Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1-ва

Целият видеозапис на разговора може да видите ТУК.

02 май 2012 г., София, МВР

Асен Генов: Благодарим за поканата. Нека го кажем клиширано, това е една традиция, която се опитваме да установим. Разговаряхме преди 1-1.5 месеца с мин. Дончев. Бихме искали да преминем през всички водещи министерства и, ако не с министрите, то поне с ресорните заместник министри, които биха могли да отговорят на въпроси, свързани с актуалните теми. Да разговаряме с тях, да отразим обещанията, по-важните политически становища на ръководителите на тези ведомства. И това, в крайна сметка да послужи, а това е една от целите на нашия проект politikat.net, за създаване на история във виртуалното пространство, защото медиите повече или по-малко темите там са хаотично често поднесени. Понякога нямат продължение нямат история какво се случва. Докато ние си поставихме тази амбициозна цел да проследим какво става и с обещанията, и със становищата. Като каже някой политик нещо, дали след година, 2, 3, 5 той държи на мнението си или пък го е променил по някакви конюнктурни или лични, или каквито и да било други съображения.

Предлагам да започнем с реформата в МВР и с правомощията на МВР. За мен една от актуалните теми е темата с даренията и охранителната дейност. Информация в медиите, с която разполагат всички, е че годишно МВР генерира около 50 милиона лева от охранителна дейност.

Дали това не е предпоставка за корупционни практики и дали няма някаква форма на конфликт на интереси между това МВР да извършва едновременно частна охранителна дейност и в същото време е призвано да защитава и публичния, обществения интерес?

Константин Павлов: И освен това да лицензира фирмите, които се занимават с охранителна дейност?

Веселин Вучков: Най-напред искам да пожелая успех на вашия сайт и на вашия проект и да ви поздравя за това, че следите внимателно поетите обещания и евентуално изпълнени обещания. Не знам дали сте запознати с програмата в сферата на сектор “Сигурност”, която беше начертана преди 3 години, но тъй като аз, в ролята на експерт съм участвал в писането на първоначалните проекти, мога да кажа, че съвсем точно, целенасочено следим да изпълним всичко това, което сме поели в началото на мандата като обещания. В сферата на нормотворчеството основно, разбира се, е моята компетентност, както и в работата на разследващите полицаи и работата на наказателните закони в практиката. Това, между другото, няколко пъти беше споменато и по дискусии в правна комисия, вкл. и от представители на опозицията, че, така или иначе, се придържаме много стриктно към това, което сме начертали преди 3 години като реформа в МВР, а и в сектора “Сигурност”. По-късно може би ще стане дума за някои от промените, които сме извършили през последните 2 години и половина, от самото начало, когато стартирахме. Сега, на 01 юли ще влезе в сила последната промяна в закона за МВР, за което по-късно предполагам, че ще стане дума, вкл. и в аспекта на ограничаване на възможността да се употребява оръжие, физическа сила и помощни средства. Абсолютно всичко, което беше начертано, под ръководството на мин. Цветанов и аз, като отговорник за работата с висши представители в Парламента, ще бъде изпълнено на 100%. Едно-единствено нещо остана неизпълнено. То не е толкова на фона на МВР, колкото на изключително належащата реформа на другите служби за сигурност. Нещо, което е също така много актуално, вкл. и в днешния ден. Беше обект на дискусия при президента. Преди това на правителствено ниво. Това е единственото неизпълнено нещо като предизборни обещания, но силно се надявам, искреното ми желание е това, наистина, не през пролетта на 2013, а ако е възможно до края на тази година цялата реформа на другите служби за сигурност да бъде проведена до край поне на законодателно ниво и, ако е възможно, да влезне в сила на 01 януари 2013 г. Разбира се, МВР тук не може да е водещо. Каквото зависи от мен, сигурен съм и от министър Цветанов, ще бъде направено през есента и зимата на тази година.

Въпросът, който задавате, всъщност, честно казано, аз се запознах с този въпрос, когато излязоха публикации в някои от медиите. Мисля, че в Mediapool и Дневник.

Според мен, трябва много внимателно да боравим с термините, за да се знае точно за какво става дума. Тъй като охранителна дейност е много общо понятие и не съм много сигурен дали цифрите са съвсем точни. Всъщност, проблемът, който предполагам, че се поставя в тези публикации е за това, че полицията също предоставя услуга за охрана на физически лица и юридически лица или фирми чрез т. нар. полицейски СОТ. Предполагам, че тези цифри, които са публикувани в тези медии, авторитетни и уважавани от мен, са на базата на това, което са получили като информация по ЗДОИ, по договори, по които страна е полицейския СОТ. Т. нар. Полицейски СОТ, какви суми са генерирани годишно. Предполагам, че това е информацията, макар че не съм много сигурен, защото, по принцип, за охранителната дейност, която МВР осъществява, по силата на самия закон, за охрана на масови мероприятия, големи обществени събития, много рядко се събират някакви такси. Основният приход, за който става дума в тези публикации, според мен поне, макар че не съм запознат с цялата преписка, би трябвало да е по заплащане по договори, сключени с полицейския СОТ. Ако имате друга някаква информация може да уточните…

