4 Mar 2012, 9:38am
общо
Автор: Асен Генов

1 коментар
  • С помощта на:

  • Черната котка [не] мина път на министър Дончев

    (Ето и линк към аудио файл, който се чува отлично.)

    Асен Генов: Първо да благодарим за приетата покана. Идеята ни е, ние започнахме преди около година и половина две, десета година, не си спомням кой месец, месец септември, един проект, www.politikat.net, и най-общо казано следим, като това няма конкретен  контекст, управляващото мнозинство в момента. Просто хронологически моментът беше тогава, десета година,  следим обещанията на политическите сили и на политическите личности в България, най-вече тези които са свързани с изпълнителната власт, т.е. имат ресурса,  освен че могат да обещаят нещо, имат и ресурса да изпълнят своите обещания. Част от нещата които проследяваме, са и становищата, някакви политически изявления, с които да речем дадения политик, или дадената политическа сила се обръща към избирателите, към електората, към българските граждани, и с такава идея се обърнахме с молба за такава среща, да ви зададем няколко въпроса, свързани с вашата конкретна дейност.

    Константин Павлов: Да, добре. Да започнем първо с вашата институция – Министър по усвояването на евросредствата, в Източна Европа няма втори такъв министър. Знам, че в Румъния имаха идея да правят такова министерство, не знам дали направиха. В другите източноевропейски държави има агенции, които се занимават с това нещо. Сега, когато беше създаден вашия пост, господин Борисов, премиерът, каза, че му е необходим „човек, който ежедневно да следи и общините, и министерствата“. В какво се състои дейността на министъра и как точно следи общините и министерствата?

    ТД: Отговарям за централното координационно звено, което се състои от три дирекции в администрацията на Министерски съвет, които осъществяват стратегически мониторинг на изпълнението на всички финансови инструменти. Всички финансови инструменти, грубо казано са седемте оперативни програми, програмата за развитието на селските райони и рибарската програма.

    Също така, съм ръководител на управляващия орган на ОП „Техническа помощ“, една от оперативните програми, т.е. пряко отговарям за нея. Задачите ми, освен следене, когато е необходимо намеса в текущите процеси на ползване на средствата, са свързани и с подготовката на следващия програмен период, на управлението – правомощия, свързани с пряка работа с Европейската комисия, участие във формални и в неформални групи, срещи на министрите, съвети. Работя с малък екип, може би 70 човека, напълно мобилизиран да изпълнява тези цели и задачи, които има.

    Сега, дали въпросът е само да следим или да помагаме – и на общините и на министерствата, защото правим и второто, по конкретни проблеми, по така наречените хоризонтални проблеми, които са свързани не само с една оперативна програма, и не само с един управляващ орган. Идентифицираме подобни проблемите, решаваме по различни начини, вкарваме творчество, иницираме промени, нови постановления на МС, законодателни промени.

    Рядко, но когато е необходимо се случва, пряко да интервенираме ние в някой конкретен проект, или в някоя мярка, или в някоя операция в някоя ОП, когато там ситуацията изисква подобна намеса. Рядко и това се случва. В минали периоди се е налагало да оказваме такова съдействие в, примерно, ОП Транспорт, правили сме го в Програмата за развитие на селските райони, но това не е основната част от работата, това е стратегическото управление на процесите.

    КП: Вие дадохте сериозна заявка за ангажимент към електронното правителство. Тук имате едно изказване пред БТВ че по един проект има 7-8 кг. хартия, които трябва да се подадат, за да се кандидатства по него.

    Първо, искам да ви питам, вие въведохте вече това електронно кандидатстване, какъв е ефектът от него, какъв процент от проектите вече се  кандидаства по тях по електронен начин и второ, когато ние търсихме информация за вашата дейност, не открихме сайт, който е посветен лично на вас.

    Има един сайт tomislavdonchev.info, за който много големи хвалби прочетохме, но той не работи в момента.

    ТД: Нека започнем с първия въпрос. има проект по 7 или осем килограма, със сигурност има и такива. Разбира се, има проекти по 120 – 140 кг. На мен лично ми се е налагало, в предишно мое битие, да подам един проект, който тежеше 240 кг. Става дума за проект, който съдържа ужасно много анекси с техническа документация, която разпечатахме в хартиен вид, и няма как да няма подобно тегло. Вярно е че, не само за да за да намалим обема на хартията, но и за да направим процесите по-бързи, между другото освен по-бързи, по-ясни, по-проследими, по-контролируеми, по-прозрачни, още от миналата година въведохме възможността за кандидатстване по електронен път, плюс възможността за отчитане по електронен път, доколкото само кандидатстването по електронен път е някаква половинчата мярка.

    Досега, в тази инициатива, това всъщност е едно софтуерно приложение, или надграждане на системата ИСУН, за която всички са чували. Това е централната регистрационна и контролна система. В нея има абсолютно всички договори, плащания, проверки, всички бенефициенти, всички поддоставчици. Това е едно надграждане над тази система. До момента в нея, в модула за електронно кандидатстване са се включили ОП „Техническа помощ“, „Човешки ресурси и „Регионално развитие“. Все още, очакваме и мисля че „Конкурентноспособност“ е програмата, която трябва да отвори схема, която позволява кандидатстване по електронен път.

