18 Dec 2014, 3:33pm
общо
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Представяне на доклад за употребата на СРС и достъп до трафични данни

    На 18–ти декември в Betahaus (ул. „Крум Попов“ 56–58) от 15:30 ще бъде представен докладът на фондация „Четиринадесети януари“ за употребата на СРС и достъп до трафични данни в България, в периода 2010–2013г.

    Статистическите данни са събирани чрез директна кореспонденция със съдилищата в България. При изготвяне на доклада Фондацията си постави следните цели:

    • Да проучи съдебната практика на българските съдилища по издаването на разрешения за употреба на СРС и достъп до трафични данни;
    • Да проучи количественото разпределение на горните разрешения по географски признак;
    • Да изследва практиката на съдилищата по предоставяне на информация по ЗДОИ;
    • Да придобие представа за добрите и не толкова добрите практики в областта;
    • Да провери дали има разминаване между статистиката получавана по линия на Народното събрание от ВСС и тази, която се получава директно от съдилищата.

    Ще разкажем опита си от комуникацията със съдилищата, плюс впечатленията си от нормативната уредба, уреждаща въпросите за СРС и трафични данни.

    Ще бъде представено и ръководството за лична цифрова сигурност, изготвено от Фондацията.

    Доклад:

    Презентация:

    retweet Представяне на доклад за употребата на СРС и достъп до трафични данни

    Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС

    notev komitata 300x173 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСРазговор на www.politikat.net с депутатите от 41-то НС В. Методиев (ДСБ) и Явор Нотев (Атака) в качеството им на членове на под-комисията за контрол на СРС.

    На 05 април 2013 Черната котка се срещна с двама от петимата членове на (накратко) Парламентарната под-комисия за контрол на СРС Веселин Методиев от ДСБ и Явор Нотев от Атака. Двамата са били председатели на комисията на ротационен принцип. Разговора с тях води Константин Павлов – Комитата.

    В самото начало, Константин Павлов – Комитата акцентира върху това, че “всичко се случва след запетайката в чл. 32, ал 2 от Конституцията – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.” Той зададе въпроса дали е оправдано това изключение. Дали случаите, след запетайката, служат на общественото благо и дали са оправдани, попита Комитата.

    В отговор, Явор Нотев коментира, че е имало дълги наблюдения дали всичко е “след запетаята”. Според него, направени са предложения за това, как употребата на СРС да бъде сложена на здрава основа и да не поражда скандали и подозрения, но в Парламента не е достигнала политическа воля, време и желание промените да бъдат приети.

    В. Методиев подчерта, че един от структурните недостатъци при употребата на СРС е, че този, който ги иска, той ги прилага и разполага с тях. Ролята на съдията е само като контрольор. Целият процес е изцяло вътре, в МВР и министъра. Искането за СРС се поражда вътре, във МВР и понеже ВМР е йерархична структура, подчерта Методиев, възниква безпокойство и съмнение, че това искане се е породило със знанието на министъра. Ако министърът, който и да е той, обяснява това неубедително, тогава се ражда съмнението.

    Методиев и Нотев се съгласиха, че трябва да има реформа и тя трябва да е на законово и институционално ниво. Системата трябва да бъде разделена, според депутатите от 41-то НС. Не може поръчващият да е изпълнител. Опасността от корупционна практика, коментираха те, е 100%. Министерство на правосъдието, или агенция към премиера, или друга структура, извън МВР, могат да поемат изпълнението на поръчката за СРС.

    В отговор на въпрос как под-комисията с 5 члена събира и обработва данните са СРС, В. Методиев обясни, че голяма група експерти от регионалните дирекции на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда проследяват движението на документацията и всички порочни практики са известни и изнесени от под-комисията.

    Явор Нотев подчерта, че действията по искане на СРС, по тяхното прилагане и резултатите от приложените СРС са, образно казано, “капитал” — тяхното съхранение и унищожаване е в контрола на МВР и това прави нещата още по-убедителни, когато се твърди, че съответното звено трябва да се изнесе извън МВР.

    По отношение на контрола на употребата на СРС г-н Нотев подчерта, че следа при употребата на СРС винаги остава и тя може да бъде видяна примерно при работата на мобилните оператори.

    Явор Нотев коментира и, че често практиката при СРС изпреварва нормативната уредба, но има закони, по които да се наказват такива престъпления.

    Коментирайки трикратното нарастване на броя на СРС за периода 2008-2010, Веселин Методиев отбеляза, че ако покачването е било съпроводено с мащабни акции и удар срещу престъпността, тогава всеки щеше да каже, че е естествено. Лошото в случая, според него, което рефлектира върху Цветанов и Борисов, е защо при такова увеличение и размах на най-мощния, краен инструмент, няма резултат. Проблемът не е в това, дали “здравите момчета с бръснати глави и джипове” ще попаднат в кръга на увеличения брой, а когато под знаменателя на националната сигурност се атакува политическият свят на България или “опиниън мейкърите” — журналистическият свят, авторитетите на обществото. Тогава нещата придобиват изключително уродлив вид, според депутата.

