Асен Генов и Константин Павлов-Комитата за в-к Преса

С любезното съдействие на журналиста от в-к Преса, Елена Кодинова, публикуваме цялата стенограма от разговора ни с нея:

Комитата: По образование съм инженер, преди това съм здавършил Английската гимназия в София. От 14 години се занимавам с интернет и това са и моите професионални и лични интереси са насочени там. В момента двамата с колегата работим в една фондация, която се казва „14 януари“ и това е най-главното ни професионално занимание, иначе аз се занимавам професионално и с консултации.

Асен Генов: Аз по-скоро се определям като човек, който е свързан с изкуството. Учил съм керамика, занимавал съм се общо взето с изкуство, но и аз следя и участвам по някакъв начин в живота на българското Интернет пространство и хората, свързани с него от времето на дайл-ъп модемите, телнет връзките и кварталните мрежи. Активните ми опити да се развия като художник приключиха с бурното начало на прехода, когато изживяхме няколко много тежки зими, защото се оказа, че за да прави човек самостоятелно изкуство, а не да чиракува, трябва да инвестира десетки хиляди левове (тогавашни пари) в пещи, мелници за глина, бъркачки и всякаква друга техника, а това просто беше непосилно. А да ходя да изпълнявам моделите на някой, не че не беше интересно, но беше обвързано с работно време, фиксирана ниска заплата без голям потенциал за развитие и т.н., т.е. това беше неприемливо за мен и затова от тогава гледам да се занимавам с дейности, които са ми интересни и ме карат да се чувствам пълноценен като развитие.

Комитата: Аз се занимавах с предприемачество на времето и съм един от основателите на НетИнфо, групата, която притежава пощата abv.bg и сайтовете нетинфо (в момента vesti.bg) и гювеч.бг. Дори имах късмета да получа наградата за сайт на годината за абв.бг през 2000 г., което ми е голяма гордост, защото това е един от структороопределящите проекти на българския интернет.

Кажете нещо за фондация 14 януари?

Комитата: Основатели сме аз, Асен и Илия Марков, който също е блогър. Тя бе създадена, за да бъде юридическото лице, което движи проекта „Бойкометър“ и въобще целият проект с политическите обещания, защото когато кандидатствахме за финансиране пред Тръста са гражданско общество в Централна иИзточна Европа, те много харесаха идеята, но ни казаха: Вижте сега, за да канидатствате за проекта, трябва да имате юридическо лице и това бе формалната причина да регистрираме фондацията.

Асен: Името го избрахме неслучайно, защото 14 януари 2009 година беше може би последната най-ярка проява на гражданско участие в политическия живот, която беше брутално потъпкана. Преди Орлов мост имам предвид, който вече е новото най-ярко проявление.

Кой ви финансира?

Досега сме получили три пъти финансиране. Първият път беше от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа. Вторият път беше от Проекта за повече медийна свобода и плурализъм от „Отворено общество“, който приключи в края на май. И третия път отново от Тръста.

От дейността ви в интернет знам, че доста често се ангажирате с каузи и ходите на протести. Арестувани ли сте досега?

Асен: Като много малък, под 18 години, е идвал вкъщи следовател, който впоследствие израстна много и в момента е все още на много висок пост. Идвал е да ме разпитва за квартални хулигански детски прояви – кой разби мазето на еди кой си, кой открадна от онзи балкон един килограм суджук. Аз от малък съм закърмен с идеята да спазвам законите и нито съм участвал в такива дейности, нито познавам подобни хора. Но това ми е най-близкият досег с полицията. И няколко платени глоби, свързани с движение по пътищата.