АГ: Един от сайтовете, които говорят за това, наистина е Mediapool. Те, също така, говорят и за 26 отказа за достъп до информация за сключените от ОДВР договори за предоставяне на охранителни услуги. Част от тези услуги са и СОТ, защото става дума за клиенти, които са сложили лепенката, стикера на вратата на обекта, който е охраняван, но въпреки това, 26 дирекции са отказали. Сайта Mediapool цитира едва ли не окръжно постановление, което е спуснато до всички дирекции, какво точно да откажат и т.н. И това беше вторият ни въпрос — какво е основанието на МВР да откаже да даде информация за тези, дали това са договори с фирми за охрана, дали това са обекти, които, както казвате, са СОТ, дали това е охрана на физически лица и т.н. Какво основанието, защо МВР отказва и дали, в крайна сметка, Вие лично смятате, че МВР трябва да продължи с подобна охранителна дейност на частни физически лица, на…

ВВ: Въпросът е дали наистина трябва да продължи тази политика, дори ако не се взираме конкретно в цифрите и в отказите, защото наистина може би трябва да проверя дали има откази по ЗДОИ, но така или иначе, някаква цифра беше обобщена и спомената в публикациите. Всъщност, Важният въпрос е дали МВР трябва да се занимава с частна охранителна дейност. Може би това е важният въпрос и тук, сега, в първия момент ми е трудно да дам някакъв категоричен отговор на този въпрос защото пак може да има две становища. От една страна, може ми много граждани и фирми искат да си сключват договори, възмездни, със специални звена, които са към областните дирекции за охрана на обекти или на физически лица. Единственото, което тук, в случая, мен би ме притеснило, е по отношение на наистина на елемент на конфликт на интереси, когато МВР предоставя лиценз на частни охранителни фирми. След това, контролът по спазване на закона.

Също така, в по-малките населени места, когато липсват отделни служители, назначени за работа със СОТ, дали тази охранителна дейност не се осъществява от редовните полицейски патрули. Всъщност, те, наред с тази, така да се каже, публична дейност, която осъществяват по охраната на населените места, наред с това, да осъществяват и охрана по договори, сключени на частно основание с физически лица или фирми…

Но, някак си, трябва да се събере тази информация, да се види каква е практиката в Европа. Има ли такава въобще някъде и да се постави въпроса за бъдещето на този полицейски СОТ…

Трябва да се направят и разчетите наистина, да се види колко човека са ангажирани единствено и само с полицейския СОТ, колко не са, колко са договорите. Не мисля, че това е някаква тема, която е много голям проблем, но пък ми се струва, че тези цифри, от порядъка на 100 милиона за 2 години, които бяха споменати в публикациите, съвсем не могат да са реални. Това ми се струва една изключително висока сума и би трябвало наистина да се дали е така. Тези суми, ако са такива, влизат в общата графа, която се поддържа като изискване от министерството на финансите, за суми от собствени приходи изобщо в МВР, но дали всички те са от частна охранителна дейност или са включени и други такси, струва ми се, че тази сума е много-много преувеличена…

АГ: И все пак, за да затворим темата, има ли достатъчно основания и какво би могло да откаже ведомството, МВР, като информация, поискана по ЗДОИ, по отношение на тези охранителни договори. Защо и кое налага?

ВВ: Не ни трябвало да се отказва! Мисля, че не би трябвало да се отказва. След като е имало обобщени цифри, които са дадени, би трябвало да се даде и информация, след като е поискана. Тук въпросът е до къде е адресирана. Това би трябвало да са всички областни дирекции на МВР, които са отделни Юридически лица. Според мен, не би трябвало да има пречка да дадат информация. Дори и да не споменават лични данни, като конкретни имена на физически лица с техни ЕГН, или пък фирми. Би могло някаква обобщена информация да се даде, защото, в крайна сметка, предполагам, че и медиите и гражданите се интересуват от обобщена сума, брой договори, а не толкова, може би, от конкретните имена на физическите лица или фирмите, макар че може пък и те да са интересни.

АГ: Да, това също би било интересно. Примерно, във Варна имаше един случай с набит активист, гражданин, но нека да минем по-натам по темите, вероятно за реформите в МВР можем…

ВВ: Това да не е за Алея първа?

АГ: Да, но имаме въпрос, ще стигнем и до него…

КП: За реформата в МВР… Вие направихте структурни промени в МВР и казахте, че ще се намалят хората, които работят по кабинетите и ще се увеличат тези, които работят директно на улицата… Имате ли конкретни цифри?

ВВ: Да, мога да ви кажа съвсем конкретни цифри. Това, което ще се случи да края на тази година. Може би да започнем малко отзад напред. Най-общо да ви кажа, защото виждам, че вашият проект много точно борави с цифри и поети обещания. Може би и ние не достатъчно обяснихме на обществото чрез медиите, на фона на това, което се споменава от други министерства, искам да ви кажа точно какво се случи за 2 години и половина. От началото на 2010 до началото на 2012, макар че направихме специална пресконференция.

