Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

IMG 06031 1024x768 Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

Състоянието на германските инвестиции в България. Членството в ЕС и гаранциите за демокрацията. Германия и имигрантите от Източна Европа. Приемането на България и Румъния в Шенгенското споразумение. Справянето на Германия с опита от националсоциалистическата и комунистическата диктатура. Научените и ненаучените уроци от миналото.

К.П. Благодаря! Сега да преминем плавно и към други икономически въпроси. България има най-ниския корпоративен данък в ЕС, но германските инвестиции напускат страната. Защо се случва това?

МХ: Първо бих искал да възразя срещу генералното впечатление, че немските инвеститори напълно се изтеглят от България…

К.П. Не, не! Извинявайте! Това е нещо, което прочетох в Дойче Веле…

МХ: …За мен е важно и бих искал да кажа, че в България има значими немски предприятия, които инвестират, които създават работни места, които предлагат и ноухау. Тук, като пример, бих искал да назова само три немски фирми, компании, които неотдавна бяха отличени с награди на германската икономика за 2012г. Това са фирмите Либхер. Води се “Домакински уреди Марица” и фирматаВинтерхалдер България” и “Луфтханза Техник”. Тези фирми са пример за това, че немските фирми се ангажират много силно в страната, и в сектора “Професионално обучение”. Фирмата “Либхер” например е създала в областта на професионалното обучение собствен център за обучение и то по примера на немската система за дуално професионално обучение и този център има голям успех. Именно, предвид дуалното професионално обучение, ние водим разговори с българското правителство, а също така то е и много именно с оглед на борбата с младежката безработица. Международно погледнато, има добър успех. Тук бих искал да се върна към условията, които се предлагат в България, за немските инвестиции. Тук мога да кажа, че има значителни предимства в България, като място за инвестиции. Това са сравнително ниските за труд, ниските данъци, стабилната валута, също така и свързаната с принадлежността към ЕС, това са митническите предимства. Също така и добри транспортно-логистични условия. Също така и развитието на инфраструктурата, което се осъществява чрез европейски пари, които се предоставят на България. През последно време доста добре върви.

Вашият въпрос беше насочен по-скоро към обратната страна, към сенчестите проблеми, пред които се изправя немската икономика?

К.П. Към реалните проблеми…

МХ: Действително има и сенчести страни. Моето впечатление е, че основно тези проблеми се състоят в ефективността на държавната администрация. Ние го наричаме “рисков мениджмънт за предприятията” предвид на предвидимото и безпристрастно прилагане на законовите разпоредби. Също така, съществено е процедурите, както административно, така и юридически погледнато, да не са прекалено дълги. Също така се случва, че нашите, немските инвеститори често се оплакват от често промещящи се административни прийоми или практики. По този начин дългосрочното планиране за тези фирми е много по-трудно. Темата “Корупция” не е без значение. “Прозрачност без граници” постави България през 2012 г на 75-то място…

К.П. Осемдесет и пето?

МХ: 87-мо място е на “Репортери без граници”. Тук имаме предвид “Прозрачност без граници”. 75-то място от 176 места…. Не е много добро постижение.

К.П. Аз всъщност така и не разбрах каква е посоката на движение на немските инвеститори?

МХ: Действително, за последните 2 години, от едно много високо на немски инвестиции спадът беше доста голям, макар и да можем да кажем, че този спад, като че ли намаля и се връщаме. Макар и от началото на тази година да има една възможност за доста обемна немска инвестиция, която ще промени тези числа, но при числата винаги трябва да имаме предвид, че те, в зависимост от спецификата, вървят ту нагоре, ту надолу конкретно. Не трябва толкова да се задълбочаваме само в числата…

К.П. Разбира се… Стана дума за инвестиционния климат, за състоянието на свободата на словото, на медиите, на демокрацията. Членството в ЕС достатъчна гаранция ли е за демокрацията и спазването на човешките права в страните-членки? Какви са механизмите за това, ако видим, че някоя държава плъзва към диктатура?

МХ: Както вие сам казахте, демокрацията и правата на човека не са една позиция, която постигната во веки веков, така да се каже, постоянно. Това се променя. Това важи също така и за страните-членки на ЕС. Всяка държава-членка на ЕС трябва да поддържа демокрацията и правата на човека и да ги развива. И да ги защитава. Това най-вече е отговорност на самото общество. Всяка държава, която е приета в ЕС обещава, чрез членството си в съюза, че ще продължи да спазва и защитава тези основни права, които включват, естествено, и демокрацията и правата на човека. Естествено, другите страни-членки на ЕС и Европейската комисия би обърнала внимание, ако смятат, че тези обещани и поети ангажименти се нарушават. А пък в особено гравиращи (утежнени) случаи Лисабонският договор предвижда също така и възможността дори за временно суспендиране на договорните права. В живия живот е по–важно на практическо, техническо ниво, прилагане на инструмента „Процедура при нарушаване на договора“, която се започва от Европейската комисия и която може да е свързана и със значителни финансови ограничения за въпросната страна, спрямо която се прилага. Но много важно е, и както вече казах, гражданското общество да е будно, да бди. И всеки един гражданин носи отговорност за запазване на демокрацията и правата на човека. И ако се случи така, че гражданите някога престанат да защитават тези ценности, то тогава и ЕС не би могъл да спаси положението.

КП: Стана дума за отношението на отделните граждани към свободата, демокрацията в ЕС. Много българи работят в Германия, учат в Германия, живеят в Германия. Печели или губи Германия от източноевропейските имигранти?

МХ: Германия печели много от имигрантите от Източна Европа. Те допринасят изключително много за германската икономика. Много талантливи, надарени българи следват, например, в Германия и после често работят определено време в страната още. И това в рамките на ЕС, това придвижване на трудова сила, на хора е съвсем естествено. И това е, което обаче ни причинява големи притеснения и това беше изразено неотдавна от германското сдружение на градовете. И тук имам предвид, говорим за имиграцията, която е по икономически причини, които хората поради бедност търсят много места, и тук говорим, също така, за увеличения брой на икономически имигранти от България, а също и от съседната на вас страна Румъния. И ако погледнеме числата, в Германия те в последните години са се удвоили, повече от удвоили. През 2007 г са били 64 000, през 2011 г това са 147 000. Макар че тези цифри подлежат на конкретна проверка, данните за първото полугодие за 2012 година показват, че броят на имигрантите, в сравнение с предходната 2011г., се е увеличил с една четвърт. И това развитие води, особено в градовете, където мнозинството имигранти се настаняват, до големи трудности да се справят градските управи с възникващите в тази връзка социални проблеми. Междувременно, социалните системи на тези градове са стигнали своите максимални граници.

КП: Това изглежда е свързано, този въпрос, с приемането на България в Шенгенското пространство. Само за технически въпроси ли говорим, за изпълнение на технически изисквания или има и други критерии, които България трябва да покрие, за да влезе в шенгенското пространство?

МХ: Първо, ние имаме едно голямо разбиране за голямото политическо и символично значение за приемането на България и Румъния в Шентен и отпадането на граничния контрол в България и Румъния. Но за пълноправното членство на двете страни е необходимо едно единодушно решение на Европейския съвет. И едно такова решение на един политически орган е свързано с една политическа преценка. Тоест, това не е свързано само с технически въпроси. И смятам, че един значителен напредък в реформата на правосъдната система и напредък в борбата с корупцията, както това се изразява в докладите на Механизма за сътрудничество и проверка биха били много от полза. И докладът в рамките на МСП през юли 2012 година, в този доклад бе установен един напредък в областите „Правосъдие“ и „Вътрешни работи“. Но, се упоменават също така и определени дефицити, било отстраняването на упоменатите дефицити би ускорило този процес. И когато настъпи пълноправното членство, то сигурно ще бъде осъществено по едно предложение на Германия и Франция и на Полша, тогава като председател н а ЕС, на два етапа, като първо ще се отворят въздушните и морските граници, а вече втората крачка биха били и сухопътните граници.

КП. Германия е правова държава, там има демокрация, но също така има хубави магистрали, детски градини и свобода на словото? Как е възможно да се постигнат тези неща едновременно?

МХ: И в Германия демократичните структури, едно критично мислещо гражданско общество не е възникнало от днес за утре. И процесът, който доведе до днешното освободено общество беше също така много дълъг и болезнен. Нацистката диктатура в Германия приключи през 1945г. А пробуждането на едно критично и активно гражданско общество в Западна Германия започна истински едва през 60–те години на 20–ти век. Малко по–добра беше ситуацията във втората част, която преживяхме през миналия век. Именно в Източна Германия протестите през 1989г., а това е първата успешна и безкръвна революция в Германия, което беше знак за това, че обществото е узряло, че е готово за едни демократични промени. Много често се твърди, че този процес на постигане на демокрация, на свобода на словото е свързан с икономическото развитие, и вероятно има нещо такова, частично, но като погледнем голямото разнообразие на свободни и демократични общества, можем да стигнем до извода,че това не е единствения показател. Това което е важно, което е съществено, е желанието на гражданите да участват в този процес. Тоест, гражданите, които открито да изразяват позицията си, установените недостатъци, а също така и активно да взимат участие в преборването им. А пък в една репрезентативна тук демокрация, поемането на гражданска отговорност, будният граждански мониторинг на политическите процеси е много важен, а също така и задължителен коректив. И смятам, че хората, независимо от икономическата ситуация могат да развиват това съзнание, този буден интерес към собственото си общесто и смятам, че последните протести, тук в България, са добър пример за това.

КП: Вие говорихте за опита от миналото, който е много важен в Германия. Трябва ли да погребваме миналото или трябва да го познаваме?

МХ: Разбира се, че трябва да познаваме миналото си, иначе съществува опасността, то да се повтори, дори с по–страшна сила. И затова съм особено радостен, че немската Фондация за преодоляване на тоталитарното наследство планира това лято да посети България и да обмени опит с българските си партньори за това как по–добре да се разказва и увеличава, разпространява и запазва знанието, познаването на историята.

КП: Има ли урок, който Германия научи, а България не научи от преодоляването на тоталитарното наследство?