    Според Нотев, при т.нар. случай “Тановгейт”, СРС са използвани по конкретно дело в южна България, което още не е приключило. След продължителен период на дискусии, каза Нотев, дори министър председателят заяви, че това са автентични записи.

    Той поясни, че лицата, които са могли да изнесат информацията са били поименно известни на тогавашните премиер и министър на вътрешните работи. Премиерът, каза той, беше в една изключително некомфортна позиция да казва едно, после друго и т.н., да не говорим за оценката на неговите думи за поставяне на чадър при данъчна проверка на определен бизнес. Очакванията, според Нотев, бяха, че лично засегнатите субекти, които имаха целия властови ресурс ще направят така, че този, който си е позволил тази дълбоко засекретена информация да бъде изнесена, да получи оценка за своето поведение — да бъде предаден на съд и осъден. Това не се случи, делото е прекратено. Извършителят не е установен, въпреки че предполагаемият извършител неофициално си е признал. Производството срещу служителя, който изнесе информацията е прекратено. Това е един тежък пробив в сигурността на системата и той се отнася към страхотен недъг и проблем, който трябва да се обозначи и да служи за пример какво трябва да бъде преодоляно.

    До такива действия не се стигна и нещата замряха. Комисията имаше доклад. Всички в комисията са се обединили, казва Нотев, но нищо не последва, въпреки персоналния ангажимент на премиера.

    Веселин Методиев поясни, че лицата, виновни за изтичане на СРС в скандала “Ало, Ваньо”, продължават работа без едно административно наказание.

    По отношение на вероятността да възникнат 100 нови Уотъргейт скандала, бившият депутат от Атака, Явор Нотев, поясни, че в момента нямаме гаранция, нито законова, нито по отношение на действащата администрация, независимо от това, че в момента имаме служебно правителство. Той посочи, че под предлог разследване на стопанско престъпление на съсед всеки може да бъде подслушан и проследен. Нотев посочи, че в момента разчитаме само на високия морал, в чието присъствие не можем да бъдем убедени.

    Отговаряйки на въпрос, Явор Нотев обясни, че няма гаранции, че няма да се злоупотреби със СРС в полза на някоя политическа партия.

    Веселин Методиев пък посочи, че в момента всеки може да се информира от Интернет каква техника е необходима за подлсушване и, че в България има хора, които могат да си платят и да наемат други, които да извършат за тях незаконно подслушване.

    В отговор на въпрос дали събраните със СРС материали се унищожават, Явор Нотев отговори, че в момента няма как да се гарантира, че материалите се унищожават. Тази информация може да се използва за изнудване, посочи той.

    notev metodev 300x172 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСДвамата гости на politikat.net се съгласиха, че са необходими сериозни промени на закона за СРС до степен, да се наложи дори написването на нов закон.

    По отношение на сигурността на събраните материали В. Методиев коментира, че да се изнесе копие от СРС от служба СДОТО на практика невъзможно. Но от другите полицейски служби и от другите служби за сигурност, според него, се оказва че съвсем спокойно изтичат се правят копия. Според него, важно е звеното да бъде опазено и институционално. Да не бъде подлгано вътре в министерството на политически натиск.

    Явор Нотев коментира, че е обсъждано до каква степен магистратът, даващ разрешението трябва да бъде запознат с конкретния казус вместо да бъде само регистратор. При евентуални промени, според него, ще се наложат известни промени в НК, в НПК и в Закона за МВР. Имало е спор в Народното събрание, който не е получил разрешение, по отношение на това, кой да подписва исканията за СРС – министърът или главният секретар на МВР.

    На въпрос за странните законодателни инициативи и тяхното анонимно появяване, Веселин Методиев отговори, че няма анонимни чиновници, които изработват експертиза. Зад анонимните чиновници се крие фактическа воля на народни представители, коментира Методиев.

    Към края на разговора Веселин Методиев и Явор Нотев обсъдиха новата концепция на Главния прокурор Цацаров и инструкцията на съдия Янева как да бъде отчитана “по-лицеприятна” статистика, като се вземат предвид разрешенията за СРС на дадени личности, а не броя на употребените технически средства. Според В. Методиев, броят подслушвания на даден телефон може да бъде изискан и съобщен от Комисията на обществото, а Нотев успокои гражданите, че въпреки, че начинът на водене на тази статистика събуди известен спор, той е довел до това комисията да иска и двата показателя – брой лица и брой технически средства. От комисията обърнали внимание на госпожа Янева, да не се променя в движение начина на водене на статистиката, коментира Нотев.

