушихме Закона за нормативните актове“.  Всъщност, това се е случило.

АГ: То аз не знам, между другото, извинете че ви прекъсвам, от началото на т.нар преход досега, дали има един нормативен акт, който да е приет изцяло в съответствие с тези изисквания.

МК: Прав сте. Едно от нещата, които винаги пропускаме, е че правим едно проформа запитване до Министерство на финансите, за така наречените разходи, които този закон ще има. Това никога не се случи. Няма закон, който да има разходи. Аз имам въпрос към вас и към вашите зрители – виждате, нали, гръцката криза и прякото ѝ отражение върху ски-туризма в България. Кои са чуждите туристи, които най-много ходят в Банско и Пампорово?

КП: Аз не карам ски, нямам никаква идея.

АГ: Аз нямам информация.

МК : Ами всъщност, оказва се, че ние разчитаме на много гръцки туристи.

АГ. Това, което знам, че тази година има спад на зимния туризъм.

МК. Точно така. Колко са непродадените имоти в Банско? В Пампорово, вероятно? Тоест, когато ти предлагаш такъв закон – кой го иска, каква е ползата за икономиката, за икономиката?

АГ: Кой го иска е основния въпрос на протестиращите. Кого обслужва този закон?

МК: Ние всъщност нямаме оценки, ние всъщност нямаме оценки – дали при този спад на туризма, в момента, при тази криза в Гърция, която ние не оценихме, световно не оценихме. Четирдесет процента от българската консервна промишленост отива в Гърция. Ние нищо не правим по въпроса. Тогава, защо ни е необходим сега, и защо ни е необходим толкова бързо?

АГ: Това е специално за европейския пазар и за Гърция и за кризата…

МК: Но той има връзка с този закон…

АГ: Но все пак имаме секция въпроси за това, ако ни остане време, да завършим, ако искате набързо темата за морала, не мога да не задам въпроса. Атанас Чобанов, „Бивол“, пита, ако не ви засяга пряко вас, можете така да кажете, че не ви засяга пряко вас,…

МК: Да, кажете.

АГ: Но пита директно в този контекст, морала, моралния борд, всеки да си е на мястото. Общия бизнес на Даниел Вълчев с покойния Кюлев и с Любен Гоцев?

МК: Аз мисля, че най-добре да питате самия Даниел. Аз нямам служби на мое разположение и декларирам още отсега, че аз ще искам от хората, които влизат в партията, да попълват декларация били ли са или не, не искаме това да се случва, смятаме, че това е зависимост, която тежи, но аз не мога да ги проверявам. Така че..

АГ: То е в декларативна форма все пак.

МК: Те си носят отговорност за това, което са попълнили. Попитайте господин Вълчев, аз не съм забелязала в тези години, в които го познавам, той да изявява някакво, да го заподозра в някакво такова пристрастие към хората, за които говорите,  не съм идентифицирала такова нещо.

КП: Добре.

АГ: Добре.

МК: Настоявам да го питате, наистина.

АГ: Може би вие можете да ни съдействате за един разговор с него.

МК: Аз мисля, че той веднага ще съгласи.

КП: Добре. Аз искам да завършим предната тема, защото мисля, че е важно. Вие поемате ли ангажимент, ако вие влезете в Парламента, там има два варианта – да участвате в управляващото мнозинство или да не участвате в управляващото мнозинство. Но ако влезете в Парламента, да направите всичко възможно, законите които се приемат,  да изпълняват  изискванията на Закона за нормативните актове, там за оценката на въздействието….  И въобще, всичко както трябва да е по закон. И по нормална логика.

АГ: Да не чуваме в 2000 година, обяснения, че законът не е публикуван на сайта на Народното събрание, защото, обърнете внимание,  флопи дискетата при транспорта от Министерски съвет до Народното събрание, се е счупила или загубила, размагнетизирала или нещо такова. Такива изявления в 21 век са налудничави.

МК: Знаете ли какво, аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

КП: Добре, обещаваме.

МК: Знаете ли какво. Аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

АГ: Това ни е работата.

