30 Oct 2013, 3:11pm
Интервюта обещания
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Йорданка Фандъкова

    Йорданка Фандъкова пред politikat.net

    Йорданка Фандъкова даде интервю за politikat.net
    (Това е съкратен вариант- резюме на интервюто с Йорданка Фандъкова, направено от politikat.net. За точни цитати, моля използвайте видеоматериала)
    00:28 Кой е най-големият проблем на София и може ли кметът да го реши?

    В момента най-актуални предизвикателства са проблемите с настаняването на бежанците и интеграцията на бежанците, сподели Йорданка Фандъкова. Бежанците са грижа на държавата, но софийският кмет има задачата да осигури спокойствието и сигурността на гражданите в столицата. Центровете за бежанци са открити набързо в София, без съгласуване с общината, подчерта Фандъкова.
    2:30 Защо бежанците се намират в София и защо центровете за бежанци се намират в София?
    Това е решение изцяло на правителството, обясни кметът на София. След като започна настаняването на бежанци, се проведе среща с министъра на вътрешните работи и втора среща на премиера Орешарски с кметовете на общините, където се настаняват бежанци. Сградите не бяха готови да приемат бежанци, а и трябваше да се проведе подготовка на хората там, където ще се настаняват бежанци. Важни са разговорите с местни хора, защото те посочват както проблемите, така и решенията.
    4:20 Коя част от грижата за бежанците се пада на общината?
    Общината отговаря за всичко извън центровете, поясни Й. Фандъкова. Докато те са вътре, общината няма правомощия, а и ресурс. Съдействаме на Агенцията по бежанците, за да се получи по-добра  организация на работа, каквато изцяло липсваше в самото начало. Поискахме отговорници, коменданти и здравно обслужване, каквито нямаше в началото. В общината е пристигнал екип от Италия, с богат опит от работа с бежанци и те са дали висока оценка на това, което се прави в София. Около центровете е оправено осветлението, има видеонаблюдение, изпратени са патрули общинска полиция, които да следят за реда. Мерките са накарали хората в районите на убежищата да се чувстват по-спокойни.
    06:00 Какъв е общият брой на бежанците в София и как очаквате да нараства?
    Общият брой в София е над 4200 бежанци, в т.ч. 2100 в трите центъра, но освен тях, над 2000 са на „външни адреси“ и този въпрос е поставян често от общината към МВР. При идването си,  те отсядат при роднини, но често дават адреси на хостели и хотели. Вече са се появили проблеми, наскоро Фандъкова е давала обяснения пред СОС за инцидент в район Възраждане. Има места, например, в центъра, пред Централна баня, където бяха поискани полицейски сили и осигурено видео наблюдение и осветление.
    8:15 Как ще се развият нещата с бежанците, предстои  ли откриване на нови центрове?
    Зам. министърът на МВР е поел ангажимент да не се разкриват нови центрове в София, защото центровете в София са с надвишен капацитет. След получаване на статуси на бежанци, част от тези хора ще останат в България и има риск да останат без подслон. Полагаме специални грижи и за бездомните българи; Открит е кризисен център от две години; Ще се изгради още един такъв център, с цел да се увеличи капацитета.
    Поискано е пренасочване на средства от министерството на социалната политика.
    10:20 Каква е координацията между местната и централна власт? Съществуват ли точки на напрежение?
    Работи с трето правителство – отговори кметът на София. Изпълнението на програмите зависи в голяма степен от министерствата. Министрите трудно биха пренебрегнали интересите на близо 2 милиона софиянци. Земеделският министър възприе идеята за наредба, която да направи изграждането на приюти за кучета по-евтино. Здравният министър реагира доста нервно на въпроса на кмета за по-добрите здравни грижи за бежанците в центровете, за радост това вече е отминало. Имаме различна координация.
    12:40 Дали премиерът е по-склонен да се среща с кметове, които са избрани от листите на партиите, подкрепящи управляващите?
    Ако говорим за инициативата на кабинета, може би имате основение, потвърди тя, но среща не е отказвана на кмета на София. Притеснително е законодателството и начина на приемане на закони, засягащи общините. Законодателната власт недооценява факта, че общините трябва да са част от дискусията, особено при решения, засягащи техните бюджети. Една изненада е законът за местните данъци и такси, където част от решенията не са лоши, но ние ги разбираме от медиите. Данъкът върху колите, който е местен данък, се предлага промяна с която над 150,000 коли в София ще са с два пъти по-висок данък от тази година. Не приема извинението, че повишаване на данъка е в полза на общината. Политическата отговорност от такива действия е на кмета и общината. Това са автомобили, произведени преди 2000-2003.
    16:50 Наистина ли има 130 проекта за 4 милиарда лева, които ще бъдат финансирани чрез еврофондовете и които ще бъдат управлявани от централната власт? Иам ли заложени някакви подводни камъни в това финансиране?
    Тези проекти няма да бъдат финансирани само чрез оперативните програми. Те ще получат финансиране и от общинския и от държавния бюджет. В момента е изключително важен период – в момента се изработват правилата, по които ще се отпускат пари по следващия период до 2020г. Така ще се разпределят бюджетите на различните ОП. Проектите на София са представени и най-големите имат подкрепата на Европейската комисия за приоритетните проекти – 3ти метродиаметър, втори етап на проекта за интегриран градски транспорт, проектите за енергийната ефективност на сградите, инсталация в ТЕЦ София, която да оползотворява горивото от завода за отпадъци, което ще намали нуждата от газ с над 10%.  Фандъкова настоява да намерят и прави всичко възможно тези проекти да намерят място за финансиране, но не зависи от нея.
    22:10 Какъв беше ефектът от централизацията на местната власт в София, чрез отмяната на изборността на районните кметове?
    Досега не е имало реална децентрализация, сподели Фандъкова. Въпросът е в правомощията и бюджета. Преди се прехвърляше отговорността между районните кметове и голямата община. Привърженик е на децентрализацията. Изборът на районни кметове е добра идея, но трябва да бъде разработена системата. Трябва да има районен кмет със собствен бюджет, контролиращ орган, подобен на СОС за голямата община, избрани от гражданите и ясни отговорности на голямата община и районите. Това би било сериозна децентрализация. Другото е имитация. Кметът би подкрепил пълна децентрализация, но трябва да се види колко ще струва. Да се види колко съвета са нужни. Средният вариант е неработещ: избран кмет, но без правомощия.
    28:08 За властта на кмета и диктува ли му СОС какво да прави?
    В голяма степен е истина, защото решенията се вземат от ОС. Въпросът е в силата на кмета и на екипа му, да защитят програмата и бюджета си. ОС ако реши да бламира кмета – това е възможно. Кметът работи с всички съветници в ОС и с гражданските организации. В момента работи добре с ОС. Може да реагира и може обаче да връща решения.
    30:20 Има ли напрежение за кмета, свързано с протестите срещу кабинета, особено, във връзка с това, че общински съветници от една от управляващата пртии могат да бъдат свързани с манифестациите?
    Политическото противопоставяне съществува и това е нормално е. Добра е работата по отношение на града. Там се работи с аргументи. И през февруари, и сега, кметът е убедена, че законите трябва да се спазват и да се защитава здравето и живота на гражданите. Във връзка със сегашните протести имаше сериозен натиск, особено първите 2 месеца, сподели тя – ежедневен натиск за забрана на протестите. Забраната би означавала заповед към полицията да разпръсне с всякакви средства протестите, а формална причина за забрана няма. През последните години, светът съществува при различни условия. Трябва да се преработи законът, ако не е съвършен, вместо да се търси конфронтация. През месеците се насаждаше конфронтация – София-провинция, млади-стари, умни и не толкова умни, интелигентни и не толкова интелигентни… Това е опасно.
    34:30 – Вярно ли е, че ако общината не намери 1 милиард лева, е възможно да загубим голяма част от парковете в София?
    Има гласуван закон, още отпреди Фандъкова да стане кмет. В момента се изготвят подробните устройствени планове на районите в София. Приемат се бавно, защото се обсъждат много дълго. Това е дълъг процес, който върви и който е гаранцията да не може всеки да прави каквото си иска в неговото място, както в миналото се е случвало на много места – „Южен парк“, южните квартали, и се построиха много сгради без канализация и инфраструктура. Проблемът е изключително сериозен и той е по–скоро финансов. След изтичане на 15–годишния срок, соствениците ще могат да претендират за тези средства (обезщетения) Реституцията в паркове, междублокови пространства, дворове на училища. Конкретният случай в Южния парк – спряно е изливането на фундамент, защото мястото е било за спорт и атракции и не може да се строи. Вълната от обезщетения вече е факт и с наближаването на края на 15–годишния срок, Застрояването . Това са огромни средства, но се създава екип, който да разрешава тези проблеми поетапно. Тези средства ще дойдат от местните данъци, но те  трябва да отиват и за чистота, и за улиците, така че   за реституцията в парковете.  Промяна в предназначението не може да стане. Законът, който рехгулира това е приет преди тя да стане кмет.
    39:49 Дали тези, които претендират, са физически лица, или по някакъв начин исковете се подават от фирми?
    Има както физически, така и юридически лица. Но този проблем рано или късно ще почука на вратата на общината. това са много конфликтни въпроси и тя се занимава с подобен казус в Слатина с ясен собственик на детска площадка, който има право да строи и хората, които искат площадката да остане. Това са неща, завещани от предишни управления в общината.
    42:32 За витошките квартали на София, които са с недоразвита инфраструктура – транспорт, селски рейсове, канализация.
    Всички квартали на София и в столичната община и селата и три малки градчета има много сходни и много различни проблеми за решаване. Както има улици с дупки, така има и без дупки. Започнали са да ремонтират и тротоари, капка в морето на фона на общия обем. Много ясно приотизиране и то реално което да позволи да се решават проблемите. Първият за решаване проблем е канализацията. Сблъкваме се с презастрояването и отчуждаваенето. Необходимо е общината да изкупи терените, а това иска финансиране. В началото на мандата 30% от територията без канализацията – 82км, 79км канализация. Успяват да защитят проектите по околна среда и са заложили в инвестиционните програми на Софийска вода, стигнахме до вътрешнокварталната канализация. Още отсам околовръзстното правят
    За градския транспорт – това не са селски автобуси, а автобуси, на база разчет за броя пътници, които пътуват в тях. Четири – пет години не са променяни цените на билетите, докато цените на горивата са скочили, а градският транспорт за да съществува, той трябва да бъде ефективен. Разписанията се спазват за районите, в които няма задръствания. Имала е конкретни запитвания за северните райони и са реагирали. Това което е проблема все още е старите автобуси. Миналата зима са постъпили много сериозни оплаквания за неотоплени автобуси. Поискала е да бъдат сменени – сменили са се с топли, но малки. Кандидатствала е за подмяна на автобуси и подмяна на трамваи. Вече трябва да идват новите тролейбуси, които трябва да сменят новите.
    48:09 Предвижда ли се разширение на трамвайната мрежа?
    Метрото е приоритет, което означава, че там откъдето минава метро, отгоре няма да минава трамвай. Има идеи за разширяване на трамвайната мрежа, например по ул. „Тодор Каблешков“, но това няма да стане скоро, защото е необходима сериозна подготовка за това. „Тодор Каблешков“, вътрешният ринг, пробивът е приоритет, за да може той да се изгражда е в центъра на вниманието на кметството, но изисква много средства, включително за отчуждителни процедури. Разширение ще има на  „Цар Борис III“ до „Бъкстон“, там има една много сериозна тапа.
    50:52 Кога и къде ще бъде следващото разширение на метрото?
    Приоритетните направления са Бизнес парка, летището, спирката на ул. „Сребърна“.
    Това са отсечки, финансирани от този програмен период. Напълно е готов проекта за трети метродиаметър, заложен в следващия програмен период 620 млн. евро и почти договорени с програма транспорт. От театър „Зад канала“, до Красно село  и ул. „Житница“ още следващата година да започнат процедурите, като след 4–5 години строеж диаметърът ще бъде 8,5 километра, от общо 16 км нови отсечки.
    53:27 Страшно много грозни сгради се появиха, т.нар „мутробарок“. Как може да се запази културно–историческото наследство?
    Има много примери за застрояване и презастрояване, които са наследени от предишни администрации. Много бомби са заложени в годините назад, които няма как да бъдат спрени. Голяма битка за къщата на Яблански и се видя какъв ефект имаше.
    Има издадени предписания на собствениците и постепенно ще бъде намерен този механизъм тази историческа част на града, за да можем да запазим тези сгради. За съжаление, това, което се е случило и което е подготвено да се случва не винаги може да се предотврати, отбеляза Й. Фандъкова
    retweet Интервю с Йорданка Фандъкова

    Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС

    notev komitata 300x173 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСРазговор на www.politikat.net с депутатите от 41-то НС В. Методиев (ДСБ) и Явор Нотев (Атака) в качеството им на членове на под-комисията за контрол на СРС.

    На 05 април 2013 Черната котка се срещна с двама от петимата членове на (накратко) Парламентарната под-комисия за контрол на СРС Веселин Методиев от ДСБ и Явор Нотев от Атака. Двамата са били председатели на комисията на ротационен принцип. Разговора с тях води Константин Павлов – Комитата.

    В самото начало, Константин Павлов – Комитата акцентира върху това, че “всичко се случва след запетайката в чл. 32, ал 2 от Конституцията – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.” Той зададе въпроса дали е оправдано това изключение. Дали случаите, след запетайката, служат на общественото благо и дали са оправдани, попита Комитата.

    В отговор, Явор Нотев коментира, че е имало дълги наблюдения дали всичко е “след запетаята”. Според него, направени са предложения за това, как употребата на СРС да бъде сложена на здрава основа и да не поражда скандали и подозрения, но в Парламента не е достигнала политическа воля, време и желание промените да бъдат приети.

    В. Методиев подчерта, че един от структурните недостатъци при употребата на СРС е, че този, който ги иска, той ги прилага и разполага с тях. Ролята на съдията е само като контрольор. Целият процес е изцяло вътре, в МВР и министъра. Искането за СРС се поражда вътре, във МВР и понеже ВМР е йерархична структура, подчерта Методиев, възниква безпокойство и съмнение, че това искане се е породило със знанието на министъра. Ако министърът, който и да е той, обяснява това неубедително, тогава се ражда съмнението.

    Методиев и Нотев се съгласиха, че трябва да има реформа и тя трябва да е на законово и институционално ниво. Системата трябва да бъде разделена, според депутатите от 41-то НС. Не може поръчващият да е изпълнител. Опасността от корупционна практика, коментираха те, е 100%. Министерство на правосъдието, или агенция към премиера, или друга структура, извън МВР, могат да поемат изпълнението на поръчката за СРС.

    В отговор на въпрос как под-комисията с 5 члена събира и обработва данните са СРС, В. Методиев обясни, че голяма група експерти от регионалните дирекции на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда проследяват движението на документацията и всички порочни практики са известни и изнесени от под-комисията.

    Явор Нотев подчерта, че действията по искане на СРС, по тяхното прилагане и резултатите от приложените СРС са, образно казано, “капитал” — тяхното съхранение и унищожаване е в контрола на МВР и това прави нещата още по-убедителни, когато се твърди, че съответното звено трябва да се изнесе извън МВР.

    По отношение на контрола на употребата на СРС г-н Нотев подчерта, че следа при употребата на СРС винаги остава и тя може да бъде видяна примерно при работата на мобилните оператори.

    Явор Нотев коментира и, че често практиката при СРС изпреварва нормативната уредба, но има закони, по които да се наказват такива престъпления.

    Коментирайки трикратното нарастване на броя на СРС за периода 2008-2010, Веселин Методиев отбеляза, че ако покачването е било съпроводено с мащабни акции и удар срещу престъпността, тогава всеки щеше да каже, че е естествено. Лошото в случая, според него, което рефлектира върху Цветанов и Борисов, е защо при такова увеличение и размах на най-мощния, краен инструмент, няма резултат. Проблемът не е в това, дали “здравите момчета с бръснати глави и джипове” ще попаднат в кръга на увеличения брой, а когато под знаменателя на националната сигурност се атакува политическият свят на България или “опиниън мейкърите” — журналистическият свят, авторитетите на обществото. Тогава нещата придобиват изключително уродлив вид, според депутата.

    Според Нотев, при т.нар. случай “Тановгейт”, СРС са използвани по конкретно дело в южна България, което още не е приключило. След продължителен период на дискусии, каза Нотев, дори министър председателят заяви, че това са автентични записи.

    Той поясни, че лицата, които са могли да изнесат информацията са били поименно известни на тогавашните премиер и министър на вътрешните работи. Премиерът, каза той, беше в една изключително некомфортна позиция да казва едно, после друго и т.н., да не говорим за оценката на неговите думи за поставяне на чадър при данъчна проверка на определен бизнес. Очакванията, според Нотев, бяха, че лично засегнатите субекти, които имаха целия властови ресурс ще направят така, че този, който си е позволил тази дълбоко засекретена информация да бъде изнесена, да получи оценка за своето поведение — да бъде предаден на съд и осъден. Това не се случи, делото е прекратено. Извършителят не е установен, въпреки че предполагаемият извършител неофициално си е признал. Производството срещу служителя, който изнесе информацията е прекратено. Това е един тежък пробив в сигурността на системата и той се отнася към страхотен недъг и проблем, който трябва да се обозначи и да служи за пример какво трябва да бъде преодоляно.

    До такива действия не се стигна и нещата замряха. Комисията имаше доклад. Всички в комисията са се обединили, казва Нотев, но нищо не последва, въпреки персоналния ангажимент на премиера.

    Веселин Методиев поясни, че лицата, виновни за изтичане на СРС в скандала “Ало, Ваньо”, продължават работа без едно административно наказание.

    По отношение на вероятността да възникнат 100 нови Уотъргейт скандала, бившият депутат от Атака, Явор Нотев, поясни, че в момента нямаме гаранция, нито законова, нито по отношение на действащата администрация, независимо от това, че в момента имаме служебно правителство. Той посочи, че под предлог разследване на стопанско престъпление на съсед всеки може да бъде подслушан и проследен. Нотев посочи, че в момента разчитаме само на високия морал, в чието присъствие не можем да бъдем убедени.

    Отговаряйки на въпрос, Явор Нотев обясни, че няма гаранции, че няма да се злоупотреби със СРС в полза на някоя политическа партия.

    Веселин Методиев пък посочи, че в момента всеки може да се информира от Интернет каква техника е необходима за подлсушване и, че в България има хора, които могат да си платят и да наемат други, които да извършат за тях незаконно подслушване.

    В отговор на въпрос дали събраните със СРС материали се унищожават, Явор Нотев отговори, че в момента няма как да се гарантира, че материалите се унищожават. Тази информация може да се използва за изнудване, посочи той.

    notev metodev 300x172 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСДвамата гости на politikat.net се съгласиха, че са необходими сериозни промени на закона за СРС до степен, да се наложи дори написването на нов закон.

    По отношение на сигурността на събраните материали В. Методиев коментира, че да се изнесе копие от СРС от служба СДОТО на практика невъзможно. Но от другите полицейски служби и от другите служби за сигурност, според него, се оказва че съвсем спокойно изтичат се правят копия. Според него, важно е звеното да бъде опазено и институционално. Да не бъде подлгано вътре в министерството на политически натиск.

    Явор Нотев коментира, че е обсъждано до каква степен магистратът, даващ разрешението трябва да бъде запознат с конкретния казус вместо да бъде само регистратор. При евентуални промени, според него, ще се наложат известни промени в НК, в НПК и в Закона за МВР. Имало е спор в Народното събрание, който не е получил разрешение, по отношение на това, кой да подписва исканията за СРС – министърът или главният секретар на МВР.

    На въпрос за странните законодателни инициативи и тяхното анонимно появяване, Веселин Методиев отговори, че няма анонимни чиновници, които изработват експертиза. Зад анонимните чиновници се крие фактическа воля на народни представители, коментира Методиев.

    Към края на разговора Веселин Методиев и Явор Нотев обсъдиха новата концепция на Главния прокурор Цацаров и инструкцията на съдия Янева как да бъде отчитана “по-лицеприятна” статистика, като се вземат предвид разрешенията за СРС на дадени личности, а не броя на употребените технически средства. Според В. Методиев, броят подслушвания на даден телефон може да бъде изискан и съобщен от Комисията на обществото, а Нотев успокои гражданите, че въпреки, че начинът на водене на тази статистика събуди известен спор, той е довел до това комисията да иска и двата показателя – брой лица и брой технически средства. От комисията обърнали внимание на госпожа Янева, да не се променя в движение начина на водене на статистиката, коментира Нотев.

    На въпрос на водещия Константин Павлов какво ще се гарантира, че ако сега, по време на предизборната кампания и изборите, има злоупотреба със СРС, това ще бъде установено и преследвано по съдебен път, Веселин методиев обеща, че действията на ДСБ ще са в зависимост от броя на депутатите, които ДСБ ще има, но той гарантира, че съществува възможност за контрол и проверка на използването на СРС в предкампанията и кампанията. Според него, това е съвсем ясна и постижима цел, а експертизата на хората, работили в подкомисията, е достатъчна такава проверка да бъде напарвена. Според Методиев, най–късно есента на 2013 всичко може да бъде прегледано и установено.

    Явор Нотев изтъкна, че именно при тях двамата като ротационни председатели на Подкомисията, са се случили най–положителните неща в работата ѝ, докато когато Подкомисията се председателства от управляващата партия, нещата се завоалират и забатачват.

    Веселин Методиев пое ангажимент от името на Демократи за силна България, че в следващия парламент, независимо дали ДСБ ще има 12 или 25 депутата, ще предаде опита си на колегата си, който ще го наследи в комисията, за да бъдат гарантирани правата на гражданите.

    В самия край на разговора двамата депутати от 41-то Народно събрание се съгласиха, че е постижимо и е въпрос на време да бъде направен регистър на СРС в България.

    Вижте цялото интервю тук:

    retweet Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС
    2 Jan 2013, 1:54pm
    обещания
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Politikat.net ще съдейства за покаянието за неизпълнените обещания на кабинета

    bb pokayanie 300x225 Politikat.net ще съдейства за покаянието за неизпълнените обещания на кабинета

    Покаяние. Снимка: Стандарт

    Уважаеми г-н премиер,
    Уважаеми господа министри,
    Колеги от прес-клуба на ГЕРБ,

    Ние  от фондация “Четиринадесети януари” с интерес научихме от медиите, че премиер-министърът, г-н Бойко Борисов е разпоредил на министрите, които не са изпълнили обещанията си, да се покаят.

    Разбираме, че датата на покаянието ще бъде 14 март 2013 (Сирни заговезни).

    Водени от своя граждански дълг и работата си по проекта за отговорни политики, прозрачност и отчетност на управляващите, ние от фондация “Четиринадесети януари” предлагаме своите скромни усилия и услуги на кабинета на Република България и се наемаме да извадим всички обещания, с които разполагаме в базата данни на www.politikat.net, включващ разделите “Истинометър” и “Ветропоказател” — изпълнени с обещания и становища на управлавящите от ГЕРБ, а и от други политически партии.

    Ние от фондация “Четиринадесети януари” сме готови да предоставим и списък с обещанията лично на господин премиера, включени в раздела “Бойкометър” на администрирания от нас сайт.

    Фондация “Четиринадесети януари” и проекта www.politikat.net се ангажира да предостави на политическа партия ГЕРБ и лично на премиера на Републиката списък с обещанията на министрите и министър-председателя, от началото на мандата до датата на покаянието, така, че те сами да могат да се отчетат и покаят за неизпълнените от тях обещания пред електората.

