24 Oct 2012, 3:20pm
общо
Автор: Константин Павлов

коментиране
  • С помощта на:

  • Политика на доходите преди изборите през 2013г.

    Разговор с Димитър Главчев (ГЕРБ), Драгомир Стойнев (БСП) и Радан Кънев (ДСБ), специално за politikat.net

    Видео от дискусията

    Константин Павлов (водещ): Здравейте, вие сте с проекта politikat.net, сайтът, който се занимава с твърденията и обещанията на политиците в България, Днес ще се опитаме да разберем – какво представлява  политиката на доходите на правителството на ГЕРБ преди изборите през 2013г, на какви принципи почива тази политика и какви са критиките срещу нея. Това е първият дебат по този проект. Очаквайте още подобни. Още отсега мога да ви кажа, че следващият такъв дебат ще бъде на тема „Бюджет 2013–та“ година, защото когато обявихме днешното предаване, получихме огромно количество въпроси по Интернет и днес едва ли ще успеем да ги обработим всичките, така че ни очаквайте скоро с въпроси за бюджета. Днес на гости са ни: първо, Драгомир Стойнев, народен представител от БСП, председател на Комисията по труд и социална политика в Народното събрание, бивш съветник на премиера Станишев. До него седи Димитър Главчев, заместник–председател на парламентарната група на ГЕРБ, заместник–председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Открая е Радан Кънев, заместник–председател на Демократи за силна България, политик, когото често виждаме да говори по въпросите на социалната политика в България.

    Така, да започнем разговора и ще започнем с господин Главчев, преди да започнем естествено, да дам думата на другите събеседници да критикуват политиката, нека чуем основите моменти от тази политика на управляващите. Това което всички знаем, и което се говори в последните седмици, това е вдигането на минималните заплати, вдигането на пенсиите, облагането на лихвите по депозитите, и за това как европейските програми ще доведат до  по–голяма заетост и по–високи доходи.

    Заповядайте, господин Главчев, обяснете, в какво се състои политиката по доходите на правителството на ГЕРБ в последната година от мандата?

    Димитър Главчев: В последната година от мандата политиката не е по–различна, отколкото през останалите години и това е така, тъй като тя почива на основата на програмата на ПП ГЕРБ, а всъщност, струва ми се във всяка една партия трябва да е така, а именно политиките, които провеждат, би трябвало да са в съответствие с програмата на съответната партия, така че нищо ново, винаги сме казвали, че доходите са ни приоритет – образованието е приоритет, здравеопазването е приоритет, културата, но всичко това – на основата на финансовата стабилност. Това е базата, на която ние можем да реализираме останалите си приоритети, а това може да бъде видяно и през годините на управлението досега на ГЕРБ, заявявали сме винаги, че компромис с финансовата стабилност няма да правим. Пак сега виждате, говорим вече за увеличаване на доходите, тъй като имаме основание за това. Показателите ни по макроикономика и фискални отношения са такива, че са… дават ни основание да..
    КП: Кои са тези показатели, които дават основание?
    ДГ: Да почнем от там, че някъде в средата на годината ЕК прекрати процедурата по свръхдефицит на две страни. Едната от тях е България, а другата е Германия. Смятам, че компанията е достатъчно престижна, да говори сама по себе си. Показателят ни за държавен дълг е на второ място в Евросъюза, показателят ни за дефицит е пак в петицата, така че по всички макропоказатели, няма спор, предполагам че и колегите няма да са на друго мнение, тъй като международното мнение е такова, че България стои добре като макропоказатели като финанси. Така че имаме пълното основание да се обърнем вече към доходите на хората. Впрочем, те са ни приоритет, пак като погледнете в програмата. Ясно е, мисля, че преди ефира господин Стойнев ми показа какво сме обещали. Това не са обещания, това е програма, която всяка една партия реализира, за определен период. Аз би ми се искало да го реализираме това по–бързо, но така или иначе, в условията на световна криза, България не е някакъв икономически или финансов оазис, такива са даденостите в Европа и в света.
    КП: Все пак се въвеждат някакви социални придобивки. Господин Стойнев, БСП готви алтернативен бюджет. Това стана известно от медиите. Какви са принципите, на които се основава и каква е разликата с виждането на ГЕРБ, що се отнася специално до доходите?
    Драгомир Стойнев : Преди да отговоря конкретно на въпроса, бих искал да коментирам казаното от моя колега. Съгласен съм с него, че последните години се води една политика във всяка една сфера и е нормално, този бюджет да продължи политиката водена от ГЕРБ до сега, като се обърне и внимание на доходите. Само че тук е и главният проблем. Проблемът е, че за три години абсолютно нищо не е направено. Ако икономиката при предишните три правителства, все пак даваха някаква добавена стойност на икономиката и тя имаше някакъв конкретен възход, за съжаление, три години абсолютно нищо не се случва. Икономиката застива, …
    КП: Господин Главчев говореше за показателите…
    ДС: Четвърто. Да но все пак те наследиха държавата с най–нисък дълг, с един добър фискален резерв. Нито една държава членка на ЕС нямаше подобен фискален резерв. С една данъчно–осигурителна система, която позволяваше конкурентноспособност на българските фирми. За съжаление обаче, те не включиха на по–горна скорост, така както всяко едно правителство, от правителството на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, след това на Сергей Станишев, даваше допълнителен стимул на икономиката. В ГЕРБ изведнъж изключиха, ако мога така образно да се изразя, на нулева предавка и в момента икономиката спира. Най–хубавото на този бюджет е, че това е последният бюджет на правителството на ГЕРБ. Относно политиката по доходите мога да кажа следното – преди две седмици зададох въпрос на господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Това, което касае стратегията по доходите. Защото така е написано в тяхната програма, че ще изготвят, заедно с работодатели и синдикати, стратегия по доходите. Оказа се, че такава стратегия въобще няма. ГЕРБ се сещат за избирателите си, когато имат избори. Нека да си припомним, миналата година, точно когато имаше местни избори и президентски избори, изведнъж вдигнаха минималната пенсия с 9 лева. Защото я вдигнаха с девет лева, никой не разбра. Сега, понеже предстоят следващата година избори, парламентарни избори, изведнъж казват: „Да, ние ще започнем да вдигаме пенсиите само че това е една жалка индексация, на пенсиите, тъй като 9,8% е изключително дори не покрива и инфлацията. Проблемът е, защо го правят сега.  Ако те мислеха за хората, те всяка година щяха да вдигат пенсията, така както е записано в тяхната предизборна програма, че ще има ежегодно осъвременяване на пенсиите с коефициент близък до нарастването на осигурителния доход. Това не е постигнато. ГЕРБ пише, че ще се бори с политика за борба с бедността. За съжаление, всички социални плащания са замръзнали. Дори гарантираният минимален доход не е увеличен.
    КП: Все пак..
    ДС: Нека не забравяме и препоръките отново на ЕК, касаеща Националната програма за реформи, които именно казват, че трябва да има по–адекватни социални плащания, което на обикновен език означава, че трябва да се вдигнат социалните плащания, тъй като бедността в България се засилва. Конкретно на вашия въпрос – Първото нещо което е, няма държава в света която да има, първо, толкова ниски данъци, и толкова ниски осигуровки.
    КП: Все пак данъците са продукт на правителството на Тройната коалиция?
    ДС: Да, да! Като, ГЕРБ обещаха да не увеличават данъците. В момента, без никой да знае, се появява министърът на финансите, се появява един данък, нов данък. Вчера, даже е казал, че ще има още два нови данъка, Не знам, не знам докога така ще я карат, но факт е, че те увеличават данъците. Едно е, когато си имаш икономически растеж, друго е когато има криза. Когато имаш икономически растеж, трябва по някакъв начин, когато държавата ни стана член на Европейския съюз, ние наистина намалихме данъчното бреме, за да може българските фирми да бъдат конкурентноспособни спрямо европейските си конкуренти. Когато имаш криза обаче, ти трябва по някакъв начин да стимулираш икономиката. За съжаление, инвестициите…
    КП: Да но вие говорихте току–що, че трябва да се стимулират социалните плащания?
    ДС: Не, аз имам нещо друго предвид. Първото нещо е, че двигателят на българската икономика – това са малките и средните предприятия. В бюджета, който ни е представен, за тази година е, че данъчните приходи ще се увеличат, а има ръст от 11 %. Това означава, че всички такси, държавни такси, които фирмите ще трябва да плащат, ще бъдат увеличени. Което е смърт за малкия и средния бизнес. Една такава такса, това става вече като данъчен приход. Това е убийствено за фирмите. Защото, една такса, това означава, че тя трябва да покрива, че от нея не трябва да търсиш печалба. Тя трябва да покрие нуждата, която администрацията дава примерно, за тонер, за хартия, за фотокопиране…. Да, прекъсвате ли ме?
    КП: Ами, казахте ли каквото искате, защото искам да дам думата на Радан Кънев.
    ДС: Добре, дайте. След това ще продължа.
    КП: Господин Кънев, имате ли забележки по казаното и съгласен ли сте с доводите, които чухте преди малко, за бюджета и за възраженията към него?
    Радан Кънев: Аз искам първо да благодаря на тази форма на алтернативна медия, за очертаващата се форма на смислен дебат, защото това е нещо, което много рядко има възможност да намеря. И после, да изненадам разговора, с това, че ще се съглася с две основни неща, които чухме. Ще се съглася с господин Стойнев, за това абсолютно няма никакъв нов елемент на нова политика на ГЕРБ, спрямо управлението на БСП няма, както и с господин Главчев, за това, че политиката на ГЕРБ в това отношение е напълно последователна. Тоест, липсата на политика.  И новият бюджет само го потвърждава. Така че, хубаво е, че поне не заблуждават гражданите. Това са верни неща.