МК: Ако вие ми обещаете да следите това, аз мога да ви обещая, че ще го правя. И да ме завръщате в правия път, защото винаги има нещо страшно спешно, нещо което те кара да съкратиш процедурата, това е пътят към ада. Пътят към ада за всяко управление. Така че, аз мога да удържа до края, само и единствено, ако ви има вас, и това да е постоянно. Всичко възможно бих направила да се подкрепи такъв тип организации, извинявайте, че ще използвам английска дума, но watch dogs, пазачи. Трябва да има пазачи, не може. Дори в рая има пазачи, няма как иначе. И те да бъдат оставени абсолютно независими. Така ще спестим пари, така се прави публична реформа.  Ще ви дам един пример, свързан с екологията. Знаете, че аз съм еколог по докторска дисертация и по убеждения. Не че много ходя по планините, но за сметка на това, твърдя, че съм прочела всичко, което си струва да бъде прочетено от българската теория на тази тема. Та, какво се случва. Значи, преди 9-ти септември, ние сме имали един много мощен Български туристически съюз. Този…

КП: Преди 9-ти септември?

МК: Да. Този БТС е имал задачата и правото да патрулира и да налага глоби, тогава когато вижда нарушители в парковете.

АГ. Правилно ли разбрах, до 9-ти септември?  Не 10-ти ноември?

МК: Да. Да, до 9ти септември. Какво печелим от това? Първо, това са хора, дето  им е там сърцето. Те това искат да правят – да превърнат хобито си в нещо полезно и в едва ли не професия. И освен това, те се чувстват силни. Те не само обичат природата, те наистина могат да я пазят и не е необходимо да излизат на протести. А, едновременно с това, ние намаляваме по този начин държавната администрация, защото има някой, който да върши тази работа, Сега говорим за публични разходи и не даваме никакъв шанс – с някакъв малък конкурс. Отдели някакви пари, те ще са много по-малко, отколкото да направиш администрация с отдели, сгради, да я местиш незнам си къде из страната и т.н. Отдели една сума и кажи – „правим един конкурс за организации, които искат да опазват природата“, които искат да наблюдават защитата на потребителите, които искат да правят това, което вие правите. Обаче, всички трябва да се закълнем, че  няма да си правим услуги и че няма да си правим мили очи, че независимостта трябва да бъде страшно силно подкрепена. Иначе просто няма смисъл.

АГ: Милите очи, много подходящо място да ви  задам въпрос. Каква е вашата принципна позиция, не референдум, а принципната позиция за закона за горите, начина по който той в момента възбуди, възпали общественото мнение обективно срещу управляващите. Какво е вашето мнение? Аз не чух нищо, аз следя почти всички политици,  следя техните изявления, ваше не съм чул различно от това, да бъде решен въпросът с референдум. Друг е въпросът, доколко това технически е възможно. Но, конкретно по въпроса, с да или не?

МК: Не, аз мисля, аз смятам, че със… Не в този вид, не. Когато има такова обществено недоволство и то не е посрещнато с нета едно нормално обяснение. Страховете на хората не са адресирани, въобще. Това е  както с генномодифицираните организми. Аз съм виждала хора в Европа, които казват – „Ама как може без ГМО? Ние ще изостанем от състезанието. Науката ни ще загине!“ и така нататък. Европа удържа положението, затова защото, всъщност, страховете на много не са адресирани, България впрочем също. И ние спряхме. Шистовия газ, по същия начин – защо логиката да е различна при закона за горите? Защо е различна? Хората се страхуват. Значи, ние първо трябва да отговорим – нужно ли ни е това сега икономически? Един нормален, спокоен икономически анализ. Включително, състоянието на туризма, включително състоянието на гръцката икономика. И аз четох на господин Костов, бивш зам. министър на земеделието, който отговарял за горите, това е най-доброто професионално становище за мен, което прочетох. Ние нямаме анализи, ние не адресираме страховете на хората и ние не знаем какво ще спечелим като общество, а не един или друг…

АГ: Изразът ако е на господин Костов, нали „адресираме страховете на хората“ би могъл и да означава „Страховете са напълно неоснователни, законът е много хубав“. Ще продължа да настоявам за отговор. Според вас, законът добър ли е? Ако бяха адресирани страховете на хората, трябваше ли  да бъде приет в този вид? И още по конкретно– лобистки ли е, според вашето мнение? Имате, предполагам, юридически екип, юристи, тяло, съвет. Какво е вашето мнение?

