За нивото на “подслушване” в България за периода 2010-2014г.

IMG 20141218 152536 300x225 За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.На 18. декември Фондация „Четиринадесети януари“ представи резултата от своето 4-годишно наблюдение и анализ за разрешаването на специални разузнавателни средства и достъп до трафични данни в България(включително в сравнение с други държави) за периода 2010-2014г.

Някои изводи от наблюдението:

Законови проблеми:

  1. Съществуват законови неясноти, които позволяват деформиране на статистиката в ущърб на гражданите:

    • В чл. 159 от НПК, както констатира и парламентарната комисия за контрол на СРС (през 2011г.), се позволява да се заобиколи контролния механизъм, предвиден в Закона за електронните съобщения при искане на разрешение за достъп до тези данни. Достъпът до трафични данни по този член драстично е нараснал през последните години и достига до половината от общия брой достъпи;

    • В т.нар. разрешения за продължаване на СРС не е достатъчно ясно направено разграничение между старо и ново разрешение, което изкривява статистиката на разрешените СРС до 25%. Най-общо казано – ако са събрани никакви данни или ако трябва да бъдат събрани допълнителни данни, годни за доказателство в съда или за нуждите на следствието. В двата случая обаче това би могло да бъде третирано и отчетено като ново разрешение;

    • Разбира се, трябва да споменем и въпроса за статистиката за разрешенията, които министърът на МВР може да издава, по силата на чл. 18 от ЗСРС. Поради предварителния характер на тези разрешения, достъп до трафични данни и употреба на СРС може да се извършва и без съдебно разрешение за 24 часа, където възникват въпроси за статистиката на тези разрешения и унищожаването на събраните данни;

Съдебна практика:

  1. Съдиите са затруднени при воденето на регистри и отчетност за издаваните от тях разрешения по отношение на ефективността, съхранението и унищожаването на информацията от употребата на СРС и достъпа до трафични данни поради неизяснената юридическа практика и различните информационни системи в отделните съдилища.

  2. При проведените разговори (интервюта) с наказателни съдии и експерти-юристи, установихме, че съществува и достатъчно голяма група на отказани разрешения за СРС или достъп до трафични данни, които не са отчетени, защото са били отказани неофициално, след неофициално искане;

  3. Очевиден проблем е и липсата на стандарт при предоставянето на информацията, както по отношение на начина на събиране, обработка и съхранени на информацията, така и по отношение на формата, в който е предоставяне при поискване. Притеснителен е и фактът, че при еднотипно запитване, някои съдилища предоставят значително различни данни към нас и към държавните институции:

    • Не всички съдилища съхраняват еднотипна информация, в пълния, поискан от нас обем и вид, въпреки, че данните, които някои съдилища не съхраняват, са от съществено значение за определяне на качеството при ползването на тази крайна мярка, например за СРС-тата или достъпа до трафични данни, използвани като ВДС и довели до присъди;
    • При предоставяне на данните се допускат съществени и необясними грешки в бройките, които засягат стотици физически лица, в рамките на само една календарна година;
    • Не е маловажно и това, че предоставените данни в огромния процент са необработваеми и почти негодни за вторична употреба (най-често това са сканирани документи, вместо да би бъдат изпратени файлове с обработваеми таблици);
    • Малка, но не без значение е и групата на ирационалните откази за достъп до обществена информация, без никакво логично или законово основание.

Негативни тенденции при статистическите данни, които установихме в процеса на наблюдение:

  1. Официално отчетените и събраните от нас, по ЗДОИ данни сочат устойчиво високи нива на употреба на СРС и достъп до трафични данни със съвсем лека тенденция към спад. Спадът обаче е относителен, защото данните могат съществено да се променят ако се отчетат по по-лошия за обществото манипулативен сценарий (чрез „продължения“ за СРС и по чл. 159 от НПК), описан в началото;

  2. Нивата на прилагане на тази крайна мярка на вмешателство в личния живот на гражданите са изключително високи на глава от населението, въпреки лекото занижаване в края на наблюдавания период:

    • сравнено с други страни, ние сме далеч от положителните примери на развити демокрации и близо до стойности на страни като Русия;

  3. Много ниска ефективност:

    • От една страна, броят на използваните СРС и на достъпа до трафични данни остава трайно много висок, от друга страна, тяхната ефективност в съдебната фаза е много ниска, като:

      • От 100% разрешени и приложени СРС, само 6.92% са годни ВДС;

      • От всички приложени СРС, само 2.31% са стигнали до осъдителна присъда;

      • От всички СРС влезнали в съда, около 34% са завършили с присъда;

      • От 100% разрешен достъп до трафични данни, само 0.06% са годни ВДС;

      • От всички разрешения за достъп до трафични данни, само 9.19% са завършили с присъда;

  4. Не всички съдилища, компетентни да издават разрешения за достъп до трафични данни, водят и могат да предоставят статистика за броя физически лица, засегнати от разрешенията за достъп. Тоест, част от данните дори не съществуват в момента, а трябва допълнително да бъдат изчислявани.

    • Това от една страна пречи да се измери цялостният социален ефект;

    • От друга страна, затруднена е и статистиката при ефективността на тази мярка в съдебното производство.

    • Очевидно, съществуват проблеми в статистическите служби на съда.

Това са основните изводи от наблюдението, обхванало периода 2010-2013, осъществено от фондация “Четиринадесети януари”. Подробности може да прочетете в самия доклад, а таблици с данните могат да Ви бъдат предоставени при поискване.

Може да се запознаете и с презентацията, подготвена по данни от доклада.

Фондация “Четиринадесети януари”

retweet За нивото на “подслушване” в България за периода 2010 2014г.

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

kuneva 300x169 Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Асен Генов: Добър ден. Аз ще кажа може би две уводни думи. Това е едно от поредица такива, интервюта, които сме планирали, с видни, отявлени или изявени личности в българския политически живот. Досега сме говорили с един министър и с един заместник-министър, имаме уговорка и с други действащи министри и активни политици, видни. Идеята е следната – нашият проект politikat.net, наричан още „Бойкометър“ има за цел да проследява две основни групи вербални заявления на политиците – едното са техните обещания, другото са техните становища. Обещанията, всички разбират какво е това, например „Аз като вляза в парламента“ или „Аз като стана премиер или аз като стана президент, ще направя 1,2 3, 4“ Становищата, които ни интересуват, са политикът Х, казва например „За мен тази партия е абсолютно неприемлив партньор и аз при никакви обстоятелства не виждам никаква сфера за съдействие между моята формация и тази партия“. Ние ги проследяваме в перспектива, в бъдеще, като идеята с която започнахме с Комитата този проект преди година и половина-две, беше да работим в посока на един основен дефицит в медийното пространство в България, а именно, липсата на история в новините. И новините в бъдеще време, това са двата основни проблема, както сме ги обособили. Едното е – „Ще, ще, ще, ще“, нали, Борисов беше забранил на министрите си да използват думата „ще“. Другото нещо пък е, отразяват се тези обещания така или иначе, но пък, не се проследява, в чисто хронологически ред, дали те се изпълняват. Затова отправихме тази покана, за да проведем този разговор, по актуални теми, включително и заявки, ако вие сте правили,някакви, свързани с политическата ви кариера и перспектива от тук нататък, и сме благодарни за това, че поканата ни беше уважена.

Меглена Кунева: Напротив, аз ви благодаря, че сте я отправили и изобщо, ви благодаря за това, което правите.

Константин Павлов: Да започваме.

МК: Да, да започваме.

КП: Първо, ние желаем да започнем с въпроси за миналото, и да минем максимално бързо през тях. Първо, най-вече – тежи ли ви миналото по някакъв начин, вашето политическо минало? И има ли някаква грешка, политичеса, за която съжалявате, че сте допуснала?

МК: Миналото. Ами, вижте, за мен минало е равно на опит. В този смисъл, ако цитирам един известен френски философ – да, това може да се окаже интелектуално ограничение. Но, от чисто човешка гледна точка, без минало, без човешки опит, аз не бих посмяла да направя нито крачката да се кандидатирам за президент, нито сега тази крачка, която е свързана с голямо гражданско сдружение и с партия. Честно казано, ако нямах опита и миналото, аз не бих могла и да си помисля да заема поста на първия български еврокомисар. Представяте ли си, била съм някъде, изведнъж съм имала възможност да бъда предложена по повод на конюктурата, без да имам опита като преговарящ, и да приема този пост. Това не бих могла да направя. Смятам, че човек тежи на мястото си с опита, който има. Иначе, по въпроса за грешките, вероятно бих направила нещата другояче. Не мога да кажа, че има някаква отчетлива грешка, бих се радвала да ви я споделя, за да не могат други хора да я направят, но отчетлива грешка като посока, като изпълнение – не. Можех да направя нещата различно. Аз имам един недостатък, който ще ви го споделя – аз имам някакво нетърпение и чувство за спешност, винаги, каквото и да съм работила, където и да съм била. И това много често ме поставя в позиция да избързам и да поема отговорност, която може би, мога да си го спестя, не само заради мен самата, а и защото това е по-добре за процеса. Много пъти съм избързвала да поема отговорност. Много често това ми е носело минус, а и може би липсата на узряла обстановка, е била лоша за процеса. Това е, което мога да ви кажа.

КП: Добре. Плавно преминаваме към следващия въпрос. Вие споменахте за отговорността. Какво е отношението ви към правителството, в което вие участвахте, Тройната коалиция и другите две партии в това правителство?

МК: Аз нямах никаква, ама никаква идея, че ще се стигне до тройна коалиция. За мене НДСВ си беше минало в опозиция. Аз ужасно се страхувах за процеса „присъединяване на България към Европейския съюз“ и помня, че тогава беше шеф на европейската комисия… Папаризов. И въпреки, че си бяхме в опозиция, първите месеци, аз отидох при него и му казах – „Искам да ви кажа това, което трябва да направите, защото изпускаме време и защото е адски важно.“ Ставаше въпрос за ратификациите, ставаше въпрос за този доклад, който трябваше да бъде положителен, 2006г. И така, тоест, не съм мислила, че ще има коалиция, но никога не бих премълчала нещо, което знам, заради което процесът може да бъде завършен успешно. Аз не познавах, изобщо не бяхме се срещали наистина със Сергей Станишев. Били сме на някакви форуми заедно, но никога не сме говорили. За мен беше, наистина, голяма изненада и шок, когато разбрах, че аз ще бъда част от правителство, с един министър-председател, когото аз не познавам. Първия път когато се видяхме, аз разбрах, че те държат на темата „европейска интеграция“. Първия път когато се видяхме, ми беше казано категорично от него, че това ще е негов приоритет, и че това е много важно. От своя страна, така казах на бившия вече премиер Симеон Сакскобургготски, че ако има каквото и да е било залитане или забавяне по тази тема, да не разчитат на мене. Ако ни бяха отложили 2006г, знаете че имаше доклад, който аз много работих, за да бъде положителен, Ако ни бяха отложили, аз бях казала и вътре на няколко хора, аз щях да напусна правителството. Случи се така, че всичко мина както трябва – и ратификацията, и доклада. За мен това беше наистина голяма цел. Много от хората тогава в НДСВ споделяха мнението, че тогава правителството трябваше да бъде програмно и да представи своята работа, но имаше и мнение, че първите години от членството трябваше да минат както трябва. Каква е оценката ми? В моята област, нещата бяха добре. Като цяло, знаете ли, и сега си говорим с колегите – това правителство не тръгна надолу, защото беше коалиционно и защото беше ляво, в основната му партия, а тръгна надолу заради безпринципност. Заради това, заради което всички правителства си отиват. Когато се появи една история като „батко и братко“, когато разпределението, там по квоти, между различните партии превалира над политиката, и започваме много да се пазим и всеки да си определя островчето, за което отговаря, това вече е краят. За съжаление, това виждам и днес.  Има вече корупция със собствени имена, и това за мен е началото на края на една политическа сила – примерно за заменките на горите, или сега тези екологични протести. Това, което говори за политическо съглашателство, започна да свлича рейтинга на всяка една партия.

КП: Не ми е много ясен изразът „корупция със собствени имена“.

МК: Батко и братко. Има абсолютно конкретно име. Има случай, страшно ясен за разбиране. Страшно ясен за разбиране. Има обществена поръчка, която е предварително наговорена. Изключително ясна за разбиране.

КП: Да. Тоест вие имате предвид конкретни хора?

МК: Да. Онагледено е. Онагледено е. Защото, когато се каже, че България е спаднала пет процента в Transparency International и в корупционния индекс, някак си ми звучи прекалено общо. Когато става въпрос за конкретни случаи, свързани с големи проекти, нещата придобиват друга отчетливост.

КП: Добре, да продължим с политическата ориентация. Наскоро вашата организация – партия, движение, мисля че партията, се заяви като дясна партия. Вие, самата за себе си – десен човек ли сте по убеждения и ако да – как ще дефинирате точно дясното в България? Как да отличим десния човек от човек с други възгледи?

МК: Хубав въпрос. Вижте, ние се дефинираме така, как да кажа, по силата на факта за кого сме гласували. До 2001г. аз винаги съм гласувала вдясно. Гласувала съм вдясно, защото смятам, че то беше носителя, то беше антитезата на тоталитаризма. То беше антитезата на комунизма. И трябваше да се развие така. Затова го подкрепяхме, затова искахме да има някой, на когото да възложим надеждите си, от наше име, да промени нещата. С течение на годините, обаче, особено откакто аз съм в активна позиция в политиката, аз виждам че и корупционните практики, и авторитаризма, и силната ръка – те могат да се вселят и вдясно и вляво. Да зачеркнеш институциите, да кажеш „От мен зависи всичко“, да сложиш един нов член първи, който гласи – в България печелят изборите тези, които могат да купуват? Не е ли това още по-отвратително? Не знам, може би трябва да спомена на вашата аудитория, че член първи от предишната Конституция беше, че БКП има ръководна роля, тоест че независимо каква бюлетина пускаш, накрая излиза едно и също. Сега не е ли така? Тоест, аз не смятам, че през дясно ние можем да получим индулгенция, че сме правилни. Трябва да го докажем чрез действия. За мене, единствения шанс нещата да се нормализират в България, това е, да се овластят хората. И ще ви кажа какво имам предвид, с няколко конкретни примера. Първо, ние имаме много тънък административен капацитет. Много тънък слой от знаещи хора. Една голяма част от тези знаещи хора избяга, избяга от администрацията, някои избягаха и от бизнеса, особено ако той е свързан с държавни компании, и отидоха в неправителствения сектор. Техният капацитет не се използва. Те биват привиквани отвреме-навреме за „говорители“, в кавички, които да се борят „за“ или „срещу“, които да бъдат, как да кажа – да се флиртува с тях. Да дадат някаква идея, която ние да представим обикновено в Брюксел, и след това да бъдат забравени. Трябва да има механизми, и аз знам че ги има, и аз съм работила по тия механизми, в които, когато поискаш помощ или експертиза от някой, да не му губиш времето, нищо че може да си му платил. Не става въпрос да го подкупиш. Тази експертиза, която е дадена в дадена област, тя трябва да се каже – приема ли се, не се ли приема, и след това, тези които са ти я дали, или трета организация, да следят – какво е взето предвид . Тоест, аутсорстването, както, с извинение, е известен този опит, да може да се случва в управлението на страната. Защо да не се направи платформа за здравеопазването, или ето – тютюнопушенето. Тютюнопушенето в Европа не мина през законодателство. То мина през платформа, която я изработи неправителствена организация. Няма директива по този повод. А ние какво правим – ние го налагаме през закон. Защо бе, хора? Много повече трябва да се разчита на зрелостта ни. Или, да речем, гражданската ….

КП. Тоест, вие искате да дадете предимство на саморегулацията, така ли?

МК: Саморегулацията е нещо, което на мен страшно ми харесва, особено в Интернет. Надявам се, че ще имаме възможност да говорим за това. В Интернет не може да се законодателства по стария начин. Защото, докато направиш закон, Интернет вече е на друга планета. Друго нещо, само много ми е важно да ви кажа една идея, на която държа – В Европа има сега, според Лисабонския договор, има „европейска гражданска инициатива“. Тази европейска гражданска инициатива не е просто да си кажем какво мислим, а тя е правото да предложим закон. И този закон, законодателна инициатива, и този закон да бъде задължително разгледан от Европейската комисия. И Европейската комисия да каже – дали го приема като инициатива, или го отхвърля. Това е само от първи април. Вече отхвърлиха, за съжаление, уреждането на ядрената енергетика, повечето хора бяха да се забрани, Европейската комисия каза, че няма такива правомощия по договор, права е. И другото беше за водата. Което, вероятно ще се приеме и вероятно ще произтече европейско законодателство. Питам аз – след като ние имаме толкова отчетливо мнение по въпроса за опазването на българската природа, не може ли тази законодателна инициатива, ако ние имаме действително закон в България, да се даде правото на хората да си съберат 10 000 подписа, от три места различни в България, и да излезнат със законодателна инициатива? И задължението на правителството да е…

КП: Тоест, вие имате идея за реформа в тази област – да могат гражданите да предлагат…

МК: Да, аз мисля, че… В Европа го имат това право! Не може ние да го нямаме. Ние имаме право на европейска гражданска инициатива, а нямаме право на българска. Разбирате ли какво разминаване се получава?