    На въпрос на водещия Константин Павлов какво ще се гарантира, че ако сега, по време на предизборната кампания и изборите, има злоупотреба със СРС, това ще бъде установено и преследвано по съдебен път, Веселин методиев обеща, че действията на ДСБ ще са в зависимост от броя на депутатите, които ДСБ ще има, но той гарантира, че съществува възможност за контрол и проверка на използването на СРС в предкампанията и кампанията. Според него, това е съвсем ясна и постижима цел, а експертизата на хората, работили в подкомисията, е достатъчна такава проверка да бъде напарвена. Според Методиев, най–късно есента на 2013 всичко може да бъде прегледано и установено.

    Явор Нотев изтъкна, че именно при тях двамата като ротационни председатели на Подкомисията, са се случили най–положителните неща в работата ѝ, докато когато Подкомисията се председателства от управляващата партия, нещата се завоалират и забатачват.

    Веселин Методиев пое ангажимент от името на Демократи за силна България, че в следващия парламент, независимо дали ДСБ ще има 12 или 25 депутата, ще предаде опита си на колегата си, който ще го наследи в комисията, за да бъдат гарантирани правата на гражданите.

    В самия край на разговора двамата депутати от 41-то Народно събрание се съгласиха, че е постижимо и е въпрос на време да бъде направен регистър на СРС в България.

    Вижте цялото интервю тук:

    retweet Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС
    13 Mar 2013, 1:06pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Вечна дружба и авторски права в „Шератон“

    Не знам след днешната бомба със служебното правителство на кой ще му бъде интересно да слуша за вчерашната среща в Шератон, но да опитам icon smile Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Присъствах на срещата „Авторското право и новите медии“, организирана от Гьоте Институт и Френския Институт в България. Срещата беше организирана по случай 50-та годишнина от подписването на Елисейския договор.
    Срещата се проведе в Шератон, в зала „Роял“ (ех, умираме си като републиканци да си кръщаваме така залите и да си слагаме коронки по логата) и беше съвместно организирана от Гьоте Институт и Френския културен център.
    IMG 1027 1023x768 Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Защо сега?
    Предполагам, че е било нещо отдалеч планирано, иначе в цялата суматоха кой точно сега би мислил за авторски права? В интернет?
    Залата беше препълнена и като добавим объркването, според което една трета от посетителите чакаха в друга зала, това добави към напрежението.
    Отделно аз, като в комедия на Чарли Чаплин, се опитвах да се промъкна напред с разпънат фото триножник. Сложна работа, когато всеки се опитва да си намери място и никой не си гледа в краката.
    Елисейският договор е венчавката между Франция и Германия след Втората световна война, в което двете държави се вричат във вечна дружба навеки и фондът към него отпуска пари за всякакви обществени инициативи, само и само да не угасва приятелството между двата братски народа.
    Панелът включваше участници от Франция, Германия и България.
    Състав:
    • Водещ – Орлин Спасов, преподавател в СУ, когото сигурно помните от ТЕД и от други събития.

    България

    • Тодор Христов – Преподавател в СУ;
    • Красимир Терзиев – Съвременен художник, автор на „Рекомпозиция“;

    Германия

    • Маркус Бекедал – Експерт към германския Бундестаг.
    • Проф. д-р Ролф Швартман –  Юрист, спец по медийно право в Кьолн;

