13 Mar 2013, 1:06pm
общо
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Вечна дружба и авторски права в „Шератон“

    Не знам след днешната бомба със служебното правителство на кой ще му бъде интересно да слуша за вчерашната среща в Шератон, но да опитам icon smile Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Присъствах на срещата „Авторското право и новите медии“, организирана от Гьоте Институт и Френския Институт в България. Срещата беше организирана по случай 50-та годишнина от подписването на Елисейския договор.
    Срещата се проведе в Шератон, в зала „Роял“ (ех, умираме си като републиканци да си кръщаваме така залите и да си слагаме коронки по логата) и беше съвместно организирана от Гьоте Институт и Френския културен център.
    IMG 1027 1023x768 Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    Защо сега?
    Предполагам, че е било нещо отдалеч планирано, иначе в цялата суматоха кой точно сега би мислил за авторски права? В интернет?
    Залата беше препълнена и като добавим объркването, според което една трета от посетителите чакаха в друга зала, това добави към напрежението.
    Отделно аз, като в комедия на Чарли Чаплин, се опитвах да се промъкна напред с разпънат фото триножник. Сложна работа, когато всеки се опитва да си намери място и никой не си гледа в краката.
    Елисейският договор е венчавката между Франция и Германия след Втората световна война, в което двете държави се вричат във вечна дружба навеки и фондът към него отпуска пари за всякакви обществени инициативи, само и само да не угасва приятелството между двата братски народа.
    Панелът включваше участници от Франция, Германия и България.
    Състав:
    • Водещ – Орлин Спасов, преподавател в СУ, когото сигурно помните от ТЕД и от други събития.

    България

    • Тодор Христов – Преподавател в СУ;
    • Красимир Терзиев – Съвременен художник, автор на „Рекомпозиция“;

    Германия

    • Маркус Бекедал – Експерт към германския Бундестаг.
    • Проф. д-р Ролф Швартман –  Юрист, спец по медийно право в Кьолн;

    Франция

    • Едви Пленел – Журналист, бивш главен редактор на в. “Льо Монд”, директор на Mediapart.fr
    • Жерар Уормсер – Философ, директор на “Санс Пюблик”.
    Какви шеги си прави историята понякога. Астрологията ли какво ли, събра почти по едно и също време в София Едви Пленел, заради който подава оставка министърът на отбраната на Франция Шарл Ерню (аферата „Рейнбоу Уориър“), същият министър, който е вербуван за Държавна сигурност през 1953г от Райко Николов, бащата на сегашния ни служебен премиер.
    Как протече дискусията?
    Свикнал съм на такива дискусии от трибуната да се чува само ретроградния глас на правоносителите, които си искат статуквото и толкоз. И на който не му харесва статуквото – с полицейска палка по глава.
    Този път балансът беше сериозно наклонен в другата посока.
    От страната на правоносителите беше само д-р Ролф Швартман, който зае позицията, че интелектуалната собственост и нормалното право на собственост са две деца на един баща и че не може да се прави разлика, дори едното дете да се държи твърде невъзпитано.
    „Това че нечие лично темпо изпреварва темпото на закона, не е причина законът да се нарушава“ – това беше цялото му признание за пълната неадекватност на закона в момента.
    Останалите петима панелисти дадоха различна гледна точка към проблемите и промените които трябва да настъпят в правото заради интернет.
    • Маркус Бекадел каза, че преди интернет авторското право е било нещо, което е вълнувало само адвокатите, и сега изведнъж се е стоварило върху главата на всеки отделен интернет потребител, което не е добре. В Германия дебатите били ожесточени, а френският пример хич не бил за подражание.
    • Тодор Христов обясни, че в сегашния си вид бизнес моделът създава монополна рента, която разрушава пазара.
    • Красимир Терзиев изтъкна, че изкуството е „тъкан от заварени автори и произведения“ и авторското право в сегашния му вид разрушава тази тъкан.
    Даде много интересен пример с класическия казус Шери Ливайн – Уокър Евънс и сподели, че съдилищата стават все по-строги в отсъждането на такива казуси, т.е. свободата да споделяш и да рециклираш идеи все повече се свива.
    • Жерар Уормсер даде за пример реликвите по църквите (т.е. мощи на светци и т.н.), които през вековете чудодейно увеличават броя си и в един момент никой вече не знае кой е „оригиналът“
    • Едви Пленел пък противопостави демокрацията на пазара и говори за трите индустриални революции, които е преживяла Европа – първата на Балзак, втората на железниците, третата – на компютрите и Интернет и като каза че мисията на обществото е да генерира „нетърговска демократична стойност“ оплю френския закон Hadopi. Правилни изводи, но ме потресе левичарската му позиция, нетипична за бивш главен редактор на Льо Монд. А после се оказа, че човекът е бил троцкист на младини и май още не се е излекувал съвсем.
    Аз зададох въпрос към Пленел и Бекадел, да коментират ситуацията в България, където след акция на адвокатите на Нова ТВ и на bTV бяха премахнати интервюта на политици, качени в youtube, от което последваха наказания от Google да не се качват повече от 15 мин видео.
    Именно моят въпрос възбуди много панелистите и двамата надълго и разпалено обясняваха, че имат подобни проблеми и в техните страни и че устойчиво решение все още не е намерено.
    Генералните изводи какви са?
    Ако приемем панелистите за представителна извадка на европейските интелектуалци, то голямата част от тях вече е убедена в необходимостта от спешни реформи, които да пригодят правото към новото време, което е добра новина.
    А моят най-важен изводи от тая среща е в бележките под линия, а не от предмета на самата конференция –
    ЕС е в опасност поради една много проста причина – европейците не могат да водят помежду си разговор на високо ниво, защото не съществува необходимият брой квалифицирани преводачи. Представете си ситуацията – на това събитие трябваха три вида преводачи – от френски на немски и обратно, от български на френски и обратно и от български на немски и обратно. И трите вида преводачи трябва да са добре запознати с правната и интернет терминология на трите езика, за да превеждат смислено.
    На практика, се получи като разговор между полу-глухи. Преводачите хващаха добре някои фрази и изрази, някои превеждаха съвсем грешно, а на трети мълчаха. Да не говорим за хаоса, който настъпваше, когато трябваше да се превеждат фрази от международната интернет лексика, които в повечето случаи са на английски и на трите езика (но не винаги icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ )
    Например, когато Бекадел говореше за Линус Торвалдс и Линукс, преводачките просто млъкнаха, а с изреченията за Уикипедия и Джими Уейлс не се справиха.
    Има три начина да се реши този проблем
    1. Да изберем общоприет международен език като общ език за ЕС. Английският е идеален, само не е ясно франсетата кога биха го приели за свой icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“ . Най-политически неправилното, но и най-лесното решение.
    2. Да измислим изкуствен европейски език, на който да можем да изразяваме произволно сложни мисли. Най-политически правилното, но най-трудното решение.
    3. Да измислим начин за бързо и качествено учене на езици. Хем правилно, хем относително познато решение, но пък неясно колко скъпо и ефикасно.
    Но и сегашното решение не е никак добро. Толкова хора събрани, толкова пари похарчени, а едва-едва се разбирахме. А и далеч не всеки може да си позволи скъпи преводачи.
    Но кой какво НАИСТИНА е казал ще разберем чак когато видим официалните транскрипции и официалния превод от срещата icon wink Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    retweet Вечна дружба и авторски права в „Шератон“
    *име

    *e-mail

    уеб сайт

    leave a comment