Асен Генов и Константин Павлов-Комитата за в-к Преса

С любезното съдействие на журналиста от в-к Преса, Елена Кодинова, публикуваме цялата стенограма от разговора ни с нея:

Комитата: По образование съм инженер, преди това съм здавършил Английската гимназия в София. От 14 години се занимавам с интернет и това са и моите професионални и лични интереси са насочени там. В момента двамата с колегата работим в една фондация, която се казва „14 януари“ и това е най-главното ни професионално занимание, иначе аз се занимавам професионално и с консултации.

Асен Генов: Аз по-скоро се определям като човек, който е свързан с изкуството. Учил съм керамика, занимавал съм се общо взето с изкуство, но и аз следя и участвам по някакъв начин в живота на българското Интернет пространство и хората, свързани с него от времето на дайл-ъп модемите, телнет връзките и кварталните мрежи. Активните ми опити да се развия като художник приключиха с бурното начало на прехода, когато изживяхме няколко много тежки зими, защото се оказа, че за да прави човек самостоятелно изкуство, а не да чиракува, трябва да инвестира десетки хиляди левове (тогавашни пари) в пещи, мелници за глина, бъркачки и всякаква друга техника, а това просто беше непосилно. А да ходя да изпълнявам моделите на някой, не че не беше интересно, но беше обвързано с работно време, фиксирана ниска заплата без голям потенциал за развитие и т.н., т.е. това беше неприемливо за мен и затова от тогава гледам да се занимавам с дейности, които са ми интересни и ме карат да се чувствам пълноценен като развитие.

Комитата: Аз се занимавах с предприемачество на времето и съм един от основателите на НетИнфо, групата, която притежава пощата abv.bg и сайтовете нетинфо (в момента vesti.bg) и гювеч.бг. Дори имах късмета да получа наградата за сайт на годината за абв.бг през 2000 г., което ми е голяма гордост, защото това е един от структороопределящите проекти на българския интернет.

Кажете нещо за фондация 14 януари?

Комитата: Основатели сме аз, Асен и Илия Марков, който също е блогър. Тя бе създадена, за да бъде юридическото лице, което движи проекта „Бойкометър“ и въобще целият проект с политическите обещания, защото когато кандидатствахме за финансиране пред Тръста са гражданско общество в Централна иИзточна Европа, те много харесаха идеята, но ни казаха: Вижте сега, за да канидатствате за проекта, трябва да имате юридическо лице и това бе формалната причина да регистрираме фондацията.

Асен: Името го избрахме неслучайно, защото 14 януари 2009 година беше може би последната най-ярка проява на гражданско участие в политическия живот, която беше брутално потъпкана. Преди Орлов мост имам предвид, който вече е новото най-ярко проявление.

Кой ви финансира?

Досега сме получили три пъти финансиране. Първият път беше от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа. Вторият път беше от Проекта за повече медийна свобода и плурализъм от „Отворено общество“, който приключи в края на май. И третия път отново от Тръста.

От дейността ви в интернет знам, че доста често се ангажирате с каузи и ходите на протести. Арестувани ли сте досега?

Асен: Като много малък, под 18 години, е идвал вкъщи следовател, който впоследствие израстна много и в момента е все още на много висок пост. Идвал е да ме разпитва за квартални хулигански детски прояви – кой разби мазето на еди кой си, кой открадна от онзи балкон един килограм суджук. Аз от малък съм закърмен с идеята да спазвам законите и нито съм участвал в такива дейности, нито познавам подобни хора. Но това ми е най-близкият досег с полицията. И няколко платени глоби, свързани с движение по пътищата.

Комитата: Ако ще се връщаме толкова назад, и аз мога да се похваля с арест по време на възродителния процес. И тогава бях брадясал както сега, естествено бях още тийнейджър. Бях забелязал, че е блокиран подлеза на НДК и застанах да видя какво ще стане. Беше ми интересно, полицаите ме забелязаха, че гледам с интерес и дойдоха да ме арестуват. Сигурно са ме помислили за някакъв шахид или муджахидин. Държаха ме максимум час, като той отиде за установяване на моята самоличност. Накрая ме глобиха за неносене на лични документи 2 лв.

Защо ви трябваше на баир лозе? На журналистите им се плащат заплати, а вие защо пишете за политика? Каква е вътрешната ви мотивация?

Комитата: Сигурно си е проличало, че сме вманиачени да четем новини, да се занимаваме с такива неща, с които нормалните хора не се занимават, да мислим какво точно означават нещата в медиите. И ни се стори добра идея да покажем някои недостатъци на медийната среда. И вярваме, че всеки акт на гражданското общество е полезен в това отношение.

Нали знаеш колко странно звучи тази мотивация на хората, които са свикнали да вършат нещо, само когато имат изгода? Каква е вашата изгода?

Асен: Успяхме да намерим тази точка на равновесие между това, което ни интересува – вътрешната и външната политическа обстановка, информационния поток – и някакъв скромен опит от наша страна да участваме в този процес и доколкото е възможно да му влияем. Няма да крия своето мнение, че ни управлява уникално по своя характер правителство и премиер със склонност към абслоютно непредсказуеми и необясними медийни прояви., съпроведени с феноменална способност да се оцелват пулса и очакванията на обществото и да се говори в съответствие с тези очаквания, така че да се генерира разбирането, че ще се случи точно това, което обществото очаква.

Комитата: Може ли аз малко по-просто да го кажа.  Преди това участвах в друг проект. Имаше една теливизия Ре ТВ, едно предаване „Пристрастно“, където с двама други блогъри обсъждахме и там често ставаше въпрос, че нещата, които се изричат в публичното пространство като че ли не се очаква да има никакъв ефект от тях, никакви последици. И на практика този проект надгради над тази идея. Искахме да компенсираме това, че голяма част от новините са в бъдеще време, много е странно да четеш за неща, които ще се случат. И второто нещо е липсата на история в новините, т.е. винаги се обсъжда най-актуалното, и капацитетът за правене на някакви дълбочинни изследвания, за връщане в историята като че ли не е много голям. И точно това ни направи впечатление и искахме тези две неща да станат в интернет.

Асен: Когато някой ни прави на маймуни и ни будалка от телевизионния екран, разчитайки на това, че избирателите не четат предизборни програми. Ще припомня едно нещо от прословутото вече интервю на блогъри с премиера, в което премиерът и министрите открито признаха, че те нямат актуализирана управленска програма от 2007 година. Те не са си актуализирали програмата откакто светът официално навлезе в икономическа криза през 2009 година.

Комитата: Не, те признаха нещо друго, че са поръчали на едни хора да им напишат програма…

Асен: … с която не били съгласни и нея я имало само един сайт на хасковската структура на ГЕРБ. Та мисълта ми е, че хората не четат предизборни програми. Те разчитат на това, което чуват по телевизията и от устата на този, за който ще гласуват. Колкото е по-харизматичен – т.е. ако е жена да по-сексапилна, ако е мъж да по-мускулест – толкова по-добре. Което не е достатъчно, за да функционира политическото и гражданското общество в една страна. Абсолютно не е достатъчно. И ние с този проект искахме да насочим нещата натам – доколко има покритие между реченото и стореното. За нас в момента разликата е в пъти във вреда настореното за сметка на  казаното.

Успя ли да се оформи блогърско общество в България, което си има елити, критерии, собствен живот?

Комитата: Блоговете не са толкова актуални, колкото бяха преди 2-3 години. Като се замисля, тежестта на това обществено мнение, което в интернет се самоподдържа и подхранва, е изместено в социалните мрежи. В момента хората са най-активни във ФБ и Туитър. В блоговете останаха тези, които имат желание да пишат малко по-задълбочени текстове, по-дълги, по-големи анализи.

Може ли да кажем, че Фейсбук отхапа от блоговете?

И двамата: Категорично да.

Дори има мнение, че гражданската журналистика умира. Как е през вашите очи?

Комитата: Няма как да умре, просто придобива друга форма.

Асен: ФБ не само отхапва от блогърската територия в негативния контекст, социалните мрежи със сигурност влияят и върху живота на традиционните медии. Тенденцията е тези медии да се социализират. Сайтовете на медиите вече са интегрирани със социалните мрежи.

