За нивото на “подслушване” в България за периода 2010-2014г.

IMG 20141218 152536 300x225 За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.На 18. декември Фондация „Четиринадесети януари“ представи резултата от своето 4-годишно наблюдение и анализ за разрешаването на специални разузнавателни средства и достъп до трафични данни в България(включително в сравнение с други държави) за периода 2010-2014г.

Някои изводи от наблюдението:

Законови проблеми:

  1. Съществуват законови неясноти, които позволяват деформиране на статистиката в ущърб на гражданите:

    • В чл. 159 от НПК, както констатира и парламентарната комисия за контрол на СРС (през 2011г.), се позволява да се заобиколи контролния механизъм, предвиден в Закона за електронните съобщения при искане на разрешение за достъп до тези данни. Достъпът до трафични данни по този член драстично е нараснал през последните години и достига до половината от общия брой достъпи;

    • В т.нар. разрешения за продължаване на СРС не е достатъчно ясно направено разграничение между старо и ново разрешение, което изкривява статистиката на разрешените СРС до 25%. Най-общо казано – ако са събрани никакви данни или ако трябва да бъдат събрани допълнителни данни, годни за доказателство в съда или за нуждите на следствието. В двата случая обаче това би могло да бъде третирано и отчетено като ново разрешение;

    • Разбира се, трябва да споменем и въпроса за статистиката за разрешенията, които министърът на МВР може да издава, по силата на чл. 18 от ЗСРС. Поради предварителния характер на тези разрешения, достъп до трафични данни и употреба на СРС може да се извършва и без съдебно разрешение за 24 часа, където възникват въпроси за статистиката на тези разрешения и унищожаването на събраните данни;

Съдебна практика:

  1. Съдиите са затруднени при воденето на регистри и отчетност за издаваните от тях разрешения по отношение на ефективността, съхранението и унищожаването на информацията от употребата на СРС и достъпа до трафични данни поради неизяснената юридическа практика и различните информационни системи в отделните съдилища.

  2. При проведените разговори (интервюта) с наказателни съдии и експерти-юристи, установихме, че съществува и достатъчно голяма група на отказани разрешения за СРС или достъп до трафични данни, които не са отчетени, защото са били отказани неофициално, след неофициално искане;

  3. Очевиден проблем е и липсата на стандарт при предоставянето на информацията, както по отношение на начина на събиране, обработка и съхранени на информацията, така и по отношение на формата, в който е предоставяне при поискване. Притеснителен е и фактът, че при еднотипно запитване, някои съдилища предоставят значително различни данни към нас и към държавните институции:

    • Не всички съдилища съхраняват еднотипна информация, в пълния, поискан от нас обем и вид, въпреки, че данните, които някои съдилища не съхраняват, са от съществено значение за определяне на качеството при ползването на тази крайна мярка, например за СРС-тата или достъпа до трафични данни, използвани като ВДС и довели до присъди;
    • При предоставяне на данните се допускат съществени и необясними грешки в бройките, които засягат стотици физически лица, в рамките на само една календарна година;
    • Не е маловажно и това, че предоставените данни в огромния процент са необработваеми и почти негодни за вторична употреба (най-често това са сканирани документи, вместо да би бъдат изпратени файлове с обработваеми таблици);
    • Малка, но не без значение е и групата на ирационалните откази за достъп до обществена информация, без никакво логично или законово основание.

Негативни тенденции при статистическите данни, които установихме в процеса на наблюдение:

  1. Официално отчетените и събраните от нас, по ЗДОИ данни сочат устойчиво високи нива на употреба на СРС и достъп до трафични данни със съвсем лека тенденция към спад. Спадът обаче е относителен, защото данните могат съществено да се променят ако се отчетат по по-лошия за обществото манипулативен сценарий (чрез „продължения“ за СРС и по чл. 159 от НПК), описан в началото;

  2. Нивата на прилагане на тази крайна мярка на вмешателство в личния живот на гражданите са изключително високи на глава от населението, въпреки лекото занижаване в края на наблюдавания период:

