За нивото на “подслушване” в България за периода 2010-2014г.

IMG 20141218 152536 300x225 За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.На 18. декември Фондация „Четиринадесети януари“ представи резултата от своето 4-годишно наблюдение и анализ за разрешаването на специални разузнавателни средства и достъп до трафични данни в България(включително в сравнение с други държави) за периода 2010-2014г.

Някои изводи от наблюдението:

Законови проблеми:

  1. Съществуват законови неясноти, които позволяват деформиране на статистиката в ущърб на гражданите:

    • В чл. 159 от НПК, както констатира и парламентарната комисия за контрол на СРС (през 2011г.), се позволява да се заобиколи контролния механизъм, предвиден в Закона за електронните съобщения при искане на разрешение за достъп до тези данни. Достъпът до трафични данни по този член драстично е нараснал през последните години и достига до половината от общия брой достъпи;

    • В т.нар. разрешения за продължаване на СРС не е достатъчно ясно направено разграничение между старо и ново разрешение, което изкривява статистиката на разрешените СРС до 25%. Най-общо казано – ако са събрани никакви данни или ако трябва да бъдат събрани допълнителни данни, годни за доказателство в съда или за нуждите на следствието. В двата случая обаче това би могло да бъде третирано и отчетено като ново разрешение;

    • Разбира се, трябва да споменем и въпроса за статистиката за разрешенията, които министърът на МВР може да издава, по силата на чл. 18 от ЗСРС. Поради предварителния характер на тези разрешения, достъп до трафични данни и употреба на СРС може да се извършва и без съдебно разрешение за 24 часа, където възникват въпроси за статистиката на тези разрешения и унищожаването на събраните данни;

Съдебна практика:

  1. Съдиите са затруднени при воденето на регистри и отчетност за издаваните от тях разрешения по отношение на ефективността, съхранението и унищожаването на информацията от употребата на СРС и достъпа до трафични данни поради неизяснената юридическа практика и различните информационни системи в отделните съдилища.

  2. При проведените разговори (интервюта) с наказателни съдии и експерти-юристи, установихме, че съществува и достатъчно голяма група на отказани разрешения за СРС или достъп до трафични данни, които не са отчетени, защото са били отказани неофициално, след неофициално искане;

  3. Очевиден проблем е и липсата на стандарт при предоставянето на информацията, както по отношение на начина на събиране, обработка и съхранени на информацията, така и по отношение на формата, в който е предоставяне при поискване. Притеснителен е и фактът, че при еднотипно запитване, някои съдилища предоставят значително различни данни към нас и към държавните институции:

    • Не всички съдилища съхраняват еднотипна информация, в пълния, поискан от нас обем и вид, въпреки, че данните, които някои съдилища не съхраняват, са от съществено значение за определяне на качеството при ползването на тази крайна мярка, например за СРС-тата или достъпа до трафични данни, използвани като ВДС и довели до присъди;
    • При предоставяне на данните се допускат съществени и необясними грешки в бройките, които засягат стотици физически лица, в рамките на само една календарна година;
    • Не е маловажно и това, че предоставените данни в огромния процент са необработваеми и почти негодни за вторична употреба (най-често това са сканирани документи, вместо да би бъдат изпратени файлове с обработваеми таблици);
    • Малка, но не без значение е и групата на ирационалните откази за достъп до обществена информация, без никакво логично или законово основание.

Негативни тенденции при статистическите данни, които установихме в процеса на наблюдение:

  1. Официално отчетените и събраните от нас, по ЗДОИ данни сочат устойчиво високи нива на употреба на СРС и достъп до трафични данни със съвсем лека тенденция към спад. Спадът обаче е относителен, защото данните могат съществено да се променят ако се отчетат по по-лошия за обществото манипулативен сценарий (чрез „продължения“ за СРС и по чл. 159 от НПК), описан в началото;

  2. Нивата на прилагане на тази крайна мярка на вмешателство в личния живот на гражданите са изключително високи на глава от населението, въпреки лекото занижаване в края на наблюдавания период:

    • сравнено с други страни, ние сме далеч от положителните примери на развити демокрации и близо до стойности на страни като Русия;

  3. Много ниска ефективност:

    • От една страна, броят на използваните СРС и на достъпа до трафични данни остава трайно много висок, от друга страна, тяхната ефективност в съдебната фаза е много ниска, като:

      • От 100% разрешени и приложени СРС, само 6.92% са годни ВДС;

      • От всички приложени СРС, само 2.31% са стигнали до осъдителна присъда;

      • От всички СРС влезнали в съда, около 34% са завършили с присъда;

      • От 100% разрешен достъп до трафични данни, само 0.06% са годни ВДС;

      • От всички разрешения за достъп до трафични данни, само 9.19% са завършили с присъда;

  4. Не всички съдилища, компетентни да издават разрешения за достъп до трафични данни, водят и могат да предоставят статистика за броя физически лица, засегнати от разрешенията за достъп. Тоест, част от данните дори не съществуват в момента, а трябва допълнително да бъдат изчислявани.