Намалихме общия щат на МВР с 6000 щатни бройки. Някой може да каже: “Колко от тях са живи хора?” За две години, състава на МВР, числения, реално заети, е намалял с 3000 служители…

КП: Това колко процента е от общия брой?

ВВ: Да. В момента, към днешна дата, в МВР работят около 53 хиляди човека. Цифрата всеки ден е динамична, защото постоянно текат конкурси, хора напускат… През декември миналата година нещата се поуспокоиха, защото тогава се направи пенсионна реформа в МВР. Увеличи се осигурителния стаж за придобиване на право на пенсия. Имаше едно по-завишено желание за напускане на хора от системата на МВР за да хванат старите години. Сега нещата си заемат съвсем друго, ново русло, но искам да ви кажа нещо друго. До началото на 2010 г. абсолютно никой гражданин, а може би и министър, не знаеше какъв е щатът на вътрешното министерство. Това е нещо, което, според мен, е абсолютно недопустимо. Всички други министерства имат устройствени правилници, евентуално щатове, да не се знае колко човека работят в МВР, поради това, първото нещо, което направихме, в началото на 2010, в нормативен акт да запишем две неща, че щатът на МВР няма да е защитен от Закона за защита на класифицираната информация и второ, да фиксираме с цифричка, колко човека могат да работят в МВР. Защото, нали разбирате, ако липсва това нещо, всеки министър може да си прави щатовете всяка седмица както си иска. Искам специално да обърна внимание на това нещо, защото мисля, че това е много важно. Може би трябва да обхване и други служби и други министерства. Това, до сега в историята, никой не го беше правил. Променихме един специален текст от ЗЗКИ, едно приложение към ЗЗКИ, чл. 25, приложение 1 и казахме, че щатът на МВР, с изключение на две служби, не е секретен. Второто нещо е в Правилника за приложение на ЗМВР, януари 2010, под мое ръководство, записахме цифрата 61170. За първи път в историята на България се знае колко човека могат да работят в МВР. При това, дифернцирани — колко са държавни служители, и колко са работещи по трудово правоотношение. Това беше направено! Първата цифра беше 61170. Май 2010 редуцирахме с 3000 тази бройка, стана 58170, сега, февруари месец, тази пресконференция, която г-н Цветанов, в присъствието на г-н Дянков даде, редуцирахме бройката с още 3000 и в момента щатната численост на МВР е 55170.

По-важният въпрос е колко реално работят, като за последните 2 години дадохме точната статистика колко напуснали има, колко назначени. най-отговорно мога да ви кажа, че в момента реално заетите в МВР, да кажем, към края на април 2012, са малко над 53000 човека, като за 2 години броят на напусналите, в сравнение с броя на назначените, се различава с 3000. Тоест, 3000 човека по-малко работят в МВР към днешна дата, в сравнение с преди 2 години и половина. Това беше един много внимателно направляван процес. Ние не го направихме изведнъж защото наистина, може би, на някой щеше да се хареса повече, ако кажем: “от 1 юни 2011 г. съкращаваме 5000 човека в МВР…”  Само че, за да съкратим 5000 човека от МВР ще са ни необходими 100 милиона лева за щетения. Ако съкратим 10000 човека ще са ни необходими над 200 милиона лева  само за обезщетения за прекратяване на службата…

АГ: Това автоматично рефлектира върху бюджета на МВР?..

ВВ: Ами то, като не е разчетено предварително, от къде ще ги платим тези пари? Ще се получи така, както в отбраната се получи в един момент. Ще започнем да забавяме изплащането на обезщетенията, ще започнем да го разсрочваме на 10 равни части, в продължение на година, година и половина… Това пак ще създаде напрежение. Затова внимателно следихме процеса. Който искаше да си напусне си напускаше. На негово място ние назначавахме хора така, че с 3000 ние намалихме работещите в МВР. С 3000! Това, имайте предвид, че 2010, 01 януари ние поехме цяло едно министерство в нашата структура. Това е министерство на извънредните ситуации. В най-голямата му част това беше гражданска защита, тел. 112, освен това, взехме една специална куриерска служба, за която никой не говори. Тя беше към Министерски съвет, преди това е мило към Министерство на Държавната администрация на Ники Василев. Това е една служба, която разнася цялата класифицирана информация в страната. Всеки ден автомобили плъзват из цялата страна до всички институции и носят класифицираната информация. Тя е в МВР. Както и една друга служба взехме от МС. Тя преди това е в министерството на г-жа Меглена Плугчиева. Това е дирекция АВКУС — българският ОЛАФ. Тоест, поехме много служби. Дали е трябвало или не е трябвало, по този въпрос също може много да говорим. Поехме и тези служби, в същото време намалихме състава с 3000 бройки. Така че мисля, че беше важно това да го кажем…

АГ: Добре, въпреки това, данните са, че България е от страните в ЕС, която е с най-висок брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, българия среща сериозни проблеми със защитата на гражданите от т. нар. битова престъпност. Какъв е Вашият коментар по отношение на този очевиден дисбаланс?