КП: Да, да. Ако искате, иска ми се да караме подред.

МК: Да е по-структурирано. Добре.

КП: Едно от основните ваши послания е: „Да се върнем към нормалното“. Надявам се, че правилно съм ви разбрал?

МК: Да, така е.

КП: Към кое „нормално“ се връщаме? Ето, наблюдаваме сегашния премиер, който ту за него нормално е това, което е било по времето на Тодор Живков, ту за него е нормално това, за което са мечтали десните, ту за него е нормално нещо съвсем друго, което той е решил. За вас, кое е това нормално, към което се връщаме? Може би някакъв момент в българската история или някоя идея, която не сме реализирали? Какво за вас е нормалното?

МК: Много хубав въпрос. Опитвам се да разбера, този копнеж по нормалното, на какво може да се опре в десетилетия в нашата история. Аз всъщност, не ви отговорих достатъчно на въпроса за дясно или ляво. Да се върнем към нормалното означава, да имаме възможността сами да вземем съдбата в ръцете си. Страшно е важно. Аз много държа на личността, на индивида. На това да може – да му се отвори пътя, а не да се стеснява, за да не може да върви най-способния напред. Едновременно с това смятам, че е много важно да има някаква състрадателност, или солидарност, както казват в Европа. Тогава, когато паднеш, да можеш да бъдеш подкрепен от обществото. За мен нормалното е, когато има общество. То е тук и там, то е разпокъсано, то е отделно. Аз мога да видя островчета на нормалност, но е много трудно да ви кажа период от историята ни, по понятни причини не мога да ви дам пример, който съм видяла от миналото, когато България е напредвала, бавно със спъвания, но е напредвала в пътя си към демокрацията. След това е било прекъснато. Не това не е нормално и никога няма да бъде. И в последните 20 години, аз мога да кажа, че се развиват някакви острови на нормалност. За мен, остров на нормалност е, когато един човек, една група хора, спазват основни правила, на поведение, известни от столетия и столетия. Дали ще са Десетте заповеди, дали ще е чувството на състрадание, за мен това са нормални неща. Дали това ще е уважението към родителите, грижата за децата и най-вече – да метеш улицата пред дома си. Ако всеки го прави, улицата ще бъде чиста. За мен това е нормално. Нямам друг измерител за нормалност, освен как се чувстват хората.

АГ: Може би, ако ми позволите на мен, ще се опитам да…, в подкрепа на разговора за нормалното в друга посока. За българската политическа реалност, нормалното в политиката има и няколко различни измерения, които политиците избягват да коментират. Едно от тях е например, чистото, не в смисъл със съмнителни само връзки в миналото, а и с ясен политически генезис на политиците в България. В този смисъл, примерно, срещу вас има критики, към които не можем да си затворим очите за тях, особено за политик със заявка за адекватно, за влиятелно присъствие в 42-рото народно събрание. И това са неща, свързани напримерс вашата номинация навремето от партийни структури на БСП, това са въпроси, свързани, ако не греша,..

КП: За президент бяхте издигната от организации на БСП, в Перник и в кв. Дружба в София.

МК: Нямам нищо общо с това, не знам.

АГ: Сега, има и неща, които са свързани примерно с вашата кандидатура за евродепутат, впоследствие с отказа да заемете тази позиция и заемането на поста на еврокомисар. Свързват ви и с този скандал, който беше наскоро, който беше изнесен в медиите, като скандала „Хохегер“ и т.н. В този смисъл, политическата нормалност, минава и през точно това, поне за нас, и така, доколкото аз мога да обобщя, едно от разбиранията за нормалност, поне в сферата на Интернет потребителите, а тя никак не е малка за България, нали знаем, че няколко милиона души… Окей, нека са един, нека не са  нека са два или три, нека са един милион души са се регистрирали. Българското Фейсбук пространство също гони, може би един милион. Тоест, говорим за една много сериозна общност, която в много голяма степен се припокрива и с партията на негласуващите, поне в моите преценки. За да бъдат тези хора сигурни в нормалното у един политик, те трябва да имат отговори и на тези въпроси, свързани с една неясна, така политическа…, едно неясно политическо позициониране. Вие говорите за дясното, и казвате като основен аргумент – „Аз съм гласувала еди как си досега“ Аз също съм гласувал еди как си досега, но пък смятам че дясното в България в момента е в много тежка криза…

МК. Така е.

АГ: Поне това е моето лично убеждение. Няколко думи в тази посока – за нормалното в смисъла на ясна, прозрачна и последователна политическа позиция през годините.

МК: Ами, ето това, за което вие казахте. Аз първо, нямам нищо против да отговарям на всеки един такъв въпрос…

АГ: Как бихте ги коментирали?

МК: Да започнем с тези лични въпроси. Аз не искам да ги зачеркваме, защото трябват конкретни отговори. Давайте въпросите и аз ще ви отговарям. Да не забравя някой.

КП: Добре,..

МК: Да не забравя някой.

АГ: Ето тези три например – Хохегер, габонската афера и трансформацията ви от евродепутат в еврокомисар са теми, които хората коментират доста често.

МК: Добре, значи „афера Хохегер“ и другата каква беше…

АГ: Габонска..

МК: …Габонска афера, няма такива. Просто няма такива. Това мога да го кажа с ръка върху Библията. И с ръка върху главата на детето си. Няма такива. Никога не съм получавала каквото и да е било възнаграждение. Аз, няма и как. Аз съм била министър и всичко, което е било свързано с имиджа на България, аз съм го правила денонощно и продължавам да го правя, до ден днешен. Аз имам четири качества в момента, европейски и продължавам, каквото мога да правя, за образа на България. Бях преди две седмици на Световния икономически форум в Истанбул. Знаете ли колко български фирми имаше там? Световен икономически форум в Истанбул.

АГ: Предполагам, че 5-6.

МК. Нула. Знаете ли колко правителствени представители имаше?

АГ: Петдесет?

МК: Нула от България. Нула. Катар беше целият там. Ние правим екскурзии до Катар, а когато са ни в двора, буквално, в съседна страна, 40 мин път със самолет, нула. Знаете ли колко интересно беше с Хохегер, ако трябва така да засиля подозрителността, към която аз бавно, но сигурно започвам да се приучвам? Случайно го споменава близък до БСП човек, господин Карадимов, сигурно мойто име е било споменавано – не знам, не искам да бъда прекалено подозрителна, но аз съм Министър по европейските въпроси към оня момент, става въпрос за имиджа на България в Европа. Той го споменава пред Народното събрание, след това го подема депутат от Атака, и след това – гол! ГЕРБ решават, че  трябва да ме повикат. Отидох в тази комисия, отговорих на всички въпроси. По въпроса за т.нар. Габонска афера, дадох интервю, много бих се радвала да говидят вашите зрители.

КП. На Маргарита Михнева? (връзка към интервюто)

МК: На Маргарита Михнева. Не разбирам за какво говорят. Доскоро тук беше книгата ми, но си я взех вкъщи, за концесиите. Аз за това съм отговаряла в Министерски съвет. Аз съм отговаряла за околна среда и вещно право. Истински призовавам всеки, всеки който изпитва интерес по тази тема, да вземе всичките ми становища. Аз съм работила 12 години, от правителството на Филип Димитров, и да изследва стъпка по стъпка какво аз съм писала. Много моля да бъде направено. Защото най-лесно, по този начин, може да се убие един политик…

АГ: Ние затова го задаваме този въпрос, защото трябва да се чуе и вашето мнение, категорично и ясно по въпроса.

МК: Да, само че, знаете ли какъв е проблема? На една част от журналистите им е просто неудобно да влязат в тази тема, защото знаят, че не е така, защото знаят че аз съм 10 години вече в българската политика. Аз имам от „офицер на Почетния легион“ на Франция, до „Звездата на републиката“ в Италия. Имам пет отличия от европейски държави, плюс няколко в Европейската комисия. На някои хора им е неудобно да ме питат. Много ви благодаря, че не ви е неудобно. Защото оставяме тези, които говорят, без никакво покритие. На мен ми е отвратително и все едно някой да каже – „Ами ние се съмняваме, че вие сте висока 1,64 и имате кафяви очи“ И аз какво да кажа – „Ама не, вижте, премерете ме. Висока съм 1,64 и очите ми са кафяви и не нося лещи“.

КП: Добре.

МК: Добре, давайте следващия въпрос.

КП: Говорите за политическа иновация. Политическата иновация, доколкото аз разбрах, а вие ще потвърдите или ще отречете, се състои в това че, вашата идея за политическо действие, че ще има сдружение „България за гражданите“ и политическа партия. Като сдружението ще играе ролята на „морален борд“ и по някакъв начин ще контролира изявите на политическата партия. И също много важно изявление което правите, че вие искате да поставите „точните хора на точните места“. В България това е известен проблем. Появява се нова политическа сила, тази политическа сила на вълната на надеждите влиза в парламента, и изведнъж се оказва, че хората, които са вътре, не са на нивото на задълженията, които трябва да поемат, не са на нивото на отговорностите си. Започват да бягат – вляво, вдясно, да се занимават с неща, които не са им в служебните задължения, да се изразя съвсем учтиво. Разбирам, че този политически борд е насочен точно в тази посока...

МК: Да, и се надявам той да бъде много широк. Няма друг начин да оздравеем, освен ако не получаваме много и различни лекарства, които третират всяка една от болестите. Да, този морален борд е много важен, той не е единствената политическа иновация, която се надявам да направим. Аз пак ще кажа, страшно е важно да запазим независимостта, на всеки неправителствен опит – дали ще е медия, дали ще е организация, каквото и да е било. Така се прави. В Европейската комисия аз работех с голямата организация за защита на потребителите на европейско ниво, която беше винаги най-тежкия ми критик. Най-тежкия ми критик. Винаги искаха повече, това им е работата. Аз трябваше да намеря баланса. Те получават един милион евро от европейския бюджет. И аз, на няколко пъти съм изпушвала, от негодувание, как може, всичко което правим, с най-добри намерения, те да го критикуват, а пък едновременно с това да получават средства. Трябва да ви кажа, че това за мен беше един много важен културен урок. Всъщност, ти помагаш по този начин, на това което правиш. Винаги трябва да имаш критик. Винаги, винаги, винаги, при всички обстоятелства. Може да не си съгласен с него, но трябва да му помагаш, заради собственото си здраве. И на мен ми се иска и това нещо да го разберем и в България. Ние непрекъснато делим – ако ме хвалиш, си ми приятел, ако ме критикуваш, си ми враг. И не приемаме с достойнство нито едното, нито другото. Много грозно.

КП: Предполагам, че вие нямате 100% изчистена идея как точно тази политическа технология ще работи, но все пак кажете някакви идеи, как ще взаимодействат тези две структури, дали ще имате някакви конгреси периодични, или някакви изслушвания, или по някакъв начин хората ще могат да събират въпроси и да ги задават. В смисъл, какви са ви идеите в това отношение?

АГ: И все пак да вкарате отговора във формата – все пак Конституцията регламентира, по-скоро ограничава възможността, неправителствените организаци,и каквато форма е гражданското сдружение, да имат политическа цел, да имат политическа функция. Също, в този контекст ще ви помоля...

МК: Значи, най-напред, не всичко е само в написаните правила. Всъщност, ако погледнем нещата в цялост, много по-голямо значение имат практиките, обществената култура, и това което се случва, реално. Ние не можем да бъдем против закона. Ние не можем да кажем „Моралният борд на “България на гражданите” е неправителствена организация“. Няма как. Ние можем да приемем такива правила и да поддържаме такива отношения помежду си, че да го направим реално. Но най-важното е, тази организация да бъде абсолютно независима. Тя да може да има свободата да критикува, и, ако щете, надявам се, свободата да бъде разпозната от много други политически субекти, партийни субекти, не говоря само за партийни, говоря за политически, но тук и партийни включително, които да се вслушват, така както трябва да го правят с други организации – да влезнат в състезание, кой ще получи най-добра оценка, заслужена, надявам се, от независим борд, от независими хора. Ето това искам да направя. Ние ще гарантираме през правилата, през вътрешните правила, но аз съм убедена че трябва време, за да убедим хората. И тук моето прочуто нетърпение ще трябва да се укроти, аз искам да дам достатъчно време на всички, и на себе си ако щете , за да мога да докажа тези неща, които говоря.

АГ: Тоест, ако мога да се опитам да обясня технологията малко по-разбираемо, поне за мен, нещо подобно на това, което се случва в момента със закона за горите. Вчера, основните представители на протестиращите, които преговаряха, така наречените в кавички „еколози“, казаха, че спират всяка форма на преговори, защото не се чувстват достатъчно… най-малкото, защото не се чувстват упълномощени, по подходящ начин – 3,4,5 души да представляват 5,10,15 хиляди души, които са на улицата. Нещо такова ли си представяте вие – гражданското общество, което възприема тази логика, която вие излагате, предлагате, по някакъв подобен начин да регулира чрез обществен натиск, влияние, мнение, тези, които са излъчени като политическо представителство в парламента.

МК: Точно така. Това има еквивалент, вижте колко много думи ни липсват в нашия език. Удивително нещо е езикът. На английски език има израз за това и то се нарича peer pressure, тоест „приятелски натиск“. Тук не бих го нарекла приятелски, тук си е натиск.

АГ: Защото е съвсем друго.

МК: Вижте, липсва ни това. Ще ви кажа един пример. Страшно много неща научих от защитата на потребителите. Смятам, че това е една наистина много интересна област. Впрочем, защитата на правото на околна среда и защитата на потребителите са от един и същи ранг, от една и съща генерация човешки права, забележете. Ще ви дам пример от Великобритания, който ми е страшно скъп на сърцето. Когато те въвеждат либерализацията на енергийния си пазар, стават страшни безобразия с потребителите, страшни безобразия. Тогава правителството решава, че ще даде рамо на една неправителствена организация, подкрепена там, с пари, с бюджет, с всичко, но не публична институция в собствения смисъл на думата и ще бъде потребителски watch dog, тоест, потребителски наблюдател, и ще върши на практика правителствената работа за прочистване на пазара от монополно поведение. Имат огромен успех. Огромен успех. И хората добиват,  ето това е овластяване – хората добиват чувството, че наистина могат нещо да направят, че има кой да ги чуе. При нас се къса връзката между „чуваме ви“ и „от това ще направим нещо“. Вместо да кажем – „Разбрахме, че законът е приет зле, законът е приет по тъмни доби, законът не е обсъден. Има проблем, нарушихме Закона за нормативните актове“.  Всъщност, това се е случило.

АГ: То аз не знам, между другото, извинете че ви прекъсвам, от началото на т.нар преход досега, дали има един нормативен акт, който да е приет изцяло в съответствие с тези изисквания.

МК: Прав сте. Едно от нещата, които винаги пропускаме, е че правим едно проформа запитване до Министерство на финансите, за така наречените разходи, които този закон ще има. Това никога не се случи. Няма закон, който да има разходи. Аз имам въпрос към вас и към вашите зрители – виждате, нали, гръцката криза и прякото ѝ отражение върху ски-туризма в България. Кои са чуждите туристи, които най-много ходят в Банско и Пампорово?

КП: Аз не карам ски, нямам никаква идея.

АГ: Аз нямам информация.

МК : Ами всъщност, оказва се, че ние разчитаме на много гръцки туристи.

АГ. Това, което знам, че тази година има спад на зимния туризъм.

МК. Точно така. Колко са непродадените имоти в Банско? В Пампорово, вероятно? Тоест, когато ти предлагаш такъв закон – кой го иска, каква е ползата за икономиката, за икономиката?

АГ: Кой го иска е основния въпрос на протестиращите. Кого обслужва този закон?

МК: Ние всъщност нямаме оценки, ние всъщност нямаме оценки – дали при този спад на туризма, в момента, при тази криза в Гърция, която ние не оценихме, световно не оценихме. Четирдесет процента от българската консервна промишленост отива в Гърция. Ние нищо не правим по въпроса. Тогава, защо ни е необходим сега, и защо ни е необходим толкова бързо?

АГ: Това е специално за европейския пазар и за Гърция и за кризата…

МК: Но той има връзка с този закон…

АГ: Но все пак имаме секция въпроси за това, ако ни остане време, да завършим, ако искате набързо темата за морала, не мога да не задам въпроса. Атанас Чобанов, „Бивол“, пита, ако не ви засяга пряко вас, можете така да кажете, че не ви засяга пряко вас,…

МК: Да, кажете.

АГ: Но пита директно в този контекст, морала, моралния борд, всеки да си е на мястото. Общия бизнес на Даниел Вълчев с покойния Кюлев и с Любен Гоцев?

МК: Аз мисля, че най-добре да питате самия Даниел. Аз нямам служби на мое разположение и декларирам още отсега, че аз ще искам от хората, които влизат в партията, да попълват декларация били ли са или не, не искаме това да се случва, смятаме, че това е зависимост, която тежи, но аз не мога да ги проверявам. Така че..