МК: След като има обществено съмнение, то взима превес над всички останали аргументи. Ние не можем да приемаме закони, в които има обществено съмнение, защото не те действат. Защото, ако ние сме убедени, че законът се прави в полза на един или друг, то това е прекрасен начин ние да нарушаваме закона, на дребно, по малко, който, където и както може. Всъщност, осемдесет процента от действието на един закон, и това са данни от статистика, е дали хората са убедени в него или не. Този закон ние трябва да го разберем, да го прилагаме и когато видим неговите резултати, когато можем да можем да ги пипнем, да знаем че това е в наша обща полза….

АГ: Като Закона за движение по пътищата.

МК. Да, това дори е чудесен пример. Тоест, дори тези икономически аргументи, трябва на хората, безработица и така нататък, те трябва да се сложат на масата. Ясно. Колко печелим, колко губим. Дали тези, които ще спечелят от този закон, са повече от това, което ще загуби българската природа и ще загубим всички ние. Пак казвам – аз не съм против развитието на туризма. Не съм против развитието и на писти и инфраструктура, ни най-малко. Но, да ми се дава за пример Австрия, която не разрешава на хората, които паркират в планината, ауспухът да е обърнат към тревата, а трябва да е обърнат към пътя? Извинете. Не става така. Плюс това, ние сме супер травмирани от това, което се видя по морето, и това, което се видя по някои други зимни курорти? Имаме ли защитен вал против това? И, всъщност хората протестират против начина, по който се прие закона. Едва ли някой е отишъл в такива юридически детайли. Освен това, задачата на правителството не е да противопоставя едни срещу други. Той и Муамар Кадафи беше намерил кой да го защитава и имаше протестиращи, които го защитаваха.

АГ: А начина, какво ще кажете, за начина, по който се прие законът?

МК: Начина е лош. Значи, в момента сблъскахме две групи. Точно така се лови риба в мътна вода. Точно по този начин. И сега, вместо ние да говорим по същество – как трябва да се приеме един закон? За колко време? При какви обсъждания? Ние говорим кой с кой е и кой против кого е. Ето така ще ни бият, поединично…

КП. Добре. Да продължаваме, че напредваме с времето. Искам да поговорим малко по-подробно за кризата, и за икономиката, за приоритетите, по които трябва да се развива България. Първо, за приоритетите. В България, поне моето впечатление е такова, че се случва така, че правителството няма приоритети. Тоест, за каквото и да говори правителството, все е приоритет. Което, в крайна сметка се отразява на това, че няма никакъв приоритет. И бюджетът се преписва всяка година един и същи. А вашият приоритет какъв е? Когато влезете в реалната власт, била тя законодателна или изпълнителна, какво ще бъде вашият фокус – образованието, здравеопазването, или може би икономиката? Или може би нещо съвсем друго, което аз в момента не се сещам?  Какво ще бъде вашият основен фокус – нещото, от което ние ще започнем, и от там нататък ще продължим? И вторият въпрос е свързан с първия... (продължението е във втора част на интервюто)

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2

Всички препратки в текста сочат към точната минута от разговора, записан във видеото в YouTube.

Константин Павлов: В Европа има криза, в България има криза… Адекватна ли е въобще посоката, в която Европа и България вървят за излизане от кризата?.. Доста се затегна, толкова години минаха от 2008, като че ли не се вижда края, даже се говори за задълбочаване… Вземат се мерки непрекъснато. Какво мислите?

Меглена Кунева: Първо, да ви кажа, че, според мен, сте прав. ГЕРБ има хубава програма. Аз напоследък я прочетох. Въпросът е, че тя се забравя в деня, в който се вземат изборите. Чудна програма имат по въпроса за саниране на язовири. Направете си опит, вижте го. Те имат в предизборната си програма План за саниране на язовирите… Това нещо може да направи една неправителствена организация. Да следи непрекъснато. А иначе ГЕРБ всъщност изпълняват програма на предишни правителства. Всичко, което е свързано със строителство, това са тези пари, които ние договорихме при преговорите. Не, че непременно е лошо! Аз нямам никакъв комплекс от това, че изпълнявах програмата на правителството, още от времето на Филип Димитров за влизане на България в ЕС. Слава Богу, много му благодаря! Както и на всички следващи, които са направили крачка в тази посока.