КП: Особено в малките населени места, вили, селски имоти и т.н…

ВВ: Този въпрос става все по-актуален, дори, бих казал, все по-тревожен. Мин. Цветанов на всяка оперативка вече обръща все по-голямо внимание на този въпрос за т. нар. масова престъпност, защото това е много условен термин, по-обикновената престъпност. Тази, която се докосва до живота и здравето и имуществото на хората, които живеят и в провинциални региони.

Цифрата, дали България е най-гъсто населена, образно казано, с полицаи, в сравнение с европейските държави, според мен е не съвсем точна. Аз съм правил тази презентация, когато дефинирахме какво точно значи полицейски орган. Има една дефиниция на Евростат, между другото, препоръчвам ви я, която много точно казва, макар че поставя много условности за това, какво значи “полицай”, защото, как да ви кажа, ако някой попита, всичките европейски полицейски системи какво значи полицай, най-точният отговор, който мога да дам е: “навсякъде е някак си…” В България има много особености на полицейската дейност, като например ние трябва да имаме много силна гранична полиция, каквато няма, да кажем, в Германия. Нормално е да имаме много силна гранична полиция, след като ще станем външна граница на ЕС, надявам се, до края на тази година, макар че това не е много сигурно…

КП: Ние сме външна граница на ЕС?..

ВВ: Имам предвид шенгенска граница. Шенгенска външна граница на съюза, което може би е по-важно, защото, на практика, когато станем част от Шенген, без да спираме на никакви граници, с 60 км/ч ще прекосяваме вътрешните граници на Шенгенското пространство, което сега не е налице. Тоест, ние имаме много силна Гранична полиция, което веднага завишава малко цифрата. Ние сме, според мен, в първата 1/3 по брой на полицаи на глава от населението. Имаме точната статистика, даже имам презентация по тази тема.

Но наистина въпросът за това, че хората се чувстват незащитени в провинциалните райони може да има най-различно обяснение. Искам да кажа, че, не, че да звучи като оправдание, но завишената криминогенна активност по отношение на по-обикновените престъпления, защото това е условно понятие, най-вече, говоря за кражбите чрез взлом, и по-обикновени грабежи, които се случват всеки ден, по бензиностанции и малки магазини, от порядъка на 100-150 лева да се крадат, или да се ограбват, по-точно, не е само проблем на полицията.

Генерирането на този вид престъпност има най-различни обяснения. Тук опираме и до образование, и до икономическа активност, и до безработица. Едва тогава до реакцията на държавата чрез средствата на НК и НПК.

Наистина, това, което забелязваме като проблем през миналата и особено през тази година, от началото, е завишаване на активността в извънградските райони и хората наистина се чувстват все по-незащитени. По тази причина, това, което сме решили, това ще стане поетапно до есента на тази година, макар че има известна позиция от страна на някои областни директори, 1200 помощник-оперативни работници, които не са с униформа, но работят в районните полицейски управления в страната, ще облекат униформи и ще станат полицейски инспектори, за да могат всеки ден да присъстват в населените места.

И в момента няма населено място без полицейски инспектор, въпросът е, че районите, за които отговаря един полицейски инспектор са големи, а хората искат всеки ден да виждат униформения полицай на улицата, в тяхното село. Това може да стане чрез увеличаване на щата.

Тъй като нямаме ресурс да увеличаваме щата за полицейски инспектори, трябва да направим вътрешни трансформации. По тази причина, това е първата стъпка, която ще направим е 1200 човека, измежду тези цивилни полцаи, които работят в РПУ-тата, това много внимателно е разпределено във времето като график, ще облекат униформата и ще станат пълноценни полицейски инспектори. Няма пречка да съчетават униформената полицейска дейност, охраната на обществения ред, което символизира много често и превенцията, една типична работа на всяка национална полиция, а в същото време да вършат и оперативна работа. А пък няма пречка и да вземат да вземат протоколи за оглед, за разпити на свидетели, ако е необходимо, да се заведе дори наказателно производство за по-елементарно престъпление.

Така са написани законите от нас, че всеки униформен полицай, дори и до най-ниското ниво, категория Д и Е, да може да проведе поне елементарно разследване по НПК…

Мисля, че тази стъпка ще бъде усетена от гражданите до края на тази година. Дали ще задоволим всички потребности на обществото това е вече друга тема…

АГ: Има ли водещи региони, с които смятате да започнете тази реформа?

ВВ: Не съм много наясно с регионите… Тя ще се проведе едновременно навсякъде, където има младши оперативни работници, помощник оперативни работници, назначени на щатовете на РПУ-тата. Те ще бъдат облечени в униформи навсякъде из страната и ще се занимават с чисто охранителна дейност, а по необходимост и с наказателно-процесуална и оперативно-издирвателна дейност. Това ще стане едновременно навсякъде.

КП: Когато говорим за дефиниция и за структурна реформа, аз, докато се подготвях за днешното интервю, попаднах на един много интересен Ваш материал от 2008 в Mediapool, който се казва Тоталитароподобно, където говорите за неща, които мен ме потресоха. За оперативни работници в малки населени места, които си измислят информатори, пишат фалшиви доклади…

ВВ: Точно така…

КП: … За оперативно-издирвателна дейност, която въобще не трябва да бъде така организирана… Приключено ли е вече с тези проблеми?