АГ: То е в декларативна форма все пак.

МК: Те си носят отговорност за това, което са попълнили. Попитайте господин Вълчев, аз не съм забелязала в тези години, в които го познавам, той да изявява някакво, да го заподозра в някакво такова пристрастие към хората, за които говорите,  не съм идентифицирала такова нещо.

КП: Добре.

АГ: Добре.

МК: Настоявам да го питате, наистина.

АГ: Може би вие можете да ни съдействате за един разговор с него.

МК: Аз мисля, че той веднага ще съгласи.

КП: Добре. Аз искам да завършим предната тема, защото мисля, че е важно. Вие поемате ли ангажимент, ако вие влезете в Парламента, там има два варианта – да участвате в управляващото мнозинство или да не участвате в управляващото мнозинство. Но ако влезете в Парламента, да направите всичко възможно, законите които се приемат,  да изпълняват  изискванията на Закона за нормативните актове, там за оценката на въздействието….  И въобще, всичко както трябва да е по закон. И по нормална логика.

АГ: Да не чуваме в 2000 година, обяснения, че законът не е публикуван на сайта на Народното събрание, защото, обърнете внимание,  флопи дискетата при транспорта от Министерски съвет до Народното събрание, се е счупила или загубила, размагнетизирала или нещо такова. Такива изявления в 21 век са налудничави.

МК: Знаете ли какво, аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

КП: Добре, обещаваме.

МК: Знаете ли какво. Аз искам вие да ми обещаете, че ще следите това.

АГ: Това ни е работата.

МК: Ако вие ми обещаете да следите това, аз мога да ви обещая, че ще го правя. И да ме завръщате в правия път, защото винаги има нещо страшно спешно, нещо което те кара да съкратиш процедурата, това е пътят към ада. Пътят към ада за всяко управление. Така че, аз мога да удържа до края, само и единствено, ако ви има вас, и това да е постоянно. Всичко възможно бих направила да се подкрепи такъв тип организации, извинявайте, че ще използвам английска дума, но watch dogs, пазачи. Трябва да има пазачи, не може. Дори в рая има пазачи, няма как иначе. И те да бъдат оставени абсолютно независими. Така ще спестим пари, така се прави публична реформа.  Ще ви дам един пример, свързан с екологията. Знаете, че аз съм еколог по докторска дисертация и по убеждения. Не че много ходя по планините, но за сметка на това, твърдя, че съм прочела всичко, което си струва да бъде прочетено от българската теория на тази тема. Та, какво се случва. Значи, преди 9-ти септември, ние сме имали един много мощен Български туристически съюз. Този…

КП: Преди 9-ти септември?

МК: Да. Този БТС е имал задачата и правото да патрулира и да налага глоби, тогава когато вижда нарушители в парковете.

АГ. Правилно ли разбрах, до 9-ти септември?  Не 10-ти ноември?

МК: Да. Да, до 9ти септември. Какво печелим от това? Първо, това са хора, дето  им е там сърцето. Те това искат да правят – да превърнат хобито си в нещо полезно и в едва ли не професия. И освен това, те се чувстват силни. Те не само обичат природата, те наистина могат да я пазят и не е необходимо да излизат на протести. А, едновременно с това, ние намаляваме по този начин държавната администрация, защото има някой, който да върши тази работа, Сега говорим за публични разходи и не даваме никакъв шанс – с някакъв малък конкурс. Отдели някакви пари, те ще са много по-малко, отколкото да направиш администрация с отдели, сгради, да я местиш незнам си къде из страната и т.н. Отдели една сума и кажи – „правим един конкурс за организации, които искат да опазват природата“, които искат да наблюдават защитата на потребителите, които искат да правят това, което вие правите. Обаче, всички трябва да се закълнем, че  няма да си правим услуги и че няма да си правим мили очи, че независимостта трябва да бъде страшно силно подкрепена. Иначе просто няма смисъл.

АГ: Милите очи, много подходящо място да ви  задам въпрос. Каква е вашата принципна позиция, не референдум, а принципната позиция за закона за горите, начина по който той в момента възбуди, възпали общественото мнение обективно срещу управляващите. Какво е вашето мнение? Аз не чух нищо, аз следя почти всички политици,  следя техните изявления, ваше не съм чул различно от това, да бъде решен въпросът с референдум. Друг е въпросът, доколко това технически е възможно. Но, конкретно по въпроса, с да или не?

МК: Не, аз мисля, аз смятам, че със… Не в този вид, не. Когато има такова обществено недоволство и то не е посрещнато с нета едно нормално обяснение. Страховете на хората не са адресирани, въобще. Това е  както с генномодифицираните организми. Аз съм виждала хора в Европа, които казват – „Ама как може без ГМО? Ние ще изостанем от състезанието. Науката ни ще загине!“ и така нататък. Европа удържа положението, затова защото, всъщност, страховете на много не са адресирани, България впрочем също. И ние спряхме. Шистовия газ, по същия начин – защо логиката да е различна при закона за горите? Защо е различна? Хората се страхуват. Значи, ние първо трябва да отговорим – нужно ли ни е това сега икономически? Един нормален, спокоен икономически анализ. Включително, състоянието на туризма, включително състоянието на гръцката икономика. И аз четох на господин Костов, бивш зам. министър на земеделието, който отговарял за горите, това е най-доброто професионално становище за мен, което прочетох. Ние нямаме анализи, ние не адресираме страховете на хората и ние не знаем какво ще спечелим като общество, а не един или друг…

АГ: Изразът ако е на господин Костов, нали „адресираме страховете на хората“ би могъл и да означава „Страховете са напълно неоснователни, законът е много хубав“. Ще продължа да настоявам за отговор. Според вас, законът добър ли е? Ако бяха адресирани страховете на хората, трябваше ли  да бъде приет в този вид? И още по конкретно– лобистки ли е, според вашето мнение? Имате, предполагам, юридически екип, юристи, тяло, съвет. Какво е вашето мнение?

МК: След като има обществено съмнение, то взима превес над всички останали аргументи. Ние не можем да приемаме закони, в които има обществено съмнение, защото не те действат. Защото, ако ние сме убедени, че законът се прави в полза на един или друг, то това е прекрасен начин ние да нарушаваме закона, на дребно, по малко, който, където и както може. Всъщност, осемдесет процента от действието на един закон, и това са данни от статистика, е дали хората са убедени в него или не. Този закон ние трябва да го разберем, да го прилагаме и когато видим неговите резултати, когато можем да можем да ги пипнем, да знаем че това е в наша обща полза….

АГ: Като Закона за движение по пътищата.

МК. Да, това дори е чудесен пример. Тоест, дори тези икономически аргументи, трябва на хората, безработица и така нататък, те трябва да се сложат на масата. Ясно. Колко печелим, колко губим. Дали тези, които ще спечелят от този закон, са повече от това, което ще загуби българската природа и ще загубим всички ние. Пак казвам – аз не съм против развитието на туризма. Не съм против развитието и на писти и инфраструктура, ни най-малко. Но, да ми се дава за пример Австрия, която не разрешава на хората, които паркират в планината, ауспухът да е обърнат към тревата, а трябва да е обърнат към пътя? Извинете. Не става така. Плюс това, ние сме супер травмирани от това, което се видя по морето, и това, което се видя по някои други зимни курорти? Имаме ли защитен вал против това? И, всъщност хората протестират против начина, по който се прие закона. Едва ли някой е отишъл в такива юридически детайли. Освен това, задачата на правителството не е да противопоставя едни срещу други. Той и Муамар Кадафи беше намерил кой да го защитава и имаше протестиращи, които го защитаваха.

АГ: А начина, какво ще кажете, за начина, по който се прие законът?

МК: Начина е лош. Значи, в момента сблъскахме две групи. Точно така се лови риба в мътна вода. Точно по този начин. И сега, вместо ние да говорим по същество – как трябва да се приеме един закон? За колко време? При какви обсъждания? Ние говорим кой с кой е и кой против кого е. Ето така ще ни бият, поединично…

КП. Добре. Да продължаваме, че напредваме с времето. Искам да поговорим малко по-подробно за кризата, и за икономиката, за приоритетите, по които трябва да се развива България. Първо, за приоритетите. В България, поне моето впечатление е такова, че се случва така, че правителството няма приоритети. Тоест, за каквото и да говори правителството, все е приоритет. Което, в крайна сметка се отразява на това, че няма никакъв приоритет. И бюджетът се преписва всяка година един и същи. А вашият приоритет какъв е? Когато влезете в реалната власт, била тя законодателна или изпълнителна, какво ще бъде вашият фокус – образованието, здравеопазването, или може би икономиката? Или може би нещо съвсем друго, което аз в момента не се сещам?  Какво ще бъде вашият основен фокус – нещото, от което ние ще започнем, и от там нататък ще продължим? И вторият въпрос е свързан с първия... (продължението е във втора част на интервюто)

retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 1

Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2

Всички препратки в текста сочат към точната минута от разговора, записан във видеото в YouTube.

Константин Павлов: В Европа има криза, в България има криза… Адекватна ли е въобще посоката, в която Европа и България вървят за излизане от кризата?.. Доста се затегна, толкова години минаха от 2008, като че ли не се вижда края, даже се говори за задълбочаване… Вземат се мерки непрекъснато. Какво мислите?

Меглена Кунева: Първо, да ви кажа, че, според мен, сте прав. ГЕРБ има хубава програма. Аз напоследък я прочетох. Въпросът е, че тя се забравя в деня, в който се вземат изборите. Чудна програма имат по въпроса за саниране на язовири. Направете си опит, вижте го. Те имат в предизборната си програма План за саниране на язовирите… Това нещо може да направи една неправителствена организация. Да следи непрекъснато. А иначе ГЕРБ всъщност изпълняват програма на предишни правителства. Всичко, което е свързано със строителство, това са тези пари, които ние договорихме при преговорите. Не, че непременно е лошо! Аз нямам никакъв комплекс от това, че изпълнявах програмата на правителството, още от времето на Филип Димитров за влизане на България в ЕС. Слава Богу, много му благодаря! Както и на всички следващи, които са направили крачка в тази посока.

Приоритетите:

Аз смятам, че приоритет на България на гражданите трябва да бъде, с една дума да го кажа, Държавата! Там, където никой друг със собствените си усилия не може да направи разлика.

Ще започна с Икономиката.

Ние не можем да измислим икономика. Ние можем да дадем възможност на хората да я правят. Да няма корупция. Да няма обществени поръчки, които са уговорени. Да има услуги, свързани с бизнеса. Да има и да се окуражават сфери, като Електронна търговия, експортът — супер-важно нещо! Супер важно нещо за България.

Тоест, в Икономиката държавата трябва да разчиства пътя, а не да казва: “Ти ще произвеждаш олио, защото се търси!” Не, нямат право, никой няма право на това. Трябва да може да се стимулира, включително и чрез неправителствени организации, да получиш най-точния съвет. Да имаш своя глас когато бизнесът ти се заглушава от международната икономическа криза, или каквото и да било друго. Тоест, държавата трябва да е приятелска към потребителя.

Неща, в които тя не може да бъде заменена: Образование, здравеопазване, публична администрация. Огромна грешка беше, че публичната администрация се забрави през тези години. Забрави се и здравеопазването. Забрави се и образованието.

Освен това, ние влязохме в този Европейски съюз, за да може да вървим с първите. Понакуцвайки, не на първите места, само да вървим с първите. Да сме там, във клуба.

Сега, аз ще ви кажа, аз и моите колеги направихме сравнение между европейските приоритети и какво се случва у нас. Ще ги пускаме ден след ден, понеже списъкът е дълъг, за да видите, той е разделен на две, къде си приличаме и къде се различаваме. Най-краткото ще ви прочета. Визията на Европа за младежката безработица и IT сектора: “IT сектор — 8 милиона работни места и генерира 6% от БВП на ЕС. До 2015 IT секторът ще 700 хиляди нови работни места. Пакт “Младежта в движение”: Всяка държава членка ще гарантира достъп до работа, образование или обучение за всеки млад човек, в рамките на 4 месеца след напускане на училище…” Тук имаме и средства по структурните фондове.

Визията на премиера, защото една от бедите е, че премиерът говори. не мога да ви цитирам визията на министъра на образованието, например, или на младежта и спорта… Визията на премиера за справяне с младежката безработица: “Знаете ли колко много се търсят овчари в момента. Агнешкото в цяла Европа е кът. А родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти…”

КП, Асен Генов: това сме го записали на politikat.net…

МК: …Какво правим? Ами значи този списък, за съжаление, е дълъг. Аз изпитвам в известен смисъл съчувствие към премиера, защото той се опитва да покрие абсолютно всичко! Ама не може така! Имах един случай, среща. В Плевен беше. Един човек, след срещата дойде, беше много активен по време на срещата, дойде след това при мен и ми бутна едно листче и ми каза: “Аз имам едно дело с един съсед. Той е забравил не знам си какво, нали…” Оплака се. Казвам: “Ама Вие сте се обърнали към съда?” Той каза: “Да!” Казвам: “Значи, там ще ви се реши въпросът. “Не, не, не! Искам да им се обадите!..” Викам: “Как ще им се обадя на съда?!” “Еми, ще им се обадите Вие, щото сте политик…” — попита той. Казах: “Не става! Аз не съм такъв политик.” И той каза: “Аз тогава ще отида при Бойко Борисов…” Казах: “Добре, 7 милиона и половина българи, от тях 1 милион да се съдят, и всеки ще отиде с листчето при премиера? Той какво ще направи?” Ето за това става дума! Ако искаш да правиш бизнес, ако искаш да вземеш обществена поръчка , просто не функционира така държавата. Така че, за здравеопазването… Здравеопазване и образование, това са икономически приоритети всъщност.

Аз много се надявам ние да направим един силен екип и в двете области. Имам предвид конкретни хора. Ние имаме много лекари и учители в сдружението и да предложим програма. Колкото повече хора я разпознаят и колкото повече партии я разпознаят, толкова по-добре.

АГ: Освен, че е икономическо, това все пак е и в социалната сфера. Аз съм срещал критични мнения по отношение на, ако говорим за земеделие, на квотите, които са договорени по времето, когато Вие сте участвали в преговорите. Например, критиката конкретно е за квотите за домати, сравнено спрямо Гърция, да речем, която освен всичко друго е и в криза. Липсата на квота за плодове, като крушите например…

МК: Ако нямаше да е обидно, щях да избухна в смях. Няма квоти! НЯМА КВОТИ! НЯМА КВОТИ! Разбирате ли? Има квоти за мляко и захар. Това е! Ако мие сме конкурентно-способни, ако ние имаме вътрешна организация на производителите на домати, те могат колкото искат да изнесат! Те просто трябва да си обработват земята. Плащанията са на ферма, на това, което притежаваш като земя, и да изнасят където намерят за добре!

Европа всъщност се отказва. Това е реформата в селско-стопанската политика. Европа се отказва от “давам ти еди колко си за производство…” Тя казва: “Давам ти обща сума! Ти реши какво да произвеждаш. И това е, което ние изпускаме година, след година, след година да подготвим производителите…

АГ: Тоест? Обвиненията са безпочвени?

МК: Абсурдни! Абсурдни! Абсурдни! На всичкото от горе, ние не успяваме това, което сме договорили да усвоим. Много ги обичам тези обвинения. Само си мечтая да седнем да говорим страница по страница…

КП: Може ли да се върнем на темата за икономиката? Вие казвате, че Ваша основна задача ще бъде да разчиствате пътя пред предприемчивите, за да може бизнесът да се развива. Въпрос на горещ обществен дебат е Плоският данък, който съществува в България. Имаме въпрос от фейсбук: Заможните и богатите в България плаюат най-ниският данък в Европа. Как това съответства на приноса им за обществото? И в този смисъл, има ли смисъл да говорим за данъчна реформа и по-специално за Плоския данък и Вашата идея в това отношение?

МК: Много хубаво! Ние го обсъждаме, аз слушам експертите и чувам данните, които те ми казват. Аз смятам, че когато си се възползвал от плюсовете на един икономически растеж, вдигал, вдигал, вдигал си доходите… Когато нещата вървят надолу, трябва да дадеш обратно на обществото. Аз лично смятам това за справедливо. Това е съчувствието, това е солидарността, ако щете! И, да! Европа има социална пазарна икономика, това е положението! Това не означава социални помощи обаче! Да сме наясно.

Аргументите ЗА: Когато е започнат Плоският данък да се упражнява, се е вдигнала много събираемостта. Тоест, престанали сме да извличаме извън страната през офшорни и не знам още какви компании това, което наистина се произвежда. Тоест, постъпленията в Държавния бюджет са били много повече. Това, според мен, е валиден аргумент, но трябва да намерим начин тези, които са по-добре икономически,  да окажат съответната помощ, било през данъци, било по някакъв друг начин…

КП: Конкретни идеи имате ли?