    С уважение,
    Фондация “Четиринадесети януари”
    www.politikat.net

    retweet Politikat.net ще съдейства за покаянието за неизпълнените обещания на кабинета

    Първа част на разговора с премиера Борисов

    (Големи благодарности на Виктория Ванчева, за безценната помощ по свалянето на текста от този разговор)
    Севделина Арнаудова: Много се радваме, че сте тук, защото хората си мислеха, че сме ви обявили война, точно обратното.
    Бойко Борисов: Само, дето се вика за „добре дошли“, да се знае че сме ви поканили, да не чуя някои глупости след това, защото от всичко ме е страх вече, в тази посока. А защо? Първо, да ви кажа, че ние сме поласкани, че сте измислили Бойкометър. Ако се върнете назад, сигурно има възможност и за предишните правителства да се да се направи – Станишометър, Царометър, Костометър… Написаното остава, думите отлитат. Така че, може да се види и да се направи. Но фактът е, че е направено за нас и между другото, целта на тази среща е, действително, до този момент, ние ви приемаме като един коректив.
    Но, много ми се иска, да можеме да обясниме на хората – първо, по какъв критерий, как ги събирате обещанията – дали от нашата програма, дали от наши изказвания, дали от нали, от зададени въпроси, прогнозно, защото нали, ако те хванат в движение, не можеш да отсечеш дата и месец точно. Казваш примерно юни, пък то става юли. Това неизпълнено обещание ли се води, как се води? Ако, примерно, ако в една държава никога не е имало магистрала, а се забави с 12 дена, вследствие на това, че сме хванали нарушители, което за пръв път се случва, между другото и 17 километра готова магистрала, 17 км, я разрушиш оттново, за да направиш, да дадеш на хората качествен продукт, дали се води неизпълнено обещание, за да може тези натрупвания…
    От една страна вие си вършите работата, това е модерно… Интернет обществото се развива, за радост страхотно, но просто, понеже се спекулира с вашите данни, да кажем на хората – ето как се мерят и, ако искате, на един период от време – дали три месеца, шест месеца, година ви каня, ето така, даже днеска сме с двама-трима министри, ще дойдат, освен Добрев, на Дянков и Цветанов съм казал, може да ви направя среща с кабинета. Идвате на един Министерски съвет, се разбираме и казваме – дали сте 50 обещания, в момента са 30, 20, 5 изпълнени, но от 400 обещания, както цитира Станишев, десет да сме изпълнили, просто това не може да е вярно.
    А.Г.: Може би трябва ние да обясним малко.
    Б.Б.:Добре дошли, това е целта на разговора. Не да каже някой, притискали сме ги, точно обратното. Аз след малко ще кажа още няколко думи, но да ви дам и думата на вас.
    А.Г.:Не сме се чувствали по никакъв начин притиснати, по тази причина от самото начало кореспонденцията с пресцентъра на ГЕРБ, ние публично декларираме своите действия, именно за да избегнем спекулации на тази тема. Въпросът, който вие поставяте, е актуален. Питали са ни не един път, и друг път са ни питали, защо не мерим примерно Станишев, Костов, Симеон Сакскобургготски. Въпросът е, че ние започнахме..
    Б.Б.:Защото трябва да мерите мечти!
    А.Г.: Ние започнахме в един определен период от време. Две хиляди и девета година се роди идеята, като комплимент вероятно ще го приемете – видяхме един сайт – Обаметър, който мери обещанията на Американския президент Обама, решихме да го репликираме в българия, и логично е под нашия обсег да попадат тези, които разполагат с властовия ресурс, и това е управляващата партия… дали това ще е ГЕРБ, дали това ще е която и да е била друга, нали, ние тях. 2013, когато има друго парламентарно мнозинство, без значение кой ще управлява, ние ще продължим нашата дейност, дали ще се казва отново „Бойкометър“, дали ще се казва еди-как-си-метър, това е въпрос единствено на бъдеще време.
    Б.Б.: Това е много лично.
    А.Г.: Не влагаме нищо обидно в това, просто използваме едно обръщение към премиера, което е популярно в медиите, така или иначе. Искаме да зададем въпроси, които са свързани с обещанията категорично и които са убегнали от така, мейнстрим, от основните медии, които осведомяват българското общество. Ако този формат за вас е приемлив, аз ви предлагам да започнем по обещанията, да ги коментираме едно по едно.
    Б.Б.: Да. Защото и днешния ни акт е също една демонстрация на… Не е имало по-отворено правителство. Не е имало по-демократично правителство. И аз реагирам в момента, защото се опитват, с такива, малко ченгеджийски хватки и мероприятия да изкарат, че има едно гражданско общество, което се противопоставя на нас. А то е точно обратното. И ще дам няколко примера, които са най-красноречиви. И във всичките, ние сме се вслушали в гражданското общество и сме взели веднага, като управляващи, категорични решения. Генномодифицираните храни, помните –  коя партия кое мнозинство, кое правителство със закон ги забрани. ГЕРБ. Когато имаше проблем с това куче, където му бяха отрязали краката… Природозащитниците поискаха, ние веднага в парламента го направихме, да го приемем на закон. Когато възникна проблема с шистовия газ… страхове на хората, отменихме решението, мораториум. Защото, винаги съм считал, че правителството не е избрано за четири години и може да си прави каквото си иска. Напротив, ежедневният диалог с хората ни е важен. Затова, давам конкретни примери. И то, говорим за договори, говорим за взети решения. Тежко е да ги развалиш, в половината сме в съда заради тях, особено за шистовия газ. АКТА. Ние бяхме първите, които го забранихме, първи взехме това решение. Месеци след това Европейския парламент го гласува. Първата държава, в която излязох и казах в парламента „Бъдете спокойни“. И дойдоха тука, даже съм им забравил имената, момчета, които представляваха Интернет обществото тогава, им казах и тогава на един лист им подписах – това ще бъде взето като решение в парламента. Идете и си бъдете спокойни. Факт е, че нашето правителство го направи. Факт е, безспорно. „Бургас– Александропулис“ беше подписан, много тежък проект. Нашето правителство спря този безумен за екологията на Черноморието проект. „Белене“, от 2006 година го търкаляме. Ние взехме тежкото решение в Парламента. Дори за съмнение в един текст, за лобизъм в Закона за горите, след среща с еколозите, изтеглих закона…
    А.Г.: Ако искате все пак да се върнем…
    Б.Б.: Не не, окей. Само искам, понеже много от вашите Интернет потребители са точно от това интернет общество. И, когато фактите говорят, коментари няма.
    А.Г.: Точно това ви предлагаме да коментираме, фактите.
    Б.Б.: И, освен АКТА, освен „Белене“, всички наши строежи – на жп линии, на магистрали, са абсолютно съобразени с екологичните и на археолгичните искания на тези общества – от блатните кокичета до птичките на „Тракия“.
    А.Г.: Сега господин Борисов…
    Б.Б.: При положение, че толкова много неща в тази посока сме направили, някой като изкара че е видите ли по-гражданин от нас и по-демократ от нас, просто не е вярно.
    А.Г.: Ние не искаме да вкараме разговора в политическата плоскост на говоренето, какви аргументи – леви или десни в Парламента ползват на основата на данните в нашия сайт, това е техен проблем, ние не сме свързани по никакъв начин, нито със сини, нито с червени, или с други цветове в парламента. Аз отново ще ви помоля да се върнем към конкретните теми на обещанията. Например, споменахте АКТА. Какво ще бъде реакцията на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, по отношение на ратифицирания, подписания, на подписаното споразумение, в контекста на това, че Европейския Парламент отхвърли АКТА преди няколко дни на гласуване?
    Б.Б.:Същото.
    А.Г.: Подписът ще бъде ли оттеглен от споразумението?
    Б.Б.: Разбира се,
    А.Г.: Ще бъде оттеглен подписа
    Б.Б.: И е факт, че още от първия момент, ние го спряхме.в този момент…България беше първата може би, Това е начина по който И нашите евродепутати гласуваха и завчера „против“. Така че, това са процедури, затова тук съм поканил и някои колеги министри, всичко това сега в Парламента нашата парламентарна група ще го доведе докрай.
    А.Г.: Понеже вие зададохте въпроса как събираме. Ето един пример за това как ги събираме – аз ви попитах конкретно какво ще стане с подписа, Вие казахте „разбира се, ще го оттеглим“ и това нещо ще го отразим следобед, като…
    Б.Б.: А иначе, че сме го спряли ACTA и всичко това, как го водите – „изпълнено“ ли е, или „неизпълнено“?
    А.Г.: Това е факт. На сайта ако има данни, това е факт те са отбелязани със сигурност като изпълнени, както например е изпълнено обещанието за тотална забрана за пушене на обществени места. Това е отчетено при нас като изпълнено обещание.  Второто нещо, което споменахте във вашите думи, беше свързано с „Белене“. Аз си спомням, и при нас е отбелязано едно обещание, мислья че вие сте го дал като премиер на РБ, че „Белене“, мисля че вие сте го дал като премиер на република България, че Белене ще бъде приключен правно, казусът „Белене“ ще бъде приключен, до април 2012г., дано да не греша месеца. До този момент, нямаме информация, че „Белене“ е приключен документално и юридически като казус. Какво е актуалното състояние на въпроса „Белене“, на случая „Белене“?
    Б.Б.: В момента водиме две съдебни дела – едно в Париж, едно в Женева.  Актът на Парламента и решението на МС са документално решение на този проблем. От тук нататъка са технически и технологични действия, които в момента между МИЕТ и НЕК, от една страна, със съответно „Росатом“, вървят към приключване на проекта. Защо това не може да се каже от днес? Да, днес това обещание ние сме го приключили. Ние сме, и в Парламента, и в Министерски съвет сме казали „Не“  на този проект в този му вид. Това не може повече тука да се променя. Технологично, може и години да го търкаляме, защото ние в момента сме взели решение, направихме проектна компания, правиме, искаме този реактор, който е платен, почти, сега, да не се връщаме в историята, да го преместиме на Козлодуй. За това водиме Кореспонденция с ЕС, с руснаците, с фирми, които могат да направят така наречения „хибрид“, на базата на руския реактор, да му направят контурите, електрониката, стендовете за защита, всичко това, което е, за да имаме един надежден реактор – седми, в АЕЦ „Козлодуй“. Така че, по тази тема, няма какво повече да се направи, в смисъла, дали трябва да го отбележиш „да“ или „не“.  То е ясно, че е „не“.
    А.Г.: Тоест, документално договорът върви към трансформация…
    Б.Б.: Имаш ли го договора тука?
    Делян Добрев: Договор няма.
    Б.Б: Няма договор.Аз затова исках пред вашите зрители .. дай ми го само, защото аз го знам договора .И затова съм се подготвил, защото виждате ли .. Толкова са нагли, толкова лъжат .. И понеже ние сме сами управляващите.. когато излязат няколко човека подред да повтарят една лъжа, за публиката тя става истина.. Ето, вие самите сега, ми казвате за договора за Белене, вие нямате точен въпрос…
    А.Г.: Ние цитирахме вашите думи, че ще бъде документално приключен, юридически, до април 2012…
    Б.Б.: Така, но когато, може ли, един човек, да,… било то и станал премиер, да може да мисли, че такива безобразия могат да бъдат направени, за да може дори да не го нарече договор, тогава .. И вие като се хванете за тази думичка договор, може да ми го отчетете като несвършено обещание .. но, би ли го прочел, точно ей това накрая, че … има споразумение, което е 2006 година и това, колкото и да е секретно, мога, тези точно части да ви ги дам да си ги снимате, за да видят  тези, които ходят сега да издевателстват над тях за подписи, че не е било нужно изобщо подписи и референдум, било е нужно само на базата на това споразумение, Станишев да сложи след това само един подпис и да е приключено с „Белене“ и да се строи вече. Това искам хората да го знаят, защото те толкова лъжат, подкрепени са медийно много с тези 20 години преход и една лъжа, като се повтори сто пъти и тя за хората излиза истина. Значи, виж, те в 2006 год. правят споразумение, за ядрена централа правят споразумение и в края на това те си дават, тук ли беше края, че е много ситно и не го виждам, дават  си срок 12 месеца срок, ето ще ви го дам да го прочетете, ето хората на вас ви вярват, и си дават срок 12 месеца, сиреч 2007 год, ако е имало договор, една година, можеш да ми зададеш въпроса за договор. Аз, отде да знам, ти би ли предположил, извинявай, че ви говоря на ти,
    А.Г.: Не няма значение….
    Б.Б.: Би ли предположил, че за ядрена централа, ще се строи със споразумение… Ето ги документите, ето, ето го цялото споразумение, всичко по въпроса. И затова…
    А.Г.: Тук е много важно, ако ми позволите едно уточнение, как събираме информацията, значи нашият сайт, претенцията е да се опитаме да създадем история в новините, тоест когато вие, някой министър, политик,без значение на какво ниво на управление,
    Б.Б.: Ето, мога да го дам на вашия колега да го прочете, ето това са данните.
    А.Г.: когато някой политик каже нещо, направи някакво публично заявление, ние това нещо го отчитаме като негово заявление или обещание, след което следим дали има развитие в медиите. Нашият проект, в този смисъл е медиен проект и ние използваме терминологията, която медиите използват. Тоест ако има някакъв проблем по трасето, грубо казано, това би трябвало да е въпрос на комуникация между МС пресцентъра, Пресцентъра на партия ГЕРБ и медиите, а не между  начина, по който ние отразяваме и начина, по който ние сме отразявани по-нататък .
    Б.Б.: Това, вие как ще го отразявате си е ваша работа …Аз, затова съм ви поканил с колегите на среща, за да кажа следното. Ако искате да има диалог, в смисъл, ето , имате въпроси по това решение, преди да напишете „неизпълнено обещание на ГЕРБ“ ме попитайте или попитайте министъра, който отговаря или ни дайте право  или ни дайте право.. ок, вината е наша, да речеме, не искам да  споря за вината.. дайте ми право на отговор, защото в случая, ние можем всяко едно свое действие да обясним, и отдолу, ако напишете: „казано е така или обещал е така“.. , но магистралата не тръгна от 1-ви юли до Петолъчката поради две причини: страхотните наводнения – обективен факт, пет дена взривовете на Сливен – обективен факт, 17 км разрушена магистрала и ще започне на 12 юли, сиреч 12 дни ще закъснея с обещанието и тези неща не мога да ги прогнозирам, и в момента , в който .. Дай, Боже, да видите колко хубава става, защото в момента сега я боядисват магистралата на 12-ти юли, дори ще видите колко е хубаво … и да ми го броите за неизпълнено обещание , което никога никой не е изпълнил, не е справедливо.. поне за мене…
    А.Г.: Ако е заложен някакъв краен срок, ние се ориентираме по този срок, но ако има обстоятелства, които променят условията, ние го отчитаме това ..
    Б.Б:  Читателят, или зрителят там .. не ви знам как сте.., да може да прочете  ..„обясниха забавянето с еди какво си“, сиреч да има един вид като оправдание, нещо, ако има  обективно…
    А.Г.: Проектът ни функционира така, че веднъж на 6 месеца , ние изпращаме въпроси до водещите министерства. Трябва да ви призная, че на минимален процент от въпросите, които сме изпратили, сме получили отговор… Сега няма да мога да възстановя по памет кои точно министерства са ни отговорили но примерно, на първия опит да зададем въпроси, Вътрешното министерство не отговори, вторият път отговориха, да, първият път, не .. Регионалното също, мисля, че отговориха първият път, вторият път , не ..г-н Плевнелиев президентът, той отговори.. така, че се опитваме да водиме тази комуникация и  поканата ви за нас в началото беше напълно приемлива и разумна… веднъж на някакъв период от време, да задаваме…
    Б.Б.: Щом е на 6 месеца, на 6 месеца, каня ви на МС, дали сте 50 обещания, или сте казали тези 100, или ви изтичат сроковете, защото явно вие имате хронология…. изтичат ви сроковете, имате ли обяснение, господа .. ако не, утре от 50 – 50 неизпълнени ..или 10 изпълнени .. и ако, това за мене е много полезно, това е всъщност един действителен на обществото граждански контрол, какво по-хубаво от това ..
    А.Г.: Това е и нашата идея… Да караме нататък по въпросите с обещанията…
    К.П.: Аз искам да говорим, ако е възможно, по въпроса за медиите, защото той е тясно свързан с гражданския контрол и с недоразуменията, които се появяват. Вие преди няколко дена казахте на г-н Цветанов, че журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти и също така „Репортери без граници“ в началото на годината, казаха, че България се намира на  80-то  място по медийна свобода. Според вас, на това ли се дължи ниското място на България по медийна свобода, на това, че медии обслужват мафията и дали правителството може да направи нещо по въпроса, тази медийна свобода да се подобри, това място в класацията?
    Б.Б.: Дори днеска се загледах сутринта в едно предаване…
    Ц.Ц.: Силвия Рашайкова…
    Б.Б.: Как се казва?
    Ц.Ц.: Силвия Рашайкова, която беше…
    Б.Б.: ..както и да е, която изброи  куп имена, не искам да влизам в детайли, защото вашият въпрос е важен – Може ли нещо да се промени? А не да детайлизираме кой какъв е, в края на краищата, ние само в последните дни сме ударили мафията с над 400 млн., може би, само хашиш, като прибавите задържаните по кокаиновите афери, 40 тона кокаин, това са огромни количества, всичко е в арестите… С една дума, много лесно е възможно да си направиш, да си купиш, да си изградиш с пари медия в България, въобще не искам да визирам който и да е било, аз говоря принципно, да си платиш, да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си платиш платени публикации не е никакъв проблем… Но, примерно в Германия трябва да го посочиш това. Затова, затварям тази страница. Моят колега в Унгария Виктор Орбан, понеже завари подобна ситуация, направи едни Закон за печата и Брюксел го размаза .. Брюксел никога не наказва директно, за да ти каже заради еди какво си .. но минаха неколко месеца, айде половин милиард евро глоба за еди какво си, айде от структурните фондове малко … и всъщност, не искам да говоря от името на Брюксел, но така, защото може и да не е вярно, да не се пък хване някой сега за тези ми думи, но факт е, че на Унгария се случиха, на Орбан, лоши неща след Закона за печата, знаете тогава реагираха  и Европейска комисия и всички… и затова, ние до този момент не се месим по никакъв начин, защото действително считаме, че и виждате, че има телевизии, няколко, които програмата им от сутрин до вечер е само анти-ГЕРБ, анти-мен, цели телевизии работят с това. Има вестници, които, от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи, никой не им търси сметка. Има, в национални телевизии, предавания, всеки ден, които ме осмиват и мен и президента, и министрите, всеки ден в национален ефир, вече 3 години ..никой (вдига ръце) . Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, или президентът или Народното събрание, и вие прекрасно го знаете. Собствениците им влияят, в зависимост от своя конюнктурен интерес. В момента, в който аз казах, че искам да отстраниме посредниците на газ, една медия ме размазва от сутрин до вечер. От първа страница до карикатурата отзад е само с мене. Защото просто искам да спася цената на газа, махайки тези няколко посредника и мога да изброя други. Да, има и такива, обаче, които хвалеха госпожа Кунева години наред, а на мен отгоре над логото им години наред, излизаше: „Да изчистиме боклука от София!“ и ми слагаха карикатури от тиква нататъка. Тогава никой не се обаждаше, тогава никой не казваше има ли свобода,няма ли свобода… Или сега, например, ако вземете едни медии, само хвалебствия за госпожа Кунева, яростна атака срещу мене, те са демократични, защото пишат срещу правителството, а това, че с в услуга на друг . Цитирам я нея, защото тя много пъти се опитва да го казва това нещо в обществото, и понеже аз съм навикнал, и какво ли не сме понесли от черния пиар и накрая излезе Първанов и му каза на Станишев, че е дал срещу Първанов един милион и той си изигра своята роля, така, че какво  отговор на въпроса, трябваше да съм малко по – обстоятелствен, така че да ме извините, аз съм помолил „Конрад Аденауер“, може би най- голямата фондация в света, да направиме и „Ханс Зайдел“, даже във вторник имам с Роберт Шуман, директора, да се обединят най-демократичните, най-големите фондации, да ни предложат и да направят те, да нямаме ние участие, кръгли маси, на които да поканят всички – журналисти, медии, подобни на вас, гражданското общество и всичко това да го разтълкуват, всичко това да го сложат на масите и те да ми предложат, както до този момент, аз не случайно в началото те изнервих, но трябваше да изброя: „Акта, закон, закон, закон, закон, генно модифицирани, шистов газ, реални неща, които сме направили“ и сега казвам същото – елате при мене, след като всички вие кажете, направете такъв Закон за печата, или направете го по този начин и аз мога от името на партията да поема ангажимент в Парламента да бъде направено, но това трябва да го кажете вие, тези, които се занимавате с медии, тези, които сте гражданското общество, в противен случай, идеално нещо да ви предложа сега, утре ще прочетете в същите тези медии и телевизии и радиа: „Борисов иска да сложи юзди на медиите“, аз мога да ви кажа заглавията, заглавията мога да ви кажа, тука да ги отчетете.
    К.П.: Ако искате дайте, това ще е интересно.
    Ц.Ц.: Само да ми позволите да се вмъкна в това, извинявайте, че взимам думата, но това, което каза за „Конрад Аденауер“. Едно мероприятие, което преди две седмици те го правят с медиите и в последствие в БГНес и в „Медиапул“ излизат неща, които са свързани, ама въобще некореспондиращи с това, което е казал той, представителят на „Кондрад Аденауер“ за България. След това се наложи те да правят опровержение, но разбира се, че, заглавието, което беше: „България не е готова“, то специално там ставаше въпрос за механизма за оценка, което трябва да ви кажа, че манипулативното поднасяне на една обективна информация, винаги върви в някаква услуга на някой, и затова най-важното е за медията да отразява обективно казаното от дадените събеседници и да няма интерпретация ..
    А.Г.: Всъщност и това е нашият въпрос, какво точно означава „медиите обслужват мафията“. Коя е мафията, която обслужват медиите?
    Б.Б.: Мафията може да е енергийна, мафията може да е криминална, може да е земеделска .. може да е, в смисъл в зависимост от сектора, и съответно, ако четете в различните вестници или телевизии,  които им собствениците имат ангажимент към това нещо, в едните или не се отразява нищо, а в другите се развива като огромен балон, може да е фармацевтична, може да е финансова… думата, не се хващайте за нея. Когато наемеш някой журналист да погази своето свободно право на виждане, това вече по никакъв начин не го разбирам.
    А.Г.: Свободното слово е част от демокрацията, а вие твърдите в едно свое изявление, че демокрацията, че хората в демократичното общество са недисциплинирани. Какво имате предвид под това, че хората не са дисциплинирани в демократичното общество ..
    Б.Б.: В смисъл?
    А.Г.: Ами буквално цитатът е, че… можеш ли да го намериш колега,…
    К.П.: “Лошото при демократично настроените хора е, че те не са дисциплинирани“  – из интервю пред в. Капитал
    А.Г.: Какво имате предвид под това, значи нашият проект се занимава не само с обещанията, а и с политическите изявления, какво имате предвид под това? Едно такова изявление е това.
    Б.Б.: Какво имам предвид под недисциплинирани… В момента, в който екоорганизациите… Просто да не се връщам назад, не знам и кога съм го и давал, аз за „Капитал“ сигурно не съм давал интервю от…
    К.П.: Две хиляди и шеста година.
    Б.Б.: (смее се) О-о, 2006 година, просто, 2006, днеска сме 2012 средата, така, че сигурно ..
    К.П.: Не, ако не  мислите, вече може да кажете, че…
    Б.Б.: Не, 2006 аз сигурно съм бил главен секретар…
    Ц.Ц.: Не, кмет на София, октомври 2005 станахте кмет…
    Б.Б.: Нямам спомени в какъв контекст съм го казал, но примерно, ей сега затварянето на Орлов мост. Приемам, че това са най-демократичните хора. Техният глас се чу, и когато си направиха официално шествие до Президентството, и когато, щом пожелаха, ги приехме тука. Участваха и на всички кръгли маси. Трябваше ли да ги дърпа полицията по Орлов мост да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата и няма… Аз разбирам, да бях казал : „Въобще,айде да си гледат работата, това ще е законът, заминавайте“ ..тогава, приемам да има гражданско неподчинение ..ама ние затваряме „Орлов мост“ и пречат на всички други граждани на София, които примерно, може да не са на тяхното мнение, а имат по закон право да дойдат и точно под прозорците да стачкуват, дали при мене, дали при Президента, дали при НС. В контекста на това, аз и сега мога да го потвърдя, че не е правилно и че това не е редно. И законът, и демокрацията изискват да запазваш правата и на другите хора, които примерно не са инакомислещи. Иначе, въобще цялата политическа система ще падне. Примерно, ние ГЕРБ можем да си направим да имаме само 2 000 души, не ни трябват повече, ако е така, – който дойде на власт, затваряме Орлов мост, казвам: „Не искам!“ БСП и те могат да си направят 2000, и така всяка партия може да си направи по 1000–2000 души, платени, щото имаме държавни дотации по стар закон и можем, и какво ще направим. А в същото време, виждате, че във всички доклади напоследък, защото ние.. Ок, това е и демокрацията, това е и ролята на медиите, разбирам, да критикуват, да изваждат това, в което сме по-слаби и ние да се стараем да го поправим .. Но в същото време, не може да се подмине, че в момента направихме, на Милен Велчев сделката, я направихме по учебник и отзвукът в цял свят е изключителен и намалихме с 350 млн. парите, които българите ще платят, еми хубаво е…
    А.Г.: Точно тук, може би, трябва да ви попитам, 2007 год. от тогава досега, нали тук са сега 4-ма висши представители на управляващото мнозинство, ГЕРБ излиза с една управленска програма, която в момента я няма, само на едно място, сайта на ГЕРБ Хасково я има и тази програма се нарича „Нов десен договор за България“, там едно от обещанията, което е дадено 2007 год., повтарям, нали ако тази програма не е актуална към днешна дата, може да кажете, че нали ние сме преосмислили този Договор и предлагаме нов.
    Б.Б.: Аз се радвам, че се връщате 5 -6 -8 -9 години назад, това показва и нашето развитие.
    А.Г.: Точно така.
    Б.Б.: Защото БСП протестираха срещу НАТО за Милошевич, но сега са за НАТО, нали така, че и ние може някъде да сме казали нещичко повече.
    А.Г.: Именно, и това е нашата цел ние да минеме през тези обещания. Тогава вие обещавате, вие, не лично нали, а партия ГЕРБ, – намаляване на правителствения дълг, изплащане и много строга политика по издаване на правителствени гаранции и натрупване на нов дълг. Може би, г-н Дянков може да го обясни това в контекста на актуалните събития в днешно време или вие, не знам, вие преценете.
    Б.Б.: Аз затова съм ги поканил, при нас има демокрация, знаете ли, това е единственото , и затова ви поканих и ви благодаря, по- демократично, по- младо, ако щеш, правителство, България не е имала, и аз, ето, Цветанов ми е свидетел, когато затвориха „Орлов мост“, му се обадих и му казах: „Цецо, не искам и една капчица кръв да има, дори да кажат, че сме слаби, дори да кажат, че отстъпваме, един не искам да има ударен“.
    А.Г.: Аз бях там, полицията реагира, бих казал, адекватно, това е факт. Все пак, разбирам от думите ви, че признавате като крайна форма на гражданско действие, по отношение на несъгласие с властта, гражданското неподчинение, вие го споменахте като израз. Допустимо ли е, и в какви норми?
    Б.Б.: За мене то е недопустимо, защото има закон, можеш да изразиш своето несъгласие, където искаш.
    Ц.Ц.: Законът за митингите, събранията и демонстрациите, има уведомителен характер ..
    Б.Б.: Има закон, гласност има, на най-видните места, пред Президентството, пред МС и пред Народното събрание, имат право. Каква е разликата, ако беше това пред Народното събрание или със сто метра надолу, каква е разликата? Че блокират града в единия случай, и по закон жандармерията трябва да отиде и да отвори пътя, което неминуемо води до дърпане и бутане…
    Цв.Цв. Само нещо тук, ако позволите да добавя, тук има приет закон, който е за манифестациите, събранията и митингите. Той всъщност регулира това предимство на демокрацията, че всичко може да бъде позволено, защото всъщност, когато се направи искане от кметската администрация, то е само уведомителен характер, съгласуват се обаче всички институции, които имат отношение към осигуряването и провеждането на подобен протест.
    Б.Б.: и не може да им забрани никой
    ЦЦ: И вие знаете колко много шествия има, но тогава трябва да се направи регулиране на движението, за да не възпрепятстваме тези хора, които искат да се придвижат и ви давам пример с това, което беше със зърнопроизводителите зимните месеци. С тях седнахме, полицията седна, разговоря с организаторите, защото винаги трябва да има организатори, някой, който да носи отговорността за всичко това, което се провежда . И тогава всъщност, се договорихме да направим такава охрана, че да се придвижат тези транспортни средства, специално комбайни, трактори, и те бяха позиционирани на „Александър Невски“, знаехме, че е затворен този участък.
    Б.Б.: Вкарахме ги през нощта, за да не задръстват.
    Ц.Ц.: Можаха да си изразят своя протест, имаше медийно отразяване, всички бяха чути, имаше разговори ..
    А.Г.: Това, когато един журналист, че щял да слезе долу да им пали техниката, имаше нещо такова по това време ..
    Ц.Ц.: Е, не си спомням ..
    Б.Б.:  Е те едни си говорят така, други говорят по друг начин ..това е демокрация, нека си говорят журналистите, кой да им търси сметка на тях.
    Ц.Ц.: След това имаше поетапно изтегляне, и всичко става съгласувано с организаторите на един такъв протест. Затова, премиерът казва, не че това е нещо, което би могло да уязви властта, но ние всъщност трябва да се стремим да гарантираме обществения ред и сигурността за всички български граждани, без да има някой, който да е привилегирован, и разбира се, когато се правят подобни протести, когато те бъдат съгласувани с местната власт и местната власт съгласува с всичките компетентни органи, ние го провеждаме по един абсолютно…
    А.Г.: Г-н Дянков, радваме се, че сте тук, защото сме отправили към вашия пиар покана за такова интервю, „Намалял ли е правителственият дълг“ – единият въпрос, другият е – „През 2007 г. ГЕРБ излиза с програма, според която ще се въведе истински плосък данък, цитирам дословно, върху доходите с 10% върху необлагаем минимум от 1000 лв. вместо сегашната, цитат, „социалистическа иновация.“ Тия два въпроса са.
    Б.Б. Преди това само, преди да отговори той за другите, аз да кажа, че 2007-ма година Стоян Мавродиев написа една програма, която без да мине на задълбочено съгласуване през партията, през специалистите, и експертите, Ники беше пуснал и и ние веднага след това свалихме тази програма, защото има неща, които и днеска все пак – плоският данък, нали и това, което направихме. Но той тогава работеше много близко с тези момчета и момичета от Института за пазарна икономика, даже аз правих срещи с тях, възложих им да пишат и те бяха вкарали всички крайни десни мерки, които може да има в програмата на ГЕРБ и когато седнахме след това с експертите и Дянков по темата и вече почнахме от, примерно, и тогава Влади Горанов, сегашният зам. министър, беше при Орешарски, дойде и ни каза: „Ситуацията в държавата е страшна, вече половин милиард е дълга“, тези предишните си направиха умишлено голяма разлика в приходите; оказа се, че те не са 6 нагоре, а са 6 надолу, сиреч ножица от 12%, която не може да се компенсира. И ние затова спешно всичките тези неща, които казвате, ние оставихме други веднага свалихме и махнахме  от програмата, а  и 2007-ма година имаше ръст 6 – 6,5% на икономиката, нямаше криза, нас кризата ни връхлетя в деня, в който влязохме на избори.
    С.Д. : При все това, обаче, в края на нашия мандат, дългът спрямо брутния продукт, процентно, ще бъде по–нисък отколкото сме го приели в средата на 2009 год., така, че това обещание, това е обещание, макар че е дадено 2007 год. ще се изпълни, в момента дългът ни се е качил малко, защото ние имаме двойно заплащане, януари следващата година плащаме първата част от дълга на Милен Велчев, за да стане това, ние трябва да вземем нов дълг, от януари, обаче, ще падне пак, и понеже сме спестили около 360 млн. лева от следващите разплащания, в смисъл от лихвите, всъщност до юли следващата година, четири години мандат, общият ни дълг ще бъде по-нисък. Ще бъде 14,3% от това, което заварихме, което беше 14,8% . Просто трябва да се гледа общо. По-интересно е това за гаранциите, което казахте, което аз смятам, че сме го изпълнили  на 100%, от самото начало аз като финансов министър казах, че няма да дам нито лев гаранция за АЕЦ „Белене“, това е факт. Нито веднъж в никой бюджет не сме дали гаранции за АЕЦ. По същия начин, миналата година ние имахме тежка стачка затова, не дадохме гаранция и не дадохме заем за БДЖ, защото казахме „писна ни!“, предишните три правителства, винаги това – Костов, Царя, Станишев са взимали винаги или големи гаранции, или чисти заеми от държавния бюджет.
    Б.Б.: Тя, гаранцията е същото като заема.
    С.Д.: Да, да, да, така е. След това, те са потъвали тези пари и са се появявали като голяма тежест на БДЖ, така, че там също не сме взели гаранция, но ни костваше едномесечни борби. По НЕК и БЕХ, преди около два месеца имаше пак такава тема, защото предишното правителство беше дало гаранция за 500 млн. лева (250 млн. евро), ние също казахме „не“. Финансовото министерство е против  да се дава такава гаранция и НЕК си ги изплати.
    Б.Б.: И НЕК започна да ги изплаща.
    С.Д.: Така, че откакто ние сме на власт, нито една гаранция това правителство не е дало нито за заеми или за заеми за в бъдещето ..
    А.Г.: Актуално ли е от 2007 год. досега заявката на управляващата партия, че ще се редуцира ставката за ДДС на 15%?
    С.Д.: С времето, да , но затова ни трябва втори мандат. Когато това се говореше, аз също говорих 2009-та год. нямах идея, първо, колко дълбока ще е тази криза и също пък, никой в света нямаше идея, че тъкмо като кризата започна да си отива в края на 2011-та година, Папандреу се изпъна и каза: „Дайте да правим референдум в Гърция за това, което 2 години работехме в ЕС и срина с още една година европейската икономика. Така че, да някои от тези неща се забавят във времето, но пък факт,  е че всички други си дигаха данъците, ние не сме пипнали никакъв данък 3 години…
    Б.Б.: В Хърватска 25% е ДДС. Погледнете това, което казва колегата, ние не го намалихме, но и в момента сме с най-ниските данъци, 20% ДДС. Всички останали – Унгария, мисля, че искаше дерогация за 27% ДДС. А това е, за… Само три секунди, защото е важно. Най-лесно правителството събира пари от ДДС, което и да е  правителство, затова всички без нас почти в Европа, се изкушиха и вдигнаха ДДС, защо – само от 20 , ако го вдигнем на 21% е 1 млрд. сигурно събран в бюджета повече… 1 милиард.
    С.Д.: Всъщност, освен нас, само Швеция и Германия не са вдигнали ДДС през последните три години.
    Б.Б.: Така, че това всички като финансисти би трябвало като финансисти, да ни ги смятате като изпълнено обещание, ами и да напишете отдолу едно : „Браво!“ „Справихте се отлично!“
    А.Г.: Няма в сайта място за „Браво!“
    Б.Б.: Ама хубаво е да има – или примерно обещанията, не може ли, примерно по-големи, по-малко, средни.
    А.Г.: Преизпълнено, може да има преизпълнено.
    Б.Б.: Да, нещо да има бонус, когато е. защото да устискаш ниско ДДС.
    А.Г.: Бонусът идва на изборите, като се гласува, тогава са бонусите.
    К.П.: На данъчна тематика сме, в нощта на изборите на 5 юли 2009 пред БНР, обещахте 50% от Данък общ доход да се връща в града и казахте, че това е справедливо, става въпрос за град София. В момента каква е ситуацията?
    Б.Б.: Справедливо е, дотолкова че, това е когато има работеща икономика и държавата не е в криза. Когато има работещи региони. Да, като кмет на София, даващ огромния продукт, съм считал, че трябва да се върнем 50% от бюджета. Какво направихме ние, за да може от тези 50% да има и за пенсии, да има и за заплати, да има и за тези общини, където се обезлюдяват и където няма икономика, защото това е дълъг процес. Ако навремето са си правили и пътищата и инфраструктурата, и сега ние имаме да правиме примерно една магистрала, щеше да е лесно. Какво направихме ние? Ние помогнахме на София да усвои много еврофондове. Всъщност, на 30-ти август, ако е живот и здраве, пускаме столичното метро. Държавата тука е водеща, 80% фондове, милиарди от ЕС. Южната дъга. Ние дадохме голяма част от парите, в момента, може би, ако някой помни какво беше, само преди две годни, на Южната дъга и сега като мине вечер по естакадите, разбира разликите. Трето, направихме на София спортната зала. Знаете, че когато станах кмет, София нямаше спортна зала. Столица без спортна зала.
    С.Д.: Булевард „Брюксел“ на 100%…
    Б.Б.: Моста на „Брюксел“, който беше лицето,…
    А.Г.: Там се разхождат крави. Може би тоя пример не е…
    Б.Б.: Кога?
    А.Г.: Оня ден имаше репортаж по новините. Нали булевард Брюксел беше тоя от аерогарата? Там се разхождат крави спират хората…
    Б.Б.: Фантастичен булевард.
    А.Г.: Не, той не е лош, но по някакъв начин там се разхождат крави.
    К.П.: Колега, не се шегувай.
    А.Г.: Не се шегувам.
    Б.Б.: Той не че не е лош. Той е прекрасен, няма по-съвременен булевард, дори в Европа, от бул „Брюксел“. Това че някакви стопани са си изпуснали кравите и са минали през улицата, а…
    А.Г.: Блокират пътя.
    Б.Б.: Не че е хубаво, но в България има всичко – и селски стопани с крави, които си ги пасат на аерогарата. Но да кажеш, че мостът „Брюксел“ не е фантастично направен, не мога да се съглася.
    С.Д.: Но, пак на този въпрос. Едно нещо, което преди три години не беше ясно, беше колко зле се управляват общинските финанси в една значителна част от българските т  общини. …трябваха ни три години, а преди две седмици дадохме план за национланото сдружение на общините, да има стимули и да има рейтинги на общините, по какъв начин поддържат финансовото си състояние. Защото, по принцип, аз като финансов министър, съм за финансова децентрализация, една част от парите, които събираме, да отиват директно в общините. Но те трябва да имат същите стимули да държат нисък дефицит, да не дават гаранции, както в държавното правителство. А какво се оказа има 10-15 общини – Перник е една, Кърджали в момента е друга, Сливен е трета, има и някои средни общини, които просто имат такива големи… Кюстендил е четвърта община, има такива големи дефицити и такива големи дългове, че са като Гърция. В смисъл, това ако беше държава, тя отдавна да е банкрутирала. Та за да стане това, и за да стане истинска финансова децентрализация, трябва да има много повече видимост и прозрачност на общинските финанси. И затова, преди две седмици, на сдружението на общините им дадохме рейтинг.
    retweet Първа част на разговора с премиера Борисов