    В момента не мога да ви цитирам точна статистика, какъв процент от проектите са постъпили по електронен път, макар че вчера колегите от Министерство на образованието ме информираха, че при последната схема при тях по ОП „Човешки ресурси“, са постъпили 68 проекта по електронен път, което е окуражаващо. Какъв е ефектът е рано да се каже, със сигурност имаме стотици килограми спестена хартия, което сигурно означава, че сме спасили поне една малка горичка, със сигурност по-малко разходи за бензин, със сигурност имаме една част от проектите вече, със съвършена електронна (въглеродна?) следа.

    Може да се види – кой кога ги е подал и какво се случва с тях от там нататък. А иначе, достойнствата на системата тепърва ще се разгръщат в бъдещето. Тя има големи предимства спрямо традиционния модел на кандидатстване. Не трябва да разпечатваш проекта, да го пакетираш, след това да отидеш го представиш някъде. Ако примерно, крайния срок е утре в четири часа, аз мога да приключа работата си теоретично, не че насърчавам някой да го прави, в 2,30 през нощта и да предам проекта, нямайки повече грижи. Целта, дългосрочната е, в следващия програмен период, огромната част от проектите, да се подават по електронен път. В крайна сметка, разходът по това е минимален, става дума за един електронен подпис при бенефициента. От там нататък, всичко са само икономии – и за едната, и за другата страна. Има подобна инициатива на еврропейско ниво, казва се Clearing House. Ние искаме да се включим, поради вътрешната си убеденост да участваме пълноценно в нея.

    Колкото до това, какво е присъствието ми персонално, и като министър, и като ведомство в интернет, най-пълноценна и пълнокръвна информация за процесите свързани с европейските пари в България може да намерите на www.eufunds.bg. Това е ниформационният портал, свързан с европейските пари.

    Там има много информация, не само за това, което правим, не само за това, което правя, там има много информация за всяка от оперативните програми, има отворени конкурси има редица методически документи, свързани с този програмен период, има цялата нормативна база, която регулира процесите. И това, което е изключително важно, съвсем наскоро създадохме специална секция, свързана със следващия програмен период. Там има европейски, български документи, документи които могат да бъдяат повод за обсъждане и коментари, от всички, посещаващи страницата.

    Иначе, персоналният ми сайт е tomislavdonchev.info. Той беше създаден, когато станах кмет. Полагах системни усилия, всяка седмица да отделям поне по два часа, да отговарям на граждани вътре и да пиша. В настоящия си вид, той е със изчерпана функционалност, доколкото е кроен за друга моя роля. В момента се подготвя нов сайт, който е пригоден, до голяма степен да изпълнява една друга функционалност, най-малкото, наистина не мога да обещая, че всяка седмица обезателно ще мога да отделям по два часа, лично да пиша вътре. И плановете ми са, без в това да има елемент на шега, готов за първи април.

    КП: Добре, чудесно.

    АГ: Ако разгледаме…

    ТД: Освен това само да допълня. Освен това макар и рядко, публикувам рядко в профила си във фейсбук и туитър, персонални, понякога и политически съобщения.

    АГ: Аз следя вашия профил, мисля че сме приятели във Фейсбук.

    Аз ще се върна пак, отново на темата, за усвояването на еврофондовете. Тъй като темата е изключително сложна, и предполагам, че само малцина, наистина компетентни професионалисти в областта, я разбират изцяло. Аз имам два въпроса.

    В едно свое телевизионно изявление, премиерът спомена, че трябва да бъде изготвен правилник за контрол, правилник с неща, които не трябва да се правят. Нека да кажем условно, от мое име условно – забранителен списък на неща, които не трябва да се правят, при усвояване на еврофондовете.

    Това са двата ми въпроса, на които ще бъда благодарен, ако можете да отговорите в момента – какво точно означава, да разберат гражданите, какво точно означава „усвояването“ на еврофондонвете, кои са критериите за изчисляване на това усвояване, на каква база се изчисляват – годишна, някакъв друг период от време и,  дали е готов този списък със забрани за кметовете и за всички, които са свързани с процеса на усвояване на тези еврофондове, дали изобщо има такава тенденция да бъде направен такъв списък наистина.

    ТД: Да започнем с втория въпрос. Той се коментира на една среща на общините в есента на 2009г., ако не ме лъже паметта, когато изобщо се коментираше темата с нерадостното състояние на нивото злоупотреби, включително и ИСПА проекти и т.н. Тогава излязоха първите ангажименти за връщане на пари от страна на България, по отношение на Европейската комисия, заради процедури с директно договаряне – по ИСПА, в няколко проекта. И от там, влезе в оборот темата за подобен наръчник.

    Аз лично не знам, подобен наръчник да е издаван и подвързван, но ако търсите кой е документът, който дава някакъв подобен ориентир, това е Методиката за финансови корекции, която беше приета през 2010г. Това беше едно от първите неща, които направих с екипа ми. Всъщност, методиката дава ориентир за всички контролни органи, за одитния орган, за управляващите органи – при какъв вид нарушения, каква финансова корекция трябва да се налага.

