Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, избори и политика

mikov genov 300x167 Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, избори и политикаНа 15 април 2013, Politikat.net разговаря по актуални теми за СРС и подлсушване с бившия министър на вътрешните работи по времето на Тройната коалиция, Михаил Миков. Въпросите зададе Асен Генов.

Разлики между Цветановгейт и „Галерия“

На въпрос, каква е разликата между „Галерия“ и Цветановгейт, Михаил Миков заяви, че вижда много сериозна разлика. Когато случаят „Галерия е станал известен, веднага са били предприети мерки, а в момента постоянно се търсят оправдания за Цветанов, за да стигне до смешни изявления на самия Цветанов, че се опасява от подслушване. Друга разлика Михаил Миков вижда в силната политизация на ръководствата на службите за сигурност, последователно прокарвана три години и половина.

Дали безконтролно е било подслушването и в двата случая, се поинтересува интервюиращият Асен Генов. За устни заповеди ли става дума, какви са конкретните прилики и разлики? Миков припомни, че все пак тогава скандалът не е бил в МВР, а през 2009 е имало обстойна проверка на СДОТО от прокуратурата, която е открила само технически нарушения, свързани с финансовата защита на преноса на данни. Докладът от 2009 показва какво е било състоянието на службите преди това. Докато днешният доклад показва редица нарушения, които не биха могли да се случат неволно. Нарушенията са предизвикани от празноти в подзаконовата уредба в службата до престъпления по унищожаване на информация и незаконно използване на техника, допълни Миков

Почеркът на управлението на ГЕРБ в службите

Асен Генов цитира чл. 32 от Конституцията, който се отнася именно до навлизането в личното пространство на гражданите и употребата на СРС и трафични данни, което се случва след запетайката в алинея 2 (само в случаите, предвидени от закона). Дали работата в подкомисията потвърждава или отрича, че нещата са се развивали именно след запетайката или преди нея?

Миков предложи бившият премиер Борисов да прочете много добре този член на Конституцията, особено като си припомним неговите изказвания от началото на мандата: Всички ще бъдат слушани, министрите ще бъдат слушани, а и едно от последните му изявления към журналистите, че по отношение на всеки може да бъде изготвено досие или компромат. От такъв „контра“-конституционен манталитет, заключи Миков, когато игнорираш и не се съобразяваш с този конституционен текст, от едно такова послание следват и действията, които се случват сега в системите за сигурност. Това са тежки, флагрантни нарушения на човешките права. Те забравят, че това са изключителни способи, свързани с разкриване и доказване на престъпления, а не способи за използване на информация за политическия опонент, за бизнеса или за съседа. Случаят с Мишо Бирата е много показателен, най-малкото защото това правителство замени имената с прякори. Констатациите в докладите на подкомисията показват през годините, че нищо не е предприето за подобряване на ситуацията, изтъкна Миков. Има трикратно увеличаване на подслушванията за последните 2–3 години, допълни той. Той напомни и за важна дупка в методологията на статистиката – от изводите в доклада на подкомисията може дори да се установи, че е трудно да се преброят исканията за т. нар. трафични данни (локиране на телефон), защото редът е различен, а обемът е огромен. Парламентарният контрол в тази област трудно може да се реализира.

Триковете със статистиката

Асен Генов се спря върху отчетения спад на употребата на СРС през 2011г – дали е заради опити да се придаде по-лицеприятен вид на статистиката, подобни на тези, описани в инструкцията на съдия Янева, според която да се отчитат исканията по личности, а не по брой употребени технически средства, защото тогава, през 2011, има спад след 2009 и 2010?

Бившият член на подкомисията за СРС припомни, че подкомисията е излязла с категорична позиция, че не приема тази промяна в критериите за отчетност, целяща да успокои общетсвеното мнение. На изслушване на съдия Янева пред комисията категорично не е приела тази промяна. А спадът на статистиката конкретно се дължи на друго – очевидно докладът за 2010 е прочетен внимателно от прокуратурата и спадът е голям в използването на СРС за досъдебно производство, а същевременно, има рязък ръст в МВР към използване на СРС в оперативната работа. Което показва, продължи Миков, изместване на тежестта от разкриване и доказване на престъпления в условията на досъдебното произдводство към използването на СРС в оперативната работа, в други структури на МВР, извън тези, които разследват по определени досъдебни производства. Така че, един път има спад на заявени от прокуратурата искания от 40–45% (2011 спрямо 2010) в досъдебното производство, но има и ръст около 20–30% на заявките от различни структури на МВР. В законодателството бяха разширени възможностите различни звена на службите да искат достъп до СРС, т.е. подслушване, което много разшири кръга от субекти, което затруднява както вътрешния контрол, така и контрола от подкомисията върху обосноваността на исканията, върху необходимостта от събиране на тази информация, използването й и унищожаването й, продължи да изброява проблемите в отчетността той.

Кое е по-важно – броят подслушвани лица или броят използвани технически средства. Някак си се скрива фактът, че покрай един човек със 100 контакта, се слушат всичките 100 контакта, разви мисълта си интервюиращият.

Михаил Миков беше категоричен че такива статистически трикове несъмнено не са коректни, защото се събира много информация за свързани лица. Логиката и духът на Конституцията и Закона е, че говорим за изключителни средства и законът трябва да се тълкува не разширително, а стеснително. Това е тънката граница между човешки права и свобода и сигурност, от друга страна.

Политиката на БСП за специалните разузнавателни средства

Предвид малката разлика в прогнозите, напълно възможно е, следващите управляващи да са от БСП, каква би била тогава политиката им в областта на СРС, попита Асен Генов.

Напълно възможно е това да се случи, потвърди Миков. Той наблегна, че законът трябва да се тълкува стеснително, а не разширително в случаите на използване на СРС. Изтъкна необходимостта да се върне Бюрото за наблюдение върху СРС, което да не съвпада с парламентарните мандати и да не може във времето между парламентите да няма контрол върху службите.

Чия е отговорността?

На въпрос от интернет – дали и професионалното ръководство не носи вина за сегашния скандал, Миков отговори, че е имало специални законови промени (чл 34а), според които СДОТО е подчинена пряко на министъра и няма отношение към главния секретар или друг ръководител по закон, за да се носи ясна политическата отговорност, което пък значи че Цветанов няма как да избяга от скандалната употреба на мобилна апаратура и да прехвърля вината на различните нива в професионалното ръководство на МВР.

По отношение на примера на Цветанов с прокурорите, ако Главният прокурор устно е разпоредил противозаконни действия, той също трябва да носи отговорност, както и министърът. Ако устно е разпоредил определени действия, по веригата всички са ангажирани с тази отговорност.

Огромният въпрос за трафичните данни

Асен Генов изрази безпокойство и потърси коментара на бившия народен представител и юрист, че има данни за 115 000 използване на трафични данни, които позволяват профилиране на гражданите използващи мобилни комуникации.

Михаил Миков припомни целите на евродирективата, с които се въвежда задържането на такива данни – те се използват само за борба с престъпността — за разкриване и предотвратяване на престъпна дейност. Недопустимо е да се използват за лични или бизнес цели.

Попадаха ли ви данни за такива нарушения, се заинтригува Генов.

Миков обясни, че има такива индикации, а броят на използваните трафични данни е нараснал неимоверно, като МВР често са използвали НПК, за да заобиколят съда и да получат каквото ги интересува без съдебна заповед.

За искането на данни за потребителски IP адрес на коментари под политически статии

Миков подчерта, че това е пътят, който не минава през съдебния контрол. За съжаление, сподели той, това е пътят, който, според него, трябва да бъде ограничен до екстрени случаи, след което непременно да минава през потвърджаване от съд.

Служебното правителство, СРС при изборни нарушения и политическият шантаж

Михаил Миков обясни, че служебният кабинет не е успял да намали страховете на гражданите от употребата на полицията и администрацията за политически цели. Подкрепи идеята на премиера Райков да се направи ротация на полицейските началници и недоумява защо има такава съпротива срещу нея, хипотезата му е че полицейските началници имат роднински и политически обвързаности. За пример Миков даде новия областен директор във Видин, назначен през последните дни на Цветанов, чийто баща е шеф на “Старейшини ГЕРБ” – Враца, както и РПУ Вършец, където братът на шефа е координатор на ГЕРБ – Белоградчик и Руженци и дори си позволява да участва в предизборните семинари на ГЕРБ. Според Миков, проблемът е в политизацията на полициията и служебното правителство не може да се справи с нея засега.

Актуалната тема: ⅔ от сигнала на С. Станишев е потвърден. Всички спрягат Цацаров за любимец, едва ли не, протеже на Цветанов и все пак, той изнесе тези данни. Това някакъв предизборен трик ли е? Как ГЕРБ ще отиграят това нещо?

Михаил Миков определи Главния прокурор Цацаров като много добър юрист, който ясно си дава сметка, че върховенството на Закона, рано или късно, трябва да се налага и в България. Според Миков, Европейската комисия много внимателно следи какво се случва в тази сфера. Не случайно, според него, Цацаров преди пресконференцията е запознал сектерариата на Европейската комисия. Това е тема, която попада в мониторинга на Европа и Главният прокурор си дава сметка за това. Връщането на доверието в прокуратурата минава през безкомпромисно налагане на законността, каза Миков.

Скандалът с Борис Митов от www.mediapool.bg

На въпроса за скандала с изнесените в Медиапул документи от журналиста Борис Митов и привикването му в прокуратурата, Миков коментира, че в прокуратурата често се проявява полицейски манталитет: “Аз имам власт…”, давайки за пример един покоен Главен прокурор, станал известен с фразата си “Над мен е само Господ”. Колкото по-често се припомня върховенството на закона на отделния прокурор и полицай, независимо от заемания пост, толкова по-добре ще е и за самите тях, и за България, смята Миков.

Скандалът с отвертката

На въпрос, как ще коментира изявлението на Сотир Цацаров, че някой, едва ли не, с отверка е отъшъл и ръчкал, за да унищожи данните и дали това влиза в хипотезата на чл. 106 от НК, предвиждащ тежки наказания, Миков отхвърли предположението, но припомни, че на пресконференцията на прокурорите се е чула думичката “Саботаж”. Унищожаването на информация, е престъпно, и именно заради тези престъпления, вътре в МВР, са предприетите действия от прокуратурата. Големият въпрос, каза Миков, е дали прокуратурата ще има силата и волята да продължи нататък и да се качи нагоре по етажите на отговорността. За него е ясно е, че не може МВР да бъде място, в което се вършат престъпления. Ако това все пак се случи — отгояворността трябва да бъде много тежка, заяви той.

Употребата на СРС от ДАНС

Асен Генов припомни, че почти няма откази на исканията на ДАНС за използване на СРС и попита дали е правилно да вадим ДАНС от разговора. Достатъчен ли е контрола върху СРС, употребени от ДАНС?