    Франция

    • Едви Пленел – Журналист, бивш главен редактор на в. “Льо Монд”, директор на Mediapart.fr
    • Жерар Уормсер – Философ, директор на “Санс Пюблик”.
    Какви шеги си прави историята понякога. Астрологията ли какво ли, събра почти по едно и също време в София Едви Пленел, заради който подава оставка министърът на отбраната на Франция Шарл Ерню (аферата „Рейнбоу Уориър“), същият министър, който е вербуван за Държавна сигурност през 1953г от Райко Николов, бащата на сегашния ни служебен премиер.
    Как протече дискусията?
    Свикнал съм на такива дискусии от трибуната да се чува само ретроградния глас на правоносителите, които си искат статуквото и толкоз. И на който не му харесва статуквото – с полицейска палка по глава.
    Този път балансът беше сериозно наклонен в другата посока.
    От страната на правоносителите беше само д-р Ролф Швартман, който зае позицията, че интелектуалната собственост и нормалното право на собственост са две деца на един баща и че не може да се прави разлика, дори едното дете да се държи твърде невъзпитано.
    „Това че нечие лично темпо изпреварва темпото на закона, не е причина законът да се нарушава“ – това беше цялото му признание за пълната неадекватност на закона в момента.
    Останалите петима панелисти дадоха различна гледна точка към проблемите и промените които трябва да настъпят в правото заради интернет.
    • Маркус Бекадел каза, че преди интернет авторското право е било нещо, което е вълнувало само адвокатите, и сега изведнъж се е стоварило върху главата на всеки отделен интернет потребител, което не е добре. В Германия дебатите били ожесточени, а френският пример хич не бил за подражание.
    • Тодор Христов обясни, че в сегашния си вид бизнес моделът създава монополна рента, която разрушава пазара.
    • Красимир Терзиев изтъкна, че изкуството е „тъкан от заварени автори и произведения“ и авторското право в сегашния му вид разрушава тази тъкан.
    Даде много интересен пример с класическия казус Шери Ливайн – Уокър Евънс и сподели, че съдилищата стават все по-строги в отсъждането на такива казуси, т.е. свободата да споделяш и да рециклираш идеи все повече се свива.
    • Жерар Уормсер даде за пример реликвите по църквите (т.е. мощи на светци и т.н.), които през вековете чудодейно увеличават броя си и в един момент никой вече не знае кой е „оригиналът“
    • Едви Пленел пък противопостави демокрацията на пазара и говори за трите индустриални революции, които е преживяла Европа – първата на Балзак, втората на железниците, третата – на компютрите и Интернет и като каза че мисията на обществото е да генерира „нетърговска демократична стойност“ оплю френския закон Hadopi. Правилни изводи, но ме потресе левичарската му позиция, нетипична за бивш главен редактор на Льо Монд. А после се оказа, че човекът е бил троцкист на младини и май още не се е излекувал съвсем.
    Аз зададох въпрос към Пленел и Бекадел, да коментират ситуацията в България, където след акция на адвокатите на Нова ТВ и на bTV бяха премахнати интервюта на политици, качени в youtube, от което последваха наказания от Google да не се качват повече от 15 мин видео.
    Именно моят въпрос възбуди много панелистите и двамата надълго и разпалено обясняваха, че имат подобни проблеми и в техните страни и че устойчиво решение все още не е намерено.
    Генералните изводи какви са?
    Ако приемем панелистите за представителна извадка на европейските интелектуалци, то голямата част от тях вече е убедена в необходимостта от спешни реформи, които да пригодят правото към новото време, което е добра новина.
    А моят най-важен изводи от тая среща е в бележките под линия, а не от предмета на самата конференция –
    ЕС е в опасност поради една много проста причина – европейците не могат да водят помежду си разговор на високо ниво, защото не съществува необходимият брой квалифицирани преводачи. Представете си ситуацията – на това събитие трябваха три вида преводачи – от френски на немски и обратно, от български на френски и обратно и от български на немски и обратно. И трите вида преводачи трябва да са добре запознати с правната и интернет терминология на трите езика, за да превеждат смислено.
    На практика, се получи като разговор между полу-глухи. Преводачите хващаха добре някои фрази и изрази, някои превеждаха съвсем грешно, а на трети мълчаха. Да не говорим за хаоса, който настъпваше, когато трябваше да се превеждат фрази от международната интернет лексика, които в повечето случаи са на английски и на трите езика (но не винаги icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ )
    Например, когато Бекадел говореше за Линус Торвалдс и Линукс, преводачките просто млъкнаха, а с изреченията за Уикипедия и Джими Уейлс не се справиха.
    Има три начина да се реши този проблем
    1. Да изберем общоприет международен език като общ език за ЕС. Английският е идеален, само не е ясно франсетата кога биха го приели за свой icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ . Най-политически неправилното, но и най-лесното решение.
    2. Да измислим изкуствен европейски език, на който да можем да изразяваме произволно сложни мисли. Най-политически правилното, но най-трудното решение.
    3. Да измислим начин за бързо и качествено учене на езици. Хем правилно, хем относително познато решение, но пък неясно колко скъпо и ефикасно.
    Но и сегашното решение не е никак добро. Толкова хора събрани, толкова пари похарчени, а едва-едва се разбирахме. А и далеч не всеки може да си позволи скъпи преводачи.
    Но кой какво НАИСТИНА е казал ще разберем чак когато видим официалните транскрипции и официалния превод от срещата icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    retweet Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    6 Mar 2013, 5:36pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част