МК: Работим по тази идея. Но за мен посоката е много важна. Ако вие имате, през вашите медии, идея, която да обсъдим, ще съм ви много признателна.

Други неща за Плоския данък, които се аргументират, е, че ние не можем да администрираме така добре друга ҄данъчна таблица. Всъщност обаче държавата се е измъкнала от това и този Плосък данък не е кой знае каква добра новина за инвеститорите, български, чужди все едно, защото ние ги натоварваме с косвени тежести, било такси, било тежкият данък несигурност, било корупция… Какво го интересува, че имало Плосък данък един човек, който е вложил малко и средно, ето тук има среща с Българската соларна асоциация. Но! Това е сдружение с нестопанска цел на инвеститори в малки и средни фотоволтаични централи. Малки и средни. Те казват: “Какво ни ползва каквото и да било от обещанията за ниски данъци, след като те ни взеха бизнеса?“.. Просто, с една хубава законодателна промяна всичко, което са инвестирали хората чисто и просто изчезна.

Добре. Искаш да променяш политиката. Решаваш. че това не е посоката. Първо, не държиш на обещанието на българската държава. Независимо кое е правителството, българската държава е това, което има значение. И второ, не даваш поне един спирачен път от 5 години, тези хора да могат да направят нещо. Това е абсолютно безотговорно. С какво да ги убедим сега? С Плосък данък?! Ми те ще ни се изсмеят!

Аз имам друга любима идея, за която не съм хвалена от икономическия екип. То е да има по-ниско ДДС на храни, лекарства и учебници. И тук отново аргументът не е по същество. Казват, ҄ще бъде като с пилешките бутчета в началото на демокрацията, които са били с различно ДДС. Всеки знае в Министерство на финансите тази история. Всичко се е внасяло по този начин. Значи ние пак опираме до въпроса с администрацията. Ако ние нямаме работеща администрация, ние никога няма да можем да въведем най-добрите социални практики, икономически практики. Значи, не трябва ли да кажем на администрацията, аз много се изкушавам да използвам пак челен европейски опит. Там нищо не се въвежда от един ден за друг, но се казва: “След 5 години ние ще имаме различни ДДС-та по 1, 2, 3… Бъдете така добри да си обучите администрацията.”

Защо години наред в България не се свързват митниците с НАП? Защото не можем? Защото ни се е счупила дискетата, както Вие казахте? Не! Това е смешно, но така се лови риба в мътна вода и всички го знаем…

АГ: Това което Вие споменахте за малките фотоволтаични, сдружението или както се нарича… Аз съм чел и слушал интервюта с представители на сдружение, грубо казано, на фирми, работещи в сферата на дървопреработвателната индустрия. Тяхното мнение в момента е същото. Този закон, по този начин, ако беше влезнал в сила, щеше да повлияе на бизнеса на фирми с най-малко 30 хиляди души. Тоест, отново малкият и среден бизнес щеше да бъде обезглавен. Това се прави от сегашното правителство. Живот и здраве, най-вероятно, политическата формация, която Вие представлявате, ще има достатъчно адекватно представителство в следващия парламент. Какви биха били евентуално допирните точки между вашата и тази политическа сила, която ушравлява в момента и унищожава малкия и среден бизнес?

МК: Знаете ли, аз си зададох един шокиращ въпрос между 1-вия и 2-рия тур на президентските избори. На първия тур видяхме огромни кражби. И на втория, де, но на първия още повече!

АГ: На гласове?

МК: На гласове… Имаше едни мъкнения с чували, имаше един инструктаж как се купуват комисии и т.н… И голяма изненада, че аз не исках да имам нищо общо с двете партии. Казах, че първо, няма да тръгна да търгувам с гласовете на хората, и второ…

АГ: ГЕРБ и БСП?

МК: Да… Че до вчера са ме лъгали, до вчера са купували и са си разпределяли гласовете, които са били за мен и аз на следващия ден ще кажа: “Ама така ли, много хубаво! Давайте да се прегърнем и да вървим нататък…” Трябва да има санитарен минимум от спазване на правила, за да мога изобщо да ги погледна сериозно. Гледам ги. Гледам ги в момента…

АГ: Тоест, коя би била, според Вас, от гледна точка на този “морален борд”, от гледна точка на този граждански коректив, за който говорихме в самото начало, коя би била по-здравословната позиция на евентуалната формация, извинете за сравнението, “Меглена Кунева”, в 42-то Народно събрание? Във властта или в опозиция?

МК: Ми, аз мисля, че отговорих. Властта е… играчка за малки деца. Ако възприемаш властта като “Аз мога да уволнявам и назначавам и ще кажа кой ще бъде митничар, това е изключителна загуба на време, и то за цели 4 години от иначе краткия човешки живот… Ако обаче можеш да направиш нещо, с което да те запомнят за добро, тогава да.

Аз изключително се притеснявам, че толкова много тръгнаха да си приличат партиите. ҄И няма да спра да го говоря. Единствената ми молба е, за да не попаднем в  някакво тресавище, да има хора, които да ни завръщат. Всъщност, моето доверие е дадено. То е към хората. Не мога в момента. Иска ми се да кажа хубави думи за някоя партия, да кажа това беше принципна позиция, много добре направихте…

АГ: Аз това го разбирам като, по-скоро, че по-успешна би била позицията на формацията в опозиция?

МК: Да видим… Аз не искам да спирам състезанието между партиите. Да могат те да търсят, на принципна основа, коалиционен партньор. Нека се състезават! Нека се състезават и за гласа на хората, и за гласа на тези хора, които ще подкрепят нас…

Следва продължение!

retweet Меглена Кунева по актуални теми за www.politikat.net, част 2

Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 2

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ЧАСТ ПЪРВА.

Целият видеозапис може да видите ТУК.

02 май 2012 г., София, МВР.

КП: Как така му генерира загуба, като току що казахте, е МВР плаща за експертизите?…

ВВ: Плащаме със закъснение. Всяка година имаме неразплатени експертизи. Всяка година от порядъка на стотици хиляди левове. Министърът винаги се разпорежда приоритетно да плащаме на съдебните експерти, но пак ви казвам, не може всеки да мисли за себе си. прокуратурата за себе си, съдът за себе си, полицията за себе си по въпроса за експертизите. Това е елемент на съдебната реформа.  Министерство на правосъдието, другите ангажирани институции трябва да намерят решение на този изключително важен проблем със съдебните експертизи. Съдебни имам предвид гражданско-процесуални, наказателно-процесуални. Това се отнася и за досъдебната фаза, за МВР…

Този малък аспект именно е темата, която повдигате за НИКК. НИКК е един институт-лаборатория на МВР, която има и криминологически профил, но основно прави експертизи по различни видове дела, които са назначени не само по наказателни дела, но и от различни други органи – съд, прокуратура, дознател. Има добри лаборатории, някои експерти са много добри. Такива експерти има не само в НИКК в МВР, има във всяка областна дирекциия. Специално такива технически лаборатории и те провеждат много експертизи ежедневно.

Тези въпроси, които поставихте са свързани основно с ДНК експертизите, които са изключително скъпи. Има такова звено в НИКК, но това е едно много скъпо удоволствие, наистина. Изисква огромен разход. Когато не може да се направи своевременно в България и липсва необходимата техника, се плащат такива експертизи в чужбина.

Както знаете, преди няколко дена, дойде експертното заключение по повод убийството на Яна в Борисовата градина. То беше проведено, ако не се лъжа в една австрийска лаборатория, във всеки случай в чужбина, колкото и скъпо да е това. Българските ни колеги не са могли да се справят с този въпрос. Това е проблема с НИКК. Че няма финансиране, няма хора и няма добри условия за работа на тези експерти, макар че повечето от тях перфектно работят, особено за почеркови експертизи няма никакъв проблем, дактилоскопски експертизи си ги правя…. По-скъпите са проблем.

Но, така или иначе, голямата тема е реформата на съдебната експертиза, в аспекта на реформата на съдебната система като цяло.

КП: Добре колега, ти?

АГ: Да продължим нататък. Аз разбирам, че влизаме в един, един парадоксален дискурс, нека го наречем, тема на разговора. От една страна всички се оплакват и критикуват МВР за високия бюджет, от друга страна МВР казва – проблемите в обществото, които ние трябва да решаваме, се дължат най-вече на липса на ресурс, човешки ресурс, което означава липса на пари и директно, липса на пари.

ВВ. Вечна тема, която я има във всяка държава, между другото.

АГ Да минем нататък. Ако искате, да говорим за политика, да говорим за избори.

За изборните нарушения. Аз ще ви върна към едно участие в една дискусия, организирана от Института за развитие на публичната среда съвсем наскоро, в началото на тази или в края на миналата година беше. На тая дискусия вие поставихте няколко акцента в своето изказване. Едно от нещата, които казахте беше, че „Всеки един от сигналите за нарушения са били проверени и е бил върнат отговор до жалбоподателите за това, на какъв етап е разследването или проверката. Моят въпрос е, дали можете да представите някаква обобщена информация – толкова и толкова нарушения, такива и такива наказания са наложени. Какви мерки според вас трябва да се предприемат, това е общата тема, нали, но ако можете да кажете нещо в тази посока.

За какви нарушения става дума, в какъв мащаб са тези нарушения, какви санкции какви наказания са били наложени. И какво лично вие смятате че трябва да бъде подобрено в Изборния закон, в Изборния кодекс, с цел да се намалят тези нарушения през 2013 година? Предстоят парламентарни избори.

ВВ. Темата за изборните нарушения пак не е тема само на МВР. Аз и в двете участия, които съм имал, съм си позволявал само да коментирам допирните точки с работата на вътрешното министерство. Аз конкретните цифри в момента не мога да ви ги кажа като обобщена информация, макар че мога да ги получа от една наша дирекция. Ние тогава сключихме и споразумение с неправителствения сектор. Създадохме специален щаб, проведохме обучения в цялата страна на по двама дознатели от всяка областна дирекция, по една методика, която създадохме специална.

Защото изборните нарушения, освен всичко друго, освен административно нарушение, много често, покриват и състав на престъпление, има специален раздел от НК, който се нарича „Престъпления против политическите права на гражданите“, включително против избирателното право. И детайлно анализирахме съставите на наказателния кодекс – дали има нужда от подобрения на някои текстове от НК, дали процедурата по НПК позволява на МВР ефективно да противодейства и на прокуратурата престъпления, свързани с избирателни нарушения. .И абсолютно по всеки сигнал, който беше подаден от територията на цялата страна, било по електронната линия, която бяхме изградили, телефонна линия, в писмен вид, абсолютно всеки сигнал се …

Разбира се, много често попадахме в ситуация на политически спекулации. Специално мога да ви кажа за няколко сигнала от югозападна България – Бобовдолско, Бобошево, Варна. Много често се оказва, че тези сигнали са неоснователни или пък се опитват да вплетат в МВР в някаква политическа интрига, недоволни политически сили, срещу други политически сили.

Разбира се, има доста досъдебни производства, с конкретни резултати.

Конкретна бройка не мога да ви я кажа. Тя беше систематизирана всяка седмица от Върховна касационна прокуратура, събираща цялата информация от прокуратурите и от МВР, под ръководството на заместник-главния прокурор, господин Валери Първанов.

Така че, каквото можеше да се направи като разследване, беше направено. Освен всичко друго, това си беше едно мащабно охранително мероприятие. Аз мисля че колегите от охранителна полиция успяха да се справят с това предизвикателство при провеждане на изборите.

Но, по отношение на изборите, аз си позволих да коментирам две неща в тази дискусия, които имат пряко отношение към МВР.

Единият проблем беше свързан с това че, се оказа, че немалко български граждани, независимо какъв произход имат, се оказаха без лични документи, стотици в някои населени места, като Кюстендил. Просто защото, за да получат лична карта, трябаше да имат постоянен адрес. За да имат постоянен адрес обаче, законодателството изискваше да представят документ за собственост, т.е. нотариален акт за недвижим имот или пък писмен договор за наем. Тия хора нито имат документи за собственост, основно от ромски произход, а пък договор за наем, изобщо беше немислимо. Един омагьосан кръг се получава – няма постоянен адрес в служба ГРАО. Отива в РПУ-то, не може да му се издаде лична карта. Не може да му се даде лична карта, той не може да упражни своето избирателно право – и активно и пасивно.

Даже, ако иска да се кандидатира кмет, за общински съветник, той не можеше да се кандидатира. Това е голям проблем, или поне беше голям проблем, защото, доколкото си спомням, преди две седмици законът е променен в това отношение, Законът за гражданската регистрация. Той засяга пряко МВР, защото на тия хора не могат да им се издадат лични карти, и се оказа, че в България циркулират анонимни граждани – хора, без документ за самоличност, с всички произтичащи от това последици – той не можеше да си получава помощите от социалното осигуряване, той не можеше да гласува, не може да ползва услугите на данъчната администрация. Затова апелирах тогава и мисля че, наши експерти в Народното събрание, законът е променен, просто трябва да проверя в Държавен вестник

АГ: Това е темата за така наречените „забранителни списъци“?

ВВ: Не, това е темата за това, че има хора без лични без лични документи,

АГ: Аха, аха.

ВВ: И те не могат да гласуват, без да са в никакви списъци. Той просто го няма, той не фигурира, никъде, разбирате ли, в гражданската регистрация на населението.

КП: Той дори не е имал ЕГН и акт за раждане, така ли?

ВВ: Дори и да е имал стар личен документ, той нов не можеше да си извади. Така че по някакъв стар личен документ, може да има и ЕГН, може да има всичко. Тогава не се е изисквало да има нотариален акт, тоест, когато си е вадил лична карта преди десет години. Той нова не може да си извади. Старата му става невалидна и той не може да гласува.

АГ: Така или иначе стигаме до тази тема, това са, може би, подмножество на всички хора, които така или иначе са били лишени, заслужено или незаслужено, от правото да гласуват, от техните активни и пасивни избирателни права, да минем ако искате, към забранителните списъци.

Аз проследих внимателно дискусията и, общо взето останах с впечатление че, не съществува механизъм, който да определи актуалния, настоящия адрес и т.н., тоест въпреки кореспонденцията и подаването на информацията между мвр и служба ГРАО, на практика служители на ГРАО признаха на същата тази дискусия, на която присъствахте и вие тогава, че няма как това нещо да бъде технически установено, така че той да бъде изваден от този списък. Но въпреки това, нищо не попречи да се издадат такива удостоверения и да се потвърди правото на кандидатите за президент и вицепрезидент, които и да било те, нали, да участват в изборите. Тоест, вие казахте, че трябва да се изчисти този въпрос със забранителните списъци…

ВВ: Трябва да се изчисти, да.

АГ: Какво смятате, че трябва да се направи и как мислите че може да бъде решен този въпрос?

ВВ: За съжаление, господин Генов, до ден днешен, въпреки че замествах господин Цветанов по време на избирателната кампания, месец и половина почти не се бяхме виждали, с изключение на една вечеря с шефа на Сикрет Сървиз, и до ден днешен не ми е много ясно откъде се генерира този проблем, при голям интерес, който проявявам, а и любопитствам много често, по чисто такова вътрешно любопитство, откъде точно е този проблем със забранителните списъци, откъде точно се генерира този проблем. Макар че конкретният термин не е забратнителни списъци, в избирателния кодекс е някакъв друг.

АГ: Така се наложи в публичното пространство.

ВВ: Откъде се генерира това нещо? Това се появи проблем по един от видовете избори, това е за местните избори, където, имаше изискване за уседналост. Само там се появи този проблем. Уседналост,.. беше 4 месеца или 6 месеца, сега точно не мога да си спомня каква беше причината. Това за президентските избори нямаше такова изискване и там тема за забранителни списъци няма.

До последния момент, до месец май, ако не се лъжа, се променяха законите. Конституционният съд отмени едни текстове за уседналост, други остави в сила. Въпросът е, че различни хора попадат в списъци, които не им дават право да гласуват и, доколкото разбрах, дори и някои депутати са се оказали в такава ситуация. За всеки отделно, като се зарови човек отделно да потърси защо така се е получило, има най-различни житейски ситуации. Сега, не искам отново да прехвърлям отговорността към службата, която изготвя тези списъци, която не е към МВР, тя е към МРРБ. Ако правите интервю там, също го задайте този въпрос. Тук се събирахме няколко пъти, ходихме е там да видим, къде е тоя проблем, че хора, без основание, всъщност са лишени без право да гласуват. Макар че, ако се заровим във всеки конкретен случай, винаги ще намерим някаква формална причина, той да попадне в някакъв такъв списък.

Но, в същото време си давам сметка че това не е просто обикновено право, човешко, това е право избирателно, политическо, гарантирано на ниво Конституция и международнни актове. Така че, ако наистина има такъв проблем, с огромна бройка на хора, които нямат право да гласуват, този въпрос трябва да намери някакво категорично решение.