Михаил Миков подкрепи идеята за разделяне на СРС на такива, в които става въпрос за националната сигурност и на такива, които са свързани с разкриване на престъпността. По–прецизна аргументация поиска той, но не се нае да коментира основателността на всяко едно от исканията, защото смята че това е въпрос от компетенциите на съда. Той подчерта, че в комисията са препоръчвали да се засили съдебният контрол. Миков не отхвърли необходимостта от сериозна проверка по документи на исканията, които са правени, на комуникаторите, на основанията, като, според него, това ще даде повече светлина. Той посочи, че има процес на срастване между политическо и професионално ръководство в МВР, при който тези изключителни средства за борба с престъпността се използват за политически цели ще бъде допълнително осветен.

Бюрото за контрол върху СРС

Трябва се върне ли Бюрото за контрол върху СРС, попита Генов.

Михаил Миков категорично споделя тази идея, дори припомни, че са внесли такъв законопроект след случая “Танов”, но мнозинството отхвърли това предложение.

Ало, Ваньо

Дали признанието на премиера Борисов пред politikat.net, че разговора “Ало, Ваньо” е автентичен и че премиерът се е опитал за злоупотреби, означава, че при евентуално идване на власт на БСП има механизъм да бъде възобновена тази проверка?

Миков подчерта, че това е в ръцете на прокуратурата, която в този и вдруги случаи трябва да докаже своята еманципация от една или друга политическа сила, от един или друг силен на деня човек.

Честността на Парламентарни избори 2013

На въпрос от Интернет дали има притеснения от фалшифициране на изборите се притеснявате и как ще противостоят на тях, Михаил Миков повтори, че употребата на държаваната администрация, на силови структури от МВР и натискът върху престъпния контингент могат да изиграят роля в изборния процес. Той подчерта и притесненията си от огромния финансов ресурс, който ГЕРБ са приготвили за изборите. Михаил Миков призова гражданите за широко участие в наблюдение на изборите. Той прикани всички да подават информация и да информират на наблюдателите от ПАСЕ и от ОССЕ, които, за пръв път, ще изпратят толкова голяма мисия в България. факт, който той определи като не добър атестат за страната ни.

Контрол върху СРС в ДАНС

Михаил Миков обясни за контрола на употребяваните от ДАНС СРС, че се осъществява на няколко равнища: парламентарната комисия, прокуратурата, но основното е перманентния и ежедневен вътрешно-ведомствен контрол от ръководителя на ДАНС, при ясни правила и като се създадат регистри. Всяка получена информация трябва да се документира и докладва каза той.

Какво се случи на 14–ти януари 2009г?

Сигналът за бомбата е въпрос към бившия главен секретар, а по-късно и заместник министър, Павлин Димитров, отговори Миков. Той каза и, че Явор Колев трябва да отговори на този въпрос, защото този сигнал е дошъл от тази посока. На това основание е бил прекратен митингът пред НС, припомни Миков. Според него, макар и получен по-рано, този сигнал е преседял доста време, изглежда очаквайки точния момент. Чак след като на площада се случиха събитията по неутрализиране на ултрасите, а протестните действия се превърнаха в едно мелле между полицията и провокаторите, изведнъж се появи този сигнал, каза Миков. Сигналът беше изваден, каза той, когато провокаторите бяха отблъснати и бяха предприети по-твърди поилицейски мерки. Тогава се появи информацията и стигна до мен, каза бившият министър. Всъщност, спомни си той, тя стигна до кмета на София Бойко Борисов, който издаде заповед за прекратяване на протеста.

Цялото интервю може да изгледате тук:

retweet Черната котка разговаря с Михаил Миков за СРС, избори и политика

Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 2

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ЧАСТ ПЪРВА.

Целият видеозапис може да видите ТУК.

02 май 2012 г., София, МВР.

КП: Как така му генерира загуба, като току що казахте, е МВР плаща за експертизите?…

ВВ: Плащаме със закъснение. Всяка година имаме неразплатени експертизи. Всяка година от порядъка на стотици хиляди левове. Министърът винаги се разпорежда приоритетно да плащаме на съдебните експерти, но пак ви казвам, не може всеки да мисли за себе си. прокуратурата за себе си, съдът за себе си, полицията за себе си по въпроса за експертизите. Това е елемент на съдебната реформа.  Министерство на правосъдието, другите ангажирани институции трябва да намерят решение на този изключително важен проблем със съдебните експертизи. Съдебни имам предвид гражданско-процесуални, наказателно-процесуални. Това се отнася и за досъдебната фаза, за МВР…

Този малък аспект именно е темата, която повдигате за НИКК. НИКК е един институт-лаборатория на МВР, която има и криминологически профил, но основно прави експертизи по различни видове дела, които са назначени не само по наказателни дела, но и от различни други органи – съд, прокуратура, дознател. Има добри лаборатории, някои експерти са много добри. Такива експерти има не само в НИКК в МВР, има във всяка областна дирекциия. Специално такива технически лаборатории и те провеждат много експертизи ежедневно.

Тези въпроси, които поставихте са свързани основно с ДНК експертизите, които са изключително скъпи. Има такова звено в НИКК, но това е едно много скъпо удоволствие, наистина. Изисква огромен разход. Когато не може да се направи своевременно в България и липсва необходимата техника, се плащат такива експертизи в чужбина.

Както знаете, преди няколко дена, дойде експертното заключение по повод убийството на Яна в Борисовата градина. То беше проведено, ако не се лъжа в една австрийска лаборатория, във всеки случай в чужбина, колкото и скъпо да е това. Българските ни колеги не са могли да се справят с този въпрос. Това е проблема с НИКК. Че няма финансиране, няма хора и няма добри условия за работа на тези експерти, макар че повечето от тях перфектно работят, особено за почеркови експертизи няма никакъв проблем, дактилоскопски експертизи си ги правя…. По-скъпите са проблем.

Но, така или иначе, голямата тема е реформата на съдебната експертиза, в аспекта на реформата на съдебната система като цяло.

КП: Добре колега, ти?

АГ: Да продължим нататък. Аз разбирам, че влизаме в един, един парадоксален дискурс, нека го наречем, тема на разговора. От една страна всички се оплакват и критикуват МВР за високия бюджет, от друга страна МВР казва – проблемите в обществото, които ние трябва да решаваме, се дължат най-вече на липса на ресурс, човешки ресурс, което означава липса на пари и директно, липса на пари.

ВВ. Вечна тема, която я има във всяка държава, между другото.

АГ Да минем нататък. Ако искате, да говорим за политика, да говорим за избори.

За изборните нарушения. Аз ще ви върна към едно участие в една дискусия, организирана от Института за развитие на публичната среда съвсем наскоро, в началото на тази или в края на миналата година беше. На тая дискусия вие поставихте няколко акцента в своето изказване. Едно от нещата, които казахте беше, че „Всеки един от сигналите за нарушения са били проверени и е бил върнат отговор до жалбоподателите за това, на какъв етап е разследването или проверката. Моят въпрос е, дали можете да представите някаква обобщена информация – толкова и толкова нарушения, такива и такива наказания са наложени. Какви мерки според вас трябва да се предприемат, това е общата тема, нали, но ако можете да кажете нещо в тази посока.

За какви нарушения става дума, в какъв мащаб са тези нарушения, какви санкции какви наказания са били наложени. И какво лично вие смятате че трябва да бъде подобрено в Изборния закон, в Изборния кодекс, с цел да се намалят тези нарушения през 2013 година? Предстоят парламентарни избори.

ВВ. Темата за изборните нарушения пак не е тема само на МВР. Аз и в двете участия, които съм имал, съм си позволявал само да коментирам допирните точки с работата на вътрешното министерство. Аз конкретните цифри в момента не мога да ви ги кажа като обобщена информация, макар че мога да ги получа от една наша дирекция. Ние тогава сключихме и споразумение с неправителствения сектор. Създадохме специален щаб, проведохме обучения в цялата страна на по двама дознатели от всяка областна дирекция, по една методика, която създадохме специална.

Защото изборните нарушения, освен всичко друго, освен административно нарушение, много често, покриват и състав на престъпление, има специален раздел от НК, който се нарича „Престъпления против политическите права на гражданите“, включително против избирателното право. И детайлно анализирахме съставите на наказателния кодекс – дали има нужда от подобрения на някои текстове от НК, дали процедурата по НПК позволява на МВР ефективно да противодейства и на прокуратурата престъпления, свързани с избирателни нарушения. .И абсолютно по всеки сигнал, който беше подаден от територията на цялата страна, било по електронната линия, която бяхме изградили, телефонна линия, в писмен вид, абсолютно всеки сигнал се …

Разбира се, много често попадахме в ситуация на политически спекулации. Специално мога да ви кажа за няколко сигнала от югозападна България – Бобовдолско, Бобошево, Варна. Много често се оказва, че тези сигнали са неоснователни или пък се опитват да вплетат в МВР в някаква политическа интрига, недоволни политически сили, срещу други политически сили.

Разбира се, има доста досъдебни производства, с конкретни резултати.

Конкретна бройка не мога да ви я кажа. Тя беше систематизирана всяка седмица от Върховна касационна прокуратура, събираща цялата информация от прокуратурите и от МВР, под ръководството на заместник-главния прокурор, господин Валери Първанов.

Така че, каквото можеше да се направи като разследване, беше направено. Освен всичко друго, това си беше едно мащабно охранително мероприятие. Аз мисля че колегите от охранителна полиция успяха да се справят с това предизвикателство при провеждане на изборите.

Но, по отношение на изборите, аз си позволих да коментирам две неща в тази дискусия, които имат пряко отношение към МВР.

Единият проблем беше свързан с това че, се оказа, че немалко български граждани, независимо какъв произход имат, се оказаха без лични документи, стотици в някои населени места, като Кюстендил. Просто защото, за да получат лична карта, трябаше да имат постоянен адрес. За да имат постоянен адрес обаче, законодателството изискваше да представят документ за собственост, т.е. нотариален акт за недвижим имот или пък писмен договор за наем. Тия хора нито имат документи за собственост, основно от ромски произход, а пък договор за наем, изобщо беше немислимо. Един омагьосан кръг се получава – няма постоянен адрес в служба ГРАО. Отива в РПУ-то, не може да му се издаде лична карта. Не може да му се даде лична карта, той не може да упражни своето избирателно право – и активно и пасивно.

Даже, ако иска да се кандидатира кмет, за общински съветник, той не можеше да се кандидатира. Това е голям проблем, или поне беше голям проблем, защото, доколкото си спомням, преди две седмици законът е променен в това отношение, Законът за гражданската регистрация. Той засяга пряко МВР, защото на тия хора не могат да им се издадат лични карти, и се оказа, че в България циркулират анонимни граждани – хора, без документ за самоличност, с всички произтичащи от това последици – той не можеше да си получава помощите от социалното осигуряване, той не можеше да гласува, не може да ползва услугите на данъчната администрация. Затова апелирах тогава и мисля че, наши експерти в Народното събрание, законът е променен, просто трябва да проверя в Държавен вестник

АГ: Това е темата за така наречените „забранителни списъци“?

ВВ: Не, това е темата за това, че има хора без лични без лични документи,

АГ: Аха, аха.

ВВ: И те не могат да гласуват, без да са в никакви списъци. Той просто го няма, той не фигурира, никъде, разбирате ли, в гражданската регистрация на населението.

КП: Той дори не е имал ЕГН и акт за раждане, така ли?