МХ: И аз имах и това предвид, когато казах, че германците научихме, че едно общество може да се излекува, когато погледне в лицето престъпленията, извършени от техни представители и от тяхно име и нещата не се разкрасяват, не се обръщат в мълчание, не се потискат. Защото, както вече казах, това, което днес се опитваме да потиснем, утре ще ни достигне. Но тези процеси бяха и в Германия доста трудни и болезнени. Например, след Първата св. война, много германци отказаха да се занимаят с въпроса, с тематиката на съотговорността и на Германия за отговорноста за избухването на войната и за престъпленията, извършени по време на войната. И именно тогава, това положение на недостатъчно обсъждане и разсъждаване по тази тема, и затова много хора се възприемаха като жертви на ситуацията, т.нар. „легенда за удара с нож в гърба“, всичко това е улеснило много националсоциализма. А също така, и след Втората световна война, в някои области отне доста време докато хората тематизираха и открито започнаха да говорят за престъпленията на национал–социализма и по този начин да преодоляват цялата тази тематика, и аз тук конкретно имам предвид и конкретно най–вече мисля за сектора на несправедливото правосъдие по време на национал–социализма. А тук, сравнително мекият преход в България от диктатурата на комунистическата партия в България, към една демократична, многопартийна система, по мое мнение, по–скоро доведе, до едно бавно преодоляване на тоталитарното наследство. И смятам, че знанието на много българи, особено пък на младото поколение, тяхната информираност за репресиите, за съпротивата, за жертвите, а също така и за извършителите, са много непълни. Но смятам, че е неизбежно и това е един знак на справедливост спрямо жертвите на режима, тези престъпления от комунистическата ера да бъдат обсъдени и по този начин, напълно преодоляни. В крайна сметка това са съдбите на хиляди хора.

retweet Интервю с Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България – II част