Комитата: Ако ще се връщаме толкова назад, и аз мога да се похваля с арест по време на възродителния процес. И тогава бях брадясал както сега, естествено бях още тийнейджър. Бях забелязал, че е блокиран подлеза на НДК и застанах да видя какво ще стане. Беше ми интересно, полицаите ме забелязаха, че гледам с интерес и дойдоха да ме арестуват. Сигурно са ме помислили за някакъв шахид или муджахидин. Държаха ме максимум час, като той отиде за установяване на моята самоличност. Накрая ме глобиха за неносене на лични документи 2 лв.

Защо ви трябваше на баир лозе? На журналистите им се плащат заплати, а вие защо пишете за политика? Каква е вътрешната ви мотивация?

Комитата: Сигурно си е проличало, че сме вманиачени да четем новини, да се занимаваме с такива неща, с които нормалните хора не се занимават, да мислим какво точно означават нещата в медиите. И ни се стори добра идея да покажем някои недостатъци на медийната среда. И вярваме, че всеки акт на гражданското общество е полезен в това отношение.

Нали знаеш колко странно звучи тази мотивация на хората, които са свикнали да вършат нещо, само когато имат изгода? Каква е вашата изгода?

Асен: Успяхме да намерим тази точка на равновесие между това, което ни интересува – вътрешната и външната политическа обстановка, информационния поток – и някакъв скромен опит от наша страна да участваме в този процес и доколкото е възможно да му влияем. Няма да крия своето мнение, че ни управлява уникално по своя характер правителство и премиер със склонност към абслоютно непредсказуеми и необясними медийни прояви., съпроведени с феноменална способност да се оцелват пулса и очакванията на обществото и да се говори в съответствие с тези очаквания, така че да се генерира разбирането, че ще се случи точно това, което обществото очаква.

Комитата: Може ли аз малко по-просто да го кажа.  Преди това участвах в друг проект. Имаше една теливизия Ре ТВ, едно предаване „Пристрастно“, където с двама други блогъри обсъждахме и там често ставаше въпрос, че нещата, които се изричат в публичното пространство като че ли не се очаква да има никакъв ефект от тях, никакви последици. И на практика този проект надгради над тази идея. Искахме да компенсираме това, че голяма част от новините са в бъдеще време, много е странно да четеш за неща, които ще се случат. И второто нещо е липсата на история в новините, т.е. винаги се обсъжда най-актуалното, и капацитетът за правене на някакви дълбочинни изследвания, за връщане в историята като че ли не е много голям. И точно това ни направи впечатление и искахме тези две неща да станат в интернет.

Асен: Когато някой ни прави на маймуни и ни будалка от телевизионния екран, разчитайки на това, че избирателите не четат предизборни програми. Ще припомня едно нещо от прословутото вече интервю на блогъри с премиера, в което премиерът и министрите открито признаха, че те нямат актуализирана управленска програма от 2007 година. Те не са си актуализирали програмата откакто светът официално навлезе в икономическа криза през 2009 година.

Комитата: Не, те признаха нещо друго, че са поръчали на едни хора да им напишат програма…

Асен: … с която не били съгласни и нея я имало само един сайт на хасковската структура на ГЕРБ. Та мисълта ми е, че хората не четат предизборни програми. Те разчитат на това, което чуват по телевизията и от устата на този, за който ще гласуват. Колкото е по-харизматичен – т.е. ако е жена да по-сексапилна, ако е мъж да по-мускулест – толкова по-добре. Което не е достатъчно, за да функционира политическото и гражданското общество в една страна. Абсолютно не е достатъчно. И ние с този проект искахме да насочим нещата натам – доколко има покритие между реченото и стореното. За нас в момента разликата е в пъти във вреда настореното за сметка на  казаното.

Успя ли да се оформи блогърско общество в България, което си има елити, критерии, собствен живот?

Комитата: Блоговете не са толкова актуални, колкото бяха преди 2-3 години. Като се замисля, тежестта на това обществено мнение, което в интернет се самоподдържа и подхранва, е изместено в социалните мрежи. В момента хората са най-активни във ФБ и Туитър. В блоговете останаха тези, които имат желание да пишат малко по-задълбочени текстове, по-дълги, по-големи анализи.