ВВ: Дори и да е имал стар личен документ, той нов не можеше да си извади. Така че по някакъв стар личен документ, може да има и ЕГН, може да има всичко. Тогава не се е изисквало да има нотариален акт, тоест, когато си е вадил лична карта преди десет години. Той нова не може да си извади. Старата му става невалидна и той не може да гласува.

АГ: Така или иначе стигаме до тази тема, това са, може би, подмножество на всички хора, които така или иначе са били лишени, заслужено или незаслужено, от правото да гласуват, от техните активни и пасивни избирателни права, да минем ако искате, към забранителните списъци.

Аз проследих внимателно дискусията и, общо взето останах с впечатление че, не съществува механизъм, който да определи актуалния, настоящия адрес и т.н., тоест въпреки кореспонденцията и подаването на информацията между мвр и служба ГРАО, на практика служители на ГРАО признаха на същата тази дискусия, на която присъствахте и вие тогава, че няма как това нещо да бъде технически установено, така че той да бъде изваден от този списък. Но въпреки това, нищо не попречи да се издадат такива удостоверения и да се потвърди правото на кандидатите за президент и вицепрезидент, които и да било те, нали, да участват в изборите. Тоест, вие казахте, че трябва да се изчисти този въпрос със забранителните списъци…

ВВ: Трябва да се изчисти, да.

АГ: Какво смятате, че трябва да се направи и как мислите че може да бъде решен този въпрос?

ВВ: За съжаление, господин Генов, до ден днешен, въпреки че замествах господин Цветанов по време на избирателната кампания, месец и половина почти не се бяхме виждали, с изключение на една вечеря с шефа на Сикрет Сървиз, и до ден днешен не ми е много ясно откъде се генерира този проблем, при голям интерес, който проявявам, а и любопитствам много често, по чисто такова вътрешно любопитство, откъде точно е този проблем със забранителните списъци, откъде точно се генерира този проблем. Макар че конкретният термин не е забратнителни списъци, в избирателния кодекс е някакъв друг.

АГ: Така се наложи в публичното пространство.

ВВ: Откъде се генерира това нещо? Това се появи проблем по един от видовете избори, това е за местните избори, където, имаше изискване за уседналост. Само там се появи този проблем. Уседналост,.. беше 4 месеца или 6 месеца, сега точно не мога да си спомня каква беше причината. Това за президентските избори нямаше такова изискване и там тема за забранителни списъци няма.

До последния момент, до месец май, ако не се лъжа, се променяха законите. Конституционният съд отмени едни текстове за уседналост, други остави в сила. Въпросът е, че различни хора попадат в списъци, които не им дават право да гласуват и, доколкото разбрах, дори и някои депутати са се оказали в такава ситуация. За всеки отделно, като се зарови човек отделно да потърси защо така се е получило, има най-различни житейски ситуации. Сега, не искам отново да прехвърлям отговорността към службата, която изготвя тези списъци, която не е към МВР, тя е към МРРБ. Ако правите интервю там, също го задайте този въпрос. Тук се събирахме няколко пъти, ходихме е там да видим, къде е тоя проблем, че хора, без основание, всъщност са лишени без право да гласуват. Макар че, ако се заровим във всеки конкретен случай, винаги ще намерим някаква формална причина, той да попадне в някакъв такъв списък.

Но, в същото време си давам сметка че това не е просто обикновено право, човешко, това е право избирателно, политическо, гарантирано на ниво Конституция и международнни актове. Така че, ако наистина има такъв проблем, с огромна бройка на хора, които нямат право да гласуват, този въпрос трябва да намери някакво категорично решение.

Ако, формално погледнато, всеки е прав за себе си – и ГРАО, и служба БДС и така нататък, в крайна сметка, при следващи избори, ако има такова изискване за уседналост, много внимателно законът ако е написан. Много преди самата дата на изори, всеки човек ако е попаднал в такъв списък, да речем, да бъде уведомен и разяснено, че е в такъв списък. Това за мен е единственото решение на този етап. И ако той е неправилно включен в такъв списък, да се намери веднага бърза реакция на службите, защото все пак гражданската регистрация е по общини, в служби ГРАО, общински служби, да бъде коригирана тази грешка. Защото, наготово се взимат тия списъци от служба ГРАО, в крайна сметка, които са към общините. Но, много често има и незаинтересованост на граждани.

Тук можем да опрем и до друга голяма тема – за понятията постоянен и настоящ адрес, които някак си в последните 10 години ги възприемахме като нещо нормално, но може би трябва да се замислим дали са добре дефинирани, дали е необходимо да ги има, защото много хора, дори в момента не знаят, какъв им е постоянният и настоящият адрес. Още боравят със стари термини – „местожителство“, което беше отменено от президента Желев, преди повече от 20 години. Но наистина, ако има такива списъци, които забраняват на хората да гласуват, много преди изборите, не в последния момент, Защото миналата година, в последния момент се приеха законите. Много преди изборите, трябва всеки човек да знае, че е в такъв списък, максимално улеснено, чрез интернет ако трябва, всеки да може да го види за да може своевременно да се коригира тази грешка.

Защото това, което вие споменахте, между първи и втори тур, се издаваха някакви удостоверения на хора, които така или иначе бяха в някакъв забранителен списък, не знам дали това беше някакво много добро решение, макар че това не е моя тема, но знам, че госпожа Антоанета Цонева предложи нещо подобно между първи и втори тур.

Изведнъж излезе, че на някой му е издадено такова удостоверение, на друг не му е издадено, защото не е знаел, пък след това може да се окаже, че той наистина не е трябвало да гласува, Изобщо, може да стане пълна каша с обжалването след това на изборните резултати. Просто, решаването на проблема трябва задължително да се измести много по-напред от датата за изборите и този въпрос, при следващи избирателни кампании, категорично, трябва да намери своето решение.

АГ: Това кореспондира с други ваши думи, свързани с.. така в подкрепа по-скоро, на регистър на избирателите, с условието, че има детайли, които са важни според вас. Може би и да развиете сега тази тема, за този регистър. Смятате ли, че е необходимо, че е разумно…

ВВ: Малко се колебая по тази тема, както и по въпроса за СРС-тата.

АГ: Това беше последния въпрос.

ВВ: Това е тема, по която винаги съм имал колебание, Много често, и политически сили, и ВМРО, и други, активно гражданите да се регистрират, тогава, когато искат да гласуват. Има такива практики тук-таме в Европа. Обаче, тук наистина детайлите са важни, и по-скоро съм дори скептично настроен към такава идея. Защото наистина може да има, сега, не знам дали говорим за едно и също нещо, да има регистър на избиратели, които активно са се регистрирали с желание да гласуват. Това е възможно да се направи. Тогава няма да имаме проблеми със забранителни списъци, както и с точния брой на живеещи в българия,нали, процент избирателна активност. Който е пожелал, който е заявил, да гласува.

Обаче все пак, все пак, това, според мен, по-скоро ще стимулира избирателна пасивност, това не е добре за едно демократично общество и демократичен процес. И, колкото по-малко пречки създаваме пред избирателите да гласуват, толкова по-добре за зрелостта на гражданското общество.

Другото което казвате – регистър на избирателите. Той по какво ще се отличава от регистрите, които се съхраняват в служба ГРАО? Ако са добри регистрите на служба ГРАО, много добри, които казват – колко са лицата,които са навършили 18 годишна възраст на територията на България, нали и живеят на територията на България, дори да има изискване за уседналост, тогава няма нужда от регистър на избирателите, нали така?

КП: Това е Конституционно право…

АГ: Не, разговорът беше в посока, динамичен списък, например, аз се регистрирам, той не се регистрирал и отиде в деня на изборите, това не го лишава от правото му да гласува в деня на изборите,

ВВ Тогава, какъв е смисълът от тази диференциация.

АГ. Така или иначе, мина вече темата, не е актуална в момента, просто исках да чуя някакво разширено тълкувание, в тази посока, за някаква форма на регистрация на избирателите…

ВВ. Честно казано, не съм много голям капацитет по избирателния кодекс и по избори, има цяла администрация, която се занимава с това, но тук трябва много внимателно да се пипа, това е проблем на Конституция и на международни стандарти. Значи, това е от темите, която е архиважна, нали. Дори, другите теми са много по-малко важни. Темите за избиране на представители на власт – общинска държвна, обществена, представителна власт, е изключително важно, и колкото по-малко пречки има пред гражданите, и то което е по-важно, да вземат информирано решение за това, кого избират, толкова по-добре за държавата. Даже не само правото да избираш, а да избираш информирано. Това е много важно, да избираш информирано. Т.е., съзнателно да си дадеш гласа, а не според това дали някой ти е платил да си дадеш гласа пет или десет или 20 лева. Да не говорим…

АГ: Компромис със ценностите ли е употребата на СРС при противодействие на изборни нарушения и престъпления? Все още ли сте на това мнение?

ВВ:Тук не е толкова въпрос за ценности, колкото за изкушения… някакво разсъждение. И пак ще си кажа, че съм резервиран към такава идея, макар че видях че тя е горещо препоръчвана от мисията на ОССЕ. Не знам дали сте чели препоръките. Сега, може би, всеки ще каже – да, щом има престъпление, да го направим тежко, т.е да се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода, и нали, да дадем възможност да се подслушва. Но, как да ви кажа – когато става дума за политически дебат, политическа ситуация, напрегната точно преди избори, предизборна обстановка, да се пуска и арсенала на СРС за престъпления срещу избирателното право, би имало по-скоро негативен ефект, и то не за друго, а защото винаги, абсолютно съм сигурен в това, винаги ще има обвинения, че някой злоупотребява, за да подслушва някого, а всъщност, може да се окаже, че няма нагласяване на изборни резултати, когато подслушваш някого, а има политическа агитация.

Тоест, дори МВР да не е злоупотребило и прокуратурата. Аз съм убеден, че те не биха злоупотребили, с една такава възможност, която в момента липсва в НПК, но дори да не са злоупотребили, винаги политическият опонент може да те атакува, да каже – да, управлявашите в момента си позволяват да подслушват, точно в разгара на една предизборна борба.

Да, липсата на СРС, така, доста затруднява прокуратурата, следствието и дознателите да разкриват престъпления, да разследват или да наказват. Това е като обикновения подкуп, защото изборният подкуп е същата работа, само че с други средства. Подкуп много трудно се доказва, защото са заинтересовани и двете страни. Няма веществено доказателство, което да покажеш пред съда, пред сетивата му, и той да постанови осъдителна присъда веднага.

СРС-тата биха били много мощен инструмент. В същото време, все пак, пак казвам – това е предизборна борба, може някой да се изкуши. И според мен, трябва много да се внимава, когато се променя НПК в този смисъл, тоест, когато се завиши наказанието за престъпления срещу избирателното право на пет години, което автоматично би позволило използването на специалното разузнавателно средство.