Първа част на разговора с премиера Борисов

(Големи благодарности на Виктория Ванчева, за безценната помощ по свалянето на текста от този разговор)
Севделина Арнаудова: Много се радваме, че сте тук, защото хората си мислеха, че сме ви обявили война, точно обратното.
Бойко Борисов: Само, дето се вика за „добре дошли“, да се знае че сме ви поканили, да не чуя някои глупости след това, защото от всичко ме е страх вече, в тази посока. А защо? Първо, да ви кажа, че ние сме поласкани, че сте измислили Бойкометър. Ако се върнете назад, сигурно има възможност и за предишните правителства да се да се направи – Станишометър, Царометър, Костометър… Написаното остава, думите отлитат. Така че, може да се види и да се направи. Но фактът е, че е направено за нас и между другото, целта на тази среща е, действително, до този момент, ние ви приемаме като един коректив.
Но, много ми се иска, да можеме да обясниме на хората – първо, по какъв критерий, как ги събирате обещанията – дали от нашата програма, дали от наши изказвания, дали от нали, от зададени въпроси, прогнозно, защото нали, ако те хванат в движение, не можеш да отсечеш дата и месец точно. Казваш примерно юни, пък то става юли. Това неизпълнено обещание ли се води, как се води? Ако, примерно, ако в една държава никога не е имало магистрала, а се забави с 12 дена, вследствие на това, че сме хванали нарушители, което за пръв път се случва, между другото и 17 километра готова магистрала, 17 км, я разрушиш оттново, за да направиш, да дадеш на хората качествен продукт, дали се води неизпълнено обещание, за да може тези натрупвания…
От една страна вие си вършите работата, това е модерно… Интернет обществото се развива, за радост страхотно, но просто, понеже се спекулира с вашите данни, да кажем на хората – ето как се мерят и, ако искате, на един период от време – дали три месеца, шест месеца, година ви каня, ето така, даже днеска сме с двама-трима министри, ще дойдат, освен Добрев, на Дянков и Цветанов съм казал, може да ви направя среща с кабинета. Идвате на един Министерски съвет, се разбираме и казваме – дали сте 50 обещания, в момента са 30, 20, 5 изпълнени, но от 400 обещания, както цитира Станишев, десет да сме изпълнили, просто това не може да е вярно.
А.Г.: Може би трябва ние да обясним малко.
Б.Б.:Добре дошли, това е целта на разговора. Не да каже някой, притискали сме ги, точно обратното. Аз след малко ще кажа още няколко думи, но да ви дам и думата на вас.
А.Г.:Не сме се чувствали по никакъв начин притиснати, по тази причина от самото начало кореспонденцията с пресцентъра на ГЕРБ, ние публично декларираме своите действия, именно за да избегнем спекулации на тази тема. Въпросът, който вие поставяте, е актуален. Питали са ни не един път, и друг път са ни питали, защо не мерим примерно Станишев, Костов, Симеон Сакскобургготски. Въпросът е, че ние започнахме..
Б.Б.:Защото трябва да мерите мечти!
А.Г.: Ние започнахме в един определен период от време. Две хиляди и девета година се роди идеята, като комплимент вероятно ще го приемете – видяхме един сайт – Обаметър, който мери обещанията на Американския президент Обама, решихме да го репликираме в българия, и логично е под нашия обсег да попадат тези, които разполагат с властовия ресурс, и това е управляващата партия… дали това ще е ГЕРБ, дали това ще е която и да е била друга, нали, ние тях. 2013, когато има друго парламентарно мнозинство, без значение кой ще управлява, ние ще продължим нашата дейност, дали ще се казва отново „Бойкометър“, дали ще се казва еди-как-си-метър, това е въпрос единствено на бъдеще време.
Б.Б.: Това е много лично.
А.Г.: Не влагаме нищо обидно в това, просто използваме едно обръщение към премиера, което е популярно в медиите, така или иначе. Искаме да зададем въпроси, които са свързани с обещанията категорично и които са убегнали от така, мейнстрим, от основните медии, които осведомяват българското общество. Ако този формат за вас е приемлив, аз ви предлагам да започнем по обещанията, да ги коментираме едно по едно.
Б.Б.: Да. Защото и днешния ни акт е също една демонстрация на… Не е имало по-отворено правителство. Не е имало по-демократично правителство. И аз реагирам в момента, защото се опитват, с такива, малко ченгеджийски хватки и мероприятия да изкарат, че има едно гражданско общество, което се противопоставя на нас. А то е точно обратното. И ще дам няколко примера, които са най-красноречиви. И във всичките, ние сме се вслушали в гражданското общество и сме взели веднага, като управляващи, категорични решения. Генномодифицираните храни, помните –  коя партия кое мнозинство, кое правителство със закон ги забрани. ГЕРБ. Когато имаше проблем с това куче, където му бяха отрязали краката… Природозащитниците поискаха, ние веднага в парламента го направихме, да го приемем на закон. Когато възникна проблема с шистовия газ… страхове на хората, отменихме решението, мораториум. Защото, винаги съм считал, че правителството не е избрано за четири години и може да си прави каквото си иска. Напротив, ежедневният диалог с хората ни е важен. Затова, давам конкретни примери. И то, говорим за договори, говорим за взети решения. Тежко е да ги развалиш, в половината сме в съда заради тях, особено за шистовия газ. АКТА. Ние бяхме първите, които го забранихме, първи взехме това решение. Месеци след това Европейския парламент го гласува. Първата държава, в която излязох и казах в парламента „Бъдете спокойни“. И дойдоха тука, даже съм им забравил имената, момчета, които представляваха Интернет обществото тогава, им казах и тогава на един лист им подписах – това ще бъде взето като решение в парламента. Идете и си бъдете спокойни. Факт е, че нашето правителство го направи. Факт е, безспорно. „Бургас– Александропулис“ беше подписан, много тежък проект. Нашето правителство спря този безумен за екологията на Черноморието проект. „Белене“, от 2006 година го търкаляме. Ние взехме тежкото решение в Парламента. Дори за съмнение в един текст, за лобизъм в Закона за горите, след среща с еколозите, изтеглих закона…
А.Г.: Ако искате все пак да се върнем…
Б.Б.: Не не, окей. Само искам, понеже много от вашите Интернет потребители са точно от това интернет общество. И, когато фактите говорят, коментари няма.
А.Г.: Точно това ви предлагаме да коментираме, фактите.
Б.Б.: И, освен АКТА, освен „Белене“, всички наши строежи – на жп линии, на магистрали, са абсолютно съобразени с екологичните и на археолгичните искания на тези общества – от блатните кокичета до птичките на „Тракия“.
А.Г.: Сега господин Борисов…
Б.Б.: При положение, че толкова много неща в тази посока сме направили, някой като изкара че е видите ли по-гражданин от нас и по-демократ от нас, просто не е вярно.
А.Г.: Ние не искаме да вкараме разговора в политическата плоскост на говоренето, какви аргументи – леви или десни в Парламента ползват на основата на данните в нашия сайт, това е техен проблем, ние не сме свързани по никакъв начин, нито със сини, нито с червени, или с други цветове в парламента. Аз отново ще ви помоля да се върнем към конкретните теми на обещанията. Например, споменахте АКТА. Какво ще бъде реакцията на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, по отношение на ратифицирания, подписания, на подписаното споразумение, в контекста на това, че Европейския Парламент отхвърли АКТА преди няколко дни на гласуване?
Б.Б.:Същото.
А.Г.: Подписът ще бъде ли оттеглен от споразумението?
Б.Б.: Разбира се,
А.Г.: Ще бъде оттеглен подписа
Б.Б.: И е факт, че още от първия момент, ние го спряхме.в този момент…България беше първата може би, Това е начина по който И нашите евродепутати гласуваха и завчера „против“. Така че, това са процедури, затова тук съм поканил и някои колеги министри, всичко това сега в Парламента нашата парламентарна група ще го доведе докрай.
А.Г.: Понеже вие зададохте въпроса как събираме. Ето един пример за това как ги събираме – аз ви попитах конкретно какво ще стане с подписа, Вие казахте „разбира се, ще го оттеглим“ и това нещо ще го отразим следобед, като…
Б.Б.: А иначе, че сме го спряли ACTA и всичко това, как го водите – „изпълнено“ ли е, или „неизпълнено“?
А.Г.: Това е факт. На сайта ако има данни, това е факт те са отбелязани със сигурност като изпълнени, както например е изпълнено обещанието за тотална забрана за пушене на обществени места. Това е отчетено при нас като изпълнено обещание.  Второто нещо, което споменахте във вашите думи, беше свързано с „Белене“. Аз си спомням, и при нас е отбелязано едно обещание, мислья че вие сте го дал като премиер на РБ, че „Белене“, мисля че вие сте го дал като премиер на република България, че Белене ще бъде приключен правно, казусът „Белене“ ще бъде приключен, до април 2012г., дано да не греша месеца. До този момент, нямаме информация, че „Белене“ е приключен документално и юридически като казус. Какво е актуалното състояние на въпроса „Белене“, на случая „Белене“?
Б.Б.: В момента водиме две съдебни дела – едно в Париж, едно в Женева.  Актът на Парламента и решението на МС са документално решение на този проблем. От тук нататъка са технически и технологични действия, които в момента между МИЕТ и НЕК, от една страна, със съответно „Росатом“, вървят към приключване на проекта. Защо това не може да се каже от днес? Да, днес това обещание ние сме го приключили. Ние сме, и в Парламента, и в Министерски съвет сме казали „Не“  на този проект в този му вид. Това не може повече тука да се променя. Технологично, може и години да го търкаляме, защото ние в момента сме взели решение, направихме проектна компания, правиме, искаме този реактор, който е платен, почти, сега, да не се връщаме в историята, да го преместиме на Козлодуй. За това водиме Кореспонденция с ЕС, с руснаците, с фирми, които могат да направят така наречения „хибрид“, на базата на руския реактор, да му направят контурите, електрониката, стендовете за защита, всичко това, което е, за да имаме един надежден реактор – седми, в АЕЦ „Козлодуй“. Така че, по тази тема, няма какво повече да се направи, в смисъла, дали трябва да го отбележиш „да“ или „не“.  То е ясно, че е „не“.
А.Г.: Тоест, документално договорът върви към трансформация…
Б.Б.: Имаш ли го договора тука?
Делян Добрев: Договор няма.
Б.Б: Няма договор.Аз затова исках пред вашите зрители .. дай ми го само, защото аз го знам договора .И затова съм се подготвил, защото виждате ли .. Толкова са нагли, толкова лъжат .. И понеже ние сме сами управляващите.. когато излязат няколко човека подред да повтарят една лъжа, за публиката тя става истина.. Ето, вие самите сега, ми казвате за договора за Белене, вие нямате точен въпрос…
А.Г.: Ние цитирахме вашите думи, че ще бъде документално приключен, юридически, до април 2012…
Б.Б.: Така, но когато, може ли, един човек, да,… било то и станал премиер, да може да мисли, че такива безобразия могат да бъдат направени, за да може дори да не го нарече договор, тогава .. И вие като се хванете за тази думичка договор, може да ми го отчетете като несвършено обещание .. но, би ли го прочел, точно ей това накрая, че … има споразумение, което е 2006 година и това, колкото и да е секретно, мога, тези точно части да ви ги дам да си ги снимате, за да видят  тези, които ходят сега да издевателстват над тях за подписи, че не е било нужно изобщо подписи и референдум, било е нужно само на базата на това споразумение, Станишев да сложи след това само един подпис и да е приключено с „Белене“ и да се строи вече. Това искам хората да го знаят, защото те толкова лъжат, подкрепени са медийно много с тези 20 години преход и една лъжа, като се повтори сто пъти и тя за хората излиза истина. Значи, виж, те в 2006 год. правят споразумение, за ядрена централа правят споразумение и в края на това те си дават, тук ли беше края, че е много ситно и не го виждам, дават  си срок 12 месеца срок, ето ще ви го дам да го прочетете, ето хората на вас ви вярват, и си дават срок 12 месеца, сиреч 2007 год, ако е имало договор, една година, можеш да ми зададеш въпроса за договор. Аз, отде да знам, ти би ли предположил, извинявай, че ви говоря на ти,
А.Г.: Не няма значение….
Б.Б.: Би ли предположил, че за ядрена централа, ще се строи със споразумение… Ето ги документите, ето, ето го цялото споразумение, всичко по въпроса. И затова…
А.Г.: Тук е много важно, ако ми позволите едно уточнение, как събираме информацията, значи нашият сайт, претенцията е да се опитаме да създадем история в новините, тоест когато вие, някой министър, политик,без значение на какво ниво на управление,
Б.Б.: Ето, мога да го дам на вашия колега да го прочете, ето това са данните.
А.Г.: когато някой политик каже нещо, направи някакво публично заявление, ние това нещо го отчитаме като негово заявление или обещание, след което следим дали има развитие в медиите. Нашият проект, в този смисъл е медиен проект и ние използваме терминологията, която медиите използват. Тоест ако има някакъв проблем по трасето, грубо казано, това би трябвало да е въпрос на комуникация между МС пресцентъра, Пресцентъра на партия ГЕРБ и медиите, а не между  начина, по който ние отразяваме и начина, по който ние сме отразявани по-нататък .
Б.Б.: Това, вие как ще го отразявате си е ваша работа …Аз, затова съм ви поканил с колегите на среща, за да кажа следното. Ако искате да има диалог, в смисъл, ето , имате въпроси по това решение, преди да напишете „неизпълнено обещание на ГЕРБ“ ме попитайте или попитайте министъра, който отговаря или ни дайте право  или ни дайте право.. ок, вината е наша, да речеме, не искам да  споря за вината.. дайте ми право на отговор, защото в случая, ние можем всяко едно свое действие да обясним, и отдолу, ако напишете: „казано е така или обещал е така“.. , но магистралата не тръгна от 1-ви юли до Петолъчката поради две причини: страхотните наводнения – обективен факт, пет дена взривовете на Сливен – обективен факт, 17 км разрушена магистрала и ще започне на 12 юли, сиреч 12 дни ще закъснея с обещанието и тези неща не мога да ги прогнозирам, и в момента , в който .. Дай, Боже, да видите колко хубава става, защото в момента сега я боядисват магистралата на 12-ти юли, дори ще видите колко е хубаво … и да ми го броите за неизпълнено обещание , което никога никой не е изпълнил, не е справедливо.. поне за мене…
А.Г.: Ако е заложен някакъв краен срок, ние се ориентираме по този срок, но ако има обстоятелства, които променят условията, ние го отчитаме това ..
Б.Б:  Читателят, или зрителят там .. не ви знам как сте.., да може да прочете  ..„обясниха забавянето с еди какво си“, сиреч да има един вид като оправдание, нещо, ако има  обективно…
А.Г.: Проектът ни функционира така, че веднъж на 6 месеца , ние изпращаме въпроси до водещите министерства. Трябва да ви призная, че на минимален процент от въпросите, които сме изпратили, сме получили отговор… Сега няма да мога да възстановя по памет кои точно министерства са ни отговорили но примерно, на първия опит да зададем въпроси, Вътрешното министерство не отговори, вторият път отговориха, да, първият път, не .. Регионалното също, мисля, че отговориха първият път, вторият път , не ..г-н Плевнелиев президентът, той отговори.. така, че се опитваме да водиме тази комуникация и  поканата ви за нас в началото беше напълно приемлива и разумна… веднъж на някакъв период от време, да задаваме…
Б.Б.: Щом е на 6 месеца, на 6 месеца, каня ви на МС, дали сте 50 обещания, или сте казали тези 100, или ви изтичат сроковете, защото явно вие имате хронология…. изтичат ви сроковете, имате ли обяснение, господа .. ако не, утре от 50 – 50 неизпълнени ..или 10 изпълнени .. и ако, това за мене е много полезно, това е всъщност един действителен на обществото граждански контрол, какво по-хубаво от това ..
А.Г.: Това е и нашата идея… Да караме нататък по въпросите с обещанията…
К.П.: Аз искам да говорим, ако е възможно, по въпроса за медиите, защото той е тясно свързан с гражданския контрол и с недоразуменията, които се появяват. Вие преди няколко дена казахте на г-н Цветанов, че журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти и също така „Репортери без граници“ в началото на годината, казаха, че България се намира на  80-то  място по медийна свобода. Според вас, на това ли се дължи ниското място на България по медийна свобода, на това, че медии обслужват мафията и дали правителството може да направи нещо по въпроса, тази медийна свобода да се подобри, това място в класацията?
Б.Б.: Дори днеска се загледах сутринта в едно предаване…
Ц.Ц.: Силвия Рашайкова…
Б.Б.: Как се казва?
Ц.Ц.: Силвия Рашайкова, която беше…
Б.Б.: ..както и да е, която изброи  куп имена, не искам да влизам в детайли, защото вашият въпрос е важен – Може ли нещо да се промени? А не да детайлизираме кой какъв е, в края на краищата, ние само в последните дни сме ударили мафията с над 400 млн., може би, само хашиш, като прибавите задържаните по кокаиновите афери, 40 тона кокаин, това са огромни количества, всичко е в арестите… С една дума, много лесно е възможно да си направиш, да си купиш, да си изградиш с пари медия в България, въобще не искам да визирам който и да е било, аз говоря принципно, да си платиш, да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си платиш платени публикации не е никакъв проблем… Но, примерно в Германия трябва да го посочиш това. Затова, затварям тази страница. Моят колега в Унгария Виктор Орбан, понеже завари подобна ситуация, направи едни Закон за печата и Брюксел го размаза .. Брюксел никога не наказва директно, за да ти каже заради еди какво си .. но минаха неколко месеца, айде половин милиард евро глоба за еди какво си, айде от структурните фондове малко … и всъщност, не искам да говоря от името на Брюксел, но така, защото може и да не е вярно, да не се пък хване някой сега за тези ми думи, но факт е, че на Унгария се случиха, на Орбан, лоши неща след Закона за печата, знаете тогава реагираха  и Европейска комисия и всички… и затова, ние до този момент не се месим по никакъв начин, защото действително считаме, че и виждате, че има телевизии, няколко, които програмата им от сутрин до вечер е само анти-ГЕРБ, анти-мен, цели телевизии работят с това. Има вестници, които, от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи, никой не им търси сметка. Има, в национални телевизии, предавания, всеки ден, които ме осмиват и мен и президента, и министрите, всеки ден в национален ефир, вече 3 години ..никой (вдига ръце) . Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, или президентът или Народното събрание, и вие прекрасно го знаете. Собствениците им влияят, в зависимост от своя конюнктурен интерес. В момента, в който аз казах, че искам да отстраниме посредниците на газ, една медия ме размазва от сутрин до вечер. От първа страница до карикатурата отзад е само с мене. Защото просто искам да спася цената на газа, махайки тези няколко посредника и мога да изброя други. Да, има и такива, обаче, които хвалеха госпожа Кунева години наред, а на мен отгоре над логото им години наред, излизаше: „Да изчистиме боклука от София!“ и ми слагаха карикатури от тиква нататъка. Тогава никой не се обаждаше, тогава никой не казваше има ли свобода,няма ли свобода… Или сега, например, ако вземете едни медии, само хвалебствия за госпожа Кунева, яростна атака срещу мене, те са демократични, защото пишат срещу правителството, а това, че с в услуга на друг . Цитирам я нея, защото тя много пъти се опитва да го казва това нещо в обществото, и понеже аз съм навикнал, и какво ли не сме понесли от черния пиар и накрая излезе Първанов и му каза на Станишев, че е дал срещу Първанов един милион и той си изигра своята роля, така, че какво  отговор на въпроса, трябваше да съм малко по – обстоятелствен, така че да ме извините, аз съм помолил „Конрад Аденауер“, може би най- голямата фондация в света, да направиме и „Ханс Зайдел“, даже във вторник имам с Роберт Шуман, директора, да се обединят най-демократичните, най-големите фондации, да ни предложат и да направят те, да нямаме ние участие, кръгли маси, на които да поканят всички – журналисти, медии, подобни на вас, гражданското общество и всичко това да го разтълкуват, всичко това да го сложат на масите и те да ми предложат, както до този момент, аз не случайно в началото те изнервих, но трябваше да изброя: „Акта, закон, закон, закон, закон, генно модифицирани, шистов газ, реални неща, които сме направили“ и сега казвам същото – елате при мене, след като всички вие кажете, направете такъв Закон за печата, или направете го по този начин и аз мога от името на партията да поема ангажимент в Парламента да бъде направено, но това трябва да го кажете вие, тези, които се занимавате с медии, тези, които сте гражданското общество, в противен случай, идеално нещо да ви предложа сега, утре ще прочетете в същите тези медии и телевизии и радиа: „Борисов иска да сложи юзди на медиите“, аз мога да ви кажа заглавията, заглавията мога да ви кажа, тука да ги отчетете.