    • Това от една страна пречи да се измери цялостният социален ефект;

    • От друга страна, затруднена е и статистиката при ефективността на тази мярка в съдебното производство.

    • Очевидно, съществуват проблеми в статистическите служби на съда.

Това са основните изводи от наблюдението, обхванало периода 2010-2013, осъществено от фондация “Четиринадесети януари”. Подробности може да прочетете в самия доклад, а таблици с данните могат да Ви бъдат предоставени при поискване.

Може да се запознаете и с презентацията, подготвена по данни от доклада.

Фондация “Четиринадесети януари”

retweet За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.
6 Sep 2014, 4:45pm
СРС Трафични данни Цифрова среда
Автор: 14 January

коментиране
  • С помощта на:

  • Службите искали таен достъп до трафичните данни

    Screen Shot 2014 09 14 at 4.47.27 PM 300x222 Службите искали таен достъп до трафичните данни

    НОВА ТВ: Службите ни следят в интернет. Това стана ясно, след като излезе информация, че данс и спецагенцията за подслушване – ДАТО, са поискали от фирми-доставчици достъп до данните на абонати им.

    Това се случило на тайна среща през лятото. Законът за електронните съобщения отваря вратичка за службите, но дали не нарушават конституционните ни права?

    Нито законът е нов, нито европейската директива, по която той е съставен. Тя предвижда съхранение на интернет данните за период от една година, както и достъп на службите. Агенциите обаче свикват интернет доставчиците на среща едва т.г. Съобщават им, че трябва да инсталират съответните машини.

    „Те просто ни заявиха, че до края на годината трябва да се инсталира това оборудване и общо взето, беше това. Отказаха да ни предоставят документация, отказаха официално да го поискат от нас”, обяснява Страхил Иванов, председател на Сдружението на независимите интернет доставчици.

    Доставчиците и сега предоставят данни на службите, но само при запитване от тяхна страна. Новото оборудване обаче ще им предостави достъп и до съдържанието на абонатите.

    „Какво прави, какво сваля, с кой кореспондира. Абсолютно пълна информация. И забележете — постоянен достъп!”, добавя Страхил Иванов.

    Най-любопитното в случая е, че въпросната европейската директива е била отменена още през април. Омбудсманът Константин Пенчев съзира в това липса на правна хигиена, тъй като на практика законът не може да се приложи, но съществува.

    Освен това законът нарушава и конституцията, защото личният живот е неприкосновен, освен при тежко престъпление.

    „В слуачя, не става дума за тежко престъпление, а става дума, евентуално, че от n-броя хора, за които ние събираме за трафика на съобщенията, може би някога да извърши престъпление и тогава да се провери неговия трафик”, обяснява омбудсманът Константин Пенчев.

    По закон, постоянният достъп все пак изисква съдебно решение. За интернет потребителите обаче, това е поредна атака срещу правата на обществото, както и при споразумението АКТА.
    „Периодично през годините изскача някакъв такъв проблем. Правителството не спира с идеите си да навлиза в пространството на гражданите. Единственото противодействие е гражданите да следят”, казва блогърът Константин Павлов-Комитата.

    Очаква се и решение на Конституционния съд за Закона за електронните съобщения. Текстовете за подслушването могат да бъдат отхвърлени.

    Повече по темата гледайте във видеото на сайта на НОВА ТВ.

    retweet Службите искали таен достъп до трафичните данни

    Константин Павлов пред конференцията на ICANN в София за управлението на интернет

    На 29 август се проведе конференцията на ICANN за управлението на Интернет.

    Константин Павлов говори за ролята на Интернет в обществено-политическия живот в България, както и за рисковете при опазване на личните данни и неприкосновеност, успоредно с гарантиране на сигурността на гражданите.

    Президентът на ICANN Фади Шехаде също присъства на събитието.