Може би не съм докрай компетентен в това, но на правна комисия, когато се обсъждат такива промени, те са … аз бих си казал мнението. Съвсем непартийно, съвсем неполитическо, защото всеки може да се озове в ролята на управляващ, на опозиция, точно когато сепровежда гореща изборна кампания. По-добре да видим какви са другите проблеми в момента на наказателното правосъдие и правораздаване, когато става дума за наказателни дела, с предмет избирателни нарушения, да видим дали можем да отстраним другите проблеми. И вече, най-накрая, ако това е единственото разковниче, което може да помогне на този процес, нека да го направим, но внимателно и много… да не се стигне до някоя друга крайност.

КП: Плавно преминахме към следващата тема, която е свързана с АКТА и цифровите права. Сигурно сте запознат с дебатите, които бяха много разгорещени и протестите, които бяха срещу приемането на това международно споразумение против фалшифицирането.

ВВ: В общи линии съм запознат, наистина…

КП: Така, първият въпрос е, от тук, от там се чува информация, че МВР разполага със стационарни и с мобилни камери, с които например се засичат нарушения в Правилника, Закона за движение по пътищата, нали така. Тези камери, може ли МВР да гарантира, че не се нарушават личните права на гражданите и въобще каква публична информация ние можем да получим за тях? Дали МВР има ресурс да гледа всички записи, или по някакъв начин избирателно ползва записите.

Другото е, дали на МВР реално му трябва такъв закон като АКТА? И пречи ли му това, че липсва такъв закон, да преследва нарушения на Интелектуалната собственост, авторското право, сродните права, фалшификацията на стоки и така нататък.

Това са свързани въпроси, не знам как да ги разделя, ако искате…

ВВ: Да, свързани въпроси, а темата е толкова обширна, Навсякъде по Европа, в момента, не само в България, тече тоя дебат. Ние като МВР вече си изпатихме с такъв дебат, не знам дали си спомняте? През 2009та година предложихме една промята в Закона за електронните съобщения. Не по тази …

КП: Помним много добре, защото..

ВВ: Трябва да го отчетем като грешка. Това беше една от най-големите грешки. Това беше грешката ЗЕС от края на 2009-та година, един дебат, който не трябваше изобщо да провокираме. Не отчетохме нашата невъзможност да убедим гражданското общество докрай, защо трябваше това да се направи.

Ние като политическо ръководство си дадохме сметка, че това е грешка и оттеглихме, макар не и законопроекта, това наше желание в парламентарна зала, да не се допуска пряк достъп на МВР до системата там на мобилните оператори, които в България са изцяло частни.

Темата за АКТА. Също не се чувствам достатъчно компетентен по тази тема. Във всеки случай едва ли липсата на такъв закон и то на наднационален нормативмен акт, ще попречи много на националната полиция и на националните полицейски структуриза противодействие на престъпни прояви, макар че тук, доколкото разбирам става дума само за нарушение на авторски права и на търговски марки.

КП: Става дума за предмета на това споразумение, което е ограничено в тези неща.

ВВ: Не смятам, че колегите в момента имат големи проблеми при… Дори, националната правна уредба в това отношение е доста качествена, добре разработена и един такъв наднационален акт едва ли нещо ще надгради в нашите необходимости и нужди.

Това, което питахте за камерите, по магистрали и по улици и по други точки за видеонаблюдение. Това е нещо, най-лесно ми е да кажа, го срещаме във всеки европейски град. Където ходим на посещение, първото нещо, което ни водят и в Лондон, Баку, където и да било – това са супер модерни системи за видеонаблюдение на възлови места. Трафик по улици, по пътища и по магистрали. Тук не виждам някакво опасение за гражданите и някакъв прекомерен биг брадър. Всичко е на много законова основа и най-важното е, че гражданите са информирани. Преди година и половина, по един холандски проект беше променен българския закон за движение по пътищата, който позволи т.нар „електронен фиш“ със стационарни и мобилни записващи устройства, но пак ви казвам, за конкретни цели, все пак, за движението по пътищата, не за нещо друго да бъдат ползвани тези нормативни актове.

Така че тези нормативни актове са много добре разписани, и то на ниво закон. Тоест, нещо което е преминало през Народното събрание, и е обнародвано в „Държавен вестник“. Това е най-важното. Тоест има дебат, можеш да го прочетеш , да видиш какви са гаранциите, какви са камерите, колко време се съхраняват записите, как се уведомяват гражданите, какви са последиците, административни или наказателни, когато си заснет с такава камера.

Системите за видеонаблюдение към градовете големите в страната, между другото също са много интересна тема. За съжаление, не навсякъде политиката е една и съща, според мен трябва да се уеднакви. А именно, това е основния ангажимент на общиснките власти. Общините дори го финансират, собсвеност е на общините, много често го наблюдават общински служители, системите за видеонаблюдение, центъра за видеонаблюдение.

Обаче пък и МВР се ползва от тях, много често, особено за охрана на обществения ред, ако някой… .Този подход трябва да се уеднакви, защото в някои градове имаме проблем с тези системи за видеонаблюдение – той е чисто юридически – не се знае кой го е изградил, каква е стойността, какви са му отношенията с мвр и най-вече, кой ползва след това самата система.

Ще ви дам един пример, може да се поинтересувате, в този интересен град за вас, град Варна, където има огромен проблем със системата за видеонаблюдение, защото не се знае кой ще я плаща, тя не е доразплатена и искат пари от МВР а никой не е поемал ангажимент от МВР да я доплаща тая система. Общината няма пари…

КП: Нали е имало поръчка?

ВВ: Имало е поръчка. Австрийска или каква компания е изградила системата за видеонаблюдение на Варна, обаче, тя не е доразплатена.

КП: От кого е направена тази поръчка.

ВВ: От общината. От общинския съвет. И се дължат няколко милиона лева, аз получавам някакви гневни писма от фирмата – изпълнител.

Това всъщност е част от този проблем, който ви казах, че трябва да има унифициран подход в цялата страна, за да е ясно – кой изгражда тези системи, на какви основания, кой ги плаща, кой ги поддържа и какво е взаимоотношението между общински власти и полиция. За да е много ясно и да няма спорове в бъдеще.

Тук в София, и в други градове работи много добре тази система. Най-важното е, че гражданите са много добре информирани, къде са точките, какви са последиците. Мисля че в това отношение няма проблем, Такава е тенденцията в цяла Европа и целия свят.

КП: Какво представляват мобилните камери?

ВВ: Това са същите като стационарните камери. Не знам, не може да нямате познати, които да са заснети с нарушение и птп и такава…

АГ: Ние сме примерни граждани.

ВВ: …Мобилна камера. Т.е. не само в една точка някъде фиксирана, а с автомобил на полицията и са заснели нарушения на закона за движение по пътищата. Аз поне имам няколко такива познати. Разбира се, там системата на електронния фиш е предвидила един бонус – ако платиш без да обжалваш, се редуцира размера на глобата с около 30% и доста хора го правят. Това е обвързано с темата за нарушенията по пътищата, с намаляването на травматизма и на жертвите.

КП: Това ни беше последната тема, ако искате с нея да продължим – закона за движение по пътищата.

АГ: И да приключваме.

ВВ: Имаме още мъничко време.

КП: В момента, в който кажете „Нямаме време“, спираме. Така, трябва ли да се увеличава максималната скорост за движение по магистралите на 140 км/ч, ще се увеличи ли смъртността от катастрофи, ако стане това? Премиерът Борисов каза, че „140 км/ч е прилична и икономична скорост“. Доколкото знам, има писмо, подписано от МВР, че не се препоръчва такова увеличение?

ВВ: Значи, аз също смятам, че проблемът тук не е в това, дали ще са 120 или 140 км/ч, а . Това, между другото не е в закона за движение по пътищата, а в закона за пътищата, друг закон. И то не навсякъде, разбира се, в закона е записано по определен начин, къде ще бъдат разрешени тези 140 км/ч. и другото нещо, което е по-важно – рекламните пана, на какво Отстояние от пътя да бъдат поставени. Това е в същата промяна в Закона за пътищата.

КП: Да, те са няколко.

ВВ: Не смятам че това е проблема и че скоростта от 140 км/ч няма да попречи на гражданите, нито пък ще застраши безопасността за движение по пътищата. Много други са по-важните проблеми и много по-големи са те, отколкото това, което, пак казвам е фиксирано само за определени пътни магистрали. Но тъй като говорим за безопасността на движението по пътищата искам пак да ви кажа една цифра – без, нали, необходимост за самоизтъкване, Две хиляди и десета година, 2011г,. 2012г., смъртността и травматизмът по пътищата, по българските пътища, е намаляла повече от два пъти. Не знам дали си давате сметка за какво става дума. Ако преди това – 2009г, 2008г. е имало над 1300 загинали по пътищата годишно, сега за последните две години, цифрата е под 700. Все пак, никой не може да отрече, че това е много сериозен спад. Дори и Европейските експерти, които идват тук на срещите, много се интересуват как е постигнато това нещо.

Не искам да кажа, че това е постигнато само благодарение на МВР. Тук има най-различни комбинации от фактори. Наистина, в контекста на една европейска политика за намаляване на жертвите по пътищата това е една впечатляваща цифра. Защото, в момента, смъртността по пътищата в България, за 2011г говоря, както и травматизма, е съпоставима със 1968г. Можете ли да си представите тогава колко автомобила е имало в България, и колко в момента има.

АГ: За 2011г става дума?

ВВ: Да, за 2011г. Не е заслуга само на МВР. Може да означава по-добри нормативни актове, които са разработени в тая сфера, разбира се, не само от МВР, това е генерален проблем за пътищата в страната. Второ, техниката за констатиране на нарушения, трето, административно наказателната политика на полицията. Това са факторите, които според мен имат значение за намаляването на травматизма и смъртността по пътищата.

Разбира се, има и извънведомствени фактори, които в никакъв случай не бива да отричаме. Това е подобряването на пътната мрежа, естествено, това е много важно нещо. Осъвременяването на автомобилния парк и още нещо, което въобще не искам да го подценявам – една много добра и правилна медийна политика, която е съвкупност от частен сектор, от държава , от общински сектор.

С медиите, с гласовете на известни артисти, на публични фигури, на спортисти. Много добре подбрани, така много качествено, кратки, но синтезирани ясни послания в новини. Много хора ги слушат, това също изигра огромна роля при сектор както и при медиите, Така че, най-ярките цифри, с които МВР може да се похвали през последните две години, защото това е все пак цифра, която е абсолютно обективна, тук няма никаква манипулация с полицейската статистика. Това е двукратното понижаване на смъртността и травматизма по българските пътища. Да, 700 човешки живота пак е много, но все пак намаляват, все пак значителна цифра.

КП: Вие със сигурност сте запознат с тези промени в закона? Как ще се отразят те? Имате ли идея?

ВВ: Увеличаването на максималната скорост на 140км/ч

По съгласувателната процедура, вероятно. Защото, както казапх това е закон за пътищата, който е разработен от друго министерство. Това е Закон за пътищата, това не е закон за движението по пътищата. Това е закон за това какво означава път, как се строи път, на какво разстояние са рекламите от пътното платно, това е също много важна промяна. Дали тя отклонява вниманието на шофьора и колко често е причина за ПТП

Тъй като нямам широк поглед по закона за пътищата и промените, които се предлагат, поне в аспекта скорост от 140 км/ч, не виждам никакъв проблем.

