Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

IMG 06031 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

Състоянието на германските инвестиции в България. Членството в ЕС и гаранциите за демокрацията. Германия и имигрантите от Източна Европа. Приемането на България и Румъния в Шенгенското споразумение. Справянето на Германия с опита от националсоциалистическата и комунистическата диктатура. Научените и ненаучените уроци от миналото.

К.П. Благодаря! Сега да преминем плавно и към други икономически въпроси. България има най-ниския корпоративен данък в ЕС, но германските инвестиции напускат страната. Защо се случва това?

МХ: Първо бих искал да възразя срещу генералното впечатление, че немските инвеститори напълно се изтеглят от България…

К.П. Не, не! Извинявайте! Това е нещо, което прочетох в Дойче Веле…

МХ: …За мен е важно и бих искал да кажа, че в България има значими немски предприятия, които инвестират, които създават работни места, които предлагат и ноухау. Тук, като пример, бих искал да назова само три немски фирми, компании, които неотдавна бяха отличени с награди на германската икономика за 2012г. Това са фирмите Либхер. Води се “Домакински уреди Марица” и фирматаВинтерхалдер България” и “Луфтханза Техник”. Тези фирми са пример за това, че немските фирми се ангажират много силно в страната, и в сектора “Професионално обучение”. Фирмата “Либхер” например е създала в областта на професионалното обучение собствен център за обучение и то по примера на немската система за дуално професионално обучение и този център има голям успех. Именно, предвид дуалното професионално обучение, ние водим разговори с българското правителство, а също така то е и много именно с оглед на борбата с младежката безработица. Международно погледнато, има добър успех. Тук бих искал да се върна към условията, които се предлагат в България, за немските инвестиции. Тук мога да кажа, че има значителни предимства в България, като място за инвестиции. Това са сравнително ниските за труд, ниските данъци, стабилната валута, също така и свързаната с принадлежността към ЕС, това са митническите предимства. Също така и добри транспортно-логистични условия. Също така и развитието на инфраструктурата, което се осъществява чрез европейски пари, които се предоставят на България. През последно време доста добре върви.

Вашият въпрос беше насочен по-скоро към обратната страна, към сенчестите проблеми, пред които се изправя немската икономика?

К.П. Към реалните проблеми…

МХ: Действително има и сенчести страни. Моето впечатление е, че основно тези проблеми се състоят в ефективността на държавната администрация. Ние го наричаме “рисков мениджмънт за предприятията” предвид на предвидимото и безпристрастно прилагане на законовите разпоредби. Също така, съществено е процедурите, както административно, така и юридически погледнато, да не са прекалено дълги. Също така се случва, че нашите, немските инвеститори често се оплакват от често промещящи се административни прийоми или практики. По този начин дългосрочното планиране за тези фирми е много по-трудно. Темата “Корупция” не е без значение. “Прозрачност без граници” постави България през 2012 г на 75-то място…

К.П. Осемдесет и пето?

МХ: 87-мо място е на “Репортери без граници”. Тук имаме предвид “Прозрачност без граници”. 75-то място от 176 места…. Не е много добро постижение.

К.П. Аз всъщност така и не разбрах каква е посоката на движение на немските инвеститори?

МХ: Действително, за последните 2 години, от едно много високо на немски инвестиции спадът беше доста голям, макар и да можем да кажем, че този спад, като че ли намаля и се връщаме. Макар и от началото на тази година да има една възможност за доста обемна немска инвестиция, която ще промени тези числа, но при числата винаги трябва да имаме предвид, че те, в зависимост от спецификата, вървят ту нагоре, ту надолу конкретно. Не трябва толкова да се задълбочаваме само в числата…

К.П. Разбира се… Стана дума за инвестиционния климат, за състоянието на свободата на словото, на медиите, на демокрацията. Членството в ЕС достатъчна гаранция ли е за демокрацията и спазването на човешките права в страните-членки? Какви са механизмите за това, ако видим, че някоя държава плъзва към диктатура?