Може ли да кажем, че Фейсбук отхапа от блоговете?

И двамата: Категорично да.

Дори има мнение, че гражданската журналистика умира. Как е през вашите очи?

Комитата: Няма как да умре, просто придобива друга форма.

Асен: ФБ не само отхапва от блогърската територия в негативния контекст, социалните мрежи със сигурност влияят и върху живота на традиционните медии. Тенденцията е тези медии да се социализират. Сайтовете на медиите вече са интегрирани със социалните мрежи.

Комитата: От няколко години се наблюдава тенденция, активно да се интегрира потребителско съдържание в сайтовете на медиите. И не говорим само за коментарите, защото те са нещо традиционно, а и за това, че медиите си направиха групи от асоциирани блогъри, които пишат за тях.

Асен: Един от сайтовете на български всекидневник има подобна на Туитър система, в която читателите заедно с репортерите пускат новини.

Комитата: Съвсем нормална практика е, генерирано от потребителите съдържание да се появява по телевизиите, сутрешните блокове смятат за свое задължение да имат ФБ страница, от която да черпят информация в реално време. Това е страхотно и дава отговор на един въпрос, който вече никой не го интересува: дали интернет ще убие медиите. Не, няма, просто двете неща се сливат.

Смятате ли, че гражданската журналистика успя да опази своята независимост?

Комитата: Това са стотици хора, всеки със собствена съдба, мнение, зависимости, предпочитания, лични и семейни връзки. За мен гражданската журналистика е един безценен поглед отвън и че човек със собствени критерии за лъжа и истина и доколко е достоверен даден източник може много добре да се информира. Има няколко сайта, които нарочно публикуват фалшиви новини и интервюта. Те са хумористични сайтове, публикуват някакъв вид политическа сатира, но което е най-странно те биват бясно препечатвани от медиите, цитирани са и са предмет на сериозни обществени обсъждания. Хайде, разбирам, че хората, които не са изкушени от медиите, нямат критерия да отличават това, което наистина е казано, от това, което не е, особено когато някой друг им го препраща и не го четат на оригиналния сайт. Но национални медии да се връзват на такива неща, за мен е изумително как е възможно. А се е случвало. Но такива неща са ставали още от времето на онази история с Орсън Уелс и марсианците. Като бях малък ми се е струвало, че това е недостатък на капитализма, че хората могат да бъдат толкова глупави. Но се оказва, че хората могат да бъдат глупави навсякъде по света и в различни епохи.

Асен: Ще цитирам един журналист, който е и блогър – Ирен Филева, с чието мнение съм съгласен. Тя казва, че в журналистиката има новини и коментари, и именно гражданската журналистика е за това, за да се изразява лично мнение. Хубавото е, че зад това лично мнение не се крие редакционна политика, няма корпоративен интерес, няма главен редактор, който да ти върне материала. Единственият критерий е моята преценка за правилно, обективно, честно, искрено, морално и възпитано. Там човек се подписва с името си. Журналистите също се подписват, но зад тях седи цялата сила на редакцията. Има кой да ги пази. А блогърът е сам. Той често изразява мнение, което се конфронтира с мейнстрима, особено в страни, в които медийната свобода не е на нивото на една развита демокрация.

Но нали сте наясно, че една редакция от примерно 70 души много по-трудно се манипулира от корпоративен и партиен натиск отколкото един сам човек без никаква защита?

Комитата: Да приемем, че е така, макар че аз не съм съгласен. Защото всички, които работят в редацкията имат семейства, деца, кредити за коли и апартаменти, ценят работното си място. При тях съществува рискът да останат на улицата заради непремерено написан материал. И съм сигурен, че много от тях предпочитат да се презастраховат, отколкото да вървят по ръба на разрешеното. А ние какво имаме да губим? Главната разлика според мен е, че медията е „гласът на“, а гражданската журналистика е „гласът относно“. Медията е задължена да дава различните гледни точки, работи по установените стандарти, а блогърът просто е длъжен да каже собственото си мнение.

