Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС

notev komitata 300x173 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСРазговор на www.politikat.net с депутатите от 41-то НС В. Методиев (ДСБ) и Явор Нотев (Атака) в качеството им на членове на под-комисията за контрол на СРС.

На 05 април 2013 Черната котка се срещна с двама от петимата членове на (накратко) Парламентарната под-комисия за контрол на СРС Веселин Методиев от ДСБ и Явор Нотев от Атака. Двамата са били председатели на комисията на ротационен принцип. Разговора с тях води Константин Павлов – Комитата.

В самото начало, Константин Павлов – Комитата акцентира върху това, че “всичко се случва след запетайката в чл. 32, ал 2 от Конституцията – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.” Той зададе въпроса дали е оправдано това изключение. Дали случаите, след запетайката, служат на общественото благо и дали са оправдани, попита Комитата.

В отговор, Явор Нотев коментира, че е имало дълги наблюдения дали всичко е “след запетаята”. Според него, направени са предложения за това, как употребата на СРС да бъде сложена на здрава основа и да не поражда скандали и подозрения, но в Парламента не е достигнала политическа воля, време и желание промените да бъдат приети.

В. Методиев подчерта, че един от структурните недостатъци при употребата на СРС е, че този, който ги иска, той ги прилага и разполага с тях. Ролята на съдията е само като контрольор. Целият процес е изцяло вътре, в МВР и министъра. Искането за СРС се поражда вътре, във МВР и понеже ВМР е йерархична структура, подчерта Методиев, възниква безпокойство и съмнение, че това искане се е породило със знанието на министъра. Ако министърът, който и да е той, обяснява това неубедително, тогава се ражда съмнението.

Методиев и Нотев се съгласиха, че трябва да има реформа и тя трябва да е на законово и институционално ниво. Системата трябва да бъде разделена, според депутатите от 41-то НС. Не може поръчващият да е изпълнител. Опасността от корупционна практика, коментираха те, е 100%. Министерство на правосъдието, или агенция към премиера, или друга структура, извън МВР, могат да поемат изпълнението на поръчката за СРС.

В отговор на въпрос как под-комисията с 5 члена събира и обработва данните са СРС, В. Методиев обясни, че голяма група експерти от регионалните дирекции на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда проследяват движението на документацията и всички порочни практики са известни и изнесени от под-комисията.

Явор Нотев подчерта, че действията по искане на СРС, по тяхното прилагане и резултатите от приложените СРС са, образно казано, “капитал” — тяхното съхранение и унищожаване е в контрола на МВР и това прави нещата още по-убедителни, когато се твърди, че съответното звено трябва да се изнесе извън МВР.

По отношение на контрола на употребата на СРС г-н Нотев подчерта, че следа при употребата на СРС винаги остава и тя може да бъде видяна примерно при работата на мобилните оператори.

Явор Нотев коментира и, че често практиката при СРС изпреварва нормативната уредба, но има закони, по които да се наказват такива престъпления.

Коментирайки трикратното нарастване на броя на СРС за периода 2008-2010, Веселин Методиев отбеляза, че ако покачването е било съпроводено с мащабни акции и удар срещу престъпността, тогава всеки щеше да каже, че е естествено. Лошото в случая, според него, което рефлектира върху Цветанов и Борисов, е защо при такова увеличение и размах на най-мощния, краен инструмент, няма резултат. Проблемът не е в това, дали “здравите момчета с бръснати глави и джипове” ще попаднат в кръга на увеличения брой, а когато под знаменателя на националната сигурност се атакува политическият свят на България или “опиниън мейкърите” — журналистическият свят, авторитетите на обществото. Тогава нещата придобиват изключително уродлив вид, според депутата.

Според Нотев, при т.нар. случай “Тановгейт”, СРС са използвани по конкретно дело в южна България, което още не е приключило. След продължителен период на дискусии, каза Нотев, дори министър председателят заяви, че това са автентични записи.

Той поясни, че лицата, които са могли да изнесат информацията са били поименно известни на тогавашните премиер и министър на вътрешните работи. Премиерът, каза той, беше в една изключително некомфортна позиция да казва едно, после друго и т.н., да не говорим за оценката на неговите думи за поставяне на чадър при данъчна проверка на определен бизнес. Очакванията, според Нотев, бяха, че лично засегнатите субекти, които имаха целия властови ресурс ще направят така, че този, който си е позволил тази дълбоко засекретена информация да бъде изнесена, да получи оценка за своето поведение — да бъде предаден на съд и осъден. Това не се случи, делото е прекратено. Извършителят не е установен, въпреки че предполагаемият извършител неофициално си е признал. Производството срещу служителя, който изнесе информацията е прекратено. Това е един тежък пробив в сигурността на системата и той се отнася към страхотен недъг и проблем, който трябва да се обозначи и да служи за пример какво трябва да бъде преодоляно.

До такива действия не се стигна и нещата замряха. Комисията имаше доклад. Всички в комисията са се обединили, казва Нотев, но нищо не последва, въпреки персоналния ангажимент на премиера.

Веселин Методиев поясни, че лицата, виновни за изтичане на СРС в скандала “Ало, Ваньо”, продължават работа без едно административно наказание.

По отношение на вероятността да възникнат 100 нови Уотъргейт скандала, бившият депутат от Атака, Явор Нотев, поясни, че в момента нямаме гаранция, нито законова, нито по отношение на действащата администрация, независимо от това, че в момента имаме служебно правителство. Той посочи, че под предлог разследване на стопанско престъпление на съсед всеки може да бъде подслушан и проследен. Нотев посочи, че в момента разчитаме само на високия морал, в чието присъствие не можем да бъдем убедени.