    Аудио от изказването на К. Павлов:

    retweet Константин Павлов пред конференцията на ICANN в София за управлението на интернет
    23 Jan 2014, 5:15pm
    СРС Трафични данни Цифрова среда
    Автор: 14 January

    коментиране
  • С помощта на:

  • Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатно

    Screen Shot 2014 09 14 at 5.11.05 PM 300x223 Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатноНОВА ТВ: Техниката, с която държавата подслушва законно, може да бъде купена и от частни организации, обясниха специалисти.

    „Държавното законно подслушване има определени маркери, по които се познава”, заяви Атанас Чобанов. По думите му същата техника, която е използвана за подслушването при скандала Мишо – Бирата, може да си купят и частни организации. Става въпрос за устройство, което може да локализира и слуша мобилни телефони.

    Screen Shot 2014 09 14 at 5.09.58 PM 300x222 Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатно„Има базова станция, която лъже телефона, че е свързан с оператор, а всъщност е свързан към подслушвателно устройство. Това устройство може да нареди на телефона да отвори гласов канал”, заяви Атанас Чобанов.

    Станцията не можело да бъде на разстояние повече от 500 метра.

    „Това е абсолютно вярно. Проблемът е, че стандартът на джиесем комуникациите е доста стар, от 80-те години. Той е безпомощен срещу съвременните средства за атака”, обясни блогърът Константин Павлов – Комитата. По думите му техниката може да се купи от интернет, както и да се свали софтуерът.

    „Телефонът става роб на базовата станция”, обясни Павлов.

    „След падането на желязната завеса рязко отрязаха средствата на специалните служби. За да оцелеят тези звена, ги отделиха във фирми, които са слабо свързани със службите”, обясни Николай Радулов – бивш секретар на МВР.

    По думите му до три години едно средство трябва да се произвежда само за нуждите на службите, но след три години могат да го пускат на пазара. Оказва се дори, че много от продуктите, които могат да се купят от интернет, са по-качествени от средствата за подслушване на българските служби.

    „Във всички държави се продават такива неща сравнително свободно”, обясни Радулов. По думите му има и държавни, и частни организации, които обучават хора за следене и подслушване.

    „Над 30 000 квалифицирани служители на МВР могат да организират такова нещо”, обясни Радулов.

    Видео от целия разговор в студиото на НОВА ТВ (1ч. 34мин.):

    Записът от самото предаване е тук.

    retweet Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатно

    Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, избори и политика

    mikov genov 300x167 Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, избори и политикаНа 15 април 2013, Politikat.net разговаря по актуални теми за СРС и подлсушване с бившия министър на вътрешните работи по времето на Тройната коалиция, Михаил Миков. Въпросите зададе Асен Генов.

    Разлики между Цветановгейт и „Галерия“

    На въпрос, каква е разликата между „Галерия“ и Цветановгейт, Михаил Миков заяви, че вижда много сериозна разлика. Когато случаят „Галерия е станал известен, веднага са били предприети мерки, а в момента постоянно се търсят оправдания за Цветанов, за да стигне до смешни изявления на самия Цветанов, че се опасява от подслушване. Друга разлика Михаил Миков вижда в силната политизация на ръководствата на службите за сигурност, последователно прокарвана три години и половина.

    Дали безконтролно е било подслушването и в двата случая, се поинтересува интервюиращият Асен Генов. За устни заповеди ли става дума, какви са конкретните прилики и разлики? Миков припомни, че все пак тогава скандалът не е бил в МВР, а през 2009 е имало обстойна проверка на СДОТО от прокуратурата, която е открила само технически нарушения, свързани с финансовата защита на преноса на данни. Докладът от 2009 показва какво е било състоянието на службите преди това. Докато днешният доклад показва редица нарушения, които не биха могли да се случат неволно. Нарушенията са предизвикани от празноти в подзаконовата уредба в службата до престъпления по унищожаване на информация и незаконно използване на техника, допълни Миков

    Почеркът на управлението на ГЕРБ в службите

    Асен Генов цитира чл. 32 от Конституцията, който се отнася именно до навлизането в личното пространство на гражданите и употребата на СРС и трафични данни, което се случва след запетайката в алинея 2 (само в случаите, предвидени от закона). Дали работата в подкомисията потвърждава или отрича, че нещата са се развивали именно след запетайката или преди нея?