Приоритетите:

Аз смятам, че приоритет на България на гражданите трябва да бъде, с една дума да го кажа, Държавата! Там, където никой друг със собствените си усилия не може да направи разлика.

Ще започна с Икономиката.

Ние не можем да измислим икономика. Ние можем да дадем възможност на хората да я правят. Да няма корупция. Да няма обществени поръчки, които са уговорени. Да има услуги, свързани с бизнеса. Да има и да се окуражават сфери, като Електронна търговия, експортът — супер-важно нещо! Супер важно нещо за България.

Тоест, в Икономиката държавата трябва да разчиства пътя, а не да казва: “Ти ще произвеждаш олио, защото се търси!” Не, нямат право, никой няма право на това. Трябва да може да се стимулира, включително и чрез неправителствени организации, да получиш най-точния съвет. Да имаш своя глас когато бизнесът ти се заглушава от международната икономическа криза, или каквото и да било друго. Тоест, държавата трябва да е приятелска към потребителя.

Неща, в които тя не може да бъде заменена: Образование, здравеопазване, публична администрация. Огромна грешка беше, че публичната администрация се забрави през тези години. Забрави се и здравеопазването. Забрави се и образованието.

Освен това, ние влязохме в този Европейски съюз, за да може да вървим с първите. Понакуцвайки, не на първите места, само да вървим с първите. Да сме там, във клуба.

Сега, аз ще ви кажа, аз и моите колеги направихме сравнение между европейските приоритети и какво се случва у нас. Ще ги пускаме ден след ден, понеже списъкът е дълъг, за да видите, той е разделен на две, къде си приличаме и къде се различаваме. Най-краткото ще ви прочета. Визията на Европа за младежката безработица и IT сектора: “IT сектор — 8 милиона работни места и генерира 6% от БВП на ЕС. До 2015 IT секторът ще 700 хиляди нови работни места. Пакт “Младежта в движение”: Всяка държава членка ще гарантира достъп до работа, образование или обучение за всеки млад човек, в рамките на 4 месеца след напускане на училище…” Тук имаме и средства по структурните фондове.

Визията на премиера, защото една от бедите е, че премиерът говори. не мога да ви цитирам визията на министъра на образованието, например, или на младежта и спорта… Визията на премиера за справяне с младежката безработица: “Знаете ли колко много се търсят овчари в момента. Агнешкото в цяла Европа е кът. А родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти…”

КП, Асен Генов: това сме го записали на politikat.net…

МК: …Какво правим? Ами значи този списък, за съжаление, е дълъг. Аз изпитвам в известен смисъл съчувствие към премиера, защото той се опитва да покрие абсолютно всичко! Ама не може така! Имах един случай, среща. В Плевен беше. Един човек, след срещата дойде, беше много активен по време на срещата, дойде след това при мен и ми бутна едно листче и ми каза: “Аз имам едно дело с един съсед. Той е забравил не знам си какво, нали…” Оплака се. Казвам: “Ама Вие сте се обърнали към съда?” Той каза: “Да!” Казвам: “Значи, там ще ви се реши въпросът. “Не, не, не! Искам да им се обадите!..” Викам: “Как ще им се обадя на съда?!” “Еми, ще им се обадите Вие, щото сте политик…” — попита той. Казах: “Не става! Аз не съм такъв политик.” И той каза: “Аз тогава ще отида при Бойко Борисов…” Казах: “Добре, 7 милиона и половина българи, от тях 1 милион да се съдят, и всеки ще отиде с листчето при премиера? Той какво ще направи?” Ето за това става дума! Ако искаш да правиш бизнес, ако искаш да вземеш обществена поръчка , просто не функционира така държавата. Така че, за здравеопазването… Здравеопазване и образование, това са икономически приоритети всъщност.

Аз много се надявам ние да направим един силен екип и в двете области. Имам предвид конкретни хора. Ние имаме много лекари и учители в сдружението и да предложим програма. Колкото повече хора я разпознаят и колкото повече партии я разпознаят, толкова по-добре.