К.П.: Ако искате дайте, това ще е интересно.
Ц.Ц.: Само да ми позволите да се вмъкна в това, извинявайте, че взимам думата, но това, което каза за „Конрад Аденауер“. Едно мероприятие, което преди две седмици те го правят с медиите и в последствие в БГНес и в „Медиапул“ излизат неща, които са свързани, ама въобще некореспондиращи с това, което е казал той, представителят на „Кондрад Аденауер“ за България. След това се наложи те да правят опровержение, но разбира се, че, заглавието, което беше: „България не е готова“, то специално там ставаше въпрос за механизма за оценка, което трябва да ви кажа, че манипулативното поднасяне на една обективна информация, винаги върви в някаква услуга на някой, и затова най-важното е за медията да отразява обективно казаното от дадените събеседници и да няма интерпретация ..
А.Г.: Всъщност и това е нашият въпрос, какво точно означава „медиите обслужват мафията“. Коя е мафията, която обслужват медиите?
Б.Б.: Мафията може да е енергийна, мафията може да е криминална, може да е земеделска .. може да е, в смисъл в зависимост от сектора, и съответно, ако четете в различните вестници или телевизии,  които им собствениците имат ангажимент към това нещо, в едните или не се отразява нищо, а в другите се развива като огромен балон, може да е фармацевтична, може да е финансова… думата, не се хващайте за нея. Когато наемеш някой журналист да погази своето свободно право на виждане, това вече по никакъв начин не го разбирам.
А.Г.: Свободното слово е част от демокрацията, а вие твърдите в едно свое изявление, че демокрацията, че хората в демократичното общество са недисциплинирани. Какво имате предвид под това, че хората не са дисциплинирани в демократичното общество ..
Б.Б.: В смисъл?
А.Г.: Ами буквално цитатът е, че… можеш ли да го намериш колега,…
К.П.: “Лошото при демократично настроените хора е, че те не са дисциплинирани“  – из интервю пред в. Капитал
А.Г.: Какво имате предвид под това, значи нашият проект се занимава не само с обещанията, а и с политическите изявления, какво имате предвид под това? Едно такова изявление е това.
Б.Б.: Какво имам предвид под недисциплинирани… В момента, в който екоорганизациите… Просто да не се връщам назад, не знам и кога съм го и давал, аз за „Капитал“ сигурно не съм давал интервю от…
К.П.: Две хиляди и шеста година.
Б.Б.: (смее се) О-о, 2006 година, просто, 2006, днеска сме 2012 средата, така, че сигурно ..
К.П.: Не, ако не  мислите, вече може да кажете, че…
Б.Б.: Не, 2006 аз сигурно съм бил главен секретар…
Ц.Ц.: Не, кмет на София, октомври 2005 станахте кмет…
Б.Б.: Нямам спомени в какъв контекст съм го казал, но примерно, ей сега затварянето на Орлов мост. Приемам, че това са най-демократичните хора. Техният глас се чу, и когато си направиха официално шествие до Президентството, и когато, щом пожелаха, ги приехме тука. Участваха и на всички кръгли маси. Трябваше ли да ги дърпа полицията по Орлов мост да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата и няма… Аз разбирам, да бях казал : „Въобще,айде да си гледат работата, това ще е законът, заминавайте“ ..тогава, приемам да има гражданско неподчинение ..ама ние затваряме „Орлов мост“ и пречат на всички други граждани на София, които примерно, може да не са на тяхното мнение, а имат по закон право да дойдат и точно под прозорците да стачкуват, дали при мене, дали при Президента, дали при НС. В контекста на това, аз и сега мога да го потвърдя, че не е правилно и че това не е редно. И законът, и демокрацията изискват да запазваш правата и на другите хора, които примерно не са инакомислещи. Иначе, въобще цялата политическа система ще падне. Примерно, ние ГЕРБ можем да си направим да имаме само 2 000 души, не ни трябват повече, ако е така, – който дойде на власт, затваряме Орлов мост, казвам: „Не искам!“ БСП и те могат да си направят 2000, и така всяка партия може да си направи по 1000–2000 души, платени, щото имаме държавни дотации по стар закон и можем, и какво ще направим. А в същото време, виждате, че във всички доклади напоследък, защото ние.. Ок, това е и демокрацията, това е и ролята на медиите, разбирам, да критикуват, да изваждат това, в което сме по-слаби и ние да се стараем да го поправим .. Но в същото време, не може да се подмине, че в момента направихме, на Милен Велчев сделката, я направихме по учебник и отзвукът в цял свят е изключителен и намалихме с 350 млн. парите, които българите ще платят, еми хубаво е…
А.Г.: Точно тук, може би, трябва да ви попитам, 2007 год. от тогава досега, нали тук са сега 4-ма висши представители на управляващото мнозинство, ГЕРБ излиза с една управленска програма, която в момента я няма, само на едно място, сайта на ГЕРБ Хасково я има и тази програма се нарича „Нов десен договор за България“, там едно от обещанията, което е дадено 2007 год., повтарям, нали ако тази програма не е актуална към днешна дата, може да кажете, че нали ние сме преосмислили този Договор и предлагаме нов.
Б.Б.: Аз се радвам, че се връщате 5 -6 -8 -9 години назад, това показва и нашето развитие.
А.Г.: Точно така.
Б.Б.: Защото БСП протестираха срещу НАТО за Милошевич, но сега са за НАТО, нали така, че и ние може някъде да сме казали нещичко повече.
А.Г.: Именно, и това е нашата цел ние да минеме през тези обещания. Тогава вие обещавате, вие, не лично нали, а партия ГЕРБ, – намаляване на правителствения дълг, изплащане и много строга политика по издаване на правителствени гаранции и натрупване на нов дълг. Може би, г-н Дянков може да го обясни това в контекста на актуалните събития в днешно време или вие, не знам, вие преценете.
Б.Б.: Аз затова съм ги поканил, при нас има демокрация, знаете ли, това е единственото , и затова ви поканих и ви благодаря, по- демократично, по- младо, ако щеш, правителство, България не е имала, и аз, ето, Цветанов ми е свидетел, когато затвориха „Орлов мост“, му се обадих и му казах: „Цецо, не искам и една капчица кръв да има, дори да кажат, че сме слаби, дори да кажат, че отстъпваме, един не искам да има ударен“.
А.Г.: Аз бях там, полицията реагира, бих казал, адекватно, това е факт. Все пак, разбирам от думите ви, че признавате като крайна форма на гражданско действие, по отношение на несъгласие с властта, гражданското неподчинение, вие го споменахте като израз. Допустимо ли е, и в какви норми?
Б.Б.: За мене то е недопустимо, защото има закон, можеш да изразиш своето несъгласие, където искаш.
Ц.Ц.: Законът за митингите, събранията и демонстрациите, има уведомителен характер ..
Б.Б.: Има закон, гласност има, на най-видните места, пред Президентството, пред МС и пред Народното събрание, имат право. Каква е разликата, ако беше това пред Народното събрание или със сто метра надолу, каква е разликата? Че блокират града в единия случай, и по закон жандармерията трябва да отиде и да отвори пътя, което неминуемо води до дърпане и бутане…
Цв.Цв. Само нещо тук, ако позволите да добавя, тук има приет закон, който е за манифестациите, събранията и митингите. Той всъщност регулира това предимство на демокрацията, че всичко може да бъде позволено, защото всъщност, когато се направи искане от кметската администрация, то е само уведомителен характер, съгласуват се обаче всички институции, които имат отношение към осигуряването и провеждането на подобен протест.
Б.Б.: и не може да им забрани никой
ЦЦ: И вие знаете колко много шествия има, но тогава трябва да се направи регулиране на движението, за да не възпрепятстваме тези хора, които искат да се придвижат и ви давам пример с това, което беше със зърнопроизводителите зимните месеци. С тях седнахме, полицията седна, разговоря с организаторите, защото винаги трябва да има организатори, някой, който да носи отговорността за всичко това, което се провежда . И тогава всъщност, се договорихме да направим такава охрана, че да се придвижат тези транспортни средства, специално комбайни, трактори, и те бяха позиционирани на „Александър Невски“, знаехме, че е затворен този участък.
Б.Б.: Вкарахме ги през нощта, за да не задръстват.
Ц.Ц.: Можаха да си изразят своя протест, имаше медийно отразяване, всички бяха чути, имаше разговори ..
А.Г.: Това, когато един журналист, че щял да слезе долу да им пали техниката, имаше нещо такова по това време ..
Ц.Ц.: Е, не си спомням ..
Б.Б.:  Е те едни си говорят така, други говорят по друг начин ..това е демокрация, нека си говорят журналистите, кой да им търси сметка на тях.
Ц.Ц.: След това имаше поетапно изтегляне, и всичко става съгласувано с организаторите на един такъв протест. Затова, премиерът казва, не че това е нещо, което би могло да уязви властта, но ние всъщност трябва да се стремим да гарантираме обществения ред и сигурността за всички български граждани, без да има някой, който да е привилегирован, и разбира се, когато се правят подобни протести, когато те бъдат съгласувани с местната власт и местната власт съгласува с всичките компетентни органи, ние го провеждаме по един абсолютно…
А.Г.: Г-н Дянков, радваме се, че сте тук, защото сме отправили към вашия пиар покана за такова интервю, „Намалял ли е правителственият дълг“ – единият въпрос, другият е – „През 2007 г. ГЕРБ излиза с програма, според която ще се въведе истински плосък данък, цитирам дословно, върху доходите с 10% върху необлагаем минимум от 1000 лв. вместо сегашната, цитат, „социалистическа иновация.“ Тия два въпроса са.
Б.Б. Преди това само, преди да отговори той за другите, аз да кажа, че 2007-ма година Стоян Мавродиев написа една програма, която без да мине на задълбочено съгласуване през партията, през специалистите, и експертите, Ники беше пуснал и и ние веднага след това свалихме тази програма, защото има неща, които и днеска все пак – плоският данък, нали и това, което направихме. Но той тогава работеше много близко с тези момчета и момичета от Института за пазарна икономика, даже аз правих срещи с тях, възложих им да пишат и те бяха вкарали всички крайни десни мерки, които може да има в програмата на ГЕРБ и когато седнахме след това с експертите и Дянков по темата и вече почнахме от, примерно, и тогава Влади Горанов, сегашният зам. министър, беше при Орешарски, дойде и ни каза: „Ситуацията в държавата е страшна, вече половин милиард е дълга“, тези предишните си направиха умишлено голяма разлика в приходите; оказа се, че те не са 6 нагоре, а са 6 надолу, сиреч ножица от 12%, която не може да се компенсира. И ние затова спешно всичките тези неща, които казвате, ние оставихме други веднага свалихме и махнахме  от програмата, а  и 2007-ма година имаше ръст 6 – 6,5% на икономиката, нямаше криза, нас кризата ни връхлетя в деня, в който влязохме на избори.
С.Д. : При все това, обаче, в края на нашия мандат, дългът спрямо брутния продукт, процентно, ще бъде по–нисък отколкото сме го приели в средата на 2009 год., така, че това обещание, това е обещание, макар че е дадено 2007 год. ще се изпълни, в момента дългът ни се е качил малко, защото ние имаме двойно заплащане, януари следващата година плащаме първата част от дълга на Милен Велчев, за да стане това, ние трябва да вземем нов дълг, от януари, обаче, ще падне пак, и понеже сме спестили около 360 млн. лева от следващите разплащания, в смисъл от лихвите, всъщност до юли следващата година, четири години мандат, общият ни дълг ще бъде по-нисък. Ще бъде 14,3% от това, което заварихме, което беше 14,8% . Просто трябва да се гледа общо. По-интересно е това за гаранциите, което казахте, което аз смятам, че сме го изпълнили  на 100%, от самото начало аз като финансов министър казах, че няма да дам нито лев гаранция за АЕЦ „Белене“, това е факт. Нито веднъж в никой бюджет не сме дали гаранции за АЕЦ. По същия начин, миналата година ние имахме тежка стачка затова, не дадохме гаранция и не дадохме заем за БДЖ, защото казахме „писна ни!“, предишните три правителства, винаги това – Костов, Царя, Станишев са взимали винаги или големи гаранции, или чисти заеми от държавния бюджет.
Б.Б.: Тя, гаранцията е същото като заема.
С.Д.: Да, да, да, така е. След това, те са потъвали тези пари и са се появявали като голяма тежест на БДЖ, така, че там също не сме взели гаранция, но ни костваше едномесечни борби. По НЕК и БЕХ, преди около два месеца имаше пак такава тема, защото предишното правителство беше дало гаранция за 500 млн. лева (250 млн. евро), ние също казахме „не“. Финансовото министерство е против  да се дава такава гаранция и НЕК си ги изплати.
Б.Б.: И НЕК започна да ги изплаща.
С.Д.: Така, че откакто ние сме на власт, нито една гаранция това правителство не е дало нито за заеми или за заеми за в бъдещето ..
А.Г.: Актуално ли е от 2007 год. досега заявката на управляващата партия, че ще се редуцира ставката за ДДС на 15%?
С.Д.: С времето, да , но затова ни трябва втори мандат. Когато това се говореше, аз също говорих 2009-та год. нямах идея, първо, колко дълбока ще е тази криза и също пък, никой в света нямаше идея, че тъкмо като кризата започна да си отива в края на 2011-та година, Папандреу се изпъна и каза: „Дайте да правим референдум в Гърция за това, което 2 години работехме в ЕС и срина с още една година европейската икономика. Така че, да някои от тези неща се забавят във времето, но пък факт,  е че всички други си дигаха данъците, ние не сме пипнали никакъв данък 3 години…
Б.Б.: В Хърватска 25% е ДДС. Погледнете това, което казва колегата, ние не го намалихме, но и в момента сме с най-ниските данъци, 20% ДДС. Всички останали – Унгария, мисля, че искаше дерогация за 27% ДДС. А това е, за… Само три секунди, защото е важно. Най-лесно правителството събира пари от ДДС, което и да е  правителство, затова всички без нас почти в Европа, се изкушиха и вдигнаха ДДС, защо – само от 20 , ако го вдигнем на 21% е 1 млрд. сигурно събран в бюджета повече… 1 милиард.
С.Д.: Всъщност, освен нас, само Швеция и Германия не са вдигнали ДДС през последните три години.
Б.Б.: Така, че това всички като финансисти би трябвало като финансисти, да ни ги смятате като изпълнено обещание, ами и да напишете отдолу едно : „Браво!“ „Справихте се отлично!“
А.Г.: Няма в сайта място за „Браво!“
Б.Б.: Ама хубаво е да има – или примерно обещанията, не може ли, примерно по-големи, по-малко, средни.
А.Г.: Преизпълнено, може да има преизпълнено.
Б.Б.: Да, нещо да има бонус, когато е. защото да устискаш ниско ДДС.
А.Г.: Бонусът идва на изборите, като се гласува, тогава са бонусите.
К.П.: На данъчна тематика сме, в нощта на изборите на 5 юли 2009 пред БНР, обещахте 50% от Данък общ доход да се връща в града и казахте, че това е справедливо, става въпрос за град София. В момента каква е ситуацията?
Б.Б.: Справедливо е, дотолкова че, това е когато има работеща икономика и държавата не е в криза. Когато има работещи региони. Да, като кмет на София, даващ огромния продукт, съм считал, че трябва да се върнем 50% от бюджета. Какво направихме ние, за да може от тези 50% да има и за пенсии, да има и за заплати, да има и за тези общини, където се обезлюдяват и където няма икономика, защото това е дълъг процес. Ако навремето са си правили и пътищата и инфраструктурата, и сега ние имаме да правиме примерно една магистрала, щеше да е лесно. Какво направихме ние? Ние помогнахме на София да усвои много еврофондове. Всъщност, на 30-ти август, ако е живот и здраве, пускаме столичното метро. Държавата тука е водеща, 80% фондове, милиарди от ЕС. Южната дъга. Ние дадохме голяма част от парите, в момента, може би, ако някой помни какво беше, само преди две годни, на Южната дъга и сега като мине вечер по естакадите, разбира разликите. Трето, направихме на София спортната зала. Знаете, че когато станах кмет, София нямаше спортна зала. Столица без спортна зала.
С.Д.: Булевард „Брюксел“ на 100%…
Б.Б.: Моста на „Брюксел“, който беше лицето,…
А.Г.: Там се разхождат крави. Може би тоя пример не е…
Б.Б.: Кога?
А.Г.: Оня ден имаше репортаж по новините. Нали булевард Брюксел беше тоя от аерогарата? Там се разхождат крави спират хората…
Б.Б.: Фантастичен булевард.
А.Г.: Не, той не е лош, но по някакъв начин там се разхождат крави.
К.П.: Колега, не се шегувай.
А.Г.: Не се шегувам.
Б.Б.: Той не че не е лош. Той е прекрасен, няма по-съвременен булевард, дори в Европа, от бул „Брюксел“. Това че някакви стопани са си изпуснали кравите и са минали през улицата, а…
А.Г.: Блокират пътя.
Б.Б.: Не че е хубаво, но в България има всичко – и селски стопани с крави, които си ги пасат на аерогарата. Но да кажеш, че мостът „Брюксел“ не е фантастично направен, не мога да се съглася.
С.Д.: Но, пак на този въпрос. Едно нещо, което преди три години не беше ясно, беше колко зле се управляват общинските финанси в една значителна част от българските т  общини. …трябваха ни три години, а преди две седмици дадохме план за национланото сдружение на общините, да има стимули и да има рейтинги на общините, по какъв начин поддържат финансовото си състояние. Защото, по принцип, аз като финансов министър, съм за финансова децентрализация, една част от парите, които събираме, да отиват директно в общините. Но те трябва да имат същите стимули да държат нисък дефицит, да не дават гаранции, както в държавното правителство. А какво се оказа има 10-15 общини – Перник е една, Кърджали в момента е друга, Сливен е трета, има и някои средни общини, които просто имат такива големи… Кюстендил е четвърта община, има такива големи дефицити и такива големи дългове, че са като Гърция. В смисъл, това ако беше държава, тя отдавна да е банкрутирала. Та за да стане това, и за да стане истинска финансова децентрализация, трябва да има много повече видимост и прозрачност на общинските финанси. И затова, преди две седмици, на сдружението на общините им дадохме рейтинг.
retweet Първа част на разговора с премиера Борисов