Ако, формално погледнато, всеки е прав за себе си – и ГРАО, и служба БДС и така нататък, в крайна сметка, при следващи избори, ако има такова изискване за уседналост, много внимателно законът ако е написан. Много преди самата дата на изори, всеки човек ако е попаднал в такъв списък, да речем, да бъде уведомен и разяснено, че е в такъв списък. Това за мен е единственото решение на този етап. И ако той е неправилно включен в такъв списък, да се намери веднага бърза реакция на службите, защото все пак гражданската регистрация е по общини, в служби ГРАО, общински служби, да бъде коригирана тази грешка. Защото, наготово се взимат тия списъци от служба ГРАО, в крайна сметка, които са към общините. Но, много често има и незаинтересованост на граждани.

Тук можем да опрем и до друга голяма тема – за понятията постоянен и настоящ адрес, които някак си в последните 10 години ги възприемахме като нещо нормално, но може би трябва да се замислим дали са добре дефинирани, дали е необходимо да ги има, защото много хора, дори в момента не знаят, какъв им е постоянният и настоящият адрес. Още боравят със стари термини – „местожителство“, което беше отменено от президента Желев, преди повече от 20 години. Но наистина, ако има такива списъци, които забраняват на хората да гласуват, много преди изборите, не в последния момент, Защото миналата година, в последния момент се приеха законите. Много преди изборите, трябва всеки човек да знае, че е в такъв списък, максимално улеснено, чрез интернет ако трябва, всеки да може да го види за да може своевременно да се коригира тази грешка.

Защото това, което вие споменахте, между първи и втори тур, се издаваха някакви удостоверения на хора, които така или иначе бяха в някакъв забранителен списък, не знам дали това беше някакво много добро решение, макар че това не е моя тема, но знам, че госпожа Антоанета Цонева предложи нещо подобно между първи и втори тур.

Изведнъж излезе, че на някой му е издадено такова удостоверение, на друг не му е издадено, защото не е знаел, пък след това може да се окаже, че той наистина не е трябвало да гласува, Изобщо, може да стане пълна каша с обжалването след това на изборните резултати. Просто, решаването на проблема трябва задължително да се измести много по-напред от датата за изборите и този въпрос, при следващи избирателни кампании, категорично, трябва да намери своето решение.

АГ: Това кореспондира с други ваши думи, свързани с.. така в подкрепа по-скоро, на регистър на избирателите, с условието, че има детайли, които са важни според вас. Може би и да развиете сега тази тема, за този регистър. Смятате ли, че е необходимо, че е разумно…

ВВ: Малко се колебая по тази тема, както и по въпроса за СРС-тата.

АГ: Това беше последния въпрос.

ВВ: Това е тема, по която винаги съм имал колебание, Много често, и политически сили, и ВМРО, и други, активно гражданите да се регистрират, тогава, когато искат да гласуват. Има такива практики тук-таме в Европа. Обаче, тук наистина детайлите са важни, и по-скоро съм дори скептично настроен към такава идея. Защото наистина може да има, сега, не знам дали говорим за едно и също нещо, да има регистър на избиратели, които активно са се регистрирали с желание да гласуват. Това е възможно да се направи. Тогава няма да имаме проблеми със забранителни списъци, както и с точния брой на живеещи в българия,нали, процент избирателна активност. Който е пожелал, който е заявил, да гласува.

Обаче все пак, все пак, това, според мен, по-скоро ще стимулира избирателна пасивност, това не е добре за едно демократично общество и демократичен процес. И, колкото по-малко пречки създаваме пред избирателите да гласуват, толкова по-добре за зрелостта на гражданското общество.

Другото което казвате – регистър на избирателите. Той по какво ще се отличава от регистрите, които се съхраняват в служба ГРАО? Ако са добри регистрите на служба ГРАО, много добри, които казват – колко са лицата,които са навършили 18 годишна възраст на територията на България, нали и живеят на територията на България, дори да има изискване за уседналост, тогава няма нужда от регистър на избирателите, нали така?

КП: Това е Конституционно право…

АГ: Не, разговорът беше в посока, динамичен списък, например, аз се регистрирам, той не се регистрирал и отиде в деня на изборите, това не го лишава от правото му да гласува в деня на изборите,

ВВ Тогава, какъв е смисълът от тази диференциация.

АГ. Така или иначе, мина вече темата, не е актуална в момента, просто исках да чуя някакво разширено тълкувание, в тази посока, за някаква форма на регистрация на избирателите…

ВВ. Честно казано, не съм много голям капацитет по избирателния кодекс и по избори, има цяла администрация, която се занимава с това, но тук трябва много внимателно да се пипа, това е проблем на Конституция и на международни стандарти. Значи, това е от темите, която е архиважна, нали. Дори, другите теми са много по-малко важни. Темите за избиране на представители на власт – общинска държвна, обществена, представителна власт, е изключително важно, и колкото по-малко пречки има пред гражданите, и то което е по-важно, да вземат информирано решение за това, кого избират, толкова по-добре за държавата. Даже не само правото да избираш, а да избираш информирано. Това е много важно, да избираш информирано. Т.е., съзнателно да си дадеш гласа, а не според това дали някой ти е платил да си дадеш гласа пет или десет или 20 лева. Да не говорим…

АГ: Компромис със ценностите ли е употребата на СРС при противодействие на изборни нарушения и престъпления? Все още ли сте на това мнение?

ВВ:Тук не е толкова въпрос за ценности, колкото за изкушения… някакво разсъждение. И пак ще си кажа, че съм резервиран към такава идея, макар че видях че тя е горещо препоръчвана от мисията на ОССЕ. Не знам дали сте чели препоръките. Сега, може би, всеки ще каже – да, щом има престъпление, да го направим тежко, т.е да се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода, и нали, да дадем възможност да се подслушва. Но, как да ви кажа – когато става дума за политически дебат, политическа ситуация, напрегната точно преди избори, предизборна обстановка, да се пуска и арсенала на СРС за престъпления срещу избирателното право, би имало по-скоро негативен ефект, и то не за друго, а защото винаги, абсолютно съм сигурен в това, винаги ще има обвинения, че някой злоупотребява, за да подслушва някого, а всъщност, може да се окаже, че няма нагласяване на изборни резултати, когато подслушваш някого, а има политическа агитация.

Тоест, дори МВР да не е злоупотребило и прокуратурата. Аз съм убеден, че те не биха злоупотребили, с една такава възможност, която в момента липсва в НПК, но дори да не са злоупотребили, винаги политическият опонент може да те атакува, да каже – да, управлявашите в момента си позволяват да подслушват, точно в разгара на една предизборна борба.

Да, липсата на СРС, така, доста затруднява прокуратурата, следствието и дознателите да разкриват престъпления, да разследват или да наказват. Това е като обикновения подкуп, защото изборният подкуп е същата работа, само че с други средства. Подкуп много трудно се доказва, защото са заинтересовани и двете страни. Няма веществено доказателство, което да покажеш пред съда, пред сетивата му, и той да постанови осъдителна присъда веднага.

СРС-тата биха били много мощен инструмент. В същото време, все пак, пак казвам – това е предизборна борба, може някой да се изкуши. И според мен, трябва много да се внимава, когато се променя НПК в този смисъл, тоест, когато се завиши наказанието за престъпления срещу избирателното право на пет години, което автоматично би позволило използването на специалното разузнавателно средство.

Може би не съм докрай компетентен в това, но на правна комисия, когато се обсъждат такива промени, те са … аз бих си казал мнението. Съвсем непартийно, съвсем неполитическо, защото всеки може да се озове в ролята на управляващ, на опозиция, точно когато сепровежда гореща изборна кампания. По-добре да видим какви са другите проблеми в момента на наказателното правосъдие и правораздаване, когато става дума за наказателни дела, с предмет избирателни нарушения, да видим дали можем да отстраним другите проблеми. И вече, най-накрая, ако това е единственото разковниче, което може да помогне на този процес, нека да го направим, но внимателно и много… да не се стигне до някоя друга крайност.

КП: Плавно преминахме към следващата тема, която е свързана с АКТА и цифровите права. Сигурно сте запознат с дебатите, които бяха много разгорещени и протестите, които бяха срещу приемането на това международно споразумение против фалшифицирането.

ВВ: В общи линии съм запознат, наистина…

КП: Така, първият въпрос е, от тук, от там се чува информация, че МВР разполага със стационарни и с мобилни камери, с които например се засичат нарушения в Правилника, Закона за движение по пътищата, нали така. Тези камери, може ли МВР да гарантира, че не се нарушават личните права на гражданите и въобще каква публична информация ние можем да получим за тях? Дали МВР има ресурс да гледа всички записи, или по някакъв начин избирателно ползва записите.

Другото е, дали на МВР реално му трябва такъв закон като АКТА? И пречи ли му това, че липсва такъв закон, да преследва нарушения на Интелектуалната собственост, авторското право, сродните права, фалшификацията на стоки и така нататък.

Това са свързани въпроси, не знам как да ги разделя, ако искате…

ВВ: Да, свързани въпроси, а темата е толкова обширна, Навсякъде по Европа, в момента, не само в България, тече тоя дебат. Ние като МВР вече си изпатихме с такъв дебат, не знам дали си спомняте? През 2009та година предложихме една промята в Закона за електронните съобщения. Не по тази …

КП: Помним много добре, защото..

ВВ: Трябва да го отчетем като грешка. Това беше една от най-големите грешки. Това беше грешката ЗЕС от края на 2009-та година, един дебат, който не трябваше изобщо да провокираме. Не отчетохме нашата невъзможност да убедим гражданското общество докрай, защо трябваше това да се направи.

Ние като политическо ръководство си дадохме сметка, че това е грешка и оттеглихме, макар не и законопроекта, това наше желание в парламентарна зала, да не се допуска пряк достъп на МВР до системата там на мобилните оператори, които в България са изцяло частни.

Темата за АКТА. Също не се чувствам достатъчно компетентен по тази тема. Във всеки случай едва ли липсата на такъв закон и то на наднационален нормативмен акт, ще попречи много на националната полиция и на националните полицейски структуриза противодействие на престъпни прояви, макар че тук, доколкото разбирам става дума само за нарушение на авторски права и на търговски марки.

КП: Става дума за предмета на това споразумение, което е ограничено в тези неща.

ВВ: Не смятам, че колегите в момента имат големи проблеми при… Дори, националната правна уредба в това отношение е доста качествена, добре разработена и един такъв наднационален акт едва ли нещо ще надгради в нашите необходимости и нужди.

Това, което питахте за камерите, по магистрали и по улици и по други точки за видеонаблюдение. Това е нещо, най-лесно ми е да кажа, го срещаме във всеки европейски град. Където ходим на посещение, първото нещо, което ни водят и в Лондон, Баку, където и да било – това са супер модерни системи за видеонаблюдение на възлови места. Трафик по улици, по пътища и по магистрали. Тук не виждам някакво опасение за гражданите и някакъв прекомерен биг брадър. Всичко е на много законова основа и най-важното е, че гражданите са информирани. Преди година и половина, по един холандски проект беше променен българския закон за движение по пътищата, който позволи т.нар „електронен фиш“ със стационарни и мобилни записващи устройства, но пак ви казвам, за конкретни цели, все пак, за движението по пътищата, не за нещо друго да бъдат ползвани тези нормативни актове.

Така че тези нормативни актове са много добре разписани, и то на ниво закон. Тоест, нещо което е преминало през Народното събрание, и е обнародвано в „Държавен вестник“. Това е най-важното. Тоест има дебат, можеш да го прочетеш , да видиш какви са гаранциите, какви са камерите, колко време се съхраняват записите, как се уведомяват гражданите, какви са последиците, административни или наказателни, когато си заснет с такава камера.

Системите за видеонаблюдение към градовете големите в страната, между другото също са много интересна тема. За съжаление, не навсякъде политиката е една и съща, според мен трябва да се уеднакви. А именно, това е основния ангажимент на общиснките власти. Общините дори го финансират, собсвеност е на общините, много често го наблюдават общински служители, системите за видеонаблюдение, центъра за видеонаблюдение.

Обаче пък и МВР се ползва от тях, много често, особено за охрана на обществения ред, ако някой… .Този подход трябва да се уеднакви, защото в някои градове имаме проблем с тези системи за видеонаблюдение – той е чисто юридически – не се знае кой го е изградил, каква е стойността, какви са му отношенията с мвр и най-вече, кой ползва след това самата система.

Ще ви дам един пример, може да се поинтересувате, в този интересен град за вас, град Варна, където има огромен проблем със системата за видеонаблюдение, защото не се знае кой ще я плаща, тя не е доразплатена и искат пари от МВР а никой не е поемал ангажимент от МВР да я доплаща тая система. Общината няма пари…

КП: Нали е имало поръчка?

ВВ: Имало е поръчка. Австрийска или каква компания е изградила системата за видеонаблюдение на Варна, обаче, тя не е доразплатена.

КП: От кого е направена тази поръчка.

ВВ: От общината. От общинския съвет. И се дължат няколко милиона лева, аз получавам някакви гневни писма от фирмата – изпълнител.

Това всъщност е част от този проблем, който ви казах, че трябва да има унифициран подход в цялата страна, за да е ясно – кой изгражда тези системи, на какви основания, кой ги плаща, кой ги поддържа и какво е взаимоотношението между общински власти и полиция. За да е много ясно и да няма спорове в бъдеще.

Тук в София, и в други градове работи много добре тази система. Най-важното е, че гражданите са много добре информирани, къде са точките, какви са последиците. Мисля че в това отношение няма проблем, Такава е тенденцията в цяла Европа и целия свят.

КП: Какво представляват мобилните камери?

ВВ: Това са същите като стационарните камери. Не знам, не може да нямате познати, които да са заснети с нарушение и птп и такава…

АГ: Ние сме примерни граждани.

ВВ: …Мобилна камера. Т.е. не само в една точка някъде фиксирана, а с автомобил на полицията и са заснели нарушения на закона за движение по пътищата. Аз поне имам няколко такива познати. Разбира се, там системата на електронния фиш е предвидила един бонус – ако платиш без да обжалваш, се редуцира размера на глобата с около 30% и доста хора го правят. Това е обвързано с темата за нарушенията по пътищата, с намаляването на травматизма и на жертвите.

КП: Това ни беше последната тема, ако искате с нея да продължим – закона за движение по пътищата.

АГ: И да приключваме.

ВВ: Имаме още мъничко време.

КП: В момента, в който кажете „Нямаме време“, спираме. Така, трябва ли да се увеличава максималната скорост за движение по магистралите на 140 км/ч, ще се увеличи ли смъртността от катастрофи, ако стане това? Премиерът Борисов каза, че „140 км/ч е прилична и икономична скорост“. Доколкото знам, има писмо, подписано от МВР, че не се препоръчва такова увеличение?

ВВ: Значи, аз също смятам, че проблемът тук не е в това, дали ще са 120 или 140 км/ч, а . Това, между другото не е в закона за движение по пътищата, а в закона за пътищата, друг закон. И то не навсякъде, разбира се, в закона е записано по определен начин, къде ще бъдат разрешени тези 140 км/ч. и другото нещо, което е по-важно – рекламните пана, на какво Отстояние от пътя да бъдат поставени. Това е в същата промяна в Закона за пътищата.

КП: Да, те са няколко.

ВВ: Не смятам че това е проблема и че скоростта от 140 км/ч няма да попречи на гражданите, нито пък ще застраши безопасността за движение по пътищата. Много други са по-важните проблеми и много по-големи са те, отколкото това, което, пак казвам е фиксирано само за определени пътни магистрали. Но тъй като говорим за безопасността на движението по пътищата искам пак да ви кажа една цифра – без, нали, необходимост за самоизтъкване, Две хиляди и десета година, 2011г,. 2012г., смъртността и травматизмът по пътищата, по българските пътища, е намаляла повече от два пъти. Не знам дали си давате сметка за какво става дума. Ако преди това – 2009г, 2008г. е имало над 1300 загинали по пътищата годишно, сега за последните две години, цифрата е под 700. Все пак, никой не може да отрече, че това е много сериозен спад. Дори и Европейските експерти, които идват тук на срещите, много се интересуват как е постигнато това нещо.

Не искам да кажа, че това е постигнато само благодарение на МВР. Тук има най-различни комбинации от фактори. Наистина, в контекста на една европейска политика за намаляване на жертвите по пътищата това е една впечатляваща цифра. Защото, в момента, смъртността по пътищата в България, за 2011г говоря, както и травматизма, е съпоставима със 1968г. Можете ли да си представите тогава колко автомобила е имало в България, и колко в момента има.

АГ: За 2011г става дума?

ВВ: Да, за 2011г. Не е заслуга само на МВР. Може да означава по-добри нормативни актове, които са разработени в тая сфера, разбира се, не само от МВР, това е генерален проблем за пътищата в страната. Второ, техниката за констатиране на нарушения, трето, административно наказателната политика на полицията. Това са факторите, които според мен имат значение за намаляването на травматизма и смъртността по пътищата.

Разбира се, има и извънведомствени фактори, които в никакъв случай не бива да отричаме. Това е подобряването на пътната мрежа, естествено, това е много важно нещо. Осъвременяването на автомобилния парк и още нещо, което въобще не искам да го подценявам – една много добра и правилна медийна политика, която е съвкупност от частен сектор, от държава , от общински сектор.