АГ: Освен, че е икономическо, това все пак е и в социалната сфера. Аз съм срещал критични мнения по отношение на, ако говорим за земеделие, на квотите, които са договорени по времето, когато Вие сте участвали в преговорите. Например, критиката конкретно е за квотите за домати, сравнено спрямо Гърция, да речем, която освен всичко друго е и в криза. Липсата на квота за плодове, като крушите например…

МК: Ако нямаше да е обидно, щях да избухна в смях. Няма квоти! НЯМА КВОТИ! НЯМА КВОТИ! Разбирате ли? Има квоти за мляко и захар. Това е! Ако мие сме конкурентно-способни, ако ние имаме вътрешна организация на производителите на домати, те могат колкото искат да изнесат! Те просто трябва да си обработват земята. Плащанията са на ферма, на това, което притежаваш като земя, и да изнасят където намерят за добре!

Европа всъщност се отказва. Това е реформата в селско-стопанската политика. Европа се отказва от “давам ти еди колко си за производство…” Тя казва: “Давам ти обща сума! Ти реши какво да произвеждаш. И това е, което ние изпускаме година, след година, след година да подготвим производителите…

АГ: Тоест? Обвиненията са безпочвени?

МК: Абсурдни! Абсурдни! Абсурдни! На всичкото от горе, ние не успяваме това, което сме договорили да усвоим. Много ги обичам тези обвинения. Само си мечтая да седнем да говорим страница по страница…

КП: Може ли да се върнем на темата за икономиката? Вие казвате, че Ваша основна задача ще бъде да разчиствате пътя пред предприемчивите, за да може бизнесът да се развива. Въпрос на горещ обществен дебат е Плоският данък, който съществува в България. Имаме въпрос от фейсбук: Заможните и богатите в България плаюат най-ниският данък в Европа. Как това съответства на приноса им за обществото? И в този смисъл, има ли смисъл да говорим за данъчна реформа и по-специално за Плоския данък и Вашата идея в това отношение?

МК: Много хубаво! Ние го обсъждаме, аз слушам експертите и чувам данните, които те ми казват. Аз смятам, че когато си се възползвал от плюсовете на един икономически растеж, вдигал, вдигал, вдигал си доходите… Когато нещата вървят надолу, трябва да дадеш обратно на обществото. Аз лично смятам това за справедливо. Това е съчувствието, това е солидарността, ако щете! И, да! Европа има социална пазарна икономика, това е положението! Това не означава социални помощи обаче! Да сме наясно.

Аргументите ЗА: Когато е започнат Плоският данък да се упражнява, се е вдигнала много събираемостта. Тоест, престанали сме да извличаме извън страната през офшорни и не знам още какви компании това, което наистина се произвежда. Тоест, постъпленията в Държавния бюджет са били много повече. Това, според мен, е валиден аргумент, но трябва да намерим начин тези, които са по-добре икономически,  да окажат съответната помощ, било през данъци, било по някакъв друг начин…

КП: Конкретни идеи имате ли?

МК: Работим по тази идея. Но за мен посоката е много важна. Ако вие имате, през вашите медии, идея, която да обсъдим, ще съм ви много признателна.

Други неща за Плоския данък, които се аргументират, е, че ние не можем да администрираме така добре друга ҄данъчна таблица. Всъщност обаче държавата се е измъкнала от това и този Плосък данък не е кой знае каква добра новина за инвеститорите, български, чужди все едно, защото ние ги натоварваме с косвени тежести, било такси, било тежкият данък несигурност, било корупция… Какво го интересува, че имало Плосък данък един човек, който е вложил малко и средно, ето тук има среща с Българската соларна асоциация. Но! Това е сдружение с нестопанска цел на инвеститори в малки и средни фотоволтаични централи. Малки и средни. Те казват: “Какво ни ползва каквото и да било от обещанията за ниски данъци, след като те ни взеха бизнеса?“.. Просто, с една хубава законодателна промяна всичко, което са инвестирали хората чисто и просто изчезна.

Добре. Искаш да променяш политиката. Решаваш. че това не е посоката. Първо, не държиш на обещанието на българската държава. Независимо кое е правителството, българската държава е това, което има значение. И второ, не даваш поне един спирачен път от 5 години, тези хора да могат да направят нещо. Това е абсолютно безотговорно. С какво да ги убедим сега? С Плосък данък?! Ми те ще ни се изсмеят!