Отговаряйки на въпрос, Явор Нотев обясни, че няма гаранции, че няма да се злоупотреби със СРС в полза на някоя политическа партия.

Веселин Методиев пък посочи, че в момента всеки може да се информира от Интернет каква техника е необходима за подлсушване и, че в България има хора, които могат да си платят и да наемат други, които да извършат за тях незаконно подслушване.

В отговор на въпрос дали събраните със СРС материали се унищожават, Явор Нотев отговори, че в момента няма как да се гарантира, че материалите се унищожават. Тази информация може да се използва за изнудване, посочи той.

notev metodev 300x172 Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРСДвамата гости на politikat.net се съгласиха, че са необходими сериозни промени на закона за СРС до степен, да се наложи дори написването на нов закон.

По отношение на сигурността на събраните материали В. Методиев коментира, че да се изнесе копие от СРС от служба СДОТО на практика невъзможно. Но от другите полицейски служби и от другите служби за сигурност, според него, се оказва че съвсем спокойно изтичат се правят копия. Според него, важно е звеното да бъде опазено и институционално. Да не бъде подлгано вътре в министерството на политически натиск.

Явор Нотев коментира, че е обсъждано до каква степен магистратът, даващ разрешението трябва да бъде запознат с конкретния казус вместо да бъде само регистратор. При евентуални промени, според него, ще се наложат известни промени в НК, в НПК и в Закона за МВР. Имало е спор в Народното събрание, който не е получил разрешение, по отношение на това, кой да подписва исканията за СРС – министърът или главният секретар на МВР.

На въпрос за странните законодателни инициативи и тяхното анонимно появяване, Веселин Методиев отговори, че няма анонимни чиновници, които изработват експертиза. Зад анонимните чиновници се крие фактическа воля на народни представители, коментира Методиев.

Към края на разговора Веселин Методиев и Явор Нотев обсъдиха новата концепция на Главния прокурор Цацаров и инструкцията на съдия Янева как да бъде отчитана “по-лицеприятна” статистика, като се вземат предвид разрешенията за СРС на дадени личности, а не броя на употребените технически средства. Според В. Методиев, броят подслушвания на даден телефон може да бъде изискан и съобщен от Комисията на обществото, а Нотев успокои гражданите, че въпреки, че начинът на водене на тази статистика събуди известен спор, той е довел до това комисията да иска и двата показателя – брой лица и брой технически средства. От комисията обърнали внимание на госпожа Янева, да не се променя в движение начина на водене на статистиката, коментира Нотев.

На въпрос на водещия Константин Павлов какво ще се гарантира, че ако сега, по време на предизборната кампания и изборите, има злоупотреба със СРС, това ще бъде установено и преследвано по съдебен път, Веселин методиев обеща, че действията на ДСБ ще са в зависимост от броя на депутатите, които ДСБ ще има, но той гарантира, че съществува възможност за контрол и проверка на използването на СРС в предкампанията и кампанията. Според него, това е съвсем ясна и постижима цел, а експертизата на хората, работили в подкомисията, е достатъчна такава проверка да бъде напарвена. Според Методиев, най–късно есента на 2013 всичко може да бъде прегледано и установено.

Явор Нотев изтъкна, че именно при тях двамата като ротационни председатели на Подкомисията, са се случили най–положителните неща в работата ѝ, докато когато Подкомисията се председателства от управляващата партия, нещата се завоалират и забатачват.

Веселин Методиев пое ангажимент от името на Демократи за силна България, че в следващия парламент, независимо дали ДСБ ще има 12 или 25 депутата, ще предаде опита си на колегата си, който ще го наследи в комисията, за да бъдат гарантирани правата на гражданите.

В самия край на разговора двамата депутати от 41-то Народно събрание се съгласиха, че е постижимо и е въпрос на време да бъде направен регистър на СРС в България.

Вижте цялото интервю тук:

retweet Черната котка разговаря с Веселин Методиев и Явор Нотев за СРС

politikat.net разговаря с Нели Огнянова за личната неприкосновеност в мрежата

Разговор на Константин Павлов, www.politikat.net, с проф. Нели Огнянова за личната неприкосновеност в цифровата среда. Нуждае ли се правото за защита на личните данни от преосмисляне с оглед на информационно-технологичното общество, в което живеем? Личната неприкосновеност в епохата на „post privacy”. Принципът “Transparent Government, not transparent citizens”. “Право да бъдеш забравен” (“Do Not Track Rule”) – фактическо състояние в света, ЕС и България. “Do Not Track Rule” и разследване на престъпленията.

retweet politikat.net разговаря с Нели Огнянова за личната неприкосновеност в мрежата
13 Mar 2013, 1:06pm
общо
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Вечна дружба и авторски права в „Шератон“

    Не знам след днешната бомба със служебното правителство на кой ще му бъде интересно да слуша за вчерашната среща в Шератон, но да опитам icon smile Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Присъствах на срещата „Авторското право и новите медии“, организирана от Гьоте Институт и Френския Институт в България. Срещата беше организирана по случай 50-та годишнина от подписването на Елисейския договор.
    Срещата се проведе в Шератон, в зала „Роял“ (ех, умираме си като републиканци да си кръщаваме така залите и да си слагаме коронки по логата) и беше съвместно организирана от Гьоте Институт и Френския културен център.
    IMG 1027 1023x768 Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Защо сега?
    Предполагам, че е било нещо отдалеч планирано, иначе в цялата суматоха кой точно сега би мислил за авторски права? В интернет?
    Залата беше препълнена и като добавим объркването, според което една трета от посетителите чакаха в друга зала, това добави към напрежението.
    Отделно аз, като в комедия на Чарли Чаплин, се опитвах да се промъкна напред с разпънат фото триножник. Сложна работа, когато всеки се опитва да си намери място и никой не си гледа в краката.
    Елисейският договор е венчавката между Франция и Германия след Втората световна война, в което двете държави се вричат във вечна дружба навеки и фондът към него отпуска пари за всякакви обществени инициативи, само и само да не угасва приятелството между двата братски народа.
    Панелът включваше участници от Франция, Германия и България.
    Състав:
    • Водещ – Орлин Спасов, преподавател в СУ, когото сигурно помните от ТЕД и от други събития.