    Предстоящо интервю с Бойко Борисов

    Официално: Утре, 08 юли 2012 г. Konstantin Pavlov и Асен Генов от Фондация „Четиринадесети януари“ ще се срещнат с премиера на България, г-н Б. Борисов, за да направят видео-интервю за обещанията, които Борисов е дал от началото на политическата си кариера и целия управленски мандат на ГЕРБ до сега, записани на сайта PolitiKat.net. В коментарите можете да ни подсещате за обещания на премиера.

    retweet Предстоящо интервю с Бойко Борисов

    Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

    kuneva 300x169 Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

    Асен Генов: Добър ден. Аз ще кажа може би две уводни думи. Това е едно от поредица такива, интервюта, които сме планирали, с видни, отявлени или изявени личности в българския политически живот. Досега сме говорили с един министър и с един заместник-министър, имаме уговорка и с други действащи министри и активни политици, видни. Идеята е следната – нашият проект politikat.net, наричан още „Бойкометър“ има за цел да проследява две основни групи вербални заявления на политиците – едното са техните обещания, другото са техните становища. Обещанията, всички разбират какво е това, например „Аз като вляза в парламента“ или „Аз като стана премиер или аз като стана президент, ще направя 1,2 3, 4“ Становищата, които ни интересуват, са политикът Х, казва например „За мен тази партия е абсолютно неприемлив партньор и аз при никакви обстоятелства не виждам никаква сфера за съдействие между моята формация и тази партия“. Ние ги проследяваме в перспектива, в бъдеще, като идеята с която започнахме с Комитата този проект преди година и половина-две, беше да работим в посока на един основен дефицит в медийното пространство в България, а именно, липсата на история в новините. И новините в бъдеще време, това са двата основни проблема, както сме ги обособили. Едното е – „Ще, ще, ще, ще“, нали, Борисов беше забранил на министрите си да използват думата „ще“. Другото нещо пък е, отразяват се тези обещания така или иначе, но пък, не се проследява, в чисто хронологически ред, дали те се изпълняват. Затова отправихме тази покана, за да проведем този разговор, по актуални теми, включително и заявки, ако вие сте правили,някакви, свързани с политическата ви кариера и перспектива от тук нататък, и сме благодарни за това, че поканата ни беше уважена.

    Меглена Кунева: Напротив, аз ви благодаря, че сте я отправили и изобщо, ви благодаря за това, което правите.

    Константин Павлов: Да започваме.

    МК: Да, да започваме.

    КП: Първо, ние желаем да започнем с въпроси за миналото, и да минем максимално бързо през тях. Първо, най-вече – тежи ли ви миналото по някакъв начин, вашето политическо минало? И има ли някаква грешка, политичеса, за която съжалявате, че сте допуснала?

    МК: Миналото. Ами, вижте, за мен минало е равно на опит. В този смисъл, ако цитирам един известен френски философ – да, това може да се окаже интелектуално ограничение. Но, от чисто човешка гледна точка, без минало, без човешки опит, аз не бих посмяла да направя нито крачката да се кандидатирам за президент, нито сега тази крачка, която е свързана с голямо гражданско сдружение и с партия. Честно казано, ако нямах опита и миналото, аз не бих могла и да си помисля да заема поста на първия български еврокомисар. Представяте ли си, била съм някъде, изведнъж съм имала възможност да бъда предложена по повод на конюктурата, без да имам опита като преговарящ, и да приема този пост. Това не бих могла да направя. Смятам, че човек тежи на мястото си с опита, който има. Иначе, по въпроса за грешките, вероятно бих направила нещата другояче. Не мога да кажа, че има някаква отчетлива грешка, бих се радвала да ви я споделя, за да не могат други хора да я направят, но отчетлива грешка като посока, като изпълнение – не. Можех да направя нещата различно. Аз имам един недостатък, който ще ви го споделя – аз имам някакво нетърпение и чувство за спешност, винаги, каквото и да съм работила, където и да съм била. И това много често ме поставя в позиция да избързам и да поема отговорност, която може би, мога да си го спестя, не само заради мен самата, а и защото това е по-добре за процеса. Много пъти съм избързвала да поема отговорност. Много често това ми е носело минус, а и може би липсата на узряла обстановка, е била лоша за процеса. Това е, което мога да ви кажа.

    КП: Добре. Плавно преминаваме към следващия въпрос. Вие споменахте за отговорността. Какво е отношението ви към правителството, в което вие участвахте, Тройната коалиция и другите две партии в това правителство?

    МК: Аз нямах никаква, ама никаква идея, че ще се стигне до тройна коалиция. За мене НДСВ си беше минало в опозиция. Аз ужасно се страхувах за процеса „присъединяване на България към Европейския съюз“ и помня, че тогава беше шеф на европейската комисия… Папаризов. И въпреки, че си бяхме в опозиция, първите месеци, аз отидох при него и му казах – „Искам да ви кажа това, което трябва да направите, защото изпускаме време и защото е адски важно.“ Ставаше въпрос за ратификациите, ставаше въпрос за този доклад, който трябваше да бъде положителен, 2006г. И така, тоест, не съм мислила, че ще има коалиция, но никога не бих премълчала нещо, което знам, заради което процесът може да бъде завършен успешно. Аз не познавах, изобщо не бяхме се срещали наистина със Сергей Станишев. Били сме на някакви форуми заедно, но никога не сме говорили. За мен беше, наистина, голяма изненада и шок, когато разбрах, че аз ще бъда част от правителство, с един министър-председател, когото аз не познавам. Първия път когато се видяхме, аз разбрах, че те държат на темата „европейска интеграция“. Първия път когато се видяхме, ми беше казано категорично от него, че това ще е негов приоритет, и че това е много важно. От своя страна, така казах на бившия вече премиер Симеон Сакскобургготски, че ако има каквото и да е било залитане или забавяне по тази тема, да не разчитат на мене. Ако ни бяха отложили 2006г, знаете че имаше доклад, който аз много работих, за да бъде положителен, Ако ни бяха отложили, аз бях казала и вътре на няколко хора, аз щях да напусна правителството. Случи се така, че всичко мина както трябва – и ратификацията, и доклада. За мен това беше наистина голяма цел. Много от хората тогава в НДСВ споделяха мнението, че тогава правителството трябваше да бъде програмно и да представи своята работа, но имаше и мнение, че първите години от членството трябваше да минат както трябва. Каква е оценката ми? В моята област, нещата бяха добре. Като цяло, знаете ли, и сега си говорим с колегите – това правителство не тръгна надолу, защото беше коалиционно и защото беше ляво, в основната му партия, а тръгна надолу заради безпринципност. Заради това, заради което всички правителства си отиват. Когато се появи една история като „батко и братко“, когато разпределението, там по квоти, между различните партии превалира над политиката, и започваме много да се пазим и всеки да си определя островчето, за което отговаря, това вече е краят. За съжаление, това виждам и днес.  Има вече корупция със собствени имена, и това за мен е началото на края на една политическа сила – примерно за заменките на горите, или сега тези екологични протести. Това, което говори за политическо съглашателство, започна да свлича рейтинга на всяка една партия.

    КП: Не ми е много ясен изразът „корупция със собствени имена“.

    МК: Батко и братко. Има абсолютно конкретно име. Има случай, страшно ясен за разбиране. Страшно ясен за разбиране. Има обществена поръчка, която е предварително наговорена. Изключително ясна за разбиране.

    КП: Да. Тоест вие имате предвид конкретни хора?

    МК: Да. Онагледено е. Онагледено е. Защото, когато се каже, че България е спаднала пет процента в Transparency International и в корупционния индекс, някак си ми звучи прекалено общо. Когато става въпрос за конкретни случаи, свързани с големи проекти, нещата придобиват друга отчетливост.

    КП: Добре, да продължим с политическата ориентация. Наскоро вашата организация – партия, движение, мисля че партията, се заяви като дясна партия. Вие, самата за себе си – десен човек ли сте по убеждения и ако да – как ще дефинирате точно дясното в България? Как да отличим десния човек от човек с други възгледи?