    Самата методика, както и приложенията към нея, са най-ясния ориентир, ако даден ръководител, кмет например, извърши дадено нарушение, какво ще се случи от там нататък. Има даже едно приложение в табличен вид – изредени са всички случаи, в първа колона, във втора колона – има размера на финансовата корекция. Искам да кажа, че след въвеждането на тази методика, след болезнения процес по прилагането и налагането на корекции, ефектът е абсолютно безспорен, абсолютно безспорен е ефекта.

    Процентът грешки в България, в момента, е значително по-нисък от средноевропейския. Ако средноевропейският, примерно, се движи около 5%, Напомням ви само, че т.нар. „праг на същественост“ е около 2%. Повечето от парите ни, от програми в България имат процент грешки под един процент, което до голяма степен, се дължи на тези решителни действия по прилагането на методиката. Само да отбележа още един важен нюанс, който не бива да се подценява – когато бъде наложена финансова корекция на някой, който е изпълнявал проект, най-хубавото е, че има някакъв елемент на наказване. Той понякога е много сериозен, ако корекцията е голяма, но България не губи тези пари. Те се връщат обратно в ОП и могат да бъдат разпределени наново, т.е. парите не се връщат в Брюксел както се случва, ако има едно нарушение тука, което е скрито, покрито, замазано. Откривайки, ако бъде октрито от контролните органи на комисията, тогава хипотезата е друга.

    Сега, изключително любопитния, вълнуващ въпрос за степента на усвояване на средствата. Истината е, че това една изключително сложна система и са необходими и усилия да бъде преведена на малко по-човешки, достъпен език. Най-малкото има 7 или 8 възможни индикатора, с които можем да мерим усвояването на средствата. Първото е, темпът на договаряне, т.е. какъв процент от цялата сума, която е алокирана, или на разположение, имаме сключени договори по различните оперативни програми. Това е първият критерий.

    Вторият критерий е, каква част от парите ние сме успели реално да платим на бенефициентите, които изпълняват проекти, като, ако трябва да бъдем честни, и тук има няколко възможни варианта за измерване на сумата.

    Третият, много важен критерий е, какъв е процентът на верифицираните разходи, т.е., които са признати от управляващите органи.

    Четвъртият критерий е, какъв е размера на сертифицираните разходи, тоест, които са минали през сертифициращия орган и са подадени за възстановяване от Европейската комисия.

    Още един критерий е какъв е процентът на реимбурсираните пари, т.е. които са възстановени обратно от Европейската комисия.

    В тая сложна система има няколко подварианта. В България мерим процента от средства за целия програмен период. В някои държави го мерят на подпериоди, което би могло да доведе до изкривяване на цифрите. Ние го мерим от началото от 1 януари 2007 до края на програмния период. Не го смятаме на подпериоди.

    Има и други възможни системи за мерене, където се смята на база, т.нар. „линия на смъртта“ – опасността за попадане в automatical decommitment, или автоматично освобождаване на средствата.

    Надявам се, това повече да ви е разяснило ситуацията, отколко да ви е объркало.  Но, тук, тук мерим по два основни индикатора – от началото на програмния период до момента, каква част средствата са договорени, и второ място – каква част от общия обем средства, не от тези които са договорени, са платени. Това е системата, това, е бих казал, най-илюстративното и, до голяма степен, най-реалистичното измерване.

    КП: Да. Защото аз четох едни новини. Първо става дума за това че, плащанията в размер на 3 млрд. лева или 20 % процента от целия евроресурс, е реален шанс да бъдат постигнати, е реална цел…

    АГ: Постижима цел…

    КП Постижима цел, благодаря.

    ТД Това е до края на 2011.

    КП. Да. След това говориме за „Към момента страната е успяла да разплати по проекти по ОП около 2,4 млрд лева, което е 16% от европейските средства…

    ТД: Това към коя дата е?

    КП: Това е към 5 октомври 2011, и казвате на 29.11.2011г „България е подала за реимбурсиране сертифицирани разходи в размер на 400 милиона евро. Аз признавам, че се обърках в тези цифри, и в тези проценти, но не мога да разбера – тук говорим за 20 % и за 16%, а вие казвате, че „с което теоретично и практически не съществува възможност България през 2011г. да загуби дори един евро цент. Как е възможно това, когато говорим за 20 и 16 %, пък да не загубим нито един евроцент. В смисъл, тези средства, които не сме усвоили, те остават за по-нататък, или това, което преди малко говорихме, че няма никакъв шанс да загубим нищо при никава ситуация.

    ТД: Позволете ми да изразходим две минути, за да направя едно, така, уграмотително упражнение. Програмният период започва на 1 януари 2007г. и това е срокът, от който всички разходи, направени от България, които са по правилата, са допустими. Програмният период приключва на 31 декември 2013 година, като краен срок за ДОГОВАРЯНЕ.

    Крайният срок за плащане е две години напред във времето. Тоест, той приключва през 2015 година.

    Това е общата рамка. Ние обаче, нямаме възможност. Нямаме възможност, да договорим, примерно теоретично, всички средства накрая на 2013, защото тогава е крайния срок, и да разплатим всички средства накрая на 2015г., защото има и такива, вътрешни прагове във времето. Това е така нареченото правило N+2, N+3. Това са годишни таргети, или цели, за всяка от годините, които, ако не бъдат достигнати, като минимум, които ако не бъдат достигнати, тези средства се освобождават, или страната не може да ги ползва, нищо че не е дошъл края на програмния период. Това гарантира един устойчив темп във времето на използването на средствата.

