30 Oct 2013, 3:11pm
Интервюта обещания
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Йорданка Фандъкова

    Йорданка Фандъкова пред politikat.net

    Йорданка Фандъкова даде интервю за politikat.net
    (Това е съкратен вариант- резюме на интервюто с Йорданка Фандъкова, направено от politikat.net. За точни цитати, моля използвайте видеоматериала)
    00:28 Кой е най-големият проблем на София и може ли кметът да го реши?

    В момента най-актуални предизвикателства са проблемите с настаняването на бежанците и интеграцията на бежанците, сподели Йорданка Фандъкова. Бежанците са грижа на държавата, но софийският кмет има задачата да осигури спокойствието и сигурността на гражданите в столицата. Центровете за бежанци са открити набързо в София, без съгласуване с общината, подчерта Фандъкова.
    2:30 Защо бежанците се намират в София и защо центровете за бежанци се намират в София?
    Това е решение изцяло на правителството, обясни кметът на София. След като започна настаняването на бежанци, се проведе среща с министъра на вътрешните работи и втора среща на премиера Орешарски с кметовете на общините, където се настаняват бежанци. Сградите не бяха готови да приемат бежанци, а и трябваше да се проведе подготовка на хората там, където ще се настаняват бежанци. Важни са разговорите с местни хора, защото те посочват както проблемите, така и решенията.
    4:20 Коя част от грижата за бежанците се пада на общината?
    Общината отговаря за всичко извън центровете, поясни Й. Фандъкова. Докато те са вътре, общината няма правомощия, а и ресурс. Съдействаме на Агенцията по бежанците, за да се получи по-добра  организация на работа, каквато изцяло липсваше в самото начало. Поискахме отговорници, коменданти и здравно обслужване, каквито нямаше в началото. В общината е пристигнал екип от Италия, с богат опит от работа с бежанци и те са дали висока оценка на това, което се прави в София. Около центровете е оправено осветлението, има видеонаблюдение, изпратени са патрули общинска полиция, които да следят за реда. Мерките са накарали хората в районите на убежищата да се чувстват по-спокойни.
    06:00 Какъв е общият брой на бежанците в София и как очаквате да нараства?
    Общият брой в София е над 4200 бежанци, в т.ч. 2100 в трите центъра, но освен тях, над 2000 са на „външни адреси“ и този въпрос е поставян често от общината към МВР. При идването си,  те отсядат при роднини, но често дават адреси на хостели и хотели. Вече са се появили проблеми, наскоро Фандъкова е давала обяснения пред СОС за инцидент в район Възраждане. Има места, например, в центъра, пред Централна баня, където бяха поискани полицейски сили и осигурено видео наблюдение и осветление.
    8:15 Как ще се развият нещата с бежанците, предстои  ли откриване на нови центрове?
    Зам. министърът на МВР е поел ангажимент да не се разкриват нови центрове в София, защото центровете в София са с надвишен капацитет. След получаване на статуси на бежанци, част от тези хора ще останат в България и има риск да останат без подслон. Полагаме специални грижи и за бездомните българи; Открит е кризисен център от две години; Ще се изгради още един такъв център, с цел да се увеличи капацитета.
    Поискано е пренасочване на средства от министерството на социалната политика.
    10:20 Каква е координацията между местната и централна власт? Съществуват ли точки на напрежение?
    Работи с трето правителство – отговори кметът на София. Изпълнението на програмите зависи в голяма степен от министерствата. Министрите трудно биха пренебрегнали интересите на близо 2 милиона софиянци. Земеделският министър възприе идеята за наредба, която да направи изграждането на приюти за кучета по-евтино. Здравният министър реагира доста нервно на въпроса на кмета за по-добрите здравни грижи за бежанците в центровете, за радост това вече е отминало. Имаме различна координация.
    12:40 Дали премиерът е по-склонен да се среща с кметове, които са избрани от листите на партиите, подкрепящи управляващите?
    Ако говорим за инициативата на кабинета, може би имате основение, потвърди тя, но среща не е отказвана на кмета на София. Притеснително е законодателството и начина на приемане на закони, засягащи общините. Законодателната власт недооценява факта, че общините трябва да са част от дискусията, особено при решения, засягащи техните бюджети. Една изненада е законът за местните данъци и такси, където част от решенията не са лоши, но ние ги разбираме от медиите. Данъкът върху колите, който е местен данък, се предлага промяна с която над 150,000 коли в София ще са с два пъти по-висок данък от тази година. Не приема извинението, че повишаване на данъка е в полза на общината. Политическата отговорност от такива действия е на кмета и общината. Това са автомобили, произведени преди 2000-2003.