    България

    • Тодор Христов – Преподавател в СУ;
    • Красимир Терзиев – Съвременен художник, автор на „Рекомпозиция“;

    Германия

    • Маркус Бекедал – Експерт към германския Бундестаг.
    • Проф. д-р Ролф Швартман –  Юрист, спец по медийно право в Кьолн;

    Франция

    • Едви Пленел – Журналист, бивш главен редактор на в. “Льо Монд”, директор на Mediapart.fr
    • Жерар Уормсер – Философ, директор на “Санс Пюблик”.
    Какви шеги си прави историята понякога. Астрологията ли какво ли, събра почти по едно и също време в София Едви Пленел, заради който подава оставка министърът на отбраната на Франция Шарл Ерню (аферата „Рейнбоу Уориър“), същият министър, който е вербуван за Държавна сигурност през 1953г от Райко Николов, бащата на сегашния ни служебен премиер.
    Как протече дискусията?
    Свикнал съм на такива дискусии от трибуната да се чува само ретроградния глас на правоносителите, които си искат статуквото и толкоз. И на който не му харесва статуквото – с полицейска палка по глава.
    Този път балансът беше сериозно наклонен в другата посока.
    От страната на правоносителите беше само д-р Ролф Швартман, който зае позицията, че интелектуалната собственост и нормалното право на собственост са две деца на един баща и че не може да се прави разлика, дори едното дете да се държи твърде невъзпитано.
    „Това че нечие лично темпо изпреварва темпото на закона, не е причина законът да се нарушава“ – това беше цялото му признание за пълната неадекватност на закона в момента.
    Останалите петима панелисти дадоха различна гледна точка към проблемите и промените които трябва да настъпят в правото заради интернет.
    • Маркус Бекадел каза, че преди интернет авторското право е било нещо, което е вълнувало само адвокатите, и сега изведнъж се е стоварило върху главата на всеки отделен интернет потребител, което не е добре. В Германия дебатите били ожесточени, а френският пример хич не бил за подражание.
    • Тодор Христов обясни, че в сегашния си вид бизнес моделът създава монополна рента, която разрушава пазара.
    • Красимир Терзиев изтъкна, че изкуството е „тъкан от заварени автори и произведения“ и авторското право в сегашния му вид разрушава тази тъкан.
    Даде много интересен пример с класическия казус Шери Ливайн – Уокър Евънс и сподели, че съдилищата стават все по-строги в отсъждането на такива казуси, т.е. свободата да споделяш и да рециклираш идеи все повече се свива.
    • Жерар Уормсер даде за пример реликвите по църквите (т.е. мощи на светци и т.н.), които през вековете чудодейно увеличават броя си и в един момент никой вече не знае кой е „оригиналът“
    • Едви Пленел пък противопостави демокрацията на пазара и говори за трите индустриални революции, които е преживяла Европа – първата на Балзак, втората на железниците, третата – на компютрите и Интернет и като каза че мисията на обществото е да генерира „нетърговска демократична стойност“ оплю френския закон Hadopi. Правилни изводи, но ме потресе левичарската му позиция, нетипична за бивш главен редактор на Льо Монд. А после се оказа, че човекът е бил троцкист на младини и май още не се е излекувал съвсем.
    Аз зададох въпрос към Пленел и Бекадел, да коментират ситуацията в България, където след акция на адвокатите на Нова ТВ и на bTV бяха премахнати интервюта на политици, качени в youtube, от което последваха наказания от Google да не се качват повече от 15 мин видео.
    Именно моят въпрос възбуди много панелистите и двамата надълго и разпалено обясняваха, че имат подобни проблеми и в техните страни и че устойчиво решение все още не е намерено.
    Генералните изводи какви са?
    Ако приемем панелистите за представителна извадка на европейските интелектуалци, то голямата част от тях вече е убедена в необходимостта от спешни реформи, които да пригодят правото към новото време, което е добра новина.
    А моят най-важен изводи от тая среща е в бележките под линия, а не от предмета на самата конференция –
    ЕС е в опасност поради една много проста причина – европейците не могат да водят помежду си разговор на високо ниво, защото не съществува необходимият брой квалифицирани преводачи. Представете си ситуацията – на това събитие трябваха три вида преводачи – от френски на немски и обратно, от български на френски и обратно и от български на немски и обратно. И трите вида преводачи трябва да са добре запознати с правната и интернет терминология на трите езика, за да превеждат смислено.
    На практика, се получи като разговор между полу-глухи. Преводачите хващаха добре някои фрази и изрази, някои превеждаха съвсем грешно, а на трети мълчаха. Да не говорим за хаоса, който настъпваше, когато трябваше да се превеждат фрази от международната интернет лексика, които в повечето случаи са на английски и на трите езика (но не винаги icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ )
    Например, когато Бекадел говореше за Линус Торвалдс и Линукс, преводачките просто млъкнаха, а с изреченията за Уикипедия и Джими Уейлс не се справиха.
    Има три начина да се реши този проблем
    1. Да изберем общоприет международен език като общ език за ЕС. Английският е идеален, само не е ясно франсетата кога биха го приели за свой icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ . Най-политически неправилното, но и най-лесното решение.
    2. Да измислим изкуствен европейски език, на който да можем да изразяваме произволно сложни мисли. Най-политически правилното, но най-трудното решение.
    3. Да измислим начин за бързо и качествено учене на езици. Хем правилно, хем относително познато решение, но пък неясно колко скъпо и ефикасно.
    Но и сегашното решение не е никак добро. Толкова хора събрани, толкова пари похарчени, а едва-едва се разбирахме. А и далеч не всеки може да си позволи скъпи преводачи.
    Но кой какво НАИСТИНА е казал ще разберем чак когато видим официалните транскрипции и официалния превод от срещата icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    retweet Вечна дружба и авторски права в „Шератон“

