За нивото на “подслушване” в България за периода 2010-2014г.

IMG 20141218 152536 300x225 За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.На 18. декември Фондация „Четиринадесети януари“ представи резултата от своето 4-годишно наблюдение и анализ за разрешаването на специални разузнавателни средства и достъп до трафични данни в България(включително в сравнение с други държави) за периода 2010-2014г.

Някои изводи от наблюдението:

Законови проблеми:

  1. Съществуват законови неясноти, които позволяват деформиране на статистиката в ущърб на гражданите:

    • В чл. 159 от НПК, както констатира и парламентарната комисия за контрол на СРС (през 2011г.), се позволява да се заобиколи контролния механизъм, предвиден в Закона за електронните съобщения при искане на разрешение за достъп до тези данни. Достъпът до трафични данни по този член драстично е нараснал през последните години и достига до половината от общия брой достъпи;

    • В т.нар. разрешения за продължаване на СРС не е достатъчно ясно направено разграничение между старо и ново разрешение, което изкривява статистиката на разрешените СРС до 25%. Най-общо казано – ако са събрани никакви данни или ако трябва да бъдат събрани допълнителни данни, годни за доказателство в съда или за нуждите на следствието. В двата случая обаче това би могло да бъде третирано и отчетено като ново разрешение;

    • Разбира се, трябва да споменем и въпроса за статистиката за разрешенията, които министърът на МВР може да издава, по силата на чл. 18 от ЗСРС. Поради предварителния характер на тези разрешения, достъп до трафични данни и употреба на СРС може да се извършва и без съдебно разрешение за 24 часа, където възникват въпроси за статистиката на тези разрешения и унищожаването на събраните данни;

Съдебна практика:

  1. Съдиите са затруднени при воденето на регистри и отчетност за издаваните от тях разрешения по отношение на ефективността, съхранението и унищожаването на информацията от употребата на СРС и достъпа до трафични данни поради неизяснената юридическа практика и различните информационни системи в отделните съдилища.

  2. При проведените разговори (интервюта) с наказателни съдии и експерти-юристи, установихме, че съществува и достатъчно голяма група на отказани разрешения за СРС или достъп до трафични данни, които не са отчетени, защото са били отказани неофициално, след неофициално искане;

  3. Очевиден проблем е и липсата на стандарт при предоставянето на информацията, както по отношение на начина на събиране, обработка и съхранени на информацията, така и по отношение на формата, в който е предоставяне при поискване. Притеснителен е и фактът, че при еднотипно запитване, някои съдилища предоставят значително различни данни към нас и към държавните институции:

    • Не всички съдилища съхраняват еднотипна информация, в пълния, поискан от нас обем и вид, въпреки, че данните, които някои съдилища не съхраняват, са от съществено значение за определяне на качеството при ползването на тази крайна мярка, например за СРС-тата или достъпа до трафични данни, използвани като ВДС и довели до присъди;
    • При предоставяне на данните се допускат съществени и необясними грешки в бройките, които засягат стотици физически лица, в рамките на само една календарна година;
    • Не е маловажно и това, че предоставените данни в огромния процент са необработваеми и почти негодни за вторична употреба (най-често това са сканирани документи, вместо да би бъдат изпратени файлове с обработваеми таблици);
    • Малка, но не без значение е и групата на ирационалните откази за достъп до обществена информация, без никакво логично или законово основание.

Негативни тенденции при статистическите данни, които установихме в процеса на наблюдение:

  1. Официално отчетените и събраните от нас, по ЗДОИ данни сочат устойчиво високи нива на употреба на СРС и достъп до трафични данни със съвсем лека тенденция към спад. Спадът обаче е относителен, защото данните могат съществено да се променят ако се отчетат по по-лошия за обществото манипулативен сценарий (чрез „продължения“ за СРС и по чл. 159 от НПК), описан в началото;

  2. Нивата на прилагане на тази крайна мярка на вмешателство в личния живот на гражданите са изключително високи на глава от населението, въпреки лекото занижаване в края на наблюдавания период:

    • сравнено с други страни, ние сме далеч от положителните примери на развити демокрации и близо до стойности на страни като Русия;

  3. Много ниска ефективност:

    • От една страна, броят на използваните СРС и на достъпа до трафични данни остава трайно много висок, от друга страна, тяхната ефективност в съдебната фаза е много ниска, като:

      • От 100% разрешени и приложени СРС, само 6.92% са годни ВДС;

      • От всички приложени СРС, само 2.31% са стигнали до осъдителна присъда;

      • От всички СРС влезнали в съда, около 34% са завършили с присъда;

      • От 100% разрешен достъп до трафични данни, само 0.06% са годни ВДС;

      • От всички разрешения за достъп до трафични данни, само 9.19% са завършили с присъда;

  4. Не всички съдилища, компетентни да издават разрешения за достъп до трафични данни, водят и могат да предоставят статистика за броя физически лица, засегнати от разрешенията за достъп. Тоест, част от данните дори не съществуват в момента, а трябва допълнително да бъдат изчислявани.

    • Това от една страна пречи да се измери цялостният социален ефект;

    • От друга страна, затруднена е и статистиката при ефективността на тази мярка в съдебното производство.

    • Очевидно, съществуват проблеми в статистическите служби на съда.

Това са основните изводи от наблюдението, обхванало периода 2010-2013, осъществено от фондация “Четиринадесети януари”. Подробности може да прочетете в самия доклад, а таблици с данните могат да Ви бъдат предоставени при поискване.

Може да се запознаете и с презентацията, подготвена по данни от доклада.

Фондация “Четиринадесети януари”

retweet За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.
27 Nov 2012, 3:38pm
Отворени данни
Автор: Асен Генов

коментиране
  • С помощта на:

  • Фондация Четиринадесети януари: Отворете данните от изборите

    informatsionno obsluzhvane 300x179 Фондация Четиринадесети януари: Отворете данните от изборитеДо
    проф.Михаил Константинов
    Председател на Съвета на директорите
    “Информационно обслужване” АД

    Уважаеми проф. Константинов,

    Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

    Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

    Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

    Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

    Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

    Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ - изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

    Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

    Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

    Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

    С уважение,

    Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда

    Асен Генов и Константин ПавловФондация “Четиринадесети януари”

    Милена Недева – NGO Links

    Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership

    Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България

    Емил Георгиев - блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.

    retweet Фондация Четиринадесети януари: Отворете данните от изборите