Той дори нищо не е длъжен…

Комитата: И се връщаме на предишния въпрос – хората, които четат трябва да се отнасят малко по-критично и това не са празни приказки. Те трябва да отговорни към това, което ядат, което пият, къде ходят…

Асен: С кого ритат мач…

То се оказва доста важно напоследък.

Асен: И ако играеш с дипломати, не трябва да ги побеждаваш. Но да ти отговоря с един въпрос и аз: има ли в медиите списъци на разрешени за интервюиране политици или няма? Има ли ситуации, при които една тема се прехвърля от редакция в редакция, защото някой знае, че в неговата редакция няма да мине, затова се обажда на свой колега и казва: виж, това може да е интересно за вас!  Има ли смс-и?

Ако има, аз не съм го виждала.

Асен: Но на мен ми се е случвало заради въпросите, по които ние работим. Журналисти в близки до властта медии са ми казвали: „Асене, това няма да мине при нас, но ще се обадя на колега от еди кой си вестник.“ Няма да цитирам имена, за да не компрометирам приятелите си.

Комитата: Нека да се върнем към устоите на демокрацията, макар да звучи патетично – плурализма и различните гласове. Промените в Източна Европа започнаха с така наречената „гласност“, чието истинско име е „свобода на словото“. Свободата на словото и демокрацията са абсолютно неразривно свързани. Дори да имаме множество манипулирани гласове, поради това, че са множество и се чуват, все пак може да се създаде една сравнително обективна картина на реалността.

Не се ли превърна вече в клише опозицията между „честните неподкупни блогъри“ и „продажните некадърни корпоративни журналисти“?

Комитата: Първо, не можем да говорим за всички блогъри. Всеки един от тези хора може да бъде оценен по това, което пише, долко е обективен, какви са му пристрастията. Съвсем доброволно е да не четете.

Имам предвид, че е глупаво да се очертава такава барикада, и ние, и вие в крайна сметка се борим за едно и също нещо – свободата на словото.

Асен. Нека сравним ситуацията в влак. Той се движи по две релси. Ако свободата на словото е този влак, едната релса – колкото и да звучи амбициозно – е гражданската форма на журналистика, а другата са традиционните медии. Те се допълват. Аз в никакъв случай не обобщавам: „Всички журналисти са продажни свине!“ Не, не е така. В медиите работят много хора, те са много готини, аз познавам десетки журналисти, които са страшни пичове. Но кога една медийна структура ще бъде независима? Когато ясно се знае кой стои зад нея. А в България този въпрос все още не е изяснен в тази пълна степен.

Комитата: Не само това. Когато пазарът е конкуретен, а не е картелен.

Асен: В Америка преди всяка изборна кампания уважаващите себе си издания заявяват ясно кой кандидат подкрепят. И ти вече знаеш каква е тенденцията в тази медия, точка по въпроса. Участвали сме в рекламни кампании, но ние ясно сме казвали: това е рекламна кампания. Форд миналата година ни поканиха да караме техни коли. И в почти всяка публикация в моя блог пишех, че това е рекламна кампания на Форд. Не искат от нас нито професионален авто-мото анализ, само искат да споделим писмено впечатленията си от пътуването. Писахме за характеристиките на колата, но и за местата, които посещавахме. Техният финансов ангажимент беше бензина, нищо друго. Сравнено с една политическа рекламна кампания в медиите… Някой пита ли, че това, което виждаме в медиите като политическа информация по време на изборите 100 % е платена. В този смисъл средставата за масово осведомяване се превръщат в най-мощния фактор за купуване на гласовете. Аз смятам, че възможността за политическа пропагадна в медиите трябва ясно да бъде регламентирана. Да бъде обособена, както търговската реклама. Аз съм привърженик на британския модел, при който няма реклама в медиите, има само политически дебат. В БНР и БНТ според няма никакъв проблем законово да се забрани платената политическа реклама. Кое е по-лошо, един зависим блогър, на който някоя компания му казва: Тествай този таблет, карай тази кола и напиши в блога си. И той пише – взимам го да го тествам, не взимам хонорар за това нещо, плащат ми интернета или бензина. Или една медия, която облъчва постоянно със скрити влияния и неистинна информация за политиката.