    Но искам по един друг начин да погледна на  разговора. И БСП, а за съжаление и ГЕРБ, които като член на ЕНП не могат да си го позволят, разсъждават особено премиера Борисов, разсъждават натрапчиво за доходите, като това, което държавата, в неговите представи за държава, той лично раздава. А всяка десница, и ДСБ естествено, разсъждава за доходите, като хората произвеждат, а държавата част от него неизбежно отнема. Данъците, за които говорим. От тази гледна точка, да говорим за доходи, преди да говорим за заетост, е абсолютно несъстоятелно. Доходите се създават от фирмите, от хората, от самонаетите лица. В България, между другото, над 85% от заетите лица са в малкия и много малкия бизнес. Защото, когато господин Стойнев говори за малък и среден бизнес, това е легално понятие на европейския правен жаргон, да кажем. В българските представи, европейският среден бизнес е голям бизнес. В България 85% не се произвеждат от малкия и среден бизнес, а от едноличния и семеен бизнес, на практика. Това са т.нар „самонаети лица“, а за съжаление процентът доход, който те произвеждат, процентът заетост, който те генерират, през цялото управление на ГЕРБ рязко намаля. А това не е случайно, защото консенсусът върху темата за малките предприятия, като основен работодател и двигател на икономиката, съвсем нов, той е от 2010г. Когато през 2009 година, по време на предизборните дебати, Синята коалиция зае тази позиция, тя беше посрещната с ледено мълчание от ГЕРБ и от БСП. А те играеха  в интерес на едрия бизнес, представяха си излизането от кризата като инструмент на големия бизнес, и сбъркаха. Както БСП през 2008г, така и ГЕРБ през 2009–2010, сбъркаха много лошо в стратегията си към заетостта, което трябва да се оцени…
    КП: Господин Стойнев.
    ДС: Тук има едно доста манипуативно изказване от страна на господин Кънев. Нека да не забравяме, че именно неговата партия носеше на ръце Бойко Борисов, от началото на мандата. И тя му се доверяваше и гласуваше в парламента, бюджетите от ГЕРБ.
    КП: Тоест, вие смятате, че ГЕРБ и ДСБ са солидарно отговорни, така ли?
    ДС: Така че да се прави връзка между нас и ГЕРБ, при положение, че идваш от партия, която е възхвалявала управлението на ГЕРБ и е казвала, колко добри министри са и министър–председателят и Цветан Цветанов, тъй като разбрах, че господин Костов лично е ходил да поздравява Цветан Цветанов, и сега да се каже че има някаква прилика – не. Моля ви се, ако обичате, не. Защото когато имаше … БСП е отговорна за това, че имаше висока заетост, ниска безработица, преки чуждестранни инвестиции, защото имаше доверие в правителството.
    РК: Ще си позволя една кратка реплика – преди да дадем думата, предполагам, на господин Главчев.  Синята коалиция е гласувала един бюджет – първият. Единствено искам да обърна внимание, че ГЕРБ влезе във властта с една икономическа програма, която около 80%, именно извън частта за малките предприятия, и за семейния бизнес, съвпадаше с тази на Синята коалиция и беше класическа дясноцентристка.

    Имаше опит, в първия бюджет на ГЕРБ и в първия антикризисен пакет, защото те приеха и не приложиха три пакета с антикризисни мерки, напълно разнородни последователно. Първата им антикризисна програма, предизборната им програма и първият им бюджет отговаряше на предизборните им обещания. А от там нататък, нищо от това не се реализира. Ние престанахме да гласуваме за бюджета на ГЕРБ и се превърнахме в доста по–остра и критична опозиция на много от икономическите политики, отколкото лявата опозиция, просто защото стоим на по–здрави позиции от гледна точка на това, което българската икономика е.

    КП: Добре нека оставим избирателя да прецени кой на колко здрави позиции седи. Сега, нека пак се върнем към господин Главчев, Господин Главчев, нека поговорим една по една за стъпките, които правителството предлага напоследък – това, за което най–много се говори, това е, разбира се, за лихвите по депозитите. Може ли да обясните какъв икономически ефект се очаква от взетите мерки, защото със сигурност това се прави с цел за някакъв позитивен ефект в икономиката. Аз мога да ви цитирам министъра на финансите Симеон Дянков, че целта не е чак толкова икономическа, а политическа, тоест, възстановяване на справедливостта в икономическия живот. Тоест, неговата цел, целта на тази поправка е едно справедливо данъчно облагане. Кажете за икономическия ефект, и за този политически ефект, който се очаква.