    16:50 Наистина ли има 130 проекта за 4 милиарда лева, които ще бъдат финансирани чрез еврофондовете и които ще бъдат управлявани от централната власт? Иам ли заложени някакви подводни камъни в това финансиране?
    Тези проекти няма да бъдат финансирани само чрез оперативните програми. Те ще получат финансиране и от общинския и от държавния бюджет. В момента е изключително важен период – в момента се изработват правилата, по които ще се отпускат пари по следващия период до 2020г. Така ще се разпределят бюджетите на различните ОП. Проектите на София са представени и най-големите имат подкрепата на Европейската комисия за приоритетните проекти – 3ти метродиаметър, втори етап на проекта за интегриран градски транспорт, проектите за енергийната ефективност на сградите, инсталация в ТЕЦ София, която да оползотворява горивото от завода за отпадъци, което ще намали нуждата от газ с над 10%.  Фандъкова настоява да намерят и прави всичко възможно тези проекти да намерят място за финансиране, но не зависи от нея.
    22:10 Какъв беше ефектът от централизацията на местната власт в София, чрез отмяната на изборността на районните кметове?
    Досега не е имало реална децентрализация, сподели Фандъкова. Въпросът е в правомощията и бюджета. Преди се прехвърляше отговорността между районните кметове и голямата община. Привърженик е на децентрализацията. Изборът на районни кметове е добра идея, но трябва да бъде разработена системата. Трябва да има районен кмет със собствен бюджет, контролиращ орган, подобен на СОС за голямата община, избрани от гражданите и ясни отговорности на голямата община и районите. Това би било сериозна децентрализация. Другото е имитация. Кметът би подкрепил пълна децентрализация, но трябва да се види колко ще струва. Да се види колко съвета са нужни. Средният вариант е неработещ: избран кмет, но без правомощия.
    28:08 За властта на кмета и диктува ли му СОС какво да прави?
    В голяма степен е истина, защото решенията се вземат от ОС. Въпросът е в силата на кмета и на екипа му, да защитят програмата и бюджета си. ОС ако реши да бламира кмета – това е възможно. Кметът работи с всички съветници в ОС и с гражданските организации. В момента работи добре с ОС. Може да реагира и може обаче да връща решения.
    30:20 Има ли напрежение за кмета, свързано с протестите срещу кабинета, особено, във връзка с това, че общински съветници от една от управляващата пртии могат да бъдат свързани с манифестациите?
    Политическото противопоставяне съществува и това е нормално е. Добра е работата по отношение на града. Там се работи с аргументи. И през февруари, и сега, кметът е убедена, че законите трябва да се спазват и да се защитава здравето и живота на гражданите. Във връзка със сегашните протести имаше сериозен натиск, особено първите 2 месеца, сподели тя – ежедневен натиск за забрана на протестите. Забраната би означавала заповед към полицията да разпръсне с всякакви средства протестите, а формална причина за забрана няма. През последните години, светът съществува при различни условия. Трябва да се преработи законът, ако не е съвършен, вместо да се търси конфронтация. През месеците се насаждаше конфронтация – София-провинция, млади-стари, умни и не толкова умни, интелигентни и не толкова интелигентни… Това е опасно.
    34:30 – Вярно ли е, че ако общината не намери 1 милиард лева, е възможно да загубим голяма част от парковете в София?
    Има гласуван закон, още отпреди Фандъкова да стане кмет. В момента се изготвят подробните устройствени планове на районите в София. Приемат се бавно, защото се обсъждат много дълго. Това е дълъг процес, който върви и който е гаранцията да не може всеки да прави каквото си иска в неговото място, както в миналото се е случвало на много места – „Южен парк“, южните квартали, и се построиха много сгради без канализация и инфраструктура. Проблемът е изключително сериозен и той е по–скоро финансов. След изтичане на 15–годишния срок, соствениците ще могат да претендират за тези средства (обезщетения) Реституцията в паркове, междублокови пространства, дворове на училища. Конкретният случай в Южния парк – спряно е изливането на фундамент, защото мястото е било за спорт и атракции и не може да се строи. Вълната от обезщетения вече е факт и с наближаването на края на 15–годишния срок, Застрояването . Това са огромни средства, но се създава екип, който да разрешава тези проблеми поетапно. Тези средства ще дойдат от местните данъци, но те  трябва да отиват и за чистота, и за улиците, така че   за реституцията в парковете.  Промяна в предназначението не може да стане. Законът, който рехгулира това е приет преди тя да стане кмет.