    Миков предложи бившият премиер Борисов да прочете много добре този член на Конституцията, особено като си припомним неговите изказвания от началото на мандата: Всички ще бъдат слушани, министрите ще бъдат слушани, а и едно от последните му изявления към журналистите, че по отношение на всеки може да бъде изготвено досие или компромат. От такъв „контра“-конституционен манталитет, заключи Миков, когато игнорираш и не се съобразяваш с този конституционен текст, от едно такова послание следват и действията, които се случват сега в системите за сигурност. Това са тежки, флагрантни нарушения на човешките права. Те забравят, че това са изключителни способи, свързани с разкриване и доказване на престъпления, а не способи за използване на информация за политическия опонент, за бизнеса или за съседа. Случаят с Мишо Бирата е много показателен, най-малкото защото това правителство замени имената с прякори. Констатациите в докладите на подкомисията показват през годините, че нищо не е предприето за подобряване на ситуацията, изтъкна Миков. Има трикратно увеличаване на подслушванията за последните 2–3 години, допълни той. Той напомни и за важна дупка в методологията на статистиката – от изводите в доклада на подкомисията може дори да се установи, че е трудно да се преброят исканията за т. нар. трафични данни (локиране на телефон), защото редът е различен, а обемът е огромен. Парламентарният контрол в тази област трудно може да се реализира.

    Триковете със статистиката

    Асен Генов се спря върху отчетения спад на употребата на СРС през 2011г – дали е заради опити да се придаде по-лицеприятен вид на статистиката, подобни на тези, описани в инструкцията на съдия Янева, според която да се отчитат исканията по личности, а не по брой употребени технически средства, защото тогава, през 2011, има спад след 2009 и 2010?

    Бившият член на подкомисията за СРС припомни, че подкомисията е излязла с категорична позиция, че не приема тази промяна в критериите за отчетност, целяща да успокои общетсвеното мнение. На изслушване на съдия Янева пред комисията категорично не е приела тази промяна. А спадът на статистиката конкретно се дължи на друго – очевидно докладът за 2010 е прочетен внимателно от прокуратурата и спадът е голям в използването на СРС за досъдебно производство, а същевременно, има рязък ръст в МВР към използване на СРС в оперативната работа. Което показва, продължи Миков, изместване на тежестта от разкриване и доказване на престъпления в условията на досъдебното произдводство към използването на СРС в оперативната работа, в други структури на МВР, извън тези, които разследват по определени досъдебни производства. Така че, един път има спад на заявени от прокуратурата искания от 40–45% (2011 спрямо 2010) в досъдебното производство, но има и ръст около 20–30% на заявките от различни структури на МВР. В законодателството бяха разширени възможностите различни звена на службите да искат достъп до СРС, т.е. подслушване, което много разшири кръга от субекти, което затруднява както вътрешния контрол, така и контрола от подкомисията върху обосноваността на исканията, върху необходимостта от събиране на тази информация, използването й и унищожаването й, продължи да изброява проблемите в отчетността той.

    Кое е по-важно – броят подслушвани лица или броят използвани технически средства. Някак си се скрива фактът, че покрай един човек със 100 контакта, се слушат всичките 100 контакта, разви мисълта си интервюиращият.

    Михаил Миков беше категоричен че такива статистически трикове несъмнено не са коректни, защото се събира много информация за свързани лица. Логиката и духът на Конституцията и Закона е, че говорим за изключителни средства и законът трябва да се тълкува не разширително, а стеснително. Това е тънката граница между човешки права и свобода и сигурност, от друга страна.

    Политиката на БСП за специалните разузнавателни средства

    Предвид малката разлика в прогнозите, напълно възможно е, следващите управляващи да са от БСП, каква би била тогава политиката им в областта на СРС, попита Асен Генов.

    Напълно възможно е това да се случи, потвърди Миков. Той наблегна, че законът трябва да се тълкува стеснително, а не разширително в случаите на използване на СРС. Изтъкна необходимостта да се върне Бюрото за наблюдение върху СРС, което да не съвпада с парламентарните мандати и да не може във времето между парламентите да няма контрол върху службите.

    Чия е отговорността?

    На въпрос от интернет – дали и професионалното ръководство не носи вина за сегашния скандал, Миков отговори, че е имало специални законови промени (чл 34а), според които СДОТО е подчинена пряко на министъра и няма отношение към главния секретар или друг ръководител по закон, за да се носи ясна политическата отговорност, което пък значи че Цветанов няма как да избяга от скандалната употреба на мобилна апаратура и да прехвърля вината на различните нива в професионалното ръководство на МВР.