    ДГ: Да, ще ви отговоря, но преди това не мога да не споделя с вас и с всички, които гледат и слушат, моето задоволство от това дистанциране, меко казано, и от БСП и от ДСБ, виждате категорично се разграничават, въпреки че господин Кънев каза, че този бюджет по нищо не се отличава от останалите, а пък първия бюджет са го гласували. Така че, някакво вътрешно противоречие намирам в тази теза…
    РК: Първият бюджет на ГЕРБ беше актуализиран, това спомняме ли си? Тоя беше гласуван, а след това не беше приложен. Дори самият закон за бюджета беше отменен от ГЕРБ.
    ДГ: От друга страна като слушахте и господин Стойнев, тезите, те пък се караха една с друга – в криза трябва да има ниски данъци, а ние сме в криза естествено, трябва да има ниски данъци, за да стимулират производителността.  Значи, харесва ми това дистанциране.
    ДС: Ниски данъци, но те се увеличават.
    ДГ: Харесва ми това дистанциране и сега да се върнем на въпроса, който зададохте, въпроса за данъка върху лихвите по депозитите. Аз смятам, че много трудно може да се намери някакъв друг довод, който да не е политически, срещу този данък. Той почива изключително на икономическа основа, тъй като по всичките данъчни учебници, буквари както се казват на жаргон, ако може да използвам, ако прочетете. Когато има ниска данъчна ставка, има широка данъчна основа. Това означава, че се облага всичко, почти без изключение. Вариантът, в който е приет данъка през 2006г, е направено изключение. Може би, колегите тогава  са имали някакво основание, и аз го намирам в това, че ако не беше така, щеше да се прегрее още повече икономиката. Тогава икономиката беше в изключителен растеж. В такава фаза на икономическия цикъл, в когато…. Когато се предприемат действия, в зависимост от коя фаза на икономическия цикъл, както го засегнаха и двамата колеги. Това, предполагам, че всички ще са съгласни с това нещо. Значи, може би заради това, не е обложен този доход. Това е доход, никой не може да го оспори, с икономически доводи. Това е доход отпреди това обложен доход. Лихвата, ако не е доход, какво е?  И тези тези, че се облага още един път някакъв доход, е абсурдно. Това само човек, който не разбира от данъчно облагане може да се съгласи.
    КП: Значи, вие сте съгласен с господин Симеон Дянков, че това е едно възстановяване на справедливостта, че…
    ДГ: Вие казахте, че това е политическа теза. Аз по–скоро задълбочих в икономическата същност на данъка и мисля, че теоретически ви го обосновах, защо икономически… И ще ви кажа и още нещо – това е стимул, парите да се върнат в търговските дружеста. Тъй като сега, един собственик на еднолично дружество, ако си държи тези пари на депозит във фирмата, лихвите по този депозит ще бъдат обложени. Докато, ако като физическо лице си ги извади, и декапиализира своето дружество, и си ги вложи на депозит като физическо лице, те няма да бъдат обложени. Тоест, тук има стимул да си ги държи пасивно като физическо лице, вместо да му влизат в търговския оборот. Така че това е….
    КП: Вие не мислите ли, че тази политика ще доведе до бягство на капитали от българската банкова система?
    ДГ: Не мисля.
    КП: И, че тези капитали ще избягат към други държави или към по–рискови банкови услуги, включително към т.нар. „сенчесто банкиране“ ?
    ДГ: Не мисля и ще ви кажа защо. Първо, ако проследите какви са лихвите по депозити в Европа, просто няма такива лихви, каквито има в българските банки. Това, от една страна. Направете си една справка, да видите. Ако отидете в Австрия, каква лихва по депозита ще ви дадат като физическо лице, и каква в България ще ви дадат. Австрия я давам произволно като пример, тъй като Австрия е любимо място на голяма част от предприемачите в България, така да го кажем. Това е първото. И второто – българската банкова система е изключително стабилна и благодарение на банковата система, освен всички други фактори, които изиграха своята роля. Благодарение на стабилността на банковата система, ние преминахме през кризата. Точно обратното на това, ако си спомняте, как започна пък кризата в света. Тоест, заради банковите и инвестиционни балони.
    КП: Добре,
    ДГ: Така че, по никакъв начин не смятам и дори, призовавам всеки един от колегите да не се заиграват с това, че чрез банковата система ще се разклати, защото това е въпрос на национална сигурност.
    КП: Господин Стойнев.
    ДС: Напълно съм съгласен с господин Главчев, че не трябва да си играем с банковата система. Само че, самите директори на банки започнаха да говорят, че ще има отлив на депозити. И е съвсем нормално. Имаме например, 75% от депозитите са до 1000 лева. Проблемът е, че когато идва нов данък, ГЕРБ каза, че няма да вдигне данъците, а те въвеждат нов данък. Нормално е човек да си изтегли парите и да си каже „За какво, така или иначе инфлацията ми е 5% Толкова стана инфлацията. При една лихва от 4% ти, дефакто, хората губят пари. По–добре да си ги изтегля. Още повече, че…
    ДГ: Инфлацията засяга всички доходи, не само доходите от лихви…
    ДС: Точно така. Още повече, че трябва да плаща изведнъж някакъв нов данък. Откъде идва проблемът, обаче? Всяка една икономика, за да има икономически растеж, трябва да има финансов ресурс. Финансовият ресурс има два компонента – или ще са вътрешни спестявания, или външно финансиране или чуждестранни инвестиции. Българската икономика има вътрешни спестявания, които са приблизително 31 милиарда лева. За съжаление, обаче, на министър председателят доста манипулативно обясняваше как тези пари, едва ли не, той така си ги представя, седят в някакви сейфове, така и сами си се трупат, което, разбира се, е доста погрешно. Тези пари, които са спестяванията на българите, движат българската икономика. Защото, кредитите с пари дори надхвърлят тази спестовна маса от пари, които са събрани. Тоест, има и чуждо финансиране. Разбира се, че има и чуждестранни пари тук, в страната, защото няма такъв данък. Разбира се, че има. Сега, моята лична прогноза е, че една трета от този ресурс хората ще си го изтеглят от 31 милиарда евро.
    КП: Тоест, 10 милиарда лева ще изчезнат?
    ДС: Хората ще си го изтеглят.
    ДГ: И какво ще го правят?
    ДС: Съответно, това означава, че този финансов ресурс ще намалее, Когато един финансов ресурс намалява, съответно той ще се оскъпи. И ще пострада българската икономика. Това е едно поредно, недалновидно решение на управляващите. Вместо да стимулират българската икономика, те дефакто ограничават спестяванията които са… Не само че ограничават на хората спестяванията, но те дефакто не работят за българската икономика. Но не го казвам това аз. Самите, повтарям, самите директори на банки казват, че хората ще започнат тези хиляда лева които едва ли не ги спестяват за погребение, да ги дадат на някой свой внук, те дефакто няма смисъл да ги държат в банката. Това е истината. Седем милиона са такива, физически депозити, до 1000 лева.
    КП: Господин Кънев, може ли да се каже, че данъкът е справедлив и въвежда равни задължения за всички нас, независимо от доходите ни и че липсата на подобен данък е способствала за неприемлива социална поляризация?
    РК: Първо искам да отбележа, че въвеждането на нов данък, или на нов елемент в основата за облагане. В случая това, за което говори министър Дянков е нов данък, а не разбирам защо е нужно. Това е излишно усложняване. Във седмиците на приемане на бюджета, без абсолютно никакъв политически разговор преди това, е нещо скандално във всяка демократична държава, но неизбежно ГЕРБ ще понесе тежък удар от това нещо, и това не е наш, в крайна сметка, а в случая техен. На второ място искам да отбележа динамиката на аргументите, с които се защитава този данък. Ние чухме три или четири напълно различни аргумента. Като, включително, чухме напълно противоположните тези, че този данък е толкова малък, че изобщо няма да бъде усетен, а от друга страна, че той ще насърчи инвестирането и потреблението, защото хората няма да искат да си държат парите в банка. Значи, той или ще бъде неусетен и никой няма да си промени поведението, или е достатъчно висок, за да бъде усетен от хората и те да започнат хаотично да си променят поведението.

    Тука господин Стойнев е прав – когато правителството действа хаотично, защо трябва да очакваме, че нормалният гражданин няма да действа хаотично? Всички хора в момента, които имат банкови депозити, са шокирани от тази идея. Част от действията им могат да бъдат ирационални и вредни за тях самите. Ако приемем, че данъкът е толкова нисък. Същественото е обаче друго. То е, че този данък се приема именно по този начин, в последния момент,  с една единствена цел – защото до последния ден на представяне на бюджета, никой в ГЕРБ не можеше да каже, на коя дата искат да увеличат пенсиите с мизерните няколко процента. Ние чухме първи януари, чухме първи март, чухме първи юли. И за да бъде съвсем весело, най накрая стана първи април. Някак си отговаря на пенсионната политика на правителството датата. По тази причина, сметките колко пари ще са нужни на бюджета да трансферира в НОИ са се променяли всеки божи ден, с всяка нова идея кога ще се увеличат пенсиите. Тъй като пенсионната система не е стабилизирана, миналата година спорихме с господин Стойнев и с Тотю Младенов ожесточено в един „Референдум“. Тотю Младенов твърдеше, че увеличените държавни трансфери към пенсионния фонд, тоест нуждата от данъци, да се пълнят пенсиите, е голям проблем. В новия бюджет, за да се увеличат пенсиите, парите които като данъци се наливат в пенсии, се увеличени драстично. Няма как да бъде другояче, като няма смислена реформа на пенсионната система. Значи, накратко казано – този данък се въвежда, за да се закърпи една моментна сметка за пенсиите. Друга причина няма, и изобщо не може да се каже, че той се въвежда, за да има обща данъчна основа  и обща данъчна ставка, защото българското данъчно законодателство, за съжаление, ще кажа аз, изобщо не е такова. То предвижда много изключения, то предвижда много данъци при източника и веднага казвам нещо, което тази сутрин публикувах в блога си – ако някой иска да възстановява данъчна справедливост в България, да погледне един урод, един икономически мутант, наречен „акционерни дружества със специална инвестиционна цел“, въведен от НДСВ и ДПС, запазен от Тройната коалиция и запазен от ГЕРБ, който представлява необяснима перачница на пари без аналог в Европа. Давам веднага пример за какво става дума – Един, примерно, известен български банкер и още много други известни български олигарси притежават такова дружество, със стотици хиляди или милиони хектари земеделска земя, дава я под аренда на цени между 40 и 80 лева на декар и не плаща стотинка данък „печалба“ от тези пари. И  това нещо го пише в българския закон.

    Само че, ние тази справедливост не я възстановяваме, но справедливостта на хората с три хиляди лева в банка. Някак си, българския бюджет се пълни по една много странна справедливост.