    България, горе долу, как се движи в годините. През 2007, мисля че няма никакви договори, никакви плащания. Първите договори са през 2008г.

    При всички случаи, към средата на 2009г имаме плащания, от порядък на около процент, може би 0,9 или 1%.

    Приключваме 2010, ако ме не лъже паметта, с плащания от 1,5 милиарда, грубо, което е 10%. Целта, която беше поставена за 2011г, е примерно, близо 3 милиарда, или плащане от порядъка 20%. Тая цел не е само политическа, тя се мери и по още няколко индикатора. Това е, това, което е заложено в системата уотър и това, което е заложено в прогнозите на национален фонд. Тази цел, до голяма степен, не напълно, беше достигната, доколкото като процент. Като процент, приключихме с 19% календарната година

    АГ: Единадесета?..

    ТД: Да точно така, с около 19% и плащания около 3 милиарда. Истината е, че за да бъдат точно 20 %, трябваше да бъдат три милиарда и, може би, 150 или 200 милиона. В някаква, или в огромна степен, тази цел е постигната. Сега, по отношение на целите за 2012 г., имаме готова уотър прогноза, имаме заложени параметри в националния бюджет. Те не се правят като някой провокира политическата си фантазия. Те се правят на един детайлен анализ, за колко пари имаме сключени договори. Защото, сключените договори и темпа на изпълнение показват, в рамките на тези сключени договори, какво реално може да се плати в съответния референтен период, примерно говоря за 2012 г. И анализът ни показва, че е абсолютно реалистично да повторим това, което сме правили вече две години поред, тоест да удвояваме резултата спрямо целия предишен период.

    АГ: С което на практика навлизаме в темата на следващия въпрос. Предвижданията, вашите лично, по едно предаване по Нова и на премиера варират между 35 и 50%, прогнозно, пожелателно от страна на Премиера на Република България до края на 2012. Бихте ли могли да се ангажирате, с конкретна прогноза, между тези 35% и 50%. Пак с някакъв допуск от 1-2 процента, който според мен, е напълно приемлив.

    И вторият въпрос е, включително и вие, а и господин Премиерът също, говорите за едни прогнози от 98% за усвояване, като вие ги прехвърляте тези 98% към 2015г. Нали, което е вече втория, следващия бюджетен период за ЕС…

    ТД: Не, това е  2015г. е края на отчитането на този програмен период. 2015г., въпреки че е започната…

    АГ: Това беше и въпросът ми. Дали това означава, че е заявка, политическа, за втори мандат, управленски. Или, това нещо засяга конкретния, сега 2007 – 2013 период.  Тоест, ще обобщя отново – прогнозите за 11-та година, прогнозите за 12-та година. Не прогнозите, извинете, прогнозите за 12-та година, и прогнозите тези 98% как се вписват точно в сегашния управленски мандат на управляващото мнозинство.

    ТД: Така, както казах преди малко – плановете за 2012г. действително сочат един обем на разплатени средства може би 40% към края на календарната година. Напълно е възможно, това да има тази условност, доколкото едно плащане, примерно по оперативна програма „Транспорт“, което е подранило с две седмици, случило се е по-бързо, процедирано е по-бързо и плащането е за 90 или за 150 милиона, защото в тая програма има и такива плащания, може да промени тази цифра. Ако плащането бъде забавено с две седмици и стане в началото на 2013 година, би могла да стане по-малка, но ако към момента имаме над 3 милиарда платено, целта, грубо казано е, към края на 2012г., тази сума да е 6 милиарда лева, което е, грубо, около 40%.

    КП: Добре. Аз имам два въпроса. Първият въпрос – Премиерът каза, че за следващия програмен период на ЕС 2014-2019г., България се бори за 14 милиарда евро, а засега ни се дават 8 милиарда евро. „Надявам се с много работа да ги убедим, че тези пари ни трябват и да получим повече.“

    Така, тази година ще се обсъжда бюджета на ЕС, доколкото разбирам. Да разбираме ли, че това са реалните цифри. Т.е., за момента България е определена да получи тези 8 милиарда евро, ще получим ли тези 14 милиарда, за които говори премиера, и ако нещо между тези две цифри ще получиме, вашата лична оценка, и колко ще.

    И още един въпрос, който е свързан с това, пак предложение на премиера Борисов, – държавите отличници с дефицит до 3 %, да получат бонус до 1 милиард евро допълнително, какъв е механизма да стане това. Те реално да получат.

    ТД: Хайде да започнем с първия въпрос. Не бива да си представяте преговорите за следващия програмен период, където сядат представителите на Европейската комисия и министрите, които имат такива отговорности като мен. Идват един след друг и започват да се пазарят – кой колко пари да получи.

    Нещата не се случват по този начин. Прави се обща рамка, правят се дори формули, по които се изчисляват средствата, които дадена държава трябва да плати на бюджета и, респективно, ще има възможност да получи. И тук, това, което България би получила, специално в сферата на кохезионната политика, там, където са оперативните програми, зависи от така наречения „праг“.