Предстоящо интервю с Бойко Борисов

Официално: Утре, 08 юли 2012 г. Konstantin Pavlov и Асен Генов от Фондация „Четиринадесети януари“ ще се срещнат с премиера на България, г-н Б. Борисов, за да направят видео-интервю за обещанията, които Борисов е дал от началото на политическата си кариера и целия управленски мандат на ГЕРБ до сега, записани на сайта PolitiKat.net. В коментарите можете да ни подсещате за обещания на премиера.

retweet Предстоящо интервю с Бойко Борисов

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

kuneva 300x169 Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Асен Генов: Добър ден. Аз ще кажа може би две уводни думи. Това е едно от поредица такива, интервюта, които сме планирали, с видни, отявлени или изявени личности в българския политически живот. Досега сме говорили с един министър и с един заместник-министър, имаме уговорка и с други действащи министри и активни политици, видни. Идеята е следната – нашият проект politikat.net, наричан още „Бойкометър“ има за цел да проследява две основни групи вербални заявления на политиците – едното са техните обещания, другото са техните становища. Обещанията, всички разбират какво е това, например „Аз като вляза в парламента“ или „Аз като стана премиер или аз като стана президент, ще направя 1,2 3, 4“ Становищата, които ни интересуват, са политикът Х, казва например „За мен тази партия е абсолютно неприемлив партньор и аз при никакви обстоятелства не виждам никаква сфера за съдействие между моята формация и тази партия“. Ние ги проследяваме в перспектива, в бъдеще, като идеята с която започнахме с Комитата този проект преди година и половина-две, беше да работим в посока на един основен дефицит в медийното пространство в България, а именно, липсата на история в новините. И новините в бъдеще време, това са двата основни проблема, както сме ги обособили. Едното е – „Ще, ще, ще, ще“, нали, Борисов беше забранил на министрите си да използват думата „ще“. Другото нещо пък е, отразяват се тези обещания така или иначе, но пък, не се проследява, в чисто хронологически ред, дали те се изпълняват. Затова отправихме тази покана, за да проведем този разговор, по актуални теми, включително и заявки, ако вие сте правили,някакви, свързани с политическата ви кариера и перспектива от тук нататък, и сме благодарни за това, че поканата ни беше уважена.

Меглена Кунева: Напротив, аз ви благодаря, че сте я отправили и изобщо, ви благодаря за това, което правите.

Константин Павлов: Да започваме.

МК: Да, да започваме.

КП: Първо, ние желаем да започнем с въпроси за миналото, и да минем максимално бързо през тях. Първо, най-вече – тежи ли ви миналото по някакъв начин, вашето политическо минало? И има ли някаква грешка, политичеса, за която съжалявате, че сте допуснала?

МК: Миналото. Ами, вижте, за мен минало е равно на опит. В този смисъл, ако цитирам един известен френски философ – да, това може да се окаже интелектуално ограничение. Но, от чисто човешка гледна точка, без минало, без човешки опит, аз не бих посмяла да направя нито крачката да се кандидатирам за президент, нито сега тази крачка, която е свързана с голямо гражданско сдружение и с партия. Честно казано, ако нямах опита и миналото, аз не бих могла и да си помисля да заема поста на първия български еврокомисар. Представяте ли си, била съм някъде, изведнъж съм имала възможност да бъда предложена по повод на конюктурата, без да имам опита като преговарящ, и да приема този пост. Това не бих могла да направя. Смятам, че човек тежи на мястото си с опита, който има. Иначе, по въпроса за грешките, вероятно бих направила нещата другояче. Не мога да кажа, че има някаква отчетлива грешка, бих се радвала да ви я споделя, за да не могат други хора да я направят, но отчетлива грешка като посока, като изпълнение – не. Можех да направя нещата различно. Аз имам един недостатък, който ще ви го споделя – аз имам някакво нетърпение и чувство за спешност, винаги, каквото и да съм работила, където и да съм била. И това много често ме поставя в позиция да избързам и да поема отговорност, която може би, мога да си го спестя, не само заради мен самата, а и защото това е по-добре за процеса. Много пъти съм избързвала да поема отговорност. Много често това ми е носело минус, а и може би липсата на узряла обстановка, е била лоша за процеса. Това е, което мога да ви кажа.

КП: Добре. Плавно преминаваме към следващия въпрос. Вие споменахте за отговорността. Какво е отношението ви към правителството, в което вие участвахте, Тройната коалиция и другите две партии в това правителство?