    КП: Добре, нека дадем думата на господин Главчев. Господин Главчев, оформиха се три въпроса към вас, включително имам и въпроси, които постъпиха от Интернет. Първо, кажете всъщност, коя е датата, на която ще се увеличат пенсиите?
    ДГ: Първи април е…
    РК: Вече знаем, че е първи април.
    ДС: Аз само да ви прекъсна – освен деня на шегата, на първи април приеха и Антикризисния план заедно с работодателите и синдикатите. Този план по никакъв начин не проработи и отново първи април е деня, в който ще вдигат пенсиите…
    ДГ: Вижте,  за разлика от колегите от БСП ние не държим толкова на формата, колкото на съдържанието, така че датата не е толкова важна.
    ДС: Важна е, приехте го за първи януари…
    ДГ: Ако сега отидеме на референдума, този който се организира за „Белене“, имам чувството, че те просто искат да правят референдум заради самия референдум. Няма значение вътре какъв е въпроса, той няма никакво съдържание.
    КП: Няма да говорим за…
    ДГ: Затова ви казвам за първи април. За нас не е толкова важна формата, колкото съдържанието. Какво ще се случи.
    КП: Няма да говорим сега за референдума със сигурност.
    ДГ: Правя просто препратка.
    ДС: Не, не, това е важна тема, защото четири пъти си сменят мнението за АЕЦ „Белене“.  Това е важна тема! Председателят на Народното събрание отиде в икономическата комисия, за да види новите инвеститори.
    КП: Имаме друга тема…
    ДГ: Първи април, а не мога да не се съглася с господин Кънев, че прекалено много изключения, които освобождават от данък по различен начин.
    РК: Господин Главчев, финансовия министър на третата година и половина от управлението си признава, че е научил за едно такова изключение.
    ДГ: Да де, ама и вие ще се съгласите, съгласете се, че по време на криза не се правят много движения в данъчната област…
    РК: Добре, ама дайте, може би трябва да.. Ние, между другото, за част от тези изключения, когато предлагахме антикризисна програма на ГЕРБ и търсехме сътрудничество с ГЕРБ. Да, но това беше 2010 година и си заслужаваше тогава да. Посочихме много такива данъчни изключения.
    ДГ: Не е добре в криза да се правят големи промени.
    РК: И е лошо, когато вицепремиерът, отговарящ за приходите и икономиката на държавата не познава данъчното законодателство. И не чете това, което отговорни хора му изпращат, политически партньори, парламентарно представени. Примерно, Драгомир Стойнев мисля, че ще каже, има ли министър, бъдещ министър на финансите от БСП, който лесно би пренебрегнал добронамерен съвет от Иван Костов? Има някакви величини в бългаската политика, които не се променят с времето.
    КП: Не, не, нека се върнем на разговора.
    ДС: Момент само, не се учудвайте. Господин Дянков дойде от чужбина и ще си замине в чужбина. Него не го интересува бъдещето на тази държава. Той не живее тук, така че не го интересуват с колко ще се вдигне дълга,
    ДГ: Обсъждаме хора, които не присъстват…
    КП: Да, точно така, обсъждаме хора, които не присъстват. Нека се върнем към фактите.
    ДС Не е патриот.
    КП: Другите въпроси към господин Главчев са… Въпроси имат хората – „Пет години дефицит, така ли ще продължава до края на мандата на ГЕРБ?“
    ДГ: Не, не е така. Няма да е така. Тази година, 2013–та ще е 1,3% 2014–та година ще е 0,5%, 2015–та ще сме с балансиран бюджет. Това е средносрочната прогноза.
    КП: Тоест, вие твърдо давате заявка за още един мандат, както разбирам?
    ДГ: Всяка политическа партия прави заявки и е нормално и ние да правим.
    КП: Специално аз не знаех за тази дупка в закона за акционерните дружества със специална инвестиционна цел. Действително ли те не плащат никакъв данък?
    ДГ: Действително. И други изключения има.
    КП: А предвиждате ли нещо в това отношение, или?
    ДГ: Това е, което предвиждаме е това, което го има като действителност в момента.
    РК: Тоест, не.
    ДГ: Ако дойдат предложения по съответния ред, между първо и второ четене, такава е процедурата.
    КП: От кого очаквате да дойдат такива предложения?
    ДГ: Аз нямам конкретни очаквания. Но има процедура, по която постъпват предложения между първо и второ четене от народни представители.
    ДС: Има, разбира се, но нека бъдем реалисти.
    КП: Добре.
    ДС: Когато влезе този бюджет в парламента, почти не се променя, даже никога не се променя. Хубаво би било, тъй като това е нов данък. ГЕРБ въвеждат нов данък, може би, лихвите по кредитите да се приспадат от облагаемата сума в данъчната декларация. Защото голямата част от българските домакинства задлъжняха.
    ДГ: Това е несериозно.
    ДС: Ето, сега е несериозно. Ми хубаво, кое е сериозно? Сериозно е да се въвежда нов данък,
    ДГ: Да се приспада на някой който е под наем и да си плаща наема, да му се приспада и това. Това са несериозни предложения.

    …..
    ДС: Това е в цяла Европа така, и е нормално да бъде така. Не, не, чуйте ме, защото това е много важно.
    В цяла Европа лихвите по кредитите се приспадат от облагаемата сума в данъчната декларация. Дори в най–либералната държава, САЩ, е точно така, дори там има необлагаем минимум от 8480 долара.
    ДГ: А, вече говорим за необлагаем минимум.
    РК: Като говорим за доходите…
    ДС: Те решават, сега ще облагаме, защото не ни стигат 120 милиона лева. Чакайте малко, първо вие 120 милиона лева никога няма да ги съберете, ще съберете сигурно не повече от  60 милиона лева. И това за един бюджет са пренебрежително малко, за да товарите и без това бедния български народ, с допълнителни данъци.
    ДГ: Кой е натоварен? Вие го казахте 75% – 85% са до 2500 от общия брой на депозитите, обаче. А от общата сума знаете ли какво представляват? Имате ли ли представа колко представляват като брой …
    КП: Кажете, кажете.
    ДГ: Десет процента. Десет процента от общата сума по депозити се държи от 85% от . А останалите?
    ДС: И ще си сложат парите в офшорки.
    КП: Точно това щях да питам аз – няма ли да избягат много бързо тези депозити, от които очаквате всъщност големите приходи?
    ДГ: Ами ето, аз ви казах какви са лихвите по депозитите, казах ви как ще избягат. Мислите ли, че тези хора не си правят сметка? Ей така се спекулира, че ще избягат. Как така ще избягат? Как ще избягат, като тук от 5% лихва.
    ДГ: Сметнете от 6% лихва 10% като се намали става 5,4% лихвата, с облагането. Казах ви колко е в Европа. Няма такъв процент в европейска банка. Няма такъв…
    ДГ: А там колко е инфлацията?
    ДС: Тук е 5 %.
    ДС: Там е не повече от 2%. Тук говорим за 5% инфлация, която тепърва ще се вдига.
    ДГ: Коя е тая инфлация?
    ДС: Ами вижте, колко е инфлацията в еврозоната. За България вие да казвате, че тези пари, които…
    ДГ: България изпълнява маастрихтските критерии, включително и за инфлацията.
    ДС: Които лихвата по депозитите в момента лихвата по депозитите, дефакто тя не носи печалба. Тя просто не позволява на инфлацията да изяде тези пари.
    КП: Нека дадем думата на господин Кънев. Кажете, господин Кънев, прекъснахме ви.
    РК: Много важен разговор започва и срамежливо се прокрадва. Страх ме е, че ще приключи така, а не трябва. Когато говорим за доходи и то точно за доходи като нещо което хората произвеждат и част от него се иззема от държавата, защото това е разумен разговор за доходи, не може да не говорим за данъчната система. И категорично искам да възразя срещу създаващото се в българската политика впечатление, че има консенсус по данъчната система. През предишното Народно събрание депутатите от ДСБ не гласуваха промените, които доведоха до въвеждането на този вариант на плосък данък, и нито за един момент програмата на ДСБ не е допускала плосък данък без някаква форма на необлагаем минимум. Дали данъкът над необлагаемия минимум трябва да бъде плосък или прогресивен, е отделна тема, която би трябвало по–скоро на по–левите формации да бъде оставена да защитават. Но, в момента ние говорим като даденост. И от там идва проблема, за това, че всеки възможен доход, всяка стотинка в България се облага с 10% минимум и наистина, както казва господин Стойнев, се облага с едни безумни такси, които стигат по размер накрая в бюджета като събраното като корпоративен данък и които, естествено, удрят жестоко малкия бизнес, защото той плаща 100 лева такса, с 10 000 лева оборот, а някой с 250 милиона оборот не плаща 100, а плаща 250. Разбирате ли, какъв процент в единия случай, какъв процент в другия случай? За да говорим за обща данъчна основа и за едно справедливо данъчно облагане, в което има и данък върху, примерно, дохода от лихви, и върху дохода от поземлена рента, и други такива изключения, трябва да е ясно, кои доходи в България не се облагат. Има един житейски минимум, философията на необлагаемият доход е тази – който изисква, да си платиш тока, който изисква, ако имаш деца, да им купиш дрехи и да им купиш учебници, да ги изпратиш на училище, който изисква да си покриваш наистина вноската по кредита, и е прието в целия западен развит свят, с минимални изключения, при сблъсъците ми с привърженици на този чист плосък данък, просто те посочват изключения като Исландия, страна с под един милион души население, далеч под един милион души население, а съответно тези пари, дали ще бъдат необлагаем минимум от около 500 лева месечно или ще бъде, примерно, 250, но се приспадат допълнителен вид разходи на семействата, което е по–разумно, защото един човек, примерно, няма разходи за децата си, а друг човек има разходи за децата си, въпросът е, какви са приоритетите на обществото. Тогава вече можем да говорим за единно данъчно облагане.
    КП: Нека ви питам, тук и от интернет получавам въпрос – Тоест, вие като дясна партия искате да отмените едно от малкото, може би най–голямото ни конкурентно предимство, това е плоският данък. Искате също да въведете необлагаем минимум, и искате да въведете семейно подоходно облагане. Правилно ли ви разбирам?
    РК: Веднага казах, аз темата плосък или прогресивен данък аз в момента не я засягам. По отношение на необлагаемия минимум и по отношение на семейното подоходно облагане, отговарям категорично „да“ и отказвам да разговарям в контекст на това решение, да трябва да го защитавам, защото е ляво или защото е дясно. В дадени икономически условия, има добри и лоши решения. Данъчната политика е инструмент за постигане на качество на живот на хората. а не някаква идеологическа самоцел. Да бъде висок данъка, защото съм ляв или да бъде нисък данъка, защото съм десен.