Вие като част от гражданската журналистика сте преживели не една политическа кампания, догодина пак има избори. Има ли вече попълзновения на някои партийни пири към лидери на мнения като вас?

Комитата: Попълзновения е силна дума, но определено има желание да бъде използвано нашето влияние и да бъде привлечено вниманието ни към техните политически послания. Защото те знаят, че около нас има някакви хора, които ни четат и ни вярват. Груби оферти от типа на „Напиши нещо за нас, ще ти платим“, естествено не е имало. Имало е множество покани за участия на срещи с политици, аз откликвам на всяка една от тях, не си спомням на някой да съм отказал, защото на мен ми е интересно от първа ръка да разбера какво даден политик има като дневен ред в главата си и до каква степен това, което виждам в медиите, е кампания и до каква степен са лична кауза и намерения на съответния политик.

Асен: В своя ФБ профил аз съм харесал сам страницата на Бойко Борисов. Никой не може да ме обвини мен в пристратие към премиера или ГЕРБ, това е ясно. По същия начин съм харесал страницата на Иван Костов, в добри отношения съм с пиара на ДСБ, лични приятели сме, получавал съм покани за представяне на политически програми. Шефът на пресцентъра на ГЕРБ лично ни се обади да ни покани да направим интервю с Бойко Борисов, те ни потърсиха, ние не сме ги търсили. Бях няколко дни в дилема дали да приема или не, в крайна сметка приех. Профилът на Сергей Станишев във ФБ поиска да се сприятели с мен. Разменихме две три съобщения. Попитах го: това вие ли сте наистина или е пиар? А той ми отговори: прекалено много доверие инвестирате в пиарите. Защото беше 1 часа през нощта и той ме пита: смяташ ли, че някой пиар ще работи по това време. Мислих известно време и приех поканата, просто защото искам да следя пълния спектър от политици в мрежата, как те живеят в социалните мрежи. По същия начин следя профила на Меглена Кунева, били сме на среща с нея, интервюирали сме я за нашия проект. Ако на това може да се каже ухажване – да, те проявяват интерес към нас, но този интерес е взаимен, те са обект на нашта дейност и ние проявяваме интерес към тях. За мен баланса ще бъде нарушен тогава, когато … имал съм такива неща в живота си напоследък. Участвал съм в кампания на Зелените и тогава ясно и на блога си съм сложил тяхна реклама. Но него правя от една две години, зцащото не върви гражданския профил с по-политически обвързания. Но имам своето мнение, всеки има своите политически пристрастия и ние ги изразяваме по някакъв начин. Естествено, че подкрепяме едни политици и доктрини, други – не. Но за мен балансът би се нарушил, когато започнем да го правим непочтено – когато някой поиска да ни овъзмезди, затова че ще напишем нещо точно определено. Което за съжаление се случва в другата част на информационния поток.

Комитата: Аз имам по-либерален възглед. Много е лесно човек да се откаже да ни чете. И ако в даден материал, особено по гореща тема или за даден политик, някъде, където трябва да се прави избор за нещо, както и със стока или фирма, просто най-коректното е да напишем какво ние сме получили в замяна, ако сме получили въобще нещо. Аз съм изял доста сладки и сандвичи и съм изпил доста кафета на срещи с политици. Но от друга страна се движим в такива среди, познавам страшно много хора, които се занимават с пи ар и реклама, още от едно време, откакто се занимавах с интернет. И от тях съм чувал за невероятни събития, цели атракциони, които се организират за пресата. Такова нещо не ми се е случвало досега.