    • сравнено с други страни, ние сме далеч от положителните примери на развити демокрации и близо до стойности на страни като Русия;

  3. Много ниска ефективност:

    • От една страна, броят на използваните СРС и на достъпа до трафични данни остава трайно много висок, от друга страна, тяхната ефективност в съдебната фаза е много ниска, като:

      • От 100% разрешени и приложени СРС, само 6.92% са годни ВДС;

      • От всички приложени СРС, само 2.31% са стигнали до осъдителна присъда;

      • От всички СРС влезнали в съда, около 34% са завършили с присъда;

      • От 100% разрешен достъп до трафични данни, само 0.06% са годни ВДС;

      • От всички разрешения за достъп до трафични данни, само 9.19% са завършили с присъда;

  4. Не всички съдилища, компетентни да издават разрешения за достъп до трафични данни, водят и могат да предоставят статистика за броя физически лица, засегнати от разрешенията за достъп. Тоест, част от данните дори не съществуват в момента, а трябва допълнително да бъдат изчислявани.

    • Това от една страна пречи да се измери цялостният социален ефект;

    • От друга страна, затруднена е и статистиката при ефективността на тази мярка в съдебното производство.

    • Очевидно, съществуват проблеми в статистическите служби на съда.

Това са основните изводи от наблюдението, обхванало периода 2010-2013, осъществено от фондация “Четиринадесети януари”. Подробности може да прочетете в самия доклад, а таблици с данните могат да Ви бъдат предоставени при поискване.

Може да се запознаете и с презентацията, подготвена по данни от доклада.

Фондация “Четиринадесети януари”

retweet За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.
6 Sep 2014, 4:45pm
СРС Трафични данни Цифрова среда
Автор: 14 January

коментиране
  • С помощта на:

  • Службите искали таен достъп до трафичните данни

    Screen Shot 2014 09 14 at 4.47.27 PM 300x222 Службите искали таен достъп до трафичните данни

    НОВА ТВ: Службите ни следят в интернет. Това стана ясно, след като излезе информация, че данс и спецагенцията за подслушване – ДАТО, са поискали от фирми-доставчици достъп до данните на абонати им.

    Това се случило на тайна среща през лятото. Законът за електронните съобщения отваря вратичка за службите, но дали не нарушават конституционните ни права?

    Нито законът е нов, нито европейската директива, по която той е съставен. Тя предвижда съхранение на интернет данните за период от една година, както и достъп на службите. Агенциите обаче свикват интернет доставчиците на среща едва т.г. Съобщават им, че трябва да инсталират съответните машини.

    „Те просто ни заявиха, че до края на годината трябва да се инсталира това оборудване и общо взето, беше това. Отказаха да ни предоставят документация, отказаха официално да го поискат от нас”, обяснява Страхил Иванов, председател на Сдружението на независимите интернет доставчици.

    Доставчиците и сега предоставят данни на службите, но само при запитване от тяхна страна. Новото оборудване обаче ще им предостави достъп и до съдържанието на абонатите.

    „Какво прави, какво сваля, с кой кореспондира. Абсолютно пълна информация. И забележете — постоянен достъп!”, добавя Страхил Иванов.

    Най-любопитното в случая е, че въпросната европейската директива е била отменена още през април. Омбудсманът Константин Пенчев съзира в това липса на правна хигиена, тъй като на практика законът не може да се приложи, но съществува.

    Освен това законът нарушава и конституцията, защото личният живот е неприкосновен, освен при тежко престъпление.

    „В слуачя, не става дума за тежко престъпление, а става дума, евентуално, че от n-броя хора, за които ние събираме за трафика на съобщенията, може би някога да извърши престъпление и тогава да се провери неговия трафик”, обяснява омбудсманът Константин Пенчев.

    По закон, постоянният достъп все пак изисква съдебно решение. За интернет потребителите обаче, това е поредна атака срещу правата на обществото, както и при споразумението АКТА.
    „Периодично през годините изскача някакъв такъв проблем. Правителството не спира с идеите си да навлиза в пространството на гражданите. Единственото противодействие е гражданите да следят”, казва блогърът Константин Павлов-Комитата.