Комитата: От няколко години се наблюдава тенденция, активно да се интегрира потребителско съдържание в сайтовете на медиите. И не говорим само за коментарите, защото те са нещо традиционно, а и за това, че медиите си направиха групи от асоциирани блогъри, които пишат за тях.

Асен: Един от сайтовете на български всекидневник има подобна на Туитър система, в която читателите заедно с репортерите пускат новини.

Комитата: Съвсем нормална практика е, генерирано от потребителите съдържание да се появява по телевизиите, сутрешните блокове смятат за свое задължение да имат ФБ страница, от която да черпят информация в реално време. Това е страхотно и дава отговор на един въпрос, който вече никой не го интересува: дали интернет ще убие медиите. Не, няма, просто двете неща се сливат.

Смятате ли, че гражданската журналистика успя да опази своята независимост?

Комитата: Това са стотици хора, всеки със собствена съдба, мнение, зависимости, предпочитания, лични и семейни връзки. За мен гражданската журналистика е един безценен поглед отвън и че човек със собствени критерии за лъжа и истина и доколко е достоверен даден източник може много добре да се информира. Има няколко сайта, които нарочно публикуват фалшиви новини и интервюта. Те са хумористични сайтове, публикуват някакъв вид политическа сатира, но което е най-странно те биват бясно препечатвани от медиите, цитирани са и са предмет на сериозни обществени обсъждания. Хайде, разбирам, че хората, които не са изкушени от медиите, нямат критерия да отличават това, което наистина е казано, от това, което не е, особено когато някой друг им го препраща и не го четат на оригиналния сайт. Но национални медии да се връзват на такива неща, за мен е изумително как е възможно. А се е случвало. Но такива неща са ставали още от времето на онази история с Орсън Уелс и марсианците. Като бях малък ми се е струвало, че това е недостатък на капитализма, че хората могат да бъдат толкова глупави. Но се оказва, че хората могат да бъдат глупави навсякъде по света и в различни епохи.

Асен: Ще цитирам един журналист, който е и блогър – Ирен Филева, с чието мнение съм съгласен. Тя казва, че в журналистиката има новини и коментари, и именно гражданската журналистика е за това, за да се изразява лично мнение. Хубавото е, че зад това лично мнение не се крие редакционна политика, няма корпоративен интерес, няма главен редактор, който да ти върне материала. Единственият критерий е моята преценка за правилно, обективно, честно, искрено, морално и възпитано. Там човек се подписва с името си. Журналистите също се подписват, но зад тях седи цялата сила на редакцията. Има кой да ги пази. А блогърът е сам. Той често изразява мнение, което се конфронтира с мейнстрима, особено в страни, в които медийната свобода не е на нивото на една развита демокрация.

Но нали сте наясно, че една редакция от примерно 70 души много по-трудно се манипулира от корпоративен и партиен натиск отколкото един сам човек без никаква защита?

Комитата: Да приемем, че е така, макар че аз не съм съгласен. Защото всички, които работят в редацкията имат семейства, деца, кредити за коли и апартаменти, ценят работното си място. При тях съществува рискът да останат на улицата заради непремерено написан материал. И съм сигурен, че много от тях предпочитат да се презастраховат, отколкото да вървят по ръба на разрешеното. А ние какво имаме да губим? Главната разлика според мен е, че медията е „гласът на“, а гражданската журналистика е „гласът относно“. Медията е задължена да дава различните гледни точки, работи по установените стандарти, а блогърът просто е длъжен да каже собственото си мнение.

Той дори нищо не е длъжен…

Комитата: И се връщаме на предишния въпрос – хората, които четат трябва да се отнасят малко по-критично и това не са празни приказки. Те трябва да отговорни към това, което ядат, което пият, къде ходят…

Асен: С кого ритат мач…

То се оказва доста важно напоследък.

Асен: И ако играеш с дипломати, не трябва да ги побеждаваш. Но да ти отговоря с един въпрос и аз: има ли в медиите списъци на разрешени за интервюиране политици или няма? Има ли ситуации, при които една тема се прехвърля от редакция в редакция, защото някой знае, че в неговата редакция няма да мине, затова се обажда на свой колега и казва: виж, това може да е интересно за вас!  Има ли смс-и?

Ако има, аз не съм го виждала.

Асен: Но на мен ми се е случвало заради въпросите, по които ние работим. Журналисти в близки до властта медии са ми казвали: „Асене, това няма да мине при нас, но ще се обадя на колега от еди кой си вестник.“ Няма да цитирам имена, за да не компрометирам приятелите си.

Комитата: Нека да се върнем към устоите на демокрацията, макар да звучи патетично – плурализма и различните гласове. Промените в Източна Европа започнаха с така наречената „гласност“, чието истинско име е „свобода на словото“. Свободата на словото и демокрацията са абсолютно неразривно свързани. Дори да имаме множество манипулирани гласове, поради това, че са множество и се чуват, все пак може да се създаде една сравнително обективна картина на реалността.

Не се ли превърна вече в клише опозицията между „честните неподкупни блогъри“ и „продажните некадърни корпоративни журналисти“?

Комитата: Първо, не можем да говорим за всички блогъри. Всеки един от тези хора може да бъде оценен по това, което пише, долко е обективен, какви са му пристрастията. Съвсем доброволно е да не четете.

Имам предвид, че е глупаво да се очертава такава барикада, и ние, и вие в крайна сметка се борим за едно и също нещо – свободата на словото.

Асен. Нека сравним ситуацията в влак. Той се движи по две релси. Ако свободата на словото е този влак, едната релса – колкото и да звучи амбициозно – е гражданската форма на журналистика, а другата са традиционните медии. Те се допълват. Аз в никакъв случай не обобщавам: „Всички журналисти са продажни свине!“ Не, не е така. В медиите работят много хора, те са много готини, аз познавам десетки журналисти, които са страшни пичове. Но кога една медийна структура ще бъде независима? Когато ясно се знае кой стои зад нея. А в България този въпрос все още не е изяснен в тази пълна степен.

Комитата: Не само това. Когато пазарът е конкуретен, а не е картелен.

Асен: В Америка преди всяка изборна кампания уважаващите себе си издания заявяват ясно кой кандидат подкрепят. И ти вече знаеш каква е тенденцията в тази медия, точка по въпроса. Участвали сме в рекламни кампании, но ние ясно сме казвали: това е рекламна кампания. Форд миналата година ни поканиха да караме техни коли. И в почти всяка публикация в моя блог пишех, че това е рекламна кампания на Форд. Не искат от нас нито професионален авто-мото анализ, само искат да споделим писмено впечатленията си от пътуването. Писахме за характеристиките на колата, но и за местата, които посещавахме. Техният финансов ангажимент беше бензина, нищо друго. Сравнено с една политическа рекламна кампания в медиите… Някой пита ли, че това, което виждаме в медиите като политическа информация по време на изборите 100 % е платена. В този смисъл средставата за масово осведомяване се превръщат в най-мощния фактор за купуване на гласовете. Аз смятам, че възможността за политическа пропагадна в медиите трябва ясно да бъде регламентирана. Да бъде обособена, както търговската реклама. Аз съм привърженик на британския модел, при който няма реклама в медиите, има само политически дебат. В БНР и БНТ според няма никакъв проблем законово да се забрани платената политическа реклама. Кое е по-лошо, един зависим блогър, на който някоя компания му казва: Тествай този таблет, карай тази кола и напиши в блога си. И той пише – взимам го да го тествам, не взимам хонорар за това нещо, плащат ми интернета или бензина. Или една медия, която облъчва постоянно със скрити влияния и неистинна информация за политиката.

Вие като част от гражданската журналистика сте преживели не една политическа кампания, догодина пак има избори. Има ли вече попълзновения на някои партийни пири към лидери на мнения като вас?

Комитата: Попълзновения е силна дума, но определено има желание да бъде използвано нашето влияние и да бъде привлечено вниманието ни към техните политически послания. Защото те знаят, че около нас има някакви хора, които ни четат и ни вярват. Груби оферти от типа на „Напиши нещо за нас, ще ти платим“, естествено не е имало. Имало е множество покани за участия на срещи с политици, аз откликвам на всяка една от тях, не си спомням на някой да съм отказал, защото на мен ми е интересно от първа ръка да разбера какво даден политик има като дневен ред в главата си и до каква степен това, което виждам в медиите, е кампания и до каква степен са лична кауза и намерения на съответния политик.