ВВ: Не! Не е приключено с тези проблеми. Това, за което говорих преди малко, тези 1200 човека са един елемент от тази реформа, при това, най-болезненият. Много трудно се разделят нашите полицейски ръководители по места точно с тази крачка, която правим…

Обикновено погледът на медиите и на гражданите е насочен към това, какво прави униформената полиция, какво правят разследващите полицаи, но остава скрит от погледа този много важен аспект, за който вие сте забелязали в тази публикация, макар че много хора мислят по този начин. Това е така наречената оперативно-издирвателна дейност, която все още не е реформирана така, както трябва. Наистина ако трябва нещо все още да се реформира много по-издълбоко това е именно оперативно издирвателната дейност. Не толкова проблемите на разследването. То е конструирано така, както трябва. Мога дори да ви кажа конкретни примери за това. Всеки полицай в България може сега в момента да разследва престъпление, както всяка европейска полиция. По-елементарните престъпления всеки полицай може да разследва. Дознателите само по-тежките. Охранителната дейност също не се нуждае от кой знае каква реформа, но тази прикрита приоритетна област, оперативно-издирвателната дейност все още се нуждае от голяма реформа! Защото тя все още е конструирана по един модел, присъщ на едни тоталитарни държави, където водеща е статистиката и бройката. Трябва да има много оперативни работници, навсякъде из РПУ-тата и ОД на МВР. Трябва да има много информатори, в най-общ смисъл, не говоря за конкретна диференциация вътре на информаторите. Трябва да има много срещи с информатори, трябва да има много рапорти за срещи с информатори, а всъщност, ако човек се зачете в тези справки или рапорти, докладни записки за срещи с информатори, само ще се усмихне и ще каже: “Защо е необходима цялата тази бумащина…”

Това е област, която все още не е реформирана, но поне две неща са направени и, според мен, началото е поставено. Първото е, че дадохме възможност на всеки оперативен работник не само да се занимава само с до голяма степен безсмислената среща с информатори и писане на докладни записки за срещи с информатори, а да се занимава със събиране на доказателства по НПК. В момента ние заварихме 2000 дознатели с единствено право да събират доказателства по НПК и да разследват престъпления. В момента сме обучили още 6000 оперативни работници, тези, за които говорим, че трябва да повече да се реформират, и те се включиха за 2 години в събирането на доказателства и да провеждат разследвания, досъдебни производства.  Тези 6000 оперативни работници, плюс 2000 дознатели правят 8000 полицая, които в момента разследват престъпления по НПК. Тоест, това беше първият етап от тази реформа, вкл. и на ОИД.

Второто нещо… Наистина въпросът ви е много уместен, е за тези 1200 оперативни работници, които ще облекат униформа до края на тази година. Тоест, реформата на ОИД е започнала, но! Не е довършена. Според мен, ние, като ръководство, в някаква степен оставаме в дълг към едни реформаторски усилия ОИД наистина да се конструира по малко по-съвременен европейски модел и тя да не съществува като самоцел — среща с информатори, бройки информатори и писане на рапорти, а да обслужва много по-органически наказателното производство. Като се замисля всъщност, гражданите не ги интересува колко информатори има полицията, колко срещи с оперативни работници са проведени за всеки месец, а ги интересува колко дела има заведени, колко обвинителни акта има внесени в съда и, което е най-важно, колко присъди има издадени спрямо обвиняемите…

КП: Най-вече гражданите се интересуват дали, ако има нещо откраднато, то ще бъде възстановено и дали ще бъдат заловени престъпниците…

ВВ: Това ги интересува… Интересът им как ще бъде покрит изцяло? Ако бъдат осъдени от наказателен съд, не по някакъв друг начин. Всъщност съдът казва дали някой е виновен или не и дали трябва да възстанови нещо отнето…

АГ: Бързо само да вметна по отношение на откраднатите неща. Носят се, нека ги наречем условно “Градски легенди”, защото не съм намерил потвърждение нито в официална хроника на МВР, нито в някоя медия, но хората говорят за откраднати автомобили, депутатски, дори за джипа на мин. Дянков се говореше, които буквално за 1-2 часа се връщат на мястото, от което са откраднати, докато, не дай Боже, на някой “обикновен” гражданин да му откраднат автомобила, това, в най-добрия случай, ще отнеме месеци, ако изобщо някога…

ВВ: Колко месеца, според Вас, г-н Генов?

АГ: О, нямам представа, за щастие, не ми се е е случвало…

ВВ: На мен ми откраднаха колата и знам много добре цялата тази теория…

АГ: Като зам.-министър?

ВВ: Малко преди това… Не съм забелязал да има някакво избирателно отношение за това, според пострадалия да се реагира.