    Облагането на едни минимални доходи, а в момента извън едни хора, които са с много ниска квалификация, и много ниска заплата, на минимален доход се намират на практика всички дребни търговци в България. Всички тези хора, които са занаятчии, всички хора, които се опитват да развиват някаква форма на семеен туризъм, и бяха абсолютгно смачкани последните години, техните годишни доходи са близки до минималните  в България. Те са много малки.
    КП: Нека..
    РК: Искам да си довърша мисълта, защото е важна. Тези обвинения, че това било ляво, много ме забавляват. Когато одрусаш тези хора с 10% и с насмешка казваш, че той като е толкова малък данъка, значи това, което им взимаме е много малко, от една страна е цинично, но по–важното е, че е ужасяващо за икономиката. Говорим за едни 300–400 милиона лева, отнети от директно потребление, и понеже съм разговарял по тези теми с много хора, в много градове на България, имайте предвид, че консенсус около плоския данък има само в София, в един много ограничен сегмент, идеологически обвързани хора. Навсякъде поставям на един търговец, примерно с доход от 3000 лева на месец. Аз искам да отбележа, че търговци с такъв доход в България не останаха, но да си представим, че има такъв търговец. Той какво предпочита? Неговият доход да бъде обложен с 50 лева повече, или доходът на неговите 1000 клиенти да бъдат обложени с по 100 лева повече на всеки? Извинявайте, това са 100 000 лева търговски оборот. И всеки разумен човек разбира за какво става дума.