Асен: Нито една фондация не е проявила интерес да събере 100 души блогъри и да им плати престоя за три дена в Слънчев бряг, едно парти в най-луксозния бар и труди екстри в петзвезден хотел.

Комитата: Между другото, това е една идея, която на мен ми се върти в главата. Журналисти, които са присъствали на такива събития трябва да бъдат задължени в материала си в едно каренце да съобщават: „Всъщност този материал за Слънчев бряг и еди коя си марина на Черно море всъщност бяхме там три дена на ядене и пиене, платен от еди кой си холдинг.“ И тогава мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.

Асен: Както ние казахме – на мен форд ми платиха сто литра бензин, така и той да каже, на мен ми платиха престоя по сто евро на вечер.

Комитата: Аз наистина смятам, че няма нищо лошо да има пристрастни гласове, стига те да бъдат достатъчно ясно заявени че са тикава.

Да се върнем към това прочуто интервю с Бойко Борисов. Кои са уроците, които научихте от него и съжалявате ли, че отидохте да го направите?

Комитата: Аз не съжалявам, макар че много съжалявах точно преди да отида, че се съгласих да отида. Защото ние имахме много малко време за подготовка – около 16 часа. Беше страшно напрегнато, аз знаех, че няма да можем да го надприказваме и вероятно това ще се отрази зле на нашия публичен образ. Че може би ще забравим да го питаме нещо важно. Не искам да се оправдаваме, гледам да не изтъквам тези неща.

Веднага след интервюто ти се сравни с гладиатор, хвърлен на лъвовете.

Комитата: Едно е да ти се появи един човек, а друго е да ти се появят четирима интервюирани с двама помощници при положение че не сте се разбирали така предварително.

Асен: Комитата много възпитано го формулира – като гладиатори срещу четири лъва. Аз обичам вица за мечката. Един човек разказал на приятелите си, че срещнал мечката в гората и тя му казала: или ще те изям, иле ще правя други лоши работи с теб. И когато го питали какво е станало, той казал: Ами изяде ме! Точно така се почувствахме в първите няколко минути след интервюто. Не очаквахме, че там на практика ще бъде цялото управление на държавата – двамата вицепремиери, икономическия министър и самият премиер. На премиера трябва да му признаем със сигурност без да звучи като комплимент, умението му да доминира в ситуацията.  Това се дължи на неговия личен характер и със сигурност и на тежестта на поста, който заема. Без значение кой е на този пост – може да е Айнщайн, може да е последният селски идиот. Този пост обвързва с тежестта си, това е премиер на една държава. Точка. Ако някой очаква от нас, че ще извадим един автомат и ще го разстреляме на място, или ще го псуваме пред камера, това няма как да стане, ние сме възпитани хора и се придържаме към някакъв формат. Смятам, че се опитахме максимално да пресечем неговата склонност с обилни словоизлияния да доминира в разговора и успяхме да провокираме заглавията в медиите в течение на цяла седмица заради нещата които каза не без наше участие. Въпреки че някои от темите той сам ги повдигна, ние се стараехме да насочваме разговора в желаната от нас посока.

Комитата: Аз съм изумен от очакванията, които имаше към това интервю.