Беше намаляло много рязко. Точната статистика за София беше много интересна. По памет не мога да цитирам, може да питате Вальо Йорданов, директора на СДВР. Той ще ви каже точните цифри за 2011. Мога да ви направя връзка с него и за 2010 за броя на отнетите автомобили. Той беше значително намалял през последните 2 години. Това е нещо, което, може би, с присъщия си скептицизъм ще кажете: “Ама това дали е вярно?”…

АГ: Аз започнах с това, че това е “непотвърдена информация”…

ВВ: Специално за автомобилите рядко се скрива отнет автомобил. Както и броят на жертвите по пътищата. Това са горе-долу обективни цифри, защото няма причина да бъдат прикривани, особено пък жертвите по пътищата… Трябва да ви кажа, че за две години има изключително рязък спад. Това не се дължи само на полицията разбира се. Дължи се до много голяма степен на полицията и искам да похваля специално полицията за това отношение, особено за жертвите по пътищата. Мога да ви кажа цифри след малко… Това, което се наблюдава през последните 2 години, включително за кражбата на автомобили, има много рязък спад…

Разбира се, такава информация, която казвате, дали на някой му се  намира автомобила по-бързо или по-лесно, нямам информация да се злоупотребява в това отношение. Ако има конкретни информации, можем да ги проверим.

С автомобилите има друг голям проблем, че са пълни дворовете на РПУ. Един огромен наш паркинг, Жандармерията във Врана, ако отидете само да снимате, да видите за какво става дума… Стотици, хиляди автомобили,взети като веществени доказателства, са препълнили всички на РПУ, както и околните пространства. На този паркинг на Жандармерията във Врана, ще видите за какво става дума. Открити автомобили, които все още са предмет на наказателно преследване, неприключили съдебни производства, те се водят със статут на веществени доказателства, не могат да се върнат преди приключване на делото, а много често няма дори интерес от връщането им, защото при много голяма част от тях пострадалите са удовлетворени било, чрез изплащане на обезщетения, било чрез нещо друго… Специално за автомобилите ако е въпросът мисля, че за последните 2-3 г. се направи доста сериозен пробив. Разбира се, без да отричаме, че всеки ден се случват кражби на автомобили.

КП: Да продължим. Интересно ни е, нека поговорим за Шенген. Вие имахте едно интервю по една телевизия, за съжаление, не помня в коя, в което казахте, че всички формални критерии за нашето членство в Шенген са изпълнени и, че причината България да не бъде приета в това споразумение е чисто вътрешно-политическо за една от държавните…

ВВ: Точно така.

КП: …Тоест, Холандия. Така. Аз обаче, когато започнах да чета за проблематиката в МВР, забелязвам друго. Може би този натиск от Шенген, а може би по принцип малко по-бавно стават нещата, от колкото на човек му се иска… Действително МВР започва да се реформира и това състояние, в което е било МВР 2008 г. може би не е било, как да кажа, състоянието му е такова, че да се повери на него такава отговорна задача като опазване на външните граници на това споразумение.

Не е ли по-добре МВР наистина реално да заработи, от колкото ние да закачим на колана си тази победа, влизане в това споразумение?…

АГ: Скалпът на Шенген…

ВВ: Да ви кажа, това е тема, която придоби изключително политически амплитуди в изявленията… Много интересно ми беше, когато контактувах с представители на фондация “Конрад Аденауер” в България. Г-н Фондолф, който се пенсионира преди 1 г. Той преди това е бил представител на същата фондация в някоя от прибалтийските републики. Ако не се лъжа, в Естония. Той ми каза: “Г-н Вучков…” Ние се сприятелихме с него. Той е бил точно тогава, когато Естония или някоя от другите държави стана член на Шенген. Точно тогава е бил в тази държава 3 г. представител. “Никой не разбра…” Това не е тема, която трябва да се експлоатира толкова политически. От една страна Шенген е важно нещо разбира се, но всъщност сега и в момента българите пътуват свободно в Европа, извън Европа, почти по целия свят. Почти свободно. Единствената разлика, която ще бъде, е, че няма да спират изобщо на границата с Румъния и с Гърция да кажем. Просто ще минат малко по-бавно и няма да има КПП. Ще има една бутка, която ще се блъсне настрана и може би ще ръждяса

КП: Може би няма да са задължени да минават през КПП?

ВВ: Те все от някъде ще минават. Въпросът е, че няма да има никой, който да ги спира и да ги проверява. Просто, ще минаваш бързо. Няма граница. Това е единствената разлика

Тоест, тук, в България, всичко се впрегна в една изключително напрегната политическа борба. Шенген, Шенген, Шенген… Дадени са едни формални срокове, още когато сме пристъпвали към работа по инструмента Шенген, поели сме много категорични ангажименти. Щенген не е само строеж на КПП-та или огради по външната граница на Шенген, да кажем, с Турция. Шенген преди това беше промяна в законодателството и трябва да ви кажа, че почти нищо не беше направено до лятото на 2009 г. По много строг график, благодарение на председателя на парламента и на депутатите приехме всички закони по линия на Шенген. А те са страшно много. Шенген, освен техника по границите, на трето място и това е много важно, това е обучение. Обучение на състав да работи с Шенгенска информационна система. Ние сме пълноправни членове на ШИС от декември 2010. Повече от година и нещо. Няма никакъв проблем да задържаме граждани, обявени за издирване чрез ШИС. Вещи, коли и т.н.