    LIVE: Международната конференция Авторското право и новите медии

    www.PolitiKat.net ще излъчи от 15.00 разговор с проф. Нели Огнянова за личното пространство в интернет, правото да бъдеш забравен и къде се намираме в България

    Watch live streaming video from openparliamentbg at livestream.com
    retweet LIVE:  Международната конференция Авторското право и новите медии
    8 Mar 2013, 8:23pm
    Интервюта
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    КП: Разговорът за миналото не е възможен, без въпроса за свободата да можеш да кажеш това, което искаш. Затова ми се иска да кажем още няколко думи за свободата на мнението и свободата на медиите. В разговор с нашата фондация, премиерът в оставка Борисов спомена, че с помощта на немски фондации се изготвя нов закон за медийна регулация в България. Какво знаете за този проектозакон и освен това – възможно ли е каквато и да е медийна регулация и саморегулация да компенсира липсата на журналистическа честност и последователност?

    МХ: Действително, ако няма журналистически кодекс, то законодателните разпоредби не биха могли да действат особено силно. Но, за да може един такъв журналистически кодекс да може да навлезе, да се прилага по–лесно на практика в живота, то е хубаво да се направи опит за писмено обвързващи, определни правила, централни правила. Ние в Германия имаме изключително положителен, добър опит с един журналистически кодекс, който се спазва и от друга страна – едни рамкови, централни, обаче не много строги правила. А сега към въпроса ви по отношение на участие на немски фондации в евентуалното разбаротване на медиен закон. Това естествено е така, че немските фондации биха могли да участват в този процес само като консултанти. И доколкото имам информация, например фондацията „Конрад Аденауер“ в момента води разговор с българските издатели, подпомага диалога с издателите, дали и кои законодателни права и разпоредби биха имали смисъл. И също така мисля, че фондацията „Конрад Аденауер“ даде да се преведе на български език актуалният медиен закон в Провинция Бранденбург, което ще даде един нагледен материал в рамките на тази дискусия.

    КП: В България стои много остро въпросът за анонимността на медийната собственост и за медийните монополи. В Германия как се решава този проблем?

    МХ: Въпросът за монополите винаги влиза в рамките на Закона за конкурентноспособност, за конкуренция и тук именно на първа линия влизат в действие пазителите, тъй да се каже, на справедливата конкуренция, а по отношение на прозрачността, по отношение на собствениците на медиите, в германският медиен закон или Закона за медиите има много точно разписани правила, и това е, че всеки един правноотговорен, съгласно медийния закон, за определена медия, трябва да обяви кой е собственикът, който стои зад тази медия. И който пропусне да направи това, то съгласно действащия медиен закон в Германия, е заплашен и трябва да очаква глоби. Регистрирането на определена медия чрез подставени лица не е изрично уреден в закона за медиите, но той произтича от правната разпоредба, че това е злоупотреба, и съответно е наказуемо. Не е допустима тази разпоредба и трябва да се очаква наказание. Мисля че и в България преди години бяха създадени едни ясни правила как се регистрират собствениците на медиите.

    КП: Неизвестно защо не работят в България.

    МХ: Това може би е въпрос на последователното прилагане на правните разпоредби..

    КП: Последен въпрос, който е изключително важен. Сега, когато българското правителство обяви Хизбула за извършител на атентата в Бургас и по този начин съобщи на света, че на територията на ЕС е извършен атентат от Хизбула, германското правителство дали ще обяви Хизбула за терористична организация?

    МХ: По този въпрос федералното правителство, федералният канцлер съвсем конкретно изказа мнение. Тоест, че ако доказателствата се затвърдят, че действително Хизбула носи отговорност за този достоен за презрение атентат, то тогава ще трябва да бъдат направени съответните изводи.

    КП: Тоест, в момента германското правителство разглежда доказателствата за това нещо?

    МХ: Не знам на какъв етап сме в момента, защото тук все пак говорим за една класифициана информация и данни, но действително явно ще трябва да се изчака. да се каже тогава. (тази част на изречението отпада)

    КП: Много ви благодаря, че отговорихте на нашите въпроси. Имате ли послание към нашите читатели и слушатели?

    МХ: Аз мисля, че обръщението го казах още в самото начало, отговаряйки на първия въпрос, именно по отношение на най–актуалните събития и желанието да продължат по мирен начин и да се реагира на предложението на Президента за много открити разговори, обсъждания и дискусии. И именно за това събуждане, пробуждане на гражданското общество в България, или иначе формулирано съвсем накратко, гражданското общество в България би трябвало да поеме подадената му ръка от Президента.

    КП: Благодаря ви.

    IMG 0605 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – III част

    Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

    IMG 06031 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

    Състоянието на германските инвестиции в България. Членството в ЕС и гаранциите за демокрацията. Германия и имигрантите от Източна Европа. Приемането на България и Румъния в Шенгенското споразумение. Справянето на Германия с опита от националсоциалистическата и комунистическата диктатура. Научените и ненаучените уроци от миналото.