С медиите, с гласовете на известни артисти, на публични фигури, на спортисти. Много добре подбрани, така много качествено, кратки, но синтезирани ясни послания в новини. Много хора ги слушат, това също изигра огромна роля при сектор както и при медиите, Така че, най-ярките цифри, с които МВР може да се похвали през последните две години, защото това е все пак цифра, която е абсолютно обективна, тук няма никаква манипулация с полицейската статистика. Това е двукратното понижаване на смъртността и травматизма по българските пътища. Да, 700 човешки живота пак е много, но все пак намаляват, все пак значителна цифра.

КП: Вие със сигурност сте запознат с тези промени в закона? Как ще се отразят те? Имате ли идея?

ВВ: Увеличаването на максималната скорост на 140км/ч

По съгласувателната процедура, вероятно. Защото, както казапх това е закон за пътищата, който е разработен от друго министерство. Това е Закон за пътищата, това не е закон за движението по пътищата. Това е закон за това какво означава път, как се строи път, на какво разстояние са рекламите от пътното платно, това е също много важна промяна. Дали тя отклонява вниманието на шофьора и колко често е причина за ПТП

Тъй като нямам широк поглед по закона за пътищата и промените, които се предлагат, поне в аспекта скорост от 140 км/ч, не виждам никакъв проблем.

КП: Аз четох и нещо за ограничаване на правата на новите и младите шофьори?

ВВ: Имаме много качествено аналитично звено тук, в министерството, един сектор в една наша дирекция, ако не възразявате, бих ви направил контакт. Много качествени наши служители по линия на КАТ и то дългогодишни, в пенсионна възраст, които могат да дадат точните статистики и да кажат, кои са според тях.

АГ: са пряко свързани, поне в моите разбирания, тя пък зависи от корупцията на пътните Какво правим за корупцията в КАТ?

ВВ: Мога да кажа, че по линия на вътрешна сигурност има два вида служители, които са най-често обект на проверки, а и на арести и на предприемане на дисциплинарни наказателни мерки за последните две години – това са по линия на гранична полиция и по линия на КАТ. Така че в това отношение, между другото предстои има новини в това отношение, много сериозни. Абсолютно безкомпромисен е министър Цветанов и ние като членове на политическия кабинет, професионалното ръководство, към всякакви корупционни прояви на служители на пътя. Разбира се, това състояние не е изкоренено. Тук е въпросът за санкциите, който поставяте. Не винаги прекомерната санкция ,изключителната санкция ще доведе до намаляване на нарушенията. Трябва да се търси по-внимателно баланс. Понякога една по-малка санкция, разбира се съответното нарушение може да има много по-силен ефект, отколкото определянето на изключителни санкции, а в същото време, както обикновено се получава, а след това административно наказващия орган в лабиринтите на невъзможността да връчи призовките, да връчи съобщенията, да се задвижи цялата административно-наказателна процедура, особено с връчването на призовки, което е огромен проблем при електронните фишове, и накрая да се окаже че повече от 50% от съставените актове за нарушение са довели до някаква санкция. Тоест, по-добре да дозираме размера на санкцията и тя да бъде неотменима, отколкото да завишаваме размерите на санкцията и в крайна сметка да потъваме в едни процедури, които да не ни дават възможност да налагаме ефективни санкции.

(телефонът звъни)

АГ: Може би това е знак даприключим, ще спра камерата.

***

КП: Аз следя чуждата преса и там има големи хвалебствия за реформата в МВР в Грузия, където полицаите са спрели да взимат подкупи.

ВВ: В Грузия какво е направено – за една вечер е уволнена пътната полиция, и са назначени изцяло нови служители. Това е станало при смяна на един министър, при ново правителство, но с изключителна американска помощ, която е заплатила в продължение на месеци, доколкото си спомням, и възнаграждения, и така нататък.

Това е радикален подход, който там е проработил, с много пари. Тук бяха на посещение грузинският министър и заместник-министър и много сме говорили по тая тема. Това е един проект, който е реализиран.

Това е възможен вариант, но дали е реалистичен за България?

КП: Това питам.

ВВ: Дали е възможен за България, това е въпроса. Дали всички други механизми са изчерпани, за да можем да кажем, че трябва да се прибягва до него.

Ние в момента, в Гранична полиция и в КАТ, предприемаме варианта „ротация на служители“, и контрол върху тях.

Как да ви кажа, и мен също изключително много ме дразни когато някой познат ми каже че са го спрели на улицата и са му взели 20 лева или 10 лева. Това е нещо много грозно и, не са случайни тези акции, когато цели групи служители и звена, бяха арестувани и след това предадени на съд.

Все ми се струва, че този процес е намалял, разбира се, не е изкоренен. Той не е само в МВР. То МВР не може да е някаква изолирана клетка на обществото, в която всичко да е перфектно. В останалата част на обществото това да не е направено. Това е представителна част от цялото общество. Много е важно обаче да има воля за справяне с тоя проблем.

КП: От грузинската реформа нещо ще възприемаме ли или засега го оставяме като последен вариант?

Грузия едва ли може да е пример за всичко, което трябва да се прекопира. Всичко е въпрос на някакви национални особености.

КП: Разбира се, аз това питам.

ВВ: Така че грузинската реформа не е наред, при нас да се върши по този начин.

Единствения шанс е да дадем повече простор на работа на Вътрешна сигурност, и като видим симптоми на корупция те да бъдат оповествявани за да има и превантивен ефект и хората да бъдат остранявани и изолирани от тази среда.

КП: Добре, благодаря.

retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 2

Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1-ва

Целият видеозапис на разговора може да видите ТУК.

02 май 2012 г., София, МВР

Асен Генов: Благодарим за поканата. Нека го кажем клиширано, това е една традиция, която се опитваме да установим. Разговаряхме преди 1-1.5 месеца с мин. Дончев. Бихме искали да преминем през всички водещи министерства и, ако не с министрите, то поне с ресорните заместник министри, които биха могли да отговорят на въпроси, свързани с актуалните теми. Да разговаряме с тях, да отразим обещанията, по-важните политически становища на ръководителите на тези ведомства. И това, в крайна сметка да послужи, а това е една от целите на нашия проект politikat.net, за създаване на история във виртуалното пространство, защото медиите повече или по-малко темите там са хаотично често поднесени. Понякога нямат продължение нямат история какво се случва. Докато ние си поставихме тази амбициозна цел да проследим какво става и с обещанията, и със становищата. Като каже някой политик нещо, дали след година, 2, 3, 5 той държи на мнението си или пък го е променил по някакви конюнктурни или лични, или каквито и да било други съображения.

Предлагам да започнем с реформата в МВР и с правомощията на МВР. За мен една от актуалните теми е темата с даренията и охранителната дейност. Информация в медиите, с която разполагат всички, е че годишно МВР генерира около 50 милиона лева от охранителна дейност.

Дали това не е предпоставка за корупционни практики и дали няма някаква форма на конфликт на интереси между това МВР да извършва едновременно частна охранителна дейност и в същото време е призвано да защитава и публичния, обществения интерес?

Константин Павлов: И освен това да лицензира фирмите, които се занимават с охранителна дейност?

Веселин Вучков: Най-напред искам да пожелая успех на вашия сайт и на вашия проект и да ви поздравя за това, че следите внимателно поетите обещания и евентуално изпълнени обещания. Не знам дали сте запознати с програмата в сферата на сектор “Сигурност”, която беше начертана преди 3 години, но тъй като аз, в ролята на експерт съм участвал в писането на първоначалните проекти, мога да кажа, че съвсем точно, целенасочено следим да изпълним всичко това, което сме поели в началото на мандата като обещания. В сферата на нормотворчеството основно, разбира се, е моята компетентност, както и в работата на разследващите полицаи и работата на наказателните закони в практиката. Това, между другото, няколко пъти беше споменато и по дискусии в правна комисия, вкл. и от представители на опозицията, че, така или иначе, се придържаме много стриктно към това, което сме начертали преди 3 години като реформа в МВР, а и в сектора “Сигурност”. По-късно може би ще стане дума за някои от промените, които сме извършили през последните 2 години и половина, от самото начало, когато стартирахме. Сега, на 01 юли ще влезе в сила последната промяна в закона за МВР, за което по-късно предполагам, че ще стане дума, вкл. и в аспекта на ограничаване на възможността да се употребява оръжие, физическа сила и помощни средства. Абсолютно всичко, което беше начертано, под ръководството на мин. Цветанов и аз, като отговорник за работата с висши представители в Парламента, ще бъде изпълнено на 100%. Едно-единствено нещо остана неизпълнено. То не е толкова на фона на МВР, колкото на изключително належащата реформа на другите служби за сигурност. Нещо, което е също така много актуално, вкл. и в днешния ден. Беше обект на дискусия при президента. Преди това на правителствено ниво. Това е единственото неизпълнено нещо като предизборни обещания, но силно се надявам, искреното ми желание е това, наистина, не през пролетта на 2013, а ако е възможно до края на тази година цялата реформа на другите служби за сигурност да бъде проведена до край поне на законодателно ниво и, ако е възможно, да влезне в сила на 01 януари 2013 г. Разбира се, МВР тук не може да е водещо. Каквото зависи от мен, сигурен съм и от министър Цветанов, ще бъде направено през есента и зимата на тази година.

Въпросът, който задавате, всъщност, честно казано, аз се запознах с този въпрос, когато излязоха публикации в някои от медиите. Мисля, че в Mediapool и Дневник.

Според мен, трябва много внимателно да боравим с термините, за да се знае точно за какво става дума. Тъй като охранителна дейност е много общо понятие и не съм много сигурен дали цифрите са съвсем точни. Всъщност, проблемът, който предполагам, че се поставя в тези публикации е за това, че полицията също предоставя услуга за охрана на физически лица и юридически лица или фирми чрез т. нар. полицейски СОТ. Предполагам, че тези цифри, които са публикувани в тези медии, авторитетни и уважавани от мен, са на базата на това, което са получили като информация по ЗДОИ, по договори, по които страна е полицейския СОТ. Т. нар. Полицейски СОТ, какви суми са генерирани годишно. Предполагам, че това е информацията, макар че не съм много сигурен, защото, по принцип, за охранителната дейност, която МВР осъществява, по силата на самия закон, за охрана на масови мероприятия, големи обществени събития, много рядко се събират някакви такси. Основният приход, за който става дума в тези публикации, според мен поне, макар че не съм запознат с цялата преписка, би трябвало да е по заплащане по договори, сключени с полицейския СОТ. Ако имате друга някаква информация може да уточните…

АГ: Един от сайтовете, които говорят за това, наистина е Mediapool. Те, също така, говорят и за 26 отказа за достъп до информация за сключените от ОДВР договори за предоставяне на охранителни услуги. Част от тези услуги са и СОТ, защото става дума за клиенти, които са сложили лепенката, стикера на вратата на обекта, който е охраняван, но въпреки това, 26 дирекции са отказали. Сайта Mediapool цитира едва ли не окръжно постановление, което е спуснато до всички дирекции, какво точно да откажат и т.н. И това беше вторият ни въпрос — какво е основанието на МВР да откаже да даде информация за тези, дали това са договори с фирми за охрана, дали това са обекти, които, както казвате, са СОТ, дали това е охрана на физически лица и т.н. Какво основанието, защо МВР отказва и дали, в крайна сметка, Вие лично смятате, че МВР трябва да продължи с подобна охранителна дейност на частни физически лица, на…

ВВ: Въпросът е дали наистина трябва да продължи тази политика, дори ако не се взираме конкретно в цифрите и в отказите, защото наистина може би трябва да проверя дали има откази по ЗДОИ, но така или иначе, някаква цифра беше обобщена и спомената в публикациите. Всъщност, Важният въпрос е дали МВР трябва да се занимава с частна охранителна дейност. Може би това е важният въпрос и тук, сега, в първия момент ми е трудно да дам някакъв категоричен отговор на този въпрос защото пак може да има две становища. От една страна, може ми много граждани и фирми искат да си сключват договори, възмездни, със специални звена, които са към областните дирекции за охрана на обекти или на физически лица. Единственото, което тук, в случая, мен би ме притеснило, е по отношение на наистина на елемент на конфликт на интереси, когато МВР предоставя лиценз на частни охранителни фирми. След това, контролът по спазване на закона.

Също така, в по-малките населени места, когато липсват отделни служители, назначени за работа със СОТ, дали тази охранителна дейност не се осъществява от редовните полицейски патрули. Всъщност, те, наред с тази, така да се каже, публична дейност, която осъществяват по охраната на населените места, наред с това, да осъществяват и охрана по договори, сключени на частно основание с физически лица или фирми…

Но, някак си, трябва да се събере тази информация, да се види каква е практиката в Европа. Има ли такава въобще някъде и да се постави въпроса за бъдещето на този полицейски СОТ…

Трябва да се направят и разчетите наистина, да се види колко човека са ангажирани единствено и само с полицейския СОТ, колко не са, колко са договорите. Не мисля, че това е някаква тема, която е много голям проблем, но пък ми се струва, че тези цифри, от порядъка на 100 милиона за 2 години, които бяха споменати в публикациите, съвсем не могат да са реални. Това ми се струва една изключително висока сума и би трябвало наистина да се дали е така. Тези суми, ако са такива, влизат в общата графа, която се поддържа като изискване от министерството на финансите, за суми от собствени приходи изобщо в МВР, но дали всички те са от частна охранителна дейност или са включени и други такси, струва ми се, че тази сума е много-много преувеличена…

АГ: И все пак, за да затворим темата, има ли достатъчно основания и какво би могло да откаже ведомството, МВР, като информация, поискана по ЗДОИ, по отношение на тези охранителни договори. Защо и кое налага?

ВВ: Не ни трябвало да се отказва! Мисля, че не би трябвало да се отказва. След като е имало обобщени цифри, които са дадени, би трябвало да се даде и информация, след като е поискана. Тук въпросът е до къде е адресирана. Това би трябвало да са всички областни дирекции на МВР, които са отделни Юридически лица. Според мен, не би трябвало да има пречка да дадат информация. Дори и да не споменават лични данни, като конкретни имена на физически лица с техни ЕГН, или пък фирми. Би могло някаква обобщена информация да се даде, защото, в крайна сметка, предполагам, че и медиите и гражданите се интересуват от обобщена сума, брой договори, а не толкова, може би, от конкретните имена на физическите лица или фирмите, макар че може пък и те да са интересни.

АГ: Да, това също би било интересно. Примерно, във Варна имаше един случай с набит активист, гражданин, но нека да минем по-натам по темите, вероятно за реформите в МВР можем…

ВВ: Това да не е за Алея първа?

АГ: Да, но имаме въпрос, ще стигнем и до него…

КП: За реформата в МВР… Вие направихте структурни промени в МВР и казахте, че ще се намалят хората, които работят по кабинетите и ще се увеличат тези, които работят директно на улицата… Имате ли конкретни цифри?

ВВ: Да, мога да ви кажа съвсем конкретни цифри. Това, което ще се случи да края на тази година. Може би да започнем малко отзад напред. Най-общо да ви кажа, защото виждам, че вашият проект много точно борави с цифри и поети обещания. Може би и ние не достатъчно обяснихме на обществото чрез медиите, на фона на това, което се споменава от други министерства, искам да ви кажа точно какво се случи за 2 години и половина. От началото на 2010 до началото на 2012, макар че направихме специална пресконференция.

Намалихме общия щат на МВР с 6000 щатни бройки. Някой може да каже: “Колко от тях са живи хора?” За две години, състава на МВР, числения, реално заети, е намалял с 3000 служители…

КП: Това колко процента е от общия брой?

ВВ: Да. В момента, към днешна дата, в МВР работят около 53 хиляди човека. Цифрата всеки ден е динамична, защото постоянно текат конкурси, хора напускат… През декември миналата година нещата се поуспокоиха, защото тогава се направи пенсионна реформа в МВР. Увеличи се осигурителния стаж за придобиване на право на пенсия. Имаше едно по-завишено желание за напускане на хора от системата на МВР за да хванат старите години. Сега нещата си заемат съвсем друго, ново русло, но искам да ви кажа нещо друго. До началото на 2010 г. абсолютно никой гражданин, а може би и министър, не знаеше какъв е щатът на вътрешното министерство. Това е нещо, което, според мен, е абсолютно недопустимо. Всички други министерства имат устройствени правилници, евентуално щатове, да не се знае колко човека работят в МВР, поради това, първото нещо, което направихме, в началото на 2010, в нормативен акт да запишем две неща, че щатът на МВР няма да е защитен от Закона за защита на класифицираната информация и второ, да фиксираме с цифричка, колко човека могат да работят в МВР. Защото, нали разбирате, ако липсва това нещо, всеки министър може да си прави щатовете всяка седмица както си иска. Искам специално да обърна внимание на това нещо, защото мисля, че това е много важно. Може би трябва да обхване и други служби и други министерства. Това, до сега в историята, никой не го беше правил. Променихме един специален текст от ЗЗКИ, едно приложение към ЗЗКИ, чл. 25, приложение 1 и казахме, че щатът на МВР, с изключение на две служби, не е секретен. Второто нещо е в Правилника за приложение на ЗМВР, януари 2010, под мое ръководство, записахме цифрата 61170. За първи път в историята на България се знае колко човека могат да работят в МВР. При това, дифернцирани — колко са държавни служители, и колко са работещи по трудово правоотношение. Това беше направено! Първата цифра беше 61170. Май 2010 редуцирахме с 3000 тази бройка, стана 58170, сега, февруари месец, тази пресконференция, която г-н Цветанов, в присъствието на г-н Дянков даде, редуцирахме бройката с още 3000 и в момента щатната численост на МВР е 55170.