Асен: В своя ФБ профил аз съм харесал сам страницата на Бойко Борисов. Никой не може да ме обвини мен в пристратие към премиера или ГЕРБ, това е ясно. По същия начин съм харесал страницата на Иван Костов, в добри отношения съм с пиара на ДСБ, лични приятели сме, получавал съм покани за представяне на политически програми. Шефът на пресцентъра на ГЕРБ лично ни се обади да ни покани да направим интервю с Бойко Борисов, те ни потърсиха, ние не сме ги търсили. Бях няколко дни в дилема дали да приема или не, в крайна сметка приех. Профилът на Сергей Станишев във ФБ поиска да се сприятели с мен. Разменихме две три съобщения. Попитах го: това вие ли сте наистина или е пиар? А той ми отговори: прекалено много доверие инвестирате в пиарите. Защото беше 1 часа през нощта и той ме пита: смяташ ли, че някой пиар ще работи по това време. Мислих известно време и приех поканата, просто защото искам да следя пълния спектър от политици в мрежата, как те живеят в социалните мрежи. По същия начин следя профила на Меглена Кунева, били сме на среща с нея, интервюирали сме я за нашия проект. Ако на това може да се каже ухажване – да, те проявяват интерес към нас, но този интерес е взаимен, те са обект на нашта дейност и ние проявяваме интерес към тях. За мен баланса ще бъде нарушен тогава, когато … имал съм такива неща в живота си напоследък. Участвал съм в кампания на Зелените и тогава ясно и на блога си съм сложил тяхна реклама. Но него правя от една две години, зцащото не върви гражданския профил с по-политически обвързания. Но имам своето мнение, всеки има своите политически пристрастия и ние ги изразяваме по някакъв начин. Естествено, че подкрепяме едни политици и доктрини, други – не. Но за мен балансът би се нарушил, когато започнем да го правим непочтено – когато някой поиска да ни овъзмезди, затова че ще напишем нещо точно определено. Което за съжаление се случва в другата част на информационния поток.

Комитата: Аз имам по-либерален възглед. Много е лесно човек да се откаже да ни чете. И ако в даден материал, особено по гореща тема или за даден политик, някъде, където трябва да се прави избор за нещо, както и със стока или фирма, просто най-коректното е да напишем какво ние сме получили в замяна, ако сме получили въобще нещо. Аз съм изял доста сладки и сандвичи и съм изпил доста кафета на срещи с политици. Но от друга страна се движим в такива среди, познавам страшно много хора, които се занимават с пи ар и реклама, още от едно време, откакто се занимавах с интернет. И от тях съм чувал за невероятни събития, цели атракциони, които се организират за пресата. Такова нещо не ми се е случвало досега.

Асен: Нито една фондация не е проявила интерес да събере 100 души блогъри и да им плати престоя за три дена в Слънчев бряг, едно парти в най-луксозния бар и труди екстри в петзвезден хотел.

Комитата: Между другото, това е една идея, която на мен ми се върти в главата. Журналисти, които са присъствали на такива събития трябва да бъдат задължени в материала си в едно каренце да съобщават: „Всъщност този материал за Слънчев бряг и еди коя си марина на Черно море всъщност бяхме там три дена на ядене и пиене, платен от еди кой си холдинг.“ И тогава мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.

Асен: Както ние казахме – на мен форд ми платиха сто литра бензин, така и той да каже, на мен ми платиха престоя по сто евро на вечер.

Комитата: Аз наистина смятам, че няма нищо лошо да има пристрастни гласове, стига те да бъдат достатъчно ясно заявени че са тикава.

Да се върнем към това прочуто интервю с Бойко Борисов. Кои са уроците, които научихте от него и съжалявате ли, че отидохте да го направите?

Комитата: Аз не съжалявам, макар че много съжалявах точно преди да отида, че се съгласих да отида. Защото ние имахме много малко време за подготовка – около 16 часа. Беше страшно напрегнато, аз знаех, че няма да можем да го надприказваме и вероятно това ще се отрази зле на нашия публичен образ. Че може би ще забравим да го питаме нещо важно. Не искам да се оправдаваме, гледам да не изтъквам тези неща.

Веднага след интервюто ти се сравни с гладиатор, хвърлен на лъвовете.

Комитата: Едно е да ти се появи един човек, а друго е да ти се появят четирима интервюирани с двама помощници при положение че не сте се разбирали така предварително.

Асен: Комитата много възпитано го формулира – като гладиатори срещу четири лъва. Аз обичам вица за мечката. Един човек разказал на приятелите си, че срещнал мечката в гората и тя му казала: или ще те изям, иле ще правя други лоши работи с теб. И когато го питали какво е станало, той казал: Ами изяде ме! Точно така се почувствахме в първите няколко минути след интервюто. Не очаквахме, че там на практика ще бъде цялото управление на държавата – двамата вицепремиери, икономическия министър и самият премиер. На премиера трябва да му признаем със сигурност без да звучи като комплимент, умението му да доминира в ситуацията.  Това се дължи на неговия личен характер и със сигурност и на тежестта на поста, който заема. Без значение кой е на този пост – може да е Айнщайн, може да е последният селски идиот. Този пост обвързва с тежестта си, това е премиер на една държава. Точка. Ако някой очаква от нас, че ще извадим един автомат и ще го разстреляме на място, или ще го псуваме пред камера, това няма как да стане, ние сме възпитани хора и се придържаме към някакъв формат. Смятам, че се опитахме максимално да пресечем неговата склонност с обилни словоизлияния да доминира в разговора и успяхме да провокираме заглавията в медиите в течение на цяла седмица заради нещата които каза не без наше участие. Въпреки че някои от темите той сам ги повдигна, ние се стараехме да насочваме разговора в желаната от нас посока.

Комитата: Аз съм изумен от очакванията, които имаше към това интервю.

Асен: Ние имаме един кръг от приятели журналисти, които са и популярни, и добри. Допитахме се до тях да приемем ли поканата. При което получихме единодушен отговор: да. Рискът да избягаме, да бъдем обявени за страхливци, беше много по-голям от риска да се провалим. Дали сме се провалили мен лично не ме интересува от гледна точка на суетата. Ние се постарахме да зададем въпросите, свързани с обещанията на премиера. И дадохме на професионалните журналисти информация. Ако те искат, този разговор на премиера с двама обикновени граждани, той може да бъде източник на всякакви икономически, политически, социологически и психологически и поведенчески анализи. И смело мога да твърдя, че поставихме интервютата с премиера на друга плоскост и вече разговори дали има женско бельо в спалнята му няма да са актуални. Актуални теми ще бъдат програмата на ГЕРБ, обещанията, които той дава, защото той е говорил с обикновени граждани по тези въпроси. Макар и непрофесионално в очите на един професионален журналист, макар и малко наивно в очите на човек с по-високи очаквания, се опитахме да дадем своя принос към обективния информационен поток.

Изпълнихте ли се с малко повече емпатия към журналистите след този разговор? Защото не е много лесно да си вършиш работата пред очите на всички, когато непрекъснато те наричат „тъпак“ и „продажник“.

Комитата: Аз деля журналистите на професионални и непрофесионални. И що се отнася до премиера има чести прояви на непрофесионализъм. Но специално с премиера интервюто никак не е лесно. Другите хора, с които сме правили интервю,​ не са се мъчили да доминират разговора и да вкарват собствен дневен ред, премиерът определено се опита да го направи.

Асен: Опитвали сме се да бъдем критични мотивирано и обективно, а не: този не ми харесва, тази е грозна и т.н. Това не е нашта риторика.

Възможен ли е в България феноменът „Хъфтингтън Поуст“ – един блог да се превърне в комерсиална медия, за която се смята, че успява да опази своята обективност?

Комитата: Защо да не се получи? Българоезичния сегмент на интернет обаче е доста малък. Можем да очакваме подобно явление, но в по-малък мащаб. Някои наши блогове са на ръба да се превърнат в медия. А и много онлайн медии съществуват на принципа на блоговете. За мен е много по-важно алтернативните гледни точки да достигат по някакъв начин до хората. Какъв ще е той не е и толкова важно.