    Така че аз повече няма да навлизам в детайли,…

    ДС: Тук е много важно дали е ляво или дясно. Когато корпоративният данък се направи на 10% наистина имаше положителен ефект.
    КП: Добре…
    ДС: Плоският данък, за съжаление, нямаше такъв ефект върху икономиката и още повече, по време на криза, когато има толкова увеличаваща се бедност, когато ЕК ни сочи с пръст, че рискът да изпаднем в бедност е най-голям, когато приблизително 46% от децата до 18 години, 40% до 6 години живеят в бедност, да оставиш плосък данъка е, меко казано, престъпление. Той не може да доведе вече до една социална справедливост. Богатите хора в България, за съжаление, избягват плащанията, тъй като сега, аз ако имам много данък, тези пари ще отидат в офшорки, почти убеден съм…
    КП: данъкът е твърде нисък, нещо не остава ли при..
    ДС: За мен лично, трябва да се въведе прогресивното облагане в България. Трябва да се върне. Ако, примерно, може да се каже, че ние тогава сбъркахме и, че нямаше този ефект, когато имаше икономически растеж, но целта е наистина да се натрупа повече капитал, за да се помогне на българските фирми, на българския бизнес, за да може да се конкурира със западно-европейския. За съжаление, то дори излезе едно проучване и ние това не го бяхме предвидили, че голяма част от ръководителите на българския бизнес се оказаха хора, които имат средно образование. Самият български бизнес, оставяйки толкова много пари в него, той не инвестира в своите работници…
    КП: Тоест, Вие смятате, че самосъзнанието на българският бизнес не е достатъчно?..
    ДС: Еми, вижте… Ние не знаем… Голяма част от тях, те не инестираха в своите работници и от там идва по-ниската производителност на българските работници. Обаче искам да кажа нещо много важно! Когато се въвежда необлагаемият минимум…
    КП: Добре…
    ДС: Аз лично, като човек ляв, за мен е важно колкото може по-малко хора да работят на необлагаем минимум. Защото, ние като въведем необлагаем минимум ти тогава го стимулираш: “Работи на това и няма да плащаш данъци…” За мен е важно хората да се образоват, да се квалифицират, така, че да имат по-високи доходи…
    КП: Каква политика е необходима за това?
    ДС: За мен лично трябва да се въведе отново прогресивното облагане. Но хората, защото, когато се въведе необлагаем минимум, ти го стимулираш да работи това, но ако трябва да няма необлагаем минимум, всеки да си плаща данъците. Но хората трябва да се стимулират…
    КП: Аз си спомням, през 90-те години, когато имаше необлагаем минимум, тогава беше абсолютно стандартна практика хората да се водят на хартия на необлагаемия минимум и да не си плащат данъците…
    ДС: Абсолютно…
    ДГ: Абсолютно. Разбира се.
    КП: А Вие сега казвате, че това ще ги принуди да плащат данъци?
    ДС: За мен е важно всеки да си плаща данъците…
    КП: И за мен  е важно. Нека да дадем…
    ДС: …Независимо дали работи на минимална работна заплата или не, но не може да го стимулираш някой, да кажеш, ето тук работи на това и няма да плащаш данъци… Целта е за мен, колкото може по-малко хора да работят на минимална работна заплата…
    КП: Кажете, г-н Главчев…
    ДГ: Благодаря, че и на мен ми дойде думата. На мен ми е интересно как се карат от ДСБ и БСП кое е ляво, кое е дясно. Как г-н Стойнев обяснява защо са въвели плоския данък, който, за всички е ясно, че това е дясна мярка. От друга страна, г-н Кънев казва, че трябва да има необлагаем минимум, което пък е абсолютно лява мярка, пак няма спор по това. Наистина, интересно е, но така или иначе нека да видим какви са даденостите. ГЕРБ пое управлението в условията на криза. В условията на криза, пълна азбучна истина е, че не се правят промени в данъчната система…
    ДС: …А в осигурителната, г-н Главчев…
    ДГ: …Абсолютно е, от където и да погледнете, това е азбучна истина. Когато има криза, не се правят промени. Заварили сме го във този вид закона, гласуван от лява партия десен закон с плосък данък. Сега виждаме, че са направили грешка, а го разбрах, че и хората в България не знаели какво да си правят парите… Тези, които имали пари, не знаели какво да го правят. Е, това е вече, направо не знам какво да кажа…
    ДС: Никой не е казал такова нещо…
    ДГ: Ами, това казахте. Че те нямали самосъзнание, не знаели какво да си правят парите.
    ДС: Не, говоря, че българският работодател…
    ДГ: Не ги влагали в…
    ДС: …не ги вложи в човешки капитал. И, за съжаление, това е самата истина.
    ДГ: Извинявайте много за бруталния израз, ама той си е изкарал пари, и може да ги прави каквото си иска, след като е платил данък. Това е си е негово решение, какво ще си прави с парите…
    ДС: Ами, тогава да не се учудваме защо имаме толкова ниска производителност…
    ДГ: Вие искате нещо да им кажете какво да си направят с парите? Този човек, който си е изкарал парите и то си ги е изкарал почтено, платил си е данъците…
    ДС: Еми да, купиха си яхти, купиха си вили…
    ДГ: И вие искате да му кажете какво да ги прави…
    КП: От Интернет пак има предложения, да се въведат няколко допълнителни данъци. Г-н Главчев, ако може Вие да ми кажете какво мислите по въпроса… 10% данък върху процента от Държавни ценни книжа; 10% данък от продажба на имот, освен на жилище до 5 години, тоест, на 1 жилище до 5 години; 10% данък върху дохода от хазартни игри на щастието; 10% данък върху дохода от рента на земеделски земи или потребителски ренти на член-кооператори; 5-кратно повишаване на данък сгради; отпадане на максималния осигурителен доход… Това предлагат нашите зрители в Интернет. Какво мислите по въпроса?
    ДГ: Ами… Доста е радикално всичко това, което предлагат и може би на следващ етап от управление би могло да се мисли за такова нещо, но за сега мисля, че е прекалено радикално. Иначе, ако го предложи някой, ще стане дебат в Народното събрание и ще се види какво мислят колегите по въпроса…
    ДС: За максималния осигурителен доход съм напълно съгласен. Винаги съм смятал, че в бюджета на държавното обществено осигуряване трябва да има приходи. И максималният осигурителен доход прекалено дълго време бе замразен на 2000 лв. Тоест, Вие получавате 3000 лв, но се осигурявате на 2000 лв. Винаги сме предлагали да следва 10 минимални работни заплати. Примерно, сега да стане 3100 лв. Ние ще го предложим сега в законопроекта… За увеличаване на максималния осигурителен доход. Даже, след малко ще ви кажа и какви ще бъдат ползите за бюджета, но това е изключително важна марка. Дори аз бих отишъл и по-далече. Както казват вашите зрители и слушатели. Нека всеки да се осигурява на парите, които получава, но това да му гарантира наистина пенсия, която няма да бъде ограничавана с таван…
    КП: Да, и аз мисля, че съществуването на максималния осигурителен праг все пак е свързано по някакъв начин с тавана на пенсиите?..
    ДС: Да, свързано е. 35%…
    ДГ: Което означава, че трябва да се махне и таванът на пенсите?..
    ДС: Проблемът е, че той пада от 2014 г, но пада само за новоотпуснатите пенсии, а тези хора, които, де факто, трябва да падне за тях таванът със старите пенсии, за съжаление, за тях не…
    КП: Добре… Г-н Кънев?..
    РК: Влизаме в един разговор, който мисля, че няма как да ни стигне времето и много се отмества, защото ако започнем сега да си говорим и за възможните модели на промяна на пенсионната система от тук нататък, наистина няма да стигнем до никъде. За мен е важно нещо по-същетсвено – главната точка на разговора, до която не стигаме е това, което казва г-н Стойнев: важно е доходите да се повишават. Тоест, не може да говорим само за облагането им и не можем да говорим само за пенсиите, защото влизаме в капана, който премиерът залага и той е да говорим само за доходи, за това, което той дава. Аз, нужни са ми, цитирам, пари за пенсии…
    ДГ: Не са само за пенсии… За учители…
    РК: Нужни са ми… Това беше най-важното.
    ДГ: За лекари…
    РК: Идеята е, че той раздава парите… Какъв е начинът заплатите да се повишават? Не можем да разчитаме нито на премиера, защото той няма ресурс да повишава заплатите в частния сектор, никакъв. Ако опита да го прави командно, това винаги води до много тежки резултати. Не можем да разчитаме и на съзнанието на предприемачите, за което говори г-н Стойнев, защото много рядко, в някакви много ограничени епохи в световната история наистина е имало такава директна солидарност. Хора, които доброволно да правят по-големи разходи, след като са изкарали печалба.
    Необходимо е в България, това държавната политика и политиката на местно ниво прави всичко възможно да предотврати. Необходимо е да имаме една здрава конкуренция между основните работодатели, а това са дребните предприемачи, която да дава възможност, макар при наличието на известна безработица, човек с определена квалификация да може да притисне работодателя си. Толкова е просто, че няма накъде.
    КП: Искам да задам…
    ДГ: Да но стигаме до квалификацията.
    РК: Когато в една община, и то не малка, община, цялата община знае кои са трите фирми, в които отиват 80% от бюджета, няма никакъв шанс, смел инициативен човек да създаде четвърта фирма. И да им открадне с по–високи заплати най–добрите работници. Защото, това става в една свободна конкурентна среда. Когато се появи четвъртата фирма, тези трите се усещат, че 700 лева не са толкова хубава пара за  Павликени. Защото те сега казват „Тия моите за 700 лева тук ми идват и по–рано на работа, и по–късно си тръгват, защото за Павликени 700 са много пари. Като се появи четвъртата фирма, се разбира, че 700 не са толкова много пари, ако си знаеш работата. Има в крайна сметка две неща, които трябва да се случат. Едното е краткосрочно. И то е кардинално, жестоко облекчаване на условията за започване на бизнес в България. И прекратяване на всички тези картелни елементи в разходването на публични средства, защото в момента повечето средства са публични. Парите от европейските фондове, обществените поръчки, за съжаление, са голямата част от парите, които се харчат в малките общини. Другото е дългосрочно. Там вече наистина трябва да говорим за възможността, обучението на хората да бъде на по–високо ниво. Нужна е една единна, да не използвам глупави изрази като „интегрирана“ социална политика в реалния смисъл. Тоест, обединяваща образованието, здравеопазването и социалното подпомагане в една обща философия. Толкова е далеч днешното управление от една единна идея за качеството на живот и развитието на хората, че няма накъде.
    КП: Добре, само искам един уточняващ въпрос искам да ви задам, преди да дам думата на господин Главчев. Какъв ще е ефекта, все пак се говори за вдигане на минималната работна заплата. Вдигането на минималната работна заплата не е ли реално вдигане на доходите?
    РК: Не.
    КП: А какво означава?
    РК: Отговарям веднага. Вдигането на минималната работна заплата ще доведе до вдигане на доходите на сравнително ограничен кръг хора. И, за съжаление, голяма част от тях са хора, които действително не могат да я изработят. Тоест, същественото във България е, да се борим да няма такива хора, чиято квалификация е толкова ниска, че не си струва да им платиш триста лева. Няма никакъв особен ефект. Малко по–големи публични харчове, ще има от това нещо, малко по–голяма събираемост на определени вземания, но най–важното, искам да кажа – една фирма в момента в България нормално е останала с около трима работници. И ако единият от тия трима работници е млад, необразован, без всякакви особени професионални умения, и в момента получава минималната заплата, а друг получава около 600 лева, и фирмата върви по ръба на фалита, всеки божи ден, както вървят 90% от фирмите, увеличаването на минималната заплата на първия работник ще бъде компенсирано от неминималната заплата на ценния работник или този млад човек ще бъде изгонен от работа.