По-важният въпрос е колко реално работят, като за последните 2 години дадохме точната статистика колко напуснали има, колко назначени. най-отговорно мога да ви кажа, че в момента реално заетите в МВР, да кажем, към края на април 2012, са малко над 53000 човека, като за 2 години броят на напусналите, в сравнение с броя на назначените, се различава с 3000. Тоест, 3000 човека по-малко работят в МВР към днешна дата, в сравнение с преди 2 години и половина. Това беше един много внимателно направляван процес. Ние не го направихме изведнъж защото наистина, може би, на някой щеше да се хареса повече, ако кажем: “от 1 юни 2011 г. съкращаваме 5000 човека в МВР…”  Само че, за да съкратим 5000 човека от МВР ще са ни необходими 100 милиона лева за щетения. Ако съкратим 10000 човека ще са ни необходими над 200 милиона лева  само за обезщетения за прекратяване на службата…

АГ: Това автоматично рефлектира върху бюджета на МВР?..

ВВ: Ами то, като не е разчетено предварително, от къде ще ги платим тези пари? Ще се получи така, както в отбраната се получи в един момент. Ще започнем да забавяме изплащането на обезщетенията, ще започнем да го разсрочваме на 10 равни части, в продължение на година, година и половина… Това пак ще създаде напрежение. Затова внимателно следихме процеса. Който искаше да си напусне си напускаше. На негово място ние назначавахме хора така, че с 3000 ние намалихме работещите в МВР. С 3000! Това, имайте предвид, че 2010, 01 януари ние поехме цяло едно министерство в нашата структура. Това е министерство на извънредните ситуации. В най-голямата му част това беше гражданска защита, тел. 112, освен това, взехме една специална куриерска служба, за която никой не говори. Тя беше към Министерски съвет, преди това е мило към Министерство на Държавната администрация на Ники Василев. Това е една служба, която разнася цялата класифицирана информация в страната. Всеки ден автомобили плъзват из цялата страна до всички институции и носят класифицираната информация. Тя е в МВР. Както и една друга служба взехме от МС. Тя преди това е в министерството на г-жа Меглена Плугчиева. Това е дирекция АВКУС — българският ОЛАФ. Тоест, поехме много служби. Дали е трябвало или не е трябвало, по този въпрос също може много да говорим. Поехме и тези служби, в същото време намалихме състава с 3000 бройки. Така че мисля, че беше важно това да го кажем…

АГ: Добре, въпреки това, данните са, че България е от страните в ЕС, която е с най-висок брой полицаи на глава от населението. Въпреки това, българия среща сериозни проблеми със защитата на гражданите от т. нар. битова престъпност. Какъв е Вашият коментар по отношение на този очевиден дисбаланс?

КП: Особено в малките населени места, вили, селски имоти и т.н…

ВВ: Този въпрос става все по-актуален, дори, бих казал, все по-тревожен. Мин. Цветанов на всяка оперативка вече обръща все по-голямо внимание на този въпрос за т. нар. масова престъпност, защото това е много условен термин, по-обикновената престъпност. Тази, която се докосва до живота и здравето и имуществото на хората, които живеят и в провинциални региони.

Цифрата, дали България е най-гъсто населена, образно казано, с полицаи, в сравнение с европейските държави, според мен е не съвсем точна. Аз съм правил тази презентация, когато дефинирахме какво точно значи полицейски орган. Има една дефиниция на Евростат, между другото, препоръчвам ви я, която много точно казва, макар че поставя много условности за това, какво значи “полицай”, защото, как да ви кажа, ако някой попита, всичките европейски полицейски системи какво значи полицай, най-точният отговор, който мога да дам е: “навсякъде е някак си…” В България има много особености на полицейската дейност, като например ние трябва да имаме много силна гранична полиция, каквато няма, да кажем, в Германия. Нормално е да имаме много силна гранична полиция, след като ще станем външна граница на ЕС, надявам се, до края на тази година, макар че това не е много сигурно…

КП: Ние сме външна граница на ЕС?..

ВВ: Имам предвид шенгенска граница. Шенгенска външна граница на съюза, което може би е по-важно, защото, на практика, когато станем част от Шенген, без да спираме на никакви граници, с 60 км/ч ще прекосяваме вътрешните граници на Шенгенското пространство, което сега не е налице. Тоест, ние имаме много силна Гранична полиция, което веднага завишава малко цифрата. Ние сме, според мен, в първата 1/3 по брой на полицаи на глава от населението. Имаме точната статистика, даже имам презентация по тази тема.

Но наистина въпросът за това, че хората се чувстват незащитени в провинциалните райони може да има най-различно обяснение. Искам да кажа, че, не, че да звучи като оправдание, но завишената криминогенна активност по отношение на по-обикновените престъпления, защото това е условно понятие, най-вече, говоря за кражбите чрез взлом, и по-обикновени грабежи, които се случват всеки ден, по бензиностанции и малки магазини, от порядъка на 100-150 лева да се крадат, или да се ограбват, по-точно, не е само проблем на полицията.

Генерирането на този вид престъпност има най-различни обяснения. Тук опираме и до образование, и до икономическа активност, и до безработица. Едва тогава до реакцията на държавата чрез средствата на НК и НПК.

Наистина, това, което забелязваме като проблем през миналата и особено през тази година, от началото, е завишаване на активността в извънградските райони и хората наистина се чувстват все по-незащитени. По тази причина, това, което сме решили, това ще стане поетапно до есента на тази година, макар че има известна позиция от страна на някои областни директори, 1200 помощник-оперативни работници, които не са с униформа, но работят в районните полицейски управления в страната, ще облекат униформи и ще станат полицейски инспектори, за да могат всеки ден да присъстват в населените места.

И в момента няма населено място без полицейски инспектор, въпросът е, че районите, за които отговаря един полицейски инспектор са големи, а хората искат всеки ден да виждат униформения полицай на улицата, в тяхното село. Това може да стане чрез увеличаване на щата.

Тъй като нямаме ресурс да увеличаваме щата за полицейски инспектори, трябва да направим вътрешни трансформации. По тази причина, това е първата стъпка, която ще направим е 1200 човека, измежду тези цивилни полцаи, които работят в РПУ-тата, това много внимателно е разпределено във времето като график, ще облекат униформата и ще станат пълноценни полицейски инспектори. Няма пречка да съчетават униформената полицейска дейност, охраната на обществения ред, което символизира много често и превенцията, една типична работа на всяка национална полиция, а в същото време да вършат и оперативна работа. А пък няма пречка и да вземат да вземат протоколи за оглед, за разпити на свидетели, ако е необходимо, да се заведе дори наказателно производство за по-елементарно престъпление.

Така са написани законите от нас, че всеки униформен полицай, дори и до най-ниското ниво, категория Д и Е, да може да проведе поне елементарно разследване по НПК…

Мисля, че тази стъпка ще бъде усетена от гражданите до края на тази година. Дали ще задоволим всички потребности на обществото това е вече друга тема…

АГ: Има ли водещи региони, с които смятате да започнете тази реформа?

ВВ: Не съм много наясно с регионите… Тя ще се проведе едновременно навсякъде, където има младши оперативни работници, помощник оперативни работници, назначени на щатовете на РПУ-тата. Те ще бъдат облечени в униформи навсякъде из страната и ще се занимават с чисто охранителна дейност, а по необходимост и с наказателно-процесуална и оперативно-издирвателна дейност. Това ще стане едновременно навсякъде.

КП: Когато говорим за дефиниция и за структурна реформа, аз, докато се подготвях за днешното интервю, попаднах на един много интересен Ваш материал от 2008 в Mediapool, който се казва Тоталитароподобно, където говорите за неща, които мен ме потресоха. За оперативни работници в малки населени места, които си измислят информатори, пишат фалшиви доклади…

ВВ: Точно така…

КП: … За оперативно-издирвателна дейност, която въобще не трябва да бъде така организирана… Приключено ли е вече с тези проблеми?

ВВ: Не! Не е приключено с тези проблеми. Това, за което говорих преди малко, тези 1200 човека са един елемент от тази реформа, при това, най-болезненият. Много трудно се разделят нашите полицейски ръководители по места точно с тази крачка, която правим…

Обикновено погледът на медиите и на гражданите е насочен към това, какво прави униформената полиция, какво правят разследващите полицаи, но остава скрит от погледа този много важен аспект, за който вие сте забелязали в тази публикация, макар че много хора мислят по този начин. Това е така наречената оперативно-издирвателна дейност, която все още не е реформирана така, както трябва. Наистина ако трябва нещо все още да се реформира много по-издълбоко това е именно оперативно издирвателната дейност. Не толкова проблемите на разследването. То е конструирано така, както трябва. Мога дори да ви кажа конкретни примери за това. Всеки полицай в България може сега в момента да разследва престъпление, както всяка европейска полиция. По-елементарните престъпления всеки полицай може да разследва. Дознателите само по-тежките. Охранителната дейност също не се нуждае от кой знае каква реформа, но тази прикрита приоритетна област, оперативно-издирвателната дейност все още се нуждае от голяма реформа! Защото тя все още е конструирана по един модел, присъщ на едни тоталитарни държави, където водеща е статистиката и бройката. Трябва да има много оперативни работници, навсякъде из РПУ-тата и ОД на МВР. Трябва да има много информатори, в най-общ смисъл, не говоря за конкретна диференциация вътре на информаторите. Трябва да има много срещи с информатори, трябва да има много рапорти за срещи с информатори, а всъщност, ако човек се зачете в тези справки или рапорти, докладни записки за срещи с информатори, само ще се усмихне и ще каже: “Защо е необходима цялата тази бумащина…”

Това е област, която все още не е реформирана, но поне две неща са направени и, според мен, началото е поставено. Първото е, че дадохме възможност на всеки оперативен работник не само да се занимава само с до голяма степен безсмислената среща с информатори и писане на докладни записки за срещи с информатори, а да се занимава със събиране на доказателства по НПК. В момента ние заварихме 2000 дознатели с единствено право да събират доказателства по НПК и да разследват престъпления. В момента сме обучили още 6000 оперативни работници, тези, за които говорим, че трябва да повече да се реформират, и те се включиха за 2 години в събирането на доказателства и да провеждат разследвания, досъдебни производства.  Тези 6000 оперативни работници, плюс 2000 дознатели правят 8000 полицая, които в момента разследват престъпления по НПК. Тоест, това беше първият етап от тази реформа, вкл. и на ОИД.

Второто нещо… Наистина въпросът ви е много уместен, е за тези 1200 оперативни работници, които ще облекат униформа до края на тази година. Тоест, реформата на ОИД е започнала, но! Не е довършена. Според мен, ние, като ръководство, в някаква степен оставаме в дълг към едни реформаторски усилия ОИД наистина да се конструира по малко по-съвременен европейски модел и тя да не съществува като самоцел — среща с информатори, бройки информатори и писане на рапорти, а да обслужва много по-органически наказателното производство. Като се замисля всъщност, гражданите не ги интересува колко информатори има полицията, колко срещи с оперативни работници са проведени за всеки месец, а ги интересува колко дела има заведени, колко обвинителни акта има внесени в съда и, което е най-важно, колко присъди има издадени спрямо обвиняемите…

КП: Най-вече гражданите се интересуват дали, ако има нещо откраднато, то ще бъде възстановено и дали ще бъдат заловени престъпниците…

ВВ: Това ги интересува… Интересът им как ще бъде покрит изцяло? Ако бъдат осъдени от наказателен съд, не по някакъв друг начин. Всъщност съдът казва дали някой е виновен или не и дали трябва да възстанови нещо отнето…

АГ: Бързо само да вметна по отношение на откраднатите неща. Носят се, нека ги наречем условно “Градски легенди”, защото не съм намерил потвърждение нито в официална хроника на МВР, нито в някоя медия, но хората говорят за откраднати автомобили, депутатски, дори за джипа на мин. Дянков се говореше, които буквално за 1-2 часа се връщат на мястото, от което са откраднати, докато, не дай Боже, на някой “обикновен” гражданин да му откраднат автомобила, това, в най-добрия случай, ще отнеме месеци, ако изобщо някога…

ВВ: Колко месеца, според Вас, г-н Генов?

АГ: О, нямам представа, за щастие, не ми се е е случвало…

ВВ: На мен ми откраднаха колата и знам много добре цялата тази теория…

АГ: Като зам.-министър?

ВВ: Малко преди това… Не съм забелязал да има някакво избирателно отношение за това, според пострадалия да се реагира.

Беше намаляло много рязко. Точната статистика за София беше много интересна. По памет не мога да цитирам, може да питате Вальо Йорданов, директора на СДВР. Той ще ви каже точните цифри за 2011. Мога да ви направя връзка с него и за 2010 за броя на отнетите автомобили. Той беше значително намалял през последните 2 години. Това е нещо, което, може би, с присъщия си скептицизъм ще кажете: “Ама това дали е вярно?”…

АГ: Аз започнах с това, че това е “непотвърдена информация”…

ВВ: Специално за автомобилите рядко се скрива отнет автомобил. Както и броят на жертвите по пътищата. Това са горе-долу обективни цифри, защото няма причина да бъдат прикривани, особено пък жертвите по пътищата… Трябва да ви кажа, че за две години има изключително рязък спад. Това не се дължи само на полицията разбира се. Дължи се до много голяма степен на полицията и искам да похваля специално полицията за това отношение, особено за жертвите по пътищата. Мога да ви кажа цифри след малко… Това, което се наблюдава през последните 2 години, включително за кражбата на автомобили, има много рязък спад…

Разбира се, такава информация, която казвате, дали на някой му се  намира автомобила по-бързо или по-лесно, нямам информация да се злоупотребява в това отношение. Ако има конкретни информации, можем да ги проверим.

С автомобилите има друг голям проблем, че са пълни дворовете на РПУ. Един огромен наш паркинг, Жандармерията във Врана, ако отидете само да снимате, да видите за какво става дума… Стотици, хиляди автомобили,взети като веществени доказателства, са препълнили всички на РПУ, както и околните пространства. На този паркинг на Жандармерията във Врана, ще видите за какво става дума. Открити автомобили, които все още са предмет на наказателно преследване, неприключили съдебни производства, те се водят със статут на веществени доказателства, не могат да се върнат преди приключване на делото, а много често няма дори интерес от връщането им, защото при много голяма част от тях пострадалите са удовлетворени било, чрез изплащане на обезщетения, било чрез нещо друго… Специално за автомобилите ако е въпросът мисля, че за последните 2-3 г. се направи доста сериозен пробив. Разбира се, без да отричаме, че всеки ден се случват кражби на автомобили.

КП: Да продължим. Интересно ни е, нека поговорим за Шенген. Вие имахте едно интервю по една телевизия, за съжаление, не помня в коя, в което казахте, че всички формални критерии за нашето членство в Шенген са изпълнени и, че причината България да не бъде приета в това споразумение е чисто вътрешно-политическо за една от държавните…

ВВ: Точно така.

КП: …Тоест, Холандия. Така. Аз обаче, когато започнах да чета за проблематиката в МВР, забелязвам друго. Може би този натиск от Шенген, а може би по принцип малко по-бавно стават нещата, от колкото на човек му се иска… Действително МВР започва да се реформира и това състояние, в което е било МВР 2008 г. може би не е било, как да кажа, състоянието му е такова, че да се повери на него такава отговорна задача като опазване на външните граници на това споразумение.

Не е ли по-добре МВР наистина реално да заработи, от колкото ние да закачим на колана си тази победа, влизане в това споразумение?…

АГ: Скалпът на Шенген…

ВВ: Да ви кажа, това е тема, която придоби изключително политически амплитуди в изявленията… Много интересно ми беше, когато контактувах с представители на фондация “Конрад Аденауер” в България. Г-н Фондолф, който се пенсионира преди 1 г. Той преди това е бил представител на същата фондация в някоя от прибалтийските републики. Ако не се лъжа, в Естония. Той ми каза: “Г-н Вучков…” Ние се сприятелихме с него. Той е бил точно тогава, когато Естония или някоя от другите държави стана член на Шенген. Точно тогава е бил в тази държава 3 г. представител. “Никой не разбра…” Това не е тема, която трябва да се експлоатира толкова политически. От една страна Шенген е важно нещо разбира се, но всъщност сега и в момента българите пътуват свободно в Европа, извън Европа, почти по целия свят. Почти свободно. Единствената разлика, която ще бъде, е, че няма да спират изобщо на границата с Румъния и с Гърция да кажем. Просто ще минат малко по-бавно и няма да има КПП. Ще има една бутка, която ще се блъсне настрана и може би ще ръждяса

КП: Може би няма да са задължени да минават през КПП?