МК: Аз нямах никаква, ама никаква идея, че ще се стигне до тройна коалиция. За мене НДСВ си беше минало в опозиция. Аз ужасно се страхувах за процеса „присъединяване на България към Европейския съюз“ и помня, че тогава беше шеф на европейската комисия… Папаризов. И въпреки, че си бяхме в опозиция, първите месеци, аз отидох при него и му казах – „Искам да ви кажа това, което трябва да направите, защото изпускаме време и защото е адски важно.“ Ставаше въпрос за ратификациите, ставаше въпрос за този доклад, който трябваше да бъде положителен, 2006г. И така, тоест, не съм мислила, че ще има коалиция, но никога не бих премълчала нещо, което знам, заради което процесът може да бъде завършен успешно. Аз не познавах, изобщо не бяхме се срещали наистина със Сергей Станишев. Били сме на някакви форуми заедно, но никога не сме говорили. За мен беше, наистина, голяма изненада и шок, когато разбрах, че аз ще бъда част от правителство, с един министър-председател, когото аз не познавам. Първия път когато се видяхме, аз разбрах, че те държат на темата „европейска интеграция“. Първия път когато се видяхме, ми беше казано категорично от него, че това ще е негов приоритет, и че това е много важно. От своя страна, така казах на бившия вече премиер Симеон Сакскобургготски, че ако има каквото и да е било залитане или забавяне по тази тема, да не разчитат на мене. Ако ни бяха отложили 2006г, знаете че имаше доклад, който аз много работих, за да бъде положителен, Ако ни бяха отложили, аз бях казала и вътре на няколко хора, аз щях да напусна правителството. Случи се така, че всичко мина както трябва – и ратификацията, и доклада. За мен това беше наистина голяма цел. Много от хората тогава в НДСВ споделяха мнението, че тогава правителството трябваше да бъде програмно и да представи своята работа, но имаше и мнение, че първите години от членството трябваше да минат както трябва. Каква е оценката ми? В моята област, нещата бяха добре. Като цяло, знаете ли, и сега си говорим с колегите – това правителство не тръгна надолу, защото беше коалиционно и защото беше ляво, в основната му партия, а тръгна надолу заради безпринципност. Заради това, заради което всички правителства си отиват. Когато се появи една история като „батко и братко“, когато разпределението, там по квоти, между различните партии превалира над политиката, и започваме много да се пазим и всеки да си определя островчето, за което отговаря, това вече е краят. За съжаление, това виждам и днес.  Има вече корупция със собствени имена, и това за мен е началото на края на една политическа сила – примерно за заменките на горите, или сега тези екологични протести. Това, което говори за политическо съглашателство, започна да свлича рейтинга на всяка една партия.

КП: Не ми е много ясен изразът „корупция със собствени имена“.

МК: Батко и братко. Има абсолютно конкретно име. Има случай, страшно ясен за разбиране. Страшно ясен за разбиране. Има обществена поръчка, която е предварително наговорена. Изключително ясна за разбиране.

КП: Да. Тоест вие имате предвид конкретни хора?

МК: Да. Онагледено е. Онагледено е. Защото, когато се каже, че България е спаднала пет процента в Transparency International и в корупционния индекс, някак си ми звучи прекалено общо. Когато става въпрос за конкретни случаи, свързани с големи проекти, нещата придобиват друга отчетливост.

КП: Добре, да продължим с политическата ориентация. Наскоро вашата организация – партия, движение, мисля че партията, се заяви като дясна партия. Вие, самата за себе си – десен човек ли сте по убеждения и ако да – как ще дефинирате точно дясното в България? Как да отличим десния човек от човек с други възгледи?

МК: Хубав въпрос. Вижте, ние се дефинираме така, как да кажа, по силата на факта за кого сме гласували. До 2001г. аз винаги съм гласувала вдясно. Гласувала съм вдясно, защото смятам, че то беше носителя, то беше антитезата на тоталитаризма. То беше антитезата на комунизма. И трябваше да се развие така. Затова го подкрепяхме, затова искахме да има някой, на когото да възложим надеждите си, от наше име, да промени нещата. С течение на годините, обаче, особено откакто аз съм в активна позиция в политиката, аз виждам че и корупционните практики, и авторитаризма, и силната ръка – те могат да се вселят и вдясно и вляво. Да зачеркнеш институциите, да кажеш „От мен зависи всичко“, да сложиш един нов член първи, който гласи – в България печелят изборите тези, които могат да купуват? Не е ли това още по-отвратително? Не знам, може би трябва да спомена на вашата аудитория, че член първи от предишната Конституция беше, че БКП има ръководна роля, тоест че независимо каква бюлетина пускаш, накрая излиза едно и също. Сега не е ли така? Тоест, аз не смятам, че през дясно ние можем да получим индулгенция, че сме правилни. Трябва да го докажем чрез действия. За мене, единствения шанс нещата да се нормализират в България, това е, да се овластят хората. И ще ви кажа какво имам предвид, с няколко конкретни примера. Първо, ние имаме много тънък административен капацитет. Много тънък слой от знаещи хора. Една голяма част от тези знаещи хора избяга, избяга от администрацията, някои избягаха и от бизнеса, особено ако той е свързан с държавни компании, и отидоха в неправителствения сектор. Техният капацитет не се използва. Те биват привиквани отвреме-навреме за „говорители“, в кавички, които да се борят „за“ или „срещу“, които да бъдат, как да кажа – да се флиртува с тях. Да дадат някаква идея, която ние да представим обикновено в Брюксел, и след това да бъдат забравени. Трябва да има механизми, и аз знам че ги има, и аз съм работила по тия механизми, в които, когато поискаш помощ или експертиза от някой, да не му губиш времето, нищо че може да си му платил. Не става въпрос да го подкупиш. Тази експертиза, която е дадена в дадена област, тя трябва да се каже – приема ли се, не се ли приема, и след това, тези които са ти я дали, или трета организация, да следят – какво е взето предвид . Тоест, аутсорстването, както, с извинение, е известен този опит, да може да се случва в управлението на страната. Защо да не се направи платформа за здравеопазването, или ето – тютюнопушенето. Тютюнопушенето в Европа не мина през законодателство. То мина през платформа, която я изработи неправителствена организация. Няма директива по този повод. А ние какво правим – ние го налагаме през закон. Защо бе, хора? Много повече трябва да се разчита на зрелостта ни. Или, да речем, гражданската ….

КП. Тоест, вие искате да дадете предимство на саморегулацията, така ли?

МК: Саморегулацията е нещо, което на мен страшно ми харесва, особено в Интернет. Надявам се, че ще имаме възможност да говорим за това. В Интернет не може да се законодателства по стария начин. Защото, докато направиш закон, Интернет вече е на друга планета. Друго нещо, само много ми е важно да ви кажа една идея, на която държа – В Европа има сега, според Лисабонския договор, има „европейска гражданска инициатива“. Тази европейска гражданска инициатива не е просто да си кажем какво мислим, а тя е правото да предложим закон. И този закон, законодателна инициатива, и този закон да бъде задължително разгледан от Европейската комисия. И Европейската комисия да каже – дали го приема като инициатива, или го отхвърля. Това е само от първи април. Вече отхвърлиха, за съжаление, уреждането на ядрената енергетика, повечето хора бяха да се забрани, Европейската комисия каза, че няма такива правомощия по договор, права е. И другото беше за водата. Което, вероятно ще се приеме и вероятно ще произтече европейско законодателство. Питам аз – след като ние имаме толкова отчетливо мнение по въпроса за опазването на българската природа, не може ли тази законодателна инициатива, ако ние имаме действително закон в България, да се даде правото на хората да си съберат 10 000 подписа, от три места различни в България, и да излезнат със законодателна инициатива? И задължението на правителството да е…

КП: Тоест, вие имате идея за реформа в тази област – да могат гражданите да предлагат…

МК: Да, аз мисля, че… В Европа го имат това право! Не може ние да го нямаме. Ние имаме право на европейска гражданска инициатива, а нямаме право на българска. Разбирате ли какво разминаване се получава?

КП: Да, да. Ако искате, иска ми се да караме подред.

МК: Да е по-структурирано. Добре.

КП: Едно от основните ваши послания е: „Да се върнем към нормалното“. Надявам се, че правилно съм ви разбрал?

МК: Да, така е.

КП: Към кое „нормално“ се връщаме? Ето, наблюдаваме сегашния премиер, който ту за него нормално е това, което е било по времето на Тодор Живков, ту за него е нормално това, за което са мечтали десните, ту за него е нормално нещо съвсем друго, което той е решил. За вас, кое е това нормално, към което се връщаме? Може би някакъв момент в българската история или някоя идея, която не сме реализирали? Какво за вас е нормалното?

МК: Много хубав въпрос. Опитвам се да разбера, този копнеж по нормалното, на какво може да се опре в десетилетия в нашата история. Аз всъщност, не ви отговорих достатъчно на въпроса за дясно или ляво. Да се върнем към нормалното означава, да имаме възможността сами да вземем съдбата в ръцете си. Страшно е важно. Аз много държа на личността, на индивида. На това да може – да му се отвори пътя, а не да се стеснява, за да не може да върви най-способния напред. Едновременно с това смятам, че е много важно да има някаква състрадателност, или солидарност, както казват в Европа. Тогава, когато паднеш, да можеш да бъдеш подкрепен от обществото. За мен нормалното е, когато има общество. То е тук и там, то е разпокъсано, то е отделно. Аз мога да видя островчета на нормалност, но е много трудно да ви кажа период от историята ни, по понятни причини не мога да ви дам пример, който съм видяла от миналото, когато България е напредвала, бавно със спъвания, но е напредвала в пътя си към демокрацията. След това е било прекъснато. Не това не е нормално и никога няма да бъде. И в последните 20 години, аз мога да кажа, че се развиват някакви острови на нормалност. За мен, остров на нормалност е, когато един човек, една група хора, спазват основни правила, на поведение, известни от столетия и столетия. Дали ще са Десетте заповеди, дали ще е чувството на състрадание, за мен това са нормални неща. Дали това ще е уважението към родителите, грижата за децата и най-вече – да метеш улицата пред дома си. Ако всеки го прави, улицата ще бъде чиста. За мен това е нормално. Нямам друг измерител за нормалност, освен как се чувстват хората.

АГ: Може би, ако ми позволите на мен, ще се опитам да…, в подкрепа на разговора за нормалното в друга посока. За българската политическа реалност, нормалното в политиката има и няколко различни измерения, които политиците избягват да коментират. Едно от тях е например, чистото, не в смисъл със съмнителни само връзки в миналото, а и с ясен политически генезис на политиците в България. В този смисъл, примерно, срещу вас има критики, към които не можем да си затворим очите за тях, особено за политик със заявка за адекватно, за влиятелно присъствие в 42-рото народно събрание. И това са неща, свързани напримерс вашата номинация навремето от партийни структури на БСП, това са въпроси, свързани, ако не греша,..

КП: За президент бяхте издигната от организации на БСП, в Перник и в кв. Дружба в София.

МК: Нямам нищо общо с това, не знам.

АГ: Сега, има и неща, които са свързани примерно с вашата кандидатура за евродепутат, впоследствие с отказа да заемете тази позиция и заемането на поста на еврокомисар. Свързват ви и с този скандал, който беше наскоро, който беше изнесен в медиите, като скандала „Хохегер“ и т.н. В този смисъл, политическата нормалност, минава и през точно това, поне за нас, и така, доколкото аз мога да обобщя, едно от разбиранията за нормалност, поне в сферата на Интернет потребителите, а тя никак не е малка за България, нали знаем, че няколко милиона души… Окей, нека са един, нека не са  нека са два или три, нека са един милион души са се регистрирали. Българското Фейсбук пространство също гони, може би един милион. Тоест, говорим за една много сериозна общност, която в много голяма степен се припокрива и с партията на негласуващите, поне в моите преценки. За да бъдат тези хора сигурни в нормалното у един политик, те трябва да имат отговори и на тези въпроси, свързани с една неясна, така политическа…, едно неясно политическо позициониране. Вие говорите за дясното, и казвате като основен аргумент – „Аз съм гласувала еди как си досега“ Аз също съм гласувал еди как си досега, но пък смятам че дясното в България в момента е в много тежка криза…

МК. Така е.

АГ: Поне това е моето лично убеждение. Няколко думи в тази посока – за нормалното в смисъла на ясна, прозрачна и последователна политическа позиция през годините.

