2 Jan 2013, 6:24pm
общо
Автор: Асен Генов

коментиране
  • С помощта на:

  • Politikat.Net разговаря с Васил Колев за правата в цифровата среда

    komitata vasil kolev 300x169 Politikat.Net разговаря с Васил Колев за правата в цифровата среда

    Васил Колев и Комитата

    Разговор на Константин Павлов с Васил Колев за последните събития на конференцията на Световния конгрес за международни телекомуникации, посветена на актуализация на международните далекосъобщителни регламенти.

    Васил Колев потвърди, че целта е била да се приемат нови правила и регулации на телекомуникациите. Според него обаче има един “по-дълбок” момент, който убягва на всички, включително и на участвалите в конференцията: Въпреки, че американския Department of commerce (министертсво на търговията) регулира Интернет, то практически няма влияние върху мрежата, освен, върху двете структури, които раздават адреси в Интернет. Тези структури, посочва Колев, са регистратори, но не и като ограничители.

    Според Васил Колев, дейностите в Интернет са въпрос на консенсус между доставчиците, а не на това, какво някой някъде е казал.

    Интернет, потвърди Колев, е саморегулираща се среда с правила, които горе-долу се спазват от участниците и не е предмет на държавно и международно регулиране.

    Според Колев, инициативата на Русия, Китай и някои арабски държави е опит да се узакони това, което те вече правят — филтриране, следене и подслушване на трафика. Това е опит да се узакони вече направеното и да се задължат другите държави да правят същото.

    Според Колев, съществуват 4 вида съдържание, наречени “Четирите конника на Апокалипсиса”: Детска порнография, тероризъм, разпространение на наркотици и пране на пари — това са четирите неща, които всички премахват. Извън тях, коментирайки идеите и опитите за филтриране на Интернет, чрез т.нар. Deep Packet Inspection (DPI), Колев заяви, че като идея, Интернет е правен да работи много бързо. Мрежата, според него, е глупава. Умните неща — потребители и устройства, са в периферията. Целта е да се гарантира огромния трафик. Масово, устройствата “гледат” само началото на всеки пакет информация в мрежата. Идеята на DPI, обясни Колев, е да се “гледа” вътре в съдържанието на самия пакет. Това, посочва той, утежнява процеса, създавайки необходимост от проследяване на отделните потребители, съдържанието, което споделят и съхранявайки всичко това. Това води до оскъпяване.

    Днес има една група страни и компании, които се занимават с разработка на хардуер и софтуер, обслужващ държани нужди от следене, подслушване и пр., посочи Колев.

    Във връзка с подслушването на GSM телефонията Колев обясни, че в цяла Европа, всеки оператор е длъжен да поддържа специален модул и линия, който отива до съответната централа, подобна на нашата СДОТИ, благодарение на което те имат контрол върху централата и всеки работник може да слуша каквото иска.

    По-нататък в разговора Васил Колев обясни за това как Интернет позволява защита лични данни и кореспонденция, благодарение на технология, подобна на PGP при мобилната телефония.

    Колев потвърди, че основно, усилията за филтрация на трафика в Интернет са борба за власт на не особено демократични режими. По-натам Колев сподели, че шансовете за налагане на подобен контрол над Интернет са “почти никакви, тъй като контролът над Интернет не се държи от политици и държави, а от хората, които правят Интернет.” Самото налагане на подобен закон, твърди Колев, ще се окаже много трудно.

    Колев потвърди, че има определен проблем, дори в свободните държави, с неща, които нямаш право да притежаваш, вкл. и в Интернет.

    Като основен проблем Васил Колев описа не борбата с тези, които създават незаконното съдържание, а тези, които го притежават. Той даде примера с детската порнография. В свободните държави много малко неща са ограничени, каза Колев, а самото прилагане на законите е леко — казва се на доставчиците и те го спират. В несвободните държави, арабския свят, Китай и др., се ограничава Интернет. Достъпът до други държави е силно ограничен до строго определени места — в най-общия случай, през държавния телеком. Така, от време на време на държавния телеком може да се каже: “Това не трябва да се вижда”… В тези държави, посочи Колев, много повече информация се ограничава и съществуват специални органи, които следят за това. Органи, които Колев оприличи на “цензуриращи агенции”.

    В заключение Васил Колев посочи, че дори и да бъдат приети подобни рестрикции, те няма да са ефективни, тъй като съществуващите методи “за криене” са по-добри от съществуващите технологии за контрол на трафика. Като пример Колев посочи съществуващата през 90-те години във Франция забрана за криптиране на пощата. Това, посочи той, е пречило на свободната търговия онлайн във Франция, където браузерът Netscape е бил без възможност за криптиране.

    Колев посочи, че най-добрият начин за пробиване на криптографията е т.нар. “Метод на гумения маркуч” — бият те, докато си кажеш ключа, но дори това е преодолимо с помощта на т.нар. Deniable encription.

    В самия край на разговора с Константин Павлов Васил Колев говори за изключително слабото ниво на защита на разговорите в мобилните мрежи и за това, че още преди години с минимални инвестиции под 1000 долара, сведени до един приличен лаптоп и 4 мобилни телефона е било възможно да се подслуша и запише и декриптира безпроблемно произволен разговор. Според него, това се дължи на остарялата и некадърна GSM технология.

    Колев потвърди, че са напълно възможни злонамерени и скрити подслушвания.

    Според Колев обаче, ако все пак ако някой реши да “записва всичките разговори на държавата, инвестицията би била под 10 милиона долара”. Проблемът би бил единствено във “видимостта” и в това, че “някой може да започне да задава въпроси”. Всичко останало, посочи Колев, не е сложно. “Всичко е изпробвано и ясно” — каза той, нещата се свеждат до това да се сглоби технологията и да се пусне да работи.

    Вижте разговора на Комитата с Васил Колев от initlab.org:

    retweet Politikat.Net разговаря с Васил Колев за правата в цифровата среда
    *име

    *e-mail

    уеб сайт

    leave a comment