Асен: Блогосферата и социалните мрежи имат свойството да са една идея по адекватни и бързи в действията си – атентатът на летище „Домодедово“, арабската пролет, земетресенията в Перник. Светкавичният обмен на информация, който интернет позволява като средство, липсата на редакционна политика позволяват новините да изпреварят между 30 минути и няколко часа официалните канали. Атентатът в Бургас като че ли не потвърждава тази теза, защото традиционните медиите първи споделиха тази информация. Но там нещо друго забелязах аз. В официалните медии думите „атентат“, „жертви“, „бомба“, „камикадзе“ не се използваха много дълго време, а пък думата „шахид“ изобщо не се появи. Дълго време се говореше само за запален автобус, а свободният обмен на информация нарече нащата с истинските им имена.

Комитата: Това е един от случаите, в които не ни се иска да сме прави, но има проблем в българската публичност. Основните факти за това, което се случва около разследването, за случващото се в Бургас след атентата, версиите, които се появяват и изчезват, ние научаваме основно от израелски медии. Скандално е изявлението на МВР, зад което не може да не стои министъра, че никакви факти не могат да се публикуват, ако не са потвърдени от МВР- Защо пък да не могат да бъдат публикувани? Нека бъдат, пък ако не са верни ще се съдим. Или пък да ги опровергаят. Искам да напомня и нещо друго от януари месец, когато за първи път се заговори, че има рискове в сигурността на автобусите. Тогава това бе разисквано в интернет. И тогава премиерът каза: това са глупости, вие искате да унищожите българския туризъм, ние имаме ръст голям на израелски туристи, това че пише в някакъв сайт, че ще има атентат нищо не значи, вие работите за гръцкия и турския туризъм, буквално това каза. През 1994 година кометата Шумейкър Леви се сблъска с Юпитер и от това събитие научихме много нови неща за планетата. Катастрофите дават безценна информация. Това са изключително скъпи уроци и се надявам те да бъдат оценени по достойнство.

retweet Асен Генов и Константин Павлов Комитата за в к Преса

Втората част на разговора с премиера Борисов и министрите Дянков, Цветанов и Добрев

Това е втората част на разговора ни с двамата вице премиери, премиера Борисов и министър Добрев, състоял се на 08 юли 2012.

Стенограма на разговора (огромни благодарности на Виктор Милчев за помощта!) Ако забележите грешки, моля споделяйте. Около 11:10 Цветанов говори за международна организация, чието име не се чува добре (ПОЛОФ?).