КП: Аз четох и нещо за ограничаване на правата на новите и младите шофьори?

ВВ: Имаме много качествено аналитично звено тук, в министерството, един сектор в една наша дирекция, ако не възразявате, бих ви направил контакт. Много качествени наши служители по линия на КАТ и то дългогодишни, в пенсионна възраст, които могат да дадат точните статистики и да кажат, кои са според тях.

АГ: са пряко свързани, поне в моите разбирания, тя пък зависи от корупцията на пътните Какво правим за корупцията в КАТ?

ВВ: Мога да кажа, че по линия на вътрешна сигурност има два вида служители, които са най-често обект на проверки, а и на арести и на предприемане на дисциплинарни наказателни мерки за последните две години – това са по линия на гранична полиция и по линия на КАТ. Така че в това отношение, между другото предстои има новини в това отношение, много сериозни. Абсолютно безкомпромисен е министър Цветанов и ние като членове на политическия кабинет, професионалното ръководство, към всякакви корупционни прояви на служители на пътя. Разбира се, това състояние не е изкоренено. Тук е въпросът за санкциите, който поставяте. Не винаги прекомерната санкция ,изключителната санкция ще доведе до намаляване на нарушенията. Трябва да се търси по-внимателно баланс. Понякога една по-малка санкция, разбира се съответното нарушение може да има много по-силен ефект, отколкото определянето на изключителни санкции, а в същото време, както обикновено се получава, а след това административно наказващия орган в лабиринтите на невъзможността да връчи призовките, да връчи съобщенията, да се задвижи цялата административно-наказателна процедура, особено с връчването на призовки, което е огромен проблем при електронните фишове, и накрая да се окаже че повече от 50% от съставените актове за нарушение са довели до някаква санкция. Тоест, по-добре да дозираме размера на санкцията и тя да бъде неотменима, отколкото да завишаваме размерите на санкцията и в крайна сметка да потъваме в едни процедури, които да не ни дават възможност да налагаме ефективни санкции.

(телефонът звъни)

АГ: Може би това е знак даприключим, ще спра камерата.

***

КП: Аз следя чуждата преса и там има големи хвалебствия за реформата в МВР в Грузия, където полицаите са спрели да взимат подкупи.

ВВ: В Грузия какво е направено – за една вечер е уволнена пътната полиция, и са назначени изцяло нови служители. Това е станало при смяна на един министър, при ново правителство, но с изключителна американска помощ, която е заплатила в продължение на месеци, доколкото си спомням, и възнаграждения, и така нататък.

Това е радикален подход, който там е проработил, с много пари. Тук бяха на посещение грузинският министър и заместник-министър и много сме говорили по тая тема. Това е един проект, който е реализиран.

Това е възможен вариант, но дали е реалистичен за България?

КП: Това питам.

ВВ: Дали е възможен за България, това е въпроса. Дали всички други механизми са изчерпани, за да можем да кажем, че трябва да се прибягва до него.

Ние в момента, в Гранична полиция и в КАТ, предприемаме варианта „ротация на служители“, и контрол върху тях.

Как да ви кажа, и мен също изключително много ме дразни когато някой познат ми каже че са го спрели на улицата и са му взели 20 лева или 10 лева. Това е нещо много грозно и, не са случайни тези акции, когато цели групи служители и звена, бяха арестувани и след това предадени на съд.

Все ми се струва, че този процес е намалял, разбира се, не е изкоренен. Той не е само в МВР. То МВР не може да е някаква изолирана клетка на обществото, в която всичко да е перфектно. В останалата част на обществото това да не е направено. Това е представителна част от цялото общество. Много е важно обаче да има воля за справяне с тоя проблем.

КП: От грузинската реформа нещо ще възприемаме ли или засега го оставяме като последен вариант?

Грузия едва ли може да е пример за всичко, което трябва да се прекопира. Всичко е въпрос на някакви национални особености.

КП: Разбира се, аз това питам.

ВВ: Така че грузинската реформа не е наред, при нас да се върши по този начин.

Единствения шанс е да дадем повече простор на работа на Вътрешна сигурност, и като видим симптоми на корупция те да бъдат оповествявани за да има и превантивен ефект и хората да бъдат остранявани и изолирани от тази среда.

КП: Добре, благодаря.

retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 2

Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1-ва

Целият видеозапис на разговора може да видите ТУК.

02 май 2012 г., София, МВР

Асен Генов: Благодарим за поканата. Нека го кажем клиширано, това е една традиция, която се опитваме да установим. Разговаряхме преди 1-1.5 месеца с мин. Дончев. Бихме искали да преминем през всички водещи министерства и, ако не с министрите, то поне с ресорните заместник министри, които биха могли да отговорят на въпроси, свързани с актуалните теми. Да разговаряме с тях, да отразим обещанията, по-важните политически становища на ръководителите на тези ведомства. И това, в крайна сметка да послужи, а това е една от целите на нашия проект politikat.net, за създаване на история във виртуалното пространство, защото медиите повече или по-малко темите там са хаотично често поднесени. Понякога нямат продължение нямат история какво се случва. Докато ние си поставихме тази амбициозна цел да проследим какво става и с обещанията, и със становищата. Като каже някой политик нещо, дали след година, 2, 3, 5 той държи на мнението си или пък го е променил по някакви конюнктурни или лични, или каквито и да било други съображения.

Предлагам да започнем с реформата в МВР и с правомощията на МВР. За мен една от актуалните теми е темата с даренията и охранителната дейност. Информация в медиите, с която разполагат всички, е че годишно МВР генерира около 50 милиона лева от охранителна дейност.

Дали това не е предпоставка за корупционни практики и дали няма някаква форма на конфликт на интереси между това МВР да извършва едновременно частна охранителна дейност и в същото време е призвано да защитава и публичния, обществения интерес?

Константин Павлов: И освен това да лицензира фирмите, които се занимават с охранителна дейност?

Веселин Вучков: Най-напред искам да пожелая успех на вашия сайт и на вашия проект и да ви поздравя за това, че следите внимателно поетите обещания и евентуално изпълнени обещания. Не знам дали сте запознати с програмата в сферата на сектор “Сигурност”, която беше начертана преди 3 години, но тъй като аз, в ролята на експерт съм участвал в писането на първоначалните проекти, мога да кажа, че съвсем точно, целенасочено следим да изпълним всичко това, което сме поели в началото на мандата като обещания. В сферата на нормотворчеството основно, разбира се, е моята компетентност, както и в работата на разследващите полицаи и работата на наказателните закони в практиката. Това, между другото, няколко пъти беше споменато и по дискусии в правна комисия, вкл. и от представители на опозицията, че, така или иначе, се придържаме много стриктно към това, което сме начертали преди 3 години като реформа в МВР, а и в сектора “Сигурност”. По-късно може би ще стане дума за някои от промените, които сме извършили през последните 2 години и половина, от самото начало, когато стартирахме. Сега, на 01 юли ще влезе в сила последната промяна в закона за МВР, за което по-късно предполагам, че ще стане дума, вкл. и в аспекта на ограничаване на възможността да се употребява оръжие, физическа сила и помощни средства. Абсолютно всичко, което беше начертано, под ръководството на мин. Цветанов и аз, като отговорник за работата с висши представители в Парламента, ще бъде изпълнено на 100%. Едно-единствено нещо остана неизпълнено. То не е толкова на фона на МВР, колкото на изключително належащата реформа на другите служби за сигурност. Нещо, което е също така много актуално, вкл. и в днешния ден. Беше обект на дискусия при президента. Преди това на правителствено ниво. Това е единственото неизпълнено нещо като предизборни обещания, но силно се надявам, искреното ми желание е това, наистина, не през пролетта на 2013, а ако е възможно до края на тази година цялата реформа на другите служби за сигурност да бъде проведена до край поне на законодателно ниво и, ако е възможно, да влезне в сила на 01 януари 2013 г. Разбира се, МВР тук не може да е водещо. Каквото зависи от мен, сигурен съм и от министър Цветанов, ще бъде направено през есента и зимата на тази година.

Въпросът, който задавате, всъщност, честно казано, аз се запознах с този въпрос, когато излязоха публикации в някои от медиите. Мисля, че в Mediapool и Дневник.

Според мен, трябва много внимателно да боравим с термините, за да се знае точно за какво става дума. Тъй като охранителна дейност е много общо понятие и не съм много сигурен дали цифрите са съвсем точни. Всъщност, проблемът, който предполагам, че се поставя в тези публикации е за това, че полицията също предоставя услуга за охрана на физически лица и юридически лица или фирми чрез т. нар. полицейски СОТ. Предполагам, че тези цифри, които са публикувани в тези медии, авторитетни и уважавани от мен, са на базата на това, което са получили като информация по ЗДОИ, по договори, по които страна е полицейския СОТ. Т. нар. Полицейски СОТ, какви суми са генерирани годишно. Предполагам, че това е информацията, макар че не съм много сигурен, защото, по принцип, за охранителната дейност, която МВР осъществява, по силата на самия закон, за охрана на масови мероприятия, големи обществени събития, много рядко се събират някакви такси. Основният приход, за който става дума в тези публикации, според мен поне, макар че не съм запознат с цялата преписка, би трябвало да е по заплащане по договори, сключени с полицейския СОТ. Ако имате друга някаква информация може да уточните…

АГ: Един от сайтовете, които говорят за това, наистина е Mediapool. Те, също така, говорят и за 26 отказа за достъп до информация за сключените от ОДВР договори за предоставяне на охранителни услуги. Част от тези услуги са и СОТ, защото става дума за клиенти, които са сложили лепенката, стикера на вратата на обекта, който е охраняван, но въпреки това, 26 дирекции са отказали. Сайта Mediapool цитира едва ли не окръжно постановление, което е спуснато до всички дирекции, какво точно да откажат и т.н. И това беше вторият ни въпрос — какво е основанието на МВР да откаже да даде информация за тези, дали това са договори с фирми за охрана, дали това са обекти, които, както казвате, са СОТ, дали това е охрана на физически лица и т.н. Какво основанието, защо МВР отказва и дали, в крайна сметка, Вие лично смятате, че МВР трябва да продължи с подобна охранителна дейност на частни физически лица, на…

ВВ: Въпросът е дали наистина трябва да продължи тази политика, дори ако не се взираме конкретно в цифрите и в отказите, защото наистина може би трябва да проверя дали има откази по ЗДОИ, но така или иначе, някаква цифра беше обобщена и спомената в публикациите. Всъщност, Важният въпрос е дали МВР трябва да се занимава с частна охранителна дейност. Може би това е важният въпрос и тук, сега, в първия момент ми е трудно да дам някакъв категоричен отговор на този въпрос защото пак може да има две становища. От една страна, може ми много граждани и фирми искат да си сключват договори, възмездни, със специални звена, които са към областните дирекции за охрана на обекти или на физически лица. Единственото, което тук, в случая, мен би ме притеснило, е по отношение на наистина на елемент на конфликт на интереси, когато МВР предоставя лиценз на частни охранителни фирми. След това, контролът по спазване на закона.