Аз имам друга любима идея, за която не съм хвалена от икономическия екип. То е да има по-ниско ДДС на храни, лекарства и учебници. И тук отново аргументът не е по същество. Казват, ҄ще бъде като с пилешките бутчета в началото на демокрацията, които са били с различно ДДС. Всеки знае в Министерство на финансите тази история. Всичко се е внасяло по този начин. Значи ние пак опираме до въпроса с администрацията. Ако ние нямаме работеща администрация, ние никога няма да можем да въведем най-добрите социални практики, икономически практики. Значи, не трябва ли да кажем на администрацията, аз много се изкушавам да използвам пак челен европейски опит. Там нищо не се въвежда от един ден за друг, но се казва: “След 5 години ние ще имаме различни ДДС-та по 1, 2, 3… Бъдете така добри да си обучите администрацията.”

Защо години наред в България не се свързват митниците с НАП? Защото не можем? Защото ни се е счупила дискетата, както Вие казахте? Не! Това е смешно, но така се лови риба в мътна вода и всички го знаем…

АГ: Това което Вие споменахте за малките фотоволтаични, сдружението или както се нарича… Аз съм чел и слушал интервюта с представители на сдружение, грубо казано, на фирми, работещи в сферата на дървопреработвателната индустрия. Тяхното мнение в момента е същото. Този закон, по този начин, ако беше влезнал в сила, щеше да повлияе на бизнеса на фирми с най-малко 30 хиляди души. Тоест, отново малкият и среден бизнес щеше да бъде обезглавен. Това се прави от сегашното правителство. Живот и здраве, най-вероятно, политическата формация, която Вие представлявате, ще има достатъчно адекватно представителство в следващия парламент. Какви биха били евентуално допирните точки между вашата и тази политическа сила, която ушравлява в момента и унищожава малкия и среден бизнес?

МК: Знаете ли, аз си зададох един шокиращ въпрос между 1-вия и 2-рия тур на президентските избори. На първия тур видяхме огромни кражби. И на втория, де, но на първия още повече!

АГ: На гласове?

МК: На гласове… Имаше едни мъкнения с чували, имаше един инструктаж как се купуват комисии и т.н… И голяма изненада, че аз не исках да имам нищо общо с двете партии. Казах, че първо, няма да тръгна да търгувам с гласовете на хората, и второ…

АГ: ГЕРБ и БСП?

МК: Да… Че до вчера са ме лъгали, до вчера са купували и са си разпределяли гласовете, които са били за мен и аз на следващия ден ще кажа: “Ама така ли, много хубаво! Давайте да се прегърнем и да вървим нататък…” Трябва да има санитарен минимум от спазване на правила, за да мога изобщо да ги погледна сериозно. Гледам ги. Гледам ги в момента…

АГ: Тоест, коя би била, според Вас, от гледна точка на този “морален борд”, от гледна точка на този граждански коректив, за който говорихме в самото начало, коя би била по-здравословната позиция на евентуалната формация, извинете за сравнението, “Меглена Кунева”, в 42-то Народно събрание? Във властта или в опозиция?

МК: Ми, аз мисля, че отговорих. Властта е… играчка за малки деца. Ако възприемаш властта като “Аз мога да уволнявам и назначавам и ще кажа кой ще бъде митничар, това е изключителна загуба на време, и то за цели 4 години от иначе краткия човешки живот… Ако обаче можеш да направиш нещо, с което да те запомнят за добро, тогава да.

Аз изключително се притеснявам, че толкова много тръгнаха да си приличат партиите. ҄И няма да спра да го говоря. Единствената ми молба е, за да не попаднем в  някакво тресавище, да има хора, които да ни завръщат. Всъщност, моето доверие е дадено. То е към хората. Не мога в момента. Иска ми се да кажа хубави думи за някоя партия, да кажа това беше принципна позиция, много добре направихте…

АГ: Аз това го разбирам като, по-скоро, че по-успешна би била позицията на формацията в опозиция?

МК: Да видим… Аз не искам да спирам състезанието между партиите. Да могат те да търсят, на принципна основа, коалиционен партньор. Нека се състезават! Нека се състезават и за гласа на хората, и за гласа на тези хора, които ще подкрепят нас…

Следва продължение!