    Очаква се и решение на Конституционния съд за Закона за електронните съобщения. Текстовете за подслушването могат да бъдат отхвърлени.

    Повече по темата гледайте във видеото на сайта на НОВА ТВ.

    retweet Службите искали таен достъп до трафичните данни

    Константин Павлов пред конференцията на ICANN в София за управлението на интернет

    На 29 август се проведе конференцията на ICANN за управлението на Интернет.

    Константин Павлов говори за ролята на Интернет в обществено-политическия живот в България, както и за рисковете при опазване на личните данни и неприкосновеност, успоредно с гарантиране на сигурността на гражданите.

    Президентът на ICANN Фади Шехаде също присъства на събитието.

    Аудио от изказването на К. Павлов:

    retweet Константин Павлов пред конференцията на ICANN в София за управлението на интернет
    23 Jan 2014, 5:15pm
    СРС Трафични данни Цифрова среда
    Автор: 14 January

    коментиране
  • С помощта на:

  • Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатно

    Screen Shot 2014 09 14 at 5.11.05 PM 300x223 Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатноНОВА ТВ: Техниката, с която държавата подслушва законно, може да бъде купена и от частни организации, обясниха специалисти.

    „Държавното законно подслушване има определени маркери, по които се познава”, заяви Атанас Чобанов. По думите му същата техника, която е използвана за подслушването при скандала Мишо – Бирата, може да си купят и частни организации. Става въпрос за устройство, което може да локализира и слуша мобилни телефони.

    Screen Shot 2014 09 14 at 5.09.58 PM 300x222 Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатно„Има базова станция, която лъже телефона, че е свързан с оператор, а всъщност е свързан към подслушвателно устройство. Това устройство може да нареди на телефона да отвори гласов канал”, заяви Атанас Чобанов.

    Станцията не можело да бъде на разстояние повече от 500 метра.

    „Това е абсолютно вярно. Проблемът е, че стандартът на джиесем комуникациите е доста стар, от 80-те години. Той е безпомощен срещу съвременните средства за атака”, обясни блогърът Константин Павлов – Комитата. По думите му техниката може да се купи от интернет, както и да се свали софтуерът.

    „Телефонът става роб на базовата станция”, обясни Павлов.

    „След падането на желязната завеса рязко отрязаха средствата на специалните служби. За да оцелеят тези звена, ги отделиха във фирми, които са слабо свързани със службите”, обясни Николай Радулов – бивш секретар на МВР.

    По думите му до три години едно средство трябва да се произвежда само за нуждите на службите, но след три години могат да го пускат на пазара. Оказва се дори, че много от продуктите, които могат да се купят от интернет, са по-качествени от средствата за подслушване на българските служби.

    „Във всички държави се продават такива неща сравнително свободно”, обясни Радулов. По думите му има и държавни, и частни организации, които обучават хора за следене и подслушване.

    „Над 30 000 квалифицирани служители на МВР могат да организират такова нещо”, обясни Радулов.

    Видео от целия разговор в студиото на НОВА ТВ (1ч. 34мин.):

    Записът от самото предаване е тук.

    retweet Константин Павлов за подслушването – лесно и безплатно

    politikat.net разговаря с Нели Огнянова за личната неприкосновеност в мрежата

    Разговор на Константин Павлов, www.politikat.net, с проф. Нели Огнянова за личната неприкосновеност в цифровата среда. Нуждае ли се правото за защита на личните данни от преосмисляне с оглед на информационно-технологичното общество, в което живеем? Личната неприкосновеност в епохата на „post privacy”. Принципът “Transparent Government, not transparent citizens”. “Право да бъдеш забравен” (“Do Not Track Rule”) – фактическо състояние в света, ЕС и България. “Do Not Track Rule” и разследване на престъпленията.

    retweet politikat.net разговаря с Нели Огнянова за личната неприкосновеност в мрежата