    IMG 0604 1024x768 Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    Протестите в България и причините за тях. Какви са дефицитите и на кого може да разчита българското гражданско общество. Германският „преход“ в енергетиката. Бъдещето на германските АЕЦ и на германските ВЕИ. Цените на тока, енергийният микс, либерализацията на енергетиката и енергийната ефективност.
    КП: Г-н посланик, благодаря Ви за това, че се отзовахте на нашата покана за интервю. Много неща се случиха междувременно, докато уговаряхме нашата среща. Да започна веднага с въпросите.Бяхте ли изненадан от събитията през последните седмици в България и имате ли коментар за тях?
    МХ: Естествено, ако ме попитате дали сме били изненадани, бяхме изненадани, но, след като искате да чуете моето мнение по тези събития, то мога да кажа, че последното вътрешно-политическо развитие в страната протича, по моя преценка, в рамките на конституционния ред. Тази криза обаче е израз, редом с икономическата тема, защото искрата, която събути протестите, бяха цените на тока, но изразява икономическите трудности в обществото. Но, както виждаме, протестите продължават все още и явно насъбралата се необходимост от изясняване е извън този параметър и това също така е израз на силно разпространеното недоволство в населението от общата политическа ситуация в страната. Убеден съм, че определена роля играят също така продължаващите дефицити в последователното прилагане на действащото право и при преборването, при борбата с корупцията. И моето усещане, то се чува от възгласите и от това, което изразява протестът, е, че има едно много дълбоко разочарование от това, че по време на прехода възникнаха едни икономически структури, които частично са и монополни и те съответно възпрепятстват доброто развитие, правилното развитие на средното съсловие. На иновативните малки и средно големи предприятия и не се дава достатъчно справедлив шанс, именно на младите и образовани хора. Явно тези протестиращи не осъзнават достатъчно добре, че държавата прави много, прави достатъчно, за да се промени настоящата картина. Смятам, че основно става въпрос за проблематиката на управление и на справедливост, която вълнува протестиращите хора. България има незначителен бюджетен дефицит и изключително ниска държавна задлъжнялост. По този начин България, достойно за пример, спазва маастрихските критерии. Непрекъснато възниква и въпросът за социалната справедливост. Явно хората в страната имат усещането, че това толкова стриктно спазване на критериите от Маастрихт, тази финансова дисциплина, която се иска, е в голяма степен за сметка на малките хора. А това е една дискусия, която се води в цяла Европа. Трябва много внимателно да се намери правилното съотношение между силно амбициозните финансови програми и дисциплина и възможността за икономически растеж. Но понеже вие ме питате, конкретно аз как усещам нещата, то мога да кажа, че е впечатляващо как досега не особено силното и активно българско гражданско общество постепено се отделя от своята досегашна пасивност и поставя пред обществото проблемите, които го вълнуват. А мирните протести са знак за едно засливащо се гражданско общество. По-скоро, ако не бяха мирни протестите, това би било израз на слабостта на гражданското общество. Смятам, че в тази точно не много лесна ситуация България има един силен президент. И моето впечатление е, че този силно отговорен президент слуша, чува гласа на гражданското общество и силно се надявам, че гражданското общество ще приеме предложението на президента към гражданското общество за един открит обществен дебат.
    КП: Големият проблем, от който започнаха протестите, беше енергетиката. Това не беше изненада за нас и ние сме подготвили въпроси и за енергетиката. Бихме искали да научим повече за енергийната политика в Германия, за да използваме германския опит. Интересно ни е, Германия има ли планове да изоставя ядрената енергетика, как се предвижда да расте производството на електричество от ВЕИ и, ако е възможно, да ни кажете, общите принципи, върху които се гради германската енергийна политика?
    МХ: Както е известно, Германия планира в рамките на следващите десетилетия да премине до голяма степен към възобновяемите енергийни източници, т. нар. „преход“ в енергетиката. Още от сега е така, че новите строителни проекти, при това, не само в Германия, а и в целия Европейски съюз, са главно в сектора “възобновяеми енергийни източници”. В Германия възобновяемите енергии имат дял от над 12% от общото потребление на енергия, а само в потреблението на ток делът там е 25%. Това развитие продъжава, в тази посока. До 2020 г. целта е да се постигне дял от почти 20%, 18% от потрелението на енергия да бъде от ВЕИ. Предвидено е, също така, през 2022, а това не е съвсем далече, да бъдат изключени и последните атомни реактори. ВЕИ стават все по-конкурентноспособни. Смятам, че една добре развита икономика, каквато е германската, в дългосрочен плкан ще може и ще трябва основно да се базира на ВЕИ. Признавам, че това е една много амбициозна задача и план. За тази цел ние в Германия се нуждаем от още време. Нуждаем се от увеличаване на капацитета. В тази връзка се нуждаем от още по-интензивно развитие на интелигентни, на международни мрежи, а също така и на системи и технологии за съхраняване на енергията. В тази връзка, и ние в момента в Германия водим една доста жива дискусия относно цените на тока. Но в цялата тази тематика, ние в Германия сме напред по отношение на важността на енергийната ефективност.
    КП: Тоест, Вашето мнение е, че една развита държава, една развита икономика може да разчита само на ВЕИ и, че цената би била достъпна за гражданите?
    МХ: Да, така погледнато, напред, смятаме, че развитието ще бъде в тази посока. Естествено, винаги ще има един т. нар. “микс” от енергии, в който ще влизат и невъзобновяеми енергии, но смисълът на т. нар. „енергиен преход“ е именно в посока на ВЕИ като основен дял.
    К.П. Трябва ли да има единна енергийна политика на ЕС? Най-вече, спрямо Русия или е по-добре отделните държави да решават поотделно, за себе си, тези въпроси? Все пак, трябва да имаме предвид, че енергетиката е част от сигурността.
    МХ: Естествено. Много е важно съвместните правила за общия пазар да действат и по отношение на енергийния пазар. Това засилва нашите позиции по време на преговори. Но естествено и въпросът за микса на електроенергия, както вече споменах, по отношение на това, как го виждаме в Германия, но това е нещо, което всяка страна-членка трябва да реши сама за себе си и да определи.
    К.П. А ще има ли либерализиране на енергийния пазар на ЕС?
    МХ: Именно тези правила, които аз споменах преди малко, действащи на общия пазар в ЕС, те трябва да доведат до либерализация и това не е, така да кажем, волна програма, това е задължителната програма. Защото на либерализираните пазари има много повече конкуренция между предлагащите енергийни услуги и това води до намаляване на цените за крайния потребител. Както вече споменах преди малко, либерализацията и развитието на ВЕИ не е цялата тема. Много е важна енергийната ефективност. В много страни на ЕС, математически погледнато, потреблението може да се намали наполовина, че и повече. През последните години в Германия цените на електроенергията доста се увеличиха и, в сравнение с българските цени, те са 3 пъти по-високи. Много граждани обаче не го усещат това поскъпване толкова осезаемо, защото те значително намаляват своето потребление на електроенергия благодарение на ефективни системи. Смятам, че това междуврененно е и една тема в България, темата на енергийната ефективност, която придобива все повече значение и за политиците в страната.
    retweet Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    12 Feb 2013, 2:05pm
    общо
    Автор: 14 January