Симеон Дянков: …Добре. Да го променя, така че от следващия бюджет, 2013 година, вече всичко да е ясно от самото начало – къде, какво харчат. Както ние между другото, от началото на юли, знаете, всеки ден, каквото се харчи из държавата, е на нашия уеб-сайт. Може да видите, както и аз, като финансов министър.
Бойко Борисов: Което е, между другото, много добро начало за електронното правителство, което правим. И е много публично, много прозрачно за харчовете на държавата.
С.Д.: Една от четири държави в света…
Б.Б.: Не знам дали съм обещал или не…
К.П.: Да има го… има го…
Б.Б.: Пиши, че сме го обещали. И сега сме го изпълнили.
С.Д.: Аз също искам да кажа…
А.Г.: Ами аз ви предлагам… Понеже разбрах от г-н Премиера, че имате… още около двайсет минути разполагаме. Имаме няколко според нас важни въпроса, които наистина имаме молба да минем през тях…
Б.Б.: А и все пак нали се разбрахме, че ние… а… сме отворени да ни изпитвате (е точната дума). Даже и по-рано. Ако не успееме с всички, сме готови пак да ни изпитвате…
А.Г.: Ами нека да е след лятната ваканция
Б.Б.: Защото това има полза за… за… и за нас. ‘Ем можеме да обясняваме това, което казваме. И понеже се казва Бойкометър, министрите за т’ва не са обърнали много внимание.
Б.Б.: Ако… Сега вече…
С.Д.: Предлагаме да се казва…
Цветан Цветанов: Ние сме предоставили първи информацията, която искахте.
Б.Б.: Така че сега ше ги натисна много по-бързо и…
А.Г.: Нека не се чувстват обидени, че не е Симеонометър или Цветанометър. Просто премиерът е Бойко…
Б.Б.: Обидени сме…
С.Д.: Симометър звучи добре.
Константин Павлов: Ами аз се чудя. Може би за електронното правителство. Обещахте на първи септември 2011 година…  да има до една… до половин-една година електронното правителство да заработи в България. Септември е след 2-3 месеца. Каква е ситуацията?
Б.Б.: Вече над 40 услуги. Да. 40 услуги има, които се извършват между отделните министерства и агенции. А Външно министерство изцяло работи само на електронен принцип. Това, което качихме – Цепрата (системата за разплащане), е също много голяма крачка. Има я само в Бразилия. Сега ще видите, ше я въведат много държави в Европа, защото вече ни аплодираха за това. И единственото, което ни бави, е кадастъра. Защото, за да изградиме кадастъра, ни трябват някъде от порядъка… над 150 (сто и петдесет) милиона. А ги нямаме. В момента, в който… но трябва така да… темпо… да ги планираме, че да може да има кадастър. В момента, в който има кадастър… и тогава почти всичко, което с общините хората подават като документи, за скици, за такива работи, можеш да си го правиш от компютъра вкъщи.
А.Г.: Да продължим темата за електронното правителство. В едно ваше изявление – 23 март 12-та година, “Дневник” е цитиран, но мисля, че става дума за ваше явяване по телевизията. “Премиерът Бойко Борисов обеща да отмени поръчка за осъвременяване на съществуващите в държавната администрация софтуерни продукти на “Майкрософт”, ако главният секретар на Министерски съвет не успее да убеди опозицията в прозрачността и яснотата на процедурата.” Става дума за сделка – 70 (осемдесет) млн. лв. Отменена ли е?
Б.Б.: Да. И тя е в съда.
А.Г.: В съда е.
Б.Б.: Тя е в съда.
А.Г.: Добре, значи го броим изпълнена по-добре.
Б.Б.: Тя не се движи. Тя е в съда. Както отреди съда, така.
К.П.: Радвам се… Извинявам се… Радвам се, че тука сте едновременно министър Дянков, министър Цветанов и премиера Борисов, защото един въпрос…
А.Г.: И министър Добрев…
К.П.: … Може би не е точно от неговия ресор… Става дума за следното: Премиерът… Вие казахте, на 18-ти август 2011 година, варненското пристанище, при залавянето на една пратка с контрабандни цигари, че до февруари 2012 година…
Б.Б.: Дай ми тая справка…
К.П.:  … контрабандата ще бъде пресечна и няма да има в страната нито една нелегална кутия цигари.
Б.Б.: Точно така. Доста хитро го анализира. Но това може да го пишете „неизпълнено“ за едната кутия обещание. Защото, ‘дет се вика, в чантата може да си я пренесе някой.
Севдалин Арнаудова:: В телефона ми е…
Б.Б.: Не, не, не… Аз ще го отговоря. Само ми дай данните, защото ги взех от митницата.
С.А.: За първото полугодие на две и дванайста година…
Б.Б.: Нека ги изчете само. Просто… Все едно аз ги отговарям, защото съм взел данните от митницата, за да можеме да… да… да ви го отговоря като цифри.
С.Д.: И ни накара да работим в съботния ден за тия данни.
А.Г.: Севдалина Арнаудова – пресцентър на ГЕРБ.
С.А.: Аз ше ви ги пусна по мейлите. Резлутатът на агенция Митници в противодействието с нелегалното разпространение на цигари: За първото полугодие на 2012 година в бюджета са постъпили с 64.4 милиона лева повече приходи от акцизи от цигари, или ръст от 8,8%. (820 милиона лева през първата 2012 година, при 753.6 милиона лева за първото полугодие на 2011) Това означава – обложени с акциз 424 млн. къса цигари, или 8,6% повече спрямо същия период на 2011. Брутните приходи от акциз от тютюневи изделия през изминалата година, спрямо 2010, са нарастнали със 17,5 %, или с над 250 млн. лв. Ръстът, както на приходите от акцизи от цигари, така и на освободените количества, се дължи на изцяло на връщането на потребителите към легални цигари с български бандерол, въпреки че социологическите проучвания показват, че все още половин милион българи са склонни да търсят и купуват контрабандни цигари.
Б.Б.: Така. Колко сме, съгласно доклада на големите тютюнопроизводители в света… Колко сме намалили контрабандата?
С.: Европейският съюз отчете, че за пета поредна година потреблението на легални цигари в съюза нараства, особено в Италия, Испания, Португалия и Гърция. За една година контрабандата на цигари в Испания е скочила с три пъти, в Гърция за последните години – пет пъти, в България за трета поредна година този дял на контрабандните цигари намалява – от 30,4% за 2010, през 22% за 2011, до 20,2%, които обяви преди три седмици един от водещите анализатори в света “Кей Пи Ем Джи”.
А.Г.: Тоест ще го броим частично изпълнено това обещание, защото не…
Б.Б.: Значи, вие тука действително може спокойно да кажете – не е изпълнено. Спокойно може да кажете, защото така го казах. Аз в момента, в който го казах, ми мина през акъла – викам сега, утре ще отиде, ще хвърли една цигара… кутия цигари и… и заминах. Но отдолу, ако може, под черттата да сложите, че… А в какъв смисъл го казах? Защото ние сложихме малко пари в неща, които се говориха много години преди това. И вързахме митницата с агенцията за приходите – НАП. Резултатът от това за тази година е около 1 млрд. лв. повече събрани. Ако това е било направено преди 20 години, смятайте какви пари са изтекли от държавата. Сиреч, в това обещание под чертата ние направихме няколко много добри неща, които ги отчитат всички анализатори. Първо – със свърването на тази система, ние можем в момента да контролираме всяка капка петрол от влизането в България до излизането като бензин и разпространението по бензиностанциите. Можеме… по същия начин контролираме. И затова при нас, в Европа, понеже няма граници… Примерно от Гърция може да влезе контрабанда веднага, от Румъния може да влезе веднага. Няма граници. Въпреки всичко в България виждате, че намалява, поради съвместните действия на МВР, митници и данъчни. Втори път – освен тази система… Защо го казах това? Заради скенерите. Ние в момента поставихме на всички на всички граници най-добрите скенери в света. И те веднага се изплатиха. Веднъж залавят цигари, втори път – наркотици, виждате колко заловихме. Трето – при съвместната работа на митница със служба БОП… когато мине камион… те веднага с… бопаджиите – оп! – отиват до склада. Или обратно – когато БОП проследи данъка, НАП – изкарват го, хващат ги на скенера и разбиваме цялата престъпна група. Така че имате морално право да ми напишете “не”, но в същото време – в колко пъти в алкохола се вдигнаха приходите! Ще го видите. Сиреч много добри неща, неправени до сега, сме направили, за да… нали… това ми изказване малко… хиперболизирано. Дет’ се вика – като кажеш на някой – “няма да ти стъпя тука”.
Ц.Ц.: Две и девета… две и девета, юли месец от акциз, влезлите суми в бюджета са 7 (седем) млн., а две и десета, към юли месец постъпленията в бюджета са 21 млн. (двайсет и един). Направете си сметка…
Б.Б.: Три пъти повече…
Ц.Ц.: … Дали сме ограничили пиенето на алкохола или просто мерките, които бяха предприети…
А.Г.: Са дали резултат… Да се върнем към една друга тема. Стана дума малко…
Б.Б.: Сиреч, направеното като обещание е много повече от “не”-то, като неизпълненото формално обещание.