    КП: Добре, разбирам, вие предричате вдигане на младежката безработица и вдигане на безработицата въобще. Въпрос от интернет, – Знаете ли …
    РК: Сред малцинствата със сигурност.
    КП: Знаете ли с колко се увеличава максималният осигурителен доход от догодина?
    РК: С двеста лева.
    КП: Добре.
    ДС: И максималната пенсия се увеличава все пак.
    КП. Господин Главчев, натрупаха се въпроси, първо за бизнес климата, за картелите и за това – има ли интегрирана политика по доходите?
    Асен Генов: Бизнес климатът ако можете да го коментирате в контекста на това, че за последните три години, от 2009–та, откакто ГЕРБ идват на власт, събирането на сумите за бюджета по корпоративното облагане намаляват. С всяка година, все по–малко. Докато данъкът за физическите лица, той е горе–долу константна величина. Извинявайте, колега, че ви прекъснах.
    КП: Надявам се, че се чува. (към Главчев) Кажете.
    ДГ: Точно натам са насочени усилията ни – Аз съм сигурен, че и господин Стойнев ще е на същото мнение. И че искаме персонално хората да са по–квалифицирани, младежите да работят в България, това вече е свързано със едно равнище на живот, което да е близко до европейското. Иначе, като отидат младите хора и учат в чужбина, в  което няма нищо лошо, ако след това се връщат в България, те виждат – ето пак стигаме до магистралите, ако щете, до магистрали, до метро, виждат, че това е даденост в тези държави. Как ще се върнат те в България, където няма една обикновена магистрала за толкова години?
    КП: Тоест, вие смятате, че магистралите са реално фактор…
    ДГ: Разбира се, че смятам, че инфраструктурата въобще, не само магистралите, …. пътища, пречиствателните станции, ако щете и залата Арена Армеец, ако искате и тя. Колко музиканти дойдоха..
    КП: Кажете какъв е икономическият ефект от това?
    ДГ: Колко музиканти дойдоха, които никога нямаше да дойдат. Младите хора отиват и гледат музиканти от световно равнище. Там, за спорт, да не говориме също, че аз съм на мнение, че много трудно волейболистите щяха да се класират, приветствам прекрасния им успех на Олимпиадата, но много трудно, видяхте през иглени уши минахме, въобще минахме през квалификациите…
    КП: Тоест, вие смятате, че гостуването на музиканти в залата…
    ДГ: Това осигурява едно качество на живот, което е даденост в европейските държави, което досега го нямаше. Пътищата, пречиствателните станции и залите са нещо, което трябва да се почне от нещо.
    ДС: Не знам защо, ГЕРБ все още разсъждава по този начин – че  светът започва от Бойко Борисов.
    ДГ: Никой не е казал.
    ДС: Че преди тях нищо не е правено. Че, едва ли не, може би накрая на километри мерим, грубо  казано ще има може би 10 километра в плюс за ГЕРБ от това, което е направено. А за рехабилитирани пътища, надали могат да направят и половината от това, което се направи преди. Но не това е най–важното.
    ДГ: Магистрала „Тракия“.
    ДС: Не това е най–важното.
    ДГ: Защо не я направихте вие? Кажете.
    ДС: Магистрала „Тракия“ ще кажа честно – Значи ние дадохме, ние дадохме за коледни добавки на пенсионерите 800 милиона, с което можеха да се направят не една, а две магистрали. Но ние бяхме обещали на хората, че ще се увеличават техните доходи. И че…
    ДГ: Кога ще се увеличат?
    ДС: По време на нашия мандат.
    ДГ: А юни 2009–та какво направихте, като имахте дефицит 275 милиона?
    ДС: Като всяка година, от първи юли, бе залегнало в закона, швейцарското правило и не се гледаше тавана, а се казваше, с колко ще се вдигнат доходите на хората. Да, 2009–та година юли, направихме грешка, защото трябваше да се вдигнат пенсиите с 19% юли месец. Ние, обаче, понеже имаше сериозна инфлация и намаляваща покупателна способност, изтеглихме на ниските доходи увеличаването на пенсиите от първи януари, но основната им цел бе именно хората – да им помогнем на хората, инфлацията да не изяде тяхната покупателна способност. Само че, вижте, 8,2 милиарда, надали има държава, която може да се похвали с такъв фискален резерв.
    ДГ: 7,6, а сега е 7,1.
    ДС: И възможно най–ниски доходи. Само че кажете 7,1, обаче тук влиза и дълга, който изтеглихте. Изтеглихте приблизително 2 милиарда.
    ДГ: Казвате тука за фискалния резерв. Кажете какви задължения…
    ДС: Искам нещо друго да ви кажа –
    ДГ: Какви задължения оставихте и колко? Три милиарда.
    ДС: Младият човек, младите хора. Един млад човек, за да остане в България, това което каза господин Главчев, за него не е важно дали ще може да гледа Шаде и някой друг. Уважавам ги аз тези изпълнители. Може да има качествено образование и добро здравеопазване в своите деца.
    ДГ: Безспорно.
    ДС: За съжаление, обаче. Отново, в тази сфера, абсолютно нищо не се направи за три години. Не е важно да направиш една магистрала. Важно е да създадеш предпоставки за изграждане на едно знаещо можещо общество, където всички да имат равен шанс и да се борят и съответно този, който изпадне от този процес на глобализация и – да има достъп до една квалификация и преквалификация и държавата да застане зад него. При нас, ние постигнахме почти пълна заетост, господин Главчев. Младите хора можеха да мечтаят
    ДГ: Аз се чудя защо не са –……
    ДС: Младите хора можеха да мечтаят. Защо? Защото .. сега ще ви кажа защо не ни избраха. Защото те повярваха на мускулите, повярваха че има един изключително интелектуален министър–председател, само че, за съжаление, проблемът е, че вече от Европа не ви вярват. Защото ние сме изпълнили абсолютно всички критерии за Шенген, а не ни приемат, защото не ни вярват. Чуждестранните инвестиции…
    ДГ: Вече не ви стига да говорите от името на българите, говорите от името на Европа.
    ДС: Чуждестранните инвестиции, чуждестранните инвеститори не искат да инвестират в България, в държава, в която министър–председателят по телефона казва кой ще плаща данъци и кой няма да плаща данъци. Това е тъжната истина, господин Главчев. За съжаление, заради вас икономиката върви надолу. Доходите вървят надолу. Бедността се разширява. Ние станахме на първо място по процент на деца, които нито работят, нито учат. 22% Това е страшно. Представете си. 10-15%… Говоря за хора до 18 г., които нито работят, нито учат. Разберете ме, тези хора, след 10-15 години за каква икономика на знанието? Какъв икономически растеж? И, ако ние сега…
    КП: Чакайте, нали не обвинявате само ГЕРБ за това?
    ДГ: Кажете нещо, което Вие сте направили, а ние не сме направили, защото аз Ви казвам неща, които Вие не сте ги направили, а ние сме ги направили. Кажете, освен за доходите…
    РК: Този разговор…
    ДГ: Кажете нещо, което вие сте направили!
    ДС: Аз мога да го кажа. Ще кажа! Първо: България стана пълноправен член на Европейския съюз…
    ДГ: Това е благодарение на вас…
    ДС: Това е благодарение на работа на три правителства.
    ДГ: Аз съм съгласен.
    ДС: Аз съм длъжен да кажа. Но си спомням, когато 2005г. при първото посешение на Станишев в Брюксел, просто му казаха, че България няма да стане пълноправен член на ЕС, защото не е изпълнила всички критерии. Второ: Ние станахме възможно най-атрактивната икономика в Европа. Ние, като процент на преки чуждестранни инвестиции като част от БВП, като процент на инвестиции в основен основен капитал стигнахме едно от първите места…
    ДГ: Извинявайте, че Ви прекъсвам! Станали сме най-добрата икономика в Европа?
    ДС: Като процент на преки чуждестранни инвестиции спрямо БВП. Това не го отричате, г-н Главчев. Нямаше друга държава в Европа, която 4 години да има бюджет на излишък. Вдигнаха се всички социални плащания. Направиха се 410 дни за всяка една българска майка да получава 90% от заплатата си. Всяка година минималната пенсия се удвои. Средната пенсия се вдигна с 80%. Средната работна заплата се увеличи с 80%. Безработицата стигна възможно най-ниското си ниво. Ето това свършихме ние, г-н Главчев, и дойдохте вие и съсипахте всичко…
    ДГ: Кажете, на какво ниво оставихте доходите?
    РК: Аз не мога да разбера…
    КП: Нека г-н Кънев каже…
    РК: Защо водим тези разговори, след като те са очевидни? Г-н Стойнев точно толкова добре, колкото двамата му опоненти на тези тези, знае колко неустойчив беше растежът по време на това управление. Многократно, обикновени и разумни хора като мен предупреждаваха какво ще се случи още от 2007г. Имотният балон се раздуваше. не беше нужно ипотечната криза в Америка, за да има криза на имотния пазар в България. Слава Богу, че не достигна мащабите на Испания, където тези процеси бяха преиграни в още по-голяма степен. Така че, това дори не си струва да се коментира. Важното, което трябва да се коментира, е, че големите приходи от строителния балон действително и големите излишъци не бяха инвестирани в това, за което говорим. В интегрирана политика, обвързваща трудовата социална политика със здравеопазване и образование на високо ниво. Тук г-н Стойнев е прав. Аз не искам да говоря какво да правим, за да останат младите. На мен това ми е един шаблонен, патетичен разговор. Европейският съюз е за това, за да може детето ми да иде да следва в Германия, без всякакви визи, проблеми и така нататък. Да поработи там. И да се върне. За да може един неквалифициран човек, аз се връщам от Германия днес сутринта и видях трудовата етика… Колко много хора в България се оплакват от трудовата етика на служителите си. Видях трудовата етика на едно 30–годишно момче, без всякакво специално образование, със спортно училище. По какъв начин работеше, какви пари изкарваше, по какъв начин мислеше за нещата. Тези хора, всичките, които работят в Европа са огромен капитал на българската нация, но да си мислим, че те не се връщат в България, защото нямат зала в която да гледат концерт. Знаете ли, понякога се плаша, че премиерът си вярва. Знам обаче, че господин Главчев не си вярва, и това ме радва.
    ДГ: Добре, как ще се върнат тука?
    РК: Сега да ви кажа. Понеже аз съм от езикова гимназия и имам страшно много приятели, които една част се върнаха за малко и пак си тръгнаха, други се върнаха и понякога казват, че съжаляват. Един много кратък разговор. С един приятел, който ми каза – еди къде си, с една сума, тогава още говорехме в долари, от порядъка на три хиляди долара, без право на законно пребиваване, и с необходимия двугодишен стаж в дейността, аз започнах самостоятелен бизнес и изкарах 48 000 долара Говорим за елементарна работа, която изисква кратка професионална подготовка. Върнах се в България с 48 000 долара, което е феноменална сума за един млад човек в България, лични спестявания, изкарани с труд, и каза – аз бизнеса там го започнах на третия ден след като направих необходимия стаж, за да получа тапия. В България го започнах на 9–тия месец. Трябваше да назначи управител с висше образование, да намери някаква жена, пенсионерка, която не познава. След което да се яви на около 40 конкурса за обществени поръчки, защото съм му бил адвокат всеки път и знам какво е. Да ги загуби и 40–те и да му звънят едни мутри и да му се смеят по телефона, „Ти кога ще престанеш да се явяваш?“ И на практика, да си загуби тези пари, без да е започнал наистина бизнеса. За какви зали, за какви магистрали говорим, това е гигантски проблем!