    МК: Хубав въпрос. Вижте, ние се дефинираме така, как да кажа, по силата на факта за кого сме гласували. До 2001г. аз винаги съм гласувала вдясно. Гласувала съм вдясно, защото смятам, че то беше носителя, то беше антитезата на тоталитаризма. То беше антитезата на комунизма. И трябваше да се развие така. Затова го подкрепяхме, затова искахме да има някой, на когото да възложим надеждите си, от наше име, да промени нещата. С течение на годините, обаче, особено откакто аз съм в активна позиция в политиката, аз виждам че и корупционните практики, и авторитаризма, и силната ръка – те могат да се вселят и вдясно и вляво. Да зачеркнеш институциите, да кажеш „От мен зависи всичко“, да сложиш един нов член първи, който гласи – в България печелят изборите тези, които могат да купуват? Не е ли това още по-отвратително? Не знам, може би трябва да спомена на вашата аудитория, че член първи от предишната Конституция беше, че БКП има ръководна роля, тоест че независимо каква бюлетина пускаш, накрая излиза едно и също. Сега не е ли така? Тоест, аз не смятам, че през дясно ние можем да получим индулгенция, че сме правилни. Трябва да го докажем чрез действия. За мене, единствения шанс нещата да се нормализират в България, това е, да се овластят хората. И ще ви кажа какво имам предвид, с няколко конкретни примера. Първо, ние имаме много тънък административен капацитет. Много тънък слой от знаещи хора. Една голяма част от тези знаещи хора избяга, избяга от администрацията, някои избягаха и от бизнеса, особено ако той е свързан с държавни компании, и отидоха в неправителствения сектор. Техният капацитет не се използва. Те биват привиквани отвреме-навреме за „говорители“, в кавички, които да се борят „за“ или „срещу“, които да бъдат, как да кажа – да се флиртува с тях. Да дадат някаква идея, която ние да представим обикновено в Брюксел, и след това да бъдат забравени. Трябва да има механизми, и аз знам че ги има, и аз съм работила по тия механизми, в които, когато поискаш помощ или експертиза от някой, да не му губиш времето, нищо че може да си му платил. Не става въпрос да го подкупиш. Тази експертиза, която е дадена в дадена област, тя трябва да се каже – приема ли се, не се ли приема, и след това, тези които са ти я дали, или трета организация, да следят – какво е взето предвид . Тоест, аутсорстването, както, с извинение, е известен този опит, да може да се случва в управлението на страната. Защо да не се направи платформа за здравеопазването, или ето – тютюнопушенето. Тютюнопушенето в Европа не мина през законодателство. То мина през платформа, която я изработи неправителствена организация. Няма директива по този повод. А ние какво правим – ние го налагаме през закон. Защо бе, хора? Много повече трябва да се разчита на зрелостта ни. Или, да речем, гражданската ….

    КП. Тоест, вие искате да дадете предимство на саморегулацията, така ли?

    МК: Саморегулацията е нещо, което на мен страшно ми харесва, особено в Интернет. Надявам се, че ще имаме възможност да говорим за това. В Интернет не може да се законодателства по стария начин. Защото, докато направиш закон, Интернет вече е на друга планета. Друго нещо, само много ми е важно да ви кажа една идея, на която държа – В Европа има сега, според Лисабонския договор, има „европейска гражданска инициатива“. Тази европейска гражданска инициатива не е просто да си кажем какво мислим, а тя е правото да предложим закон. И този закон, законодателна инициатива, и този закон да бъде задължително разгледан от Европейската комисия. И Европейската комисия да каже – дали го приема като инициатива, или го отхвърля. Това е само от първи април. Вече отхвърлиха, за съжаление, уреждането на ядрената енергетика, повечето хора бяха да се забрани, Европейската комисия каза, че няма такива правомощия по договор, права е. И другото беше за водата. Което, вероятно ще се приеме и вероятно ще произтече европейско законодателство. Питам аз – след като ние имаме толкова отчетливо мнение по въпроса за опазването на българската природа, не може ли тази законодателна инициатива, ако ние имаме действително закон в България, да се даде правото на хората да си съберат 10 000 подписа, от три места различни в България, и да излезнат със законодателна инициатива? И задължението на правителството да е…

    КП: Тоест, вие имате идея за реформа в тази област – да могат гражданите да предлагат…

    МК: Да, аз мисля, че… В Европа го имат това право! Не може ние да го нямаме. Ние имаме право на европейска гражданска инициатива, а нямаме право на българска. Разбирате ли какво разминаване се получава?

    КП: Да, да. Ако искате, иска ми се да караме подред.

    МК: Да е по-структурирано. Добре.

    КП: Едно от основните ваши послания е: „Да се върнем към нормалното“. Надявам се, че правилно съм ви разбрал?

    МК: Да, така е.

    КП: Към кое „нормално“ се връщаме? Ето, наблюдаваме сегашния премиер, който ту за него нормално е това, което е било по времето на Тодор Живков, ту за него е нормално това, за което са мечтали десните, ту за него е нормално нещо съвсем друго, което той е решил. За вас, кое е това нормално, към което се връщаме? Може би някакъв момент в българската история или някоя идея, която не сме реализирали? Какво за вас е нормалното?

    МК: Много хубав въпрос. Опитвам се да разбера, този копнеж по нормалното, на какво може да се опре в десетилетия в нашата история. Аз всъщност, не ви отговорих достатъчно на въпроса за дясно или ляво. Да се върнем към нормалното означава, да имаме възможността сами да вземем съдбата в ръцете си. Страшно е важно. Аз много държа на личността, на индивида. На това да може – да му се отвори пътя, а не да се стеснява, за да не може да върви най-способния напред. Едновременно с това смятам, че е много важно да има някаква състрадателност, или солидарност, както казват в Европа. Тогава, когато паднеш, да можеш да бъдеш подкрепен от обществото. За мен нормалното е, когато има общество. То е тук и там, то е разпокъсано, то е отделно. Аз мога да видя островчета на нормалност, но е много трудно да ви кажа период от историята ни, по понятни причини не мога да ви дам пример, който съм видяла от миналото, когато България е напредвала, бавно със спъвания, но е напредвала в пътя си към демокрацията. След това е било прекъснато. Не това не е нормално и никога няма да бъде. И в последните 20 години, аз мога да кажа, че се развиват някакви острови на нормалност. За мен, остров на нормалност е, когато един човек, една група хора, спазват основни правила, на поведение, известни от столетия и столетия. Дали ще са Десетте заповеди, дали ще е чувството на състрадание, за мен това са нормални неща. Дали това ще е уважението към родителите, грижата за децата и най-вече – да метеш улицата пред дома си. Ако всеки го прави, улицата ще бъде чиста. За мен това е нормално. Нямам друг измерител за нормалност, освен как се чувстват хората.

    АГ: Може би, ако ми позволите на мен, ще се опитам да…, в подкрепа на разговора за нормалното в друга посока. За българската политическа реалност, нормалното в политиката има и няколко различни измерения, които политиците избягват да коментират. Едно от тях е например, чистото, не в смисъл със съмнителни само връзки в миналото, а и с ясен политически генезис на политиците в България. В този смисъл, примерно, срещу вас има критики, към които не можем да си затворим очите за тях, особено за политик със заявка за адекватно, за влиятелно присъствие в 42-рото народно събрание. И това са неща, свързани напримерс вашата номинация навремето от партийни структури на БСП, това са въпроси, свързани, ако не греша,..

    КП: За президент бяхте издигната от организации на БСП, в Перник и в кв. Дружба в София.

    МК: Нямам нищо общо с това, не знам.

    АГ: Сега, има и неща, които са свързани примерно с вашата кандидатура за евродепутат, впоследствие с отказа да заемете тази позиция и заемането на поста на еврокомисар. Свързват ви и с този скандал, който беше наскоро, който беше изнесен в медиите, като скандала „Хохегер“ и т.н. В този смисъл, политическата нормалност, минава и през точно това, поне за нас, и така, доколкото аз мога да обобщя, едно от разбиранията за нормалност, поне в сферата на Интернет потребителите, а тя никак не е малка за България, нали знаем, че няколко милиона души… Окей, нека са един, нека не са  нека са два или три, нека са един милион души са се регистрирали. Българското Фейсбук пространство също гони, може би един милион. Тоест, говорим за една много сериозна общност, която в много голяма степен се припокрива и с партията на негласуващите, поне в моите преценки. За да бъдат тези хора сигурни в нормалното у един политик, те трябва да имат отговори и на тези въпроси, свързани с една неясна, така политическа…, едно неясно политическо позициониране. Вие говорите за дясното, и казвате като основен аргумент – „Аз съм гласувала еди как си досега“ Аз също съм гласувал еди как си досега, но пък смятам че дясното в България в момента е в много тежка криза…

    МК. Така е.

    АГ: Поне това е моето лично убеждение. Няколко думи в тази посока – за нормалното в смисъла на ясна, прозрачна и последователна политическа позиция през годините.

    МК: Ами, ето това, за което вие казахте. Аз първо, нямам нищо против да отговарям на всеки един такъв въпрос…

    АГ: Как бихте ги коментирали?

    МК: Да започнем с тези лични въпроси. Аз не искам да ги зачеркваме, защото трябват конкретни отговори. Давайте въпросите и аз ще ви отговарям. Да не забравя някой.

    КП: Добре,..

    МК: Да не забравя някой.

    АГ: Ето тези три например – Хохегер, габонската афера и трансформацията ви от евродепутат в еврокомисар са теми, които хората коментират доста често.

    МК: Добре, значи „афера Хохегер“ и другата каква беше…

    АГ: Габонска..

    МК: …Габонска афера, няма такива. Просто няма такива. Това мога да го кажа с ръка върху Библията. И с ръка върху главата на детето си. Няма такива. Никога не съм получавала каквото и да е било възнаграждение. Аз, няма и как. Аз съм била министър и всичко, което е било свързано с имиджа на България, аз съм го правила денонощно и продължавам да го правя, до ден днешен. Аз имам четири качества в момента, европейски и продължавам, каквото мога да правя, за образа на България. Бях преди две седмици на Световния икономически форум в Истанбул. Знаете ли колко български фирми имаше там? Световен икономически форум в Истанбул.

    АГ: Предполагам, че 5-6.

    МК. Нула. Знаете ли колко правителствени представители имаше?

    АГ: Петдесет?

    МК: Нула от България. Нула. Катар беше целият там. Ние правим екскурзии до Катар, а когато са ни в двора, буквално, в съседна страна, 40 мин път със самолет, нула. Знаете ли колко интересно беше с Хохегер, ако трябва така да засиля подозрителността, към която аз бавно, но сигурно започвам да се приучвам? Случайно го споменава близък до БСП човек, господин Карадимов, сигурно мойто име е било споменавано – не знам, не искам да бъда прекалено подозрителна, но аз съм Министър по европейските въпроси към оня момент, става въпрос за имиджа на България в Европа. Той го споменава пред Народното събрание, след това го подема депутат от Атака, и след това – гол! ГЕРБ решават, че  трябва да ме повикат. Отидох в тази комисия, отговорих на всички въпроси. По въпроса за т.нар. Габонска афера, дадох интервю, много бих се радвала да говидят вашите зрители.

    КП. На Маргарита Михнева? (връзка към интервюто)

    МК: На Маргарита Михнева. Не разбирам за какво говорят. Доскоро тук беше книгата ми, но си я взех вкъщи, за концесиите. Аз за това съм отговаряла в Министерски съвет. Аз съм отговаряла за околна среда и вещно право. Истински призовавам всеки, всеки който изпитва интерес по тази тема, да вземе всичките ми становища. Аз съм работила 12 години, от правителството на Филип Димитров, и да изследва стъпка по стъпка какво аз съм писала. Много моля да бъде направено. Защото най-лесно, по този начин, може да се убие един политик…

    АГ: Ние затова го задаваме този въпрос, защото трябва да се чуе и вашето мнение, категорично и ясно по въпроса.

    МК: Да, само че, знаете ли какъв е проблема? На една част от журналистите им е просто неудобно да влязат в тази тема, защото знаят, че не е така, защото знаят че аз съм 10 години вече в българската политика. Аз имам от „офицер на Почетния легион“ на Франция, до „Звездата на републиката“ в Италия. Имам пет отличия от европейски държави, плюс няколко в Европейската комисия. На някои хора им е неудобно да ме питат. Много ви благодаря, че не ви е неудобно. Защото оставяме тези, които говорят, без никакво покритие. На мен ми е отвратително и все едно някой да каже – „Ами ние се съмняваме, че вие сте висока 1,64 и имате кафяви очи“ И аз какво да кажа – „Ама не, вижте, премерете ме. Висока съм 1,64 и очите ми са кафяви и не нося лещи“.

    КП: Добре.

    МК: Добре, давайте следващия въпрос.

    КП: Говорите за политическа иновация. Политическата иновация, доколкото аз разбрах, а вие ще потвърдите или ще отречете, се състои в това че, вашата идея за политическо действие, че ще има сдружение „България за гражданите“ и политическа партия. Като сдружението ще играе ролята на „морален борд“ и по някакъв начин ще контролира изявите на политическата партия. И също много важно изявление което правите, че вие искате да поставите „точните хора на точните места“. В България това е известен проблем. Появява се нова политическа сила, тази политическа сила на вълната на надеждите влиза в парламента, и изведнъж се оказва, че хората, които са вътре, не са на нивото на задълженията, които трябва да поемат, не са на нивото на отговорностите си. Започват да бягат – вляво, вдясно, да се занимават с неща, които не са им в служебните задължения, да се изразя съвсем учтиво. Разбирам, че този политически борд е насочен точно в тази посока...

    МК: Да, и се надявам той да бъде много широк. Няма друг начин да оздравеем, освен ако не получаваме много и различни лекарства, които третират всяка една от болестите. Да, този морален борд е много важен, той не е единствената политическа иновация, която се надявам да направим. Аз пак ще кажа, страшно е важно да запазим независимостта, на всеки неправителствен опит – дали ще е медия, дали ще е организация, каквото и да е било. Така се прави. В Европейската комисия аз работех с голямата организация за защита на потребителите на европейско ниво, която беше винаги най-тежкия ми критик. Най-тежкия ми критик. Винаги искаха повече, това им е работата. Аз трябваше да намеря баланса. Те получават един милион евро от европейския бюджет. И аз, на няколко пъти съм изпушвала, от негодувание, как може, всичко което правим, с най-добри намерения, те да го критикуват, а пък едновременно с това да получават средства. Трябва да ви кажа, че това за мен беше един много важен културен урок. Всъщност, ти помагаш по този начин, на това което правиш. Винаги трябва да имаш критик. Винаги, винаги, винаги, при всички обстоятелства. Може да не си съгласен с него, но трябва да му помагаш, заради собственото си здраве. И на мен ми се иска и това нещо да го разберем и в България. Ние непрекъснато делим – ако ме хвалиш, си ми приятел, ако ме критикуваш, си ми враг. И не приемаме с достойнство нито едното, нито другото. Много грозно.

    КП: Предполагам, че вие нямате 100% изчистена идея как точно тази политическа технология ще работи, но все пак кажете някакви идеи, как ще взаимодействат тези две структури, дали ще имате някакви конгреси периодични, или някакви изслушвания, или по някакъв начин хората ще могат да събират въпроси и да ги задават. В смисъл, какви са ви идеите в това отношение?

    АГ: И все пак да вкарате отговора във формата – все пак Конституцията регламентира, по-скоро ограничава възможността, неправителствените организаци,и каквато форма е гражданското сдружение, да имат политическа цел, да имат политическа функция. Също, в този контекст ще ви помоля...

    МК: Значи, най-напред, не всичко е само в написаните правила. Всъщност, ако погледнем нещата в цялост, много по-голямо значение имат практиките, обществената култура, и това което се случва, реално. Ние не можем да бъдем против закона. Ние не можем да кажем „Моралният борд на “България на гражданите” е неправителствена организация“. Няма как. Ние можем да приемем такива правила и да поддържаме такива отношения помежду си, че да го направим реално. Но най-важното е, тази организация да бъде абсолютно независима. Тя да може да има свободата да критикува, и, ако щете, надявам се, свободата да бъде разпозната от много други политически субекти, партийни субекти, не говоря само за партийни, говоря за политически, но тук и партийни включително, които да се вслушват, така както трябва да го правят с други организации – да влезнат в състезание, кой ще получи най-добра оценка, заслужена, надявам се, от независим борд, от независими хора. Ето това искам да направя. Ние ще гарантираме през правилата, през вътрешните правила, но аз съм убедена че трябва време, за да убедим хората. И тук моето прочуто нетърпение ще трябва да се укроти, аз искам да дам достатъчно време на всички, и на себе си ако щете , за да мога да докажа тези неща, които говоря.

    АГ: Тоест, ако мога да се опитам да обясня технологията малко по-разбираемо, поне за мен, нещо подобно на това, което се случва в момента със закона за горите. Вчера, основните представители на протестиращите, които преговаряха, така наречените в кавички „еколози“, казаха, че спират всяка форма на преговори, защото не се чувстват достатъчно… най-малкото, защото не се чувстват упълномощени, по подходящ начин – 3,4,5 души да представляват 5,10,15 хиляди души, които са на улицата. Нещо такова ли си представяте вие – гражданското общество, което възприема тази логика, която вие излагате, предлагате, по някакъв подобен начин да регулира чрез обществен натиск, влияние, мнение, тези, които са излъчени като политическо представителство в парламента.

    МК: Точно така. Това има еквивалент, вижте колко много думи ни липсват в нашия език. Удивително нещо е езикът. На английски език има израз за това и то се нарича peer pressure, тоест „приятелски натиск“. Тук не бих го нарекла приятелски, тук си е натиск.

    АГ: Защото е съвсем друго.

    МК: Вижте, липсва ни това. Ще ви кажа един пример. Страшно много неща научих от защитата на потребителите. Смятам, че това е една наистина много интересна област. Впрочем, защитата на правото на околна среда и защитата на потребителите са от един и същи ранг, от една и съща генерация човешки права, забележете. Ще ви дам пример от Великобритания, който ми е страшно скъп на сърцето. Когато те въвеждат либерализацията на енергийния си пазар, стават страшни безобразия с потребителите, страшни безобразия. Тогава правителството решава, че ще даде рамо на една неправителствена организация, подкрепена там, с пари, с бюджет, с всичко, но не публична институция в собствения смисъл на думата и ще бъде потребителски watch dog, тоест, потребителски наблюдател, и ще върши на практика правителствената работа за прочистване на пазара от монополно поведение. Имат огромен успех. Огромен успех. И хората добиват,  ето това е овластяване – хората добиват чувството, че наистина могат нещо да направят, че има кой да ги чуе. При нас се къса връзката между „чуваме ви“ и „от това ще направим нещо“. Вместо да кажем – „Разбрахме, че законът е приет зле, законът е приет по тъмни доби, законът не е обсъден. Има проблем, нарушихме Закона за нормативните актове“.  Всъщност, това се е случило.

    АГ: То аз не знам, между другото, извинете че ви прекъсвам, от началото на т.нар преход досега, дали има един нормативен акт, който да е приет изцяло в съответствие с тези изисквания.

    МК: Прав сте. Едно от нещата, които винаги пропускаме, е че правим едно проформа запитване до Министерство на финансите, за така наречените разходи, които този закон ще има. Това никога не се случи. Няма закон, който да има разходи. Аз имам въпрос към вас и към вашите зрители – виждате, нали, гръцката криза и прякото ѝ отражение върху ски-туризма в България. Кои са чуждите туристи, които най-много ходят в Банско и Пампорово?

    КП: Аз не карам ски, нямам никаква идея.

    АГ: Аз нямам информация.

    МК : Ами всъщност, оказва се, че ние разчитаме на много гръцки туристи.

    АГ. Това, което знам, че тази година има спад на зимния туризъм.

    МК. Точно така. Колко са непродадените имоти в Банско? В Пампорово, вероятно? Тоест, когато ти предлагаш такъв закон – кой го иска, каква е ползата за икономиката, за икономиката?

    АГ: Кой го иска е основния въпрос на протестиращите. Кого обслужва този закон?

    МК: Ние всъщност нямаме оценки, ние всъщност нямаме оценки – дали при този спад на туризма, в момента, при тази криза в Гърция, която ние не оценихме, световно не оценихме. Четирдесет процента от българската консервна промишленост отива в Гърция. Ние нищо не правим по въпроса. Тогава, защо ни е необходим сега, и защо ни е необходим толкова бързо?

    АГ: Това е специално за европейския пазар и за Гърция и за кризата…

    МК: Но той има връзка с този закон…

    АГ: Но все пак имаме секция въпроси за това, ако ни остане време, да завършим, ако искате набързо темата за морала, не мога да не задам въпроса. Атанас Чобанов, „Бивол“, пита, ако не ви засяга пряко вас, можете така да кажете, че не ви засяга пряко вас,…

    МК: Да, кажете.

    АГ: Но пита директно в този контекст, морала, моралния борд, всеки да си е на мястото. Общия бизнес на Даниел Вълчев с покойния Кюлев и с Любен Гоцев?

    МК: Аз мисля, че най-добре да питате самия Даниел. Аз нямам служби на мое разположение и декларирам още отсега, че аз ще искам от хората, които влизат в партията, да попълват декларация били ли са или не, не искаме това да се случва, смятаме, че това е зависимост, която тежи, но аз не мога да ги проверявам. Така че..

    АГ: То е в декларативна форма все пак.

    МК: Те си носят отговорност за това, което са попълнили. Попитайте господин Вълчев, аз не съм забелязала в тези години, в които го познавам, той да изявява някакво, да го заподозра в някакво такова пристрастие към хората, за които говорите,  не съм идентифицирала такова нещо.

    КП: Добре.

    АГ: Добре.

    МК: Настоявам да го питате, наистина.

    АГ: Може би вие можете да ни съдействате за един разговор с него.

    МК: Аз мисля, че той веднага ще съгласи.

    КП: Добре. Аз искам да завършим предната тема, защото мисля, че е важно. Вие поемате ли ангажимент, ако вие влезете в Парламента, там има два варианта – да участвате в управляващото мнозинство или да не участвате в управляващото мнозинство. Но ако влезете в Парламента, да направите всичко възможно, законите които се приемат,  да изпълняват  изискванията на Закона за нормативните актове, там за оценката на въздействието….  И въобще, всичко както трябва да е по закон. И по нормална логика.

    АГ: Да не чуваме в 2000 година, обяснения, че законът не е публикуван на сайта на Народното събрание, защото, обърнете внимание,  флопи дискетата при транспорта от Министерски съвет до Народното събрание, се е счупила или загубила, размагнетизирала или нещо такова. Такива изявления в 21 век са налудничави.

    МК: Знаете ли какво, аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

    КП: Добре, обещаваме.

    МК: Знаете ли какво. Аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

    АГ: Това ни е работата.

    МК: Ако вие ми обещаете да следите това, аз мога да ви обещая, че ще го правя. И да ме завръщате в правия път, защото винаги има нещо страшно спешно, нещо което те кара да съкратиш процедурата, това е пътят към ада. Пътят към ада за всяко управление. Така че, аз мога да удържа до края, само и единствено, ако ви има вас, и това да е постоянно. Всичко възможно бих направила да се подкрепи такъв тип организации, извинявайте, че ще използвам английска дума, но watch dogs, пазачи. Трябва да има пазачи, не може. Дори в рая има пазачи, няма как иначе. И те да бъдат оставени абсолютно независими. Така ще спестим пари, така се прави публична реформа.  Ще ви дам един пример, свързан с екологията. Знаете, че аз съм еколог по докторска дисертация и по убеждения. Не че много ходя по планините, но за сметка на това, твърдя, че съм прочела всичко, което си струва да бъде прочетено от българската теория на тази тема. Та, какво се случва. Значи, преди 9-ти септември, ние сме имали един много мощен Български туристически съюз. Този…

    КП: Преди 9-ти септември?