    39:49 Дали тези, които претендират, са физически лица, или по някакъв начин исковете се подават от фирми?
    Има както физически, така и юридически лица. Но този проблем рано или късно ще почука на вратата на общината. това са много конфликтни въпроси и тя се занимава с подобен казус в Слатина с ясен собственик на детска площадка, който има право да строи и хората, които искат площадката да остане. Това са неща, завещани от предишни управления в общината.
    42:32 За витошките квартали на София, които са с недоразвита инфраструктура – транспорт, селски рейсове, канализация.
    Всички квартали на София и в столичната община и селата и три малки градчета има много сходни и много различни проблеми за решаване. Както има улици с дупки, така има и без дупки. Започнали са да ремонтират и тротоари, капка в морето на фона на общия обем. Много ясно приотизиране и то реално което да позволи да се решават проблемите. Първият за решаване проблем е канализацията. Сблъкваме се с презастрояването и отчуждаваенето. Необходимо е общината да изкупи терените, а това иска финансиране. В началото на мандата 30% от територията без канализацията – 82км, 79км канализация. Успяват да защитят проектите по околна среда и са заложили в инвестиционните програми на Софийска вода, стигнахме до вътрешнокварталната канализация. Още отсам околовръзстното правят
    За градския транспорт – това не са селски автобуси, а автобуси, на база разчет за броя пътници, които пътуват в тях. Четири – пет години не са променяни цените на билетите, докато цените на горивата са скочили, а градският транспорт за да съществува, той трябва да бъде ефективен. Разписанията се спазват за районите, в които няма задръствания. Имала е конкретни запитвания за северните райони и са реагирали. Това което е проблема все още е старите автобуси. Миналата зима са постъпили много сериозни оплаквания за неотоплени автобуси. Поискала е да бъдат сменени – сменили са се с топли, но малки. Кандидатствала е за подмяна на автобуси и подмяна на трамваи. Вече трябва да идват новите тролейбуси, които трябва да сменят новите.
    48:09 Предвижда ли се разширение на трамвайната мрежа?
    Метрото е приоритет, което означава, че там откъдето минава метро, отгоре няма да минава трамвай. Има идеи за разширяване на трамвайната мрежа, например по ул. „Тодор Каблешков“, но това няма да стане скоро, защото е необходима сериозна подготовка за това. „Тодор Каблешков“, вътрешният ринг, пробивът е приоритет, за да може той да се изгражда е в центъра на вниманието на кметството, но изисква много средства, включително за отчуждителни процедури. Разширение ще има на  „Цар Борис III“ до „Бъкстон“, там има една много сериозна тапа.
    50:52 Кога и къде ще бъде следващото разширение на метрото?
    Приоритетните направления са Бизнес парка, летището, спирката на ул. „Сребърна“.
    Това са отсечки, финансирани от този програмен период. Напълно е готов проекта за трети метродиаметър, заложен в следващия програмен период 620 млн. евро и почти договорени с програма транспорт. От театър „Зад канала“, до Красно село  и ул. „Житница“ още следващата година да започнат процедурите, като след 4–5 години строеж диаметърът ще бъде 8,5 километра, от общо 16 км нови отсечки.
    53:27 Страшно много грозни сгради се появиха, т.нар „мутробарок“. Как може да се запази културно–историческото наследство?
    Има много примери за застрояване и презастрояване, които са наследени от предишни администрации. Много бомби са заложени в годините назад, които няма как да бъдат спрени. Голяма битка за къщата на Яблански и се видя какъв ефект имаше.
    Има издадени предписания на собствениците и постепенно ще бъде намерен този механизъм тази историческа част на града, за да можем да запазим тези сгради. За съжаление, това, което се е случило и което е подготвено да се случва не винаги може да се предотврати, отбеляза Й. Фандъкова
    retweet Интервю с Йорданка Фандъкова
    *име

    *e-mail

    уеб сайт

    leave a comment