    К.П. Благодаря! Сега да преминем плавно и към други икономически въпроси. България има най-ниския корпоративен данък в ЕС, но германските инвестиции напускат страната. Защо се случва това?

    МХ: Първо бих искал да възразя срещу генералното впечатление, че немските инвеститори напълно се изтеглят от България…

    К.П. Не, не! Извинявайте! Това е нещо, което прочетох в Дойче Веле…

    МХ: …За мен е важно и бих искал да кажа, че в България има значими немски предприятия, които инвестират, които създават работни места, които предлагат и ноухау. Тук, като пример, бих искал да назова само три немски фирми, компании, които неотдавна бяха отличени с награди на германската икономика за 2012г. Това са фирмите Либхер. Води се “Домакински уреди Марица” и фирматаВинтерхалдер България” и “Луфтханза Техник”. Тези фирми са пример за това, че немските фирми се ангажират много силно в страната, и в сектора “Професионално обучение”. Фирмата “Либхер” например е създала в областта на професионалното обучение собствен център за обучение и то по примера на немската система за дуално професионално обучение и този център има голям успех. Именно, предвид дуалното професионално обучение, ние водим разговори с българското правителство, а също така то е и много именно с оглед на борбата с младежката безработица. Международно погледнато, има добър успех. Тук бих искал да се върна към условията, които се предлагат в България, за немските инвестиции. Тук мога да кажа, че има значителни предимства в България, като място за инвестиции. Това са сравнително ниските за труд, ниските данъци, стабилната валута, също така и свързаната с принадлежността към ЕС, това са митническите предимства. Също така и добри транспортно-логистични условия. Също така и развитието на инфраструктурата, което се осъществява чрез европейски пари, които се предоставят на България. През последно време доста добре върви.

    Вашият въпрос беше насочен по-скоро към обратната страна, към сенчестите проблеми, пред които се изправя немската икономика?

    К.П. Към реалните проблеми…

    МХ: Действително има и сенчести страни. Моето впечатление е, че основно тези проблеми се състоят в ефективността на държавната администрация. Ние го наричаме “рисков мениджмънт за предприятията” предвид на предвидимото и безпристрастно прилагане на законовите разпоредби. Също така, съществено е процедурите, както административно, така и юридически погледнато, да не са прекалено дълги. Също така се случва, че нашите, немските инвеститори често се оплакват от често промещящи се административни прийоми или практики. По този начин дългосрочното планиране за тези фирми е много по-трудно. Темата “Корупция” не е без значение. “Прозрачност без граници” постави България през 2012 г на 75-то място…

    К.П. Осемдесет и пето?

    МХ: 87-мо място е на “Репортери без граници”. Тук имаме предвид “Прозрачност без граници”. 75-то място от 176 места…. Не е много добро постижение.

    К.П. Аз всъщност така и не разбрах каква е посоката на движение на немските инвеститори?

    МХ: Действително, за последните 2 години, от едно много високо на немски инвестиции спадът беше доста голям, макар и да можем да кажем, че този спад, като че ли намаля и се връщаме. Макар и от началото на тази година да има една възможност за доста обемна немска инвестиция, която ще промени тези числа, но при числата винаги трябва да имаме предвид, че те, в зависимост от спецификата, вървят ту нагоре, ту надолу конкретно. Не трябва толкова да се задълбочаваме само в числата…

    К.П. Разбира се… Стана дума за инвестиционния климат, за състоянието на свободата на словото, на медиите, на демокрацията. Членството в ЕС достатъчна гаранция ли е за демокрацията и спазването на човешките права в страните-членки? Какви са механизмите за това, ако видим, че някоя държава плъзва към диктатура?

    МХ: Както вие сам казахте, демокрацията и правата на човека не са една позиция, която постигната во веки веков, така да се каже, постоянно. Това се променя. Това важи също така и за страните-членки на ЕС. Всяка държава-членка на ЕС трябва да поддържа демокрацията и правата на човека и да ги развива. И да ги защитава. Това най-вече е отговорност на самото общество. Всяка държава, която е приета в ЕС обещава, чрез членството си в съюза, че ще продължи да спазва и защитава тези основни права, които включват, естествено, и демокрацията и правата на човека. Естествено, другите страни-членки на ЕС и Европейската комисия би обърнала внимание, ако смятат, че тези обещани и поети ангажименти се нарушават. А пък в особено гравиращи (утежнени) случаи Лисабонският договор предвижда също така и възможността дори за временно суспендиране на договорните права. В живия живот е по–важно на практическо, техническо ниво, прилагане на инструмента „Процедура при нарушаване на договора“, която се започва от Европейската комисия и която може да е свързана и със значителни финансови ограничения за въпросната страна, спрямо която се прилага. Но много важно е, и както вече казах, гражданското общество да е будно, да бди. И всеки един гражданин носи отговорност за запазване на демокрацията и правата на човека. И ако се случи така, че гражданите някога престанат да защитават тези ценности, то тогава и ЕС не би могъл да спаси положението.

    КП: Стана дума за отношението на отделните граждани към свободата, демокрацията в ЕС. Много българи работят в Германия, учат в Германия, живеят в Германия. Печели или губи Германия от източноевропейските имигранти?