    В момента, предложението за следващия програмен период е, прагът да е 2,5% от прогнозен БВП за съответния период, тоест 2014 – 2020г. В интерес на истината, прагът не е най-важния детайл, защото има куп важни въпроси, свързани със самите механизми на разпределение на средствата. Но, няма да ги засягаме в момента.

    Не това е най-интересния въпрос. Към момента, като ситуацията е динамична, защото има страни, които имат предложения прагът да е по-нисък. Това е напълно нормално, може да си го представите, особено така наречените нетни донори, тези, които по-скоро допринасят за бюджета на Европейския сьюз, получават по-малко. Има държави, първите десет, от Източна Европа, които настояват прагът да бъде увеличен, да бъде над 3%, но ако се запази първоначалното предложение, 2.5% от БВП, това означва, по най-последни изчисления, 17.1 милиарда по линия на кохезионната политика, без национално съфинансиране и поне още 6 милиарда, това наистина е драстичният минимум, вероятно 6.3 или 6.5 милиарда, за да бъдем по-реалистични, от общата селскостопанска политика и програма за развитие на селските райони.

    Първата цифра, която споменат, е без националното съфинансиране, а ако се добави националното съфинансиране, тя биследвало да е около 20  20,1 или 20,2 милиарда лева. Таква е последната картина.
    А иначе, България се бори не само за това да получи повече пари, ако трябва да бъдем честни, ако това е първото, което казваме на всеки преговори, това прави лошо впечатление. Борим се за по-прости и по-ясни правила.
    Борим се самите механизми да бъдат по-гъвкави за да могат да орразяват всички национални нужди. Примерно, допреди една година, аз лично настоявах, да се запази възможността, държави като България да могат да продължат да инвестират в базисна инфраструктура, което е изключително важно за нас. Пътна, железопътна, екологична инфреаструктура.
    Очаквам към края на тази година да са вече във финална фаза новите регламенти и да имаме пълноблеа яснота какъв е обемът средства, с които България ще разполага за следващия програмен период. Но, към момента, цифрите са такива, каквито ви ги казах…
    Имаше един въпрос, свързан с един милиард допълнително. Това е сложна тема. В момента се случва следното: Има държави, които срещат тежки бюджетни затруднения. те стигат до там, че за част от тези държави дори е трудно да обслужват проектите, които имат.
    Има няколко такива държави. Примерно 4, 5 или 6 в Европа. Естествено е, за Европейската комисия това, което се случва в съответните държави, освен бюджетните кризи и тази неспособност да се обслужват проектите и като оборотни пари, и като съфинансиране да буди тревога.
    В средата на миналата година тръгна една инициатива, където на тези страни им се намаляваше до критичния минимум от 5% националното съфинансиране, за да могат да бъдат по-облекчени, когато изпълняват проектите си.
    България никога не е възразявала срещу подобна инициатива. Тоест, ако някой има нужда, трябва да му се помогне. Ние не сме протрив това. Големият принципен проблем, чисто политически, който виждаме и който аз лично виждам, в една подобна инициатива и други инициативи, които я последваха, е, че те съдържат един принципен дефект.
    Те не предполагат стимули за тези, които полагат усилия, примерно, да са финансово стабилни, защото една финансово стабилна държава, предвид бюджетните ограничения, които налага и тя има трудности, които понякога са не по-малки от тези, които има една държава, която е влязла примерно в по-тежък бюджетен дефицит.
    И принципната ни позиция е, че освен да има помощи за тези, които имат проблеми, трябва да има и вид стимул за тези, които се справят, защото, само с подпомагащи мерки нямаме пълният спектър от политики, от който имаме нужда. Водени са много разговори в различни формати, от неформални срещи, срещи на министрите, до съвет, където съм изразявал, и колегите също са изразявали, една подобна позиция. Има различни варианти да се създаде подобна стимулираща политика. Единият е, на държави, като България, които изпълняват всички параметри, да им се позволи, когато преценят, че имат нужда, на база тяхно национално решение, също да могат да намалят съфинансирането по дадена оперативна програма, или по даден проект, или от даден европейски фонд.
    АГ: Сами преценяват и сами намаляват, извинявайте, че Ви прекъсвам?

    ТД: Да, във определени рамки. Същото, което се случи с държавите с тежки бюджетни затруднения. Даването на допълнителни средства също е една такава конкретна възможност.
    Спорът, или дебатът по-скоро продължава, когато обсъждаме проекта за регламенти за следващия програмен период.
    Където пък, за да бъде по-интересен разговора, който водим, е предвидена директно възможността, ако една държава мине 3% дефицит, веднага да й се спира европейското финансиране, което е обект на ожесточени спорове във всички формати. Спорно предложение.
    България по-скоро се солидаризира с него, защото считаме, че кохезионната политика, освен всички останали цели, които следва, би трябвало да допринася за финансовата стабилност.
    Това, което мен ме притеснява в проекта за нови регламенти е, че успоредно с това правило остава и възможността страни, които изпаднат в бюджетни затруднения, да имат право да си намалят съфинансирането. Тоест, имаме същия проблем, имаме наказателна мярка, имаме помощ за тези, които са в тежка ситуация и имаме сравнително малко стимули за тези, които се справят. Това е принцпипният разговор, това е принципният дебат.
    АГ: Като стана дума за нови регламенти, на 26 февруари тази година влезе в сила новият закон за обществените поръчки. Дали всички текстове, които Вие предложихте, бяха приети? В какво точно се изразяват промените и какъв очаквате да бъде ефектът от тях?