МК: Ами, ето това, за което вие казахте. Аз първо, нямам нищо против да отговарям на всеки един такъв въпрос…

АГ: Как бихте ги коментирали?

МК: Да започнем с тези лични въпроси. Аз не искам да ги зачеркваме, защото трябват конкретни отговори. Давайте въпросите и аз ще ви отговарям. Да не забравя някой.

КП: Добре,..

МК: Да не забравя някой.

АГ: Ето тези три например – Хохегер, габонската афера и трансформацията ви от евродепутат в еврокомисар са теми, които хората коментират доста често.

МК: Добре, значи „афера Хохегер“ и другата каква беше…

АГ: Габонска..

МК: …Габонска афера, няма такива. Просто няма такива. Това мога да го кажа с ръка върху Библията. И с ръка върху главата на детето си. Няма такива. Никога не съм получавала каквото и да е било възнаграждение. Аз, няма и как. Аз съм била министър и всичко, което е било свързано с имиджа на България, аз съм го правила денонощно и продължавам да го правя, до ден днешен. Аз имам четири качества в момента, европейски и продължавам, каквото мога да правя, за образа на България. Бях преди две седмици на Световния икономически форум в Истанбул. Знаете ли колко български фирми имаше там? Световен икономически форум в Истанбул.

АГ: Предполагам, че 5-6.

МК. Нула. Знаете ли колко правителствени представители имаше?

АГ: Петдесет?

МК: Нула от България. Нула. Катар беше целият там. Ние правим екскурзии до Катар, а когато са ни в двора, буквално, в съседна страна, 40 мин път със самолет, нула. Знаете ли колко интересно беше с Хохегер, ако трябва така да засиля подозрителността, към която аз бавно, но сигурно започвам да се приучвам? Случайно го споменава близък до БСП човек, господин Карадимов, сигурно мойто име е било споменавано – не знам, не искам да бъда прекалено подозрителна, но аз съм Министър по европейските въпроси към оня момент, става въпрос за имиджа на България в Европа. Той го споменава пред Народното събрание, след това го подема депутат от Атака, и след това – гол! ГЕРБ решават, че  трябва да ме повикат. Отидох в тази комисия, отговорих на всички въпроси. По въпроса за т.нар. Габонска афера, дадох интервю, много бих се радвала да говидят вашите зрители.

КП. На Маргарита Михнева? (връзка към интервюто)

МК: На Маргарита Михнева. Не разбирам за какво говорят. Доскоро тук беше книгата ми, но си я взех вкъщи, за концесиите. Аз за това съм отговаряла в Министерски съвет. Аз съм отговаряла за околна среда и вещно право. Истински призовавам всеки, всеки който изпитва интерес по тази тема, да вземе всичките ми становища. Аз съм работила 12 години, от правителството на Филип Димитров, и да изследва стъпка по стъпка какво аз съм писала. Много моля да бъде направено. Защото най-лесно, по този начин, може да се убие един политик…

АГ: Ние затова го задаваме този въпрос, защото трябва да се чуе и вашето мнение, категорично и ясно по въпроса.

МК: Да, само че, знаете ли какъв е проблема? На една част от журналистите им е просто неудобно да влязат в тази тема, защото знаят, че не е така, защото знаят че аз съм 10 години вече в българската политика. Аз имам от „офицер на Почетния легион“ на Франция, до „Звездата на републиката“ в Италия. Имам пет отличия от европейски държави, плюс няколко в Европейската комисия. На някои хора им е неудобно да ме питат. Много ви благодаря, че не ви е неудобно. Защото оставяме тези, които говорят, без никакво покритие. На мен ми е отвратително и все едно някой да каже – „Ами ние се съмняваме, че вие сте висока 1,64 и имате кафяви очи“ И аз какво да кажа – „Ама не, вижте, премерете ме. Висока съм 1,64 и очите ми са кафяви и не нося лещи“.

КП: Добре.

МК: Добре, давайте следващия въпрос.

КП: Говорите за политическа иновация. Политическата иновация, доколкото аз разбрах, а вие ще потвърдите или ще отречете, се състои в това че, вашата идея за политическо действие, че ще има сдружение „България за гражданите“ и политическа партия. Като сдружението ще играе ролята на „морален борд“ и по някакъв начин ще контролира изявите на политическата партия. И също много важно изявление което правите, че вие искате да поставите „точните хора на точните места“. В България това е известен проблем. Появява се нова политическа сила, тази политическа сила на вълната на надеждите влиза в парламента, и изведнъж се оказва, че хората, които са вътре, не са на нивото на задълженията, които трябва да поемат, не са на нивото на отговорностите си. Започват да бягат – вляво, вдясно, да се занимават с неща, които не са им в служебните задължения, да се изразя съвсем учтиво. Разбирам, че този политически борд е насочен точно в тази посока...

МК: Да, и се надявам той да бъде много широк. Няма друг начин да оздравеем, освен ако не получаваме много и различни лекарства, които третират всяка една от болестите. Да, този морален борд е много важен, той не е единствената политическа иновация, която се надявам да направим. Аз пак ще кажа, страшно е важно да запазим независимостта, на всеки неправителствен опит – дали ще е медия, дали ще е организация, каквото и да е било. Така се прави. В Европейската комисия аз работех с голямата организация за защита на потребителите на европейско ниво, която беше винаги най-тежкия ми критик. Най-тежкия ми критик. Винаги искаха повече, това им е работата. Аз трябваше да намеря баланса. Те получават един милион евро от европейския бюджет. И аз, на няколко пъти съм изпушвала, от негодувание, как може, всичко което правим, с най-добри намерения, те да го критикуват, а пък едновременно с това да получават средства. Трябва да ви кажа, че това за мен беше един много важен културен урок. Всъщност, ти помагаш по този начин, на това което правиш. Винаги трябва да имаш критик. Винаги, винаги, винаги, при всички обстоятелства. Може да не си съгласен с него, но трябва да му помагаш, заради собственото си здраве. И на мен ми се иска и това нещо да го разберем и в България. Ние непрекъснато делим – ако ме хвалиш, си ми приятел, ако ме критикуваш, си ми враг. И не приемаме с достойнство нито едното, нито другото. Много грозно.

КП: Предполагам, че вие нямате 100% изчистена идея как точно тази политическа технология ще работи, но все пак кажете някакви идеи, как ще взаимодействат тези две структури, дали ще имате някакви конгреси периодични, или някакви изслушвания, или по някакъв начин хората ще могат да събират въпроси и да ги задават. В смисъл, какви са ви идеите в това отношение?

АГ: И все пак да вкарате отговора във формата – все пак Конституцията регламентира, по-скоро ограничава възможността, неправителствените организаци,и каквато форма е гражданското сдружение, да имат политическа цел, да имат политическа функция. Също, в този контекст ще ви помоля...

МК: Значи, най-напред, не всичко е само в написаните правила. Всъщност, ако погледнем нещата в цялост, много по-голямо значение имат практиките, обществената култура, и това което се случва, реално. Ние не можем да бъдем против закона. Ние не можем да кажем „Моралният борд на “България на гражданите” е неправителствена организация“. Няма как. Ние можем да приемем такива правила и да поддържаме такива отношения помежду си, че да го направим реално. Но най-важното е, тази организация да бъде абсолютно независима. Тя да може да има свободата да критикува, и, ако щете, надявам се, свободата да бъде разпозната от много други политически субекти, партийни субекти, не говоря само за партийни, говоря за политически, но тук и партийни включително, които да се вслушват, така както трябва да го правят с други организации – да влезнат в състезание, кой ще получи най-добра оценка, заслужена, надявам се, от независим борд, от независими хора. Ето това искам да направя. Ние ще гарантираме през правилата, през вътрешните правила, но аз съм убедена че трябва време, за да убедим хората. И тук моето прочуто нетърпение ще трябва да се укроти, аз искам да дам достатъчно време на всички, и на себе си ако щете , за да мога да докажа тези неща, които говоря.

АГ: Тоест, ако мога да се опитам да обясня технологията малко по-разбираемо, поне за мен, нещо подобно на това, което се случва в момента със закона за горите. Вчера, основните представители на протестиращите, които преговаряха, така наречените в кавички „еколози“, казаха, че спират всяка форма на преговори, защото не се чувстват достатъчно… най-малкото, защото не се чувстват упълномощени, по подходящ начин – 3,4,5 души да представляват 5,10,15 хиляди души, които са на улицата. Нещо такова ли си представяте вие – гражданското общество, което възприема тази логика, която вие излагате, предлагате, по някакъв подобен начин да регулира чрез обществен натиск, влияние, мнение, тези, които са излъчени като политическо представителство в парламента.

МК: Точно така. Това има еквивалент, вижте колко много думи ни липсват в нашия език. Удивително нещо е езикът. На английски език има израз за това и то се нарича peer pressure, тоест „приятелски натиск“. Тук не бих го нарекла приятелски, тук си е натиск.

АГ: Защото е съвсем друго.

МК: Вижте, липсва ни това. Ще ви кажа един пример. Страшно много неща научих от защитата на потребителите. Смятам, че това е една наистина много интересна област. Впрочем, защитата на правото на околна среда и защитата на потребителите са от един и същи ранг, от една и съща генерация човешки права, забележете. Ще ви дам пример от Великобритания, който ми е страшно скъп на сърцето. Когато те въвеждат либерализацията на енергийния си пазар, стават страшни безобразия с потребителите, страшни безобразия. Тогава правителството решава, че ще даде рамо на една неправителствена организация, подкрепена там, с пари, с бюджет, с всичко, но не публична институция в собствения смисъл на думата и ще бъде потребителски watch dog, тоест, потребителски наблюдател, и ще върши на практика правителствената работа за прочистване на пазара от монополно поведение. Имат огромен успех. Огромен успех. И хората добиват,  ето това е овластяване – хората добиват чувството, че наистина могат нещо да направят, че има кой да ги чуе. При нас се къса връзката между „чуваме ви“ и „от това ще направим нещо“. Вместо да кажем – „Разбрахме, че законът е приет зле, законът е приет по тъмни доби, законът не е обсъден. Има проблем, нарушихме Закона за нормативните актове“.  Всъщност, това се е случило.

АГ: То аз не знам, между другото, извинете че ви прекъсвам, от началото на т.нар преход досега, дали има един нормативен акт, който да е приет изцяло в съответствие с тези изисквания.

МК: Прав сте. Едно от нещата, които винаги пропускаме, е че правим едно проформа запитване до Министерство на финансите, за така наречените разходи, които този закон ще има. Това никога не се случи. Няма закон, който да има разходи. Аз имам въпрос към вас и към вашите зрители – виждате, нали, гръцката криза и прякото ѝ отражение върху ски-туризма в България. Кои са чуждите туристи, които най-много ходят в Банско и Пампорово?

КП: Аз не карам ски, нямам никаква идея.

АГ: Аз нямам информация.

МК : Ами всъщност, оказва се, че ние разчитаме на много гръцки туристи.

АГ. Това, което знам, че тази година има спад на зимния туризъм.

МК. Точно така. Колко са непродадените имоти в Банско? В Пампорово, вероятно? Тоест, когато ти предлагаш такъв закон – кой го иска, каква е ползата за икономиката, за икономиката?

АГ: Кой го иска е основния въпрос на протестиращите. Кого обслужва този закон?