    МК: Да. Този БТС е имал задачата и правото да патрулира и да налага глоби, тогава когато вижда нарушители в парковете.

    АГ. Правилно ли разбрах, до 9-ти септември?  Не 10-ти ноември?

    МК: Да. Да, до 9ти септември. Какво печелим от това? Първо, това са хора, дето  им е там сърцето. Те това искат да правят – да превърнат хобито си в нещо полезно и в едва ли не професия. И освен това, те се чувстват силни. Те не само обичат природата, те наистина могат да я пазят и не е необходимо да излизат на протести. А, едновременно с това, ние намаляваме по този начин държавната администрация, защото има някой, който да върши тази работа, Сега говорим за публични разходи и не даваме никакъв шанс – с някакъв малък конкурс. Отдели някакви пари, те ще са много по-малко, отколкото да направиш администрация с отдели, сгради, да я местиш незнам си къде из страната и т.н. Отдели една сума и кажи – „правим един конкурс за организации, които искат да опазват природата“, които искат да наблюдават защитата на потребителите, които искат да правят това, което вие правите. Обаче, всички трябва да се закълнем, че  няма да си правим услуги и че няма да си правим мили очи, че независимостта трябва да бъде страшно силно подкрепена. Иначе просто няма смисъл.

    АГ: Милите очи, много подходящо място да ви  задам въпрос. Каква е вашата принципна позиция, не референдум, а принципната позиция за закона за горите, начина по който той в момента възбуди, възпали общественото мнение обективно срещу управляващите. Какво е вашето мнение? Аз не чух нищо, аз следя почти всички политици,  следя техните изявления, ваше не съм чул различно от това, да бъде решен въпросът с референдум. Друг е въпросът, доколко това технически е възможно. Но, конкретно по въпроса, с да или не?

    МК: Не, аз мисля, аз смятам, че със… Не в този вид, не. Когато има такова обществено недоволство и то не е посрещнато с нета едно нормално обяснение. Страховете на хората не са адресирани, въобще. Това е  както с генномодифицираните организми. Аз съм виждала хора в Европа, които казват – „Ама как може без ГМО? Ние ще изостанем от състезанието. Науката ни ще загине!“ и така нататък. Европа удържа положението, затова защото, всъщност, страховете на много не са адресирани, България впрочем също. И ние спряхме. Шистовия газ, по същия начин – защо логиката да е различна при закона за горите? Защо е различна? Хората се страхуват. Значи, ние първо трябва да отговорим – нужно ли ни е това сега икономически? Един нормален, спокоен икономически анализ. Включително, състоянието на туризма, включително състоянието на гръцката икономика. И аз четох на господин Костов, бивш зам. министър на земеделието, който отговарял за горите, това е най-доброто професионално становище за мен, което прочетох. Ние нямаме анализи, ние не адресираме страховете на хората и ние не знаем какво ще спечелим като общество, а не един или друг…

    АГ: Изразът ако е на господин Костов, нали „адресираме страховете на хората“ би могъл и да означава „Страховете са напълно неоснователни, законът е много хубав“. Ще продължа да настоявам за отговор. Според вас, законът добър ли е? Ако бяха адресирани страховете на хората, трябваше ли  да бъде приет в този вид? И още по конкретно– лобистки ли е, според вашето мнение? Имате, предполагам, юридически екип, юристи, тяло, съвет. Какво е вашето мнение?

    МК: След като има обществено съмнение, то взима превес над всички останали аргументи. Ние не можем да приемаме закони, в които има обществено съмнение, защото не те действат. Защото, ако ние сме убедени, че законът се прави в полза на един или друг, то това е прекрасен начин ние да нарушаваме закона, на дребно, по малко, който, където и както може. Всъщност, осемдесет процента от действието на един закон, и това са данни от статистика, е дали хората са убедени в него или не. Този закон ние трябва да го разберем, да го прилагаме и когато видим неговите резултати, когато можем да можем да ги пипнем, да знаем че това е в наша обща полза….

    АГ: Като Закона за движение по пътищата.

    МК. Да, това дори е чудесен пример. Тоест, дори тези икономически аргументи, трябва на хората, безработица и така нататък, те трябва да се сложат на масата. Ясно. Колко печелим, колко губим. Дали тези, които ще спечелят от този закон, са повече от това, което ще загуби българската природа и ще загубим всички ние. Пак казвам – аз не съм против развитието на туризма. Не съм против развитието и на писти и инфраструктура, ни най-малко. Но, да ми се дава за пример Австрия, която не разрешава на хората, които паркират в планината, ауспухът да е обърнат към тревата, а трябва да е обърнат към пътя? Извинете. Не става така. Плюс това, ние сме супер травмирани от това, което се видя по морето, и това, което се видя по някои други зимни курорти? Имаме ли защитен вал против това? И, всъщност хората протестират против начина, по който се прие закона. Едва ли някой е отишъл в такива юридически детайли. Освен това, задачата на правителството не е да противопоставя едни срещу други. Той и Муамар Кадафи беше намерил кой да го защитава и имаше протестиращи, които го защитаваха.

    АГ: А начина, какво ще кажете, за начина, по който се прие законът?

    МК: Начина е лош. Значи, в момента сблъскахме две групи. Точно така се лови риба в мътна вода. Точно по този начин. И сега, вместо ние да говорим по същество – как трябва да се приеме един закон? За колко време? При какви обсъждания? Ние говорим кой с кой е и кой против кого е. Ето така ще ни бият, поединично…

    КП. Добре. Да продължаваме, че напредваме с времето. Искам да поговорим малко по-подробно за кризата, и за икономиката, за приоритетите, по които трябва да се развива България. Първо, за приоритетите. В България, поне моето впечатление е такова, че се случва така, че правителството няма приоритети. Тоест, за каквото и да говори правителството, все е приоритет. Което, в крайна сметка се отразява на това, че няма никакъв приоритет. И бюджетът се преписва всяка година един и същи. А вашият приоритет какъв е? Когато влезете в реалната власт, била тя законодателна или изпълнителна, какво ще бъде вашият фокус – образованието, здравеопазването, или може би икономиката? Или може би нещо съвсем друго, което аз в момента не се сещам?  Какво ще бъде вашият основен фокус – нещото, от което ние ще започнем, и от там нататък ще продължим? И вторият въпрос е свързан с първия... (продължението е във втора част на интервюто)

    retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

    Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2

    Всички препратки в текста сочат към точната минута от разговора, записан във видеото в YouTube.

    Константин Павлов: В Европа има криза, в България има криза… Адекватна ли е въобще посоката, в която Европа и България вървят за излизане от кризата?.. Доста се затегна, толкова години минаха от 2008, като че ли не се вижда края, даже се говори за задълбочаване… Вземат се мерки непрекъснато. Какво мислите?

    Меглена Кунева: Първо, да ви кажа, че, според мен, сте прав. ГЕРБ има хубава програма. Аз напоследък я прочетох. Въпросът е, че тя се забравя в деня, в който се вземат изборите. Чудна програма имат по въпроса за саниране на язовири. Направете си опит, вижте го. Те имат в предизборната си програма План за саниране на язовирите… Това нещо може да направи една неправителствена организация. Да следи непрекъснато. А иначе ГЕРБ всъщност изпълняват програма на предишни правителства. Всичко, което е свързано със строителство, това са тези пари, които ние договорихме при преговорите. Не, че непременно е лошо! Аз нямам никакъв комплекс от това, че изпълнявах програмата на правителството, още от времето на Филип Димитров за влизане на България в ЕС. Слава Богу, много му благодаря! Както и на всички следващи, които са направили крачка в тази посока.

    Приоритетите:

    Аз смятам, че приоритет на България на гражданите трябва да бъде, с една дума да го кажа, Държавата! Там, където никой друг със собствените си усилия не може да направи разлика.

    Ще започна с Икономиката.

    Ние не можем да измислим икономика. Ние можем да дадем възможност на хората да я правят. Да няма корупция. Да няма обществени поръчки, които са уговорени. Да има услуги, свързани с бизнеса. Да има и да се окуражават сфери, като Електронна търговия, експортът — супер-важно нещо! Супер важно нещо за България.

    Тоест, в Икономиката държавата трябва да разчиства пътя, а не да казва: “Ти ще произвеждаш олио, защото се търси!” Не, нямат право, никой няма право на това. Трябва да може да се стимулира, включително и чрез неправителствени организации, да получиш най-точния съвет. Да имаш своя глас когато бизнесът ти се заглушава от международната икономическа криза, или каквото и да било друго. Тоест, държавата трябва да е приятелска към потребителя.

    Неща, в които тя не може да бъде заменена: Образование, здравеопазване, публична администрация. Огромна грешка беше, че публичната администрация се забрави през тези години. Забрави се и здравеопазването. Забрави се и образованието.

    Освен това, ние влязохме в този Европейски съюз, за да може да вървим с първите. Понакуцвайки, не на първите места, само да вървим с първите. Да сме там, във клуба.

    Сега, аз ще ви кажа, аз и моите колеги направихме сравнение между европейските приоритети и какво се случва у нас. Ще ги пускаме ден след ден, понеже списъкът е дълъг, за да видите, той е разделен на две, къде си приличаме и къде се различаваме. Най-краткото ще ви прочета. Визията на Европа за младежката безработица и IT сектора: “IT сектор — 8 милиона работни места и генерира 6% от БВП на ЕС. До 2015 IT секторът ще 700 хиляди нови работни места. Пакт “Младежта в движение”: Всяка държава членка ще гарантира достъп до работа, образование или обучение за всеки млад човек, в рамките на 4 месеца след напускане на училище…” Тук имаме и средства по структурните фондове.

    Визията на премиера, защото една от бедите е, че премиерът говори. не мога да ви цитирам визията на министъра на образованието, например, или на младежта и спорта… Визията на премиера за справяне с младежката безработица: “Знаете ли колко много се търсят овчари в момента. Агнешкото в цяла Европа е кът. А родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти…”

    КП, Асен Генов: това сме го записали на politikat.net…

    МК: …Какво правим? Ами значи този списък, за съжаление, е дълъг. Аз изпитвам в известен смисъл съчувствие към премиера, защото той се опитва да покрие абсолютно всичко! Ама не може така! Имах един случай, среща. В Плевен беше. Един човек, след срещата дойде, беше много активен по време на срещата, дойде след това при мен и ми бутна едно листче и ми каза: “Аз имам едно дело с един съсед. Той е забравил не знам си какво, нали…” Оплака се. Казвам: “Ама Вие сте се обърнали към съда?” Той каза: “Да!” Казвам: “Значи, там ще ви се реши въпросът. “Не, не, не! Искам да им се обадите!..” Викам: “Как ще им се обадя на съда?!” “Еми, ще им се обадите Вие, щото сте политик…” — попита той. Казах: “Не става! Аз не съм такъв политик.” И той каза: “Аз тогава ще отида при Бойко Борисов…” Казах: “Добре, 7 милиона и половина българи, от тях 1 милион да се съдят, и всеки ще отиде с листчето при премиера? Той какво ще направи?” Ето за това става дума! Ако искаш да правиш бизнес, ако искаш да вземеш обществена поръчка , просто не функционира така държавата. Така че, за здравеопазването… Здравеопазване и образование, това са икономически приоритети всъщност.

    Аз много се надявам ние да направим един силен екип и в двете области. Имам предвид конкретни хора. Ние имаме много лекари и учители в сдружението и да предложим програма. Колкото повече хора я разпознаят и колкото повече партии я разпознаят, толкова по-добре.

    АГ: Освен, че е икономическо, това все пак е и в социалната сфера. Аз съм срещал критични мнения по отношение на, ако говорим за земеделие, на квотите, които са договорени по времето, когато Вие сте участвали в преговорите. Например, критиката конкретно е за квотите за домати, сравнено спрямо Гърция, да речем, която освен всичко друго е и в криза. Липсата на квота за плодове, като крушите например…

    МК: Ако нямаше да е обидно, щях да избухна в смях. Няма квоти! НЯМА КВОТИ! НЯМА КВОТИ! Разбирате ли? Има квоти за мляко и захар. Това е! Ако мие сме конкурентно-способни, ако ние имаме вътрешна организация на производителите на домати, те могат колкото искат да изнесат! Те просто трябва да си обработват земята. Плащанията са на ферма, на това, което притежаваш като земя, и да изнасят където намерят за добре!

    Европа всъщност се отказва. Това е реформата в селско-стопанската политика. Европа се отказва от “давам ти еди колко си за производство…” Тя казва: “Давам ти обща сума! Ти реши какво да произвеждаш. И това е, което ние изпускаме година, след година, след година да подготвим производителите…

    АГ: Тоест? Обвиненията са безпочвени?

    МК: Абсурдни! Абсурдни! Абсурдни! На всичкото от горе, ние не успяваме това, което сме договорили да усвоим. Много ги обичам тези обвинения. Само си мечтая да седнем да говорим страница по страница…

    КП: Може ли да се върнем на темата за икономиката? Вие казвате, че Ваша основна задача ще бъде да разчиствате пътя пред предприемчивите, за да може бизнесът да се развива. Въпрос на горещ обществен дебат е Плоският данък, който съществува в България. Имаме въпрос от фейсбук: Заможните и богатите в България плаюат най-ниският данък в Европа. Как това съответства на приноса им за обществото? И в този смисъл, има ли смисъл да говорим за данъчна реформа и по-специално за Плоския данък и Вашата идея в това отношение?

    МК: Много хубаво! Ние го обсъждаме, аз слушам експертите и чувам данните, които те ми казват. Аз смятам, че когато си се възползвал от плюсовете на един икономически растеж, вдигал, вдигал, вдигал си доходите… Когато нещата вървят надолу, трябва да дадеш обратно на обществото. Аз лично смятам това за справедливо. Това е съчувствието, това е солидарността, ако щете! И, да! Европа има социална пазарна икономика, това е положението! Това не означава социални помощи обаче! Да сме наясно.

    Аргументите ЗА: Когато е започнат Плоският данък да се упражнява, се е вдигнала много събираемостта. Тоест, престанали сме да извличаме извън страната през офшорни и не знам още какви компании това, което наистина се произвежда. Тоест, постъпленията в Държавния бюджет са били много повече. Това, според мен, е валиден аргумент, но трябва да намерим начин тези, които са по-добре икономически,  да окажат съответната помощ, било през данъци, било по някакъв друг начин…

    КП: Конкретни идеи имате ли?

    МК: Работим по тази идея. Но за мен посоката е много важна. Ако вие имате, през вашите медии, идея, която да обсъдим, ще съм ви много признателна.

    Други неща за Плоския данък, които се аргументират, е, че ние не можем да администрираме така добре друга ҄данъчна таблица. Всъщност обаче държавата се е измъкнала от това и този Плосък данък не е кой знае каква добра новина за инвеститорите, български, чужди все едно, защото ние ги натоварваме с косвени тежести, било такси, било тежкият данък несигурност, било корупция… Какво го интересува, че имало Плосък данък един човек, който е вложил малко и средно, ето тук има среща с Българската соларна асоциация. Но! Това е сдружение с нестопанска цел на инвеститори в малки и средни фотоволтаични централи. Малки и средни. Те казват: “Какво ни ползва каквото и да било от обещанията за ниски данъци, след като те ни взеха бизнеса?“.. Просто, с една хубава законодателна промяна всичко, което са инвестирали хората чисто и просто изчезна.

    Добре. Искаш да променяш политиката. Решаваш. че това не е посоката. Първо, не държиш на обещанието на българската държава. Независимо кое е правителството, българската държава е това, което има значение. И второ, не даваш поне един спирачен път от 5 години, тези хора да могат да направят нещо. Това е абсолютно безотговорно. С какво да ги убедим сега? С Плосък данък?! Ми те ще ни се изсмеят!

    Аз имам друга любима идея, за която не съм хвалена от икономическия екип. То е да има по-ниско ДДС на храни, лекарства и учебници. И тук отново аргументът не е по същество. Казват, ҄ще бъде като с пилешките бутчета в началото на демокрацията, които са били с различно ДДС. Всеки знае в Министерство на финансите тази история. Всичко се е внасяло по този начин. Значи ние пак опираме до въпроса с администрацията. Ако ние нямаме работеща администрация, ние никога няма да можем да въведем най-добрите социални практики, икономически практики. Значи, не трябва ли да кажем на администрацията, аз много се изкушавам да използвам пак челен европейски опит. Там нищо не се въвежда от един ден за друг, но се казва: “След 5 години ние ще имаме различни ДДС-та по 1, 2, 3… Бъдете така добри да си обучите администрацията.”

    Защо години наред в България не се свързват митниците с НАП? Защото не можем? Защото ни се е счупила дискетата, както Вие казахте? Не! Това е смешно, но така се лови риба в мътна вода и всички го знаем…

    АГ: Това което Вие споменахте за малките фотоволтаични, сдружението или както се нарича… Аз съм чел и слушал интервюта с представители на сдружение, грубо казано, на фирми, работещи в сферата на дървопреработвателната индустрия. Тяхното мнение в момента е същото. Този закон, по този начин, ако беше влезнал в сила, щеше да повлияе на бизнеса на фирми с най-малко 30 хиляди души. Тоест, отново малкият и среден бизнес щеше да бъде обезглавен. Това се прави от сегашното правителство. Живот и здраве, най-вероятно, политическата формация, която Вие представлявате, ще има достатъчно адекватно представителство в следващия парламент. Какви биха били евентуално допирните точки между вашата и тази политическа сила, която ушравлява в момента и унищожава малкия и среден бизнес?

    МК: Знаете ли, аз си зададох един шокиращ въпрос между 1-вия и 2-рия тур на президентските избори. На първия тур видяхме огромни кражби. И на втория, де, но на първия още повече!

    АГ: На гласове?

    МК: На гласове… Имаше едни мъкнения с чували, имаше един инструктаж как се купуват комисии и т.н… И голяма изненада, че аз не исках да имам нищо общо с двете партии. Казах, че първо, няма да тръгна да търгувам с гласовете на хората, и второ…

    АГ: ГЕРБ и БСП?

    МК: Да… Че до вчера са ме лъгали, до вчера са купували и са си разпределяли гласовете, които са били за мен и аз на следващия ден ще кажа: “Ама така ли, много хубаво! Давайте да се прегърнем и да вървим нататък…” Трябва да има санитарен минимум от спазване на правила, за да мога изобщо да ги погледна сериозно. Гледам ги. Гледам ги в момента…

    АГ: Тоест, коя би била, според Вас, от гледна точка на този “морален борд”, от гледна точка на този граждански коректив, за който говорихме в самото начало, коя би била по-здравословната позиция на евентуалната формация, извинете за сравнението, “Меглена Кунева”, в 42-то Народно събрание? Във властта или в опозиция?

    МК: Ми, аз мисля, че отговорих. Властта е… играчка за малки деца. Ако възприемаш властта като “Аз мога да уволнявам и назначавам и ще кажа кой ще бъде митничар, това е изключителна загуба на време, и то за цели 4 години от иначе краткия човешки живот… Ако обаче можеш да направиш нещо, с което да те запомнят за добро, тогава да.

    Аз изключително се притеснявам, че толкова много тръгнаха да си приличат партиите. ҄И няма да спра да го говоря. Единствената ми молба е, за да не попаднем в  някакво тресавище, да има хора, които да ни завръщат. Всъщност, моето доверие е дадено. То е към хората. Не мога в момента. Иска ми се да кажа хубави думи за някоя партия, да кажа това беше принципна позиция, много добре направихте…

    АГ: Аз това го разбирам като, по-скоро, че по-успешна би била позицията на формацията в опозиция?

    МК: Да видим… Аз не искам да спирам състезанието между партиите. Да могат те да търсят, на принципна основа, коалиционен партньор. Нека се състезават! Нека се състезават и за гласа на хората, и за гласа на тези хора, които ще подкрепят нас…

    Следва продължение!

    retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2

    Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 2

    ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ЧАСТ ПЪРВА.

    Целият видеозапис може да видите ТУК.

    02 май 2012 г., София, МВР.

    КП: Как така му генерира загуба, като току що казахте, е МВР плаща за експертизите?…

    ВВ: Плащаме със закъснение. Всяка година имаме неразплатени експертизи. Всяка година от порядъка на стотици хиляди левове. Министърът винаги се разпорежда приоритетно да плащаме на съдебните експерти, но пак ви казвам, не може всеки да мисли за себе си. прокуратурата за себе си, съдът за себе си, полицията за себе си по въпроса за експертизите. Това е елемент на съдебната реформа.  Министерство на правосъдието, другите ангажирани институции трябва да намерят решение на този изключително важен проблем със съдебните експертизи. Съдебни имам предвид гражданско-процесуални, наказателно-процесуални. Това се отнася и за досъдебната фаза, за МВР…

    Този малък аспект именно е темата, която повдигате за НИКК. НИКК е един институт-лаборатория на МВР, която има и криминологически профил, но основно прави експертизи по различни видове дела, които са назначени не само по наказателни дела, но и от различни други органи – съд, прокуратура, дознател. Има добри лаборатории, някои експерти са много добри. Такива експерти има не само в НИКК в МВР, има във всяка областна дирекциия. Специално такива технически лаборатории и те провеждат много експертизи ежедневно.

    Тези въпроси, които поставихте са свързани основно с ДНК експертизите, които са изключително скъпи. Има такова звено в НИКК, но това е едно много скъпо удоволствие, наистина. Изисква огромен разход. Когато не може да се направи своевременно в България и липсва необходимата техника, се плащат такива експертизи в чужбина.

    Както знаете, преди няколко дена, дойде експертното заключение по повод убийството на Яна в Борисовата градина. То беше проведено, ако не се лъжа в една австрийска лаборатория, във всеки случай в чужбина, колкото и скъпо да е това. Българските ни колеги не са могли да се справят с този въпрос. Това е проблема с НИКК. Че няма финансиране, няма хора и няма добри условия за работа на тези експерти, макар че повечето от тях перфектно работят, особено за почеркови експертизи няма никакъв проблем, дактилоскопски експертизи си ги правя…. По-скъпите са проблем.

    Но, така или иначе, голямата тема е реформата на съдебната експертиза, в аспекта на реформата на съдебната система като цяло.

    КП: Добре колега, ти?

    АГ: Да продължим нататък. Аз разбирам, че влизаме в един, един парадоксален дискурс, нека го наречем, тема на разговора. От една страна всички се оплакват и критикуват МВР за високия бюджет, от друга страна МВР казва – проблемите в обществото, които ние трябва да решаваме, се дължат най-вече на липса на ресурс, човешки ресурс, което означава липса на пари и директно, липса на пари.

    ВВ. Вечна тема, която я има във всяка държава, между другото.

    АГ Да минем нататък. Ако искате, да говорим за политика, да говорим за избори.

    За изборните нарушения. Аз ще ви върна към едно участие в една дискусия, организирана от Института за развитие на публичната среда съвсем наскоро, в началото на тази или в края на миналата година беше. На тая дискусия вие поставихте няколко акцента в своето изказване. Едно от нещата, които казахте беше, че „Всеки един от сигналите за нарушения са били проверени и е бил върнат отговор до жалбоподателите за това, на какъв етап е разследването или проверката. Моят въпрос е, дали можете да представите някаква обобщена информация – толкова и толкова нарушения, такива и такива наказания са наложени. Какви мерки според вас трябва да се предприемат, това е общата тема, нали, но ако можете да кажете нещо в тази посока.