    ТД: Не съм убеден, че следващите 15 минути ще са ни достатъчни. Аз съм технически и политически и емоционално натоварен, доколкото  специално за тази промяна в закона бях водеща фигура. Голямата промяна е свързана с централизиране на контрола. Става дума за предварителен контрол на всички проекти с европейско финансиране, над определени прагове, което трябва да доведе до по-бърз и по-качествен предварителен контрол. Има редица промени, които намаляват бюрократичния товар и правят системата по-гъвкава.
    Не си спомням точния обем на текстовете, които станаха повод за дебати в Народното събрание, но мисля, че 98 или 99% от това, което бях предложил, заедно с работната група, която разработваше предложенията за промени, бяха приети.
    Мисля, че има една малка разлика в така наречения кориджендум или решение за промяна, където Народното събрание ограничи параметрите му и финалният вариант на така нареченото вътрешно инхаус възлагане се различава от този, който беше предложен.
    Всички останали текстове бяха във вида, в който са предложени. Със сигурност, промените, които бяха предложени, които бяха приети, ще допринесат контролът да бъде по-бърз и по-качествен, а текстовете да бъдат по-лесни и по-интуитивни за следване от тези, които кандидатстват и от тези, които възлагат.
    КП: Понеже наближаваме края на интервюто, един въпрос, който е изключително важен за нас, първо да ни кажете приоритетите за Вас за новата 2012 година и по-специално ни интересува, по какви критерии ние можем да съдим, че Вие сте си свършил работата добре. Тоест, в края на 2012 да кажем: “Ето, г-н Дончев обеща и изпълни…”. Какво трябва да следим от тук нататък?

    ТД: Предвид комплексните ангажименти, които имам, със сигурност, усилията ви няма как да се изчерпят като следите месечната справка за платените и за договорените средства, макар че е хубаво да правите и това. Публикува се на www.eufunds.bg.
    Имаме много задачи. Пак започвам с по-малките неща:
    Трябва да приключим и да затворим всички проекти от предишния програмен период, от финансовия икономически механизъм на европейското икономическо пространство и норвежката програма;
    Тази година искам да стартират реално, физически първите проекти, които са финансирани от следващия програмен период, който договорихме и споразумението, за който за 126.6 милиона евро, беше подписано миналата година. Искам да има реален физически старт на тези проекти;
    Тази година трябва да са открити всички, или почти всички, но вярвам, че всички областни информационни центрове, които правим в страната — 27 на брой.
    Правим ги в партньорство с българските общини в 28-те областни центъра. Една много необходима, но, за съжаление, много закъсняла инициатива. Това трябваше да се случи още в началото на програмния период. И това е изключително важно— да се помага, да се дава безплатна информация на всички, без значение, селскостопански производители, фирми, училища, НПО, местни власти. Къде, как биха могли да превърнат нуждата или идеята, която имат в проект.
    Наистина, наистина съжалявам, че България не беше създала организацията това да се случи в началото на програмния период. Убеден съм, че резултатите щяха да бъдат по-добри към момента;
    Очаквам, а редно е да отбележа, че това не зависи на 100% от мен, към края на годината да сме финализирали и преговорите за следващия програмен период като обем пари, което е по-малкото предизвикателство, и като проект за нови документи, тоест за нови регламенти. Това, което зависи от нас, което зависи от мен, го правим в пълна степен, но това не е процес, който ние дирижираме. Това се движи от европейските институции. Ние имаме правото и задължението пълноценно да участваме в него;
    До средата на лятото, да кажем, края на месец юли, би трябвало да сме готови с финалния или почти финалния вариант на НПР, или както е известно – “България 2020″. Това е стратегически документ, който ще бъде Конституция по отношение на всички останали опити, свързани с планирането и на регионално, и на секторно ниво;
    Трябва да е стартирал физически процесът по разработване на договор за партньорство и инвестиции и седемте оперативни програми. Един процес, който трябва да приключи до средата на 2013 г., но той трябва да е започнал, да има физически, реален прогрес, работни групи, продукция в рамките на 2012 г;
    Имаме редица инициативи, които ще ми е трудно да коментирам в детайли –по изграждането на информационната система ИСУН, след публичния модул, след модула за електронно кандидатстване или електронно отчитане. Има куп други важни неща, които трябва да направим там;
    Останалите задачи са свързани с реалния, физически финансов напредък по всички финансови инструменти, които имахме възможност вече да коментираме;
    И още нещо, което няма как да се вмести изцяло в 2012 г., вероятно самата парламентарна процедура ще е през 2013 г., но към края на 2012 разчитам да сме в общи линии готови със Закона за управление на средствата от Европейския съюз. Имаме намерението, процесите от следващия програмен период, за да бъдат устойчиви, да бъдат регулирани със закон.
    АГ: Два въпроса, които са много леки. Единият е мой, много ми харесва този въпрос. Другият е на колегата. В едно свое участие в някоя от медиите, Вие казахте, че разстоянието до морето ще може да се изминава за 3.5 часа, със средна скорост 160 км/ч. Въпросът ми е за колко време стигнахте до морето миналото лято, ако сте излизали в отпуска и за колко планирате да стигнете през 2012, 2013, 2015 г?..