    ДГ: Не може, съгласете се, че това е даденост, която…
    ДС: …Да ни каже господин Главчев, какво стана с електронното правителство. Защото това е много важно за българския бизнес. Защото те поеха ангажимент, че.. Даже някакви заместник–министри бяха уволнени.
    КП: Освен това искам да…
    ДГ: Ще ви отговоря, че се работи по електронното правителство.
    КП: Искам да ви напомня, че аз, лично в разговор с премиера Борисов, той каза, че се работи по въпроса.
    ДС: Ето, това е хубава мярка, проработи ли. Това е добре за българския бизнес.
    КП: До края на мандата, знаете ли какво ще тръгне от електронното правителство?
    ДГ: До края на мандата едва ли ще стане електронното правителство, сега се работи за връзка между самите ведомства.
    КП: Да ви кажа,
    ДГ: Те да си говорят помежду си.
    КП: Не искам да звуча ужасно…
    ДГ: Не искам да говоря пред вас, защото виждам как сте на ти с техниката.
    КП: Не искам да звуча много песимистично, но аз това за връзката между отделните ведомства го слушам от средата на 90–те години, как щяло най–накрая да има единни електронни системи за връзка между отделните ведомства. За съжаление, времето ни изтича, затова ви предлагам да направиме така – всеки от вас да направи една прогноза, какво ще се случи с доходите на населението до края на мандата и какво очаквате да се случи след изборите, ако евентуално някакви процеси са били задържани и въобще вашето послание към избирателите. Как да го направиме поред, може би първо господин Стойнев, после господин Главчев и накрая – господин Кънев.
    ДС: увеличаването на минималната работна заплата, на доходите … на пенсиите и въобще … които бяха замразени, три години, по никакъв начин няма да увеличи покупателната способност на хората, тъй като моите очаквания са за една още по–голяма инфлация, през зимните месеци. За съжаление, много възрастни хора ще бъдат потърпевши от това нещо, защото вместо на първи януари да се вдигнат доходите, правителството изчаква първи април, а дори и инфлацията от първи януари до първи април по никакъв начин няма да влезе в това увеличение. Явно е, че ще има инфлация. Явно е, че ни предстоят трудни месеци, защото ще има и поскъпване на тока и на газта, на стоките от първа необходимост, където инфлацията е много по–голяма от това, което ГЕРБ залагат, тази жалка индексация, това дори не е увеличаване на доходите, държа да го подчертая. Това не е увеличаване на доходите. Моето лично мнение е, че нещата ще се влошат драматично, аз не искам да бъда лош пророк. Но виждайки, първо бездействието в сферата на заетостта, парите по Националния план за действие по заетостта остават едни и същи. Прекалено много се разчита на оперативната програма– аз съм си извадил. Ако за тази година се очакваше 500 милиона усвояване на средства, те са на 260. Догодина са заложили 700 милиона усвояване на средства. За съжаление, тези средства трябва да допълват националните програми, а не както го прави правителството на ГЕРБ, да заместват националното финансиране. Политиката по доходите, ние имаме голям проблем с демографския срив. И държа, всички политически сили, да седнем на една маса и да се разберем каква политика правим. Българското население застарява. Българското население изчезва. Ние имаме проблем с възпроизводството на работници. Българското население става все по–неграмотно. И е крайно време, да седнем да видим – какъв икономически растеж, как ще се преодолее този национален проблем, .. от националната сигурност. Ако не седнем на една маса и не очертаем основно…. демографския проблем, Защото не може обезщетението за бременност и майчинство да бъде под линията на бедността. Тоест, отсега, едно дете трябва да живее под прага на бедност и да предизвиква…. За съжаление, аз обаче не очаквам разбираемост от страна на ГЕРБ. Те винаги смятат, че са най–добрите, че са най–великите и за съжаление, догодина най–вече избирателите ще решат каква ще е тяхната съдба.
    КП: Ще спечелите ли изборите?
    ДС: Ние ли?
    КП: Да.
    ДС: Да.
    КП: Добре. Господин Главчев?
    ДГ: И аз да отговоря дали ще спечелим изборите?
    КП: Да, разбира се. И след това, по въпроса.
    ДГ: По въпроса, по въпроса е ясно. Както започнах от началото. Заявили сме, че вече приоритет на приоритетите ни е повишението на доходите. Но в никакъв случай няма да правиме компромис с финансовата стабилност. (около 10:10) Не е справедливо спрямо бъдещите поколения да взимаме външни заеми, за да ги обременяваме тях. Именно, не случайно говоря за младите хора, на които трябва да се осигурят елементарни условия – елементарни, които в европейските страни ги смятат за даденост.
    КП: Кажете какво ще се случи до края на мандата.
    ДГ: До края на мандата, както ви казах, и това ще бъде устойчиво, освен всичко друго, увеличение на доходите. Казах за младите хора. И, крайно време е, да казваме не на младите принадлежи бъдещето, защото им е омръзнало да чакат бъдещето. На младите хора трябва да им се даде настоящето, за да видят, че има реализация в настоящето, а не да ги залъгваме само: “бъдещето е ваше, но дайте сега да вземем заем, който вие ще го плащате, за да може вдигнем…”
    АГ: Още едно изключение, да Ви попитам само, извинявайте отново. Казвате “Не е справедливо да се вземат заеми” или “ГЕРБ няма да поиска заеми”?…
    ДГ: Не е справедливо да се вземат заеми, които ще се плащат…
    АГ: А ще иска ли ГЕРБ заеми заради дефицита в бюджета…
    ДГ: Заради дефицит в бюджета заем няма да се взема. Видяхте, че се га се взе заем, само за да се рефинансира предишен такъв дълг. 2015 има подобен такъв дълг, предполагам, надявам се и съм убеден, че ние пак ще управляваме тогава…
    ДС: А от къде ще финансирате дефицита?..
    ДГ: Дефицитът от къде ще се финансира ли? Има резерви, преструктуриране, знаете как е…
    ДС: Тоест, предшиното управление… Фискалният резерв…
    ДГ: Предишното управление не ни е оставило нищо, тъй като 4.5… Не може да падне под 4.5 заложено е в Закона за Фискалния резерв. Вие оставихте 7.6 и 3 милиарда оставихте задължения както искат дам да ги наричат, по чекмеджета, каквото щете, но това са задължения, които трябва да се плащат, когато се сменя управлението. Освен, че има вземания има и задължения…
    ДС: С колко увеличихте дълга… Не, кажете, от както управлявате, с колко увеличихте дълга?
    ДГ: Дългът в момента е 17% и отново е на второ място…
    ДС: Колко го заварихте? 14.2%…
    ДГ: А вие какъв дефицит оставихте…
    КП: Добре. Трябва да приключваме. Извинете, че ви прекъсвам разговора… Г-н Главчев, с г-н Стойнев тъкмо обяснявахте за това, как ще се промени животът на младите хора, до края на мандата…
    ДГ: Да, трябва да работим точно за това, да им се осигури на първо място елементарните условия, които ги имат всички като даденост в Европа и да могат те да видят, че не само бъдещето, но и настоящето започва да става тяхно. Да могат да влезнат и в управлението. Ние имаме пример в ГЕРБ. Вижте колко хора, г-н Стойнев знае колко млади хора са депутати от ГЕРБ. Те, посредтсвом това си качество, те могат да осъществяват и младежка политика…
    КП: Тоест? Вашето предложение към младите хора е да станат депутати?
    ДГ: Не. Това е показател за отношението на ГЕРБ към младите хора.
    КП: Окей. На мен, за съжаление, не ми стана ясно… Г-н Кънев?
    РК: На мен, за съжаление, ми стана ясно, но ще се въздържа от коментар. Ако кариерната перспектива пред младите хора е да станат депутати или общински съветници и това са мечтите на младите хора България ще закъса…
    ДГ: Те така участват в управлението на страната си…
    РК: И за да отговоря на въпросите, конкретно: Именно, поради това, че към такива мечти води управлението, сегашната политика няма да доведе до увеличение на доходите в частния сектор, до изборите, което означава, че общо увеличение на доходите за повечето хора на практика няма да има. Ако останат монополите на хранителния и енергийния пазар, а не виждаме никакви стъпки към това, те да бъдат разрушени, действително, това увеличение на пенсии и минимални заплати ще бъде изядено от злоупотребите с господсващото положение на картелите.
    КП: Ще се промени ли нещо?
    РК: До тук, какво ще се случи до изборите. Нищо хубаво сегашната политика не предполага и не дава възможност да се случи нещо хубаво. След изборите не трябва да чертаем розови сценарии в никакъв случай. При едно много добро и смело реформаторско управление е възможно, след изборите, чрез премахване на 90% от бумащината за развиване на бизнес, чрез много тежък удар върху монополите и картелите и чрез категорична промяна на модела на професионално обучение и образование и на мерките на пазара на труда, ама категорична, нищо общо с това, което се случва през последните 7-8 години в тази сфера, може да се увеличи заетостта значително и съответно да има и едно увеличение от около 30% на доходите в частния сектор е възможно, благодарение на увеличената заетост. Това е краткосрочно.  Дългосрочно, следващото управление е длъжно и следващото Народно събрание наистина да заложи стратегическите цели на една политика за развитие на, извинете за ужасния израз, на човешкия капитал, на качеството на живот на хората в България. Тази политика да бъде, освен това, оценена бюджетно и в продължение на много бюджети да бъде следвана и финансирана. И да се знае какво финансираме. Защото ние сега казваме: “Има дефицит, няма дефицит… Ще вземем заем, няма да вземем заем…” Какви са целите и какво плащаме? Държавата купува, единствената ѝ функция е купи качеството на живота на поколенията напред и ако го купи по-евтино… По-добро качество. Тоест, чрез ефективно управление е добре, но тя е длъжна да направи това, а не просто да хвърля едни пари. И понеже задавате един и същи въпрос, на който моят отговор е различен, не мога да го пропусна…
    КП: Добре…
    РК: ДСБ няма да спечели следващите избори, няма да бъде първа политическа сила, но ДСБ ще обедини дясната опозиция в България.
    КП: Това пак е сериозно обещание…
    РК: …И ще бъде с много сериозно присъствие в следващия парламент…
    КП: Г-н Главчев, кажете, ако искате, за последно Вие, за да приключим.
    ДГ: Ами, какво да кажа… Ролята на държавата всъщност е да осигури, тъй като г-н Кънев каза, че частният сектор, за да се развие, трябва да насочи натам управлението, ролята на държавата е да осигури конкурентноспособност и равнопоставеност на всички субекти. Дали са държавни, дали са частни вече, пък още повече за частните, това е въпрос на предприемчивост как ще се развиват. Смятам, че ролята на държавата е до там — да осигури равнопоставениост и конкурентноспособност еднаква за всички, еднакви условия…
    КП: Това беше за днес. Ролята на държавата е да установи равнопоставеност и конкурентноспособност в икономическия живот… Вие бяхте с първия политически дебат на проекта www.politikat.net, посветен на политиката на доходите до изборите през 2013г. Съвсем скоро очаквайте нов дебат, който ще бъде посветен на бюджета за 2013г. Да благодарим на нашите гости Драгомир Стойнев, Димитър Главчев и Радан Кънев за това, че бяха с нас и отговаряха на въпросите ни. Аз съм Константин Павлов. Очаквайте ни отново следващия път… Благодаря ви, че ни гледахте!

    retweet Политика на доходите преди изборите през 2013г.
    *име

    *e-mail

    уеб сайт

    leave a comment