    МХ: Германия печели много от имигрантите от Източна Европа. Те допринасят изключително много за германската икономика. Много талантливи, надарени българи следват, например, в Германия и после често работят определено време в страната още. И това в рамките на ЕС, това придвижване на трудова сила, на хора е съвсем естествено. И това е, което обаче ни причинява големи притеснения и това беше изразено неотдавна от германското сдружение на градовете. И тук имам предвид, говорим за имиграцията, която е по икономически причини, които хората поради бедност търсят много места, и тук говорим, също така, за увеличения брой на икономически имигранти от България, а също и от съседната на вас страна Румъния. И ако погледнеме числата, в Германия те в последните години са се удвоили, повече от удвоили. През 2007 г са били 64 000, през 2011 г това са 147 000. Макар че тези цифри подлежат на конкретна проверка, данните за първото полугодие за 2012 година показват, че броят на имигрантите, в сравнение с предходната 2011г., се е увеличил с една четвърт. И това развитие води, особено в градовете, където мнозинството имигранти се настаняват, до големи трудности да се справят градските управи с възникващите в тази връзка социални проблеми. Междувременно, социалните системи на тези градове са стигнали своите максимални граници.

    КП: Това изглежда е свързано, този въпрос, с приемането на България в Шенгенското пространство. Само за технически въпроси ли говорим, за изпълнение на технически изисквания или има и други критерии, които България трябва да покрие, за да влезе в шенгенското пространство?

    МХ: Първо, ние имаме едно голямо разбиране за голямото политическо и символично значение за приемането на България и Румъния в Шентен и отпадането на граничния контрол в България и Румъния. Но за пълноправното членство на двете страни е необходимо едно единодушно решение на Европейския съвет. И едно такова решение на един политически орган е свързано с една политическа преценка. Тоест, това не е свързано само с технически въпроси. И смятам, че един значителен напредък в реформата на правосъдната система и напредък в борбата с корупцията, както това се изразява в докладите на Механизма за сътрудничество и проверка биха били много от полза. И докладът в рамките на МСП през юли 2012 година, в този доклад бе установен един напредък в областите „Правосъдие“ и „Вътрешни работи“. Но, се упоменават също така и определени дефицити, било отстраняването на упоменатите дефицити би ускорило този процес. И когато настъпи пълноправното членство, то сигурно ще бъде осъществено по едно предложение на Германия и Франция и на Полша, тогава като председател н а ЕС, на два етапа, като първо ще се отворят въздушните и морските граници, а вече втората крачка биха били и сухопътните граници.

    КП. Германия е правова държава, там има демокрация, но също така има хубави магистрали, детски градини и свобода на словото? Как е възможно да се постигнат тези неща едновременно?

    МХ: И в Германия демократичните структури, едно критично мислещо гражданско общество не е възникнало от днес за утре. И процесът, който доведе до днешното освободено общество беше също така много дълъг и болезнен. Нацистката диктатура в Германия приключи през 1945г. А пробуждането на едно критично и активно гражданско общество в Западна Германия започна истински едва през 60–те години на 20–ти век. Малко по–добра беше ситуацията във втората част, която преживяхме през миналия век. Именно в Източна Германия протестите през 1989г., а това е първата успешна и безкръвна революция в Германия, което беше знак за това, че обществото е узряло, че е готово за едни демократични промени. Много често се твърди, че този процес на постигане на демокрация, на свобода на словото е свързан с икономическото развитие, и вероятно има нещо такова, частично, но като погледнем голямото разнообразие на свободни и демократични общества, можем да стигнем до извода,че това не е единствения показател. Това което е важно, което е съществено, е желанието на гражданите да участват в този процес. Тоест, гражданите, които открито да изразяват позицията си, установените недостатъци, а също така и активно да взимат участие в преборването им. А пък в една репрезентативна тук демокрация, поемането на гражданска отговорност, будният граждански мониторинг на политическите процеси е много важен, а също така и задължителен коректив. И смятам, че хората, независимо от икономическата ситуация могат да развиват това съзнание, този буден интерес към собственото си общесто и смятам, че последните протести, тук в България, са добър пример за това.

    КП: Вие говорихте за опита от миналото, който е много важен в Германия. Трябва ли да погребваме миналото или трябва да го познаваме?

    МХ: Разбира се, че трябва да познаваме миналото си, иначе съществува опасността, то да се повтори, дори с по–страшна сила. И затова съм особено радостен, че немската Фондация за преодоляване на тоталитарното наследство планира това лято да посети България и да обмени опит с българските си партньори за това как по–добре да се разказва и увеличава, разпространява и запазва знанието, познаването на историята.

    КП: Има ли урок, който Германия научи, а България не научи от преодоляването на тоталитарното наследство?

    МХ: И аз имах и това предвид, когато казах, че германците научихме, че едно общество може да се излекува, когато погледне в лицето престъпленията, извършени от техни представители и от тяхно име и нещата не се разкрасяват, не се обръщат в мълчание, не се потискат. Защото, както вече казах, това, което днес се опитваме да потиснем, утре ще ни достигне. Но тези процеси бяха и в Германия доста трудни и болезнени. Например, след Първата св. война, много германци отказаха да се занимаят с въпроса, с тематиката на съотговорността и на Германия за отговорноста за избухването на войната и за престъпленията, извършени по време на войната. И именно тогава, това положение на недостатъчно обсъждане и разсъждаване по тази тема, и затова много хора се възприемаха като жертви на ситуацията, т.нар. „легенда за удара с нож в гърба“, всичко това е улеснило много националсоциализма. А също така, и след Втората световна война, в някои области отне доста време докато хората тематизираха и открито започнаха да говорят за престъпленията на национал–социализма и по този начин да преодоляват цялата тази тематика, и аз тук конкретно имам предвид и конкретно най–вече мисля за сектора на несправедливото правосъдие по време на национал–социализма. А тук, сравнително мекият преход в България от диктатурата на комунистическата партия в България, към една демократична, многопартийна система, по мое мнение, по–скоро доведе, до едно бавно преодоляване на тоталитарното наследство. И смятам, че знанието на много българи, особено пък на младото поколение, тяхната информираност за репресиите, за съпротивата, за жертвите, а също така и за извършителите, са много непълни. Но смятам, че е неизбежно и това е един знак на справедливост спрямо жертвите на режима, тези престъпления от комунистическата ера да бъдат обсъдени и по този начин, напълно преодоляни. В крайна сметка това са съдбите на хиляди хора.

    retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част
    6 Mar 2013, 5:36pm
    общо
    Автор: Константин Павлов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част

    IMG 0604 1024x768 Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    Протестите в България и причините за тях. Какви са дефицитите и на кого може да разчита българското гражданско общество. Германският „преход“ в енергетиката. Бъдещето на германските АЕЦ и на германските ВЕИ. Цените на тока, енергийният микс, либерализацията на енергетиката и енергийната ефективност.
    КП: Г-н посланик, благодаря Ви за това, че се отзовахте на нашата покана за интервю. Много неща се случиха междувременно, докато уговаряхме нашата среща. Да започна веднага с въпросите.Бяхте ли изненадан от събитията през последните седмици в България и имате ли коментар за тях?
    МХ: Естествено, ако ме попитате дали сме били изненадани, бяхме изненадани, но, след като искате да чуете моето мнение по тези събития, то мога да кажа, че последното вътрешно-политическо развитие в страната протича, по моя преценка, в рамките на конституционния ред. Тази криза обаче е израз, редом с икономическата тема, защото искрата, която събути протестите, бяха цените на тока, но изразява икономическите трудности в обществото. Но, както виждаме, протестите продължават все още и явно насъбралата се необходимост от изясняване е извън този параметър и това също така е израз на силно разпространеното недоволство в населението от общата политическа ситуация в страната. Убеден съм, че определена роля играят също така продължаващите дефицити в последователното прилагане на действащото право и при преборването, при борбата с корупцията. И моето усещане, то се чува от възгласите и от това, което изразява протестът, е, че има едно много дълбоко разочарование от това, че по време на прехода възникнаха едни икономически структури, които частично са и монополни и те съответно възпрепятстват доброто развитие, правилното развитие на средното съсловие. На иновативните малки и средно големи предприятия и не се дава достатъчно справедлив шанс, именно на младите и образовани хора. Явно тези протестиращи не осъзнават достатъчно добре, че държавата прави много, прави достатъчно, за да се промени настоящата картина. Смятам, че основно става въпрос за проблематиката на управление и на справедливост, която вълнува протестиращите хора. България има незначителен бюджетен дефицит и изключително ниска държавна задлъжнялост. По този начин България, достойно за пример, спазва маастрихските критерии. Непрекъснато възниква и въпросът за социалната справедливост. Явно хората в страната имат усещането, че това толкова стриктно спазване на критериите от Маастрихт, тази финансова дисциплина, която се иска, е в голяма степен за сметка на малките хора. А това е една дискусия, която се води в цяла Европа. Трябва много внимателно да се намери правилното съотношение между силно амбициозните финансови програми и дисциплина и възможността за икономически растеж. Но понеже вие ме питате, конкретно аз как усещам нещата, то мога да кажа, че е впечатляващо как досега не особено силното и активно българско гражданско общество постепено се отделя от своята досегашна пасивност и поставя пред обществото проблемите, които го вълнуват. А мирните протести са знак за едно засливащо се гражданско общество. По-скоро, ако не бяха мирни протестите, това би било израз на слабостта на гражданското общество. Смятам, че в тази точно не много лесна ситуация България има един силен президент. И моето впечатление е, че този силно отговорен президент слуша, чува гласа на гражданското общество и силно се надявам, че гражданското общество ще приеме предложението на президента към гражданското общество за един открит обществен дебат.
    КП: Големият проблем, от който започнаха протестите, беше енергетиката. Това не беше изненада за нас и ние сме подготвили въпроси и за енергетиката. Бихме искали да научим повече за енергийната политика в Германия, за да използваме германския опит. Интересно ни е, Германия има ли планове да изоставя ядрената енергетика, как се предвижда да расте производството на електричество от ВЕИ и, ако е възможно, да ни кажете, общите принципи, върху които се гради германската енергийна политика?
    МХ: Както е известно, Германия планира в рамките на следващите десетилетия да премине до голяма степен към възобновяемите енергийни източници, т. нар. „преход“ в енергетиката. Още от сега е така, че новите строителни проекти, при това, не само в Германия, а и в целия Европейски съюз, са главно в сектора “възобновяеми енергийни източници”. В Германия възобновяемите енергии имат дял от над 12% от общото потребление на енергия, а само в потреблението на ток делът там е 25%. Това развитие продъжава, в тази посока. До 2020 г. целта е да се постигне дял от почти 20%, 18% от потрелението на енергия да бъде от ВЕИ. Предвидено е, също така, през 2022, а това не е съвсем далече, да бъдат изключени и последните атомни реактори. ВЕИ стават все по-конкурентноспособни. Смятам, че една добре развита икономика, каквато е германската, в дългосрочен плкан ще може и ще трябва основно да се базира на ВЕИ. Признавам, че това е една много амбициозна задача и план. За тази цел ние в Германия се нуждаем от още време. Нуждаем се от увеличаване на капацитета. В тази връзка се нуждаем от още по-интензивно развитие на интелигентни, на международни мрежи, а също така и на системи и технологии за съхраняване на енергията. В тази връзка, и ние в момента в Германия водим една доста жива дискусия относно цените на тока. Но в цялата тази тематика, ние в Германия сме напред по отношение на важността на енергийната ефективност.
    КП: Тоест, Вашето мнение е, че една развита държава, една развита икономика може да разчита само на ВЕИ и, че цената би била достъпна за гражданите?
    МХ: Да, така погледнато, напред, смятаме, че развитието ще бъде в тази посока. Естествено, винаги ще има един т. нар. “микс” от енергии, в който ще влизат и невъзобновяеми енергии, но смисълът на т. нар. „енергиен преход“ е именно в посока на ВЕИ като основен дял.
    К.П. Трябва ли да има единна енергийна политика на ЕС? Най-вече, спрямо Русия или е по-добре отделните държави да решават поотделно, за себе си, тези въпроси? Все пак, трябва да имаме предвид, че енергетиката е част от сигурността.
    МХ: Естествено. Много е важно съвместните правила за общия пазар да действат и по отношение на енергийния пазар. Това засилва нашите позиции по време на преговори. Но естествено и въпросът за микса на електроенергия, както вече споменах, по отношение на това, как го виждаме в Германия, но това е нещо, което всяка страна-членка трябва да реши сама за себе си и да определи.
    К.П. А ще има ли либерализиране на енергийния пазар на ЕС?
    МХ: Именно тези правила, които аз споменах преди малко, действащи на общия пазар в ЕС, те трябва да доведат до либерализация и това не е, така да кажем, волна програма, това е задължителната програма. Защото на либерализираните пазари има много повече конкуренция между предлагащите енергийни услуги и това води до намаляване на цените за крайния потребител. Както вече споменах преди малко, либерализацията и развитието на ВЕИ не е цялата тема. Много е важна енергийната ефективност. В много страни на ЕС, математически погледнато, потреблението може да се намали наполовина, че и повече. През последните години в Германия цените на електроенергията доста се увеличиха и, в сравнение с българските цени, те са 3 пъти по-високи. Много граждани обаче не го усещат това поскъпване толкова осезаемо, защото те значително намаляват своето потребление на електроенергия благодарение на ефективни системи. Смятам, че това междуврененно е и една тема в България, темата на енергийната ефективност, която придобива все повече значение и за политиците в страната.
    retweet Интервю на politikat.net с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – I част
    12 Feb 2013, 2:05pm
    общо
    Автор: 14 January