А.Г.: Ще го отчетем като „частично изпълнено“ и ще отбележим тези данни, нали, под черта. Нататъка. В едно ваше изявление преди година и половина, но вече в качеството си на премиер, не главен секретар или на кмет на София, вие казвате, че не е правилно това, нали… не одобрявате това, че политическо лице, министърът на вътрешните работи, издава разрешение за СРС. И тогава давате обещание, и това е цитирано от “Дарик”, “Дарик радио” ви цитират. Давате обещание да се промени законът, така че главният секретар на МВР да издава тези разрешения, защото, цитирам: “Министърът, който е политическо лице, не е редно, нали, това нещо да го прави според вас.” Да. Но подкомисията в парламента преди няколко дена излезе с един доклад, съответната подкомисия, нали, за контрол върху СРС-тата, според който, от две и единайста година спрямо две и десета, е нарастнал с 30% повече броят на подслушваните граждани и с 26% повече са заявките от МВР за използване на СРС. Към това, ако добавим категоричната заявка на ГЕРБ за това, че ще разреши употребата на СРС, ще го… нали… ще го впише в Наказателния кодекс при изборни нарушения (купуване на гласове и т.н.), тези цифри може дори да скочат… тези числа могат дори да скочат още повече. Това ваше обещание изпълнено ли е, не е ли изпълнено, ще го изпълните ли, кога и в какви точно измерения? Главният секретар на МВР, нали, да издава разрешения, а не министърът?
Ц.Ц.: Това, което мога да кажа, че в много от държавите от Европейския съюз административно се разрешава само от министъра, без да се върви в съда. В България законодателството е изключително прецизно в тази посока и вие знаете, че искането идва от оперативната служба или от прокурора, който е дадено досъдебно производство, и разрешението се дава от българския съд, а министърът само всъюност има един уведомителен характер. Понеже това предизвика много така коментари в публичното пространство и аз мога да ви кажа, че… да действително така, както вие поднасяте в момента цифрите, има леко завишаване.
А.Г.: Ние цитираме подкомисията.
Ц.Ц.: Точно така. Но пък трябва да ви кажа, че резултатите в борбата срещу организираната престъпност са в пъти повече. И аз мисля, че това много ясно се отчита от тези, които са компетентни да коментират какви са резултатите – Европол, Полоф, Държавен департамент със своите доклади и разбира се на двустранна основа с министрите, които имаме постоянна комуникация. Що се касае до разрешението на специални разузнавателни средства за купуване на гласове – това, ако бъде прието, (и то беше много ясно отчетено и при Президента, когато беше в Консултативния съвет) това ще става само и единствено по искане на прокурор, а не от службите, за да няма вмешателство на Министерство на вътрешните работи, което е деполитизирано. И да отпаднат абсолютно всякакви съмнения, че…
А.Г.: Главното.
Ц.Ц.: Точно така. Това е от прокуратурата. Наблюдаващ прокурор…
Б.Б.: И тука. И тука…
А.Г.: Кой състав на ВСС ще избера главния прокурор, г-н Премиер. Вие, като лидер на ГЕРБ… Сегашния състав или новия.
Б.Б.: Е, новия. Много ясно. Много ясно го казвам.
А.Г.: Това вече – окончателно. Новия състав.
Б.Б.: … ме разбирате. Пиши “да”.
Ц.Ц.: Това винаги, когато се примеше законът за съдебната власт, винаги сме го коментирали чисто политически, че, когато се приеме този закон, изборът на Висшия съдебен съвет (новия) ще бъде този, който ще избере новия Главен прокурор. Но се получи едно публично коментиране и то с различни заглавия, че старият ви съдебен съвет… това е целта на управляващите да бъде избран новия главен прокурор. Не! Ние искаме новият Главен прокурор да бъде с подкрепата на новия Висш съдебен съвет и процедурата, която е по избора на висшия съдебен съвет (вие виждате, че тя е възможно най-прозрачната). Ще има възможност и по Интернет да се дискутират всички дебати. Всичко, което се входира като концепция; всичко, което е като кандидати за Висшия съдебен съвет… Те ще бъда публично качени на сайтовете и ще има възможност да има съответните…
Б.Б.: И аз само да допълня, че в случая, ако се дават от Главния секретар, аа, образно казано, вместо министъра ще сложиме Главен секретар (ако имаме това желание да го правиме)… ще сложиме такъв, който ше ги подписва и ше идва да ни казва. Така че това си е жив популизъм, аа, в това изказване. Аз съм го казал…
А.Г.: В смисъл, вашето изказване?
Б.Б.: Да. Съм изхождал, когато съм го казал, нали, от позицията си, кото бях главен секретар. Аз не допускам…
А.Г.: Тоест…
Б.Б.: … не допусках тогава да ми се меси министъря. И нямаше как да ме накара да напиша и да подпиша нещо.
А.Г.: Не. Това е дванайста година.
Б.Б.: Да. Да. Разбирам. Когато като премиер го… Нали, логиката ми да го кажа е, разсъждавайки какво ще бъде. Но в… като знам горе-долу с какво разполагат в МВР, нямат секратар такъв в момента, в който да сложат, като мене. И да кажа това не или това да. Винаги можеш да го манипулираш, ако искаш. Така че би бил…
А.Г.: Ако…
Б.Б.: А?
А.Г.: Ако позволите да ви довърша думите, не опозиция на сини или червени понякога говори популистки, а понякога и премиерът си позволява да се изказва…
Б.Б.: Разбира се. Някой път, човек в желанието си да… да каже или да обясни нещо в… Не случайно тази постановка е най-хубавата – “Език мой, враг мой”. Нали, в момента казвам – аз съм изхождал от позицията, че, ако съм главен секретар, няма да допусна да ми повлияе някой. Но ако е друг, дали няма да му повлияят.
Ц.Ц.: Само да добавя нещо. Нека да си припомни кое правителство и кой парламент въведе реалния парламентарен контрол за специалните служби. Защото, когато беше създадена Държавната агенция за национална сигурност, вие знаете, че в закона беше записано “парламентарния контрол”. Но 40-тото народно събрание не го въведе. 41-то го въведе и ние направихме ротационен принцип. И всъщност, той е на паритетен принцип – участват всички партии, без обаче в управлението на контрола за ДАНС да бъде управляващата партия. По същия начин, го направихме и с подкомисията, която всъщност е за контрола на СРС-тата. Защото, тя за първи път е толкова ефективна и има реален диалог, и има реален контрол. И сега, в момента това, което сме го предвидили за законодателните промени за НРС, за НСО и за Военното разузннаване, също една от основните теми ще бъде точно парламентарният контрол. И трябва да ви кажа, че в тази посока фондация “Конрад Аденауер” вече имаме две командировки, които отидоха представители от Министерство на вътрешните работи, от, Съвета за сигурност към премиера. Които бяха в Германия, срещнаха се с депутати, срещнаха се с експерти, за да могат действително да въведем този, модел на контрол, който го има и в Германия. И в Германия е уникален моделът…
Б.Б.: Както е сега нашето предложение, ДКЕВР, който е независим орган… Но какво означава „независим“? България е парламентарна република, може да отиде… да има парламентарен контрол и върху вдигането на цената на тока, водата, на действията на ДКЕВР. Главният прокурор ходи на го изпитват в парламента. Премиерът. Щом ме повикат и отивам, и ме изпитват. Защо да няма парламентарен контрол върху ДКЕВР? Всички опозиционни партии, управляващи да кажат “защо”? Защото… смятам по формулата. И ако трябва нещо да се направи, нека парламентът… публично… говорене от трибуната.
А.Г.: Може би се ориентираме към приключване. Един-два максимум въпроса остават още.
К.П.: Добре. “24 часа”: На 6 юли 2011 година обещахте да се промени законът за концесиите, и да се предоговори какво концесионерите ще плащат за земите, които са взели в повече. Какво стана с идеята за договора за концесиите (грешка на езика, имах предвид закона)
Б.Б.: Добрев! може веднага да ви кажа.
Делян Добрев: В края на две и десета променихме закона. От средата на две и единайста работи единен орган в Министерство на икономиката, при нас. Само за първите четири месеца на тази година концесионните възнаграждения, които държавата е събрала за /не се чува/ контрол и по-ускорена работа на единния орган са повече от цялата две и десета. Имаме 43 млн. до края на април, а 2010 цялата са 42 млн. Имаме множество акции за незаконен добив. В петък последната, на една от фирмите, е с 300 хил. лв. акт, пет конфискувани камиона и самосвали, една пресевна инсталация за незаконен добив. Общо взето, системата за природните богатства, този единен орган, работи вече много добре…
Б.Б.: А заварихме концесии от 2001-ва, 2002-ра, които никога не са плащали един лев на държавата. И никой не ги е търсил.
А.Г.: Може би има пряка връзка с…
Д.Д.: Имаше хиляда… хиляда и двеста преписки имаше наследени в момента, в който се създаде този единен орган. 700 (седемстотин) концесии в процес на отдаване на концесии, 500 (петстотин) за разрешение. В момента има сто-двеста от тях, по които още работим. Всичко друго е придвижено като документация. На всички са им дадени документите, за да може те законно да добиват, ако имат такива права и да си плащат концесионното възнаграждение. Навсякъде, където сме хванали, който и да е, незаконен, сме го глобявали. Минималната глоба е 50 (петдесет) хил. лв. В началото на годината имаме поне десет такива акции.
А.Г.: По време на… Има непряка връзка, но все пак е за така… видима връзката между бедствието в с. Бисер. ГЕРБ изпълни едно свое обещание – даде 1 (един) млн. лв. дарения, нали. Отчетено беше в медиите. Но! Тогава вие дадохте една заявка за това, че (обещание по-скоро)… за това, че ще бъде създадена, цитирам по памет, комисия подобна на ДКЕВР, която ще има правомощия да ходи, да инспектира и да издава…
К.П.: Подобна на ДНСК.