Също така, в по-малките населени места, когато липсват отделни служители, назначени за работа със СОТ, дали тази охранителна дейност не се осъществява от редовните полицейски патрули. Всъщност, те, наред с тази, така да се каже, публична дейност, която осъществяват по охраната на населените места, наред с това, да осъществяват и охрана по договори, сключени на частно основание с физически лица или фирми…

Но, някак си, трябва да се събере тази информация, да се види каква е практиката в Европа. Има ли такава въобще някъде и да се постави въпроса за бъдещето на този полицейски СОТ…

Трябва да се направят и разчетите наистина, да се види колко човека са ангажирани единствено и само с полицейския СОТ, колко не са, колко са договорите. Не мисля, че това е някаква тема, която е много голям проблем, но пък ми се струва, че тези цифри, от порядъка на 100 милиона за 2 години, които бяха споменати в публикациите, съвсем не могат да са реални. Това ми се струва една изключително висока сума и би трябвало наистина да се дали е така. Тези суми, ако са такива, влизат в общата графа, която се поддържа като изискване от министерството на финансите, за суми от собствени приходи изобщо в МВР, но дали всички те са от частна охранителна дейност или са включени и други такси, струва ми се, че тази сума е много-много преувеличена…

АГ: И все пак, за да затворим темата, има ли достатъчно основания и какво би могло да откаже ведомството, МВР, като информация, поискана по ЗДОИ, по отношение на тези охранителни договори. Защо и кое налага?

ВВ: Не ни трябвало да се отказва! Мисля, че не би трябвало да се отказва. След като е имало обобщени цифри, които са дадени, би трябвало да се даде и информация, след като е поискана. Тук въпросът е до къде е адресирана. Това би трябвало да са всички областни дирекции на МВР, които са отделни Юридически лица. Според мен, не би трябвало да има пречка да дадат информация. Дори и да не споменават лични данни, като конкретни имена на физически лица с техни ЕГН, или пък фирми. Би могло някаква обобщена информация да се даде, защото, в крайна сметка, предполагам, че и медиите и гражданите се интересуват от обобщена сума, брой договори, а не толкова, може би, от конкретните имена на физическите лица или фирмите, макар че може пък и те да са интересни.

АГ: Да, това също би било интересно. Примерно, във Варна имаше един случай с набит активист, гражданин, но нека да минем по-натам по темите, вероятно за реформите в МВР можем…

ВВ: Това да не е за Алея първа?

АГ: Да, но имаме въпрос, ще стигнем и до него…

КП: За реформата в МВР… Вие направихте структурни промени в МВР и казахте, че ще се намалят хората, които работят по кабинетите и ще се увеличат тези, които работят директно на улицата… Имате ли конкретни цифри?

ВВ: Да, мога да ви кажа съвсем конкретни цифри. Това, което ще се случи да края на тази година. Може би да започнем малко отзад напред. Най-общо да ви кажа, защото виждам, че вашият проект много точно борави с цифри и поети обещания. Може би и ние не достатъчно обяснихме на обществото чрез медиите, на фона на това, което се споменава от други министерства, искам да ви кажа точно какво се случи за 2 години и половина. От началото на 2010 до началото на 2012, макар че направихме специална пресконференция.

Намалихме общия щат на МВР с 6000 щатни бройки. Някой може да каже: “Колко от тях са живи хора?” За две години, състава на МВР, числения, реално заети, е намалял с 3000 служители…

КП: Това колко процента е от общия брой?

ВВ: Да. В момента, към днешна дата, в МВР работят около 53 хиляди човека. Цифрата всеки ден е динамична, защото постоянно текат конкурси, хора напускат… През декември миналата година нещата се поуспокоиха, защото тогава се направи пенсионна реформа в МВР. Увеличи се осигурителния стаж за придобиване на право на пенсия. Имаше едно по-завишено желание за напускане на хора от системата на МВР за да хванат старите години. Сега нещата си заемат съвсем друго, ново русло, но искам да ви кажа нещо друго. До началото на 2010 г. абсолютно никой гражданин, а може би и министър, не знаеше какъв е щатът на вътрешното министерство. Това е нещо, което, според мен, е абсолютно недопустимо. Всички други министерства имат устройствени правилници, евентуално щатове, да не се знае колко човека работят в МВР, поради това, първото нещо, което направихме, в началото на 2010, в нормативен акт да запишем две неща, че щатът на МВР няма да е защитен от Закона за защита на класифицираната информация и второ, да фиксираме с цифричка, колко човека могат да работят в МВР. Защото, нали разбирате, ако липсва това нещо, всеки министър може да си прави щатовете всяка седмица както си иска. Искам специално да обърна внимание на това нещо, защото мисля, че това е много важно. Може би трябва да обхване и други служби и други министерства. Това, до сега в историята, никой не го беше правил. Променихме един специален текст от ЗЗКИ, едно приложение към ЗЗКИ, чл. 25, приложение 1 и казахме, че щатът на МВР, с изключение на две служби, не е секретен. Второто нещо е в Правилника за приложение на ЗМВР, януари 2010, под мое ръководство, записахме цифрата 61170. За първи път в историята на България се знае колко човека могат да работят в МВР. При това, дифернцирани — колко са държавни служители, и колко са работещи по трудово правоотношение. Това беше направено! Първата цифра беше 61170. Май 2010 редуцирахме с 3000 тази бройка, стана 58170, сега, февруари месец, тази пресконференция, която г-н Цветанов, в присъствието на г-н Дянков даде, редуцирахме бройката с още 3000 и в момента щатната численост на МВР е 55170.

По-важният въпрос е колко реално работят, като за последните 2 години дадохме точната статистика колко напуснали има, колко назначени. най-отговорно мога да ви кажа, че в момента реално заетите в МВР, да кажем, към края на април 2012, са малко над 53000 човека, като за 2 години броят на напусналите, в сравнение с броя на назначените, се различава с 3000. Тоест, 3000 човека по-малко работят в МВР към днешна дата, в сравнение с преди 2 години и половина. Това беше един много внимателно направляван процес. Ние не го направихме изведнъж защото наистина, може би, на някой щеше да се хареса повече, ако кажем: “от 1 юни 2011 г. съкращаваме 5000 човека в МВР…”  Само че, за да съкратим 5000 човека от МВР ще са ни необходими 100 милиона лева за щетения. Ако съкратим 10000 човека ще са ни необходими над 200 милиона лева  само за обезщетения за прекратяване на службата…

АГ: Това автоматично рефлектира върху бюджета на МВР?..

ВВ: Ами то, като не е разчетено предварително, от къде ще ги платим тези пари? Ще се получи така, както в отбраната се получи в един момент. Ще започнем да забавяме изплащането на обезщетенията, ще започнем да го разсрочваме на 10 равни части, в продължение на година, година и половина… Това пак ще създаде напрежение. Затова внимателно следихме процеса. Който искаше да си напусне си напускаше. На негово място ние назначавахме хора така, че с 3000 ние намалихме работещите в МВР. С 3000! Това, имайте предвид, че 2010, 01 януари ние поехме цяло едно министерство в нашата структура. Това е министерство на извънредните ситуации. В най-голямата му част това беше гражданска защита, тел. 112, освен това, взехме една специална куриерска служба, за която никой не говори. Тя беше към Министерски съвет, преди това е мило към Министерство на Държавната администрация на Ники Василев. Това е една служба, която разнася цялата класифицирана информация в страната. Всеки ден автомобили плъзват из цялата страна до всички институции и носят класифицираната информация. Тя е в МВР. Както и една друга служба взехме от МС. Тя преди това е в министерството на г-жа Меглена Плугчиева. Това е дирекция АВКУС — българският ОЛАФ. Тоест, поехме много служби. Дали е трябвало или не е трябвало, по този въпрос също може много да говорим. Поехме и тези служби, в същото време намалихме състава с 3000 бройки. Така че мисля, че беше важно това да го кажем…

АГ: Добре, въпреки това, данните са, че България е от страните в ЕС, която е с най-висок брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, българия среща сериозни проблеми със защитата на гражданите от т. нар. битова престъпност. Какъв е Вашият коментар по отношение на този очевиден дисбаланс?

КП: Особено в малките населени места, вили, селски имоти и т.н…

ВВ: Този въпрос става все по-актуален, дори, бих казал, все по-тревожен. Мин. Цветанов на всяка оперативка вече обръща все по-голямо внимание на този въпрос за т. нар. масова престъпност, защото това е много условен термин, по-обикновената престъпност. Тази, която се докосва до живота и здравето и имуществото на хората, които живеят и в провинциални региони.

Цифрата, дали България е най-гъсто населена, образно казано, с полицаи, в сравнение с европейските държави, според мен е не съвсем точна. Аз съм правил тази презентация, когато дефинирахме какво точно значи полицейски орган. Има една дефиниция на Евростат, между другото, препоръчвам ви я, която много точно казва, макар че поставя много условности за това, какво значи “полицай”, защото, как да ви кажа, ако някой попита, всичките европейски полицейски системи какво значи полицай, най-точният отговор, който мога да дам е: “навсякъде е някак си…” В България има много особености на полицейската дейност, като например ние трябва да имаме много силна гранична полиция, каквато няма, да кажем, в Германия. Нормално е да имаме много силна гранична полиция, след като ще станем външна граница на ЕС, надявам се, до края на тази година, макар че това не е много сигурно…

КП: Ние сме външна граница на ЕС?..

ВВ: Имам предвид шенгенска граница. Шенгенска външна граница на съюза, което може би е по-важно, защото, на практика, когато станем част от Шенген, без да спираме на никакви граници, с 60 км/ч ще прекосяваме вътрешните граници на Шенгенското пространство, което сега не е налице. Тоест, ние имаме много силна Гранична полиция, което веднага завишава малко цифрата. Ние сме, според мен, в първата 1/3 по брой на полицаи на глава от населението. Имаме точната статистика, даже имам презентация по тази тема.

Но наистина въпросът за това, че хората се чувстват незащитени в провинциалните райони може да има най-различно обяснение. Искам да кажа, че, не, че да звучи като оправдание, но завишената криминогенна активност по отношение на по-обикновените престъпления, защото това е условно понятие, най-вече, говоря за кражбите чрез взлом, и по-обикновени грабежи, които се случват всеки ден, по бензиностанции и малки магазини, от порядъка на 100-150 лева да се крадат, или да се ограбват, по-точно, не е само проблем на полицията.

Генерирането на този вид престъпност има най-различни обяснения. Тук опираме и до образование, и до икономическа активност, и до безработица. Едва тогава до реакцията на държавата чрез средствата на НК и НПК.

Наистина, това, което забелязваме като проблем през миналата и особено през тази година, от началото, е завишаване на активността в извънградските райони и хората наистина се чувстват все по-незащитени. По тази причина, това, което сме решили, това ще стане поетапно до есента на тази година, макар че има известна позиция от страна на някои областни директори, 1200 помощник-оперативни работници, които не са с униформа, но работят в районните полицейски управления в страната, ще облекат униформи и ще станат полицейски инспектори, за да могат всеки ден да присъстват в населените места.

И в момента няма населено място без полицейски инспектор, въпросът е, че районите, за които отговаря един полицейски инспектор са големи, а хората искат всеки ден да виждат униформения полицай на улицата, в тяхното село. Това може да стане чрез увеличаване на щата.