Искам категорично отново да потвърдя убеждението си, че, а това беше потвърдено и от самооценките, които си дадохме и от мисиите по проверка по линия на Шенген, които са много строги, много детайлни… Всички, по различни показатели: Боравене с лични данни; шенгенска информационна система; инсталирана техника по границата, са безупречни! Тоест, има правила на играта. Както е футболен мач. Снощи, Манчестър Юнайтед — Манчестър Сити, нали така? Знае се предварително какви са правилата на играта, колко е времетраенето на играта, като изпълниш критериите, приключва времето. Трябва да си удовлетворен от резултата, който е постигнат. В случая не се получи така с България и с Румъния… Всички мисии излязоха с положителни доклади, Евро парламентът прие докладите и накрая една държава, повтарям, по чисто вътрешно-политически причини каза: “Не! Няма да ви пуснем!” Без много ясно да каже защо. Това е абсолютно несправедливо.

Сега, всъщност, аз мога да кажа, че в някои отношения, ние, като външна граница сме много по-добре уредени и защитени от някои настоящи членки на Шенген. То и практиката с миграционния натиск от последните месеци го показа, особено на границата между Гърция и Турция. Но по-важно за нас, като политическо ръководство е да не отслабим ентусиазма на хората, особено на гранична полиция. Тези, които работят по зелена граница и по аерогарите, защото те боравят с шенгенската техника, особено с шенгенската информационна система, преминаха всички възможни курсове на обучение да работят с това, сега да не се демотивират. Защото трябваше да станем член на Шенген миналата година, отложи се. Пролетта на тази година, отложи се. Сега септември ще се постави отново въпросът на обсъждане. Надявам се, че в крайна сметка решението ще бъде взето, макар че, до колкото разбирам, месец септември ще има извънредни избори в Холандия. Това е държавата, която всъщност казва “не” за сега. Единствената. И, може би, отново по вътрешно-политически причини да не се стигне до окончателно решение по тази тема, но дълбокото ми убеждение, отново ще споделя с вас, е по темата “Шенген” сме изпълнили всичко, каквото трябва. От тук насетне даже не намирам за необходимо да говоря по тази тема…

АГ: Все пак, може би, за да затворим съвсем темата, но аз разбирам желанието на МВР да обясни, че проблемът е най-вече технически и, че технически нещата са изпълнени… Политизира се темата излишно. Проблемът е вътрешно-политически за външна страна, тоест, не е свързан с политическата ситуация в България, но Вие споменахте две много важни неща. Едното е боравенето с класифицирана информация, другото, аз ще си позволя да го разширя и развия като тема, това е преминаването свободно с 50-60 км., без да спира човек за проверка, вътре, в рамките на шенгенските страни…

Дали всъщност това не са сериозни проблеми, по които тепърва предстои България все още да работи за решаването им?

Знаем за едни записи, които изтекоха. Макар че темата приключи, така или иначе не се стигна до експертиза на записите на Мишо бирата. Не се стигна до квалифицирана, професионална експертиза, която да бъде окончателното становище на МВР.

Другото нещо е ако България все още има проблеми с трафика, незаконния трафик на хора и стоки през границите дали това също не е технически проблем, който е спирачка пред България по пътя към Шенген?..

ВВ: Да, така е, г-н Генов. Може би има трафик през границата, но нека, все пак, да съпоставяме ситуацията в България и нашите погранични райони с други държави. По-малък ли е миграционния натиск, вкл. и абсолютно незаконен, към Гърция? По-малък ли е към някои южни пристанища на Франция? Мога да дам и други примери. Ние в момента имаме много малък имиграционен натиск.

Всеки понеделник, на оперативката при министъра това е първият му въпрос към шефа на Гранична полиция и към шефа на Дирекция “Миграция” — колко настанени имаме в нашите центрове?

Утре между другото ще бъде открит съвсем нов център в с. Пъстрогор. Модерен, съвременен център, отговарящ на европейските изисквания.

Изобщо не забелязвам увеличение на имиграционния натиск. Това може да има най-различни обяснения, но все пак и мерките, които са взети просто, направете един репортаж, отидете да видите, защото всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти. Така че имиграционен натиск има навсякъде. Хиляди хора преминават около река Ористиада, на границата между България и Турция. Ежеседмично незаконно към Гърция. МИграционният натиск е от там. Но Гърция е член на Шенген и никой не поставя под въпрос дори дали трябва тя да бъде изключена от Шенген или не. Не само това, ние сме пълноправен член на агенция “Фронтекс” — европейска гранична служба. Изпратихме наши граничари да участват в мисията на Фронтекс по турско-гръцката граница. Всички са много доволни от нашите граничари. Повтарям, наистина темата за Шенген придоби изключителни политически окраски в България, в парламента, много обвинения към МВР, макар че не само МВР е ангажирано с темата “Шенген”, но единствената причина да не сме член на Шенген това е вътрешно-политическия проблем на Холандия, в която се крепеше цялото правителство на един глас само от една крайно ксенофобска партия. Времето ще покаже дали съм бил прав или не. Две седмици, два месеца, след като станем член на Шенген, надявам се в края на тази година, темата ще приключи и никой няма да си задава въпроса дали България е трябвало да става член на Шенген или не.