А.Г.: ДНСК!  Да. Която ще може да издава разпоредби какво да се прави с този даден язовир, ако той е несигурен, нали, ако има някакви проблеми. И ако не бъде изпълнено в срок от един, два, три месеца, тази комисия дори ще може да има… ще има правомощията да изпусне язовира и дори да събори стената. Има ли развитие по вашата идея?
Б.Б.: Не. Ние не само, че го направихме, то е факт. Министерство на икономиката!
Д.Д.: Това го свършихме за две седмици, може би три седмици непосредствено след инцидента в Бисер. Всички язовири бяха посетени от специалисти на язовири и каскади, напоителни системи; хидроинженери. Навсякъде бяха дадени предписания. И не само че ги давам предписанията, но от другата страна се подписваше или кметът, ако е общински язовира, или арендаторът, ако е под аренда, или селският кмет, който сме намерили. Имаше…
А.Г.: И министерството.
Д.Д.: Да. И министерството. Имаше страна, която да знае, че носи отговорност. В много от тези случаи намалихме обемите на язовирите на 50%. В някои случаи, като в хасковското с. Елена – с яз. Елена например, разрушихме част от стената, за да можем да изпуснем обема на язовира, понеже главният изпускател беше затлачен. Така че, веднага след… след този неприятен инцидент в рамките на няколко седмици се провериха язовирите в цялата държава и се дадоха предписания…
А.Г.: Тоест макар неформално, тази комисия работи.
Д.Д.: И сега.. И сега знаем
С.Д.: Тя всъщност си е комисия, само че е към негово министерство и…
Д.Д.: Точно така. Дори без да създаваме…
Б.Б.: За да не правиме нова администрация, нови разходи /не се чува/
Ц.Ц.: Обаче се изгражда една паспортизация на всички тези язовири в реално състояние, в което се намират днес
Д.Д.: И сега се знае кой носи отговорност – този, който се е подписал от другата страна. Знаем…
Б.Б.: И. И тука още едно обещание сме си изпълнили. Един милион даде партията за Бисер, 100 хиляди за църквата на Варна, 300 (триста) хил. за пострадалите в Перник – от оня ден ги изплащам.
Ц.Ц.: 10 (десет) хил. за Симеоновград
Б.Б.: 10 (десет) хил. за Симеонов град, за паметник на загиналите дечица. И сигурно за още доста църкви, които можем да ви ги кажем, и манастири, които сме казали и…
А.Г. Моят последен въпрос е… Не знам колегата дали има последен. Моят последен въпрос. Отново ще реферирам (с т’ва започнахме, нали) – протеста… протестите около закона за горите и заявката на ГЕРБ да се справи, цитирам по памет, с корупцията по високите етажи на властта. А съм гледал едно интервю с един от представителите на организацията на… на организацията свободните лесовъди… на свободна практика лесовъди и дървопреработвателната индустрия, и малки фирми. БУЛПРОФОР се казва тази организация, в която човекът, който дава интервю (мога да… на г-н Цветанов да му изпратя информация по този въпроси повече), разказва, ще използвам израза, чудовищни неща за корупция в тази сфера. За злоупотреби на борсата, за кръг от фирми, които убиват малкия и среден бизнес. За една група от…
Б.Б.: Не са ли тези, които в парламента публично казаха, че на всеки три камиона един крадат.
А.Г.: Не мога да цитирам…
Б.Б.: Тези ли са от парламента, котио казаха, че на всеки три камиона (публично го казаха) един крадат.
А.Г.: Не съм сигурен.
Б.Б.: И където такива малки и средни фирми, аа, пратиха с… 20 години изсекоха горите.
А.Г.: Сега. Въпроса ми да го довърша все пак…
Б.Б.: Не, не, не…
А.Г.: Не знам коя е…
Б.Б.: Аз съм ходил като главен секретар покрай нашите районни управления. Беше пълно с каруци, трактори, виетнамки или какво… И бяха конфискувани от тези, които с по две-три резачки, отиваха и размазваха гората.
А.Г.: Нека да си довърша…
Б.Б.: Не, не, не. Нека и аз да си довърша. В края на краищата, демокрацията не е всеки да си говори, каквото иска, а да го докаже. Те излизат и самите казват, че досега, поради това, че са много… И с една каруца отиват и използват, аа, главно ромското население. Отиват, сечат и после им го взимат и го продават навънка.
А.Г.: Човекът говореше с конкретни данни. Има го записано.
Б.Б.: Конкретните данни веднага на Цветанов. И след един месец, като се видиме, ще ти отговоря лично… или той (сочи Цветанов) какво сме направили.
А.Г.: Добре… И въпросът ми е следният…
Б.Б.: Не искам така да се хвърля… От тези… Не казвам, че всички са такива. Но точно те 20 (двайсет) години под егидата на ДПС и на част от БСП, рязаха горите на България.
А.Г.: Мхм.
Б.Б.: Поголовно. По време на мойто управление (три години) са единствените години, които с 10 (десет) до 15 (петнайсет) процента вече се е увеличила гората в България. Откъде-накъде ще говорят такива глупости. Има факт! Вие, както цитирате разни фондации или… в смисъл… сдружения… В ЮроСтат официално пише: България е (и още една държава имаше) която официално за три години гората се е увеличла. Еми, тези…
А.Г.: Тази статистика…
Б.Б.: … приятели наши от Орлов мост първо трябваше да кажат “Браво, че запазихте гората”. И сега – послушайте ни, че това има съмнение за лобистки закон. За лобистки член, един
А.Г.: Г-н Премиер! Тази статистика (аз следя информацията)… Тази статистика включва и залесяващите се селскостопански земи, храсти. Тя не включва солидна масивна гора (само и единствено). Но така или иначе изказването…
Б.Б.: Малките дървета след време стават големи дървета…
Д.Д.: Тази статистика не включва тях. Защото там където…
Б.Б.: Там са земеделските земи.
Д.Д.: … се води ливада. Там се води ливада.
Б.Б.: Е така.
Д.Д.: Или горски фонд. А цифрите са само за горски фонд. За това, за което се води гора.
А.Г.: Предпочитам този разговор да го водите с лесовъди. Аз самият съм съвсем друг човек…
Б.Б.: И аз не съм лесовъд…
А.Г.: Но въпросът ми…
/Цветанов се смее/
Б.Б.: Виждате, че отговарям на всички въпроси, но не съм лесовъд. Чета ЕвроСтат, в който казват, че са се увеличили горите…
А.Г.: Разбирам. Въпросът ми беше…
Б.Б.: Е, как тогава някои казват – чудовищно изсичат горите. Значи един от двамата лъже.
А.Г.: Въпросът… Не, не. Чудовищни злоупотреби, не изсичане на горите…
Б.Б.: Дайте ги злоупотребите!
А.Г.: Ше ви дам линк към…
Б.Б.: Търгува се на борсата дървесината. Хванете борсата. Кажете. Ето. Идете, проследете.
А.Г.: Ще изпратим на г-жа Арнаудова препратка към това видео-интервю.
Б.Б.: Да.
А.Г.: В него става дума за злоупотреби, борсови и в самия бранш…
Б.Б.: И онзи ден уволних Главния секретар на Министерство на земеделието. Онзи ден го уволних. Сряда. Точно за подобни неща. Не можех да ги докажа, но съм убеден…
А.Г.: Все пак господинът застава с името си…
Б.Б.: И аз заставам с името си. Уволних Главния секретар в… сряда.
Ц.Ц.: (тихо) Той е съветник, той не е…
Б.Б.: А какъв е?
А.Г.: Моля ви, да довърша въпроса все пак. Та, господинът…
Б.Б.: Началник-кабинет е. Началника. Извинявайте. Не главния секретар – началник – кабинет. Да не го направиш обещание-неизпълнено. Началник на кабинета.
(смях)
А.Г.: Та, въпросният кабинет от БУЛПРОФОР, г-н Джоков, казва, цитира… на една среща в Министерство на земеделието и храните (г-н Найденов го няма тук, нали, да потвърди или не)… цитира… Понеже нашият сайт се занимава и с политически изявления, ето едно такова изявление на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. Той каза: “България е наша, горите са наши. Ще правим, каквото си искаме с вас или без вас”, обръщайки се към протестиращите и към хората от бранша. Как вие като премиер и лидер на тази партия бихте интерпретирали това изказване на г-н Димитров.
Б.Б.: Че е тъпо и глупаво. И… Истински се надявам, да не го е казал. Повече от тъпня. Ако го е казал.
А.Г.: Да, да. Аз цитирам…
Б.Б.: Кое е наше? Гората е имало от турско време до… Все ше я има. И ние я щадиме, пазиме и тя се увеличава. Затова.. И виждате колко горски пожари на мига ги… загасиха пожарникарите. Из страната, в тея нечувани… колко… жеги в момента. Хасковско, Димитровград, къде ли не.
А.Г.: И в цяла Европа беше така…
Б.Б.: И в цяла Европа. Сиреч ние се бориме и я пазиме.
А.Г.: Приключваме… (тихо)
Б.Б.: Това са факти.
А.Г.: Ми, добре…
Б.Б.: А това, че някой мой депутат или министър, или някъде, някой може да се изсили… Има го това и в манталитета…
Ц.Ц.: Затова, вие може да регулирате това поведение…
А.Г.: Ами, опитваме се. Това правим в момента…
Б.Б.: Аз затова… И ви благодаря и виждате колко отговорно се отнасяме. И нали искам да… (не се чува)… никакъв натиск. Да не кажете утре, нали, виканаха ги Цветанов… там… Дянков… Или каквото и било. Ползвам ви за коректив. От огромна помощ сте ми. Защото, аз не мога да ги следя всичките тези неща. Всъщност, вършите ни огромна услуга и работа. Слагайте ни тези въпроси и тези приказки. Те… Ние ще ни помогне и утре, като ги викна тука да ги… да ги… да ги чуя – и Емил Димитров и всеки, дали се казва или не. Да ги пратя, като са казали, да се извинят на хората. Ако са го казали!
А.Г.: Още едно обещание. Че ако е казал, ще се извини. Ще го запиша.
Б.Б.: Така че. Това е гражданското общество.
С.Д.: Аз искам няколко обещания да дам днес. Те ше се случат утре.
А.Г.: Добре.
