Прогнозите са добра идея, както и да се флагват от потребители като популизъм.

Има смисъл да се записват малки обещания, малко или голямо обещанието си е обещание; всеки достоен човек, който държи на себе си – държи на думата си и на обещанията, които прави. Политиците по принцип трябва да са благородни и достойни личности и да държат на думата си, тоест щом обещаят нещо трябва да го спазят, независимо дали е малко – ще се срещна с протестиращите след час или голямо – ще запазим ДДС за 4 години на мандата. Обаче като казвам това повече се сещам за японските самураи, френските социалисти или немските десни, но не и за българските политици.
Прогнозите не са обещания, тук не сте прави. Социолози и статистици прогнозират например ръст на безработица от 1% на месец през цялата година, но това не е обещание, ако се случи бедствие, криза, безработицата може и да скочи с 10 % за месец; синоптиците прогнозират слънчево време, но не могат да обещаят – те не контролират ветровете и мъглите, тоест те прогнозират, а не дават обещание. Докато политикът дава дума да изпълни това, което зависи от него и е по силите му.