6 Mar 2013, 5:36pm
общо
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част

    IMG 0604 1024x768 Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    Протестите в България и причините за тях. Какви са дефицитите и на кого може да разчита българското гражданско общество. Германският „преход“ в енергетиката. Бъдещето на германските АЕЦ и на германските ВЕИ. Цените на тока, енергийният микс, либерализацията на енергетиката и енергийната ефективност.
    КП: Г-н посланик, благодаря Ви за това, че се отзовахте на нашата покана за интервю. Много неща се случиха междувременно, докато уговаряхме нашата среща. Да започна веднага с въпросите.Бяхте ли изненадан от събитията през последните седмици в България и имате ли коментар за тях?
    МХ: Естествено, ако ме попитате дали сме били изненадани, бяхме изненадани, но, след като искате да чуете моето мнение по тези събития, то мога да кажа, че последното вътрешно-политическо развитие в страната протича, по моя преценка, в рамките на конституционния ред. Тази криза обаче е израз, редом с икономическата тема, защото искрата, която събути протестите, бяха цените на тока, но изразява икономическите трудности в обществото. Но, както виждаме, протестите продължават все още и явно насъбралата се необходимост от изясняване е извън този параметър и това също така е израз на силно разпространеното недоволство в населението от общата политическа ситуация в страната. Убеден съм, че определена роля играят също така продължаващите дефицити в последователното прилагане на действащото право и при преборването, при борбата с корупцията. И моето усещане, то се чува от възгласите и от това, което изразява протестът, е, че има едно много дълбоко разочарование от това, че по време на прехода възникнаха едни икономически структури, които частично са и монополни и те съответно възпрепятстват доброто развитие, правилното развитие на средното съсловие. На иновативните малки и средно големи предприятия и не се дава достатъчно справедлив шанс, именно на младите и образовани хора. Явно тези протестиращи не осъзнават достатъчно добре, че държавата прави много, прави достатъчно, за да се промени настоящата картина. Смятам, че основно става въпрос за проблематиката на управление и на справедливост, която вълнува протестиращите хора. България има незначителен бюджетен дефицит и изключително ниска държавна задлъжнялост. По този начин България, достойно за пример, спазва маастрихските критерии. Непрекъснато възниква и въпросът за социалната справедливост. Явно хората в страната имат усещането, че това толкова стриктно спазване на критериите от Маастрихт, тази финансова дисциплина, която се иска, е в голяма степен за сметка на малките хора. А това е една дискусия, която се води в цяла Европа. Трябва много внимателно да се намери правилното съотношение между силно амбициозните финансови програми и дисциплина и възможността за икономически растеж. Но понеже вие ме питате, конкретно аз как усещам нещата, то мога да кажа, че е впечатляващо как досега не особено силното и активно българско гражданско общество постепено се отделя от своята досегашна пасивност и поставя пред обществото проблемите, които го вълнуват. А мирните протести са знак за едно засливащо се гражданско общество. По-скоро, ако не бяха мирни протестите, това би било израз на слабостта на гражданското общество. Смятам, че в тази точно не много лесна ситуация България има един силен президент. И моето впечатление е, че този силно отговорен президент слуша, чува гласа на гражданското общество и силно се надявам, че гражданското общество ще приеме предложението на президента към гражданското общество за един открит обществен дебат.
    КП: Големият проблем, от който започнаха протестите, беше енергетиката. Това не беше изненада за нас и ние сме подготвили въпроси и за енергетиката. Бихме искали да научим повече за енергийната политика в Германия, за да използваме германския опит. Интересно ни е, Германия има ли планове да изоставя ядрената енергетика, как се предвижда да расте производството на електричество от ВЕИ и, ако е възможно, да ни кажете, общите принципи, върху които се гради германската енергийна политика?
    МХ: Както е известно, Германия планира в рамките на следващите десетилетия да премине до голяма степен към възобновяемите енергийни източници, т. нар. „преход“ в енергетиката. Още от сега е така, че новите строителни проекти, при това, не само в Германия, а и в целия Европейски съюз, са главно в сектора “възобновяеми енергийни източници”. В Германия възобновяемите енергии имат дял от над 12% от общото потребление на енергия, а само в потреблението на ток делът там е 25%. Това развитие продъжава, в тази посока. До 2020 г. целта е да се постигне дял от почти 20%, 18% от потрелението на енергия да бъде от ВЕИ. Предвидено е, също така, през 2022, а това не е съвсем далече, да бъдат изключени и последните атомни реактори. ВЕИ стават все по-конкурентноспособни. Смятам, че една добре развита икономика, каквато е германската, в дългосрочен плкан ще може и ще трябва основно да се базира на ВЕИ. Признавам, че това е една много амбициозна задача и план. За тази цел ние в Германия се нуждаем от още време. Нуждаем се от увеличаване на капацитета. В тази връзка се нуждаем от още по-интензивно развитие на интелигентни, на международни мрежи, а също така и на системи и технологии за съхраняване на енергията. В тази връзка, и ние в момента в Германия водим една доста жива дискусия относно цените на тока. Но в цялата тази тематика, ние в Германия сме напред по отношение на важността на енергийната ефективност.
    КП: Тоест, Вашето мнение е, че една развита държава, една развита икономика може да разчита само на ВЕИ и, че цената би била достъпна за гражданите?
    МХ: Да, така погледнато, напред, смятаме, че развитието ще бъде в тази посока. Естествено, винаги ще има един т. нар. “микс” от енергии, в който ще влизат и невъзобновяеми енергии, но смисълът на т. нар. „енергиен преход“ е именно в посока на ВЕИ като основен дял.
    К.П. Трябва ли да има единна енергийна политика на ЕС? Най-вече, спрямо Русия или е по-добре отделните държави да решават поотделно, за себе си, тези въпроси? Все пак, трябва да имаме предвид, че енергетиката е част от сигурността.
    МХ: Естествено. Много е важно съвместните правила за общия пазар да действат и по отношение на енергийния пазар. Това засилва нашите позиции по време на преговори. Но естествено и въпросът за микса на електроенергия, както вече споменах, по отношение на това, как го виждаме в Германия, но това е нещо, което всяка страна-членка трябва да реши сама за себе си и да определи.
    К.П. А ще има ли либерализиране на енергийния пазар на ЕС?
    МХ: Именно тези правила, които аз споменах преди малко, действащи на общия пазар в ЕС, те трябва да доведат до либерализация и това не е, така да кажем, волна програма, това е задължителната програма. Защото на либерализираните пазари има много повече конкуренция между предлагащите енергийни услуги и това води до намаляване на цените за крайния потребител. Както вече споменах преди малко, либерализацията и развитието на ВЕИ не е цялата тема. Много е важна енергийната ефективност. В много страни на ЕС, математически погледнато, потреблението може да се намали наполовина, че и повече. През последните години в Германия цените на електроенергията доста се увеличиха и, в сравнение с българските цени, те са 3 пъти по-високи. Много граждани обаче не го усещат това поскъпване толкова осезаемо, защото те значително намаляват своето потребление на електроенергия благодарение на ефективни системи. Смятам, че това междуврененно е и една тема в България, темата на енергийната ефективност, която придобива все повече значение и за политиците в страната.
    retweet Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    *име

    *e-mail

    уеб сайт

    leave a comment