Асен: Ние имаме един кръг от приятели журналисти, които са и популярни, и добри. Допитахме се до тях да приемем ли поканата. При което получихме единодушен отговор: да. Рискът да избягаме, да бъдем обявени за страхливци, беше много по-голям от риска да се провалим. Дали сме се провалили мен лично не ме интересува от гледна точка на суетата. Ние се постарахме да зададем въпросите, свързани с обещанията на премиера. И дадохме на професионалните журналисти информация. Ако те искат, този разговор на премиера с двама обикновени граждани, той може да бъде източник на всякакви икономически, политически, социологически и психологически и поведенчески анализи. И смело мога да твърдя, че поставихме интервютата с премиера на друга плоскост и вече разговори дали има женско бельо в спалнята му няма да са актуални. Актуални теми ще бъдат програмата на ГЕРБ, обещанията, които той дава, защото той е говорил с обикновени граждани по тези въпроси. Макар и непрофесионално в очите на един професионален журналист, макар и малко наивно в очите на човек с по-високи очаквания, се опитахме да дадем своя принос към обективния информационен поток.

Изпълнихте ли се с малко повече емпатия към журналистите след този разговор? Защото не е много лесно да си вършиш работата пред очите на всички, когато непрекъснато те наричат „тъпак“ и „продажник“.

Комитата: Аз деля журналистите на професионални и непрофесионални. И що се отнася до премиера има чести прояви на непрофесионализъм. Но специално с премиера интервюто никак не е лесно. Другите хора, с които сме правили интервю,​ не са се мъчили да доминират разговора и да вкарват собствен дневен ред, премиерът определено се опита да го направи.

Асен: Опитвали сме се да бъдем критични мотивирано и обективно, а не: този не ми харесва, тази е грозна и т.н. Това не е нашта риторика.

Възможен ли е в България феноменът „Хъфтингтън Поуст“ – един блог да се превърне в комерсиална медия, за която се смята, че успява да опази своята обективност?

Комитата: Защо да не се получи? Българоезичния сегмент на интернет обаче е доста малък. Можем да очакваме подобно явление, но в по-малък мащаб. Някои наши блогове са на ръба да се превърнат в медия. А и много онлайн медии съществуват на принципа на блоговете. За мен е много по-важно алтернативните гледни точки да достигат по някакъв начин до хората. Какъв ще е той не е и толкова важно.

Асен: Блогосферата и социалните мрежи имат свойството да са една идея по адекватни и бързи в действията си – атентатът на летище „Домодедово“, арабската пролет, земетресенията в Перник. Светкавичният обмен на информация, който интернет позволява като средство, липсата на редакционна политика позволяват новините да изпреварят между 30 минути и няколко часа официалните канали. Атентатът в Бургас като че ли не потвърждава тази теза, защото традиционните медиите първи споделиха тази информация. Но там нещо друго забелязах аз. В официалните медии думите „атентат“, „жертви“, „бомба“, „камикадзе“ не се използваха много дълго време, а пък думата „шахид“ изобщо не се появи. Дълго време се говореше само за запален автобус, а свободният обмен на информация нарече нащата с истинските им имена.

Комитата: Това е един от случаите, в които не ни се иска да сме прави, но има проблем в българската публичност. Основните факти за това, което се случва около разследването, за случващото се в Бургас след атентата, версиите, които се появяват и изчезват, ние научаваме основно от израелски медии. Скандално е изявлението на МВР, зад което не може да не стои министъра, че никакви факти не могат да се публикуват, ако не са потвърдени от МВР- Защо пък да не могат да бъдат публикувани? Нека бъдат, пък ако не са верни ще се съдим. Или пък да ги опровергаят. Искам да напомня и нещо друго от януари месец, когато за първи път се заговори, че има рискове в сигурността на автобусите. Тогава това бе разисквано в интернет. И тогава премиерът каза: това са глупости, вие искате да унищожите българския туризъм, ние имаме ръст голям на израелски туристи, това че пише в някакъв сайт, че ще има атентат нищо не значи, вие работите за гръцкия и турския туризъм, буквално това каза. През 1994 година кометата Шумейкър Леви се сблъска с Юпитер и от това събитие научихме много нови неща за планетата. Катастрофите дават безценна информация. Това са изключително скъпи уроци и се надявам те да бъдат оценени по достойнство.

retweet Асен Генов и Константин Павлов Комитата за в к Преса