МХ: Както вие сам казахте, демокрацията и правата на човека не са една позиция, която постигната во веки веков, така да се каже, постоянно. Това се променя. Това важи също така и за страните-членки на ЕС. Всяка държава-членка на ЕС трябва да поддържа демокрацията и правата на човека и да ги развива. И да ги защитава. Това най-вече е отговорност на самото общество. Всяка държава, която е приета в ЕС обещава, чрез членството си в съюза, че ще продължи да спазва и защитава тези основни права, които включват, естествено, и демокрацията и правата на човека. Естествено, другите страни-членки на ЕС и Европейската комисия би обърнала внимание, ако смятат, че тези обещани и поети ангажименти се нарушават. А пък в особено гравиращи (утежнени) случаи Лисабонският договор предвижда също така и възможността дори за временно суспендиране на договорните права. В живия живот е по–важно на практическо, техническо ниво, прилагане на инструмента „Процедура при нарушаване на договора“, която се започва от Европейската комисия и която може да е свързана и със значителни финансови ограничения за въпросната страна, спрямо която се прилага. Но много важно е, и както вече казах, гражданското общество да е будно, да бди. И всеки един гражданин носи отговорност за запазване на демокрацията и правата на човека. И ако се случи така, че гражданите някога престанат да защитават тези ценности, то тогава и ЕС не би могъл да спаси положението.

КП: Стана дума за отношението на отделните граждани към свободата, демокрацията в ЕС. Много българи работят в Германия, учат в Германия, живеят в Германия. Печели или губи Германия от източноевропейските имигранти?

МХ: Германия печели много от имигрантите от Източна Европа. Те допринасят изключително много за германската икономика. Много талантливи, надарени българи следват, например, в Германия и после често работят определено време в страната още. И това в рамките на ЕС, това придвижване на трудова сила, на хора е съвсем естествено. И това е, което обаче ни причинява големи притеснения и това беше изразено неотдавна от германското сдружение на градовете. И тук имам предвид, говорим за имиграцията, която е по икономически причини, които хората поради бедност търсят много места, и тук говорим, също така, за увеличения брой на икономически имигранти от България, а също и от съседната на вас страна Румъния. И ако погледнеме числата, в Германия те в последните години са се удвоили, повече от удвоили. През 2007 г са били 64 000, през 2011 г това са 147 000. Макар че тези цифри подлежат на конкретна проверка, данните за първото полугодие за 2012 година показват, че броят на имигрантите, в сравнение с предходната 2011г., се е увеличил с една четвърт. И това развитие води, особено в градовете, където мнозинството имигранти се настаняват, до големи трудности да се справят градските управи с възникващите в тази връзка социални проблеми. Междувременно, социалните системи на тези градове са стигнали своите максимални граници.

КП: Това изглежда е свързано, този въпрос, с приемането на България в Шенгенското пространство. Само за технически въпроси ли говорим, за изпълнение на технически изисквания или има и други критерии, които България трябва да покрие, за да влезе в шенгенското пространство?

МХ: Първо, ние имаме едно голямо разбиране за голямото политическо и символично значение за приемането на България и Румъния в Шентен и отпадането на граничния контрол в България и Румъния. Но за пълноправното членство на двете страни е необходимо едно единодушно решение на Европейския съвет. И едно такова решение на един политически орган е свързано с една политическа преценка. Тоест, това не е свързано само с технически въпроси. И смятам, че един значителен напредък в реформата на правосъдната система и напредък в борбата с корупцията, както това се изразява в докладите на Механизма за сътрудничество и проверка биха били много от полза. И докладът в рамките на МСП през юли 2012 година, в този доклад бе установен един напредък в областите „Правосъдие“ и „Вътрешни работи“. Но, се упоменават също така и определени дефицити, било отстраняването на упоменатите дефицити би ускорило този процес. И когато настъпи пълноправното членство, то сигурно ще бъде осъществено по едно предложение на Германия и Франция и на Полша, тогава като председател н а ЕС, на два етапа, като първо ще се отворят въздушните и морските граници, а вече втората крачка биха били и сухопътните граници.

КП. Германия е правова държава, там има демокрация, но също така има хубави магистрали, детски градини и свобода на словото? Как е възможно да се постигнат тези неща едновременно?

МХ: И в Германия демократичните структури, едно критично мислещо гражданско общество не е възникнало от днес за утре. И процесът, който доведе до днешното освободено общество беше също така много дълъг и болезнен. Нацистката диктатура в Германия приключи през 1945г. А пробуждането на едно критично и активно гражданско общество в Западна Германия започна истински едва през 60–те години на 20–ти век. Малко по–добра беше ситуацията във втората част, която преживяхме през миналия век. Именно в Източна Германия протестите през 1989г., а това е първата успешна и безкръвна революция в Германия, което беше знак за това, че обществото е узряло, че е готово за едни демократични промени. Много често се твърди, че този процес на постигане на демокрация, на свобода на словото е свързан с икономическото развитие, и вероятно има нещо такова, частично, но като погледнем голямото разнообразие на свободни и демократични общества, можем да стигнем до извода,че това не е единствения показател. Това което е важно, което е съществено, е желанието на гражданите да участват в този процес. Тоест, гражданите, които открито да изразяват позицията си, установените недостатъци, а също така и активно да взимат участие в преборването им. А пък в една репрезентативна тук демокрация, поемането на гражданска отговорност, будният граждански мониторинг на политическите процеси е много важен, а също така и задължителен коректив. И смятам, че хората, независимо от икономическата ситуация могат да развиват това съзнание, този буден интерес към собственото си общесто и смятам, че последните протести, тук в България, са добър пример за това.