МК: Ние всъщност нямаме оценки, ние всъщност нямаме оценки – дали при този спад на туризма, в момента, при тази криза в Гърция, която ние не оценихме, световно не оценихме. Четирдесет процента от българската консервна промишленост отива в Гърция. Ние нищо не правим по въпроса. Тогава, защо ни е необходим сега, и защо ни е необходим толкова бързо?

АГ: Това е специално за европейския пазар и за Гърция и за кризата…

МК: Но той има връзка с този закон…

АГ: Но все пак имаме секция въпроси за това, ако ни остане време, да завършим, ако искате набързо темата за морала, не мога да не задам въпроса. Атанас Чобанов, „Бивол“, пита, ако не ви засяга пряко вас, можете така да кажете, че не ви засяга пряко вас,…

МК: Да, кажете.

АГ: Но пита директно в този контекст, морала, моралния борд, всеки да си е на мястото. Общия бизнес на Даниел Вълчев с покойния Кюлев и с Любен Гоцев?

МК: Аз мисля, че най-добре да питате самия Даниел. Аз нямам служби на мое разположение и декларирам още отсега, че аз ще искам от хората, които влизат в партията, да попълват декларация били ли са или не, не искаме това да се случва, смятаме, че това е зависимост, която тежи, но аз не мога да ги проверявам. Така че..

АГ: То е в декларативна форма все пак.

МК: Те си носят отговорност за това, което са попълнили. Попитайте господин Вълчев, аз не съм забелязала в тези години, в които го познавам, той да изявява някакво, да го заподозра в някакво такова пристрастие към хората, за които говорите,  не съм идентифицирала такова нещо.

КП: Добре.

АГ: Добре.

МК: Настоявам да го питате, наистина.

АГ: Може би вие можете да ни съдействате за един разговор с него.

МК: Аз мисля, че той веднага ще съгласи.

КП: Добре. Аз искам да завършим предната тема, защото мисля, че е важно. Вие поемате ли ангажимент, ако вие влезете в Парламента, там има два варианта – да участвате в управляващото мнозинство или да не участвате в управляващото мнозинство. Но ако влезете в Парламента, да направите всичко възможно, законите които се приемат,  да изпълняват  изискванията на Закона за нормативните актове, там за оценката на въздействието….  И въобще, всичко както трябва да е по закон. И по нормална логика.

АГ: Да не чуваме в 2000 година, обяснения, че законът не е публикуван на сайта на Народното събрание, защото, обърнете внимание,  флопи дискетата при транспорта от Министерски съвет до Народното събрание, се е счупила или загубила, размагнетизирала или нещо такова. Такива изявления в 21 век са налудничави.

МК: Знаете ли какво, аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

КП: Добре, обещаваме.

МК: Знаете ли какво. Аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

АГ: Това ни е работата.

МК: Ако вие ми обещаете да следите това, аз мога да ви обещая, че ще го правя. И да ме завръщате в правия път, защото винаги има нещо страшно спешно, нещо което те кара да съкратиш процедурата, това е пътят към ада. Пътят към ада за всяко управление. Така че, аз мога да удържа до края, само и единствено, ако ви има вас, и това да е постоянно. Всичко възможно бих направила да се подкрепи такъв тип организации, извинявайте, че ще използвам английска дума, но watch dogs, пазачи. Трябва да има пазачи, не може. Дори в рая има пазачи, няма как иначе. И те да бъдат оставени абсолютно независими. Така ще спестим пари, така се прави публична реформа.  Ще ви дам един пример, свързан с екологията. Знаете, че аз съм еколог по докторска дисертация и по убеждения. Не че много ходя по планините, но за сметка на това, твърдя, че съм прочела всичко, което си струва да бъде прочетено от българската теория на тази тема. Та, какво се случва. Значи, преди 9-ти септември, ние сме имали един много мощен Български туристически съюз. Този…

КП: Преди 9-ти септември?

МК: Да. Този БТС е имал задачата и правото да патрулира и да налага глоби, тогава когато вижда нарушители в парковете.

АГ. Правилно ли разбрах, до 9-ти септември?  Не 10-ти ноември?

МК: Да. Да, до 9ти септември. Какво печелим от това? Първо, това са хора, дето  им е там сърцето. Те това искат да правят – да превърнат хобито си в нещо полезно и в едва ли не професия. И освен това, те се чувстват силни. Те не само обичат природата, те наистина могат да я пазят и не е необходимо да излизат на протести. А, едновременно с това, ние намаляваме по този начин държавната администрация, защото има някой, който да върши тази работа, Сега говорим за публични разходи и не даваме никакъв шанс – с някакъв малък конкурс. Отдели някакви пари, те ще са много по-малко, отколкото да направиш администрация с отдели, сгради, да я местиш незнам си къде из страната и т.н. Отдели една сума и кажи – „правим един конкурс за организации, които искат да опазват природата“, които искат да наблюдават защитата на потребителите, които искат да правят това, което вие правите. Обаче, всички трябва да се закълнем, че  няма да си правим услуги и че няма да си правим мили очи, че независимостта трябва да бъде страшно силно подкрепена. Иначе просто няма смисъл.

АГ: Милите очи, много подходящо място да ви  задам въпрос. Каква е вашата принципна позиция, не референдум, а принципната позиция за закона за горите, начина по който той в момента възбуди, възпали общественото мнение обективно срещу управляващите. Какво е вашето мнение? Аз не чух нищо, аз следя почти всички политици,  следя техните изявления, ваше не съм чул различно от това, да бъде решен въпросът с референдум. Друг е въпросът, доколко това технически е възможно. Но, конкретно по въпроса, с да или не?

МК: Не, аз мисля, аз смятам, че със… Не в този вид, не. Когато има такова обществено недоволство и то не е посрещнато с нета едно нормално обяснение. Страховете на хората не са адресирани, въобще. Това е  както с генномодифицираните организми. Аз съм виждала хора в Европа, които казват – „Ама как може без ГМО? Ние ще изостанем от състезанието. Науката ни ще загине!“ и така нататък. Европа удържа положението, затова защото, всъщност, страховете на много не са адресирани, България впрочем също. И ние спряхме. Шистовия газ, по същия начин – защо логиката да е различна при закона за горите? Защо е различна? Хората се страхуват. Значи, ние първо трябва да отговорим – нужно ли ни е това сега икономически? Един нормален, спокоен икономически анализ. Включително, състоянието на туризма, включително състоянието на гръцката икономика. И аз четох на господин Костов, бивш зам. министър на земеделието, който отговарял за горите, това е най-доброто професионално становище за мен, което прочетох. Ние нямаме анализи, ние не адресираме страховете на хората и ние не знаем какво ще спечелим като общество, а не един или друг…

АГ: Изразът ако е на господин Костов, нали „адресираме страховете на хората“ би могъл и да означава „Страховете са напълно неоснователни, законът е много хубав“. Ще продължа да настоявам за отговор. Според вас, законът добър ли е? Ако бяха адресирани страховете на хората, трябваше ли  да бъде приет в този вид? И още по конкретно– лобистки ли е, според вашето мнение? Имате, предполагам, юридически екип, юристи, тяло, съвет. Какво е вашето мнение?

МК: След като има обществено съмнение, то взима превес над всички останали аргументи. Ние не можем да приемаме закони, в които има обществено съмнение, защото не те действат. Защото, ако ние сме убедени, че законът се прави в полза на един или друг, то това е прекрасен начин ние да нарушаваме закона, на дребно, по малко, който, където и както може. Всъщност, осемдесет процента от действието на един закон, и това са данни от статистика, е дали хората са убедени в него или не. Този закон ние трябва да го разберем, да го прилагаме и когато видим неговите резултати, когато можем да можем да ги пипнем, да знаем че това е в наша обща полза….

АГ: Като Закона за движение по пътищата.

МК. Да, това дори е чудесен пример. Тоест, дори тези икономически аргументи, трябва на хората, безработица и така нататък, те трябва да се сложат на масата. Ясно. Колко печелим, колко губим. Дали тези, които ще спечелят от този закон, са повече от това, което ще загуби българската природа и ще загубим всички ние. Пак казвам – аз не съм против развитието на туризма. Не съм против развитието и на писти и инфраструктура, ни най-малко. Но, да ми се дава за пример Австрия, която не разрешава на хората, които паркират в планината, ауспухът да е обърнат към тревата, а трябва да е обърнат към пътя? Извинете. Не става така. Плюс това, ние сме супер травмирани от това, което се видя по морето, и това, което се видя по някои други зимни курорти? Имаме ли защитен вал против това? И, всъщност хората протестират против начина, по който се прие закона. Едва ли някой е отишъл в такива юридически детайли. Освен това, задачата на правителството не е да противопоставя едни срещу други. Той и Муамар Кадафи беше намерил кой да го защитава и имаше протестиращи, които го защитаваха.

АГ: А начина, какво ще кажете, за начина, по който се прие законът?

МК: Начина е лош. Значи, в момента сблъскахме две групи. Точно така се лови риба в мътна вода. Точно по този начин. И сега, вместо ние да говорим по същество – как трябва да се приеме един закон? За колко време? При какви обсъждания? Ние говорим кой с кой е и кой против кого е. Ето така ще ни бият, поединично…

КП. Добре. Да продължаваме, че напредваме с времето. Искам да поговорим малко по-подробно за кризата, и за икономиката, за приоритетите, по които трябва да се развива България. Първо, за приоритетите. В България, поне моето впечатление е такова, че се случва така, че правителството няма приоритети. Тоест, за каквото и да говори правителството, все е приоритет. Което, в крайна сметка се отразява на това, че няма никакъв приоритет. И бюджетът се преписва всяка година един и същи. А вашият приоритет какъв е? Когато влезете в реалната власт, била тя законодателна или изпълнителна, какво ще бъде вашият фокус – образованието, здравеопазването, или може би икономиката? Или може би нещо съвсем друго, което аз в момента не се сещам?  Какво ще бъде вашият основен фокус – нещото, от което ние ще започнем, и от там нататък ще продължим? И вторият въпрос е свързан с първия... (продължението е във втора част на интервюто)

retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Участие по радио К2

Утре, неделя, 24-ти октомври 2010г. от 10,30 Константин Павлов и Асен Генов ще отчетат по радио К2 как се е развивал сайтът politikat.net и ще отговорят на въпроси на слушатели. Очакваме ви!

blacklabel2 Участие по радио К2

retweet Участие по радио К2

Гостуване в телевизия EBF – Икономика

Вчера с Асен гостувахме в телевизия “Икономика” в предаването Бизнес Лейди, при водещата Спаска Тетимова. Бяхме поласкани от интереса, който проявиха към нас и направихме всичко възможно, за да отговорим подробно и изчерпателно на поставените въпроси.

Зададоха ни въпроси за името на Фондацията, за начина на финансиране на проекта (благодарихме още веднъж на Ceetrust за подкрепата), за начина по който оценяваме дадените обещания и тяхното изпълнение.

Телевизия “Икономика” се намира в сградата на бившето севернокорейско посолство, която се отличава с хубавата си градина и уникалния си интериор.

IMG 2045 th Гостуване в телевизия EBF   ИкономикаФоайето

“Бизнес лейди” е предаване, насочено към деловите жени, където освен сериозните теми от деня се обсъждат прически, танци и други интересни неща.

Обещахме съвсем скоро да има какво да се види онлайн.

retweet Гостуване в телевизия EBF   Икономика