С.Д.: Обещавам, че утре нашият CDS Spread рискови лихви ще са по-ниски от Румъния – първо обещание. Второ обещание – нашите лихви ще са по, аа, по-малко от Испания (второ обещание). Нашите лихви ще са по-малки от Италия – трето обещание. Утре това може да се провери. Тези три обещания.
Б.Б.: Записахте ли?
А.Г.: Да.
Б.Б.: Гледайте сега. Е това е манипулация в медиите. Ето това е манипулация, на ваш’то име. И зат’ва виждате напраих сто пъти, нали, уточнението, че сте тука по ваша воля, че вие сте търсили… И така… Погледни!… С мойта снимчица. Никога не сте имали и няма да имате по-демократичен премиер…
(лек смях)
Б.Б.: Който да може по всяко време да дойдете и да му поставяте въпроси. Той да отговаря като ученик.
А.Г.: Ние отчетохме тази възможност да бъде интерпретирана срещата ни по този начин и затова от самото начало се опитахме…
Б.Б.: Ето… Не, сега. Хората, които…
А.Г.: … ясно да я вкараме в рамката, че това е разговор за обещанията.
Б.Б.: Да. Хората, които незнаят, ще отворят и ще прочетат. (близък кадър на статия от Dnes.bg) Скандал. “ГЕРБ държи сметка.” И понеже (само с това искам да завърша и си тръгваме, ‘щото е много важно)… Комунистите направили (или по-точно тайните служби)… Те, и в много държави, не само в… Източния блок. И от Германия още нататъка. Има наука за компроматите. Наука.
А.Г.: То, самият термин е съветски.
Б.Б.: Първо – основно правило – трябва да направиш така компромата, че този, който го чете за себе си, да се отврати от себе си. Толкова трябва да е гнусен. Тоя, който го чете. Второ правило – събираш добре подбрани истини и ги компилираш. Трето – удряш на най-силното място. Смисъл ако е добър полицай, го правиш мафиот. Ако е добър финансист, го правиш, че не може да смята. Или както Царя – че не може да говори. Той говори 12 (дванайсет) езика. Просто беше удоволствие да гледаш Царя, а не прием с дипломати или… Обръща се… Англичанин – на английски, испанец – испански, на немеца – на немски, италианеца – на италиански, французина – на френски, арабина на арабски и… И ако си спомняте, методично го биеха, че той не може да говори. Тези, които не могат да “мъцнат”, казаха, че той не можел да говори.
Ние имаме рекордни количества (от главен секретар досега), задържани количества наркотици. Задържани еди какво си, печатници за фалшиви…, признати, признати, ъъъ… понеже знам, че сте пропуснали един въпрос….
А.Г: Кой?
Б.Б: … ше ви се карат. За тази публикация скоро в едно германско издание. А, където ме бяха изкарали, че едва ли не, участвам.
А.Г: “Тагесцайтунг” : “ЦРУ “
Б.Б: ЦРУ казало еди какво си. Подобно планирана точно компроматна атака. Удрят ме в най-силното място, че съм полицай, удрят ме в най-големите количества наркотици, които сме ударили, правят го в чужбина, за да могат от тука да го грабнат тези медии, които виждате какво пишат. Скандал, че ги притискам. Аз ви отговарям на въпросите, вие мен ме притискате в момента, публично с въпроси и отговори! Точно обратното е! Но излиза, че ние като некви цербери … терор се… При положение, че ние на всички повици на обществото, дали е за шистоф газ, дали е ACTA, дали е гори.. Веднага казвам “окей, ние сме гражданска партия, заповядайте, диалог, кое ви притеснява, махаме” . Публичният образ е на диктатор. На тези същите. Това, което прочетохте сега, скандал, е че ние сме диктатори искат да го изкарат, тези които са диктатори, всъщност. И само да кажа .. Техният обаче план, този път… ъъъъъ, много  лошо блесна. Нали, пуснаха първо, че агент СИМО, казал, че …
А.Г: Агент Симо е съкращение от …
Б.Б: От еди кое си през ъъ..
А.Г: Американското правителство така нарича, вътре по между си така нарича ЦРУ, агенцията.
Б.Б: Така.. и подобно нещо. За техно големо нещастие, в деня, в който това излезе, на тридневно посещение, триднвено официално посещение беше директорът Петреъс, на ЦРУ-то. Водихме го по църкви, по манастири, вечери, обеди… И в същото време, нали разбираш, той излиза с комюнике на правителството си, през Американското посолство, че никога не е работило по-добре с България, че ни поздравява за етническата толерантност, за финансовата дисциплина, за успехите..
А.Г: Тоест, той е бил тука, за да свидетелства.
Б.Б: Не, те не знаеха, защото тези посещения се пазят, заради сигурността на човека, защото …
Цветан Цветанов: Прессъобщението от Американското посолство излезе, в деня, в който той си беше заминал. Това е практика.
А.Г: Неговата визита каква беше, имаше ли нещо, което да не е тайна около неговото посещение, което да може да кажете?
Б.Б: По принцип…
А.Г: Защо дойде шефа на ЦРУ в България?
Ц.Ц. Всичко е тайна
Б.Б: Защото сме първо приятелска страна, прекрасно работим, международен тероризъм, нарко трафик, трафик на хора. Всичките информации, които имаме из региона и обменът на информация довеждат до всички тези добри операции, които правиме. Той е командващ войските в Афганистан, може много неща да ни разкаже, добър генерал, приятел наш. Две нощи спи в България и никой не разбра.
А.Г: Вие повдигнахте темата…
Б.Б: Така че…
А.Г: … записът, вашия запис с г-н Танов, разместени ли са думи, какво разбирате вие под “записът е манипулиран”? Ваши думи са размествани, монтирани и премонтирали, или…
Б.Б: Аз примерно си спомням много добре, как казах неколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го като ден днешен. Свързани за това, че Президентът ми се обади и ми каза, че митничарите правят безобразия.
А.Г: А, смисъла? Това е въпроса, дали променя смисъла, контекста?
Б.Б: И със неколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голема ругатня по линия на президента, а я нямаше на записа. Защото от това става ясно, че той ми се е обадил и всъщност.. аз този Мишо Бирата не го познавам. Никога не съм имал общо с неговото семейство, неговия бизнес, каквото и да е било. Точно обратното, той дава на БСП, масите, столовете, по бирфестите, където правят по Бузлуджа. И всички го знаят. Той си е даже на Първанов приятел, на Румен Петков.. И той вечерта като ми се обади, и понеже ги няма тези работи и спед това вътре няма още няколко , не мога да… нямам такава памет да си спомня .. Но, кое е най-важния факт? Няма нито едно последвало обстоятелство, неизвършена проверка или прикрито, или каквото и да е било… Проверката си е била направена, протоколирано, всичко… Няма нито едно последствие, освен за мене, шамара публичен, който получих заради това, че съм се намесил е нещо, което нямаше как да не реагирам като президента ми се обади и ме помоли. Не че е правилно, не е трябвало да го правя, но съм си такъв, всеки човек има право на своите грешки. И аз реагирах и се обадих и го оправих, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол. В този момент аз не съм казал нищо, което считам,че е грешно. Не съм повлиял по никакъв начин.
Цветан Цветанов: Това е проверката можеше да се установи, дали е СРС или не.
А.Г: Той премиерът каза, че телефонът е бил под контрола на г-н Танов.
ЦЦ: Да де, ама това никой не може да го докаже, защото знаете, че когато има СРС има 2 версии, които се вадят и се съхраняват, всичко останало се унищожава, така че от там нататък това може да бъде само предположение, това което беше казано
Б.Б: Но съм си вадил..
А.Г: Ами за нас разговорът беше интересен, за съжаление сте претиснати от форума на ГЕРБ, младежкия ГЕРБ в НДК.. Бихме могли да продължим още поне един час, но да не ви губим времето … държавата..
Б.Б: А, сигурно можете …
А.Г: Държата трябва да се управлява…
Б.Б.: Ние сме работещи хора, имаме много свършена работа, която аз сега вече като схванах , ние ше даваме обещания, които знам… по-детайлни обещания, както Дянков сам обеща за лихвите, за тези работи, ама ние знаеме, че това вече е факт, че ще се случи и този хитрец сега утре ще кажат обещал 3 и 3, браво! Така че ъ…
Цветан Цветанов: Аз мога да ви посъветвам, вижте програмата…
С. Дянков: Няма, това е дисциплина на политическото говорене, което всъщност е много положително нещо.
Б.Б: Дисциплина на поведение и политическо говорене … И вие ни вършите огромна услуга с това.
Цветан Цветанов: Управленската програма на ГЕРБ, вижте това което е направено, което е направено като законодателство и това, което е направено като реформа – 93 % …
Б.Б: Добре, да не ни чакат младежите…
А.Г: Септември?
Б.Б: А, септември сме на ваше разположение. През Севда, за да, аз не искам да говоря с вас, аз не че ми е неприятно, да не стане че…. упражнявам натиск. Като си видите конспекта от въпроси, ми дайте …
Б.Б: Не, не, не само за септември.. Накуп, всичките.
А.Г: Аха
Б.Б: Дотогава, ако имате въпроси, дали към Дянков, дали към Добре, Лили Павлова, Ники Младенов.. подайте ги, аз ще организирам по същия начин, всеки един да седне както аз и да си отговори на въпросите.
А.Г: Ще се радваме, имаме официална покана към г-н Дянков, чакаме отговори все още …
С.Дянков:  Аз чакам вашата методология, сега като разбрах каква е, още утре ще дам 15тина обещания, други ден те ще са изпълнени и така.
А.Г: Бихме искали да разгледаме и старите обаче, които са ..
С.Дянков: Разбира се, разбира се.
А.Г: Благодарим ви.
Б.Б: Ще увеличиме процента.
С.Дянков: Процента е най-важен, да.
retweet Втората част на разговора с премиера Борисов и министрите Дянков, Цветанов и Добрев