Тъй като нямаме ресурс да увеличаваме щата за полицейски инспектори, трябва да направим вътрешни трансформации. По тази причина, това е първата стъпка, която ще направим е 1200 човека, измежду тези цивилни полцаи, които работят в РПУ-тата, това много внимателно е разпределено във времето като график, ще облекат униформата и ще станат пълноценни полицейски инспектори. Няма пречка да съчетават униформената полицейска дейност, охраната на обществения ред, което символизира много често и превенцията, една типична работа на всяка национална полиция, а в същото време да вършат и оперативна работа. А пък няма пречка и да вземат да вземат протоколи за оглед, за разпити на свидетели, ако е необходимо, да се заведе дори наказателно производство за по-елементарно престъпление.

Така са написани законите от нас, че всеки униформен полицай, дори и до най-ниското ниво, категория Д и Е, да може да проведе поне елементарно разследване по НПК…

Мисля, че тази стъпка ще бъде усетена от гражданите до края на тази година. Дали ще задоволим всички потребности на обществото това е вече друга тема…

АГ: Има ли водещи региони, с които смятате да започнете тази реформа?

ВВ: Не съм много наясно с регионите… Тя ще се проведе едновременно навсякъде, където има младши оперативни работници, помощник оперативни работници, назначени на щатовете на РПУ-тата. Те ще бъдат облечени в униформи навсякъде из страната и ще се занимават с чисто охранителна дейност, а по необходимост и с наказателно-процесуална и оперативно-издирвателна дейност. Това ще стане едновременно навсякъде.

КП: Когато говорим за дефиниция и за структурна реформа, аз, докато се подготвях за днешното интервю, попаднах на един много интересен Ваш материал от 2008 в Mediapool, който се казва Тоталитароподобно, където говорите за неща, които мен ме потресоха. За оперативни работници в малки населени места, които си измислят информатори, пишат фалшиви доклади…

ВВ: Точно така…

КП: … За оперативно-издирвателна дейност, която въобще не трябва да бъде така организирана… Приключено ли е вече с тези проблеми?

ВВ: Не! Не е приключено с тези проблеми. Това, за което говорих преди малко, тези 1200 човека са един елемент от тази реформа, при това, най-болезненият. Много трудно се разделят нашите полицейски ръководители по места точно с тази крачка, която правим…

Обикновено погледът на медиите и на гражданите е насочен към това, какво прави униформената полиция, какво правят разследващите полицаи, но остава скрит от погледа този много важен аспект, за който вие сте забелязали в тази публикация, макар че много хора мислят по този начин. Това е така наречената оперативно-издирвателна дейност, която все още не е реформирана така, както трябва. Наистина ако трябва нещо все още да се реформира много по-издълбоко това е именно оперативно издирвателната дейност. Не толкова проблемите на разследването. То е конструирано така, както трябва. Мога дори да ви кажа конкретни примери за това. Всеки полицай в България може сега в момента да разследва престъпление, както всяка европейска полиция. По-елементарните престъпления всеки полицай може да разследва. Дознателите само по-тежките. Охранителната дейност също не се нуждае от кой знае каква реформа, но тази прикрита приоритетна област, оперативно-издирвателната дейност все още се нуждае от голяма реформа! Защото тя все още е конструирана по един модел, присъщ на едни тоталитарни държави, където водеща е статистиката и бройката. Трябва да има много оперативни работници, навсякъде из РПУ-тата и ОД на МВР. Трябва да има много информатори, в най-общ смисъл, не говоря за конкретна диференциация вътре на информаторите. Трябва да има много срещи с информатори, трябва да има много рапорти за срещи с информатори, а всъщност, ако човек се зачете в тези справки или рапорти, докладни записки за срещи с информатори, само ще се усмихне и ще каже: “Защо е необходима цялата тази бумащина…”

Това е област, която все още не е реформирана, но поне две неща са направени и, според мен, началото е поставено. Първото е, че дадохме възможност на всеки оперативен работник не само да се занимава само с до голяма степен безсмислената среща с информатори и писане на докладни записки за срещи с информатори, а да се занимава със събиране на доказателства по НПК. В момента ние заварихме 2000 дознатели с единствено право да събират доказателства по НПК и да разследват престъпления. В момента сме обучили още 6000 оперативни работници, тези, за които говорим, че трябва да повече да се реформират, и те се включиха за 2 години в събирането на доказателства и да провеждат разследвания, досъдебни производства.  Тези 6000 оперативни работници, плюс 2000 дознатели правят 8000 полицая, които в момента разследват престъпления по НПК. Тоест, това беше първият етап от тази реформа, вкл. и на ОИД.

Второто нещо… Наистина въпросът ви е много уместен, е за тези 1200 оперативни работници, които ще облекат униформа до края на тази година. Тоест, реформата на ОИД е започнала, но! Не е довършена. Според мен, ние, като ръководство, в някаква степен оставаме в дълг към едни реформаторски усилия ОИД наистина да се конструира по малко по-съвременен европейски модел и тя да не съществува като самоцел — среща с информатори, бройки информатори и писане на рапорти, а да обслужва много по-органически наказателното производство. Като се замисля всъщност, гражданите не ги интересува колко информатори има полицията, колко срещи с оперативни работници са проведени за всеки месец, а ги интересува колко дела има заведени, колко обвинителни акта има внесени в съда и, което е най-важно, колко присъди има издадени спрямо обвиняемите…

КП: Най-вече гражданите се интересуват дали, ако има нещо откраднато, то ще бъде възстановено и дали ще бъдат заловени престъпниците…

ВВ: Това ги интересува… Интересът им как ще бъде покрит изцяло? Ако бъдат осъдени от наказателен съд, не по някакъв друг начин. Всъщност съдът казва дали някой е виновен или не и дали трябва да възстанови нещо отнето…

АГ: Бързо само да вметна по отношение на откраднатите неща. Носят се, нека ги наречем условно “Градски легенди”, защото не съм намерил потвърждение нито в официална хроника на МВР, нито в някоя медия, но хората говорят за откраднати автомобили, депутатски, дори за джипа на мин. Дянков се говореше, които буквално за 1-2 часа се връщат на мястото, от което са откраднати, докато, не дай Боже, на някой “обикновен” гражданин да му откраднат автомобила, това, в най-добрия случай, ще отнеме месеци, ако изобщо някога…

ВВ: Колко месеца, според Вас, г-н Генов?

АГ: О, нямам представа, за щастие, не ми се е е случвало…

ВВ: На мен ми откраднаха колата и знам много добре цялата тази теория…

АГ: Като зам.-министър?

ВВ: Малко преди това… Не съм забелязал да има някакво избирателно отношение за това, според пострадалия да се реагира.

Беше намаляло много рязко. Точната статистика за София беше много интересна. По памет не мога да цитирам, може да питате Вальо Йорданов, директора на СДВР. Той ще ви каже точните цифри за 2011. Мога да ви направя връзка с него и за 2010 за броя на отнетите автомобили. Той беше значително намалял през последните 2 години. Това е нещо, което, може би, с присъщия си скептицизъм ще кажете: “Ама това дали е вярно?”…

АГ: Аз започнах с това, че това е “непотвърдена информация”…

ВВ: Специално за автомобилите рядко се скрива отнет автомобил. Както и броят на жертвите по пътищата. Това са горе-долу обективни цифри, защото няма причина да бъдат прикривани, особено пък жертвите по пътищата… Трябва да ви кажа, че за две години има изключително рязък спад. Това не се дължи само на полицията разбира се. Дължи се до много голяма степен на полицията и искам да похваля специално полицията за това отношение, особено за жертвите по пътищата. Мога да ви кажа цифри след малко… Това, което се наблюдава през последните 2 години, включително за кражбата на автомобили, има много рязък спад…

Разбира се, такава информация, която казвате, дали на някой му се  намира автомобила по-бързо или по-лесно, нямам информация да се злоупотребява в това отношение. Ако има конкретни информации, можем да ги проверим.

С автомобилите има друг голям проблем, че са пълни дворовете на РПУ. Един огромен наш паркинг, Жандармерията във Врана, ако отидете само да снимате, да видите за какво става дума… Стотици, хиляди автомобили,взети като веществени доказателства, са препълнили всички на РПУ, както и околните пространства. На този паркинг на Жандармерията във Врана, ще видите за какво става дума. Открити автомобили, които все още са предмет на наказателно преследване, неприключили съдебни производства, те се водят със статут на веществени доказателства, не могат да се върнат преди приключване на делото, а много често няма дори интерес от връщането им, защото при много голяма част от тях пострадалите са удовлетворени било, чрез изплащане на обезщетения, било чрез нещо друго… Специално за автомобилите ако е въпросът мисля, че за последните 2-3 г. се направи доста сериозен пробив. Разбира се, без да отричаме, че всеки ден се случват кражби на автомобили.

КП: Да продължим. Интересно ни е, нека поговорим за Шенген. Вие имахте едно интервю по една телевизия, за съжаление, не помня в коя, в което казахте, че всички формални критерии за нашето членство в Шенген са изпълнени и, че причината България да не бъде приета в това споразумение е чисто вътрешно-политическо за една от държавните…

ВВ: Точно така.

КП: …Тоест, Холандия. Така. Аз обаче, когато започнах да чета за проблематиката в МВР, забелязвам друго. Може би този натиск от Шенген, а може би по принцип малко по-бавно стават нещата, от колкото на човек му се иска… Действително МВР започва да се реформира и това състояние, в което е било МВР 2008 г. може би не е било, как да кажа, състоянието му е такова, че да се повери на него такава отговорна задача като опазване на външните граници на това споразумение.

Не е ли по-добре МВР наистина реално да заработи, от колкото ние да закачим на колана си тази победа, влизане в това споразумение?…

АГ: Скалпът на Шенген…

ВВ: Да ви кажа, това е тема, която придоби изключително политически амплитуди в изявленията… Много интересно ми беше, когато контактувах с представители на фондация “Конрад Аденауер” в България. Г-н Фондолф, който се пенсионира преди 1 г. Той преди това е бил представител на същата фондация в някоя от прибалтийските републики. Ако не се лъжа, в Естония. Той ми каза: “Г-н Вучков…” Ние се сприятелихме с него. Той е бил точно тогава, когато Естония или някоя от другите държави стана член на Шенген. Точно тогава е бил в тази държава 3 г. представител. “Никой не разбра…” Това не е тема, която трябва да се експлоатира толкова политически. От една страна Шенген е важно нещо разбира се, но всъщност сега и в момента българите пътуват свободно в Европа, извън Европа, почти по целия свят. Почти свободно. Единствената разлика, която ще бъде, е, че няма да спират изобщо на границата с Румъния и с Гърция да кажем. Просто ще минат малко по-бавно и няма да има КПП. Ще има една бутка, която ще се блъсне настрана и може би ще ръждяса

КП: Може би няма да са задължени да минават през КПП?