    коментиране
  • С помощта на:

  • Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество

    Фондация “Четиринадесети януари” осъществи излъчването в интернет на дискусията „Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество“, организирана от IAB България.

    В дискусията по горещи теми, свързани с еволюцията на дигиталния бизнес и комуникация, взеха участие представители на политически партии, неправителствени организации и медии. Имаше представители на ГЕРБ, БСП, „България за гражданите“, Синята коалиция и др.

    При дискусията, Депутатът Антон Кутев обяви, че БСП имат 40-50 души, които работят във форумите за тях, но не са платени. Според народния представител, платените форумни писачи са нормално нещо. Той ги приравни до своеобразна форма на реклама, подобна на агитацията по улиците.

    Фондацията, чрез отразяване на дискусията, допринесе към дебата за платените форумни писачи — т.нар. “тролове”.

    retweet Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество
    3 Jan 2013, 1:35pm
    общо
    Автор: 14 January

    коментиране
  • С помощта на:

  • Разговор с Васил Колев за правата в цифровата среда

    Константин Павлов разговаря с Васил Колев от Инитлаб за правата в цифровата среда.

    retweet Разговор с Васил Колев за правата в цифровата среда
    2 Jan 2013, 6:24pm
    общо
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Politikat.Net разговаря с Васил Колев за правата в цифровата среда

    komitata vasil kolev 300x169 Politikat.Net разговаря с Васил Колев за правата в цифровата среда

    Васил Колев и Комитата

    Разговор на Константин Павлов с Васил Колев за последните събития на конференцията на Световния конгрес за международни телекомуникации, посветена на актуализация на международните далекосъобщителни регламенти.

    Васил Колев потвърди, че целта е била да се приемат нови правила и регулации на телекомуникациите. Според него обаче има един “по-дълбок” момент, който убягва на всички, включително и на участвалите в конференцията: Въпреки, че американския Department of commerce (министертсво на търговията) регулира Интернет, то практически няма влияние върху мрежата, освен, върху двете структури, които раздават адреси в Интернет. Тези структури, посочва Колев, са регистратори, но не и като ограничители.

    Според Васил Колев, дейностите в Интернет са въпрос на консенсус между доставчиците, а не на това, какво някой някъде е казал.

    Интернет, потвърди Колев, е саморегулираща се среда с правила, които горе-долу се спазват от участниците и не е предмет на държавно и международно регулиране.

    Според Колев, инициативата на Русия, Китай и някои арабски държави е опит да се узакони това, което те вече правят — филтриране, следене и подслушване на трафика. Това е опит да се узакони вече направеното и да се задължат другите държави да правят същото.

    Според Колев, съществуват 4 вида съдържание, наречени “Четирите конника на Апокалипсиса”: Детска порнография, тероризъм, разпространение на наркотици и пране на пари — това са четирите неща, които всички премахват. Извън тях, коментирайки идеите и опитите за филтриране на Интернет, чрез т.нар. Deep Packet Inspection (DPI), Колев заяви, че като идея, Интернет е правен да работи много бързо. Мрежата, според него, е глупава. Умните неща — потребители и устройства, са в периферията. Целта е да се гарантира огромния трафик. Масово, устройствата “гледат” само началото на всеки пакет информация в мрежата. Идеята на DPI, обясни Колев, е да се “гледа” вътре в съдържанието на самия пакет. Това, посочва той, утежнява процеса, създавайки необходимост от проследяване на отделните потребители, съдържанието, което споделят и съхранявайки всичко това. Това води до оскъпяване.

    Днес има една група страни и компании, които се занимават с разработка на хардуер и софтуер, обслужващ държани нужди от следене, подслушване и пр., посочи Колев.

    Във връзка с подслушването на GSM телефонията Колев обясни, че в цяла Европа, всеки оператор е длъжен да поддържа специален модул и линия, който отива до съответната централа, подобна на нашата СДОТИ, благодарение на което те имат контрол върху централата и всеки работник може да слуша каквото иска.