    За какви нарушения става дума, в какъв мащаб са тези нарушения, какви санкции какви наказания са били наложени. И какво лично вие смятате че трябва да бъде подобрено в Изборния закон, в Изборния кодекс, с цел да се намалят тези нарушения през 2013 година? Предстоят парламентарни избори.

    ВВ. Темата за изборните нарушения пак не е тема само на МВР. Аз и в двете участия, които съм имал, съм си позволявал само да коментирам допирните точки с работата на вътрешното министерство. Аз конкретните цифри в момента не мога да ви ги кажа като обобщена информация, макар че мога да ги получа от една наша дирекция. Ние тогава сключихме и споразумение с неправителствения сектор. Създадохме специален щаб, проведохме обучения в цялата страна на по двама дознатели от всяка областна дирекция, по една методика, която създадохме специална.

    Защото изборните нарушения, освен всичко друго, освен административно нарушение, много често, покриват и състав на престъпление, има специален раздел от НК, който се нарича „Престъпления против политическите права на гражданите“, включително против избирателното право. И детайлно анализирахме съставите на наказателния кодекс – дали има нужда от подобрения на някои текстове от НК, дали процедурата по НПК позволява на МВР ефективно да противодейства и на прокуратурата престъпления, свързани с избирателни нарушения. .И абсолютно по всеки сигнал, който беше подаден от територията на цялата страна, било по електронната линия, която бяхме изградили, телефонна линия, в писмен вид, абсолютно всеки сигнал се …

    Разбира се, много често попадахме в ситуация на политически спекулации. Специално мога да ви кажа за няколко сигнала от югозападна България – Бобовдолско, Бобошево, Варна. Много често се оказва, че тези сигнали са неоснователни или пък се опитват да вплетат в МВР в някаква политическа интрига, недоволни политически сили, срещу други политически сили.

    Разбира се, има доста досъдебни производства, с конкретни резултати.

    Конкретна бройка не мога да ви я кажа. Тя беше систематизирана всяка седмица от Върховна касационна прокуратура, събираща цялата информация от прокуратурите и от МВР, под ръководството на заместник-главния прокурор, господин Валери Първанов.

    Така че, каквото можеше да се направи като разследване, беше направено. Освен всичко друго, това си беше едно мащабно охранително мероприятие. Аз мисля че колегите от охранителна полиция успяха да се справят с това предизвикателство при провеждане на изборите.

    Но, по отношение на изборите, аз си позволих да коментирам две неща в тази дискусия, които имат пряко отношение към МВР.

    Единият проблем беше свързан с това че, се оказа, че немалко български граждани, независимо какъв произход имат, се оказаха без лични документи, стотици в някои населени места, като Кюстендил. Просто защото, за да получат лична карта, трябаше да имат постоянен адрес. За да имат постоянен адрес обаче, законодателството изискваше да представят документ за собственост, т.е. нотариален акт за недвижим имот или пък писмен договор за наем. Тия хора нито имат документи за собственост, основно от ромски произход, а пък договор за наем, изобщо беше немислимо. Един омагьосан кръг се получава – няма постоянен адрес в служба ГРАО. Отива в РПУ-то, не може да му се издаде лична карта. Не може да му се даде лична карта, той не може да упражни своето избирателно право – и активно и пасивно.

    Даже, ако иска да се кандидатира кмет, за общински съветник, той не можеше да се кандидатира. Това е голям проблем, или поне беше голям проблем, защото, доколкото си спомням, преди две седмици законът е променен в това отношение, Законът за гражданската регистрация. Той засяга пряко МВР, защото на тия хора не могат да им се издадат лични карти, и се оказа, че в България циркулират анонимни граждани – хора, без документ за самоличност, с всички произтичащи от това последици – той не можеше да си получава помощите от социалното осигуряване, той не можеше да гласува, не може да ползва услугите на данъчната администрация. Затова апелирах тогава и мисля че, наши експерти в Народното събрание, законът е променен, просто трябва да проверя в Държавен вестник

    АГ: Това е темата за така наречените „забранителни списъци“?

    ВВ: Не, това е темата за това, че има хора без лични без лични документи,

    АГ: Аха, аха.

    ВВ: И те не могат да гласуват, без да са в никакви списъци. Той просто го няма, той не фигурира, никъде, разбирате ли, в гражданската регистрация на населението.

    КП: Той дори не е имал ЕГН и акт за раждане, така ли?

    ВВ: Дори и да е имал стар личен документ, той нов не можеше да си извади. Така че по някакъв стар личен документ, може да има и ЕГН, може да има всичко. Тогава не се е изисквало да има нотариален акт, тоест, когато си е вадил лична карта преди десет години. Той нова не може да си извади. Старата му става невалидна и той не може да гласува.

    АГ: Така или иначе стигаме до тази тема, това са, може би, подмножество на всички хора, които така или иначе са били лишени, заслужено или незаслужено, от правото да гласуват, от техните активни и пасивни избирателни права, да минем ако искате, към забранителните списъци.

    Аз проследих внимателно дискусията и, общо взето останах с впечатление че, не съществува механизъм, който да определи актуалния, настоящия адрес и т.н., тоест въпреки кореспонденцията и подаването на информацията между мвр и служба ГРАО, на практика служители на ГРАО признаха на същата тази дискусия, на която присъствахте и вие тогава, че няма как това нещо да бъде технически установено, така че той да бъде изваден от този списък. Но въпреки това, нищо не попречи да се издадат такива удостоверения и да се потвърди правото на кандидатите за президент и вицепрезидент, които и да било те, нали, да участват в изборите. Тоест, вие казахте, че трябва да се изчисти този въпрос със забранителните списъци…

    ВВ: Трябва да се изчисти, да.

    АГ: Какво смятате, че трябва да се направи и как мислите че може да бъде решен този въпрос?

    ВВ: За съжаление, господин Генов, до ден днешен, въпреки че замествах господин Цветанов по време на избирателната кампания, месец и половина почти не се бяхме виждали, с изключение на една вечеря с шефа на Сикрет Сървиз, и до ден днешен не ми е много ясно откъде се генерира този проблем, при голям интерес, който проявявам, а и любопитствам много често, по чисто такова вътрешно любопитство, откъде точно е този проблем със забранителните списъци, откъде точно се генерира този проблем. Макар че конкретният термин не е забратнителни списъци, в избирателния кодекс е някакъв друг.

    АГ: Така се наложи в публичното пространство.

    ВВ: Откъде се генерира това нещо? Това се появи проблем по един от видовете избори, това е за местните избори, където, имаше изискване за уседналост. Само там се появи този проблем. Уседналост,.. беше 4 месеца или 6 месеца, сега точно не мога да си спомня каква беше причината. Това за президентските избори нямаше такова изискване и там тема за забранителни списъци няма.

    До последния момент, до месец май, ако не се лъжа, се променяха законите. Конституционният съд отмени едни текстове за уседналост, други остави в сила. Въпросът е, че различни хора попадат в списъци, които не им дават право да гласуват и, доколкото разбрах, дори и някои депутати са се оказали в такава ситуация. За всеки отделно, като се зарови човек отделно да потърси защо така се е получило, има най-различни житейски ситуации. Сега, не искам отново да прехвърлям отговорността към службата, която изготвя тези списъци, която не е към МВР, тя е към МРРБ. Ако правите интервю там, също го задайте този въпрос. Тук се събирахме няколко пъти, ходихме е там да видим, къде е тоя проблем, че хора, без основание, всъщност са лишени без право да гласуват. Макар че, ако се заровим във всеки конкретен случай, винаги ще намерим някаква формална причина, той да попадне в някакъв такъв списък.

    Но, в същото време си давам сметка че това не е просто обикновено право, човешко, това е право избирателно, политическо, гарантирано на ниво Конституция и международнни актове. Така че, ако наистина има такъв проблем, с огромна бройка на хора, които нямат право да гласуват, този въпрос трябва да намери някакво категорично решение.

    Ако, формално погледнато, всеки е прав за себе си – и ГРАО, и служба БДС и така нататък, в крайна сметка, при следващи избори, ако има такова изискване за уседналост, много внимателно законът ако е написан. Много преди самата дата на изори, всеки човек ако е попаднал в такъв списък, да речем, да бъде уведомен и разяснено, че е в такъв списък. Това за мен е единственото решение на този етап. И ако той е неправилно включен в такъв списък, да се намери веднага бърза реакция на службите, защото все пак гражданската регистрация е по общини, в служби ГРАО, общински служби, да бъде коригирана тази грешка. Защото, наготово се взимат тия списъци от служба ГРАО, в крайна сметка, които са към общините. Но, много често има и незаинтересованост на граждани.

    Тук можем да опрем и до друга голяма тема – за понятията постоянен и настоящ адрес, които някак си в последните 10 години ги възприемахме като нещо нормално, но може би трябва да се замислим дали са добре дефинирани, дали е необходимо да ги има, защото много хора, дори в момента не знаят, какъв им е постоянният и настоящият адрес. Още боравят със стари термини – „местожителство“, което беше отменено от президента Желев, преди повече от 20 години. Но наистина, ако има такива списъци, които забраняват на хората да гласуват, много преди изборите, не в последния момент, Защото миналата година, в последния момент се приеха законите. Много преди изборите, трябва всеки човек да знае, че е в такъв списък, максимално улеснено, чрез интернет ако трябва, всеки да може да го види за да може своевременно да се коригира тази грешка.

    Защото това, което вие споменахте, между първи и втори тур, се издаваха някакви удостоверения на хора, които така или иначе бяха в някакъв забранителен списък, не знам дали това беше някакво много добро решение, макар че това не е моя тема, но знам, че госпожа Антоанета Цонева предложи нещо подобно между първи и втори тур.

    Изведнъж излезе, че на някой му е издадено такова удостоверение, на друг не му е издадено, защото не е знаел, пък след това може да се окаже, че той наистина не е трябвало да гласува, Изобщо, може да стане пълна каша с обжалването след това на изборните резултати. Просто, решаването на проблема трябва задължително да се измести много по-напред от датата за изборите и този въпрос, при следващи избирателни кампании, категорично, трябва да намери своето решение.

    АГ: Това кореспондира с други ваши думи, свързани с.. така в подкрепа по-скоро, на регистър на избирателите, с условието, че има детайли, които са важни според вас. Може би и да развиете сега тази тема, за този регистър. Смятате ли, че е необходимо, че е разумно…

    ВВ: Малко се колебая по тази тема, както и по въпроса за СРС-тата.

    АГ: Това беше последния въпрос.

    ВВ: Това е тема, по която винаги съм имал колебание, Много често, и политически сили, и ВМРО, и други, активно гражданите да се регистрират, тогава, когато искат да гласуват. Има такива практики тук-таме в Европа. Обаче, тук наистина детайлите са важни, и по-скоро съм дори скептично настроен към такава идея. Защото наистина може да има, сега, не знам дали говорим за едно и също нещо, да има регистър на избиратели, които активно са се регистрирали с желание да гласуват. Това е възможно да се направи. Тогава няма да имаме проблеми със забранителни списъци, както и с точния брой на живеещи в българия,нали, процент избирателна активност. Който е пожелал, който е заявил, да гласува.

    Обаче все пак, все пак, това, според мен, по-скоро ще стимулира избирателна пасивност, това не е добре за едно демократично общество и демократичен процес. И, колкото по-малко пречки създаваме пред избирателите да гласуват, толкова по-добре за зрелостта на гражданското общество.

    Другото което казвате – регистър на избирателите. Той по какво ще се отличава от регистрите, които се съхраняват в служба ГРАО? Ако са добри регистрите на служба ГРАО, много добри, които казват – колко са лицата,които са навършили 18 годишна възраст на територията на България, нали и живеят на територията на България, дори да има изискване за уседналост, тогава няма нужда от регистър на избирателите, нали така?

    КП: Това е Конституционно право…

    АГ: Не, разговорът беше в посока, динамичен списък, например, аз се регистрирам, той не се регистрирал и отиде в деня на изборите, това не го лишава от правото му да гласува в деня на изборите,

    ВВ Тогава, какъв е смисълът от тази диференциация.

    АГ. Така или иначе, мина вече темата, не е актуална в момента, просто исках да чуя някакво разширено тълкувание, в тази посока, за някаква форма на регистрация на избирателите…

    ВВ. Честно казано, не съм много голям капацитет по избирателния кодекс и по избори, има цяла администрация, която се занимава с това, но тук трябва много внимателно да се пипа, това е проблем на Конституция и на международни стандарти. Значи, това е от темите, която е архиважна, нали. Дори, другите теми са много по-малко важни. Темите за избиране на представители на власт – общинска държвна, обществена, представителна власт, е изключително важно, и колкото по-малко пречки има пред гражданите, и то което е по-важно, да вземат информирано решение за това, кого избират, толкова по-добре за държавата. Даже не само правото да избираш, а да избираш информирано. Това е много важно, да избираш информирано. Т.е., съзнателно да си дадеш гласа, а не според това дали някой ти е платил да си дадеш гласа пет или десет или 20 лева. Да не говорим…

    АГ: Компромис със ценностите ли е употребата на СРС при противодействие на изборни нарушения и престъпления? Все още ли сте на това мнение?

    ВВ:Тук не е толкова въпрос за ценности, колкото за изкушения… някакво разсъждение. И пак ще си кажа, че съм резервиран към такава идея, макар че видях че тя е горещо препоръчвана от мисията на ОССЕ. Не знам дали сте чели препоръките. Сега, може би, всеки ще каже – да, щом има престъпление, да го направим тежко, т.е да се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода, и нали, да дадем възможност да се подслушва. Но, как да ви кажа – когато става дума за политически дебат, политическа ситуация, напрегната точно преди избори, предизборна обстановка, да се пуска и арсенала на СРС за престъпления срещу избирателното право, би имало по-скоро негативен ефект, и то не за друго, а защото винаги, абсолютно съм сигурен в това, винаги ще има обвинения, че някой злоупотребява, за да подслушва някого, а всъщност, може да се окаже, че няма нагласяване на изборни резултати, когато подслушваш някого, а има политическа агитация.

    Тоест, дори МВР да не е злоупотребило и прокуратурата. Аз съм убеден, че те не биха злоупотребили, с една такава възможност, която в момента липсва в НПК, но дори да не са злоупотребили, винаги политическият опонент може да те атакува, да каже – да, управлявашите в момента си позволяват да подслушват, точно в разгара на една предизборна борба.

    Да, липсата на СРС, така, доста затруднява прокуратурата, следствието и дознателите да разкриват престъпления, да разследват или да наказват. Това е като обикновения подкуп, защото изборният подкуп е същата работа, само че с други средства. Подкуп много трудно се доказва, защото са заинтересовани и двете страни. Няма веществено доказателство, което да покажеш пред съда, пред сетивата му, и той да постанови осъдителна присъда веднага.

    СРС-тата биха били много мощен инструмент. В същото време, все пак, пак казвам – това е предизборна борба, може някой да се изкуши. И според мен, трябва много да се внимава, когато се променя НПК в този смисъл, тоест, когато се завиши наказанието за престъпления срещу избирателното право на пет години, което автоматично би позволило използването на специалното разузнавателно средство.

    Може би не съм докрай компетентен в това, но на правна комисия, когато се обсъждат такива промени, те са … аз бих си казал мнението. Съвсем непартийно, съвсем неполитическо, защото всеки може да се озове в ролята на управляващ, на опозиция, точно когато сепровежда гореща изборна кампания. По-добре да видим какви са другите проблеми в момента на наказателното правосъдие и правораздаване, когато става дума за наказателни дела, с предмет избирателни нарушения, да видим дали можем да отстраним другите проблеми. И вече, най-накрая, ако това е единственото разковниче, което може да помогне на този процес, нека да го направим, но внимателно и много… да не се стигне до някоя друга крайност.

    КП: Плавно преминахме към следващата тема, която е свързана с АКТА и цифровите права. Сигурно сте запознат с дебатите, които бяха много разгорещени и протестите, които бяха срещу приемането на това международно споразумение против фалшифицирането.

    ВВ: В общи линии съм запознат, наистина…

    КП: Така, първият въпрос е, от тук, от там се чува информация, че МВР разполага със стационарни и с мобилни камери, с които например се засичат нарушения в Правилника, Закона за движение по пътищата, нали така. Тези камери, може ли МВР да гарантира, че не се нарушават личните права на гражданите и въобще каква публична информация ние можем да получим за тях? Дали МВР има ресурс да гледа всички записи, или по някакъв начин избирателно ползва записите.

    Другото е, дали на МВР реално му трябва такъв закон като АКТА? И пречи ли му това, че липсва такъв закон, да преследва нарушения на Интелектуалната собственост, авторското право, сродните права, фалшификацията на стоки и така нататък.

    Това са свързани въпроси, не знам как да ги разделя, ако искате…

    ВВ: Да, свързани въпроси, а темата е толкова обширна, Навсякъде по Европа, в момента, не само в България, тече тоя дебат. Ние като МВР вече си изпатихме с такъв дебат, не знам дали си спомняте? През 2009та година предложихме една промята в Закона за електронните съобщения. Не по тази …

    КП: Помним много добре, защото..

    ВВ: Трябва да го отчетем като грешка. Това беше една от най-големите грешки. Това беше грешката ЗЕС от края на 2009-та година, един дебат, който не трябваше изобщо да провокираме. Не отчетохме нашата невъзможност да убедим гражданското общество докрай, защо трябваше това да се направи.

    Ние като политическо ръководство си дадохме сметка, че това е грешка и оттеглихме, макар не и законопроекта, това наше желание в парламентарна зала, да не се допуска пряк достъп на МВР до системата там на мобилните оператори, които в България са изцяло частни.

    Темата за АКТА. Също не се чувствам достатъчно компетентен по тази тема. Във всеки случай едва ли липсата на такъв закон и то на наднационален нормативмен акт, ще попречи много на националната полиция и на националните полицейски структуриза противодействие на престъпни прояви, макар че тук, доколкото разбирам става дума само за нарушение на авторски права и на търговски марки.

    КП: Става дума за предмета на това споразумение, което е ограничено в тези неща.

    ВВ: Не смятам, че колегите в момента имат големи проблеми при… Дори, националната правна уредба в това отношение е доста качествена, добре разработена и един такъв наднационален акт едва ли нещо ще надгради в нашите необходимости и нужди.

    Това, което питахте за камерите, по магистрали и по улици и по други точки за видеонаблюдение. Това е нещо, най-лесно ми е да кажа, го срещаме във всеки европейски град. Където ходим на посещение, първото нещо, което ни водят и в Лондон, Баку, където и да било – това са супер модерни системи за видеонаблюдение на възлови места. Трафик по улици, по пътища и по магистрали. Тук не виждам някакво опасение за гражданите и някакъв прекомерен биг брадър. Всичко е на много законова основа и най-важното е, че гражданите са информирани. Преди година и половина, по един холандски проект беше променен българския закон за движение по пътищата, който позволи т.нар „електронен фиш“ със стационарни и мобилни записващи устройства, но пак ви казвам, за конкретни цели, все пак, за движението по пътищата, не за нещо друго да бъдат ползвани тези нормативни актове.

    Така че тези нормативни актове са много добре разписани, и то на ниво закон. Тоест, нещо което е преминало през Народното събрание, и е обнародвано в „Държавен вестник“. Това е най-важното. Тоест има дебат, можеш да го прочетеш , да видиш какви са гаранциите, какви са камерите, колко време се съхраняват записите, как се уведомяват гражданите, какви са последиците, административни или наказателни, когато си заснет с такава камера.

    Системите за видеонаблюдение към градовете големите в страната, между другото също са много интересна тема. За съжаление, не навсякъде политиката е една и съща, според мен трябва да се уеднакви. А именно, това е основния ангажимент на общиснките власти. Общините дори го финансират, собсвеност е на общините, много често го наблюдават общински служители, системите за видеонаблюдение, центъра за видеонаблюдение.

    Обаче пък и МВР се ползва от тях, много често, особено за охрана на обществения ред, ако някой… .Този подход трябва да се уеднакви, защото в някои градове имаме проблем с тези системи за видеонаблюдение – той е чисто юридически – не се знае кой го е изградил, каква е стойността, какви са му отношенията с мвр и най-вече, кой ползва след това самата система.

    Ще ви дам един пример, може да се поинтересувате, в този интересен град за вас, град Варна, където има огромен проблем със системата за видеонаблюдение, защото не се знае кой ще я плаща, тя не е доразплатена и искат пари от МВР а никой не е поемал ангажимент от МВР да я доплаща тая система. Общината няма пари…

    КП: Нали е имало поръчка?

    ВВ: Имало е поръчка. Австрийска или каква компания е изградила системата за видеонаблюдение на Варна, обаче, тя не е доразплатена.

    КП: От кого е направена тази поръчка.

    ВВ: От общината. От общинския съвет. И се дължат няколко милиона лева, аз получавам някакви гневни писма от фирмата – изпълнител.

    Това всъщност е част от този проблем, който ви казах, че трябва да има унифициран подход в цялата страна, за да е ясно – кой изгражда тези системи, на какви основания, кой ги плаща, кой ги поддържа и какво е взаимоотношението между общински власти и полиция. За да е много ясно и да няма спорове в бъдеще.

    Тук в София, и в други градове работи много добре тази система. Най-важното е, че гражданите са много добре информирани, къде са точките, какви са последиците. Мисля че в това отношение няма проблем, Такава е тенденцията в цяла Европа и целия свят.

    КП: Какво представляват мобилните камери?

    ВВ: Това са същите като стационарните камери. Не знам, не може да нямате познати, които да са заснети с нарушение и птп и такава…

    АГ: Ние сме примерни граждани.

    ВВ: …Мобилна камера. Т.е. не само в една точка някъде фиксирана, а с автомобил на полицията и са заснели нарушения на закона за движение по пътищата. Аз поне имам няколко такива познати. Разбира се, там системата на електронния фиш е предвидила един бонус – ако платиш без да обжалваш, се редуцира размера на глобата с около 30% и доста хора го правят. Това е обвързано с темата за нарушенията по пътищата, с намаляването на травматизма и на жертвите.

    КП: Това ни беше последната тема, ако искате с нея да продължим – закона за движение по пътищата.

    АГ: И да приключваме.

    ВВ: Имаме още мъничко време.

    КП: В момента, в който кажете „Нямаме време“, спираме. Така, трябва ли да се увеличава максималната скорост за движение по магистралите на 140 км/ч, ще се увеличи ли смъртността от катастрофи, ако стане това? Премиерът Борисов каза, че „140 км/ч е прилична и икономична скорост“. Доколкото знам, има писмо, подписано от МВР, че не се препоръчва такова увеличение?

    ВВ: Значи, аз също смятам, че проблемът тук не е в това, дали ще са 120 или 140 км/ч, а . Това, между другото не е в закона за движение по пътищата, а в закона за пътищата, друг закон. И то не навсякъде, разбира се, в закона е записано по определен начин, къде ще бъдат разрешени тези 140 км/ч. и другото нещо, което е по-важно – рекламните пана, на какво Отстояние от пътя да бъдат поставени. Това е в същата промяна в Закона за пътищата.

    КП: Да, те са няколко.