КП: Аз искам да развием малко темата за експертизите. В състава на МВР има един институт. Институтът по криминалистика…

ВВ: НИКК…

КП: Това, което ние забелязваме в публичното пространство е, че за някои знакови дела като че ли нашият институт или няма смелостта да се произнесе, или няма необходимата техника и експертиза. Говоря по-специално за делото на сестрите Белейски, където там се изпращаха в чужбина различни неща за експертиза. После се оказа, че имало проблем. Били замърсени пробите. Може би бъркам в терминологията…

Другото знаково дело е това, което Асен каза, за делото на Мишо бирата и тези записи, които изтекоха по медиите.

Третото дело е за убитата Яна. Наскоро беше задържан един човек пак по експертиза в Австрия…

Има ли проблем с експертизите в България?

ВВ: Проблем с експертизите в България по принцип има. Но искам, ако ми позволите, на кратко, да го разясня. По принцип, всеки дознател, прокурор и наказателен съдия ако питаме в България, защото внимателно следя практиката, ще ви каже, че това е един от най-големите проблеми на съдебната система. проблемът, наречен “съдебни експертизи”. Аз имам книга по този повод. С цялата практика по съдебните експертизи има огромен проблем с експертизите. Няма нужда да правим голяма революция, да се насочваме винаги към големи промени в закони, НК, НПК, ГПК и други материални закони. Такива дребни неща ако се решат като например проблемът с експертизите, 90% от съдебната реформа ще се случи. В момента най-голямата драма е по въпроса с експертизите включително и по наказателни дела. Не виждам и журналистически интерес голям по тази тема. Това е една огромна язва, наследена може би от предишно време. Крайно време е нещо да се случи. Не само да говорим за Закон за съдебната власт. Важни са тези теми разбира се, как се назначават съдии, как се назначават прокурори и следователи, обаче въпросът с експертизите никой не го поставя и не търси никакво решение. Вече колко години минаха… Това е огромен структурен проблем, системен проблем на съдебната система, в частност и на МВР, защото МВР е основен потребител на експертизите. Защото МВР провежда 97% от разследванията по наказателни дела. МВР на година провежда 200 хиляди наказателни производства по НПК. Може би 90% от тях, да не казвам 90%, сигурно върху 100 хиляди дела се назначават някакви експертизи. Проблемът с НИКК е една много малка брънка от проблема с експертизите в България. Първо, няма щатни експерти по различни тематики и проблеми, специални знания по различни тематики, назначени добре към съдии, към съдилища, прокуратури и полиция. Законът позволява да поканиш всекиго за експерт. Дали има добрата квалификация или не това е много условен въпрос. Показва диплома и става вещо лице по наказателно или гражданско дело. След това, нещо изключително важно, освен качеството на експертизата, не е добре уреден въпросът със заплащането на експертизите. Много хубаво, че ми зададохте този въпрос, защото сега е моментът да си го кажа. Заплащането на експертизите наистина е бяло петно в момента. МВР заплаща 90% процента от експертизите в България. Всяка година милиони левове, между 6 и 12 милиона. Това е нещо, което ние не можем да го предвидим предварително, защото не се знае колко експертизи ще се назначат. Плаща се за експертизите забавено, те просрочват даването на експертното заключение, развитието на делото се отлага до безкрайност. Все пак, по конкретни дела защо трябва само МВР да плаща? Това е наказателно дело за България в крайна сметка. То е за съдебната система, за прокуратурата. Затова все пак трябва да кажем дали има решение на този въпрос. Да, има. Трябва да се или отделен закон за съдебните експертизи, или отделно да се помисли за назначаване на щат към съдилища или прокуратури на експерти от различните области. Държавата да им плаща, за да могат тези хора да се наемат по конкретни дела винаги, когато е необходимо. А не сега всеки дознател да търси експерти, да им се моли, навреме да да дават заключение. И друго нещо да ви кажа за съдебно-медицинските експертизи също хаосът е пълен. МВР всеки ден открива трупове и води дела, било срещу неисвестен извършител, било срещу известен. Изобщо не се знае кой прави огледите, кой трябва да плаща на тези експерти. Ние нямаме заделен бюджет за това. Никой не плаща и не финансира по клинични пътеки тази трудна специалност, каквато са съдебно-медицинските експерти. техниката, ако влезете в една съдебно-медицинска лаборатория, където тук-таме някой директор на болница си е позволил да остави някой съдебен лекар на работа, макар че той само му генерира загуба, ще видите, че работят с техника от преди 20-30 години…


retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1 ва

[...] – това твърди зам.-министър Веселин Вучков в интервю за Фондация “14 януари” от [...]

[...] 1/3 от европейските страни” със своите 61,170 служители, според зам.-министър Вучков (за politikat.net), а в САЩ служителите на полицията са [...]

*име

*e-mail

уеб сайт

leave a comment