    ТД: Тази година пътувах за кратко до черноморското крайбрежие. В интерес на истината, не със влак, с автомобил. Карах го аз. Наистина не си спомням за колко време стигнах…
    АГ: Не са Ви глобявали за превишена скорост?

    ТД: Не. Не са ме глобявали. Аз карам стегнато, но но разумно. Не си спомням за колко часа пристигнах… Сега, въпросът със ЖП връзката София–Бургас е изключително интересна, защото знаете, че там се изпълняват проекти, финансирани от ОП „Транспорт“.
    Признавам си, не знам точно към момента, усреднено колко излиза пътуването с влак от Бургас до София. От няколко години не съм правил подобно упражнение, но след рехабилитацията на цялото ЖП трасе, то е разделено на два участъка, като даже единият участък, специално ЖП линията София – Пловдив, първата част, един малък участък ще бъде оставен за следващия програмен период.
    Проектната скорост, която може да бъде постигната, ако не ме лъже паметта, е 160 км/ч по трасето. Това е, ако се използва нормален подвижен състав, а ако се използват специални влакове, които са с накланящи се кошове, може да се достигне скорост от 200 км/ч.
    Трасето го позволява. Тоест, към 2012 и към 2013 г,. от София до Бургас ще се стига за същото време, за което се е стигало до момента.
    Надявам се, 2015г. ситуацията да бъде по-различна. Нещо повече, за да се постигнат такива проектни скорости, освен трасе, което, както знаете, в момента се рехабилитира или по-скоро на моменти се изгражда ново трасе, е необходимо качествено нов подвижен състав.
    За ваша информация, дори и така, ако влезете в центъра на общественото внимание, мотрисите, които България закупи преди няколко години, не могат да достигат такива проектни скорости. Тук е необходим нов подвижен състав.
    Заедно с колегата Московски, през последната година водихме преговори с Европейската комисия и имаме уверението от тяхна страна, че България ще може да предвиди на следваща оперативна програма „Транспорт“ и средства за подвижен състав, тоест влакове, които могат да постигнат проектните скорости, които споменах преди малко.
    Тоест, конкретният отговор е, надявам се, споменатото време – от 3 – 4 часа за движение между София и Бургас да може да бъде постигнато към 2015 г. За съжаление, към момента е необходимо два пъти повече.
    КП: Да приключим с тези два въпроса, съвсем накратко. Първият въпрос, знам, че сте лично ангажиран — тунелът под Шипка. Там ще има ли някакво развитие в близко време? Може ли да се ангажирате с нещо по този тунел под Шипка, защото той е много стар проект, който, като като години е почти като тунела под Ламанша.

    ТД: Не знам колко е стар тунелът под Ламанш, тунелът под Шипка е на сто и няколко години и като политическо решение, и като идея…
    КП: Вторият въпрос е, за Дунав мост 2. Ще бъде ли наистина завършен до края на 2012 г.?

    ТД: Да започнем със тунела. Това е коридор №9. Изключително важна част от транс-европейските транспортни коридори. Има изключително голямо значение за международния трафик. Изключително голямо значение има обаче и за регионалния, националния, българския трафик. Най-малкото, защото след концентрацията на такива големи инвестиции в транспортната инфраструктура на юг, северът остава небалансиран, в някаква степен, в една неравноправна ситуация.
    Освен най-необходимата, най-значимата инвестиция, автомагистрала “Хемус”, която трябва да бъде направена, трябва да се инвестира достатъчно и в „напречни връзки“. Тоест, които свързват Севера и Юга.
    Това, което е международен транспортен коридор е точно коридор №9. Проходът „Шипка“. За да се изгради една подобна инвестиция, преди това трябва да бъде направена една друга — тунелът.
    Казвам го, защото познавам детайлно, в смисъл, имал съм възможност да се разхождам там. Тунелът, както е проектиран в момента, се намира в Балкана, не се намира на трасето на настоящия проход.
    Първо, трябва да бъде направен довеждащият път до там, който се явява и обход на Габрово, което е доста тежко като инфраструктурно предизвикателство.
    В самия довеждащ път, който води до забоя на тунела има, мисля, че не по-малко от 4-5 тунела и полутунела, един от които е с дължина 600 м. Плановете ни са, довеждащият път да стартира изграждането през този програмен период.
    Това, което имам като уверение, вкл. и отпреди седмица, от колегите от Агенция “Пътна инфраструктура” е, че планът, който разчертахме миналата година, тоест, разрешително за строеж и възлагане в рамките на 2012 г., ще бъде спазен.
    От тук нататък има две възможности: При наличие на достатъчно резерви в оперативна програма „Транспорт“ изграждането на самия тунел да започне още този програмен период. Нещо, което е съмнително, защото от технологична гледна точна е предизвикателно, паралелна инвестиция в тунела, и в довеждащия път.
    АГ: Това означава 2014 г, извинете?