    ВВ: Не смятам че това е проблема и че скоростта от 140 км/ч няма да попречи на гражданите, нито пък ще застраши безопасността за движение по пътищата. Много други са по-важните проблеми и много по-големи са те, отколкото това, което, пак казвам е фиксирано само за определени пътни магистрали. Но тъй като говорим за безопасността на движението по пътищата искам пак да ви кажа една цифра – без, нали, необходимост за самоизтъкване, Две хиляди и десета година, 2011г,. 2012г., смъртността и травматизмът по пътищата, по българските пътища, е намаляла повече от два пъти. Не знам дали си давате сметка за какво става дума. Ако преди това – 2009г, 2008г. е имало над 1300 загинали по пътищата годишно, сега за последните две години, цифрата е под 700. Все пак, никой не може да отрече, че това е много сериозен спад. Дори и Европейските експерти, които идват тук на срещите, много се интересуват как е постигнато това нещо.

    Не искам да кажа, че това е постигнато само благодарение на МВР. Тук има най-различни комбинации от фактори. Наистина, в контекста на една европейска политика за намаляване на жертвите по пътищата това е една впечатляваща цифра. Защото, в момента, смъртността по пътищата в България, за 2011г говоря, както и травматизма, е съпоставима със 1968г. Можете ли да си представите тогава колко автомобила е имало в България, и колко в момента има.

    АГ: За 2011г става дума?

    ВВ: Да, за 2011г. Не е заслуга само на МВР. Може да означава по-добри нормативни актове, които са разработени в тая сфера, разбира се, не само от МВР, това е генерален проблем за пътищата в страната. Второ, техниката за констатиране на нарушения, трето, административно наказателната политика на полицията. Това са факторите, които според мен имат значение за намаляването на травматизма и смъртността по пътищата.

    Разбира се, има и извънведомствени фактори, които в никакъв случай не бива да отричаме. Това е подобряването на пътната мрежа, естествено, това е много важно нещо. Осъвременяването на автомобилния парк и още нещо, което въобще не искам да го подценявам – една много добра и правилна медийна политика, която е съвкупност от частен сектор, от държава , от общински сектор.

    С медиите, с гласовете на известни артисти, на публични фигури, на спортисти. Много добре подбрани, така много качествено, кратки, но синтезирани ясни послания в новини. Много хора ги слушат, това също изигра огромна роля при сектор както и при медиите, Така че, най-ярките цифри, с които МВР може да се похвали през последните две години, защото това е все пак цифра, която е абсолютно обективна, тук няма никаква манипулация с полицейската статистика. Това е двукратното понижаване на смъртността и травматизма по българските пътища. Да, 700 човешки живота пак е много, но все пак намаляват, все пак значителна цифра.

    КП: Вие със сигурност сте запознат с тези промени в закона? Как ще се отразят те? Имате ли идея?

    ВВ: Увеличаването на максималната скорост на 140км/ч

    По съгласувателната процедура, вероятно. Защото, както казапх това е закон за пътищата, който е разработен от друго министерство. Това е Закон за пътищата, това не е закон за движението по пътищата. Това е закон за това какво означава път, как се строи път, на какво разстояние са рекламите от пътното платно, това е също много важна промяна. Дали тя отклонява вниманието на шофьора и колко често е причина за ПТП

    Тъй като нямам широк поглед по закона за пътищата и промените, които се предлагат, поне в аспекта скорост от 140 км/ч, не виждам никакъв проблем.

    КП: Аз четох и нещо за ограничаване на правата на новите и младите шофьори?

    ВВ: Имаме много качествено аналитично звено тук, в министерството, един сектор в една наша дирекция, ако не възразявате, бих ви направил контакт. Много качествени наши служители по линия на КАТ и то дългогодишни, в пенсионна възраст, които могат да дадат точните статистики и да кажат, кои са според тях.

    АГ: са пряко свързани, поне в моите разбирания, тя пък зависи от корупцията на пътните Какво правим за корупцията в КАТ?

    ВВ: Мога да кажа, че по линия на вътрешна сигурност има два вида служители, които са най-често обект на проверки, а и на арести и на предприемане на дисциплинарни наказателни мерки за последните две години – това са по линия на гранична полиция и по линия на КАТ. Така че в това отношение, между другото предстои има новини в това отношение, много сериозни. Абсолютно безкомпромисен е министър Цветанов и ние като членове на политическия кабинет, професионалното ръководство, към всякакви корупционни прояви на служители на пътя. Разбира се, това състояние не е изкоренено. Тук е въпросът за санкциите, който поставяте. Не винаги прекомерната санкция ,изключителната санкция ще доведе до намаляване на нарушенията. Трябва да се търси по-внимателно баланс. Понякога една по-малка санкция, разбира се съответното нарушение може да има много по-силен ефект, отколкото определянето на изключителни санкции, а в същото време, както обикновено се получава, а след това административно наказващия орган в лабиринтите на невъзможността да връчи призовките, да връчи съобщенията, да се задвижи цялата административно-наказателна процедура, особено с връчването на призовки, което е огромен проблем при електронните фишове, и накрая да се окаже че повече от 50% от съставените актове за нарушение са довели до някаква санкция. Тоест, по-добре да дозираме размера на санкцията и тя да бъде неотменима, отколкото да завишаваме размерите на санкцията и в крайна сметка да потъваме в едни процедури, които да не ни дават възможност да налагаме ефективни санкции.

    (телефонът звъни)

    АГ: Може би това е знак даприключим, ще спра камерата.

    ***

    КП: Аз следя чуждата преса и там има големи хвалебствия за реформата в МВР в Грузия, където полицаите са спрели да взимат подкупи.

    ВВ: В Грузия какво е направено – за една вечер е уволнена пътната полиция, и са назначени изцяло нови служители. Това е станало при смяна на един министър, при ново правителство, но с изключителна американска помощ, която е заплатила в продължение на месеци, доколкото си спомням, и възнаграждения, и така нататък.

    Това е радикален подход, който там е проработил, с много пари. Тук бяха на посещение грузинският министър и заместник-министър и много сме говорили по тая тема. Това е един проект, който е реализиран.

    Това е възможен вариант, но дали е реалистичен за България?

    КП: Това питам.

    ВВ: Дали е възможен за България, това е въпроса. Дали всички други механизми са изчерпани, за да можем да кажем, че трябва да се прибягва до него.

    Ние в момента, в Гранична полиция и в КАТ, предприемаме варианта „ротация на служители“, и контрол върху тях.

    Как да ви кажа, и мен също изключително много ме дразни когато някой познат ми каже че са го спрели на улицата и са му взели 20 лева или 10 лева. Това е нещо много грозно и, не са случайни тези акции, когато цели групи служители и звена, бяха арестувани и след това предадени на съд.

    Все ми се струва, че този процес е намалял, разбира се, не е изкоренен. Той не е само в МВР. То МВР не може да е някаква изолирана клетка на обществото, в която всичко да е перфектно. В останалата част на обществото това да не е направено. Това е представителна част от цялото общество. Много е важно обаче да има воля за справяне с тоя проблем.

    КП: От грузинската реформа нещо ще възприемаме ли или засега го оставяме като последен вариант?

    Грузия едва ли може да е пример за всичко, което трябва да се прекопира. Всичко е въпрос на някакви национални особености.

    КП: Разбира се, аз това питам.

    ВВ: Така че грузинската реформа не е наред, при нас да се върши по този начин.

    Единствения шанс е да дадем повече простор на работа на Вътрешна сигурност, и като видим симптоми на корупция те да бъдат оповествявани за да има и превантивен ефект и хората да бъдат остранявани и изолирани от тази среда.

    КП: Добре, благодаря.

    retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 2

    Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1-ва

    Целият видеозапис на разговора може да видите ТУК.

    02 май 2012 г., София, МВР

    Асен Генов: Благодарим за поканата. Нека го кажем клиширано, това е една традиция, която се опитваме да установим. Разговаряхме преди 1-1.5 месеца с мин. Дончев. Бихме искали да преминем през всички водещи министерства и, ако не с министрите, то поне с ресорните заместник министри, които биха могли да отговорят на въпроси, свързани с актуалните теми. Да разговаряме с тях, да отразим обещанията, по-важните политически становища на ръководителите на тези ведомства. И това, в крайна сметка да послужи, а това е една от целите на нашия проект politikat.net, за създаване на история във виртуалното пространство, защото медиите повече или по-малко темите там са хаотично често поднесени. Понякога нямат продължение нямат история какво се случва. Докато ние си поставихме тази амбициозна цел да проследим какво става и с обещанията, и със становищата. Като каже някой политик нещо, дали след година, 2, 3, 5 той държи на мнението си или пък го е променил по някакви конюнктурни или лични, или каквито и да било други съображения.

    Предлагам да започнем с реформата в МВР и с правомощията на МВР. За мен една от актуалните теми е темата с даренията и охранителната дейност. Информация в медиите, с която разполагат всички, е че годишно МВР генерира около 50 милиона лева от охранителна дейност.

    Дали това не е предпоставка за корупционни практики и дали няма някаква форма на конфликт на интереси между това МВР да извършва едновременно частна охранителна дейност и в същото време е призвано да защитава и публичния, обществения интерес?

    Константин Павлов: И освен това да лицензира фирмите, които се занимават с охранителна дейност?

    Веселин Вучков: Най-напред искам да пожелая успех на вашия сайт и на вашия проект и да ви поздравя за това, че следите внимателно поетите обещания и евентуално изпълнени обещания. Не знам дали сте запознати с програмата в сферата на сектор “Сигурност”, която беше начертана преди 3 години, но тъй като аз, в ролята на експерт съм участвал в писането на първоначалните проекти, мога да кажа, че съвсем точно, целенасочено следим да изпълним всичко това, което сме поели в началото на мандата като обещания. В сферата на нормотворчеството основно, разбира се, е моята компетентност, както и в работата на разследващите полицаи и работата на наказателните закони в практиката. Това, между другото, няколко пъти беше споменато и по дискусии в правна комисия, вкл. и от представители на опозицията, че, така или иначе, се придържаме много стриктно към това, което сме начертали преди 3 години като реформа в МВР, а и в сектора “Сигурност”. По-късно може би ще стане дума за някои от промените, които сме извършили през последните 2 години и половина, от самото начало, когато стартирахме. Сега, на 01 юли ще влезе в сила последната промяна в закона за МВР, за което по-късно предполагам, че ще стане дума, вкл. и в аспекта на ограничаване на възможността да се употребява оръжие, физическа сила и помощни средства. Абсолютно всичко, което беше начертано, под ръководството на мин. Цветанов и аз, като отговорник за работата с висши представители в Парламента, ще бъде изпълнено на 100%. Едно-единствено нещо остана неизпълнено. То не е толкова на фона на МВР, колкото на изключително належащата реформа на другите служби за сигурност. Нещо, което е също така много актуално, вкл. и в днешния ден. Беше обект на дискусия при президента. Преди това на правителствено ниво. Това е единственото неизпълнено нещо като предизборни обещания, но силно се надявам, искреното ми желание е това, наистина, не през пролетта на 2013, а ако е възможно до края на тази година цялата реформа на другите служби за сигурност да бъде проведена до край поне на законодателно ниво и, ако е възможно, да влезне в сила на 01 януари 2013 г. Разбира се, МВР тук не може да е водещо. Каквото зависи от мен, сигурен съм и от министър Цветанов, ще бъде направено през есента и зимата на тази година.

    Въпросът, който задавате, всъщност, честно казано, аз се запознах с този въпрос, когато излязоха публикации в някои от медиите. Мисля, че в Mediapool и Дневник.

    Според мен, трябва много внимателно да боравим с термините, за да се знае точно за какво става дума. Тъй като охранителна дейност е много общо понятие и не съм много сигурен дали цифрите са съвсем точни. Всъщност, проблемът, който предполагам, че се поставя в тези публикации е за това, че полицията също предоставя услуга за охрана на физически лица и юридически лица или фирми чрез т. нар. полицейски СОТ. Предполагам, че тези цифри, които са публикувани в тези медии, авторитетни и уважавани от мен, са на базата на това, което са получили като информация по ЗДОИ, по договори, по които страна е полицейския СОТ. Т. нар. Полицейски СОТ, какви суми са генерирани годишно. Предполагам, че това е информацията, макар че не съм много сигурен, защото, по принцип, за охранителната дейност, която МВР осъществява, по силата на самия закон, за охрана на масови мероприятия, големи обществени събития, много рядко се събират някакви такси. Основният приход, за който става дума в тези публикации, според мен поне, макар че не съм запознат с цялата преписка, би трябвало да е по заплащане по договори, сключени с полицейския СОТ. Ако имате друга някаква информация може да уточните…

    АГ: Един от сайтовете, които говорят за това, наистина е Mediapool. Те, също така, говорят и за 26 отказа за достъп до информация за сключените от ОДВР договори за предоставяне на охранителни услуги. Част от тези услуги са и СОТ, защото става дума за клиенти, които са сложили лепенката, стикера на вратата на обекта, който е охраняван, но въпреки това, 26 дирекции са отказали. Сайта Mediapool цитира едва ли не окръжно постановление, което е спуснато до всички дирекции, какво точно да откажат и т.н. И това беше вторият ни въпрос — какво е основанието на МВР да откаже да даде информация за тези, дали това са договори с фирми за охрана, дали това са обекти, които, както казвате, са СОТ, дали това е охрана на физически лица и т.н. Какво основанието, защо МВР отказва и дали, в крайна сметка, Вие лично смятате, че МВР трябва да продължи с подобна охранителна дейност на частни физически лица, на…

    ВВ: Въпросът е дали наистина трябва да продължи тази политика, дори ако не се взираме конкретно в цифрите и в отказите, защото наистина може би трябва да проверя дали има откази по ЗДОИ, но така или иначе, някаква цифра беше обобщена и спомената в публикациите. Всъщност, Важният въпрос е дали МВР трябва да се занимава с частна охранителна дейност. Може би това е важният въпрос и тук, сега, в първия момент ми е трудно да дам някакъв категоричен отговор на този въпрос защото пак може да има две становища. От една страна, може ми много граждани и фирми искат да си сключват договори, възмездни, със специални звена, които са към областните дирекции за охрана на обекти или на физически лица. Единственото, което тук, в случая, мен би ме притеснило, е по отношение на наистина на елемент на конфликт на интереси, когато МВР предоставя лиценз на частни охранителни фирми. След това, контролът по спазване на закона.

    Също така, в по-малките населени места, когато липсват отделни служители, назначени за работа със СОТ, дали тази охранителна дейност не се осъществява от редовните полицейски патрули. Всъщност, те, наред с тази, така да се каже, публична дейност, която осъществяват по охраната на населените места, наред с това, да осъществяват и охрана по договори, сключени на частно основание с физически лица или фирми…

    Но, някак си, трябва да се събере тази информация, да се види каква е практиката в Европа. Има ли такава въобще някъде и да се постави въпроса за бъдещето на този полицейски СОТ…

    Трябва да се направят и разчетите наистина, да се види колко човека са ангажирани единствено и само с полицейския СОТ, колко не са, колко са договорите. Не мисля, че това е някаква тема, която е много голям проблем, но пък ми се струва, че тези цифри, от порядъка на 100 милиона за 2 години, които бяха споменати в публикациите, съвсем не могат да са реални. Това ми се струва една изключително висока сума и би трябвало наистина да се дали е така. Тези суми, ако са такива, влизат в общата графа, която се поддържа като изискване от министерството на финансите, за суми от собствени приходи изобщо в МВР, но дали всички те са от частна охранителна дейност или са включени и други такси, струва ми се, че тази сума е много-много преувеличена…

    АГ: И все пак, за да затворим темата, има ли достатъчно основания и какво би могло да откаже ведомството, МВР, като информация, поискана по ЗДОИ, по отношение на тези охранителни договори. Защо и кое налага?

    ВВ: Не ни трябвало да се отказва! Мисля, че не би трябвало да се отказва. След като е имало обобщени цифри, които са дадени, би трябвало да се даде и информация, след като е поискана. Тук въпросът е до къде е адресирана. Това би трябвало да са всички областни дирекции на МВР, които са отделни Юридически лица. Според мен, не би трябвало да има пречка да дадат информация. Дори и да не споменават лични данни, като конкретни имена на физически лица с техни ЕГН, или пък фирми. Би могло някаква обобщена информация да се даде, защото, в крайна сметка, предполагам, че и медиите и гражданите се интересуват от обобщена сума, брой договори, а не толкова, може би, от конкретните имена на физическите лица или фирмите, макар че може пък и те да са интересни.

    АГ: Да, това също би било интересно. Примерно, във Варна имаше един случай с набит активист, гражданин, но нека да минем по-натам по темите, вероятно за реформите в МВР можем…

    ВВ: Това да не е за Алея първа?

    АГ: Да, но имаме въпрос, ще стигнем и до него…

    КП: За реформата в МВР… Вие направихте структурни промени в МВР и казахте, че ще се намалят хората, които работят по кабинетите и ще се увеличат тези, които работят директно на улицата… Имате ли конкретни цифри?

    ВВ: Да, мога да ви кажа съвсем конкретни цифри. Това, което ще се случи да края на тази година. Може би да започнем малко отзад напред. Най-общо да ви кажа, защото виждам, че вашият проект много точно борави с цифри и поети обещания. Може би и ние не достатъчно обяснихме на обществото чрез медиите, на фона на това, което се споменава от други министерства, искам да ви кажа точно какво се случи за 2 години и половина. От началото на 2010 до началото на 2012, макар че направихме специална пресконференция.

    Намалихме общия щат на МВР с 6000 щатни бройки. Някой може да каже: “Колко от тях са живи хора?” За две години, състава на МВР, числения, реално заети, е намалял с 3000 служители…

    КП: Това колко процента е от общия брой?

    ВВ: Да. В момента, към днешна дата, в МВР работят около 53 хиляди човека. Цифрата всеки ден е динамична, защото постоянно текат конкурси, хора напускат… През декември миналата година нещата се поуспокоиха, защото тогава се направи пенсионна реформа в МВР. Увеличи се осигурителния стаж за придобиване на право на пенсия. Имаше едно по-завишено желание за напускане на хора от системата на МВР за да хванат старите години. Сега нещата си заемат съвсем друго, ново русло, но искам да ви кажа нещо друго. До началото на 2010 г. абсолютно никой гражданин, а може би и министър, не знаеше какъв е щатът на вътрешното министерство. Това е нещо, което, според мен, е абсолютно недопустимо. Всички други министерства имат устройствени правилници, евентуално щатове, да не се знае колко човека работят в МВР, поради това, първото нещо, което направихме, в началото на 2010, в нормативен акт да запишем две неща, че щатът на МВР няма да е защитен от Закона за защита на класифицираната информация и второ, да фиксираме с цифричка, колко човека могат да работят в МВР. Защото, нали разбирате, ако липсва това нещо, всеки министър може да си прави щатовете всяка седмица както си иска. Искам специално да обърна внимание на това нещо, защото мисля, че това е много важно. Може би трябва да обхване и други служби и други министерства. Това, до сега в историята, никой не го беше правил. Променихме един специален текст от ЗЗКИ, едно приложение към ЗЗКИ, чл. 25, приложение 1 и казахме, че щатът на МВР, с изключение на две служби, не е секретен. Второто нещо е в Правилника за приложение на ЗМВР, януари 2010, под мое ръководство, записахме цифрата 61170. За първи път в историята на България се знае колко човека могат да работят в МВР. При това, дифернцирани — колко са държавни служители, и колко са работещи по трудово правоотношение. Това беше направено! Първата цифра беше 61170. Май 2010 редуцирахме с 3000 тази бройка, стана 58170, сега, февруари месец, тази пресконференция, която г-н Цветанов, в присъствието на г-н Дянков даде, редуцирахме бройката с още 3000 и в момента щатната численост на МВР е 55170.

    По-важният въпрос е колко реално работят, като за последните 2 години дадохме точната статистика колко напуснали има, колко назначени. най-отговорно мога да ви кажа, че в момента реално заетите в МВР, да кажем, към края на април 2012, са малко над 53000 човека, като за 2 години броят на напусналите, в сравнение с броя на назначените, се различава с 3000. Тоест, 3000 човека по-малко работят в МВР към днешна дата, в сравнение с преди 2 години и половина. Това беше един много внимателно направляван процес. Ние не го направихме изведнъж защото наистина, може би, на някой щеше да се хареса повече, ако кажем: “от 1 юни 2011 г. съкращаваме 5000 човека в МВР…”  Само че, за да съкратим 5000 човека от МВР ще са ни необходими 100 милиона лева за щетения. Ако съкратим 10000 човека ще са ни необходими над 200 милиона лева  само за обезщетения за прекратяване на службата…

    АГ: Това автоматично рефлектира върху бюджета на МВР?..

    ВВ: Ами то, като не е разчетено предварително, от къде ще ги платим тези пари? Ще се получи така, както в отбраната се получи в един момент. Ще започнем да забавяме изплащането на обезщетенията, ще започнем да го разсрочваме на 10 равни части, в продължение на година, година и половина… Това пак ще създаде напрежение. Затова внимателно следихме процеса. Който искаше да си напусне си напускаше. На негово място ние назначавахме хора така, че с 3000 ние намалихме работещите в МВР. С 3000! Това, имайте предвид, че 2010, 01 януари ние поехме цяло едно министерство в нашата структура. Това е министерство на извънредните ситуации. В най-голямата му част това беше гражданска защита, тел. 112, освен това, взехме една специална куриерска служба, за която никой не говори. Тя беше към Министерски съвет, преди това е мило към Министерство на Държавната администрация на Ники Василев. Това е една служба, която разнася цялата класифицирана информация в страната. Всеки ден автомобили плъзват из цялата страна до всички институции и носят класифицираната информация. Тя е в МВР. Както и една друга служба взехме от МС. Тя преди това е в министерството на г-жа Меглена Плугчиева. Това е дирекция АВКУС — българският ОЛАФ. Тоест, поехме много служби. Дали е трябвало или не е трябвало, по този въпрос също може много да говорим. Поехме и тези служби, в същото време намалихме състава с 3000 бройки. Така че мисля, че беше важно това да го кажем…

    АГ: Добре, въпреки това, данните са, че България е от страните в ЕС, която е с най-висок брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, българия среща сериозни проблеми със защитата на гражданите от т. нар. битова престъпност. Какъв е Вашият коментар по отношение на този очевиден дисбаланс?

    КП: Особено в малките населени места, вили, селски имоти и т.н…

    ВВ: Този въпрос става все по-актуален, дори, бих казал, все по-тревожен. Мин. Цветанов на всяка оперативка вече обръща все по-голямо внимание на този въпрос за т. нар. масова престъпност, защото това е много условен термин, по-обикновената престъпност. Тази, която се докосва до живота и здравето и имуществото на хората, които живеят и в провинциални региони.

    Цифрата, дали България е най-гъсто населена, образно казано, с полицаи, в сравнение с европейските държави, според мен е не съвсем точна. Аз съм правил тази презентация, когато дефинирахме какво точно значи полицейски орган. Има една дефиниция на Евростат, между другото, препоръчвам ви я, която много точно казва, макар че поставя много условности за това, какво значи “полицай”, защото, как да ви кажа, ако някой попита, всичките европейски полицейски системи какво значи полицай, най-точният отговор, който мога да дам е: “навсякъде е някак си…” В България има много особености на полицейската дейност, като например ние трябва да имаме много силна гранична полиция, каквато няма, да кажем, в Германия. Нормално е да имаме много силна гранична полиция, след като ще станем външна граница на ЕС, надявам се, до края на тази година, макар че това не е много сигурно…

    КП: Ние сме външна граница на ЕС?..

    ВВ: Имам предвид шенгенска граница. Шенгенска външна граница на съюза, което може би е по-важно, защото, на практика, когато станем част от Шенген, без да спираме на никакви граници, с 60 км/ч ще прекосяваме вътрешните граници на Шенгенското пространство, което сега не е налице. Тоест, ние имаме много силна Гранична полиция, което веднага завишава малко цифрата. Ние сме, според мен, в първата 1/3 по брой на полицаи на глава от населението. Имаме точната статистика, даже имам презентация по тази тема.