    По-нататък в разговора Васил Колев обясни за това как Интернет позволява защита лични данни и кореспонденция, благодарение на технология, подобна на PGP при мобилната телефония.

    Колев потвърди, че основно, усилията за филтрация на трафика в Интернет са борба за власт на не особено демократични режими. По-натам Колев сподели, че шансовете за налагане на подобен контрол над Интернет са “почти никакви, тъй като контролът над Интернет не се държи от политици и държави, а от хората, които правят Интернет.” Самото налагане на подобен закон, твърди Колев, ще се окаже много трудно.

    Колев потвърди, че има определен проблем, дори в свободните държави, с неща, които нямаш право да притежаваш, вкл. и в Интернет.

    Като основен проблем Васил Колев описа не борбата с тези, които създават незаконното съдържание, а тези, които го притежават. Той даде примера с детската порнография. В свободните държави много малко неща са ограничени, каза Колев, а самото прилагане на законите е леко — казва се на доставчиците и те го спират. В несвободните държави, арабския свят, Китай и др., се ограничава Интернет. Достъпът до други държави е силно ограничен до строго определени места — в най-общия случай, през държавния телеком. Така, от време на време на държавния телеком може да се каже: “Това не трябва да се вижда”… В тези държави, посочи Колев, много повече информация се ограничава и съществуват специални органи, които следят за това. Органи, които Колев оприличи на “цензуриращи агенции”.

    В заключение Васил Колев посочи, че дори и да бъдат приети подобни рестрикции, те няма да са ефективни, тъй като съществуващите методи “за криене” са по-добри от съществуващите технологии за контрол на трафика. Като пример Колев посочи съществуващата през 90-те години във Франция забрана за криптиране на пощата. Това, посочи той, е пречило на свободната търговия онлайн във Франция, където браузерът Netscape е бил без възможност за криптиране.

    Колев посочи, че най-добрият начин за пробиване на криптографията е т.нар. “Метод на гумения маркуч” — бият те, докато си кажеш ключа, но дори това е преодолимо с помощта на т.нар. Deniable encription.

    В самия край на разговора с Константин Павлов Васил Колев говори за изключително слабото ниво на защита на разговорите в мобилните мрежи и за това, че още преди години с минимални инвестиции под 1000 долара, сведени до един приличен лаптоп и 4 мобилни телефона е било възможно да се подслуша и запише и декриптира безпроблемно произволен разговор. Според него, това се дължи на остарялата и некадърна GSM технология.

    Колев потвърди, че са напълно възможни злонамерени и скрити подслушвания.

    Според Колев обаче, ако все пак ако някой реши да “записва всичките разговори на държавата, инвестицията би била под 10 милиона долара”. Проблемът би бил единствено във “видимостта” и в това, че “някой може да започне да задава въпроси”. Всичко останало, посочи Колев, не е сложно. “Всичко е изпробвано и ясно” — каза той, нещата се свеждат до това да се сглоби технологията и да се пусне да работи.

    Вижте разговора на Комитата с Васил Колев от initlab.org:

    retweet Politikat.Net разговаря с Васил Колев за правата в цифровата среда
    27 Dec 2012, 2:05am
    Дебати общо
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Платените и безплатните дебати за АЕЦ преди референдума

    Screen Shot 2012 12 27 at 1.01.00 AM 300x187 Платените и безплатните дебати за АЕЦ преди референдумаНа 19 декември т.г. Министерски съвет на Република България прие Постановление за определяне на тарифа, по която се заплащат предаванията по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове в рамките на информационно-разяснителната кампания за националния референдум на 27 януари 2013 година с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“

    Самото постановление е с дата 20 декември и съдържа въпросната тарифа, по която се заплащат предаванията по БНР и БНТ в рамките на информационно-разяснителната кампания за референдума на 27 януари 2013 г.

    Накратко, 1 минута участие в дебат по БНТ ще струва 180 лв., а за същото време в БНР ще трябва да се заплатят по 70 лв на минута.

    Хрониките, включващи и разходите по тяхната изработка, ще струват съответно 920 и 300 лв на минута. Излъчването на встъпителни и заключителни клипове ще струва по 1400 лв на минута по БНт и 380 лв на минута до 15:00 ч. по БНР, програма Хоризонт. Видео клиповете по БНТ, за времето от понеделник до петък, между 06:00 и 22:00 ч. ще струват между 825 и 2255 лв на минута.

    Screen Shot 2012 12 27 at 1.01.24 AM 300x187 Платените и безплатните дебати за АЕЦ преди референдумаФондация “Четиринадесети януари” припомня, че на 15 ноември 2012 г. проведе дебат с участието на четири политически партии — ГЕРБ, БСП, ДСБ и ЗЕЛЕНИТЕ, на тема: “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

    Сред основните акценти, които Диан Червенкондев (ГЕРБ), Иван Иванов (ДСБ, Синята коалиция), Явор Куюмджиев (Коалиция за България) и Петко Ковачев (Зелените) обсъдиха по време на дебата бяха темите за сигурността на ядрената енергетика и себестойността на проекта Белене.