КП: Вие говорихте за опита от миналото, който е много важен в Германия. Трябва ли да погребваме миналото или трябва да го познаваме?

МХ: Разбира се, че трябва да познаваме миналото си, иначе съществува опасността, то да се повтори, дори с по–страшна сила. И затова съм особено радостен, че немската Фондация за преодоляване на тоталитарното наследство планира това лято да посети България и да обмени опит с българските си партньори за това как по–добре да се разказва и увеличава, разпространява и запазва знанието, познаването на историята.

КП: Има ли урок, който Германия научи, а България не научи от преодоляването на тоталитарното наследство?

МХ: И аз имах и това предвид, когато казах, че германците научихме, че едно общество може да се излекува, когато погледне в лицето престъпленията, извършени от техни представители и от тяхно име и нещата не се разкрасяват, не се обръщат в мълчание, не се потискат. Защото, както вече казах, това, което днес се опитваме да потиснем, утре ще ни достигне. Но тези процеси бяха и в Германия доста трудни и болезнени. Например, след Първата св. война, много германци отказаха да се занимаят с въпроса, с тематиката на съотговорността и на Германия за отговорноста за избухването на войната и за престъпленията, извършени по време на войната. И именно тогава, това положение на недостатъчно обсъждане и разсъждаване по тази тема, и затова много хора се възприемаха като жертви на ситуацията, т.нар. „легенда за удара с нож в гърба“, всичко това е улеснило много националсоциализма. А също така, и след Втората световна война, в някои области отне доста време докато хората тематизираха и открито започнаха да говорят за престъпленията на национал–социализма и по този начин да преодоляват цялата тази тематика, и аз тук конкретно имам предвид и конкретно най–вече мисля за сектора на несправедливото правосъдие по време на национал–социализма. А тук, сравнително мекият преход в България от диктатурата на комунистическата партия в България, към една демократична, многопартийна система, по мое мнение, по–скоро доведе, до едно бавно преодоляване на тоталитарното наследство. И смятам, че знанието на много българи, особено пък на младото поколение, тяхната информираност за репресиите, за съпротивата, за жертвите, а също така и за извършителите, са много непълни. Но смятам, че е неизбежно и това е един знак на справедливост спрямо жертвите на режима, тези престъпления от комунистическата ера да бъдат обсъдени и по този начин, напълно преодоляни. В крайна сметка това са съдбите на хиляди хора.

retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

Обещание, което със сигурност влиза в бройката

Вътрешният министър Цветан Цветанов обеща, че 750 незаконни хотела в Слънчев бряг ще бъдат съборени наесен, след края на сезона.

Това е обещание, което ще следим с най-голям интерес и си го отбелязвам, въпреки че сайтът още не е готов. Понякога обещанията са изключително интересни.

retweet Обещание, което със сигурност влиза в бройката

Гостуване в телевизия EBF – Икономика

Вчера с Асен гостувахме в телевизия “Икономика” в предаването Бизнес Лейди, при водещата Спаска Тетимова. Бяхме поласкани от интереса, който проявиха към нас и направихме всичко възможно, за да отговорим подробно и изчерпателно на поставените въпроси.

Зададоха ни въпроси за името на Фондацията, за начина на финансиране на проекта (благодарихме още веднъж на Ceetrust за подкрепата), за начина по който оценяваме дадените обещания и тяхното изпълнение.

Телевизия “Икономика” се намира в сградата на бившето севернокорейско посолство, която се отличава с хубавата си градина и уникалния си интериор.

IMG 2045 th Гостуване в телевизия EBF   ИкономикаФоайето

“Бизнес лейди” е предаване, насочено към деловите жени, където освен сериозните теми от деня се обсъждат прически, танци и други интересни неща.

Обещахме съвсем скоро да има какво да се види онлайн.

retweet Гостуване в телевизия EBF   Икономика