    Но наистина въпросът за това, че хората се чувстват незащитени в провинциалните райони може да има най-различно обяснение. Искам да кажа, че, не, че да звучи като оправдание, но завишената криминогенна активност по отношение на по-обикновените престъпления, защото това е условно понятие, най-вече, говоря за кражбите чрез взлом, и по-обикновени грабежи, които се случват всеки ден, по бензиностанции и малки магазини, от порядъка на 100-150 лева да се крадат, или да се ограбват, по-точно, не е само проблем на полицията.

    Генерирането на този вид престъпност има най-различни обяснения. Тук опираме и до образование, и до икономическа активност, и до безработица. Едва тогава до реакцията на държавата чрез средствата на НК и НПК.

    Наистина, това, което забелязваме като проблем през миналата и особено през тази година, от началото, е завишаване на активността в извънградските райони и хората наистина се чувстват все по-незащитени. По тази причина, това, което сме решили, това ще стане поетапно до есента на тази година, макар че има известна позиция от страна на някои областни директори, 1200 помощник-оперативни работници, които не са с униформа, но работят в районните полицейски управления в страната, ще облекат униформи и ще станат полицейски инспектори, за да могат всеки ден да присъстват в населените места.

    И в момента няма населено място без полицейски инспектор, въпросът е, че районите, за които отговаря един полицейски инспектор са големи, а хората искат всеки ден да виждат униформения полицай на улицата, в тяхното село. Това може да стане чрез увеличаване на щата.

    Тъй като нямаме ресурс да увеличаваме щата за полицейски инспектори, трябва да направим вътрешни трансформации. По тази причина, това е първата стъпка, която ще направим е 1200 човека, измежду тези цивилни полцаи, които работят в РПУ-тата, това много внимателно е разпределено във времето като график, ще облекат униформата и ще станат пълноценни полицейски инспектори. Няма пречка да съчетават униформената полицейска дейност, охраната на обществения ред, което символизира много често и превенцията, една типична работа на всяка национална полиция, а в същото време да вършат и оперативна работа. А пък няма пречка и да вземат да вземат протоколи за оглед, за разпити на свидетели, ако е необходимо, да се заведе дори наказателно производство за по-елементарно престъпление.

    Така са написани законите от нас, че всеки униформен полицай, дори и до най-ниското ниво, категория Д и Е, да може да проведе поне елементарно разследване по НПК…

    Мисля, че тази стъпка ще бъде усетена от гражданите до края на тази година. Дали ще задоволим всички потребности на обществото това е вече друга тема…

    АГ: Има ли водещи региони, с които смятате да започнете тази реформа?

    ВВ: Не съм много наясно с регионите… Тя ще се проведе едновременно навсякъде, където има младши оперативни работници, помощник оперативни работници, назначени на щатовете на РПУ-тата. Те ще бъдат облечени в униформи навсякъде из страната и ще се занимават с чисто охранителна дейност, а по необходимост и с наказателно-процесуална и оперативно-издирвателна дейност. Това ще стане едновременно навсякъде.

    КП: Когато говорим за дефиниция и за структурна реформа, аз, докато се подготвях за днешното интервю, попаднах на един много интересен Ваш материал от 2008 в Mediapool, който се казва Тоталитароподобно, където говорите за неща, които мен ме потресоха. За оперативни работници в малки населени места, които си измислят информатори, пишат фалшиви доклади…

    ВВ: Точно така…

    КП: … За оперативно-издирвателна дейност, която въобще не трябва да бъде така организирана… Приключено ли е вече с тези проблеми?

    ВВ: Не! Не е приключено с тези проблеми. Това, за което говорих преди малко, тези 1200 човека са един елемент от тази реформа, при това, най-болезненият. Много трудно се разделят нашите полицейски ръководители по места точно с тази крачка, която правим…

    Обикновено погледът на медиите и на гражданите е насочен към това, какво прави униформената полиция, какво правят разследващите полицаи, но остава скрит от погледа този много важен аспект, за който вие сте забелязали в тази публикация, макар че много хора мислят по този начин. Това е така наречената оперативно-издирвателна дейност, която все още не е реформирана така, както трябва. Наистина ако трябва нещо все още да се реформира много по-издълбоко това е именно оперативно издирвателната дейност. Не толкова проблемите на разследването. То е конструирано така, както трябва. Мога дори да ви кажа конкретни примери за това. Всеки полицай в България може сега в момента да разследва престъпление, както всяка европейска полиция. По-елементарните престъпления всеки полицай може да разследва. Дознателите само по-тежките. Охранителната дейност също не се нуждае от кой знае каква реформа, но тази прикрита приоритетна област, оперативно-издирвателната дейност все още се нуждае от голяма реформа! Защото тя все още е конструирана по един модел, присъщ на едни тоталитарни държави, където водеща е статистиката и бройката. Трябва да има много оперативни работници, навсякъде из РПУ-тата и ОД на МВР. Трябва да има много информатори, в най-общ смисъл, не говоря за конкретна диференциация вътре на информаторите. Трябва да има много срещи с информатори, трябва да има много рапорти за срещи с информатори, а всъщност, ако човек се зачете в тези справки или рапорти, докладни записки за срещи с информатори, само ще се усмихне и ще каже: “Защо е необходима цялата тази бумащина…”

    Това е област, която все още не е реформирана, но поне две неща са направени и, според мен, началото е поставено. Първото е, че дадохме възможност на всеки оперативен работник не само да се занимава само с до голяма степен безсмислената среща с информатори и писане на докладни записки за срещи с информатори, а да се занимава със събиране на доказателства по НПК. В момента ние заварихме 2000 дознатели с единствено право да събират доказателства по НПК и да разследват престъпления. В момента сме обучили още 6000 оперативни работници, тези, за които говорим, че трябва да повече да се реформират, и те се включиха за 2 години в събирането на доказателства и да провеждат разследвания, досъдебни производства.  Тези 6000 оперативни работници, плюс 2000 дознатели правят 8000 полицая, които в момента разследват престъпления по НПК. Тоест, това беше първият етап от тази реформа, вкл. и на ОИД.

    Второто нещо… Наистина въпросът ви е много уместен, е за тези 1200 оперативни работници, които ще облекат униформа до края на тази година. Тоест, реформата на ОИД е започнала, но! Не е довършена. Според мен, ние, като ръководство, в някаква степен оставаме в дълг към едни реформаторски усилия ОИД наистина да се конструира по малко по-съвременен европейски модел и тя да не съществува като самоцел — среща с информатори, бройки информатори и писане на рапорти, а да обслужва много по-органически наказателното производство. Като се замисля всъщност, гражданите не ги интересува колко информатори има полицията, колко срещи с оперативни работници са проведени за всеки месец, а ги интересува колко дела има заведени, колко обвинителни акта има внесени в съда и, което е най-важно, колко присъди има издадени спрямо обвиняемите…

    КП: Най-вече гражданите се интересуват дали, ако има нещо откраднато, то ще бъде възстановено и дали ще бъдат заловени престъпниците…

    ВВ: Това ги интересува… Интересът им как ще бъде покрит изцяло? Ако бъдат осъдени от наказателен съд, не по някакъв друг начин. Всъщност съдът казва дали някой е виновен или не и дали трябва да възстанови нещо отнето…

    АГ: Бързо само да вметна по отношение на откраднатите неща. Носят се, нека ги наречем условно “Градски легенди”, защото не съм намерил потвърждение нито в официална хроника на МВР, нито в някоя медия, но хората говорят за откраднати автомобили, депутатски, дори за джипа на мин. Дянков се говореше, които буквално за 1-2 часа се връщат на мястото, от което са откраднати, докато, не дай Боже, на някой “обикновен” гражданин да му откраднат автомобила, това, в най-добрия случай, ще отнеме месеци, ако изобщо някога…

    ВВ: Колко месеца, според Вас, г-н Генов?

    АГ: О, нямам представа, за щастие, не ми се е е случвало…

    ВВ: На мен ми откраднаха колата и знам много добре цялата тази теория…

    АГ: Като зам.-министър?

    ВВ: Малко преди това… Не съм забелязал да има някакво избирателно отношение за това, според пострадалия да се реагира.

    Беше намаляло много рязко. Точната статистика за София беше много интересна. По памет не мога да цитирам, може да питате Вальо Йорданов, директора на СДВР. Той ще ви каже точните цифри за 2011. Мога да ви направя връзка с него и за 2010 за броя на отнетите автомобили. Той беше значително намалял през последните 2 години. Това е нещо, което, може би, с присъщия си скептицизъм ще кажете: “Ама това дали е вярно?”…

    АГ: Аз започнах с това, че това е “непотвърдена информация”…

    ВВ: Специално за автомобилите рядко се скрива отнет автомобил. Както и броят на жертвите по пътищата. Това са горе-долу обективни цифри, защото няма причина да бъдат прикривани, особено пък жертвите по пътищата… Трябва да ви кажа, че за две години има изключително рязък спад. Това не се дължи само на полицията разбира се. Дължи се до много голяма степен на полицията и искам да похваля специално полицията за това отношение, особено за жертвите по пътищата. Мога да ви кажа цифри след малко… Това, което се наблюдава през последните 2 години, включително за кражбата на автомобили, има много рязък спад…

    Разбира се, такава информация, която казвате, дали на някой му се  намира автомобила по-бързо или по-лесно, нямам информация да се злоупотребява в това отношение. Ако има конкретни информации, можем да ги проверим.

    С автомобилите има друг голям проблем, че са пълни дворовете на РПУ. Един огромен наш паркинг, Жандармерията във Врана, ако отидете само да снимате, да видите за какво става дума… Стотици, хиляди автомобили,взети като веществени доказателства, са препълнили всички на РПУ, както и околните пространства. На този паркинг на Жандармерията във Врана, ще видите за какво става дума. Открити автомобили, които все още са предмет на наказателно преследване, неприключили съдебни производства, те се водят със статут на веществени доказателства, не могат да се върнат преди приключване на делото, а много често няма дори интерес от връщането им, защото при много голяма част от тях пострадалите са удовлетворени било, чрез изплащане на обезщетения, било чрез нещо друго… Специално за автомобилите ако е въпросът мисля, че за последните 2-3 г. се направи доста сериозен пробив. Разбира се, без да отричаме, че всеки ден се случват кражби на автомобили.

    КП: Да продължим. Интересно ни е, нека поговорим за Шенген. Вие имахте едно интервю по една телевизия, за съжаление, не помня в коя, в което казахте, че всички формални критерии за нашето членство в Шенген са изпълнени и, че причината България да не бъде приета в това споразумение е чисто вътрешно-политическо за една от държавните…

    ВВ: Точно така.

    КП: …Тоест, Холандия. Така. Аз обаче, когато започнах да чета за проблематиката в МВР, забелязвам друго. Може би този натиск от Шенген, а може би по принцип малко по-бавно стават нещата, от колкото на човек му се иска… Действително МВР започва да се реформира и това състояние, в което е било МВР 2008 г. може би не е било, как да кажа, състоянието му е такова, че да се повери на него такава отговорна задача като опазване на външните граници на това споразумение.

    Не е ли по-добре МВР наистина реално да заработи, от колкото ние да закачим на колана си тази победа, влизане в това споразумение?…

    АГ: Скалпът на Шенген…

    ВВ: Да ви кажа, това е тема, която придоби изключително политически амплитуди в изявленията… Много интересно ми беше, когато контактувах с представители на фондация “Конрад Аденауер” в България. Г-н Фондолф, който се пенсионира преди 1 г. Той преди това е бил представител на същата фондация в някоя от прибалтийските републики. Ако не се лъжа, в Естония. Той ми каза: “Г-н Вучков…” Ние се сприятелихме с него. Той е бил точно тогава, когато Естония или някоя от другите държави стана член на Шенген. Точно тогава е бил в тази държава 3 г. представител. “Никой не разбра…” Това не е тема, която трябва да се експлоатира толкова политически. От една страна Шенген е важно нещо разбира се, но всъщност сега и в момента българите пътуват свободно в Европа, извън Европа, почти по целия свят. Почти свободно. Единствената разлика, която ще бъде, е, че няма да спират изобщо на границата с Румъния и с Гърция да кажем. Просто ще минат малко по-бавно и няма да има КПП. Ще има една бутка, която ще се блъсне настрана и може би ще ръждяса

    КП: Може би няма да са задължени да минават през КПП?

    ВВ: Те все от някъде ще минават. Въпросът е, че няма да има никой, който да ги спира и да ги проверява. Просто, ще минаваш бързо. Няма граница. Това е единствената разлика

    Тоест, тук, в България, всичко се впрегна в една изключително напрегната политическа борба. Шенген, Шенген, Шенген… Дадени са едни формални срокове, още когато сме пристъпвали към работа по инструмента Шенген, поели сме много категорични ангажименти. Щенген не е само строеж на КПП-та или огради по външната граница на Шенген, да кажем, с Турция. Шенген преди това беше промяна в законодателството и трябва да ви кажа, че почти нищо не беше направено до лятото на 2009 г. По много строг график, благодарение на председателя на парламента и на депутатите приехме всички закони по линия на Шенген. А те са страшно много. Шенген, освен техника по границите, на трето място и това е много важно, това е обучение. Обучение на състав да работи с Шенгенска информационна система. Ние сме пълноправни членове на ШИС от декември 2010. Повече от година и нещо. Няма никакъв проблем да задържаме граждани, обявени за издирване чрез ШИС. Вещи, коли и т.н.

    Искам категорично отново да потвърдя убеждението си, че, а това беше потвърдено и от самооценките, които си дадохме и от мисиите по проверка по линия на Шенген, които са много строги, много детайлни… Всички, по различни показатели: Боравене с лични данни; шенгенска информационна система; инсталирана техника по границата, са безупречни! Тоест, има правила на играта. Както е футболен мач. Снощи, Манчестър Юнайтед — Манчестър Сити, нали така? Знае се предварително какви са правилата на играта, колко е времетраенето на играта, като изпълниш критериите, приключва времето. Трябва да си удовлетворен от резултата, който е постигнат. В случая не се получи така с България и с Румъния… Всички мисии излязоха с положителни доклади, Евро парламентът прие докладите и накрая една държава, повтарям, по чисто вътрешно-политически причини каза: “Не! Няма да ви пуснем!” Без много ясно да каже защо. Това е абсолютно несправедливо.

    Сега, всъщност, аз мога да кажа, че в някои отношения, ние, като външна граница сме много по-добре уредени и защитени от някои настоящи членки на Шенген. То и практиката с миграционния натиск от последните месеци го показа, особено на границата между Гърция и Турция. Но по-важно за нас, като политическо ръководство е да не отслабим ентусиазма на хората, особено на гранична полиция. Тези, които работят по зелена граница и по аерогарите, защото те боравят с шенгенската техника, особено с шенгенската информационна система, преминаха всички възможни курсове на обучение да работят с това, сега да не се демотивират. Защото трябваше да станем член на Шенген миналата година, отложи се. Пролетта на тази година, отложи се. Сега септември ще се постави отново въпросът на обсъждане. Надявам се, че в крайна сметка решението ще бъде взето, макар че, до колкото разбирам, месец септември ще има извънредни избори в Холандия. Това е държавата, която всъщност казва “не” за сега. Единствената. И, може би, отново по вътрешно-политически причини да не се стигне до окончателно решение по тази тема, но дълбокото ми убеждение, отново ще споделя с вас, е по темата “Шенген” сме изпълнили всичко, каквото трябва. От тук насетне даже не намирам за необходимо да говоря по тази тема…

    АГ: Все пак, може би, за да затворим съвсем темата, но аз разбирам желанието на МВР да обясни, че проблемът е най-вече технически и, че технически нещата са изпълнени… Политизира се темата излишно. Проблемът е вътрешно-политически за външна страна, тоест, не е свързан с политическата ситуация в България, но Вие споменахте две много важни неща. Едното е боравенето с класифицирана информация, другото, аз ще си позволя да го разширя и развия като тема, това е преминаването свободно с 50-60 км., без да спира човек за проверка, вътре, в рамките на шенгенските страни…

    Дали всъщност това не са сериозни проблеми, по които тепърва предстои България все още да работи за решаването им?

    Знаем за едни записи, които изтекоха. Макар че темата приключи, така или иначе не се стигна до експертиза на записите на Мишо бирата. Не се стигна до квалифицирана, професионална експертиза, която да бъде окончателното становище на МВР.

    Другото нещо е ако България все още има проблеми с трафика, незаконния трафик на хора и стоки през границите дали това също не е технически проблем, който е спирачка пред България по пътя към Шенген?..

    ВВ: Да, така е, г-н Генов. Може би има трафик през границата, но нека, все пак, да съпоставяме ситуацията в България и нашите погранични райони с други държави. По-малък ли е миграционния натиск, вкл. и абсолютно незаконен, към Гърция? По-малък ли е към някои южни пристанища на Франция? Мога да дам и други примери. Ние в момента имаме много малък имиграционен натиск.

    Всеки понеделник, на оперативката при министъра това е първият му въпрос към шефа на Гранична полиция и към шефа на Дирекция “Миграция” — колко настанени имаме в нашите центрове?

    Утре между другото ще бъде открит съвсем нов център в с. Пъстрогор. Модерен, съвременен център, отговарящ на европейските изисквания.

    Изобщо не забелязвам увеличение на имиграционния натиск. Това може да има най-различни обяснения, но все пак и мерките, които са взети просто, направете един репортаж, отидете да видите, защото всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти. Така че имиграционен натиск има навсякъде. Хиляди хора преминават около река Ористиада, на границата между България и Турция. Ежеседмично незаконно към Гърция. МИграционният натиск е от там. Но Гърция е член на Шенген и никой не поставя под въпрос дори дали трябва тя да бъде изключена от Шенген или не. Не само това, ние сме пълноправен член на агенция “Фронтекс” — европейска гранична служба. Изпратихме наши граничари да участват в мисията на Фронтекс по турско-гръцката граница. Всички са много доволни от нашите граничари. Повтарям, наистина темата за Шенген придоби изключителни политически окраски в България, в парламента, много обвинения към МВР, макар че не само МВР е ангажирано с темата “Шенген”, но единствената причина да не сме член на Шенген това е вътрешно-политическия проблем на Холандия, в която се крепеше цялото правителство на един глас само от една крайно ксенофобска партия. Времето ще покаже дали съм бил прав или не. Две седмици, два месеца, след като станем член на Шенген, надявам се в края на тази година, темата ще приключи и никой няма да си задава въпроса дали България е трябвало да става член на Шенген или не.

    КП: Аз искам да развием малко темата за експертизите. В състава на МВР има един институт. Институтът по криминалистика…

    ВВ: НИКК…

    КП: Това, което ние забелязваме в публичното пространство е, че за някои знакови дела като че ли нашият институт или няма смелостта да се произнесе, или няма необходимата техника и експертиза. Говоря по-специално за делото на сестрите Белейски, където там се изпращаха в чужбина различни неща за експертиза. После се оказа, че имало проблем. Били замърсени пробите. Може би бъркам в терминологията…

    Другото знаково дело е това, което Асен каза, за делото на Мишо бирата и тези записи, които изтекоха по медиите.

    Третото дело е за убитата Яна. Наскоро беше задържан един човек пак по експертиза в Австрия…

    Има ли проблем с експертизите в България?

    ВВ: Проблем с експертизите в България по принцип има. Но искам, ако ми позволите, на кратко, да го разясня. По принцип, всеки дознател, прокурор и наказателен съдия ако питаме в България, защото внимателно следя практиката, ще ви каже, че това е един от най-големите проблеми на съдебната система. проблемът, наречен “съдебни експертизи”. Аз имам книга по този повод. С цялата практика по съдебните експертизи има огромен проблем с експертизите. Няма нужда да правим голяма революция, да се насочваме винаги към големи промени в закони, НК, НПК, ГПК и други материални закони. Такива дребни неща ако се решат като например проблемът с експертизите, 90% от съдебната реформа ще се случи. В момента най-голямата драма е по въпроса с експертизите включително и по наказателни дела. Не виждам и журналистически интерес голям по тази тема. Това е една огромна язва, наследена може би от предишно време. Крайно време е нещо да се случи. Не само да говорим за Закон за съдебната власт. Важни са тези теми разбира се, как се назначават съдии, как се назначават прокурори и следователи, обаче въпросът с експертизите никой не го поставя и не търси никакво решение. Вече колко години минаха… Това е огромен структурен проблем, системен проблем на съдебната система, в частност и на МВР, защото МВР е основен потребител на експертизите. Защото МВР провежда 97% от разследванията по наказателни дела. МВР на година провежда 200 хиляди наказателни производства по НПК. Може би 90% от тях, да не казвам 90%, сигурно върху 100 хиляди дела се назначават някакви експертизи. Проблемът с НИКК е една много малка брънка от проблема с експертизите в България. Първо, няма щатни експерти по различни тематики и проблеми, специални знания по различни тематики, назначени добре към съдии, към съдилища, прокуратури и полиция. Законът позволява да поканиш всекиго за експерт. Дали има добрата квалификация или не това е много условен въпрос. Показва диплома и става вещо лице по наказателно или гражданско дело. След това, нещо изключително важно, освен качеството на експертизата, не е добре уреден въпросът със заплащането на експертизите. Много хубаво, че ми зададохте този въпрос, защото сега е моментът да си го кажа. Заплащането на експертизите наистина е бяло петно в момента. МВР заплаща 90% процента от експертизите в България. Всяка година милиони левове, между 6 и 12 милиона. Това е нещо, което ние не можем да го предвидим предварително, защото не се знае колко експертизи ще се назначат. Плаща се за експертизите забавено, те просрочват даването на експертното заключение, развитието на делото се отлага до безкрайност. Все пак, по конкретни дела защо трябва само МВР да плаща? Това е наказателно дело за България в крайна сметка. То е за съдебната система, за прокуратурата. Затова все пак трябва да кажем дали има решение на този въпрос. Да, има. Трябва да се или отделен закон за съдебните експертизи, или отделно да се помисли за назначаване на щат към съдилища или прокуратури на експерти от различните области. Държавата да им плаща, за да могат тези хора да се наемат по конкретни дела винаги, когато е необходимо. А не сега всеки дознател да търси експерти, да им се моли, навреме да да дават заключение. И друго нещо да ви кажа за съдебно-медицинските експертизи също хаосът е пълен. МВР всеки ден открива трупове и води дела, било срещу неисвестен извършител, било срещу известен. Изобщо не се знае кой прави огледите, кой трябва да плаща на тези експерти. Ние нямаме заделен бюджет за това. Никой не плаща и не финансира по клинични пътеки тази трудна специалност, каквато са съдебно-медицинските експерти. техниката, ако влезете в една съдебно-медицинска лаборатория, където тук-таме някой директор на болница си е позволил да остави някой съдебен лекар на работа, макар че той само му генерира загуба, ще видите, че работят с техника от преди 20-30 години…


    retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1 ва

    Зам.-министър В. Вучков разговаря с Черната котка

    Заместник-министърът на МВР Веселин Вучков разговаря с PolitiKat.net за актуалните теми, свързани с дейността на МВР — реформата във ведомството; частната охранителна дейност; употребата на СРС и престъпленията срещу политическите права; съкращенията в полицията; промените в Закона за движение по пътищата и корупцията в КАТ, както и други теми.

    Вижте целия разговор с Веселин Вучков. Стенограмата ще бъде публикувана скоро.

    Част 1:

    Част 2:

    Част 3:

    retweet Зам. министър В. Вучков разговаря с Черната котка