    Фондация “Четиринадесети януари” припомня, че четиримата участници се съгласиха единодушно да участват на втори дебат през януари 2013, на който да бъдат обсъдени икономически и други въпроси, свързани с ядрената енергетика.

    От името на фондацията и проекта politikat.net се възползваме от случая да припомним на нашите гости за поетия от тях ангажимент и с радост им съобщаваме, че участието им във втората част на дебата ще спести на партийните каси по 2700 лева, тъй като дебатите, организирани от фондацията са абсолютно безплатни.

    Запис на първия дебат може да видите тук:

    retweet Платените и безплатните дебати за АЕЦ преди референдума
    26 Nov 2012, 5:03pm
    общо
    Автор: Асен Генов

    1 коментар
  • С помощта на:

  • Бъдещето на www.politikat.net, политическото лицемерие и защитата на цифровите права

    Komita i Asen award 300x257 Бъдещето на www.politikat.net, политическото лицемерие и защитата на цифровите права

    Наградите "Валя Крушкина"

    Асен Генов и Константин Павлов, основатели на Фондация „Четиринадесети януари“ и носители на Специалната награда “Валя Крушкина — Журналистика за хората”, връчена за цялостен принос в отразяване на актуални теми у нас, както и за материали, провокирали обществен дебат, продължават своята дейност по проекта “Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие” и сайта www.politikat.net, проследяващ обещанията и твърденията на политиците у нас.

    Този път усилията им ще бъдат съсредоточени към осъществяване на серия от некомерсиални видео дебати, излъчвани на живо в Интернет. Вече бяха проведени три такива дебата с участие на парламентарни и извънпарламентарни политически сили – за политиката на доходите до изборите през 2013г, за Бюджет 2013г и за референдума за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“.

    Проектът ще усили гражданския контрол върху употребата на специални разузнавателни средства и върху достъпа на силовите институции до трафични данни. В тази част авторите ще запознаят обществото с реалните мащаби и ефект от нарушаването на цифровите права на гражданите и фактическата полза за опазване на законността и обществения ред в страната.

    Инициаторите планират широка разяснителна дейност в областта на цифровите права, както и възможността за гражданите да потърсят ефективна защита и информация дали и при какви обстоятелства са били обект на достъп до трафични данни и обект на употреба на СРС.

    Пресконференцията ще бъде проведена на 29 ноември 2012 г., в 10:00 ч, в пресцентъра на БТА.

    Заповядайте!

    retweet Бъдещето на www.politikat.net, политическото лицемерие и защитата на цифровите права
    1 Nov 2012, 12:46am
    Интервюта медии общо
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Покана за интервю с посланик Хьопфнер

    Matias Hoepfner De ambassador Bg 8710 300x221 Покана за интервю с посланик Хьопфнер

    Посланик М. Хьопфнер

    До:
    Негово превъзходителство посланика на Република Германия в България
    г-н Матиас Хьопфнер

    Ваше Превъзходителство, уважаеми г-н Посланик,

    Проследихме реакцията Ви по повод цензурираното Ви мнение, изразена във Ваше писмо до вестник Монитор.

    Със съжаление констатирахме, че цензурата над думите Ви продължи и след писмото Ви до главните редактори. С изключение на Капитал Daily, нито едно печатно издание не публикува дори и ред информация за становището Ви за състоянието на българските медии. До колкото успяхме да проследим и водещите телевизионни канали, в тях също така не открихме своевременен ясен и изчерпателен репортаж за изразеното от Вас становище, че един от най-масовите вестници в България си е позволил да редактира думите Ви по начин, изопчаващ позицията Ви и създаващ грешно впечатление за оценката Ви на медийния пейзаж и актуалната политическа обстановка в България.

    „Фондация „Четиринадесети януари“ е гражданска организация, която продължително и упорито се застъпва за свободата на словото в България и която се стреми да постигне максимална прозрачност, отчетност и отговорност у българските политици и институции. Тя е позната най-вече с проекта си politikat.net (и неговия раздел „Бойкометър“), който е посветен на обещанията, дадени от политиците и заявените от тях политически становища. Фондацията проведе редица видеоинтервюта с министри, зам. министри и водещи политици, които публикува изцяло, без никаква редакция в Интернет, като интервюто, проведено през м. юли с министър-председателя Бойко Борисов, двамата вицепремиери Дянков и Цветанов и министър Делян Добрев, което се превърна в знаково медийно събитие за 2012г.

    От името на нашата фондация и от името на нашия проект Ви отправяме покана за видео интервю по актуални въпроси, свързани с цензурираното Ви мнение и последващите събития.

    С уважение,
    Асен Генов
    Константин Павлов
    Фондация “Четиринадесети януари”

    retweet Покана за интервю с посланик Хьопфнер