    По отношение на примера на Цветанов с прокурорите, ако Главният прокурор устно е разпоредил противозаконни действия, той също трябва да носи отговорност, както и министърът. Ако устно е разпоредил определени действия, по веригата всички са ангажирани с тази отговорност.

    Огромният въпрос за трафичните данни

    Асен Генов изрази безпокойство и потърси коментара на бившия народен представител и юрист, че има данни за 115 000 използване на трафични данни, които позволяват профилиране на гражданите използващи мобилни комуникации.

    Михаил Миков припомни целите на евродирективата, с които се въвежда задържането на такива данни – те се използват само за борба с престъпността — за разкриване и предотвратяване на престъпна дейност. Недопустимо е да се използват за лични или бизнес цели.

    Попадаха ли ви данни за такива нарушения, се заинтригува Генов.

    Миков обясни, че има такива индикации, а броят на използваните трафични данни е нараснал неимоверно, като МВР често са използвали НПК, за да заобиколят съда и да получат каквото ги интересува без съдебна заповед.

    За искането на данни за потребителски IP адрес на коментари под политически статии

    Миков подчерта, че това е пътят, който не минава през съдебния контрол. За съжаление, сподели той, това е пътят, който, според него, трябва да бъде ограничен до екстрени случаи, след което непременно да минава през потвърджаване от съд.

    Служебното правителство, СРС при изборни нарушения и политическият шантаж

    Михаил Миков обясни, че служебният кабинет не е успял да намали страховете на гражданите от употребата на полицията и администрацията за политически цели. Подкрепи идеята на премиера Райков да се направи ротация на полицейските началници и недоумява защо има такава съпротива срещу нея, хипотезата му е че полицейските началници имат роднински и политически обвързаности. За пример Миков даде новия областен директор във Видин, назначен през последните дни на Цветанов, чийто баща е шеф на “Старейшини ГЕРБ” – Враца, както и РПУ Вършец, където братът на шефа е координатор на ГЕРБ – Белоградчик и Руженци и дори си позволява да участва в предизборните семинари на ГЕРБ. Според Миков, проблемът е в политизацията на полициията и служебното правителство не може да се справи с нея засега.

    Актуалната тема: ⅔ от сигнала на С. Станишев е потвърден. Всички спрягат Цацаров за любимец, едва ли не, протеже на Цветанов и все пак, той изнесе тези данни. Това някакъв предизборен трик ли е? Как ГЕРБ ще отиграят това нещо?

    Михаил Миков определи Главния прокурор Цацаров като много добър юрист, който ясно си дава сметка, че върховенството на Закона, рано или късно, трябва да се налага и в България. Според Миков, Европейската комисия много внимателно следи какво се случва в тази сфера. Не случайно, според него, Цацаров преди пресконференцията е запознал сектерариата на Европейската комисия. Това е тема, която попада в мониторинга на Европа и Главният прокурор си дава сметка за това. Връщането на доверието в прокуратурата минава през безкомпромисно налагане на законността, каза Миков.

    Скандалът с Борис Митов от www.mediapool.bg

    На въпроса за скандала с изнесените в Медиапул документи от журналиста Борис Митов и привикването му в прокуратурата, Миков коментира, че в прокуратурата често се проявява полицейски манталитет: “Аз имам власт…”, давайки за пример един покоен Главен прокурор, станал известен с фразата си “Над мен е само Господ”. Колкото по-често се припомня върховенството на закона на отделния прокурор и полицай, независимо от заемания пост, толкова по-добре ще е и за самите тях, и за България, смята Миков.

    Скандалът с отвертката

    На въпрос, как ще коментира изявлението на Сотир Цацаров, че някой, едва ли не, с отверка е отъшъл и ръчкал, за да унищожи данните и дали това влиза в хипотезата на чл. 106 от НК, предвиждащ тежки наказания, Миков отхвърли предположението, но припомни, че на пресконференцията на прокурорите се е чула думичката “Саботаж”. Унищожаването на информация, е престъпно, и именно заради тези престъпления, вътре в МВР, са предприетите действия от прокуратурата. Големият въпрос, каза Миков, е дали прокуратурата ще има силата и волята да продължи нататък и да се качи нагоре по етажите на отговорността. За него е ясно е, че не може МВР да бъде място, в което се вършат престъпления. Ако това все пак се случи — отгояворността трябва да бъде много тежка, заяви той.

    Употребата на СРС от ДАНС

    Асен Генов припомни, че почти няма откази на исканията на ДАНС за използване на СРС и попита дали е правилно да вадим ДАНС от разговора. Достатъчен ли е контрола върху СРС, употребени от ДАНС?