    ТД: Това трябва да бъде договорено до края на 2013 г. Нищо, което не е договорено до края на 2013 г., не може да се изпълнява след това. Другата, доста по-реалистична хипотеза е, процедира се една апликационна форма към Европейската комисия, която включва и довеждащия път, и което е поне половината или над половината от разходите по съоръжението. Апликационната форма включва и довеждащия път, и тунела, но довеждащият път се плаща от този програмен период, а самият тунел от средствата за следващия програмен период.
    Това е доста по-реалистично, защото освен да сключваме договори не бива да забравяме и, че реалният физически процес изисква доста време, а това е строителство, високо в планината.
    Това, за разлика от други съоръжения, пътни, които правим, строителство по полето, е доста по-скъпо и доста по-времеемко. Но това е коридор №9, приоритет за България, приоритет за Европейската комисия. Според мен, основното предизвикателство, което имаме тук в момента, се казва “Време” тоест, тези неща трябва да се случват по-бързо. За мен въпросът “дали” не съществува.
    КП: Дунав мост 2?

    ТД: Дунав мост 2, краен срок, възможен срок на изпълнение, предвид меморандумите, които имаме с ЕК по програма ИСПА, краят на 2012 г.
    Към момента, физическото и финансово изпълнение на обекта вече вероятно надхвърля 70%, като хубавата новина е, че по-тежката и по-трудната и по-предизвикателна част от строителството е приключила, така че, аз очаквам в рамките на 2012 г. да бъде построено и достроено всичко, което трябва да бъде направено по моста.
    Тоест, да, трябва да е готов до края на 2012. Нямаме друг избор, освен, че на коридор №4 трябва да има мост, колкото може по-скоро. Това е крайният срок, който трябва да спазим, предвид ангажиментите, които имаме по договора за финасиране.
    АГ: Ако имаме време, ако не, само от Вас зависи, аз слушах едни много критични бележки от страна на опозицията, лявата опозиция, че този мост, сам по себе си е безсмислен, защото го няма трасето от Видин към София и т.н. Останалата част от инфраструктурата не е изградена. Имаме ли време за този въпрос?
    ТД: Имах възможност да слушам този дебат. Мостът, сам по себе си, е важна инвестиция, със сигурност недостатъчна. Категорично, аз мисля, че няма политически разногласия, дали са необходими инвестиции по коридор №4. Безспорно са!
    Редно е обаче да отбележим няколко неща, които по никакъв начин не поставят под съмнение това, което ви казах преди малко: Каква е стойността на тези инвестиции? Вероятно знаете, че в ЖП частта, тоест, по коридор №4, София – Видин индикативната стойност е над 2 милиарда. може би 2.5 милиарда.
    Това е повече, от колкото вероятно всички средтсва, които бихме получили за инвестиции в ЖП инфраструктура и очевидно е, че няма как отведнъж да бъде направен такъв разход… Това е като първи проблем или по-скоро да говорим за предизвикателство.
    Вторият проблем е свързан с нивата на трафика. За да може да бъде одобрен един проект за финансиране, ние трябва да докажем неговата икономическа ефективност. Тоест, стойността на средствата, които даваме, трябва да е съотнесена, има си формула, има си коефициенти, към трафика, който е по съответното трасе.
    За особено скъпи инвестиции, трафикът, който имаме към момента, се оказва недостатъчен. Примерно, от моя гледна точка, трудно би се остойностила магистрален габарит София-Видин и всички изисквания на магистрално съоръжение.
    Стойността би била такава, че параметрите на трафик, който има по трасето, никога не биха позволили да се финансира едно подобно съоръжение. Считам, че чрез търсене на икономия в ЖП проекта, тази стойност е ужасно голяма и няма как просто да я платим, чрез търсене на възможности, вече сме направили заявка, в допълнителния финансов инструмент на европейско ниво Connecting Europe Facility или „Свързана Европа“, поне части от това трасе да бъдат финансирани от този инструмент и поетапни инвестиции в пътното трасе, четирилентов път, обходни пътища на големите градове, специално Враца и Монтана. Ще направим така, че освен мост, да имаме и нормално трасе по този международен транспортен коридор…
    АГ: Тоест, той освен физическа връзка, ще бъде и финансов мост, казано образно?

    ТД: Истината е, че когато се направи една инвестиция, особено, когато говорим за коридор, тя осмисля и даже, в някаква степен, задължава да се правят последващи инвестиции по това трасе.
    От позицията на ЕК в момента даже правят една специална карта, от която помолих да ми изпратят копие, да следят къде са така наречените bottle-necks или стеснения по трасето… Имаме коридори и те не държат всеки коридор да е обезателно магистрала, но шосе с достатъчно добра пропускливост и там, където има участъци, където средната скорост пада много, там там се образува bottle-neck, образува се сгъстяване.
    По всяка вероятност, фокус на общите ни усилия, вкл. и чрез използването на този специален инструмент, Connecting Europe Facility, е точно разширяване на тесните места. Това означава, участъците, където скоростта е забавена. Не означава при всички случаи магистрала…
    АГ: Благодарим много за отделеното време.

    КП: Нали може въпросите, които ни останаха, да Ви ги зададем писмено?

    ТД: Мисля, че няма да има проблем, ще трябва да реагираме бързо…
    retweet Черната котка [не] мина път на министър Дончев

    Интересно интервю и самата инициатива, проект смятам, че ще имат много голям успех!

    *име

    *e-mail

    уеб сайт

    leave a comment