ВВ: Те все от някъде ще минават. Въпросът е, че няма да има никой, който да ги спира и да ги проверява. Просто, ще минаваш бързо. Няма граница. Това е единствената разлика

Тоест, тук, в България, всичко се впрегна в една изключително напрегната политическа борба. Шенген, Шенген, Шенген… Дадени са едни формални срокове, още когато сме пристъпвали към работа по инструмента Шенген, поели сме много категорични ангажименти. Щенген не е само строеж на КПП-та или огради по външната граница на Шенген, да кажем, с Турция. Шенген преди това беше промяна в законодателството и трябва да ви кажа, че почти нищо не беше направено до лятото на 2009 г. По много строг график, благодарение на председателя на парламента и на депутатите приехме всички закони по линия на Шенген. А те са страшно много. Шенген, освен техника по границите, на трето място и това е много важно, това е обучение. Обучение на състав да работи с Шенгенска информационна система. Ние сме пълноправни членове на ШИС от декември 2010. Повече от година и нещо. Няма никакъв проблем да задържаме граждани, обявени за издирване чрез ШИС. Вещи, коли и т.н.

Искам категорично отново да потвърдя убеждението си, че, а това беше потвърдено и от самооценките, които си дадохме и от мисиите по проверка по линия на Шенген, които са много строги, много детайлни… Всички, по различни показатели: Боравене с лични данни; шенгенска информационна система; инсталирана техника по границата, са безупречни! Тоест, има правила на играта. Както е футболен мач. Снощи, Манчестър Юнайтед — Манчестър Сити, нали така? Знае се предварително какви са правилата на играта, колко е времетраенето на играта, като изпълниш критериите, приключва времето. Трябва да си удовлетворен от резултата, който е постигнат. В случая не се получи така с България и с Румъния… Всички мисии излязоха с положителни доклади, Евро парламентът прие докладите и накрая една държава, повтарям, по чисто вътрешно-политически причини каза: “Не! Няма да ви пуснем!” Без много ясно да каже защо. Това е абсолютно несправедливо.

Сега, всъщност, аз мога да кажа, че в някои отношения, ние, като външна граница сме много по-добре уредени и защитени от някои настоящи членки на Шенген. То и практиката с миграционния натиск от последните месеци го показа, особено на границата между Гърция и Турция. Но по-важно за нас, като политическо ръководство е да не отслабим ентусиазма на хората, особено на гранична полиция. Тези, които работят по зелена граница и по аерогарите, защото те боравят с шенгенската техника, особено с шенгенската информационна система, преминаха всички възможни курсове на обучение да работят с това, сега да не се демотивират. Защото трябваше да станем член на Шенген миналата година, отложи се. Пролетта на тази година, отложи се. Сега септември ще се постави отново въпросът на обсъждане. Надявам се, че в крайна сметка решението ще бъде взето, макар че, до колкото разбирам, месец септември ще има извънредни избори в Холандия. Това е държавата, която всъщност казва “не” за сега. Единствената. И, може би, отново по вътрешно-политически причини да не се стигне до окончателно решение по тази тема, но дълбокото ми убеждение, отново ще споделя с вас, е по темата “Шенген” сме изпълнили всичко, каквото трябва. От тук насетне даже не намирам за необходимо да говоря по тази тема…

АГ: Все пак, може би, за да затворим съвсем темата, но аз разбирам желанието на МВР да обясни, че проблемът е най-вече технически и, че технически нещата са изпълнени… Политизира се темата излишно. Проблемът е вътрешно-политически за външна страна, тоест, не е свързан с политическата ситуация в България, но Вие споменахте две много важни неща. Едното е боравенето с класифицирана информация, другото, аз ще си позволя да го разширя и развия като тема, това е преминаването свободно с 50-60 км., без да спира човек за проверка, вътре, в рамките на шенгенските страни…

Дали всъщност това не са сериозни проблеми, по които тепърва предстои България все още да работи за решаването им?

Знаем за едни записи, които изтекоха. Макар че темата приключи, така или иначе не се стигна до експертиза на записите на Мишо бирата. Не се стигна до квалифицирана, професионална експертиза, която да бъде окончателното становище на МВР.

Другото нещо е ако България все още има проблеми с трафика, незаконния трафик на хора и стоки през границите дали това също не е технически проблем, който е спирачка пред България по пътя към Шенген?..

ВВ: Да, така е, г-н Генов. Може би има трафик през границата, но нека, все пак, да съпоставяме ситуацията в България и нашите погранични райони с други държави. По-малък ли е миграционния натиск, вкл. и абсолютно незаконен, към Гърция? По-малък ли е към някои южни пристанища на Франция? Мога да дам и други примери. Ние в момента имаме много малък имиграционен натиск.

Всеки понеделник, на оперативката при министъра това е първият му въпрос към шефа на Гранична полиция и към шефа на Дирекция “Миграция” — колко настанени имаме в нашите центрове?

Утре между другото ще бъде открит съвсем нов център в с. Пъстрогор. Модерен, съвременен център, отговарящ на европейските изисквания.

Изобщо не забелязвам увеличение на имиграционния натиск. Това може да има най-различни обяснения, но все пак и мерките, които са взети просто, направете един репортаж, отидете да видите, защото всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти. Така че имиграционен натиск има навсякъде. Хиляди хора преминават около река Ористиада, на границата между България и Турция. Ежеседмично незаконно към Гърция. МИграционният натиск е от там. Но Гърция е член на Шенген и никой не поставя под въпрос дори дали трябва тя да бъде изключена от Шенген или не. Не само това, ние сме пълноправен член на агенция “Фронтекс” — европейска гранична служба. Изпратихме наши граничари да участват в мисията на Фронтекс по турско-гръцката граница. Всички са много доволни от нашите граничари. Повтарям, наистина темата за Шенген придоби изключителни политически окраски в България, в парламента, много обвинения към МВР, макар че не само МВР е ангажирано с темата “Шенген”, но единствената причина да не сме член на Шенген това е вътрешно-политическия проблем на Холандия, в която се крепеше цялото правителство на един глас само от една крайно ксенофобска партия. Времето ще покаже дали съм бил прав или не. Две седмици, два месеца, след като станем член на Шенген, надявам се в края на тази година, темата ще приключи и никой няма да си задава въпроса дали България е трябвало да става член на Шенген или не.

КП: Аз искам да развием малко темата за експертизите. В състава на МВР има един институт. Институтът по криминалистика…

ВВ: НИКК…

КП: Това, което ние забелязваме в публичното пространство е, че за някои знакови дела като че ли нашият институт или няма смелостта да се произнесе, или няма необходимата техника и експертиза. Говоря по-специално за делото на сестрите Белейски, където там се изпращаха в чужбина различни неща за експертиза. После се оказа, че имало проблем. Били замърсени пробите. Може би бъркам в терминологията…

Другото знаково дело е това, което Асен каза, за делото на Мишо бирата и тези записи, които изтекоха по медиите.

Третото дело е за убитата Яна. Наскоро беше задържан един човек пак по експертиза в Австрия…

Има ли проблем с експертизите в България?

ВВ: Проблем с експертизите в България по принцип има. Но искам, ако ми позволите, на кратко, да го разясня. По принцип, всеки дознател, прокурор и наказателен съдия ако питаме в България, защото внимателно следя практиката, ще ви каже, че това е един от най-големите проблеми на съдебната система. проблемът, наречен “съдебни експертизи”. Аз имам книга по този повод. С цялата практика по съдебните експертизи има огромен проблем с експертизите. Няма нужда да правим голяма революция, да се насочваме винаги към големи промени в закони, НК, НПК, ГПК и други материални закони. Такива дребни неща ако се решат като например проблемът с експертизите, 90% от съдебната реформа ще се случи. В момента най-голямата драма е по въпроса с експертизите включително и по наказателни дела. Не виждам и журналистически интерес голям по тази тема. Това е една огромна язва, наследена може би от предишно време. Крайно време е нещо да се случи. Не само да говорим за Закон за съдебната власт. Важни са тези теми разбира се, как се назначават съдии, как се назначават прокурори и следователи, обаче въпросът с експертизите никой не го поставя и не търси никакво решение. Вече колко години минаха… Това е огромен структурен проблем, системен проблем на съдебната система, в частност и на МВР, защото МВР е основен потребител на експертизите. Защото МВР провежда 97% от разследванията по наказателни дела. МВР на година провежда 200 хиляди наказателни производства по НПК. Може би 90% от тях, да не казвам 90%, сигурно върху 100 хиляди дела се назначават някакви експертизи. Проблемът с НИКК е една много малка брънка от проблема с експертизите в България. Първо, няма щатни експерти по различни тематики и проблеми, специални знания по различни тематики, назначени добре към съдии, към съдилища, прокуратури и полиция. Законът позволява да поканиш всекиго за експерт. Дали има добрата квалификация или не това е много условен въпрос. Показва диплома и става вещо лице по наказателно или гражданско дело. След това, нещо изключително важно, освен качеството на експертизата, не е добре уреден въпросът със заплащането на експертизите. Много хубаво, че ми зададохте този въпрос, защото сега е моментът да си го кажа. Заплащането на експертизите наистина е бяло петно в момента. МВР заплаща 90% процента от експертизите в България. Всяка година милиони левове, между 6 и 12 милиона. Това е нещо, което ние не можем да го предвидим предварително, защото не се знае колко експертизи ще се назначат. Плаща се за експертизите забавено, те просрочват даването на експертното заключение, развитието на делото се отлага до безкрайност. Все пак, по конкретни дела защо трябва само МВР да плаща? Това е наказателно дело за България в крайна сметка. То е за съдебната система, за прокуратурата. Затова все пак трябва да кажем дали има решение на този въпрос. Да, има. Трябва да се или отделен закон за съдебните експертизи, или отделно да се помисли за назначаване на щат към съдилища или прокуратури на експерти от различните области. Държавата да им плаща, за да могат тези хора да се наемат по конкретни дела винаги, когато е необходимо. А не сега всеки дознател да търси експерти, да им се моли, навреме да да дават заключение. И друго нещо да ви кажа за съдебно-медицинските експертизи също хаосът е пълен. МВР всеки ден открива трупове и води дела, било срещу неисвестен извършител, било срещу известен. Изобщо не се знае кой прави огледите, кой трябва да плаща на тези експерти. Ние нямаме заделен бюджет за това. Никой не плаща и не финансира по клинични пътеки тази трудна специалност, каквато са съдебно-медицинските експерти. техниката, ако влезете в една съдебно-медицинска лаборатория, където тук-таме някой директор на болница си е позволил да остави някой съдебен лекар на работа, макар че той само му генерира загуба, ще видите, че работят с техника от преди 20-30 години…


retweet Стенограма от разговора на politikat.net с Веселин Вучков, част 1 ва

Зам.-министър В. Вучков разговаря с Черната котка

Заместник-министърът на МВР Веселин Вучков разговаря с PolitiKat.net за актуалните теми, свързани с дейността на МВР — реформата във ведомството; частната охранителна дейност; употребата на СРС и престъпленията срещу политическите права; съкращенията в полицията; промените в Закона за движение по пътищата и корупцията в КАТ, както и други теми.

Вижте целия разговор с Веселин Вучков. Стенограмата ще бъде публикувана скоро.

Част 1:

Част 2:

Част 3:

retweet Зам. министър В. Вучков разговаря с Черната котка

Покана за пресконференция — Какво ни обещаха политиците за последната година?

ПОЛИТИКЪТ
www.politikat.net
уеб-инструмент на
ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА
НАМАЛЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИЦЕМЕРИЕ
25 август, 11:00, БТА
politikat logo Покана за пресконференция — Какво ни обещаха политиците за последната година?Преди близо година, на 27 септември 2010, стартирахме проекта www.politikat.net като уеб инструмент на гражданската инициатива за намаляване на политическото лицемерие.
Въпреки, че в началото на своя мандат министър-председателят забрани частицата “ЩЕ”, за близо година потребителите на сайтаwww.politikat.net записаха повече от 400 обещания, дадени от премиера и неговите колеги.
В навечерието на нов етап от политическия живот в страната, имаме удоволствието да ви поканим на нашата отчетна пресконференция, на която ще ви информираме за най-любопитните обещания, които политиците дадоха от началото на 2011 и в каква степен ги изпълниха — информация, съхранена на сайта в раздела „Истинометър“.
Освен това, ще имаме удоволствието да ви представим нововъведенията на сайта, позволяващи проследяването на обещанията, които политиците предстои да дадат в течение на кампаниите за местните и президентските избори тази есен.
Не на последно място, ще си поговорим и за становищата, които политиците правят в публичното пространство. Запазват ли мнението си, или го променят със скоростта на „Ветропоказател“?
Разбира се, няма да пропуснем и най-важния! Премиерът! Разделът „Бойкометър“ пази записи на най-впечатляващите твърдения и обещания на г-н Борисов.
Ще ви осведомим и за въпросите, които зададохме на различни министерства и техните отговори.

25 август, 11:00, БТА

retweet Покана за пресконференция — Какво ни обещаха политиците за последната година?

Нововъведения и предстоящи подобрения по сайта politikat.net

Работата ни по усъвършенстване и развитие на сайта www.politikat.net, като част от инициативата за намаляване на политическото лицемерие продължава.

Screen shot 2011 08 05 at 23.37.47 300x187 Нововъведения и предстоящи подобрения по сайта politikat.net

Нововъведения на сайта

Неотдавна допълнихме визуалните средства на сайта с графики, показващи съотношението при изпълнението и неизпълнението на обещанията, дадени от проследяваните на сайта политици. Освен това, с графична визуализация се сдобиха и становищата, като при тях се изобразява степента, в която политиците се придържат към първоначално изразените от тях становища. С помощта на визуалното онагледяване вече може да се проследи и съотношението между истината и лъжата в техните изявления.

Също така, неотдавна бе добавена и интеграция с Facebook, благодарение на което посетителите и потребителите на сайта вече могат си взаимодействат със сайта ползвайки своя профил от социалната мрежа, да споделят публикациите на стените си, както и да препоръчват харесваните от тях публикации в politikat.net.

Screen shot 2011 08 05 at 23.41.54 300x162 Нововъведения и предстоящи подобрения по сайта politikat.net

Търсачка

От днес, вече можем да се похвалим и със специфична търсачка, която дава възможност да се търсят становища и обещания на политиците, като при търсенето може да се задават допълнителни филтри, според статуса на даденото обещание или изразеното от политика становище.

До дни предстоят нови допълнения към функционалността на сайта. Ще въведем търсачка, която ще позволи да се търсят и визуализират класации на политиците, отразени на сайта www.politikat.net, според броя на изпълнените или неизпълнените обещания. Същата възможност ще имат потребителите на сайта, които желаят да проследят степента, в която политиците се придържат към първоначалните си становища.

Ще се постараем в най-скоро време да дадем възможност на посетителите да сортират личностите, записани на сайта, според степента, в която говорят истината или лъжат избирателите си.

Най-важното

което предстои да направим е нов портал “Избори 2011″, който ще бъде изцяло посветен на обещанията, давани от кандидат-президентите и кандидат-кметовете. Естествено, тези от тях, които спечелят изборното съревнование, ще станат обект на специално внимание от наша страна, а изпълнението на обещанията им — публично достояние!

Както знаем, “най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!”

retweet Нововъведения и предстоящи подобрения по сайта politikat.net

Стихията Борисов срещу водната стихия…

Тези дни има наводнения… Ето какво коментира премиерът Борисов:

По повод наводненията в Пловдивско премиерът коментира, че коритата на реките не могат да се променят за една година. “Защото това са сигурно огромни пари. Но навсякъде проектираме. И нека вашите зрители да знаят, че около година и половина – две трае проектирането. След това трябва да намериш пари да го финансираш и чак след това идва строителство. Затова правителствата и кметовете имат по 4-5 години мандат. Защото първата и втората година минават без много конкретни резултати, каза Борисов.”

Разбираме две неща:

  1. Кабинетът работи по проекти за корекции на речните корита в рисковите райони;
  2. Към края на мандата трябва да очакваме резултати.

И това твърдение ще намери място в базата данни…

retweet Стихията Борисов срещу водната стихия...

Как се прави новина?

Вчера, в предаването “Панорама” по БНТ, премиерът заяви:

“…Ето, в момента 19.30 часа българско време завърши този внезапният срес-тест на европейските банки… За радост, тъй като нямам право, а и банковата система не се коментира като банки, само мога да кажа на вашите зрители, че стрес-теста показва, че банковата система в България е стабилна…”

Това можеше да е хубава новина, ако твърдението не беше некоректно… Понеже проектът, по който работим се казва “Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие”, смятам, че това твърдение на премиера ще намери място в базата данни, когато сайтът стартира, а статусът, който може да му бъде присвоен няма да бъде положителен, защото стрес-тестът просто… не е включвал България.

retweet Как се прави новина?