ВВ: Те все от някъде ще минават. Въпросът е, че няма да има никой, който да ги спира и да ги проверява. Просто, ще минаваш бързо. Няма граница. Това е единствената разлика

Тоест, тук, в България, всичко се впрегна в една изключително напрегната политическа борба. Шенген, Шенген, Шенген… Дадени са едни формални срокове, още когато сме пристъпвали към работа по инструмента Шенген, поели сме много категорични ангажименти. Щенген не е само строеж на КПП-та или огради по външната граница на Шенген, да кажем, с Турция. Шенген преди това беше промяна в законодателството и трябва да ви кажа, че почти нищо не беше направено до лятото на 2009 г. По много строг график, благодарение на председателя на парламента и на депутатите приехме всички закони по линия на Шенген. А те са страшно много. Шенген, освен техника по границите, на трето място и това е много важно, това е обучение. Обучение на състав да работи с Шенгенска информационна система. Ние сме пълноправни членове на ШИС от декември 2010. Повече от година и нещо. Няма никакъв проблем да задържаме граждани, обявени за издирване чрез ШИС. Вещи, коли и т.н.

Искам категорично отново да потвърдя убеждението си, че, а това беше потвърдено и от самооценките, които си дадохме и от мисиите по проверка по линия на Шенген, които са много строги, много детайлни… Всички, по различни показатели: Боравене с лични данни; шенгенска информационна система; инсталирана техника по границата, са безупречни! Тоест, има правила на играта. Както е футболен мач. Снощи, Манчестър Юнайтед — Манчестър Сити, нали така? Знае се предварително какви са правилата на играта, колко е времетраенето на играта, като изпълниш критериите, приключва времето. Трябва да си удовлетворен от резултата, който е постигнат. В случая не се получи така с България и с Румъния… Всички мисии излязоха с положителни доклади, Евро парламентът прие докладите и накрая една държава, повтарям, по чисто вътрешно-политически причини каза: “Не! Няма да ви пуснем!” Без много ясно да каже защо. Това е абсолютно несправедливо.

Сега, всъщност, аз мога да кажа, че в някои отношения, ние, като външна граница сме много по-добре уредени и защитени от някои настоящи членки на Шенген. То и практиката с миграционния натиск от последните месеци го показа, особено на границата между Гърция и Турция. Но по-важно за нас, като политическо ръководство е да не отслабим ентусиазма на хората, особено на гранична полиция. Тези, които работят по зелена граница и по аерогарите, защото те боравят с шенгенската техника, особено с шенгенската информационна система, преминаха всички възможни курсове на обучение да работят с това, сега да не се демотивират. Защото трябваше да станем член на Шенген миналата година, отложи се. Пролетта на тази година, отложи се. Сега септември ще се постави отново въпросът на обсъждане. Надявам се, че в крайна сметка решението ще бъде взето, макар че, до колкото разбирам, месец септември ще има извънредни избори в Холандия. Това е държавата, която всъщност казва “не” за сега. Единствената. И, може би, отново по вътрешно-политически причини да не се стигне до окончателно решение по тази тема, но дълбокото ми убеждение, отново ще споделя с вас, е по темата “Шенген” сме изпълнили всичко, каквото трябва. От тук насетне даже не намирам за необходимо да говоря по тази тема…

АГ: Все пак, може би, за да затворим съвсем темата, но аз разбирам желанието на МВР да обясни, че проблемът е най-вече технически и, че технически нещата са изпълнени… Политизира се темата излишно. Проблемът е вътрешно-политически за външна страна, тоест, не е свързан с политическата ситуация в България, но Вие споменахте две много важни неща. Едното е боравенето с класифицирана информация, другото, аз ще си позволя да го разширя и развия като тема, това е преминаването свободно с 50-60 км., без да спира човек за проверка, вътре, в рамките на шенгенските страни…

Дали всъщност това не са сериозни проблеми, по които тепърва предстои България все още да работи за решаването им?

Знаем за едни записи, които изтекоха. Макар че темата приключи, така или иначе не се стигна до експертиза на записите на Мишо бирата. Не се стигна до квалифицирана, професионална експертиза, която да бъде окончателното становище на МВР.

Другото нещо е ако България все още има проблеми с трафика, незаконния трафик на хора и стоки през границите дали това също не е технически проблем, който е спирачка пред България по пътя към Шенген?..

ВВ: Да, така е, г-н Генов. Може би има трафик през границата, но нека, все пак, да съпоставяме ситуацията в България и нашите погранични райони с други държави. По-малък ли е миграционния натиск, вкл. и абсолютно незаконен, към Гърция? По-малък ли е към някои южни пристанища на Франция? Мога да дам и други примери. Ние в момента имаме много малък имиграционен натиск.

Всеки понеделник, на оперативката при министъра това е първият му въпрос към шефа на Гранична полиция и към шефа на Дирекция “Миграция” — колко настанени имаме в нашите центрове?

Утре между другото ще бъде открит съвсем нов център в с. Пъстрогор. Модерен, съвременен център, отговарящ на европейските изисквания.

Изобщо не забелязвам увеличение на имиграционния натиск. Това може да има най-различни обяснения, но все пак и мерките, които са взети просто, направете един репортаж, отидете да видите, защото всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти. Така че имиграционен натиск има навсякъде. Хиляди хора преминават около река Ористиада, на границата между България и Турция. Ежеседмично незаконно към Гърция. МИграционният натиск е от там. Но Гърция е член на Шенген и никой не поставя под въпрос дори дали трябва тя да бъде изключена от Шенген или не. Не само това, ние сме пълноправен член на агенция “Фронтекс” — европейска гранична служба. Изпратихме наши граничари да участват в мисията на Фронтекс по турско-гръцката граница. Всички са много доволни от нашите граничари. Повтарям, наистина темата за Шенген придоби изключителни политически окраски в България, в парламента, много обвинения към МВР, макар че не само МВР е ангажирано с темата “Шенген”, но единствената причина да не сме член на Шенген това е вътрешно-политическия проблем на Холандия, в която се крепеше цялото правителство на един глас само от една крайно ксенофобска партия. Времето ще покаже дали съм бил прав или не. Две седмици, два месеца, след като станем член на Шенген, надявам се в края на тази година, темата ще приключи и никой няма да си задава въпроса дали България е трябвало да става член на Шенген или не.

КП: Аз искам да развием малко темата за експертизите. В състава на МВР има един институт. Институтът по криминалистика…

ВВ: НИКК…

КП: Това, което ние забелязваме в публичното пространство е, че за някои знакови дела като че ли нашият институт или няма смелостта да се произнесе, или няма необходимата техника и експертиза. Говоря по-специално за делото на сестрите Белейски, където там се изпращаха в чужбина различни неща за експертиза. После се оказа, че имало проблем. Били замърсени пробите. Може би бъркам в терминологията…

Другото знаково дело е това, което Асен каза, за делото на Мишо бирата и тези записи, които изтекоха по медиите.

Третото дело е за убитата Яна. Наскоро беше задържан един човек пак по експертиза в Австрия…

Има ли проблем с експертизите в България?

ВВ: Проблем с експертизите в България по принцип има. Но искам, ако ми позволите, на кратко, да го разясня. По принцип, всеки дознател, прокурор и наказателен съдия ако питаме в България, защото внимателно следя практиката, ще ви каже, че това е един от най-големите проблеми на съдебната система. проблемът, наречен “съдебни експертизи”. Аз имам книга по този повод. С цялата практика по съдебните експертизи има огромен проблем с експертизите. Няма нужда да правим голяма революция, да се насочваме винаги към големи промени в закони, НК, НПК, ГПК и други материални закони. Такива дребни неща ако се решат като например проблемът с експертизите, 90% от съдебната реформа ще се случи. В момента най-голямата драма е по въпроса с експертизите включително и по наказателни дела. Не виждам и журналистически интерес голям по тази тема. Това е една огромна язва, наследена може би от предишно време. Крайно време е нещо да се случи. Не само да говорим за Закон за съдебната власт. Важни са тези теми разбира се, как се назначават съдии, как се назначават прокурори и следователи, обаче въпросът с експертизите никой не го поставя и не търси никакво решение. Вече колко години минаха… Това е огромен структурен проблем, системен проблем на съдебната система, в частност и на МВР, защото МВР е основен потребител на експертизите. Защото МВР провежда 97% от разследванията по наказателни дела. МВР на година провежда 200 хиляди наказателни производства по НПК. Може би 90% от тях, да не казвам 90%, сигурно върху 100 хиляди дела се назначават някакви експертизи. Проблемът с НИКК е една много малка брънка от проблема с експертизите в България. Първо, няма щатни експерти по различни тематики и проблеми, специални знания по различни тематики, назначени добре към съдии, към съдилища, прокуратури и полиция. Законът позволява да поканиш всекиго за експерт. Дали има добрата квалификация или не това е много условен въпрос. Показва диплома и става вещо лице по наказателно или гражданско дело. След това, нещо изключително важно, освен качеството на експертизата, не е добре уреден въпросът със заплащането на експертизите. Много хубаво, че ми зададохте този въпрос, защото сега е моментът да си го кажа. Заплащането на експертизите наистина е бяло петно в момента. МВР заплаща 90% процента от експертизите в България. Всяка година милиони левове, между 6 и 12 милиона. Това е нещо, което ние не можем да го предвидим предварително, защото не се знае колко експертизи ще се назначат. Плаща се за експертизите забавено, те просрочват даването на експертното заключение, развитието на делото се отлага до безкрайност. Все пак, по конкретни дела защо трябва само МВР да плаща? Това е наказателно дело за България в крайна сметка. То е за съдебната система, за прокуратурата. Затова все пак трябва да кажем дали има решение на този въпрос. Да, има. Трябва да се или отделен закон за съдебните експертизи, или отделно да се помисли за назначаване на щат към съдилища или прокуратури на експерти от различните области. Държавата да им плаща, за да могат тези хора да се наемат по конкретни дела винаги, когато е необходимо. А не сега всеки дознател да търси експерти, да им се моли, навреме да да дават заключение. И друго нещо да ви кажа за съдебно-медицинските експертизи също хаосът е пълен. МВР всеки ден открива трупове и води дела, било срещу неисвестен извършител, било срещу известен. Изобщо не се знае кой прави огледите, кой трябва да плаща на тези експерти. Ние нямаме заделен бюджет за това. Никой не плаща и не финансира по клинични пътеки тази трудна специалност, каквато са съдебно-медицинските експерти. техниката, ако влезете в една съдебно-медицинска лаборатория, където тук-таме някой директор на болница си е позволил да остави някой съдебен лекар на работа, макар че той само му генерира загуба, ще видите, че работят с техника от преди 20-30 години…


retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1 ва

Зам.-министър В. Вучков разговаря с Черната котка

Заместник-министърът на МВР Веселин Вучков разговаря с PolitiKat.net за актуалните теми, свързани с дейността на МВР — реформата във ведомството; частната охранителна дейност; употребата на СРС и престъпленията срещу политическите права; съкращенията в полицията; промените в Закона за движение по пътищата и корупцията в КАТ, както и други теми.

Вижте целия разговор с Веселин Вучков. Стенограмата ще бъде публикувана скоро.

Част 1:

Част 2:

Част 3:

retweet Зам. министър В. Вучков разговаря с Черната котка