    коментиране
  • С помощта на:

  • Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество

    Фондация “Четиринадесети януари” осъществи излъчването в интернет на дискусията „Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество“, организирана от IAB България.

    В дискусията по горещи теми, свързани с еволюцията на дигиталния бизнес и комуникация, взеха участие представители на политически партии, неправителствени организации и медии. Имаше представители на ГЕРБ, БСП, „България за гражданите“, Синята коалиция и др.

    При дискусията, Депутатът Антон Кутев обяви, че БСП имат 40-50 души, които работят във форумите за тях, но не са платени. Според народния представител, платените форумни писачи са нормално нещо. Той ги приравни до своеобразна форма на реклама, подобна на агитацията по улиците.

    Фондацията, чрез отразяване на дискусията, допринесе към дебата за платените форумни писачи — т.нар. “тролове”.

    retweet Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество
    16 Jan 2013, 1:40pm
    Интервюта
    Автор: Асен Генов

    6 коментара
  • С помощта на:

  • Politikat.net ще интервюира президента Плевнелиев

    plevneliev Politikat.net ще интервюира президента Плевнелиев

    Източник: www.president.bg

    В понеделник, 21 януари, екипът на politikat.net ще разговаря с президента на Република България, г-н Росен Плевнелиев.

    Една година след встъпването му в длъжност, президентът ще разговаря с Константин Павлов – Комитата и Асен Генов за дейността си през изминалия период от мандата.

    Ако имате въпроси, можете да ги запишете в коментари под това съобщение, но не можем да ви обещаем, че ще зададем всеки един от тях.

    Видеозапис на интервюто ще бъде излъчен в 18:00 ч. в канала на politikat.net без редакция още същия ден, веднага след интервюто.

    retweet Politikat.net ще интервюира президента Плевнелиев
    13 Jan 2013, 1:46pm
    Дебати
    Автор: Асен Генов

    коментиране
  • С помощта на:

  • Кръгла маса: България и Република Македония: а сега накъде?

    Представителят на фондация “Четиринадесети януари”, Константин Павлов, взе участие, а екипът на фондацията осъществи живо излъчване в мрежата на организираната кръгла маса с участието на македонски и български експерти на тема:

    България и Република Македония: а сега накъде?

    Неотдавнашното решение на България да не подкрепи даването на дата за преговори за членство в ЕС на съседна Македония създава реална опасност медийните престрелки да прераснат в порочен кръг, в който националистическата реторика от едната страна на границата да подхранва омразата и страховете от другата. Втвърдяването на официалните позиции неминуемо втвърдява и границите и стереотипите, които делят двете балкански земи. Има ли изход от порочния кръг? Каква е ролята на македонското и българското гражданско общество за идентифицирането на общи интереси, на искания към политическите елити и на положителни послания към гражданите от двете страни на Осогово и Огражден?

    Тези въпроси са във фокуса на предстоящия дебат с участници: Борян Йовановски (журналист и бивш говорител на президента Борис Трайковски), Огнян Минчев (СУ “Св. Климент Охридски”), Йован Димитров (блогър, Скопие), Антоанетa Приматарова (Център за либерални стратегии, София), Роберто Беличанец (председател на Центъра за медийно развитие, Скопие), Константин Павлов-Комитата (блогър, София)

    Модератор: Димитър Бечев (Директор на ЕСВП – София)

    Видео:

    retweet Кръгла маса: България и Република Македония: а сега накъде?