    Михаил Миков подкрепи идеята за разделяне на СРС на такива, в които става въпрос за националната сигурност и на такива, които са свързани с разкриване на престъпността. По–прецизна аргументация поиска той, но не се нае да коментира основателността на всяко едно от исканията, защото смята че това е въпрос от компетенциите на съда. Той подчерта, че в комисията са препоръчвали да се засили съдебният контрол. Миков не отхвърли необходимостта от сериозна проверка по документи на исканията, които са правени, на комуникаторите, на основанията, като, според него, това ще даде повече светлина. Той посочи, че има процес на срастване между политическо и професионално ръководство в МВР, при който тези изключителни средства за борба с престъпността се използват за политически цели ще бъде допълнително осветен.

    Бюрото за контрол върху СРС

    Трябва се върне ли Бюрото за контрол върху СРС, попита Генов.

    Михаил Миков категорично споделя тази идея, дори припомни, че са внесли такъв законопроект след случая “Танов”, но мнозинството отхвърли това предложение.

    Ало, Ваньо

    Дали признанието на премиера Борисов пред politikat.net, че разговора “Ало, Ваньо” е автентичен и че премиерът се е опитал за злоупотреби, означава, че при евентуално идване на власт на БСП има механизъм да бъде възобновена тази проверка?

    Миков подчерта, че това е в ръцете на прокуратурата, която в този и вдруги случаи трябва да докаже своята еманципация от една или друга политическа сила, от един или друг силен на деня човек.

    Честността на Парламентарни избори 2013

    На въпрос от Интернет дали има притеснения от фалшифициране на изборите се притеснявате и как ще противостоят на тях, Михаил Миков повтори, че употребата на държаваната администрация, на силови структури от МВР и натискът върху престъпния контингент могат да изиграят роля в изборния процес. Той подчерта и притесненията си от огромния финансов ресурс, който ГЕРБ са приготвили за изборите. Михаил Миков призова гражданите за широко участие в наблюдение на изборите. Той прикани всички да подават информация и да информират на наблюдателите от ПАСЕ и от ОССЕ, които, за пръв път, ще изпратят толкова голяма мисия в България. факт, който той определи като не добър атестат за страната ни.

    Контрол върху СРС в ДАНС

    Михаил Миков обясни за контрола на употребяваните от ДАНС СРС, че се осъществява на няколко равнища: парламентарната комисия, прокуратурата, но основното е перманентния и ежедневен вътрешно-ведомствен контрол от ръководителя на ДАНС, при ясни правила и като се създадат регистри. Всяка получена информация трябва да се документира и докладва каза той.

    Какво се случи на 14–ти януари 2009г?

    Сигналът за бомбата е въпрос към бившия главен секретар, а по-късно и заместник министър, Павлин Димитров, отговори Миков. Той каза и, че Явор Колев трябва да отговори на този въпрос, защото този сигнал е дошъл от тази посока. На това основание е бил прекратен митингът пред НС, припомни Миков. Според него, макар и получен по-рано, този сигнал е преседял доста време, изглежда очаквайки точния момент. Чак след като на площада се случиха събитията по неутрализиране на ултрасите, а протестните действия се превърнаха в едно мелле между полицията и провокаторите, изведнъж се появи този сигнал, каза Миков. Сигналът беше изваден, каза той, когато провокаторите бяха отблъснати и бяха предприети по-твърди поилицейски мерки. Тогава се появи информацията и стигна до мен, каза бившият министър. Всъщност, спомни си той, тя стигна до кмета на София Бойко Борисов, който издаде заповед за прекратяване на протеста.

    Цялото интервю може да изгледате тук:

    retweet Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, избори и политика

    politikat.net разговаря с Нели Огнянова за личната неприкосновеност в мрежата

    Разговор на Константин Павлов, www.politikat.net, с проф. Нели Огнянова за личната неприкосновеност в цифровата среда. Нуждае ли се правото за защита на личните данни от преосмисляне с оглед на информационно-технологичното общество, в което живеем? Личната неприкосновеност в епохата на „post privacy”. Принципът “Transparent Government, not transparent citizens”. “Право да бъдеш забравен” (“Do Not Track Rule”) – фактическо състояние в света, ЕС и България. “Do Not Track Rule” и разследване на престъпленията.

    retweet politikat.net разговаря с Нели Огнянова за личната неприкосновеност в мрежата